Решение № 3027 от 24.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1164/2026 г.

Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 24 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита.

Производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии.

Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срока по ЗЗДН , преди сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се разглеждат деяния на други лица, извън ответника.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано - по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.

В настоящия случай заявените твърдения за извършените спрямо молителката И. И. насилствени действия от страна на Г. Д. и С. И. са многобройни, датиращи от 2023 година изразяващи се в принуждаването на И. И. да проституира, заключването й , нанасянето на телесни увреждания –биене , изгаряне , дупчене , заплахи и закани за убийство и противоправно ограничаване на личната й свобода и живот, декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН.

Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН , до последните изменения в ЗЗДН, имаше смесена същност- процесуална предпоставка за допустимостта на производството и на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като Заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН - арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.

В настоящото производство декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН изгубила вече смесената си същност и не е предпоставка за допустимост на производството .

Основателно и изначално както молителката, така и ответниците са съобразили правната допустимост на искането на молителката за защита по ЗЗДН само за последните заявени от нея актове на насилие , които са декларирани в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН за последните от 3 до 6 месеца преди сезирането на РУ А. при ОД МВР В..

Конкретните подлежащи на правен анализ актове на домашно насилие са от 04, 05.11.2025г. когато И. успяла да избяга от къщата в гр.*, кв.* от ответниците и баща й я прибрал от * в с.* , м. януари 2026 г. когато И. заедно с приятеля й С. се прибрали от Г. отново в * в къщата на Г. и била бита от Г. и 10.02.2026 г. когато Г. отишла в с.* да взима молителката от дома й за да работи отново като проститутка.

Липсва спор между страните относно твърденията затова, че в посочения по-горе времеви период , както и от началото на връзката на молителката с ответника страните по спора са били в нетипични отношения ,както посочва адв. В. –отношенията между молителката и ответника са били на приливи и отливи – обичали се, разделяли се .

Съвкупния анализ на събраните доказателства по делото налага еднозначния извод, че настоящото производство по ЗЗДН е единственото регистрирано в съда , няма обективни данни молителката или ответниците да са осъждани .

Налице са обаче множество и съществени противоречия между твърденията на молителката от една страна и становищата на ответниците от друга страна .

Очевидно е противоречието в показанията на двете групи свидетели водени от страните по делото .Според показанията на водените от молителката свидетели молителката в период от три години е била системно карана да проституира от ответниците, била бита от тях,горена , заплашвана и не и било давано да се оплаче или да сподели с родителите си .Опита на родителите и на чичото на молителката да я приберат от Г. бил безуспешен .

Разпитаните в полза на ответницата Д. свидетели твърдят точно обратното, че молителката сама избрала да съжителства със С. Й. , в дома на майка му Г. Д. в гр.*, в кв.*, а после и на квартира във В., никога не била насилвана, заключвана или удряна ,а напротив – бащата на молителката й нанесъл белези и тя не искала да се вижда с родителите си. Свидетелите водени от отв.Д. сочат, че И. сама си тръгнала от къщата на Г. , без никой да я гони, сочат ,че С. имал три жени -И., Д. и И., трите се карали и биели за С., Д. била поляла с горещо олио И. ,трите били проститутки.И. имала дете от С. и той отишъл да прибира И., но бил задържан в П. „по бързата процедура „.

Данни по делото ответниците да имат качество обвиняем и или подсъдим по която и да е преписка по делото няма.

Със свидетелските показания допуснати в полза на страните по същество на спора не е установено, друго освен твърдяното от молителката , че има белези по тялото .Тези обективни данни са удостовери и от съдебния –медик д-р Д. в медицинско удостоверение издадено на 01.04.2026 г. /л.47,48/.Доказано по несъмнен начин е наличието на нетипичен брой белези по тялото на молителката , които обаче не може да се установи с каква давност са и дали са причинени от ответника С. Й. или от ответницата Г. Д., макар и да отговорят да са получени по начина по който молителката е посочила .

Доказано по делото е несъмнено , че по искане на бащата на молителката тя е била обявена двукратно на общодържавно издирване , след което е и снета от ОДИ .

Доказано е също от гласните показания, че молителката и Г. Д. не са в добри отношения, както и че С. Й. е задържан м. 02.2026 г. в Р.П.. Доказано е също , че в 20:45 ч. на 05.11.2025 г. в РЦ 112-В. е прието обаждане, което е идентифицирано от комуникационноинформационната система на НС 112.

Съдът следва съпоставяйки декларираното от молителката в Декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН с писмените и гласни доказателства да прецени е ли е налице осъществено домашно насилие и ако да - какви мерки за защита да се допуснат.

Определянето на един конкретен като акт на домашното насилие следва да се извърши на база разпоредбата на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие. Законово е определено в чл.2 ЗЗДН , че това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и дефиниция за понятието "емоционално насилие „, но в практиката, като такива се окачествяват всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице. Актовете на емоционално и психическо насилие могат да бъдат: вербално насилие /отправяне на обидни думи и квалификации и или заплахи /, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално и или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Необходимо и да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие. Психическото насилие, съгласно създадената до момента практика на първоинстанционните и въззивни състави представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, водещо до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение. Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията - вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие се приема в практиката , че представлява по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.

На следващо място следва да се съпостави описаното в молбата за защита по ЗЗДН и декларацията по чл.9,ал. 3 ЗЗДН с действията на ответниците с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“.

В настоящото производство дори и само на база доказателствената сила на Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН , без да е оборена посредством гласните доказателства допуснати в полза на отв.Г.Д.а , се установява и доказва твърдението на молителката И. И. , че както ответника С. Й., така и ответницата Г. Д. са осъществявали над нея актове на психическо и емоционално насилие. Съдът намира, че молителката е доказала твърдяното и декларирано в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН извършване на последните , осъществени в периода 04-05.11.2025г. – м.02.2026 г., актове психическо и емоционално насилие , по описаните в декларацията време , място и начин.

При произнасянето си по същество, съдът следва да прецени всички доказани и установени факти обективно и съобрази специфичната цел на производството по ЗЗДН.

На първо място съдът отчита , че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В доказателствена тежест на ответниците , при направено оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, бе провеждането на успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила. В настоящия случай доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е оборена от ответниците .

С ангажираните от ответниците писмени и гласни доказателства действително се доказва , че молителката твърди пред съда, че е била карана да проституира и бита от ответниците, докато пред служителите на РУ А. на дата 05.09.2024 г. е твърдяла точно обратното , и че не иска и да вижда родителите си, т.к. е в конфликт с бащата си . Допуснатите в полза на молителката свидетели се намират в родствена връзка с молителката и само поради този факт показанията йм следва да бъдат преценени съгласно чл.127 ГПК в съвкупност с останалия доказателствен материал.По аналогичен начин съдът следва да прецени и достоверността на показанията на водените от ответницата свидетели, т.к. първият свидетел е бивш приятел на сестрата на ответника, а втория свидетел е сестра на ответника. Съдът е допуснал до разпит при режим на призоваване в качество на свидетел и лицето Д. К. Г. /л.440/, като последната е представила на 27.05.2026 г. по ел.път снимки отразяващи факта, че е бременна в 21 гестационна седмица, твърдейки че поради тази причина не може от П. да се яви на разпит и в проведеното на 26.06.2026 г. открито заседание съдът е заличил тези доказателства.

При този противоречив помежду си доказателствен материал , съдът намира, че найлогичното обяснение което може да бъде дадено е това, че молителката е била принуждавана от ответниците да проституира , без значение за това за кого е работила, била е заплашвана и бита . Липсва житейска логика ако това не е било така бащата на молителката двукратно да иска да бъде обявена на общодържавно издирване и родителите й и чичо й да ходят в Г. да я връщат обратно. Вярно е , че е недопустимо съдът да извежда извод за доказаност на актове на домашно насилие, които са извън законово установения от 3 до 6 месечен период от преди подавана на молбата за защита, но в настоящия случай твърденията на молителката и представеното от нея медицинско удостоверение от м.04.2026 г. обосноват извода, че е била налице обективна невъзможност молителката да потърси защита по-рано. В този смисъл и съдът кредитира като верни твърденията на молителката в Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН , а не сведенията дадени от същата на 05.09.2024 г. в полицията . По същество на спора съдът намира за доказано, че и ответника и ответницата са ходили в с. * да вземат молителката И. И. от дома на родителите й за да работи като проститутка . Косвена индиция затова е висящото ДП № 58/ 2026 г. по описа на ОСлО - ОП Варна, данните в деловодната система за проведен разпит пред съдия на И. И. / ЧНД 2679/2026г.проведено на 24.06.2026 г. по описа на ВРС /. От друга страна и в показанията на допуснатите в полза на ответниците свидетели също се съдържа информация затова, че И. И., както и лицата И. и Д. са проституирали и трите са имали в един и същ период интимна връзка с отв.Ст.Й.. При средата и начин на живот на молителката, описан от всички разпитани по делото свидетели, за съдът следва да даде отговор на въпроса кои от двете групи свидетелски показания са верните, вярно ли е изложеното от молителката пред съда и декларирано от нея по чл. 9,ал.3 ЗЗДН или е вярно заявеното от същата пред полицията на 05.09.2024 г. или са верни показанията на свидетелите допуснати в полза на ответната страна. Съдът намира, че декларираното от молителката на 04.03.2026 г./л.15,16 от делото / в декларацията по чл. 9 , ал.3 ЗЗДН е вярното , защото кореспондира с обективните данни вписани в медицинското удостоверение от 2026 г. , данните за висящо досъдебно производство , наличието на една преписка в полицията и двукратно обявяване на молителката на ОДИ.

Представените от ответниците по делото снимки отразяват молителката на 24.10.2025 г. и 3.11.2025 г. в едно добро настроение и външен вид, но не разколебават доказателствената сила на декларацията по чл. 9,ал.3 ЗЗДН и не водят до извод, че е проведено пълно и главно насрещно доказване. В обобщение : съдът извежда извода, че молителката е доказала на база допуснатите в нейна полза гласни доказателства, декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗЗН и медицинско удостоверение от 2026 г. твърденията си , че в периода от м. 04-05.11.2025г. – м.02.2026 г. е била обект на психическо и емоционално насилие, извършено от ответниците Ст.Й. и Г.Д., поради което и молбата й е основателна .

Постановените по реда на чл.18 ЗЗДН мерки съдът намира, че към момента не са адекватни на търсената от молителката защита и не съответстват на целите на Закона за защита от домашно насилие . Смисълът и целите на ЗЗДН се свеждат до защита на особена категория посегателства извършвани от и срещу лица, намиращи се в най-близки взаимоотношения, като с последните изменения в ЗЗДН кръга на лица бе разширен . Именно поради спецификата на връзката между страните и поради факта , че обичайно преки свидетели на посегателствата няма законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. Настоящият първоинстанционен съдебен състав, след анализ на доказателствата по делото и преките впечатления придобити в о.с.з. , достига до извод, че процесните действия на отвениците следва да бъдат санкционирани по реда на ЗЗДН, с оглед обстоятелството , че интензитетът и характера на тяхното въздействие е излязъл извън рамките на обичаен житейски конфликт. Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат -негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно, каквато е и настоящата хипотеза, върху психическото спокойствие и уравновесеност на пострадалия , като предизвика у него уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Също така, освен да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, Законът има за цел и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието.

Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно извършените действия от страна на извършителя, въздигнати от закона като противоправни по чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като домашно насилие, от една страна и исканите от молителката мерки, като се прецени адекватността им за постигане целите на закона, но едновременно с това да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника.

Настоящият състав намира за адекватна единствено и само мярката за задължаване на извършителя да се въздържа от насилие по отношение на молителя на основание чл. 5,ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. С налагането на тази мярка ще се постигне целта на закона да не се извършват актове на домашно насилие. Тази мярка е безсрочна, а санкциите при неизпълнението й са сериозни. Съдът отчита и възрастта на страните по делото, факта, че ответникът Ст. Й. от м. 02.2026 г. е задържан от полските власти в гр.В., липсата на каквито и да е данни някой от ответниците да е осъждан или привлечен към наказателна отговорност . Съдът отчита, че не друг, а молителката като пълнолетно лице има правото и възможността сама да определя как , къде , с кого да живее, като приема, че не следва да се допуска неадекватна на степента и тежестта на актовете на психическо и физическо насилие защита. Настоящият съдебен състав , вземайки предвид степента на въздействие върху личността на пострадалата ( очевидно възприемане на действията Г. Д. и сина й С. Й., с ходенето йм да я вземат от дома й в с.* като пряка заплаха за живота й здравето й и на семейството й ), както и интензитета на осъщественото насилие спрямо нея (не един, а отделни актове на психическо и емоционално насилие в рамките на години ) счита, че освен мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН не следва да се налагат други . При налагането на мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителката, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). В този смисъл съдът преценява характера и тежестта на извършеното домашно насилие и последиците от него, факта че страните по делото са в очевиден конфликт, обстоятелството си, че молителката живее в с.* при родителите си , а ответница в гр.*, а ответникът е в Р.П., поради което и допуска само безсрочната мярка за защита в полза на молителката по чл. 5 , ал.1 т.1 ЗЗДН спрямо всеки от ответниците .

Определяйки мерки за защита по ЗЗДН съдът намира , че ако в настоящото производство се забрани на ответниците да приближават молителката или да комуникират с нея би се достигнало до неоправдано ограничаване на правата на ответниците.

При тези мотиви съдът уважава молбата на молителката като основателна и доказана като допуска налагане само на мярката за защита по чл. 5 , ал. 1 т.1 от ЗЗДН .Предвид известната на съда практика на въззивния съд, съдът отхвърля молбата на молителката за защита в останалите части с цел пълнота на произнасянето и своевременно разрешаване на спора по същество.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС- Варна сума в размер на 25 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото .

На основание чл. 38, ал.2 ЗЗДН ответниците следва да бъдат осъдени заплатят в полза на адв.М.П. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ от адв.П. в полза на молителката. Съгласно нормата на чл. 22 от Наредба № 1 / 2004 г. възнаграждението за процесуално представителство по делата по Закона за защита от домашно насилие е 600 лв. Този размер на осн. чл. 38, ал.2 ЗАДв. съдът определя за защита на молителката , като осъжда двамата ответници да заплатят общо сумата от 600 лв. в полза на адв.М.П. предвид факта, че защитата йм не налага всеки от тях отделно да заплаща разноски по чл.38,ал.2 ЗАдв. Съдът не възлага в тежест на ответниците сумата от 30 евро – внесен от молителката депозит /л. 444 / за призоваване на свидетел, т.к. този разход може да възстановен на молителката обратно, в случай че поиска това съгласно чл. 4б ЗДТ.На последно място, предвид влизането в сила на 1.1.2026 г. на ЗВЕРБ съдът превалутира дължимите се такси и разноски по делото от лева в евро.

Воден от гореизложеното, Варненският районен съд