Решение № 127 от 1.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1683/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 266961 от 15.12.2021г., постановено по гр. дело № 12505/2017г., Софийски градски съд, ГО, 6с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Сиесаейеф“АД обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД против „Разпространение“ООД за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху частта от поземлен имот с идентификатор 68134.514.27, която ответното дружество владее без правно основание, съответстваща на 3 435 кв.м., която представлява реална част от поземлен имот, който имот и съобразно КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-53 от 23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява ПИ с идентификатор 68134.514.27 целият с площ от 37 251 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, съгласно скица на поземлен имот № 15-359909 от 27.07.2017 г. на СГКК-гр.София, КАКТО и за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 164 880 лева, представляващо обезщетение за неправомерното ползване на 3 435 кв.м. от поземления имот за периода от 01.10.2012 г. до 01.10.2014 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба-02.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията по всеки един от предявените искове, КАКТО и за осъждането на ответника да премахне изградената в поземления имот ограда. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Сиесаейеф“АД, чрез техния процесуален представител адв. К. Ж., с която се обжалва първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС и иска с правно основание чл.59 ЗЗД, като неправилно и незаконосъобразно поради съображения, които са изложени във въззивната жалба. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени предявените искове поради съображения изложени във въззивната жалба. Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Разпространение“ООД е изразила становище за неоснователността на въззивната жалба. С решение № 354/13.06.2024г. по гр.дело № 2409/2023г. на ВКС, 2 ГО, е отменено Решение № 91/20.01.2023г. по в.гр.дело №1217/2022г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с дадени конкретни указания по чл.293, ал.3 ГПК за извършване на нови съдопроизводствени действия, а именно за служебно допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на релевантния за спора въпрос, изведен изрично в отменителното решение на касационния съд, в изпълнение на която въззивният съд е допуснал експертизата. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна : Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от „Сиесаейеф“АД срещу „Разпространение“ООД, с която са предявени при условията на обективно, кумулативно съединени искове - ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Твърденията на ищеца са били, че е собственик на складова база и поземлен имот, находящи се на административен адрес гр. София, ул. „Веслец“№84, подробно индивидуализирани по площ, разположение и административни граници в обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа се в исковата молба, че складовата база и поземления имот ищецът е придобил чрез договор за преобразуване от 27.09.2013г., с нотариална заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията, сключен между „Сиесаейеф“АД и „Донеди“ЕАД, по силата на който „Донеди" ЕАД се влива в „Сиесаейеф“АД, като в резултат на вливането „Донеди“ЕАД е прекратено без ликвидация и цялото му имущество е прехвърлено и поето от приемащото дружество Сиесаейеф“АД, при условията на универсално правоприемство и в съответствие с този договор. Твърди се, че съгласно чл. 8 от договора, след вписване на вливането (преобразуването), се прехвърля на приемащото дружество „Сиесаейеф“АД собствеността върху СКЛАДОВАТА БАЗА и ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ, собственост на вливащото (преобразуващото) се дружество „Донеди“ЕАД, съгласно Нотариален акт от 28.05.2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти с № 87, том III, peг. № 4533, дело № 456 от 2008 г. Поддържа се, че по силата на този нотариален акт „Деспред“АД е продало на „Донеди" ЕАД складовата база и поземления имот. Твърди се, че от своя страна праводателят „Деспред“ АД се легитимира като собственик на имотите с Нотариален акт от 18.02.2005 г. за собственост на недвижим имот № 13, том I, peг. № 418, дело № 12 от 2005 г. и Нотариален акт от 15.11.1999 г. за собственост върху недвижим имот на основание чл. 148, ал. 2 от ППЗДС № 65, том I К, peг. № 8464, дело № 508 от 1999 г. на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че имотите са предадени на ДСП „Деспред" – София и това предаване се установява от Акт № 5375-II от 20.08.1970 г. за държавна собственост, издаден от Коларовския районен народен съвет, съставен на основание чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти. Твърди се, че към днешна дата, въпреки че по документи ищцовото дружество притежава в пълен обем правото на собственост върху складовата база и поземления имот, то е лишено от правото да ползва, да владее и да се разпорежда с 3 435 кв.м. от поземления имот. Това фактическо състояние е създадено от дружеството „Разпространение на печата" ЕАД и е продължено от „Разпространение" ЕООД. Твърди се в исковата молба, че прилежащата територия, необходима на „Разпространение" ЕООД за достъп до притежаваните от него сгради и зоните за обслужването им е 4 576 кв.м., но към днешна дата дружеството владее 8 011 кв.м. Твърди се, че територията от поземления имот, равняваща се на 8 011 кв.м. „Разпространение" ЕООД е отделена от тази на „Сиесаейеф“АД чрез ограда. Оградата е изградена в началото на 80-те години на ХХ-ти век и е с дължина около 240 м. Тя разделя поземления имот на две части - тази, която ползва ищеца и тази, която ползва ответника (8 011 кв.м.). Тя се състои от плътни ламаринени платна с височина от около 2 м., заварени на винкели, забити в земята. Частта от поземления имот, която ползва ищецът има два входа - единият е от изток, а другият - от запад (оградата се намира на юг). Частта от поземления имот, която ползва „Разпространение"ЕООД има един вход, който се намира в южната част на имота и е с бариера. Поддържа се, че на 19.04.2017г. „Сиесаейеф“АД е изпратило покана до „Разпространение"ЕООД, в която ищцовото дружество настоява ответникът да освободи неправомерно ползваната от него площ от поземления имот в размер на 3 435 кв.м. и да му заплати обезщетение за неправомерното ползване за 5 години назад, в размер на 2 лева на кв.м. за всеки започнат календарен месец. Твърди се, че поканата е получена от ответника на 20.04.2017 г., но до този момент ответното дружество не е освободило неправомерно владяната от него част от поземления имот, нито е заплатило исканото обезщетение. Искането е било да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника, както следва: -да предаде на ищеца владението върху частта от поземлен имот с идентификатор 68134.514.27, която ответното дружество владее без правно основание, съответстваща на 3 435 кв.м., а при разлики в изчисленията между твърдяната от ищеца и определена с приетата от съда съдебно-техническа експертиза част от поземления имот, да осъди ответника да предаде владението върху частта от поземлен имот с идентификатор 68134.514.27, която последния владее без правно основание в размера и в обхвата определени с приетата от съда съдебно- техническа експертиза, -да заплати на ищеца обезщетение в размер на 164 880 лева, представляващо обезщетение за неправомерното ползване на 3 435 кв.м. от поземления имот за периода от 01.10.2012г. до 01.10.2014г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба-02.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията по всеки един от предявените искове, -да премахне изградената в поземления имот ограда. В срока за отговор на исковата молба ответникът е възразил срещу иска с правно основание чл.108 ЗС с твърдения, че е собственик на всички сгради-бивша собственост на Разпространение на печата АД, построени върху процесната част от недвижимия имот, собственост на ищеца. Твърди се, че фактическото ползване на поземления имот понастоящем е такова, каквото е било още през времето, когато собствеността е била държавна, включително т.нар.ограда съществува, както ищецът твърди, още от 80-те години на ХХ век. Твърди се, че на 25.08.2010 г. е изтекъл срокът на учреденото вещно право на ползване, учредено от Деспред АД в полза на Разпространение на печата АД върху 4549 кв.м., представляващи реална част от имот пл.№ 4 от кв.90 и кв.91 при съседи на реалната част: изток-улица, запад Централна митница, север индустриален коловоз, юг-БКС на Община Сердика, описано в Нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим плют № 53, том III, рег. № 12621, дело № 552/2000 г. Поддържа се, че на 25.10.2010 г. Разпространение на печата АД по покана на Донеди АД е предало на последното дружество ползвания имот свободен от вещи с изключение на сградите разположени върху тази реална част. Донеди АД като собственик на земята, е дало съгласие тази реална част да продължи да се използва от собствениците на имотите, построени върху нея като режимът за достъп и охраната да се осъществява по досегашния ред. Поддържа се от ответника, че след като е влязъл във владение на сградите, бивша, собственост на Разпространение ЕАД, не е извършвал каквито и да било действия за ограничаване правото на собственост на ищеца или неговия праводател, като е ползвал земята доколкото това е необходимо за обслужване (използване) на собствените му сгради според тяхното предназначение и в рамките на реалната част от имота, описана с граници в Нотариалния акт за учредяване право на ползване, описан по-горе. Ответникът твърди, че ползва приблизително 4549 кв.м. (с отклонение до 20 кв.м.) от земята за обслужване на собствените си сгради, като това ползване е по силата на споразумение, сключено между ответника и Донеди АД, чиито универсален правоприемник е ищецът. В това споразумение не е определян наем и няма уговорка за заплащане на такъв. Твърди, че е налице разпределено ползване на съответния недвижим имот, което ползване е обвързващо ищеца по силата на универсалното правоприемство. При условията на евентуалност твърди, че ответникът като собственик на сгради добросъвестно и на правно основание -чл.64 ЗС, ползва част от поземления имот, която страните са определили на площ от 4 549 кв.м., които са необходими: за използване по предназначение на притежаваните от дружеството постройки, находящи се върху тази част от имота и никога не е ограничавал ищеца да ползва процесната земя, извън договореното между неговия праводател и ответника и извън обема, принадлежащ по реда на чл.64 ЗС.Твърди се, че използването на постройките включва и правото на преминаване на хора и МПС. Ответникът е оспорил предявеният иск по чл.109 ЗС с твърдението, че ответникът никога не е изграждал процесната ограда, нито я е своил, нито е упражнявал какъвто и да е бил контрол върху същата. Сочи, че ищецът имал пълен достъп до оградата. Твърди се, че тази ограда е необходима от една страна за обособяване имотите на страните, а от друга имала и функция на подпорна стена с оглед характеристиките на терена в тази част - денивелация и др. В този смисъл ответникът се е противопоставил на искането за премахване на тази ограда. За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното: Между страните не се спори, а и се установява, че ищецът се легитимира като собственик на складова база, находяща се на адрес гр. София, ул. „Веслец“№84, състояща се от следните обекти: склад-магазин, състоящ се от пет помещения със застроена площ от 6870 кв.м., на първи етаж, печатница, със застроена площ от 130 кв.м., на 1 етаж, два склада, тип „Холандски", с обща площ от 600 кв.м., на 1 етаж, заедно с покрит метален навес между двата склада, склад - магазия VI със застроена площ от 600 кв.м., зарядно отделение, със застроена площ от 60 кв.м., две метални будки, всяка от тях със застроена площ от 3,42 кв.м., двуетажна административна сграда със застроена площ от 315 кв.м. и разгърната застроена площ от 630 кв.м., като първият етаж се състои от зала за хранене, кухня и технологични възли, а вторият - от дванадесет канцеларии, коридор и санитарен възел, административнобитова сграда със застроена площ от 84 кв.м., помещение за мотокари и ГСМ със застроена площ от 83 кв.м., заедно с поземления имот, върху който е построена складовата база с описаните обекти, съставляващ имот с пл.№ 17, идентичен с имот с пл.№ 4, целият с площ от 36 812 кв.м., а по скица - 39 605 кв.м., от квартал 90 и 91 по плана на гр. София, местност „ГГЦ - Зона В-15 - пробив Данаил Николаев", одобрен с Протокол № 46 от 18.12.2002 г. и Решение № 7 на СОС, съгласно който за описания имот са предвидени УПИ I за обществено обслужване от квартал 91 и УПИ I за обществено обслужване от квартал 90, при съседи на целия поземлен имот по скица: улица, ПИ с пл.№ 3, ПИ с пл.№ 18, ПИ с пл.№ 1, УПИ-II за обществено обслужване, УПИ-III за обществено обслужване от квартал 90 и УПИ II за обществено обслужване от квартал 91, и при съседи по нотариален акт: от три страни улица, Централна митница, Предприятие за товарни превози НКБДЖ, А. ЕАД, БКС на община Сердика, УПИ II за обществено обслужване, УПИ III за обществено обслужване от квартал 90 и УПИ II за обществено обслужване от квартал 91. Не е спорно, а и се установява, че имотът е придобит от ищеца чрез договор за преобразуване от 27.09.2013 г., с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 6746 от 27.09.2013 г. на нотариус М. Р. с рег. № ••• на НК, вписан в Службата по вписванията във вх.рег. № 14616 на 01.04.2014 г., сключен между него и третото лице „Донеди" ЕАД. Не е спорно, а и се установява, че праводателят на ищеца се легитимира като собственик на основание покупко-продажба, осъществена на 28.05.2008 г. и обективирана в нотариален акт № 87, том III, peг. № 4533, дело № 456 от 2008 г. на нотариус М. Р. с рег. № ••• на НК. Не е спорно, а и се установява, че праводател на „Донеди“ ЕАД е „Деспред“ АД, което дружество от своя страна се легитимира като собственик на имотите с констативен нотариален акт от 18.02.2005 г. за собственост на недвижим имот № 13, том I, peг. № 418, дело № 12 от 2005 г. и нотариален акт от 15.11.1999 г. за собственост върху недвижим имот на основание чл. 148, ал. 2 от ППЗДС № 65, том I К, peг. № 8464, дело № 508 от 1999 г. Не е спорно, а и се установява, че имотите са били предадени за ползване на ДСП „Деспред"-София с Акт № 5375-II от 20.08.1970 г. за държавна собственост, издаден от Коларовския районен народен съвет, съставен на основание чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти. Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на всички сгради, бивша собственост на „Разпространение на печата“ АД, построени върху процесната част от недвижимия имот. С нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот № 53, том ІІІ, рег. № 12621, дело № 552/25.08.2000 г. „Деспред“ АД е учредило в полза на „РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПЕЧАТА“ ЕАД право на ползване за срок от десет години върху следния недвижим имот: дворно място от 4 549 кв.м., находящо се в гр. София, зона „ГТЦ- Б15“, ул. „Веслец“№84, представляващо реална част от имот пл. № 4 от кв.90 и 91 по плана на гр.София, м.“Центъра“. Не е спорно, че след изтичане на 10-годишния срок, на 25.08.2010 г. ответникът е предал на „Донеди" ЕАД недвижимия имот свободен от вещи, освен посочените в приемопредавателния протокол постройки, находящи се върху недвижимия имот, като страните са заявили, че занапред дворното място ще се ползва от собствениците на недвижимите имоти, построени върху него, съгласно разпоредбите на ЗС, а охраната на имотите и режимът на достъп до тях се извършват по досегашния ред, докато собственикът не изяви друго. В производството пред въззивната инстанция при повторното разглеждане на спора с оглед задължителните указания на ВКС, е допуснато изслушването на комплексна СТЕ при участието на вещите лица К. Н./строителен инженер и геодезист/ и Р. К./пътен инженер/, която да даде отговор на следните задачи : Да се определят необходимите прилежащи площи към всяка една от сградите, ползвани от ответното дружество и намиращи се в имот с идентификатор 68134.514.27 по кадастралната карта на гр.София от 2011 г. с обща площ от 37 251 кв.м., като се предвиди възможност за достъп от улица до входа на всяка от сградите с товарни автомобили /за сградите, които се ползват като складови/ и терен около сградите, необходим за поддръжката и ремонта на тези сгради, а за новопостроените след 2003 г. сгради /ако има такива/- терен, необходим за гариране и/или паркиране съобразно изискванията на чл.37, ал.З от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. и чл.43, ал.1 ЗУТ. Указано е също така на вещите лица да изготвят и скица, на която да се обозначи: къде се намира процесната ограда, къде е входът на всяка една от сградите, коя част от терена представлява необходима за ползването на всяка една от сградите прилежаща площ и коя част е свободна /не е необходима за нормалното ползване на сградите съобразно тяхното предназначение/, като посочи на колко кв.м. възлиза тази свободна площ и да я обозначи на скицата със съответен цвят, букви или числа. В отговор на така поставените задачи вещите лица от комплексната СТЕ са дали следното заключение : При почерпените от вещите лица сведения се е установило, че в процесните сгради, при нормална експлоатация и при използване на сградите в съответствие с предназначението им, обичайно работят около 144 човека едновременно. Товарооборота в процесния имот се осъществява среднодневно от 3 броя ТИР-а и около 40 бр. транспортни средства с товароносимост до 3,5 тона. Поради спецификата на формата на двора и разположението на сградите, а именно продълговата, според вещите лица, в двора могат да влязат, маневрират, товарят и разтоварят едновременно само един ТИР и едно транспортно средство с товароносимост до 3,5 тона. Частта от имота 68134.514.27, целият с площ от 37 251кв.м., предмет на спора, е с площ от 3 435кв.м, процесните сгради заемат площ от 2 358кв.м., а свободната от застрояване площ е 1 077кв.м. За определяне на необходимата за ползване на сградите площ е извършен обстоен оглед на имота с контролни измервания като са използвани и данните от цифровите модели на кадастралната карта, действащата регулация, кадастъра на подземните проводи и съоръжения и извършените подробни геодезически измервания. Според варианта предоставен от вещото лице Н. минималната необходима площ за паркоместа на служители и посетители и за осъществяване на товарооборота от един ТИР и едно транспортно средство с товароносимост до 3,5т. на ден е 1 445кв.м. Според вещото лице К. минималните необходими прилежащи площи към всяка една от сградите, ползвани от ответното дружество в имот 68134.514.27, целият с площ от 37 251кв.м., като се предвиди възможност за достъп от улица до входа на всяка от сградите с товарни автомобили/за сградите, които се ползват за складове/ и терена около сградите, необходим за поддръжката и ремонта на тези сгради възлиза общо на 2998кв.м. общо за всички постройки в имота. Според вещото лице К. минимално необходимата площ за ползване на сградите осигурява достъп до всяка от сградите със складово предназначение с товарен автомобил, но не позволява товарене и разтоварване с кран, мотокар или друга механизация пред всяка сграда. Следователно определената минимална площ от 2998кв.м не позволява свободно маневриране и престой на повече от едно превозно средство пред сградите. За да може да се организира адекватно ползване на всяка от складовите сгради от ответника/маневриране на повече от едно тежкотоварно превозно средство и придвижване на кран за товарене, респ. разтоварване на тежки и обемни товари/ е необходимо към минималната площ за достъп да се използват и предвидените в имота вътрешни асфалтови улица и площадки. При това положение необходимата за оптимално използване на сградите площ от оградената част на ПИ 27/без площта на сградите/ ще е в размер на 4 710кв.м и включва вътрешните асфалтови улица и площадка, но не включва зелените площи/ общо 724кв.м/ извън прилежащите площи. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Обжалваното решение е допустимо и правилно. Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) ищецът да е собственик на претендирания имот, 2) процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3) ответникът да владее или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за владение/ - върху ответника. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице всички посочени по-горе предпоставки. Не е спорно, а и се установи от събраните по делото писмени доказателства, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот, съставляващ имот с планоснимачен номер 17, идентичен с имот с пл.номер 4, целият с площ от 36 812кв.м, а по скица- 39 605кв.м. от кв. 90 и 91 по плана на гр.