Решение № 702 от 6.10.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2714/2025 г.

Предявени са кумулативно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.441, ал.1, изр.2 от ГПК. Ищецът твърди, че през 2025 г. срещу него било образувано изпълнително дело №229/2025 г. по описа на СИС на РС-•••, като от ДСИ А.Д. без надлежно уведомяване били наложени запори върху банковата му сметка, преди да получи поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист в нарушение на чл.428 от ГПК. На 23.06.2025 г., без да му е връчена Покана за доброволно изпълнение, ДСИ изпратил запорно съобщение до “Банка ДСК“ АД и наложил запор върху банковите му сметки. На 30.06.2025г. било изпратено уточняващо запорно съобщение. На 14.07.2025 г. било изпратено коригиращо запорно съобщение. Покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист получил едва на 24.07.2025 г., т.е. месец след налагането на първия запор. Банковите му сметки били блокирани от 23.06.2025 г., което го лишило от възможност за доброволно изпълнение, гарантирано от закона. Ha 01.07.2025 г. сметките му в “Уникредит Булбанк“ също били запорирани. Банката отказала да му предостави копия от запорното съобщение, но служител на банката потвърдил съществуването на запор, наложен по изпълнително дело №229/2025 г. Запорът бил наложен преди връчване на покана за доброволно изпълнение в нарушение на чл.428 ГПК. Съгласно закона длъжникът трябвало първо да бъде уведомен след което, ако не изпълни доброволно, да се предприемат принудителни действия, освен при изрични изключения, които тук не били налице. Действията на ДСИ представлявали противоправни действия на орган на съдебната власт, а отговорността за тях носело Министерството на правосъдието, съгласно установената съдебна практика по чл.441 от ГПК. Действията на ДСИ нарушавали разпоредбите на чл.428 от ГПК, като недопустимо било налагане на запор преди връчване на ПДИ незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител; чл.49 от ЗЗД ангажирал отговорността на държавата/възложителя. Предвид, че запорът бил наложен месец преди връчване на призовка за доброволно изпълнение, действията на ДСИ били противоправни и пряко довели до настъпилите вреди. Материалните вреди се изразявали в неправомерно блокирани и удържани средства, липса на достъп до собствените финанси в рамките на продължителен период, начислени банкови такси и невъзможност да разполага със средства за ежедневни нужди, в общ размер 6353 лв. Действията на ДСИ довели до продължителен силен стрес и тревожност, притеснения относно финансовата му стабилност, нарушено психическо спокойствие, емоционално напрежение вследствие на лишаването от достъп до средства за живот, унижения и необходимост от заемане на средства от трети лица, паника и тревога по повод невъзможността за своевременно погасяване на непосредствено наближаваща вноска по Ипотечен кредит. Размер от 2000 лв. бил справедлив и съответствал на продължителността и интензитета на преживените страдания. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Министерството на правосъдието да му заплати сумата от 6353 лв. материални вреди, представляващи неправомерно удържани и блокирани средства, както и 2000 лв. неимуществени вреди, вследствие на причинен стрес, тревожност и емоционални страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски. Сочи банковата си сметка IBAN:•••, в “УниКредит Булбанк“ АД, по която да бъдат преведени сумите. В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. предявения иск. В исковата молба се твърдяло, че претърпените вреди се изразявали в материални и неимуществени такива от незаконосъобразни действия на ДСИ А.Д. по изп.д.№229/2025 г. по описа на СИС към Районен съд – •••. Ищецът претендирал материални вреди, изразяващи се в неправомерно блокирани и удържани средства, липса на достъп до собствените му финанси в рамките на продължителен период, начислени банкови такси и невъзможност да разполага със средства за ежедневните си нужди. Претендираните неимуществени вреди се изразявали в продължителни силен стрес и тревожност, притеснения относно финансова стабилност, нарушено психическо спокойствие и други описани в исковата молба. Изпълнително дело №229/2025 г. срещу Ж. Д. Д. от гр.•••, бул.“Славянски“, бл.8, ет.1, ап.2 било образувано на 13.03.2025 г. по молба на В.М.Б. от гр.•••, след представяне на изпълнителен лист №188/11.03.2025 г., издаден въз основа на Решение №840/27.07.2023 г. по гр.д.№457/2023 г. по описа на Районен съд-•••, Решение №466/07.12.2023г., изменено с Определение №215/25.03.2024 г. по въззивно гражданско дело №620/2023 г. по описа на Окръжен съд-••• и Определение №676/12.02.2025 г. по гр.д. №1903/2024 г. по описа на ВКС, както и изпълнителен лист №344/12.05.2025 г., издаден въз основа на Решение №90/29.01.2024 г. по гр.д.№1405/2022 г. по описа на Районен съд-••• и Решение №110/25.04.2025 г. по описа на Окръжен съд – •••, за заплащане на сумата от 5226 лева, представляваща разноски по граждански дела, както и разноските по изпълнението-адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и държавни такси. С разпореждането за образуване на изпълнително дело от 13.06.2025 г. държавен съдебен изпълнител А.Д. разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, както и да се уведоми НАП за започнатото изпълнение по реда на ГПК. В изпълнение на посочения от взискателя начин за принудително изпълнение, на 23.06.2025 г. държавният съдебен изпълнител изпратил съобщения за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки в “Банка ДСК“ АД и “Уникредит Булбанк“ АД. По изпълнителното дело били изготвени три покани за доброволно изпълнение. Първата покана с изх.№9671/23.06.2025 г. не била връчвана поради допусната техническа грешка във фамилията на длъжника, която следвало да се коригира от М. на Д.. Втората покана с изх.№10094/03.07.2025 г. с адрес на връчване гр.•••, бул.“•••, посочен от взискателя, съвпадащ с постоянния адрес на длъжника, не била изпращана за връчване, тъй като ДСИ установил, че длъжникът има регистриран и настоящ адрес в гр.•••. На 24.07.2025 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение с изх.№10393/14.07.2025г., ведно с копия на двата изпълнителни листа. При въвеждане на предмета на делото в деловодната система „JES” била допусната техническа грешка, изразяваща се в следното: сумата от 1500 лв. разноски по гр.д.№1903/2024 г. на ВКС, била заложена като начислени такси, поради което в изготвената и връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение сумата за разноски по изпълнително дело била 1588 лв., вместо реално дължимите 88.00 лв., а сумата за главница била посочена в размер 3726 лв. вместо дължимите 5226 лв. Тази неточност не довела до промяна на общото задължение по делото, включващо сумите по двата представени изпълнителни листа и разноските по изпълнението. Счита, че ДСИ правилно и законосъобразно е приложил закона, като първо е изготвил покана за връчване по посочения от взискателя адрес и след получената справка в НБД “Население“ изготвил и изпратил поканата за доброволно изпълнение по настоящия адрес на длъжника. В резултат на наложените запори върху вземанията на длъжника по неговите банкови сметки, по сметка на ДСИ на 03.07.2025 г. постъпила сума в размер на 25.37 лв.-превод от “Банка ДСК“ АД и на 11.07.2025 г. сума в размер на 5695.70 лв.-превод от “Уникредит Булбанк“ АД, като сумите били изплатени на правоимащите на 20.08.2025 г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение на 07.08.2025 г. На 25.09.2025 г. в резултат на наложения запор в “Уникредит Булбанк“ АД, по сметка на ДСИ постъпила сума от 650.22 лв., изплатена на правоимащите. Общо постъпилата сума по изпълнителното дело била в размер на 6371.29 лв., удържана от банковите сметки на длъжника, разпределена от ДСИ, както следва: на РС-••• 475.29 лева, представляващи държавни такси с ДДС на основание чл.36 и чл.53 от ТДТССГПК; на взискателя Велика Борисова- 5896 лв., представляващи дължими суми по двата изпълнителни листа. На 14.10.2025 г. при ДСИ постъпила молба от взискателя, че всички суми са изплатени, поради което ДСИ издал разпореждане за приключване на изпълнителното производство, което влязло в сила на 18.11.2025 г. като на тази дата били и изпратени съобщения за вдигане на наложените запори върху вземанията по банковите сметки на Ж. Д.. Предвид гореизложеното счита, че ДСИ действал правилно и съобразно разпоредбите на закона. Принудителното изпълнение върху вземания на длъжника по банкови сметки се насочва с налагане на запора върху тях чрез изпращане на запорно съобщение до банката като трето задължено лице едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, съгласно чл.507, ал.1 от ГПК, което в случая било спазено от ДСИ. В изготвените запорни съобщения, изпратени до банките, изрично било посочено, че удръжките следвало да се извършват при спазването на чл.446 от ГПК, както и на останалите законови разпоредби, уреждащи секвестируемостта. Съгласно чл.38, ал.1 ГПК поканата за доброволно изпълнение се връчвала на посочения от взискателя адрес, като в случая този адрес съвпадал с постоянния такъв на длъжника: гр.•••, бул.“••• и ДСИ изготвил първата покана с посочен именно този адрес. При спазване на разпоредбата на чл.38, ал.5 ГПК, след като служебно извършил справка в НБД “Население“ ДСИ изготвил нова покана за доброволно изпълнение, която била връчена на длъжника на неговия настоящ адрес. Срещу твърдените незаконосъобразни действия на държавния съдебен изпълнител при РС-•••, Ж. Д. подал и жалба с вх.№8689/19.08.2025 г. до Окръжен съд- ••• и с Определение №1261 от 27.10.2025 г. по въззивно гражданско дело №20255500500669 по описа на Окръжен съд-••• жалбата била оставена без разглеждане, и в последствие същото било потвърдено с Определение №10/08.01.2026 г. по възз.гр.д.№20265000500002 по описа на Апелативен съд - Пловдив. С Определение №1261 от 27.10.2025 г. съдът оставил без разглеждане жалбата, като процесуално недопустима и приел, че липсва подлежащо на обжалване действие на ДСИ от страната на жалбоподателя /длъжник/, тъй като направените от него оплаквания за нарушения по чл.435, ал.1, т2 и т.4 от ГПК се отнасяли единствено и само до законовите правомощията на взискателя в изпълнителния процес, а неговите законови правомощия не се отнасяли до никои от подробно, изчерпателно и ограничително посочените законови правомощия по чл.235, ал.2, т.1- т.7 от ГПК. Счита иска за неоснователен и недоказан. Предпоставките за уважаването на иска по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД следвало да са кумулативно дадени, което означавало, че липсата и на една от тях води до неоснователност на иска. Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната отговорност за вреди в този смисъл включвали следните елементи: възлагане на работа от ответника, противоправно деяние на изпълнителя, вреда за ищеца по иска, причинна връзка между деянието и вредата, деянието било при изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата, вина на извършителя. Вината на извършителя се предполагала, а останалите предпоставки подлежали на доказване от ищеца. От твърденията в исковата молба не се установявало безспорно осъществяването на визирания законов състав и наличие на всички законови предпоставки. Не оспорва наличието на първата предпоставка, с оглед обстоятелството, че в случая възложител на работата се явявал Министерството на правосъдието, доколкото държавните съдебни изпълнители се назначавали от министъра на правосъдието след проведен конкурс, за което сключвали трудов договор. Втората предпоставка от сложния фактически състав на предявения деликтен иск бил наличието на противоправно деяние от изпълнителя. В случая липсвало противоправност на действията на ДСИ, същият не действал виновно. Поради липсата на противоправност на поведението на държавния съдебен изпълнител не стоял и въпросът за вината като елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което и презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД била неприложима. Не било противоправно действие, предприето в изпълнение на закона. Ищецът твърдял противоправно поведение защото му била отнета възможността на плати доброволно, тъй като му били запорирани банковите сметки преди да изпълни доброволно. Следвало да се вземе предвид, че изпълнителните листове са от 11.03.2025 г. и 12.05.2025 г., а решенията въз основа на които са издадени изпълнителните листове са влезли в сила дори още по-рано. От влизането в сила на съдебните актове до образуване на изпълнителното дело пред ДСИ на 03.06.2025 г. длъжникът-ищец имал предостатъчно време да заплати задължението си доброволно. В този смисъл, счита че същият не бил лишен по никакъв начин чрез действията на ДСИ да предприеме доброволно изпълнение, а отделно недобросъвестно се позовавал на собственото си противоправно поведение. За ищеца не са настъпили имуществени вреди, предвид това че едва след като изтекъл срокът за доброволно плащане във връзка с получената на 24.07.2025 г. от него ПДИ, от страна на ДСИ е било извършено разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума. Оспорва ищецът да е бил лишен от достъп до собствените му парични средства, след като била запорирана сума до размера на задължението, а за горницата над това, той можел да разполага със средствата по банковите си сметка. Моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата претенция на Ж. Д. Д., в общ размер на 8353 лева. Претендира съдебни разноски. С определение от 24.04.2026 г., съдът е конституирал на основание чл.219, ал.1 от ГПК ДСИ А.Д. Д. при РС-••• като трето лице помагач на страната на ответника. В о.с.з. третото лице помагач оспорва предявените искове като излага подробни съображения за тяхната неоснователност в т.ч., ч е изплатената от третото задължено лице, в изпълнение на запора сума е дължима по силата на изпълнителни листове по влезли в сила решения, че запорите на банковите сметки са извършени в съответствие с чл.428, ал.2, чл.507, ал.1 и чл.507а от ГПК, че липсва и причинно-следствена връзка между действията му и заявените от ищеца неимуществени вреди предвид законосъобразността на извършеното принудително събиране на вземанията на взискателя, и че ищецът знаел за задълженията си по гр.д.№1903/2024г. по описа на ВКС и по в.гр.д.№161/2024г. по описа на ОС- •••. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: Страните не спорят, а и от приложения дубликат на изп.д.№229/2025 г. на СИС при РС-••• се установява, че същото е образувано по молба вх. №6247/10.06.2025 г. на В.М.Б. чрез адв.Георги Николов Бонев срещу Ж. Д. Д. с ЕГН-•••••••••• с постоянен адрес /посочен в молбата/ гр.•••, бул.“••• въз основа на изпълнителен лист №188/11.03.2025 г. издаден по гр.д.№457/2023 г. по описа на РС-••• на основание решение №840/27.07.2023 г., изменено с определение №215/25.03.2024 г. по в.гр.д.№620/2023 г. на ОС-••• и определение №676/12.02.2025 г. по гр.д.№1903/2024 г. на ВКС, влязло в законна сила на 12.02.2025 г., в полза на В.М.Б. за сумите: 626.00 лв., представляващи разноски по гр.д.№457/2023 г. по описа на РС-•••; 1500.00 лв. представляващи разноски по в.гр.д.№620/2023 г. на ОС-••• и 1500.00 лв. разноски по гр.д.№1903/2024 г. на ВКС, 2 г. о., както и въз основа на изпълнителен лист №344/12.05.2025 г., издаден по гр.д.№1405/2022 г. по описа на РС-•••, на основание решение №90/29.01.2024 г., както и решение №110/25.04.2025 г. по в.гр.д.№161/2024 г. по описа на ОС-•••, в полза на В.М.Б. за сумата 600 лв. направени разноски пред РС-••• и сумата 1000 лв. направени разноски пред Окръжен съд-•••. В молбата за образуване на изп.дело е направено искане ДСИ да извърши справки в регистъра на БНБ за налични банкови сметки на длъжника в действащите банки и банкови клонове на територията на Р.България, справки в НОИ за наличие на секвестируеми трудов/приравнен на трудов доход или пенсия, като в случай на установен секвестируеми доход или пенсия е направено искане да бъде наложен запор до погасяване на дълга. Направено е искане за връчване на длъжника покана за доброволно изпълнение, както и искане за събиране на разноски за адвокат по представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 28.05.2025 г. съгласно който е договорено възнаграждение в размер на 600 лв., платени в брой, който служи и за разписка за заплащане, съобразно указанията, дадени в т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. С допълнителна молба взискателят В.М.Б. е посочила банкова сметка, по която да бъдат преведени събраните суми по изп.д. срещу Ж. Д. Д. с ЕГН-••••••••••. С разпореждане от 11.06.2025 г. по ДСИ А.Д. е оставил подадената молба за образуване на изп.д. вх.№6247/10.06.2025 г. без движение с дадени на взискателя указания в т.ч. за внасяне по сметка на съда дължими държавни такси по чл.30 и чл.32 от ТДТССГПК. Нередовностите са отстранени и с разпореждане от 13.06.2025 г. ДСИ А.Д. при РС-Казанлък е образувал изпълнително производство в 3г група, срещу длъжника Ж. Д. Д., приел е разноски по изпълнението: 24 лв. с ДДС държавна такса с ДДС, 18 лв. с ДДС такси по ТДТССГПК, 4 лв. такса БНБ, разпоредил е изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника Ж. Д. Д. на посочения адрес гр.•••, бул.“•••, разпоредил е извършване на справки в НОИ, в БНБ и в НАП, изпратено е искане до БНБ и съобщение до НАП по чл.191 от ДОПК. На 23.06.2025 г. въз основа на искането за справка в БНБ е постъпила справка за банкови сметки на Ж. Д. Д. в “Банка ДСК“ АД и в “Уникредит булбанк“ АД. С разпореждане от същата дата /л.62/ съдебният изпълнител е разпоредил налагане на запор на банковите сметки на “Банка ДСК“ АД и в “Уникредит булбанк“ АД и по изп.д.№229/2025 г. са изпратени запорно съобщение изх.№9672/23.06.2025 г. до “Банка ДСК“ АД и запорно съобщение изх.№9674/23.06.2025 г. до “Уникредит булбанк“ АД, в които е посочено задължението по изп.дело – 5695.70 лв. и на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 вр. с чл.446, чл.515, чл.516 от ГПК налагане на запор на сметките на длъжника Ж. Д. М. до размера на посоченото задължение. С разпореждане от 30.06.2025 г. на ДСИ поради грешно посочена фамилия на длъжника е разпоредил да се впише фамилията Д. са изпратени уточняващо запорно съобщение до “Банка ДСК“ АД изх.№9970/30.06.2025 г. и уточняващо запорно съобщение до “Уникредит булбанк“ АД изх.№9971/30.06.2025 г. По изпълнителното дело са изготвени: покана за доброволно изпълнение изх.№9671/23.06.2025 г., за която няма данни да е връчена; справка в НБДН вх.№7233/09.07.2025 г. за постоянен и настоящ адрес на Ж. Д. Д., съгласно която длъжникът е с регистриран постоянен адрес гр.•••, бул.“••• и настоящ адрес гр.•••, ет.•••; Покана за доброволно изпълнение изх.№10094/03.07.2025 г. до Ж. Д. Д. с адрес на връчване гр.•••, бул.“•••, за която няма данни да е връчена; Покана за доброволно изпълнение изх. №10393/14.07.2025 г. /л.116/, връчена на 24.07.2025 г. на длъжника на основание чл.46, ал.2 вр. ал.1вр. с чл.43, ал.1 от ГПК на настоящия му адрес в гр.•••, ет.•••, в която ПДИ са посочени взискателя, изп.листове и номера на гр.д., по което са издадени, общото задължение по изпълнителното дело към 14.07.2025 г.- 6353.30 лв. срока за доброволно изпълнение и последиците от неплащането в указания срок; Уведомление изх.№10398/14.07.2025 г. /л.118/ до Ж. Д. Д., връчено на 24.07.2025 г. на настоящия му адрес гр.•••, ет.•••, с което ДСИ А.Д. уведомява длъжника, че по изп.дело №229/2025 г., с взискател В.М.Б. с адрес гр.•••, ул.“••• чрез адв.Георги Бонев със съдебен адрес в гр.••• /посочен/, към момента на получаване на заявленията, по сметката на ДСИ при РС-••• не са постъпили суми от запор. До “Банка ДСК“ АД е изпратено коригиращо запорно съобщение изх. №10396/14.07.2025 г. /л.144/. По наложените запори върху банковите сметки на длъжника Ж. Д. Д. по сметките на ДСИ са постъпили: 25.37 лв. на 03.07.2025 г. превод от “Банка ДСК“ АД и на 11.07.2025 г. сумата 5695.70 лв. превод от “Уникредит Булбанк“ АД, които са разпределени на 20.08.2025 г. и изплатени на 21.08.2025 г. на взискателя и на РС-Ст.Загора / л.126, л.127, л.165, л.166, л.167/. По изп.д. е постъпила от длъжника Ж. Д. Д. жалба вх. №8689/19.08.2025 г. срещу действията на ДСИ А.Д. по изп.д.№229/2025 г. С определение рег.№1261/27.10.2025 г. по в.гр.д.№669/2025 г. по описа на ОС- ••• е оставена без разглеждане жалба вх.№8689/19.08.2025 г. на длъжника Ж. Д. Д., а с определение рег.№10/08.01.2026 г. по в.ч.гр.д.№2/2026 г. по описа на АС-Пловдив е потвърдено определение №1261/27.10.2025 г., постановено по в.гр.д.№669/2025 г. по описа на ОС-•••. Със съобщение изх.№15044/06.10.2025 г. ДСИ е указал на взискателя да посочи удовлетворено ли е вземането и дали желае делото да бъде прекратено. На 14.10.2025 г. с молба вх.№10574 взискателя е заявил, че заявените с молбата за образуване на изп.дело и представените изпълнителни листове и пълномощно за процесуално представителство суми са изплатени поради което изп.д.№229/2025 г. по описа на СИС при РС-••• да бъде прекратено. С разпореждане от 21.10.2025 г. е ДСИ е приключил изпълнителното производство по изп.д.№229/2025 г. на основание чл.433, ал.2 от ГПК и е влязло в сила на 18.11.2025 г. като на тази са изпратени съобщения за вдигане на наложените запори върху вземанията по банковите сметки на Ж. Д.. Други релевантни за спора доказателства не са представени, въпреки указаната доказателствена тежест. От така установеното съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.441, ал.1, изр.2 от ГПК за вредите от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД. Според чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. За възникване на отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД /ответник/ е възложил на работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът да има вина за причинените вреди. Границите на отговорността по чл.49 от ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. В т.5 от Тълкувателно решение №2/19.05.2015 г. по тълк.д.№2/2014 г. на ВКС, ОСГК е посочено, че отговорността на съдебния изпълнител е деликтна и се реализира при наличие на негово незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на дейността му. Съдебният изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на ответника Министерството на правосъдието произтича от качеството му на работодател по смисъла на чл.265 от ЗСВ и с оглед на това, възложител на работата на Държавните съдебни изпълнители, които са в трудови правоотношения с Министерството на правосъдието, макар че организационно са към районните съдилища и дейността им се финансира от бюджета на съдебната власт. В този смисъл е налице първата предпоставка, а именно Министерството на правосъдието е органът, който е възложил на държавния съдебен изпълнител А.Д. при РС-••• дейността по принудително изпълнение. За да бъде основателен искът по чл.441, ал.1 от ГПК е необходимо да се установят противоправни действия /бездействия/ на съдебния изпълнител, настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на съдебния изпълнител, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. В случая ищецът не оспорва връчването на ПДИ и копията на изпълнителен лист №188/11.03.2025 г. издаден по гр.д.№457/2023 г. по описа на РС-••• и изпълнителен лист №344/12.05.2025 г., издаден по гр.д. №1405/2022 г. по описа на РС-•••, както и на задължението по изпълнителното дело. Според ищеца противоправните действия на ДСИ се изразяват в налагането на запори върху банковите му сметки в “Банка ДСК“ АД и “Уникредит булбанк“ АД преди връчване на поканата за доброволно изпълнение и изпълнителните листове. Правото на принудително изпълнение на взискателя се състои в правомощието му да изисква от органа на принудително изпълнение да предприеме действията, включени в съответния посочен от него способ за изпълнение. На това правомощие отговоря съответното задължение на органа на принудително изпълнение да приложи този способ. Целта е да се събере установеното вземане. Запорът върху банкови сметки на длъжника представлява запор върху вземания на длъжника по сметка в банка, респективно запор върху вземания на длъжника по смисъла на чл.450а съответно чл.450, ал.3 от ГПК. Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника. Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка по реда на ГПК се извършва от съдебния изпълнител чрез връчване на запорно съобщение на банката. Съобразно разпоредбата на чл.507, ал.1 от ГПК запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника /чл.507, ал.2 от ГПК/. От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми- чл.507, ал.3 от ГПК. Когато запорът върху вземанията по банковите сметки на длъжника е наложен в изпълнителното производство, неговата цел е да се обезпечи изпълнението на паричните притежания, което следва да се извърши чрез превеждане на сумите от третото задължено лице /банката/ по сметката на съдебния изпълнител, който е длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори суми в сроковете и по реда на чл.455 от ГПК /чл.508, ал.3 от ГПК/ при спазване на реда за удовлетворяване на вземанията. Съгласно чл.428, ал.1, изр.1 от ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Поканата следва да съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани, а към нея се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт- чл.428, ал.2 от ГПК. В практиката на ВКС се приема, че функцията на поканата за доброволно изпълнение е да уведоми длъжника за наличието на материално субективно право, за което е образувано производство за принудително изпълнение, и да му осигури възможност да погаси кореспондиращото на това право задължение доброволно в двуседмичен срок / определение №513/20.09.2010 г. по ч.гр.д. №465/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение №224/17.04.2025 г. по гр.д.№523/2025 г. на ВКС, III г.о./. Значението на двуседмичния срок е, че преди той да изтече, съдебният изпълнител не може да осъществява изпълнителни действия, с изключение на тези, които обезпечават успешния изход на изпълнителния процес – арг.чл.428, ал.2, изр.2 от ГПК. Следователно в срока за доброволно изпълнение законът позволява на съдебния изпълнител единствено да налага мерки за обезпечаване на дълга, без да извършва имуществено разместване. В случая поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца на 24.07.2025 г., като срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 08.08.2025 г., а принудително изпълнение е осъществено на 21.08.2025 г. чрез превода на запорираните суми от банковата сметка на съдебния изпълнител на банковата сметка на взискателя. С оглед гореизложеното съдът намира, че не е допуснато твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.428, ал.1 -2 от ГПК. Не се установи и нарушение на чл.507, ал.1 и чл.507а от ГПК. След като не е налице противоправното поведение на ДСИ при действията му, сочени от ищеца, то и не може да бъде ангажирана деликтна отговорност спрямо него. Отсъствието на противоправност в поведението на държавния съдебен изпълнител, като елемент от фактическия състав на основанието по чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и изключва отговорността на възложителя на работата му, в лицето на Министерство на правосъдието на Р.България. За пълнота следва да бъде посочено още също и, че ищецът не доказва настъпване, както на твърдените имуществени, така и неимуществени вреди, въпреки указаната доказателствена тежест. По изложените съображение предявените осъдителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора и заявеното искане за присъждане на разноски, на представлявания от юрисконсулт ответник следва да се присъдят разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от НПП в размер на 103 евро. Водим от гореизложеното съдът