Решение № 1057 от 14.7.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 205/2026 г.

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, във вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от С. П. С. от [населено място], [улица], общ. Видин, против Експертно решение на НЕЛК № 91035 от зас. № 99/24.02.2026 г., издадено от Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, с което е потвърдено ЕР № 91924 от зас. № 166/10.11.2025 г. на ТЕЛК II състав към УМБАЛ „Света Марина-Варна” ЕАД. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, като постановен при неспазване на установената форма, съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Иска се да бъде отменено изцяло процесното ЕР и преписката да бъде върната за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноски. Представя подробни писмени съображения по съществото на спора. Ответникът Национална експертна лекарска комисия не изпраща представител. Депозира писмена молба-становище, с която оспорва жалбата и излага съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от жалбоподателя възнаграждение, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Заинтересованите страни Териториална експертна лекарска комисия II състав при УМБАЛ „Света Марина-Варна” ЕАД, Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Видин, Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Видин, Агенция за хора с увреждания София, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по съществото на спора. Жалбата е допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване, адресат на оспорения акт, в рамките на законоустановения преклузивен срок за оспорване. По делото се установява следната фактическа обстановка: Жалбоподателят С. П. С. бил освидетелстван първоначално с ЕР № 00500 от зас. № 155/03.12.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Петка” АД, [населено място], с водеща диагноза „Белодробен емболизъм” (с посочен код по МКБ I26.0). В решението не били вписани придружаващи заболявания на жалбоподателя. На същия била определена 100% трайно намалена трудоспособност, за срок от 1 година и дата на инвалидизация: 18.04.2024 г. при следните мотиви: I26.0 Белодробен тробмоемболизъм по част 6, р-л 8, т.2 от Приложение № 1 към НМЕ: 100% без чужда помощ, анамнеза: Остро настъпила гръдна болка, задух при усилие, колраепсни прояви. Лекуван в КРО, диагностицирана БТВ, осъществена тромбфрагментация и локална фибринолиза, с пулмоангеография. Осъществен СТ/РЕТ, потвърждаваща диагноза. Обективно: увредено общо състояние, вез. дишане отслабено в основите, ан 100/70, корем и крайници без отоци. След изтичане на срока на това решение, жалбоподателят бил освидетелстван по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, по представената документация в РКМЕ и съобразно данните в Е-пациентски регистър, от ТЕЛК II състав към УМБАЛ „Света Марина-Варна” ЕАД, с ЕР № 91924 от зас. № 166/10.11.2025 г. В същото било прието, че лицето е работоспособно, при следните мотиви: налице е състояние след остра немасивна форма на БТЕ с остро белодробно сърцу I26.0, доказана с КТ-ангиопулмография през м. октомври 2023 г., лекувана с фибринолиза, без данни за рецидив по SPEKT/СТ на 02.02.2024 г. и на 11.07.2025 г., без представен ФИД и КГА-изискани от ТЕЛК, данни от амб. листи на пулмолог от 16.07.2025 г. (за ТЕЛК) за sat.O2-98%, без ХДН, неосъществен консулт кардиолог с ЕКГ и ЕхоГК – няма данни за хронично белодробно сърце, не обуславя % ТНР. Не са осъществен изискания консулт със съдов хирург – няма данни за ХВН. Недоволен от това решение, жалбоподателят го оспорил пред НЕЛК. Жалбоподателят и заинтересованите страни били уведомени за образуваното производство, с писмо № 057177/05.12.2025 г. С процесното ЕР на НЕЛК № 91035 от зас.№ 99/24.02.2026 г., издадено от Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, било потвърдено ЕР № 91924 от зас. № 166/10.11.2025 г. на ТЕЛК II състав към УМБАЛ „Света Марина-Варна” ЕАД. Решението било постановено по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, с мотиви: пациентът е лекуван през м. октомври 2023 г. за белодробна тромбоемболия в Клиника по кардиология. От контролните изследвания и консултирания с пулмолог през м. юли 2025 г. липсват данни за рецидив, не се отчита динамика в състоянието. Прието е, че се касае за стационарен епизод по повод остра БТЕ, тромбфрагментация и локална фибринолиза, варици на десен крак, КТ данни за калциран аксиларен ЛВ 9 мм вдясно. С оплаквания от затруднено дишане при физически усилия с тежест и бодежи в гърдите, изтръпване на подбедриците, без кашлица и храчки, с уморяемост, без фебрилитет. Провежда лечение с Ксарелто. Обективно – везикуларно дишане, без хрипова находка. Крайници без отоци, САТ-98%. За състояние след БТЕ, давност на заболяването над една година, без данни за рецидив. Не се следва ТНР, поради което било потвърдено оспореното ЕР. По делото в жалбата, както и в депозирана допълнителна молба оспорващият поискал назначаване на съдебномедицинска експертиза, за установяване на характера, тежестта и хроничността на заболяванията му, което е оставено без уважение от съда, с мотиви, че на оспорващия е осигурена възможност да ангажира доказателства и да направи искания в подкрепа на твърденията си, изложени в жалбата, но до момента на приключване на съдебното дирене жалбоподателят не е формулирал конкретни въпроси, които да бъдат изяснени от съдебномедицинска експертиза в настоящето производство. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: оспореното експертно решение на НЕЛК е издадено в предвидената от закона форма, от материално компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. Съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазени са производствените правила, установени в чл. 45 и следващите от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Съставът на НЕЛК е определен съгласно поставената водеща (и единствена в случая) диагноза (чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ). Оспореното решение е издадено в срока, указан в нормата на чл. 47, ал. 1 от същия правилник. Заинтересованите страни са уведомени за започване на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. Задължението НЕЛК да се произнесе въз основа на медицинската и друга документация е регламентирано и в чл. 50, ал. 1 от същия правилник. В настоящия случай специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл именно след анализ на наличната медицинска документация, съобразно разпоредбите на чл. 43, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното експертно решение е издадено от НЕЛК в съответствие с правомощието й по чл. 51, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ да потвърди решението на ТЕЛК. Решението е издадено в законоустановената писмена форма, мотивирано е и съдържа правни и фактически основания, подписано е от членовете на комисията. Не са налице нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното ЕР на НЕЛК. Спазени са специалните правила по чл. 43 и сл. от ПУОРОМЕРКМЕ за състав, разглеждане и произнасяне по жалбата против решението на ТЕЛК. Оспореното решение е постановено след проверка и анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението, което е предмет на проверка в настоящото производство е издадено и при спазване на относимите материалноправни разпоредби на Закона за здравето и ПУОРОМЕРКМЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Цялостният прочит на чл. 45 от ПУОРОМЕРКМЕ сочи на извод, че НЕЛК е втора контролна инстанция. Изводът, който следва е, че НЕЛК следи за правилното приложение на материалния закон спрямо установените факти, посредством специалните знания на лекарите от състава на ТЕЛК. В случая, правилно от административния орган е установено, че приложената медицинска документация не доказва наличие на състояние, обуславящо неработоспособност на жалбоподателя. В хода на административното производство от жалбоподателя не са представени допълнителни документи, които да поставят под съмнение този извод. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК се произнася само въз основа на медицинската документация и други документи, които вече са били събрани от страна на ТЕЛК. В мотивите си Специализираният състав на НЕЛК е констатирал, че диагнозата Белодробна тромбоемболия на жалбоподателя не се подкрепя с обективни данни, които да показват наличието на нетрудоспособност, без данни за рецидив на заболяването. Съществен момент, който следва да се отбележи е, че в тези случаи НЕЛК се произнася само относно правилното приложение на относимите правни норми, въз основа на факти, които вече са били установени от ТЕЛК. Предвид изложеното, Специализираният състав на НЕЛК правилно е потвърдил ЕР на ТЕЛК, с което жалбоподателят е признат за работоспособен. Ангажираните в настоящето съдебно производство доказателства от оспорващия за наличие на хронични увреждания в резултат на водещото заболяване касаят период след момента на постановяване на процесното ЕР (като например преглед от 04.04.2026 г. при специалист по съдова хирургия), законосъобразността на което се преценява от съда към датата на издаването му, поради което не следва да бъдат вземани предвид в настоящето производство. Тежестта за доказване наличието на тези увреждания в административното производство пред ТЕЛК лежи именно върху оспорващия, като несвоевременното им доказване е в негова вреда. Безспорно тези доказателства могат да бъдат използвани в последващо производство по преценка на работоспособността му. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ предвижда специализираните състави на НЕЛК да разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. В този случай не е задължително извършване преглед на лицето, който е безпредметен, тъй като НЕЛК проверява правилността на констатациите на ТЕЛК към предходен момент - този на постановяване на обжалваното решение. Сведенията за фактите от значение за преценка работоспособността на освидетелствания се съдържат в наличната медицинска документация, въз основа на която ТЕЛК е постановила акта си. С оглед на това е спазено и изискването на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ към момента на постановяване на обжалваното решение, съгласно което НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е валиден административен акт, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. При този изход на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро/200,00 лева, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът