Решение № 117 от 28.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2402/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от И. С. К., ЕГН: ••••••••••, чрез процесуалния и представител адв. М. П. против Решение №2777/04.06.2025г. постановено по гр.д.№11410/2022г. по описа на ПРС, тринадесети гр.с., в частта с която се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. С. К., ЕГН: ••••••••••, против Р. С. П., ЕГН: ••••••••••, иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от •••••.2019г., вписано в СВ – гр. Пловдив под акт № •••••, том 9, дв. вх. рег. № •••••.2022 г., извършено от М. С.а П.а, ЕГН: ••••••••••, починала на •••••.2019 г., в полза на брат й Р. С. П.; в частта с която се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. С. К., ЕГН: ••••••••••, против Р. С. П., ЕГН: ••••••••••, иск с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗН за признаване за недействително на саморъчно завещание от •••••.2019 г., вписано в СВ – гр. Пловдив под акт № •••••, том 9, дв. вх. рег. № •••••.2022 г., извършено от М. С.а П.а, ЕГН: ••••••••••, починала на •••••.2019 г., в полза на брат й Р. С. П., за 3/4 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № •••••.540.502.3.2 по КККР на гр. ••••, представляващ жилище – апартамент № 2/13, находящ се в гр. •••••, със застроена площ 48,54 кв. м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, антре, ведно с принадлежащото му избено помещение № 24 с полезна площ от 3,71 кв. м., и в частта с която се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. С. К., ЕГН: ••••••••••, против Р. С. П., ЕГН: ••••••••••, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на 3/4идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № •••••.540.502.3.2 по КККР на гр. ••••, представляващ жилище – апартамент № 2/13, находящ се в гр. •••••, със застроена площ 48,54 кв. м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, антре, ведно с принадлежащото му избено помещение № 24 с полезна площ от 3,71 кв. м. С постановеният съдебен акт в полза на Р. С. П. е присъдена сумата в размер на 1 650 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски в първоинстанционното производство. Решението на първоинстанционния съд в горепосочената част, се обжалва като незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, в обжалваната част като вместо това постанови решение по същество, с което уважи като основателен иска по чл.42 Б , във вр. с чл.25 ал.1 ЗН, като прогласи нищожността на саморъчно завещание от •••••.2019г., извършено от М. С.а П.а в полза на брат й Р. С. П.; в условията на евентуалност да уважи иска с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗН за признаване за недействително саморъчно завещание от •••••.2019 г., извършено от М. С.а П.а, ЕГН: ••••••••••, в полза на брат й Р. С. П., за 3/4 от процесния недвижим имот и да се уважи иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на 3/4идеални части от процесния недвижим имот. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представените списъци с направени такИ.. ВъззИ.емият Р. С. П., ЕГН:••••••••••, чрез процесуалния му представител адв.С. А. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно, по съображения подробно изложени в отговора. Претендира направени пред настоящата инстанция разноски, съгласно представения списък. ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи. Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от И. С. К. срещу ответника Р. С. П. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗН, кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за прогласяване за нищожно, евентуално – признаване за недействително на саморъчно завещание от •••••.2019 г., вписано в СВ – гр. Пловдив под акт № •••••, том 9, дв. вх. рег. № •••••.2022 г., извършено от М. С.а П.а, починала на •••••.2019 г., в полза на брат й Р. С. П., респ. за признаване за установено, че последният не е собственик на самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор № •••••.540.502.3.2, представляващ жилище-апартамент № 2/13, находящ се в гр. •••••, ведно с принадлежащото му избено помещение № 24 . В исковата молба се навеждат твърдения, че на •••••.2019 г. е починала баба на ищцата по бащина линия – М. С.а П.а, като ищцата се явява единствен наследник по закон на починалата, в качеството и на дъщеря на единствения син на наследодателката - С. К.. Ответникът Р. П. е брат на М. П.а. Приживе, на 19.07.2016г., М. С.а П.а, заедно със съпруга си И. С. К. (поч. на •••••.2018 г.), сключили с трети неучастващи по делото лица – Й. Д. и П. Д., договор за издръжка и гледане с предмет процесния имот. Срещу приобретателите на имота, П.а завела иск за развалянето на алеаторния договор, поради пълно неизпълнение. В хода на висящия процес по този иск, преди постановяване на съдебен акт и влизането му в сила, а именно на •••••.2019г. - М. П.а съставила завет за процесния имот в полза на своя брат Р. П.. В хода на въззивното производство М. П.а починала и на нейно място по реда на чл. 227 от ГПК била конституирана единствената и наследница по закон - внучката и И. К.. С Решение № 87/09.07.2021г. по гр.дело № 2240/2020 г. на ВКС, III г.о., договорът за издръжка и гледане е развален, но само до 3/4 ид. части от процесния имот. Ищцата оспорва правото на собственост на ответника върху завещания имот изцяло. Счита, че завещанието е нищожно, поради това, че не е спазена формата по чл. 25 от ЗН – не е написано и подписано от завещателката. В условията на евентуалност навежда твърдения, че заветът не е произвел целения правен резултат, тъй като правото на собственост върху апартамента не се е намирало в патримониума на завещателката към момента на открИ.не на наследството, обуславящо наличие на хипотезата н чл. 19, ал. 1 ЗН. Твърди се, че ефектът от развалянето на договора за издръжка и гледане по съдебен ред, следва да настъпи в правната сфера на наследника по закон И. К., а не в полза на заветника Р. П.. Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че завещанието не е написано и подписано от М. П.а, както и че завещателката не била собственик на завещания апартамент към момента на открИ.не на наследството, доколкото развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие и с влизането в сила на решението на ВКС, процесните 3/4 ид.ч от имота са се върнали в патримониума на М. П.а. С оглед на това, навежда доводи, че заветът е произвел целения правен резултат. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените при условията на евентуалност искове, като е приел, че е спазена формата по чл. 25 от ЗН – завещанието е написано и подписано от завещателката; че заветът е произвел правно действие, доколкото към момента на открИ.не на наследството, имотът вече е бил в патримониума на завещателката, имайки предвид правния ефект от развалянето на договора за издръжка и гледане. Като последица е отхвърлил иска за признаване на установено, че Р. С. П., не е собственик на процесния имот. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такИ. пред първоинстанционният съд, като след преценката им, въззивният съд споделя направените от районният съд правни изводи по следните съображения: Няма спор по фактите, че М. П.а е придобила по време на брака си с И. К. процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност. На 19.07.2016 г., съпрузите са прехвърлили на трети неучастващи по делото лица, срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху този имот. И. К. е починал на •••••.2018. След смъртта му, М. П.а е предявила иск за разваляне на сключения от прехвърлителите алеаторен договор, поради пълно неизпълнение от страна на приобретателите. С влязло в сила решение № 87 от 09.07.2021 г. по гр. дело № 2240/2020 г. на ВКС, III г. о, алеаторният договор е развален само до ¾ идеални части от процесния имот, поради неизпълнение от страна на приобретателите. М. П.а е починала н а •••••.2019г, в хода на въззивното производство, като вдовица поради което и доколкото сина и - С. К. е починал преди родителите си на •••••.2014г., по заместване, наследодателката се наследява от нейната единствена внучка и наследничка по закон - И. К., ищцата по делото. Спорът пред настоящата инстанция касае действителността на представеното завещание, а именно: нищожно ли е, поради липса на форма и евентуално - недействително ли е по смисъла на специалната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ЗН - при направен завет, завещателят бил ли е собственик на процесната вещ при открИ.не на наследството , предвид обстоятелството, че заветът на ¾ идеални частта от процесния имот е направен от завещателката, преди алеаторния договор да е развален с влязло в сила решение. По иска за нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б“ от ЗН: Съгласно чл.42,б."б" ЗН - нищожно е завещанието, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл.25 ЗН, за да бъде валидно саморъчното завещание, то трябва да е написано, подписано и датирано от завещателя - това са елементите от фактическия състав на завещанието. Тежестта за доказване автентичност на документа пада върху заветника като ползуваща се от завещанието страна, в случая от ответника – брат на наследодателката М. П.а. Ответникът трябва да докаже, че завещанието е написано и подписано саморъчно от завещателя./ В този смисъл е решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2008 г., IV г. о.; решение № 508 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2008 г., IV г. о.; решение № 202 от 24.07.2001 г.на ВКС по гр. д. № 583/2000 г./ Действителността на саморъчното завещание е свързана с цялостното му ръкописно написване от самия завещател, с означение на датата и с полагане на подпис от завещателя след завещателните разпореждания. В тази връзка по делото са допуснати и приети две съдебно –почеркови експертизи. Вещото лице М. С. на база представения сравнителен материал – образци от подписа на М. П.а в документи писани и подписани от нея, и заявление за издаване на БДС, е категоричен, че ръкописният текст и подписа върху представеното завещание са изпълнени от М. П.а /заключение, находящо се на л. 111-113 от делото и изслушване в открито заседание на 17.01.2024 г./. В открито съдебно заседание на 17.01.2024г., вещото лице С. допълва, че е нормално, дори задължително, да има несъответствия при полагане на два подписа от едно лице в различни периоди от време. В конкретния случай е констатирана занижена степен на обработеност предвид възрастта на завещателката, предвид психичното състояние, и други обективни и субективни фактори, които биха могли да окажат влияние върху констатирания от вещото лице занижен темп на изпълнение. От друга страна, вещото лице сочи, че двете букви в подписа, се срещат и в ръкописния текст в завещанието, и по отношение на тях не е открита никаква разлика. Констатирани се затруднени писмени двигателни навици, но не и емитация, при която са налице съвсем други признаци, които вещото лице е категорично, че в конкретния случай не съществуват. Съгласно заключението на повторната допусната съдебно почеркова експертиза изготвена от вещото лице С. С., ръкописния текст в саморъчното завещание и подписът вероятно са изпълнени от М. П.а. При изготвяне на допълнително заключение от това вещо лице, от ответника е представен допълнителен сравнителен материал, а именно: снимков материал, на гърба на който П. е правила свои бележки и декларация, която П.а е направила във вразка с воденото от нея гр.д.№2725/2018г. ПРС, деветнадесети гр.с..Прегледани са и взети предвид при изготвяне на дълнителното заключението са, в Служба по вписвания гр.Пловдив - Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане през 20016 и Декларация по тази преписка по чл.264 ал.1 ДПК, както и пълномощно от П.а в оригинал. Вещото лице С. посочва, че ръкописния текст в саморъчното завещание от М. П.а от дата •••••.2019г. е изпълнен от лицето М. П.а, а подписът в саморъчното завещание - вероятно е изпълнен от М. П.а. В тази връзка за прецизност следва да бъде отбелязано, че съгласно трайната съдебна практика - осигуряването на сравнителен материал е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието. При спор обаче, относно автентичността на сравнителния материал, простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата, а следва оспорващият сравнителния материал, да проведе насрещно доказване, като представи друг сравнителен материал. / в този смисъл решение № 137/11.10.19 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г. о., и цитираната в него практика - решение № 171 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6412/2007 г., I г. о., решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2014 г., I г. о. / В конкретния случай, основния и допълнителния сравнителния материал е представен от ползващия се от завещанието ответник. Този сравнителен материал, нито е оспорен като автентичност от ищцовата страна, нито ищцовата страна е представила друг сравнителен материал, с цел провеждане на насрещно доказване. С оглед горното и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, въпреки че отговорът на вещото лице С. не е категоричен по отношение подписът в саморъчното завещание, но само поради причина на недостатъчност на сравнителния материал от почерка на завещателя, настоящият съдебен състав кредитирайки заключението на вещото лице С., който подробно, ясно, точно и прецизно е обосновал изводите си, приема, че ръкописният текст и подписа върху представеното завещание са изпълнени от М. П.а. Ето защо приема, че завещанието е автентично. Изложеното обосновава извода, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН е спазена, поради което предявеният иск за нищожност на завещание то, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По иска за недействителност на завещанието по чл. 19, ал. 1 ЗН: Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗН - Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при открИ.не на наследството. Няма спор, че се касае за завет. Ищецът твърди недействителност на завещанието като застъпва становище, че по време на съставянето на завета, М. П.а не е била собственик на завещаното жилище, доколкото го е прехвърлила с договор за издръжка и гледане на неучастващи по делото лица, а едва през 2021 г., след смъртта й, този договор е развален, като ефектът от развалянето настъпил в полза на ищцата в качеството й на наследник по закон, а не в този на заветника. Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД развалянето на договора има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. При разваляне на алеаторен договор по чл.87 ал.3 ЗЗД с влязло в сила решение, развалянето има обратно действие, което означава, че частта на прехвърлителката се връща в нейния патримониум, като се отнема от собствениците, на който по силата на разпоредителна сделка тя е отстъпена. При това положение и без оглед на факта, че съдебния акт следва смъртта на завещателката, настоящият съдебен сътав приема, че ¾ идеални части от процесния имот е останал в патримониума на наследодателката и затова извършеното на •••••.2019г завещателно разпореждане, с което тя се е разпоредила за след своята смърт в полза на брат си – ответника по делото, не е недействително при условиятана чл.19 ал.1 ЗН – заветникът да не е собственик на определената завещана вещ при открИ.не на наследството./ В този смисъл е по реда на чл.290 ГПК Решение № 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4395/2008 г., IV г. о .,/ Гореизложеното обосновава извода, че завещанието е валидно и като такова, същото е породило целените правни последици. Ответникът се легитимира като собственик на ¾ идеални част от процесния недвижим имот, По отрицателния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК: С оглед гореизложеното, Р. П. безспорно е придобил собствеността върху ¾ ид. части от процесния имот, поради което предявения отрицателно установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на спора, на въззИ.емата страна Р. П. се дължат разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000лв /511.29 евро/, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд