Решение № 35 от 10.3.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 403/2024 г.

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на „Корект Кредит Груп БГ“ЕООД гр.Ямбол, представлявано от управителя И. А., с която против П. М. С. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.22 ЗКНИП, чл.92 и чл.86 ЗЗД - за установяване съществуването на вземанията на ищеца: за главница в размер на 29 658,36лв., ведно със законната лихва от 11.07.2024г., за възнаградителна лихва в размер на 10 374,24лв. за периода 27.10.2023г.- 20.06.2024г., неустойка за забава в размер на 570,17лв. за периода 27.10.2023г.-20.06.2024г., мораторна лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на 227,22лв. за периода от 21.06.2024г. до 10.07.2024г. и 66лв. разноски за уведомяване, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№2116/2024г. по описа на ЯРС. Наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба са, че в изпълнение на Договор за кредит, обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот №93300003931 от 27.06.2023г., е предоставил на кредитополучателя П. С. кредит в размер на 30 000.00лв. Заемателят-ответницата от своя страна се задължила да върне кредита, като заплати на кредитора 36 погасителни вноски, включващи главница и договорна възнаградителна лихва по погасителен план и в сроковете и условията, подробно описани в чл.7 от договора. Страните приели в чл.19 от договора за кредит, че дружеството-кредитор има право да направи кредита предсрочно изискуем в целия му размер при просрочване на две или повече месечни вноски. Твърдението на ищеца е, че поради неплащане на 8 бр. месечни погасителни вноски с посочени падежи, на основание чл.19 от договора дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е произвела действие от 21.06.2024г. след получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост от кредитополучателя, като същото уведомление е било връчено по реда на чл.47 от ГПК от ЧСИ. След връчване на уведомлението и поканата за доброволно изпълнение ответницата не погасила задължението си, при което ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника П. С., което заявление било уважено и по образуваното ч.гр.д.№2116/2024г. по описа на ЯРС съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата, осъждайки я да заплати исковите суми. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК била връчена на длъжника П. С. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, при което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането. С това ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на настоящите искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение. Ответницата П.С. е призована за настоящото производство при условията на чл.47, ал.5, вр.с ал.1 и ал.3 ГПК, при което на основание чл.47, ал.6 ГПК съдът й е назначил особен представител на разноски на ищеца. С отговора на исковата молба особеният представител на ответницата – адв.М.Т. е оспорила иска като неоснователен и недоказан. Оспорен е факта за настъпила предсрочна изискуемост на кредита с възражение, че волеизявлението на ищеца не е в съответствие с разрешението по т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като липсва ясно изразено позоваване на обстоятелствата, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита, изпратеното писмо представлява покана за доброволно погасяване не само на просрочените задължения, но и на всички вноски по погасителен план, вкл. възнаградителна лихва, което е в противоречие с ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ВКС и в уведомителното писмо липсва позоваване от кредитора на конкретния текст от договора за кредит или ОУ, който уговаря условията, които му дават право да обяви предсрочната изискуемост. Според оспорването на ответницата липсва и уведомяване за датата, считано от която настъпва предсрочната изискуемост. На следващо място, при липса на уговорен в договора конкретен способ за кореспонденция между страните, възражението е, че в искането за отпускане на кредит ответницата С. е посочила адрес по лична карта на ул.•••••в гр.••••••, но и актуален адрес на ул.•••••№••, което сочи, че в случай на необходимост следва да бъде уведомявана на актуалния адрес, т.е. на адреса за кореспонденция и връчването чрез ЧСИ е следвало да бъде по реда на чл. 43 ЗЧСИ, вр. с чл.38 от ГПК, т.е. на адреса, който е посочен по делото и който е актуалният адрес на ответницата в гр.••••• на ул.•••••№••, като няма данни уведомлението на кредитора да е изпращано на този адрес. С тези възражения представителят счита, че предсрочна изискуемост по процесния кредит не е настъпила. Оспорено е също изпълнението на договорните задължения на кредитора по кредита за предоставяне на сумата в полза на кредитополучателя, оспорен е и начина на формиране на главницата в размер на 29 658,36лв. Претенцията за възнаградителна лихва е оспорена с възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, тъй като е налице несъответствие на уговорената лихва в размер на 62,7 % годишно с типичните функции на възнаградителната лихва, като доводите са, че задълженията на кредитополучателя по договора са обезпечени и с ипотека върху недвижим имот, чиято пазарна стойност надвишава в пъти предоставения кредит, както и че размерът на уговорената лихва надвишава 5 пъти размера на законната лихва за забава, а ответницата е икономически послабия субект и не е могла да влияе върху съдържанието на клаузата, т.е. че клаузата е неравноправна, а съгласно приложимия ЗКНИП, с аргумент от чл. 29, ал. 9 и ал.10 от ЗКНИП договорната лихва надвишава пет пъти законната лихва. С нищожността на клаузата за възнаградителна лихва е обоснована и нищожността на целия договор за кредит, който е оспорен и с възражение за противоречие с чл.24, ал.1, т. 9 от ЗКНИП, тъй като не съдържа на разбираем език как е формиран годишния процент на разходите по кредита с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя, което също влече недействителност на договора в неговата цялост, като и размерът на ГПР прави клаузата, с която е договорен нищожна на основание чл. 29, ал. 10, във вр. с чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП, тъй като надвишава 5 пъти размера на законната лихва. С оглед недействителостта на договора за кредит, като неоснователни са оспорени и акцесорните претенции за обезщетения за забава и разноски. Ответницата е оспорила и представителната власт на пълномощниците на кредитора по сключения договор за кредит и по нотариалния акт за договорната ипотека. В о.с.з. ищецът не изпраща представител, а депозира писмена молба със становище за основателност на исковете. Особеният представител на ответницата – адв.Т. пледира за уважаване на иска за главница до размера на сумата 24 073,74лв. и за отхвърляне на останалите предявени претенции, поради нищожност на договора за кредит и задължение на кредитополучателя за връщане само на чистата стойност на кредита. По допустимостта на исковете: ЯОС намира, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.22 ЗКНИП, чл.92 и чл.86 ЗЗД са процесуално допустими. Налице са специалните предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от тяхното предявяване От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №2116/2024г. по описа на ЯРС е установено, че същото е образувано по заявление на ищеца от 11.07.2024г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК срещу ответницата П.С.. На 12.07.2024г. е издадена Заповед №1206 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът П.С.-ответницата в настоящото производство, да заплати на заявителя – ищеца следните суми: 29 658,36лв. - главница, ведно cъс законната лихва за периода от 11.07.2024г. до изплащане на вземането; 10 374,24 лева - договорна лихва за период от 27.10.2023г. до 20.06.2024г.; 570,17лв. – обезщетение за забава за период от 27.10..2023г. до 20.06.2024г.; 227,22 лева – обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за период 21.06.2024г. - 10.07.2024г. и 66лв.разноски за уведомяване, както и 817,92 лева – държавна такса. Въз основа на издадената заповед за изпълнение кредиторът-ищец се е снабдил с изп. лист, въз основа на който е образувано изп.д.№1097/2024г. по описа на ЧСИ с рег. №•••в КЧСИ И. Х.. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е връчена на длъжника-ответницата по реда на чл.47, ал.5 ГПК, след като длъжникът не е открит на регистрираните в НБД "Население" постоянен и настоящ адреси, за което ЧСИ Х. е уведомила заповедния съд с уведомление вх. №17344/06.11.2024г. С Определение №2393/06.11.2024г. по ч.гр.д. №2116/2024г. ЯРС е спрял принудителното изпълнение по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело, като със същото определение е указал на заявителя-ищеца възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. С депозираната на 04.12.2024г. пред ЯОС искова молба, по която е образувано настоящото исково производство заявителят е изпълнил в срок дадените му указания, като доказателства за това са представени по заповедното дело. При тези данни ЯОС намира, че предявените установителни искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Установено е, че по подадено от ответницата искане за отпускане на кредит от 27.06.2023г., на същата дата страните – ищецът „Корект Кредит Груп БГ“ЕООД като кредитор и ответницата П. М. С. като кредитополучател, са сключили Договор за кредит, обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот №93300003931/27.06.2023г. Договорът за кредит с индивидуално договорени условия е със срок на действие 36 месеца, същият е за отпускане на кредит в размер на 30 000лв., обезпечен с ипотека върху недвижим имот на кредитополучателя в гр.•••••, ж.к.••••••••бл.••, вх.*, ет.*, ап.•••. По силата на договора, кредиторът е приел да отпусне кредита в размер на 30 000 лева по банкова сметка на ответницата, от който общ размер на кредита – 15 000лв. да бъдат изплатени по банковата сметка на П.С. при подписване на договора и 15 000лв. след вписване на нотариалния акт за учредената договорна ипотека и представяне на удостоверение за тежести, установяващо, че ипотекираният имот е чист от вещни тежести. Договорено е погасяването на кредита да се извърши чрез 36 месечни анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 1 640 лева, включваща посочена главница и лихва, с падеж на всяка вноска, посочен в погасителен план, представляващ неразделна част към договора. Договорена е общата дължима от потребителя сума да е в размер на 59 040лв, договорен е и фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 62,79%. Годишният процент на разходите по кредита (ГПР) е посочен в договора в размер на 64,44%. В чл.8 от договора страните са приели ако потребителят не погаси главницата в договорния срок, за всеки месец забава да продължава да му се начислява месечна лихва в размер на 1/12 част от годишния лихвен процент по договора - 62,79%, която лихва не се включва в главницата. В чл.18 е постигнато съгласие при просрочване на дължими плащания кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на ОЛП на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли за текущата година, плюс 10 процентни пункта. Съгласно установеното в чл.19 от договора, кредиторът има право да направи кредита предсрочно изискуем в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и разноските за събиране на вземането, в случай на просрочие на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, след изпращане на съобщение от кредитора за предсрочната изискуемост. Видно е, че ответницата – кредитополучател е приела и Общите условия, при които ищецът предоставя потребителски кредити, като в чл.4.8.2 от ОУ е предвидено кредитополучателят да заплаща със собствени средства такса от 2% от исканата сума преди отпускането на кредита. В раздел IX на Общите условия са посочени условията, при настъпването на които кредитодателят има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми. За обезпечение на всички вземания на ищеца по договора за кредит, на 27.06.2023г. с Нотариален акт №60, том I, peг. № 535, дело № 52/2023г. на нотариус №453 в НотК, ответницата е учредила в полза на ищеца договорна ипотека върху недвижимия имот – самостоятелен обект с идентификатор №87374.521.26.9.100, представляващ апартамент №100, находящ се в гр.•••••, ж.к.••••••••бл.••, вх.*, ет.* с площ 78,54 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение №22 и 0,696% ид. части от общите части на сградата и съответните ид.части от правото на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата. С уведомително писмо-покана от 25.04.2024г. ищецът е уведомил ответницата, че просрочени са задълженията й по договора за кредит в размер на 2 480,76лв. - главница и 10 639,24лв. - просрочена лихва, поради което ползваният кредит е обявен за предсрочно изискуем, като дължимата сума по договора е в размер на 55 760лв., включваща редовните задължения и просрочените задължения. С писмото ответницата е уведомена, че поради нередовно погасяване на дължимите вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер. На ответницата с писмото е даден 7-дневен срок за погасяване на всички просрочени задължения, както и междувременно на всички падежирали месечни погасителни вноски, лихви и разноски за покана, с уведомяване, че в случай на неизпълнение кредиторът ще пристъпи към принудително събиране на цялото задължение. Писмото-покана е връчено на ответницата на 13.06.2024г. от ЧСИ с рег.№••• в КЧСИ при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след като П.С. е търсена на установените от ЧСИ постоянен и настоящ адрес, на които не е била намерена за връчване на поканата, и след залепване на 30.05.2024г. на уведомления по чл.47, ал.1 ГПК. По делото са изслушани заключенията – основно и допълнително на вещото лице – икономист С. Д. по назначената съдебно-икономическа експертиза. От същите е установено, че сумата 30 000лв. по процесния договор за кредит е била изцяло усвоена от ответницата, като на 27.06.2023г. по банкова сметка на П.С. ищецът е превел сумата 15 000,00лв. с основание „Дог.за кредит 93300003931 от 27.06.2023г.“, а на 03.07.202 г. е преведена и сумата 15 000,00лв., също с основание „Дог.за кредит 93300003931 от 27.06.2023г.". Вещото лице е установило, че в периода 28.07.2023г. - 05.06.2024г. по процесния договор за кредит са постъпили плащания в размер на общо 5 926,26 лв., с които са били погасени изцяло вноски № 1, 2 и 3 от погасителния план, както и част от лихвата по вноска № 4 (с падеж 27.10.2023г.), с които плащания е погасена главница по договора в размер на 341,64 лв. и договорна лихва в размер на 5584,62лв. Според изчисленията на вещото лице, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- 11.07.2024г., размерът на задължението на ответницата по договора за кредит от 27.06.2023г. е общо 40 444,86 лв., от която обща сума – главницата е в размер на 29 658,36лв., възнаградителна лихва за периода 27.10.2023г.-27.06.2024г. – 10 374,24лв., обезщетение за забава за периода 27.10.2023 г. - 20.06.2024г. – в размер на 120,36лв., мораторна лихва за забава за периода 21.06.2024 г. - 10.07.2024г. – в размер на 225,90лв. и разноски за уведомяване в размер на 66лв. За размера на ГПР по чл.5 от договора за кредит - 64,44 %, вещото лице е дало заключение, че включва единствено разхода за възнаградителна лихва. С допълнителното заключение вещото лице-икономист е установило, че основният лихвен процент на БНБ към 01.01.2023г., който е относим за първото полугодие на 2023г., респ. и към датата на сключване на процесния договор от 27.06.2023г., е в размер на 1.42 %, при което размерът на законната лихва към 01.01.2023г. и за първото полугодие на 2023г., съгласно ПМС №426/18.12.2014 г. е в размер на 11.42 %. При тези данни петкратният размер на законната лихва за първото полугодие на 2023г. е 57,10 %., с оглед на което посоченият в Договора за кредит от 27.06.2023г. ГПР в размер на 64,44 % надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения за първото полугодие на 2023г. Вещото лице е установило, че въпреки установените с Общите условия за кредитиране на ищеца от 2020г. такси, при отпускането на сумата по процесния договор ищецът не е събрал такси от ответницата. Към датата на изготвяне на допълнителното заключение - 03.02.2026 г., вещото лице е установило, че в периода 28.07.2023 г. - 05.06.2024г. по договора за кредит от 27.06.2023г. общо постъпилите плащания са в размер на сумата 5 926,26 лв., с които са погасени изцяло вноски № 1, 2 и 3 от погасителен план, както и част от лихвата по вноска № 4, като ако извършените плащания в размер на общо 5 926,26лв. бъдат отнесени за погасяване само на главницата по кредита, дължимият остатък от главницата е в размер на 24 073,74 лв. При така установените факти по делото и като обсъди доводите на страните, съдът намира от правна страна следното: Ищецът носи тежестта да установи валидното възникване и съществуване на процесните парични вземания от твърдения правопораждащ юридически факт – сключен договор за кредит, техния размер и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за която ответницата е била уведомена. По наведените възражения за нищожност на договора или отделни клаузи от него, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените договорни клаузи са индивидуално уговорени с ответницата, респ. че клаузата за възнаградителната лихва е в съответствие с добрите нрави, както и че договорът отговаря на императивните изисквания на чл.38 от ЗКНИП. По делото сключването на процесния договор не е спорен между страните факт, а усвояването изцяло на сумата по кредита в посочения по-горе размер е безспорно установено от вещото лице-икономист. Установено е също така, че ответницата не е изпълнила задължението си за плащане на вноските по погасителния план след 4-та вноска, която е с падеж 27.10.2023г., т.е. не е заплатила повече от две вноски, поради което и съобразно предвиденото в клаузата на чл.19 от договора кредиторът е имал право да прекрати договора след 27.12.2023г. (падежа на втората просрочена вноска) и да обяви предсрочната му изискуемост. Както е разяснено в т. 2 от ТР № 3/2017г. и т. 18 от ТР № 4/2013 ., двете на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост е по правната си същност преобразуващо право на кредитора за едностранно изменение на договора, което се отнася до срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума. При упражняването му, с достигане изявлението до длъжника, от срочен договорът се превръща в безсрочен с отпадане занапред действието на погасителния план, ако е било за връщане на вноски. В този случай, поради изгубване преимуществото на срока /чл. 71 ЗЗД/, длъжникът дължи изпълнение на всички задължения по договора. В случая предсрочната изискуемост е била съобщена на ответницата по реда на чл.47, ал.5, вр. с ал.1 и ал.3 ГПК на 13.06.2024г.( с изтичане на срока за получаване на книжата по уведомленията, залепени на установените постоянен и настоящ адрес на П.С.) и считано от тази дата е отпаднало действието на погасителния план, предпоставящо дължимост на останалата непогасена главница по договора, ведно с лихвата за забава, както и начислените възнаградителни лихви и неустойки за периода до предсрочната изискуемост. Неоснователно е възражението на ответницата, че волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост не е произвело действие, тъй като тя не е била търсена на актуалния й адрес, който счита за адрес за кореспонденция. Адресът на П.С. на ул.•••••• в гр.••••• не е посочен изрично от нея като такъв за кореспонденция и връчването на изявлението на кредитора е извършено от ЧСИ по правилата на чл.47, ал.3 ГПК. Също неоснователно ответницата счита, че волеизявлението на кредитора не е произвело действие и поради това, че не е обосновано, тъй като обективните данни са, че ищецът е посочил в писмото-покана обстоятелствата, които са уговорените в договора, а именно нередовното погасяване на дължимите вноски и просрочените задълженията за главница и лихва, които са формирани от повече от две погасителни вноски, поради което ползваният кредит е обявен за предсрочно изискуем, а въпросът за дължимостта не само на просрочените задължения, но и на всички вноски по погасителния план е правен въпрос, който при спор следва да се разреши от съда. Правилно е разбирането на ответницата, че приложим към процесното правоотношение е Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), доколкото съгласно чл.1, ал.2 ЗКНИП, по смисъла на този закон кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот, а на основание §1, т.20 от ДР на ЗКНИП ответницата има качеството на потребител, доколкото се касае за физическо лице, което при сключването на договора за кредит е действало извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Съгласно чл.38 от ЗКНИП когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – т.9 и т.11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. За съответствието на договора с императивните изисквания на закона съдът е длъжен да следи и служебно, дори и без наведено от ответника възражение. Съдът намира, че процесният договор за кредит не отговаря на посочените изисквания, установени в императивната норма на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП. Разпоредбата урежда, че договорът следва да се изготви на разбираем език и да съдържа посочен годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно разпоредбата на чл.29 от ЗКНИП годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит, като годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. С посочените норми законът цели на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да заплати по кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. ГПР е задължителен елемент на всички договори за потребителски кредит, чието значение многократно е подчертавано в практиката на СЕС. Целта е осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор (вж. в този смисъл съображение 19 от Директива 2008/48, Определение от 16.11.2010 г. по дело C-76/10, т. 70, Решение от 09.11.2016 г. по дело C-42/15, т. 67 и 70). Следователно, значението на ГПР не се свежда само и единствено до това потребителят да е наясно какви са задълженията му по договора за кредит. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024г. по дело C-714/22, т. 53; Определение от 16.11.2010 г. по дело C- 76/10, т. 77). В т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС е посочено, че на непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни за изчислението. В Определение № 1991/16.07.2024 г. по т. д. № 510/2024 г. на I Т. О. на ВКС също изрично е посочено, че "не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент, без яснота за отделните компоненти". Посочването в договора за кредит на различен от действителния ГПР представлява предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно общите разходи по кредита, поради което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл.6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В конкретния случай ГПР е посочен като абсолютна стойност – 64,44%. В самия договор не са посочени елементите на ГПР като разход по кредита, съобразно изискванията на ЗКНИП. Такава информация не се съдържа и в ОУ на ищеца. От заключението на вещото лице по икономическата експертиза се установява, че в ГПР е включена само договорната лихва, но в пряко нарушение на закона – чл.29, ал.9 от ЗКНИП размерът на ГПР от 64,44% превишава пет пъти размера на законната лихва – 57,10%. Така ищецът недобросъвестно е нарушил баланса в интересите на страните и е лишил кредитополучателя от възможността да прецени коректно икономическите последици от сключването на договора и да упражни предоставените му от законодателя стандарти на защита. На следващо място, уговорената възнаградителна лихва по договора възлиза на 62,79 % годишно. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота. Понятието "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански правоотношения. Добрите нрави са коректив, целящ да осуети злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която не е неограничена. Няма изискване възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, но с оглед изискването на закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително. Съгласно трайната съдебна практика максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, както и да се уговаря възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва, а по необезпечен заем – трикратния размер на законната лихва. В тази насока е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 906/30.12.2004 г. по г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 ГО; Решение № 378/18.05.2006 г. по г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 ГО; Решение № 1270/09.01.2009 г. по г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 ГО.; Определение № 901/10.07.2015 г. по г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 ГО. От заключението на вещото лице по икономическата експертиза се установява, че към датата на сключване на процесния договор законната лихва е възлизала на 11.42 %. Уговорената в договора възнаградителна лихва от 62,79% превишава и двукратния размер на законната лихва, и петкратния размер на законната лихва (57,10%), а договорът е обезпечен с приетото в практиката за едно от най-сигурните кредитни обезпечения – първа по ред ипотека върху недвижим имот. Ето защо съдът намира, че клаузата за размера на дължимата възнаградителна лихва накърнява добрите нрави и е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Същата установява икономически необоснован размер на престацията за възнаградителна лихва и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, увреждайки кредитополучателя – потребител. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, когато те могат да бъдат заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните части. Повелителни норми на закона относно размера на възнаградителната лихва липсват. Следователно, за да прецени дали нищожността на тази клауза влече нищожност на целия договор, съдът следва да съобрази дали страните биха го сключили и без нея. В конкретния случай, доколкото договорът за потребителски ипотечен кредит е по дефиниция възмезден, възнаградителната лихва е част от основния му предмет, поради което следва да се приеме, че нищожността на процесната клауза влече нищожност на целия договор, която нищожност е нелице и на второ основание - чл.38 ЗКНИП, вр. с чл.24, ал.1, т.9 ЗКНИП, предвид изложените съображения за липса на посочване по ясен и разбираем начин с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита, формиращи ГПР. Въз основа на всичко изложено по-горе, съдът намира, че процесният договор за кредит следва да се приеме за нищожен, в който случай, на основание чл. 39 от ЗКНИП потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Няма правна пречка тази отговорност на потребителя да бъде ангажирана в производство по реда на чл. 422 от ГПК ( С решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и в Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, І т. о., е прието, че при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита). В конкретния случай сумата, подлежаща на връщане съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗКНИП, възлиза в размер на 30 000 лева. С оглед установеното от вещото лице извършено от ответницата плащане по кредита на сума в размер на общо 5 926,26лв., дължимият остатък възлиза на сумата от 24 073,74лв., до който размер предявеният иск за главницата е основателен и следва а се уважи, ведно със законната лихва за забава от 11.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, а за разликата до пълния предявен размер от 29 658,36лв. е неоснователен и следва да се отхвърли. Всички останали предявени искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, вкл. и за заповедното производство. Съгласно доказателствата по делото, ищецът е направил разноски в общ размер на 3 883,38 лв. и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК следва да му се присъдят 2 285,98лв. (1 168,80евро) разноски в исковото и в заповедното производство. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ЯРС направените разноски за вещо лице в размер на 153,39 евро (300лв.). Водим от изложеното, ЯОС