София, м. „ГГЦ-Зона В15- пробив Данаил Николаев“, одобрен с Протокол 46/18.12.2022г. и Решение №7 на СОС, съгласно който за описания имот са предвидени УПИ І за обществено обслужване от кв.91 и УПИ І за обществено обслужване от кв.90. Не е спорно също така между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установи, че ответното дружество „Разпространение“ЕООД е собственик на всички намиращи се в имота сгради-бивша собственост на „Разпространение на печата“ АД, построени върху процесната част от недвижимия имот, собственост на ищеца. Ответникът от своя страна възразява, че не извършва каквито и да било действия за ограничаване правото на собственост на ищеца, тъй като ползва земята доколкото това е необходимо за обслужване (използване) на собствените му сгради според тяхното предназначение и в рамките на реалната част от имота, описана с граници в Нотариалния акт за учредяване право на ползване, описан по-горе. Разпоредбата на чл. 64 от ЗС, на която се позовава ответникът, регламентира правата на суперфициарния собственик върху частта от имота, необходима му за използване на постройката според нейното предназначение. В практиката на ВКС / решение № 48 от 25.04.2014 г. по гр. д. № 2410/2013 г. на I г. о. / е прието, че разпоредбата на чл. 64 ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена. В случаите, при които суперфициарният собственик защитава правото си да ползва част от дворното място срещу неоснователни действия или бездействия на собственика на терена чрез иск по чл. 109 ЗС, то при преценка на основателността на този иск, съдът следва задължително да установи каква е прилежащата площ, необходима за ползване на сградата /решение № 538/09.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г., IV г. о. /. Безпротиворечива е практиката на ВКС, че за да се определи каква е прилежащата площ, съдът следва да назначи съдебно - техническа експертиза, като за определяне размера на прилежащите площи се прилагат разпоредбите на Наредба № 7 от 2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони. Разрешенията, дадени в цитираната съдебна практика, следва да бъдат взети предвид и по настоящото дело във връзка с приложението на разпоредбата на чл.64 ЗС, имаща пряко отношение към предмета на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. При решаването на този въпрос следва да се държи сметка и на обстоятелството, че обемът и начинът на ползване на земята от суперфициара е в зависимост от предназначението на постройката. В настоящия случай, съгласно кадастралните регистри и издадените кадастрални схеми, сградите на ответника са с предназначение на промишлени сгради, складови сгради и административни сгради, съобразно легалното определение на това понятие, съдържащо се в Класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, съгласно Приложение №4 към чл.16, ал.3 от Наредба № РД- 02.20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В този ред на мисли следва да се посочи, че и двете вещи лица от допуснатата по указание на ВКС комплексна СТЕ категорично заключават, че т.нар. минимална прилежаща площ не е достатъчна за необезпокояваното ползване на сградите на ответника, които имат административен и производствен характер. Следва да се посочи и това, че понятието прилежаща площ, визирано в чл.21 от Наредба №7 не е идентично с понятието „необходима площ“ по см. на чл.64 от ЗС, както и че ЗУТ и подзаконовата му нормативна уредба изобщо не боравят с общо понятие за „прилежаща площ“. Следователно необходимата площ за ползване на сградите на ответника и за тяхното функциониране по предназначение, по смисъла на понятието на чл.64 от ЗС, трябва освен прилежащата площ към сградите да включва и една допълнителна площ, която да осигурява в пълен обем подход до сградите, достъп до път, достъп на механизация за товароразтоварна дейност и достъп на товарни автомобили. По тази причина настоящия състав на съда намира, че следва да се кредитират изводите на вещото лице Р. К. от състава на комплексната СТЕ, че към минимално необходимата за поддръжката и ремонта на тези сгради площ, определена от него на 2998кв.м., следва да бъде прибавена и допълнителна площ, която да осигурява подход до всяка от сградите, достъп до път, достъп на механизация за товаро-разтоварна дейност и достъп на товарни автомобили. Съдът възприема за поправилен предложения от вещото лице К. подход за определяне както на минимално необходимата прилежаща площ, така и на оптималната площ, тъй като за разлика от другото вещо лице в състава на комплексната експертиза, той обръща внимание на това, че трябва да се държи сметка на възможността за достъп от улица до входа на всяка от сградите с товарни автомобили/за сградите, които се ползват за складове/ и терена около сградите, необходим за поддръжката и ремонта на тези сгради, който подход се различава от подхода на вещото лице Н. при определяне на минималната прилежаща площ/съгласно обясненията на в.л при разпита му в с.з. от 5.11.2025г./ Следва да се държи сметка и на това, че за да може да се осъществи пълноценно и несмущавано ползване на всяка от складовите бази и производствени помещения на ответника в имота на ищеца/като например /маневриране на повече от едно тежкотоварно превозно средство и придвижване на кран за товарене, респ. разтоварване на тежки и обемни товари и др./ е необходимо освен тази минимална площ за достъп да се използват и предвидените в имота вътрешни асфалтови улица и площадки, като по този начин се формира определената от вещото лице оптимална площ за ползване, възлизаща на 4 710кв.м и включваща освен прилежащите части към сградите, така и вътрешните асфалтови улица и площадки. Тази оптимална площ изцяло отговаря и съответства на изискванията покриващи необходимо ползване на постройките според тяхното предназначение, по см. на чл.64 от ЗС. Само по такъв начин собствените на ответното дружество сгради, които са производствени, административни и складови площи, биха могли да функционират и да се ползват по предназначение и в пълен обем, като по този начин се зачита определената във варианта от вещото лице К. необходима площ по см. на чл.64 от ЗС. Ако се възприеме противния подход, предаването на каквато и да е част или площ от терена, върху който са разположени сградите, от ответника на ищеца, ще доведе като резултат до нарушаване на правото му на собственост върху сградите, тъй като определената от това вещо лице площ от 4 710кв.м., надвишаваща претендираната от ищеца площ 3 435кв.м. от същия поземлен имот, има характеристиките на необходима площ по см. на чл.64 от ЗС. Съответно използването на тази част от терена от страна на ищеца ще засегне неоснователно правото на собственост на ответника по см. на чл.109 от ЗС. По горните съображения предявеният от ищеца иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и иска с правно основание чл.59 ЗЗД тъй като основателността му е обусловена при всички положения от изхода на спора по ревандикационния иск. След като се установи в хода на производството, че ответникът ползва на правно основание частта от имота, собственост на ищеца, с права по чл.64 от ЗС като необходима площ за ползване на собствените му сгради по предназначение, то исковата претенция за заплащане на обезщетение за ползване се явява неоснователна само поради тази причина. Третият предявен иск, негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС също подлежи на отхвърляне като неоснователен по следните съображения : От експертното заключение на вещите лица комплексна СТЕ безспорно се установява, че процесната сграда, чието разрушаване се иска, е била изградена и съществува още през 70 те години на миналия век и не е изграждана нито от ищеца, нито от ответника. Установено е също така от заключението на вещите лица, че ползването на имота е съответстващо на това което е било при праводателите на страните по делото още когато те са били държавни предприятия. Също така при разпита му в с.з. в. л. К. уточни, че теренът има съществуваща денивелация точно в района на стената, поради което е вероятен извода, че нейното изграждане е било с цел да се постигне функцията на вътрешна подпорна стена между предприятията на ищеца и на ответника и нейното разрушаване да доведе до засягане целостта на намиращите се в имота сгради на ответника. От това следва извода за неоснователността на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС. Предвид гореизложеното и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение като неоснователна. На осн. чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея в хода на въззивното обжалване разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лева/съответстващо на 3681,30 евро/ и за заплатен депозит за вещо лице в размер на 200 лева/съответстващи на 100 евро/ или общо 3781,30 евро. Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът: