Решение № 19 от 14.1.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1802/2025 г.

№ 20252100501802 по описа за 2025 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. Н. С. – ищец в първоинстанционното производство , чрез адв. Антоанета Стаматова, срещу Решение № 1256 от 30.05.2025 год., постановено по гр. дело №6873/2025 г. на БРС, с което са отхвърлени предявените срещу В. М. С. обективно съединени искове за прогласяване като нищожно на нотариално завещание № ••••••••. на нотариус Феодора Иванова, рег. № ••• на НК, с район на действие Районен съд –Бургас, вписано под № •••••• в Книгата на нотариалните завещания и актове при СВ –Бургас, в което е включен и недвижим имот, съставляващ идеална част от наследствен имот в ••••, община Бургас- дворно място, ведно с построената в него еднофамилна къща, заснети като поземлен имот с идентификатор № •••• и сграда с идентификатор № ••••.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••, община Бургас, обл. Бургас, с административен адрес: ••••, ••••••, а именно:

• иск с правно основание чл.42, б. “б” от ЗН, във вр. чл.24 от ЗН, за прогласяване завещанието като нищожно поради неспазване на формалните изисквания, визирани в чл.24, ал.2 от ЗН;

• иск с правно основание чл.42, б. “б”, във вр. с чл.24, ал.1, вр. чл.584 и чл.575 от ГПК, за прогласяване завещанието като нищожно поради нарушение на забраната за участие в нотариалното производство като свидетели на лица, заинтересовани от завещателното разпореждане;

• иск с правно основание чл.42, б. “в” от ЗН, за прогласяване завещанието като нищожно поради противоречието на завещателното разпореждане със закона;

• иск с правно основание чл.42, б. “в” от ЗН, за прогласяване завещанието за нищожно като противоречащо на обществения ред и добрите нрави;

• иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. с чл.44 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на завещанието поради липса на воля за извършване на завещателния акт;

Решението се обжалва и в частта, с което са отхвърлени предявените от С. Н. С., против В. М. С. евентуално съединени с главните, искове за унищожаване на нотариално завещание № ••••••••. на нотариус Феодора Иванова, рег. № ••• на НК, с район на действие Районен съд Бургас, вписано под № •••••• в Книгата на нотариалните завещания и актове при СВ –Бургас, както следва:

• иск с правно основание чл.43, б. “б”, предл. 1-во от ЗН, за унищожаване завещанието поради грешка при извършването му;

• иск с правно основание чл.43, б. “б”, предл. 2-ро от ЗН, за унищожаване на завещанието поради упражнено насилие;-иск с правно основание чл.43, б. “б”, предл. 3-то от ЗН, за унищожаване на завещанието поради измама;

• в частта, с което въззивникът е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на В. М. С. сумата от 1000 лв. съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Излага подробни пунктуални съображения за обосноваване на твърденията си, че решението е необосновано и неправилно поради допуснати множество нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, като изпяло са игнорирани всички доказателства на ищцовата страна - писмени и гласни; доказателствения материал е разгледан едностранчиво и повърхностно, без връзка с конкретни обстоятелства по делото и без да се отчитат спецификите на казуса; възприети са факти и са направени правни изводи, които не се подкрепят от събраните доказателства и са правно и житейски нелогични и необосновани.

Оплакванията на въззивника следва да бъдат резюмирани така:

На първо място подробно се излагат аргументи за опровергаване изводите на съда, че са изпълнени формалните кумулативно необходими изисквания за извършване на нотариално завещание, предвидени в чл. 24, ал. 1 и 2 ЗН. В тази връзка намира, че няма доказателства за провеждани предварителни разговори пряко между завещателя и нотариуса, още повече, че установено по делото завещателят не е ползвал телефон, а за придвижване до Бургас и ориентиране в града е разчитал на други хора. Според въззивника заверяването на нотариално пълномощно, направено пред помощник – нотариус, който няма компетентност за извършване на нотариално завещание не съставлява „съзнателно и непоколебимо решение за завещаване“. В тази връзка коментира показанията на св. И – нотариус, за да обоснове извод, че не е имало предварителни разговори и изразено намерение на завещателя да извърши завещанието. Според въззивника, установената практика при изповядване на нотариални сделки за изготвяне на проект на бъдещия нотариален акт, не е допустима при нотариалните завещания, с оглед изискването е завещателят лично, устно пред нотариуса със свои думи да изрази какво на кого иска да завещание. Твърди, че не е изпълнено задължението на нотариуса да изясни, да се увери и да запише правилно волята на завещателя, в присъствието на двама свидетели, което е видно от показанията, дадени в съдебно заседание. Според въззивника, едва след подписване на завещанието, нотариусът запитала какви са мотивите на завещателя му да завещае имота си на ответника. Въззивникът намира, че е нарушена нормата на чл. 25, ал.1 ЗННД, т.к. от показанията на св.И е видно, че не е задавала въпроси за установяване каква е връзката между заветника и завещателя, от кога се познават и дали завещателят познава свидетелите, с което не е установено дали интересът на завещателя е да направи завещанието и че това е действителната му неопорочена воля. Излага подрони аргументи за нищожност на завещанието поради нарушение на чл. 24, ал. 2 от ЗН. В тази връзка анализира показанията на св.И, според които свидетелите се появили накрая, за финализиране и оформяне на сделката, което сочи, че те не са присъствали на целия процес по извършване на завещанието.

Според въззивника, при съставяне на завещанието е нарушена забраната за участие като свидетели в нотариалното производство на лица, които са заинтересовани от завещателното разпореждане. С оглед на това излага твърдения, че единият свидетел - И.И., е роднина по права линия на ответника - негов първи братовчед по майчина линия, а вторият свидетел М.М. е жената, с която ответника съжителства на семейни начала. В тази връзка въззивникът извършва подробен анализ на Решение №79 от 03.08.2022 год. по гр. д. №4315/2021 ВКС, с което е прието, че няма изрична забрана в нотариалното производство за извършване на нотариално завещание като свидетел да участва лице, което се намира в определени родствени или брачни връзки, както и във фактическо съпружеско съжителство с лицето, в чиято полза се извършва завещателното разпореждане и което решение е възприето и от първоинстанционния съд. Въззивникът излага хронологията и историческия анализ в разсъжденията на ВКС в това решение и изразява несъгласие с тях, което подкрепя с аргументите, изложени в статия от 02.04.2023 год., публикувана в електронното издание „Предизвикай правото“ със заглавие: „Кой може и кой не може да бъде инструментарен свидетел при нотариално завещание? Коментар към едно спорно решение на Върховния касационен съд“. Като краен извод въззивникът обосновава тезата си, че волята на законодателя е да обезпечи в максимална степен интересите на завещателя при извършване на завещателно разпореждане, поради което следва да се приеме, че съобр. нормата на чл.166, ал.1, т.2 ГПК като свидетели на завещанието не могат да участват лица, близки на облагодетелстваното лице и участието на такива е предпоставка за възникване на конфликт на интереси, с оглед тяхната заинтересованост.

На следващо място, въззивникът излага съображения, с които оспорва изводите на съда за наличие на предпоставки за формиране на благодарствен мотив у завещателя. Намира, че няма доказателства до датата на извършване на завещанието ответникът е оказвал помощ или е предоставял някакви грижи на завещателя. Последният е бил в сравнително стабилно общо здравословно състояние, на крака, подвижен, способен да се обслужва сам, получавал е социална пенсия, отпусната по инициатива и със съдействието на ищеца и съпругата му; бил е способен да се справя сам в ежедневието си и няма данни да е имал необходимост от някакви специални грижи. Според въззивника по делото е установено, че завещателят е живял сам, водил е скромен начин на живот, при занижени битови условия - във фургон, без течаща вода, без електроуреди, телефон, телевизор други технически удобства; в с. ••••• се е изхранвал с оскъдни хранителни продукти, пушил е много, в следствие на което е имал хронична язва и проблеми със сърцето. Ищецът, съпругата му, както и техният племенник Х. са били единствените, които са му помагали и към които той се е обръщал винаги когато е имал нужда от помощ. Въззивникът излага съображения, основани на свидетелски показания, че той и Х. по своя инициатива или по молба на завещателя са му съдействали в различни ситуации: за осигуряване на пенсия, за снабдяване на лична карта, за осигуряване на медицинска грижа и т.н., в т.ч. чрез преместване в къщата в •••, след проведено лечение, както и полагане на грижи близо 4 месеца - от м. май до м. септември 2021 год., през което време ищецът пазарувал, плащал сметките, а съпругата му носела домашно приготвена храна, перяла е дрехите им. Според въззивника, в края на 2022 год. поради влошено здраве и нужда от лечение, се е прибрал в ••••, като е помолил ответника В., докато го няма, да наглежда брат му Х. и да му се обажда, ако има нужда от нещо. В замяна на поетия ангажимент дал на В. всичко животни, които имал - няколко кози и овце, с което всъщност отново е проявил загриженост да осигури човек, който живее близо до брат му, да следи за здравето му и да го информира своевременно в случай на нужда. Според въззивника няма доказателства до нотариалното удостоверяване на пълномощното и завещанието завещателят да е изпаднал в някаква нужда и ответникът се е погрижил за него, което да формира благодарствен мотив. През този период, ответникът, изпълнявайки молбата на ищеца, всяка вечер му се обаждал и го уверявал, че брат му е добре и няма нужда от нищо. Напротив – в началото на м. февруари завещателят се появил в дома на ищеца мръсен, небръснат и прегладнял и ищецът и съпругата му са се погрижили за него и го приютили в дома си за 2 седмици. През този период заедно племенника им Х. проучили възможностите за настаняване в социален дом, осигурили му социална услуга Домашен социален патронаж за предоставяне на храна от началото на м. март 2023 год. в тази връзка оспорват дадените в съдебно заседание показанията на св. И, като излагат твърдения, че извънсъдебното изявление на свидетеля е било различно.

По отношение на мотива за завещанието, въззивникът излага изводи, основани на практиката на ВКС, че за да се формира благодарствен мотив, който е най-честия мотив за завещаване, винаги извършването на завещанието следва да се предхожда от полагани за завещателя грижи, независимо, че може да е свързано и с очакването му и за в бъдеще да получава от заветника грижи и помощ. В тази връзка излага аргументи, че по делото не е доказано заветникът да е полагал каквито и да било грижи за завещателя, нито преди, нито след извършване на завещанието, а бил заблуден от ответника, че ще бъде гледан. В тази връзка с позоваване на съдебна практика обосновава извод, че завещание, което е мотивирано единствено от очакване за полагане на бъдещи грижи е несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието и обуславя неговата нищожност на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.

В тази връзка и с позоваване на показанията на св.С., излага твърдения и съображения относно действията на ответника, които не само че са насочени към влияние и заблуда на завещателя за полагане на бъдещи грижи, но и влизане е в имота заедно с други лица и изнасяне на вещи от къщата и двора. В тази връзка оспорва извода на съда, че това разграбване на вещи и материали е проява на грижа от страна на заветника, който искал да почисти и да проправи път през двора. С позоваване на показанията на св. К., въззивникът излага твърдения, че имотът е все така непочистен.

На следващо място оплакванията на въззивника касаят изводите на съда по отношение на иска за нищожност на завещателния акт поради липса на воля за завещаване - чл. 26, ал. 2, предл. 2- ро, вр. с чл. 44 от ЗЗД. Излага съображения за оборване извода на съда, че завещателя можел сам приживе да отмени завещанието, предвид особеностите на личността, начина на живот, възприятията и поведението на завещателя, който е бил слабо образован, поставил се сам и дълго време живял в социална изолация, със силно ограничени контакти, който трудно се ориентира в обществена среда, не ползва автомобил, телефон, интернет или други съвременни форми на комуникация и разчита на своите близки за елементарни нужди – посочва примери. Въззивникът посочва поведението на завещателя преди смъртта му - в болница силно отслабнал и изнемощял след операция, като на посетителите си – ищеца и племенника му Х. непрекъснато повтарял „Продайте къщата“. Според въззивника, завещателят се е опитвал да осуети настъпването на последиците на завещателното разпореждане, като се е надявал, че неговите близки, в лицето на брат му С. и племенника му Х., ще предприемат необходимите действия да продадат къщата, за да не се допусне наследственият им имот да премине в собственост на ответника. В тази връзка оспорва изводите на съда за заинтересованост на свидетелите С. и С., които освен че са близки на ищеца са били и близки на завещателя, познават го най-добре, знаят как се изразява, как разсъждава, познават навиците и нуждите му, те са хората които винаги са се отзовавали, когато е имал нужда от помощ.

По изводите на съда, че няма твърдения и доказателства завещателят да е бил поставен под запрещение, нито причина, обосноваваща медицински критерий по смисъла на чл. 13 от ЗН за неспособност на завещателя да завещава, въззивникът излага съображения, че не твърдят такива факти и обстоятелства и не е предявен иск за унищожаемост на завещанието по чл. 43, ал. 1,6. „а“ от ЗН. Заявява, че с оглед установената от показанията на свидетелите дългогодишна злоупотребя с алкохол, е възможно заветникът да се е възползвал лесно да склони завещателя да извърши завещателно разпореждане в негова полза, което не е обсъдено от първоинстанционния съд.

На следващо място въззивникът оспорва изводите на БРС, с които са отхвърлени и евентуалните искове за унищожаемост на завещанието поради опорочаване на волята на завещателя, на основание чл. 43, б. „б“ от ЗН, поради грешка, измама или упражнено насилие, обосновани с личността на завещателя и възможността за лесното опорочаване на волята му чрез манипулации от страна на ответника. В тази връзка се позовава на показанията на свидетелите, относно начина на живот, личността и характера на завещателя, дадените примери за неговото поведение и реакции - напреднала възраст и със здравословни проблеми, което само по себе си създава тревога у възрастния човек как ще преживява страните си; изолиран със силно ограничени контакти начин на живот, довел до снижаване на социалните умения и затруднения при общуване и преценка на определени житейски ситуации и разчитане изцяло на близките му. Според въззивника това, заедно със злоупотребата с алкохол и тютюнопушене, както и привикването към това ищецът и семейството му да осигуряват всичките му ежедневни нужди е създало възможност за използването им от ответника за склоняване да извърши завещанието. В тази връзка въззивникът посочва, че е поискал, а съдът е отказал назначаване на съдебна психологична експертиза, която да даде заключение дали завещателят е бил податлив на внушения и манипулации, дали е възможно да е бил подведен, че извършвайки завещанието ще си осигури гледане и издръжка на старини, които ответникът ще му предоставя срещу завещания имот и това да обяснява лесното му довеждане при нотариуса и безпрепятственото и спокойно преминаване на процедурата; дали у завещателят не се е породил страх, че след като С. се е разболял и се е прибрал в ••••, повече няма да може да разчита на него и останал под неограниченото влияние на ответника да му е било внушено, че той ще замести грижата, осигурявана от близките му. В тази връзка посочва и цитира Решение № 193 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2012 г., IV г. о., по въпроса какви са съществените въпроси, свързани с опорочаване на волята, в частност измамата като основание за унищожаване на правни сделки.

Въззивникът изразява недоволство, че съдът не е обсъдил установените предпоставки ответникът да е повлиял на волята на завещателя да се разпореди в негова полза, възползвайки се от ситуация и състоянието на завещателя. Оспорва като противоречиви изводите, че ответникът е полагал грижи за завещателя, че го хранил, къпел и бръснел завещателя, въпреки установеното, че последният не веднъж е намиран в занемарен външен вид и прегладнял, което според съда не се дължало на поведението на ответника, който си имал и други ангажименти и не можел постоянно да наблюдава и контролира завещателя.

Въззивникът оспорва изводите на съда, че ищецът не е осигурил на завещателя безопасна и сигурна среда за обитаване и адекватни медицински грижи, въпреки събраните доказателства, че винаги, когато завещателят е имал нужда от помощ е разчитал на ищеца, който го е водил на лекар, грижил се е когато е бил болен, след извършена операция е живял в дома му близо 4 месеца под грижите на съпругата му, многократно го е приютявал в дома си и преди и след завещанието, осигурявал е ежедневните му нужди, като за тази цел е взел брат си в къщата •••. Според въззивника съдът е игнорирал и не е обсъдил доказателствата в тази връзка, както и податливостта на завещателя на манипулации, довели до склоняването му да завещае имота си с убеждението, че по този начин си осигурява издръжка и гледане до живот.

Въззиваемият - ответник В. М. С., чрез адв. Нейчев представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата, с който намира решението на първоинстанционния съд за законосъобразно, правилно и обосновано. Оспорва твърдението на въззивника, че не е спазено изискването на чл. 24, ал. 2 от ЗН за устно изразяване на волята на завещателя пред нотариуса, с позоваване на нормите на чл. 578, ал. 2 ГПК вр. с чл. 24, ал. 2, изр. 4 ГПК, като излага съображения, че не съществува изискване за непосредственост между устното изразяване на волята и записването й в писмен вид от нотариуса и не следва да се прави аналогия с отменената правна норма, която е предвиждала записване под диктовка от страна на завещателя. С подписа си завещателят потвърждава, че това е неговата действителна воля. Излага съображения, че този сложен фактически състав придава на нотариалното завещание характера на официален свидетелстващ документ, който се ползва както с материална, така и с формална доказателствена сила, и като такъв удостоверява, че посочените в него факти и обстоятелства отговарят на действителното фактическо положение.

Според въззиваемия в процесното нотариално е записано, че то е съставено в присъствие на свидетелите и е написано така, както е било продиктувано от завещателя, което се потвърждава и от свидетелските показания на св. И. Намира, че изложението в искова молба сочи, че предварителен разговор между нотариуса и завещателят всъщност е проведен и не е ясно как ищецът, който не е присъствал на разговорите или съставяне на завещанието е достигнал до извода, че волята е изразена посредством едносрични отговори и че не е била ясно и пълно изразена, респ. отразена в завещателния акт. Според въззиваемия след като завещанието не е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК в законоустановения преклузивен срок, като официален документ се ползва с материална доказателствена сила и фактите, отразени в него, се считат за осъществени и доказани – излага съображения, основани на съдебната практика.

Въззиваемият оспорва изложените в жалбата оплаквания за нищожност на завещанието, поради факта, че нотариусът е запитал завещателят за неговите мотиви едва след подписване на завещанието. Заявява, че мотивите не са част от задължителното съдържание на завещателното разпореждане и тяхната липса или тяхното изследване не опорочава фактическия състав на нотариалното завещание. Намира че нотариусът не просто формално е спазил закона и е изпълнил задълженията си, но и е изпълнил и своя морален дълг да се увери, че така записаната воля в действителност отговаря на вътрешното желание на завещателя.

Въззиваемият оспорва като преклудирани, като въведени з а първи път в жалбата оплакванията, че свидетелите не са присъствали по време на цялата процедура по съставянето му. Оспорва оплакванията и като неоснователни, в т.ч. и относно показанията на св.И и твърдението, че отговорите й не са записани коректно в протокола – в тази връзка излага съображения за доказателствената сила на съдебния протокол.

Въззиваемият излага подробни съображения по оплакванията в жалбата, касаещи валидността на завещанието, поради участие като свидетел в нотариалното производство на лица, които са заинтересовани от завещателното разпореждане.Заявява, че св.И. не е роднина по права линия на ответника. Въззиваемият излага съображения и по оплакванията в жалбата, основани на несъгласие с Решение на ВКС №79 от 03.08.2022г. по гр. д. №4315/2021 г., и на посочената статия, относно кръга на лицата, които могат да бъдат свидетели в производство по нотариално завещание. Позовава се на разпоредбата на чл. 584, т. 3, вр. чл.575 и чл.572 ГПК и извършва подробен анализ, за да обоснове извод, че забраната на чл. 575, ал.2 ГПК касае само и единствено основанията за отвод на нотариуса, но не създават допълнително ограничение относно кръга на лицата, които могат да бъдат свидетели. Намира че чл. 572 посочва участниците и страните в нотариалните производства ако законодателят е имал воля, щеше да включи тази категория лица изрично. Счита, че е недопустимо порочността на обжалвания съдебен акт да се извежда чрез исторически анализ промяната във волята на законодателя. Намира, че с оглед едностранния характер на завещателното разпореждане, нормата на чл. 584, т.3 от ГПК е неприложима.

Въззиваемият споделя извода на съда, че искът по чл. 42 б.“б“ от ЗН е неоснователен, т.к. ищецът чрез пълно и главно доказване не е установил съществуването на нарушения на процедурата по съставяне на процесното нотариално завещание, които да обуславят неговата нищожност. Излага съображения и оспорва оплакванията на въззивника, основани на твърдяни извънсъдебни изявления на нотариус Иванова, като недопустим опит за пренебрегване принципа на непосредственост в гражданския процес.

Оспорва твърденията на въззивника за липса на мотив, тъй като грижите били изцяло поети от близките на завещателя, като ги намира за опровергани категорично от свидетелските показания на св. К., както и отчасти от твърденията на самия ищец, признаващ, че въпреки знанието за здравословното състояние на своя брат, той го е оставял многократно с а м в продължение на седмици и месеци в занемарена къща, затрупана с боклуци.

Въззиваемият цитира и излага твърдения за съществуване на множество противоречия между твърденията, изложени в исковата молба, тези във въззивната жалба и тези, установени в хода на съдебното дирене, по отношение на факта за притежаван и ползван от завещателя телефон, по въпроса със социалната пенсия, възможността на завещателя да се придвижва и ориентира, състоянието, в което е бил наследственият имот в ••••, влошеното състояние на завещателя и др. Въззиваемият намира, че от събраните по делото доказателства – показанията на ссв.К и И. е установено, че той е този, който е полагал грижи за завещателя.

Според въззиваемия в процесното завещателно разпореждане не е посочен мотив за извършването му, поради което искът по чл.42, б.“б“ ЗН е неоснователен. Споделя извода на съда, че завещание с изразен мотив за очакване наред с полаганите грижи да се полагат и такива за в бъдеше, не противоречи на добрите нрави, разглеждани като морално-етични възгледи и правила за поведение, които се споделят от по-голяма част от обществото, съобразно и разбирането на ВКС, изразено в Тълк. решение № 2 от 21.01.2025г. по тълк .д. №2 от 2023 r. ВКС.

Въззиваемият оспорва оплакванията на въззивника относно необоснованост на мотивите, с които е отхвърлен искът с правно основание чл. 2 6 , а л . 2 , предл. 2 о т ЗЗД, като намира, че противоречат на житейската логика твърденията, че завещателят е искал да избегне настъпването на последиците на завещанието, поради което настоявал да бъде продаден наследственият имот в с. ••• в последните дни от живота си, а от друга страна, твърдението, че с оглед особеностите на личността на завещателя, от същия не може да се очаква да реализира възможността да отмени завещанието си приживе. Намира, че волята на завещателя е ясно изразена пред нотариуса и се потвърждава от всички доказателства по делото, с изключение на заинтересованите свидетелските показания на свидетелите на ищцовата страна. Волята се потвърждава и от поведението на завещателят след извършване на завещателното разпореждане, който е имал възможност да отмени завещанието, вкл. да напише саморъчно такова, да потърси помощ и съдействие за целта от близките си или да им сподели, че В. С. злоупотребява с тяхното доверие, че не полага очакваните грижи за него или че упражнява някакъв тормоз спрямо него. Според въззиваемия, не са налице твърдения за липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, които съдебната практика дефинира к а т о волеизявление, направено под въздействие на физическа принуда; при т.н. „мислена уговорка“, от напълно недееспособно лице и други.

Въззиваемият изцяло споделя изводите на БРС по отношение на исковете, предявени при евентуалност с правно основание чл. 43, б. ;,б“ от ЗН. Намира че липсват доказателства за това да е била допускана грешка в предмета или страните по завещанието, а и такива твърдения не са навеждани в процеса, а исковете са бланкетно предявени. Намира за недоказани грешка в мотивите за извършване на завещателното разпореждане; твърденията за упражнено насилие от страна на ответника спрямо завещателя; възбуждане или поддържане на заблуда у завещателя от страна на ответника и измама за да му завещае имуществото си.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът С. С. е наследник (брат) на Х.в Н. С., починал на ••••г., заедно със сестра им П.Н.П. и по заместване, със синът на брат им Д.Н.С., поч. на ••••г. - Х.Д.С.

Не се спори, че с нотариално завещание №••••••г. на нотариус Феодора Иванова, с рег. № ••• от регистъра на НК, с район на действия РС – Бургас, съставено на 18.01.2023г., Х.Н.С. завещал на ответника В. М. С., цялото си движимо и недвижимо имущество, включително дела си от ¼ ид. част от наследствения имот в ••••, общ. Бургас, съставляващ дворно място, ведно с построената в него еднофамилна къща, заснети като поземлен имот с идентификатор •••• и построената в него сграда с идентификатор № ••••• по КККР на •••••, с административен адрес с. •••, ••••••••.

Ищецът твърди, че завещанието е нищожно, като предявява искове за прогласяване на нищожността.

На първо място ищецът излага доводи, че завещанието е нищожно, поради неспазване на предвидената от закона форма. Завещателят не е изразил пълно и ясно какво е неговото желание, а за съдържанието на волята му се правят изводи от негови едносрични отговори на задавани от нотариуса въпроси в проведен помежду им разговор преди съставяне на завещанието; волята на завещателя не е била изразена и записана пред свидетелите; преди съставяне на завещанието, в отсъствие на свидетелите, нотариусът е водил разговор със завещателя за установяване волята и мотивите му да извърши завещание в полза на ответника; действителната воля на завещателя не била изяснена и не е била отразена правилно – на въпроса на нотариуса „защо иска да направи завещание и защо на лице, което не е негов близък“, завещателят отговорил “те ще ме гледат”, което сочи на възмездна сделка с очакване за полагане на издръжка и гледане;

Според ищеца, завещанието е нищожно на осн. чл.584, във вр. с чл.575, вр. чл.572 ГПК - поради забраната за участие в нотариалното производство на заинтересовани от завещателното разпореждане лице – участвалите свидетели са в родствени или брачни връзки – единият свидетел е братовчед, а другата – съпружески съжител на заветника. Според ищеца идеята на законодателя е да не се допусне да присъстват лица, които могат да окажат въздействие върху волята на завещателя, тъй като са заинтересовани той да се разпореди безвъзмездно в полза на свой близък, като присъствието на тези лица освен това би могло да допринесе за оказване на форма на принуда върху завещателя или да поддържа у него неверни представи и заблуди за последиците от извършеното разпореждане.

На следващо място ищецът твърди, че завещателното разпореждане противоречи на закона, обществения морал и на добрите нрави, като противоречие на законовото изискване за безвъзмездност на завещателния акт, т.к. единствена причина да завещае имота си на ответника е (според думите му), че “те ще ме гледат”. Според ищеца завещанието е нищожно, тъй като е мотивирано единствено от очакване за полагане на бъдещи грижи, което се явява несъвместимо с безвъзмездния му характер. Според ищеца най-често до завещание се прибягва, когато завещателя иска да се отблагодари и възнагради този, който е полагал грижи за него, но такива грижи не били полагани от ответника нито преди съставяне на завещанието, нито след това – това е извършвал ищеца и винаги, когато брат му Х. е имал нужда се е обръщал към него за помощ, която му била оказвана както от ищеца, така и от съпругата му.

На следващо място се твърди, че завещанието е нищожно, поради липса на воля за извършването му, с оглед изразеното от завещателя очакване да бъде гледан от ответника като насрещна престация. Ищецът твърди, че когато брат му дошъл в дома им след извършване на завещанието, без да обяснява на два пъти казал: “В. прехвърли къщата на него си”, от което изявление било видно, че същият не е имал волята да прехвърли имота на ответника, а това е било по желание на ответника. На племенника си завещателят повтарял непрекъснато “продайте къщата”, което разкривало нежеланието му след неговата смърт завещанието да породи действие и част от къщата да премине в собственост на ответника.

Ищецът заявява и евентуални претенции за постановяване на унищожаване на завещанието. Твърди, че към датата на завещателното разпореждане, завещателя е бил на 77 години, в недобро здравословно състояние, слабо грамотен човек, който е живял изключително изолирано, с минимални социални контакти и почти напълно загубил способност за нормална социална комуникация и правилна преценка в различни житейски ситуации.

Ищецът твърди, че завещанието подлежи на унищожаване, тъй като е извършено поради грешка - завещателят го е извършил с единствения мотив да бъде гледан от завещателя - поради липсата на правна грамотност, същият считал, че сключва договор за издръжка и гледане, с който задължава ответника да се грижи за него до смъртта му и именно поради незнанието и неосъзнаване на последиците погрешно потвърдил изготвеното завещание и го подписал.

Ищецът твърди, че завещанието подлежи на унищожаване, тъй като е извършено

поради насилие, т.к. когато здравето на брат му се влошило, последния изцяло разчитал на него и съпругата му. След като ищецът се прибрал в ••••, в края на 2022г., счита, че брат му е изпитал силно безпокойство от мисълта, че ще трябва сам да се грижи за нуждите си, което безпокойство е било допълнително засилено от ответника, който се е възползвал от гласуваното му доверие, опитал е да се сближи с него, накарал го е да се почувства зависим от него, подклаждал е страх у завещателя, че ще бъде изоставен и че няма кой да се грижи за него, защото няма семейство и близки и го убедил, че той единствено ще се грижи за него, но само ако в замяна му прехвърли дела си от наследствения имот. Според ищеца ответникът е упражнявал принудата както вербално, така и с лишение от обещани грижи и внимание.

На следващо място се твърди, че завещанието е извършено поради измама, тъй като ответникът целенасочено е убеждавал брат му, че ще се грижи за него, ако му завещае имота си, което е успял да стори за кратния срок от 2-3 седмици, за което свидетелствал и изразения от него мотив пред нотариуса да извърши завещанието.

Ответникът оспорва исковете. По твърденията за нищожност заявява, че твърденията на ищеца за това, че нотариуса не е спазил законовите изисквания по отношение на формата на завещанието за произволни и недоказани. Намира, че с факта на прочитане и подписване на завещанието пред свидетелите се удостоверява именно волята за извършване на точно това завещателно разпореждане, идентично с изразеното пред нотариуса.

Ответникът оспорва иска за прогласяване нищожността на нотариалното завещание, поради нарушение забрана за участие в нотариалното производство като свидетели на заинтересовани лица, като се позовава на нормата на чл.572 ГПК, която дава легална дефиниция на понятията страни и участници в нотариалното производство и императивно очертава кръга от лица, на които законодателят е признал тези процесуални качества – в тази връзка заветникът не е нито страна, нито участник в нотариалното производство, предвид едностранния характер на сделката. Поради това спрямо него не се прилагат

ограничителните изисквания на чл.584 и чл.575 ГПК.

Ответникът оспорва иска за прогласяване на нищожността на нотариалното завещание, поради противоречие със закона. Твърди, че към момента на извършване на завещанието, вече е помагал на завещателя и ежедневно се е грижил за него. За действителната воля на завещателя следва да се съди от нотариално завереното пълномощно под № 151/06.03.2024г. на нотариус Ф.Иванова, съставено много преди смъртта му, видно от което завещателят вече е имал идеята и мотива за разпореждане с недвижимия имот, като е упълномощил ответника с правата да го снабди с всички изискуеми по закон документи. В завещанието не се въвеждат задължения за ответника като заветник да полага грижи и да дава издръжка на завещателя.

Ответникът оспорва иска за прогласяване на нищожност на нотариалното завещание поради противоречието му с обществения ред и добрите нрави. Намира, че добрите нрави са постигнати и реализирани чрез завещателното разпореждане в полза на човека, който през последните месеци от живота на завещателя е полагал грижите за него. Липсва мотив в самото завещание, поради което не може да се твърди, че същото е в нарушение на обществения ред и добрите нрави; общественият ред позволява извършването на подобни правни сделки; добрите нрави са критерии за валидност на всяка правна сделка, вкл. и завещанието. Излага аргументи, че чл.26 ЗЗД е обща спрямо чл.42, б. “в” от ЗН норма, а последната изисква изразения и посочен в завещанието мотив да противоречи на добрите нрави и обществения ред. Поради това намира, че липсата на посочен в завещанието мотив води до неприложимост на тази норма, и до несъдържателност на твърдението за нищожност на това основание.

Ответникът оспорва иска за прогласяване на нищожност на нотариалното завещание на основание чл.26, ал.2, вр. чл.44 от ЗЗД – поради липса на воля за извършване на завещателно разпореждане. Твърди че няма каквито и да било доказателства за липса на валидно волеизявление от Х. С. - приложените медицински документи не сочат на извод, че същият се е намирал в такова психично и здравословно състояние, което да дава основание да се твърди, че поради душевно заболяване или слабоумие не е разбирал свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си и не е бил в състояние да си грижи за своите работи и интереси; няма твърдения и/или доказателства за поставянето му под запрещение или че завещателят не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.

Ответникът оспорва исковете за унищожаване нотариалното завещание. Намира, че предвидената в ЗН и ГПК форма на извършване на нотариалното завещание изключва въздействията върху волята на завещателя, които могат да доведат до унищожаемост, поради грешка, измама или упражнено насилие. Твърди, че той и жената, с която е съжителствал са полагали грижи изцяло за завещателя, считано от края на лятото на 2022г., като всеки ден му носили храна, приемали са го в дома си, помагал им е със съвети при отглеждането на животните. Твърди, че не е получавал никакви пари от ищеца или завещателя за полаганите грижи. Твърди, че много пъти водил завещателя до гр. ••••, за да му купува дрехи, миел го, бръснел го, неколкократно пръскал чрез гръбна помпа двора и стаята на завещателя против бълхи. Ответникът твърди, че през времето, през което се грижил за завещателя сам или чрез съдействието на други хора, които наемал, му проправял пътеки път през боклуците, които били нахвърляни в двора му.

Според ответника, завещателят сам взел решение за завещанието и сам предложил да го заведе при нотариус, за да го снабди с пълномощно, с което да се снабди с документите за сделката. Завещателят искал да му се отблагодари като му остави неговата част от къщата и двора, в който момент за първи пъти ответникът научил, че той е собственик. Твърди, че волята му била ответникът да не споменава на ищеца за завещанието до смъртта му. Ответникът твърди, че той е установил, че видял, че завещателят страда от болки в корема и се обадил на 112.

За установяване на твърденията на страните, в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Ф.Д.И. – нотариусът, пред който е извършено нотариалното завещание, Г.Д.С.. – съпруга на ищеца, Х.Д.С. – племенник на ищеца и на завещателя и наследник на последния и П.М.К. – съсед на завещателя, без родство със страните.

Според св.И, в началото на месец януари 2023г. завещателят се е явил лично в кантората заедно със заветника и с тях разговаряла помощник-нотариус Цветомира Костова, която заверила пълномощно за набавяне на документи във връзка с предстоящо съставяне на нотариално завещание. За 18.01.2023г. било насрочено явяване на завещателя заедно с предварително посочени двама свидетели, за извършване на нотариално завещание. Помощник – нотариусът, на база на предварително проведените разговори и приложените документи, изготвила проекта за нотариално завещание. На посочената дата помощникнотариуса предупредила нотариуса да бъде изключително внимателна, защото ситуацията е нетипична - липсват родствени връзки завещател - заветник и видимо заветникът принадлежи към друга културно[1]- битова общност. Последното завишило бдителността на свидетеля. На посочения ден и час се явили лично завещателят, заветникът и двамата свидетели, посочени в завещанието, като завещателят влязъл без чужда помощ, макар че бил немощен и слаб. Относно самоличността и относно липсата на родствени връзки, били извършени предварително справки в НБД “Население”. Нотариусът запитала лицата дали имат родство, лична заинтересованост, дали са грамотни. Не е питала завещателя относно връзката му със свидетелите и със заветника и дали ги познава; не е питала свидетелката М. дали живее заедно със заветника и свидетелката не е споделила, че живеят на семейни начала. След като се уверила, че липсват пречки по ГПК за участието им като свидетели, нотариусът снела самоличността на лицата. След това, в присъствието на свидетелите и на заветника прочела на глас съставеното нотариално завещание на база на предварително заявената воля на завещателя и изрично го попитала дали така съставеното завещание отразява точно неговата воля. Завещателят не бил особено разговорлив, но отговарял на ясно зададените въпроси и потвърдил че това е неговата воля. Независимо от напредналата възраст и от видимата немощ на завещателя, той успял, макар и с треперлив почерк да изпише пълните си имена на шест екземпляра от нотариалното завещание. След като завещанието било подписано от завещателя и свидетелите, нотариус Иванова поискала да се убеди в действителната му воля и помолила заветникът и свидетелите да се отстранят от кабинета. Оставайки насаме със завещателя, изрично го попитала дали върху него се упражнява насилие, дали е заплашван и дали има някаква принуда, която опорочава волята му. Той останал видимо спокоен, категорично отрекъл върху него да се упражнява принуда, насилие, заплашване. Запитан за мотивите за завещанието, завещателят заявил, че заветникът е единствения човек, който се грижи за него. Според св.И, завещателят е бил наясно че завещанието ще породи действие след неговата смърт, а в своята практика тя винаги обяснява правните последици на завещателното разпореждане, кога преминава правото на собственост, както и правото на завещателя във всеки един момент да отмени завещанието си или да го измени.

Според св.С., завещателят Х. С. не е имал семейство и до 2010г. живеел в къщата в с.••• при майка си. От 2010г. до м.май 2021г., живеел в с. ••••• в барака, направена от жп вагон. Бил селски овчар, отглеждал овце и се прехранвал с продукцията им, не умеел да борави с мобилен телефон. Ищецът го посещавал почти всеки месец, иначе поддържали връзка с кметицата на селото. През март 2021г., Х. дошъл при брат си в •••• – ••••, след като обикалял дезориентиран две седмици града. Свидетелката го намерила случайно на улицата – приличал на клошар. Т.к. през това време ищецът живеел и отглеждал животни в наследствения си имот в с.•••, свидетелката го извикала и той се прибрал в ••••. Двамата се погрижили за Х. – изкъпали го, подстригали го и го завели на лекар. Т.к. кракът му бил посинял, претърпял операция и му бил отрязан пръст на крака. В дома на ищеца Х. останал със свидетелката до края на август, след което го изпратили в •••• при С., който рядко се прибирал в •••• заради животните. Свидетелката ги посещавала, перяла дрехите, носила им храна. Това продължило повече от една година. Т.к. и ищецът имал здравословни проблеми, се прибрал в •••• около Коледа на 2022г. Обяснил на свидетелката, че е оставил животните си на някакво момче - В., на което поръчал да наглежда Х.. Всяка вечер му се обаждал, за да го пита за състоянието на брат си и получавал уверение, че е добре. През януари месец 2023г., Х. отново дошъл в •••• при ищеца, докаран „от едно момче от с.•••“ и останал две, три седмици. Оплакал се, че умира от глад, бил мръсен. Казал на ищеца, че В. е прехвърлил къщата на себе си. Ищецът не повярвал, защото документите били у него. След около месец върнали Х. в с.••• го записали за осигуряване на храна от социален патронаж. През април Х. дошъл още веднъж в ••••. Свидетелката и съпругът й имали намерение и съгласието му да го настанят в дом за възрастни хора.

Според св.С., чичо му Х. претърпял операция на крака, след което цялото лято останал в •••• при ищеца и неговата съпруга. Тогава се провели разговори да се върне в ••••. Така С. и Х. заживяли отново в наследствената къща, където С. отглеждал животни – няколко овце, магаре. След това С. се върнал в к-с ••••, т.к. неговото здравословно състояние се влошило. С. посъветвал свидетеля да посети Х., който останал сам в ••••. При посещението си свидетелят заварил Х. на втория етаж на къщата, завит през глава на леглото си, който първоначално изпитал затруднения да познае племенника си. Т.к. в къщата липсвали всички мебели, с изключение на едно легло, на въпросите на свидетеля, Х. с трудности и не много убедително обяснил, че разрешил на някакви хора – на В. - да ги вземат, тъй като на него не му трябвали. Х. нямал обувки и свидетелят му предложил да му занесе свои обувки и провизии. До следващото си посещение свидетелят получил притеснително обаждане от непозната жена от село •••, че на нея й се е сторило съмнително, че вижда лица от ромската махала в селото, които влизат системно в двора и изнасят всякакви материали - дървени греди, ламарини и др. При второто си посещение на въпроса на свидетеля, Х. споменал името на В. и че дал материалите за някакъв овчарник. Според свидетеля, Х. се разболял и постъпил в болница, където лежал около седмица преди да почине. Там го посещавали ищецът и свидетеля. Състоянието му се влошавало и постоянно повтарял „продайте къщата с чичо ти С. докато съм още жив“. След 40 дни от смъртта на Х., ответникът му изпратил на „Вайбър“ снимка на нотариално заверено завещание.

Според св. К. ищецът е живял в къщата в с.••• „до преди две години и се премести в ••••, след което брат му Х. останал да живее в къщата. Свидетелят общувал с Х., който имал нужда от грижи – нямало кой да му готви, първо му носели В. и съпругата му, след което му осигурили помощ от Общината. Според свидетеля, В. купува на Х. цигари, носел му храна, подстригвал го и му носел дрехи. Свидетелят установява, че сестрата на ищеца и на завещателя живее на същата улица, през една пресечка на около 300-400 метра, но не го посещава. В къщата свидетелят видял много голяма мизерия – счупени мебели, било много мръсно. Според свидетеля, след като С. се върнал в ••••, идвал до къщата в ••• един път на 3 месеца и първо се отбивал в къщата на В.; след това спрял идва. Свидетелят установява, че преди години със своята кола придружил С. до с. •••••, т.к. той нямал връзка с брат си от 2- 3 месеца

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно – по отношение на иска по чл.42, б.“б“, вр. чл.24, ал.2 ЗН. В останалата част, с което са отхвърлени исковете за прогласяване на нищожност на завещанието, решението е правилно и законосъобразно.

Съобразно нормата на чл.24 ЗН, завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Тази норма е императивна – липсата само на един от тях елементите води до нищожност. „Завещанието е извършване на волева, целенасочена мисловна дейност, която се изявява устно, лично и непосредствено пред нотариуса в присъствието на свидетели. Възпроизвеждането на предварително написан текст означава неспазване на изискването за устно изразяване на волята. Липсата на елемент от фактическия състав на завещанието по чл. 24 ЗН води до нищожност на завещателния акт“ (Решение № 322 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова). В т.см. Решение № 128 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Розинела Янчева; Решение № 88 от 9.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4176/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова.

В настоящия случай от показанията на св. Ф.И. – нотариуса, пред който е извършено нотариалното завещание – се установява, че за пръв път завещателят се е явил в кантората за изготвяне на пълномощно, с което е възложил на ответника представителна власт за снабдяване с документи, касаещи собствеността на завещавания имот (л.15) и при това си явяване е общувал с помощник – нотариуса. През време на това посещение е бил насрочен ден и час за самото завещание и помощник – нотариусът е изготвил проект на завещанието. Този проект е прочетен на от нотариуса при явяване на завещателя, заветника и свидетелите. Тази поредност на действията не съответства на поредността, посочена в чл.24 ЗН – според императивното изискване на закона, първо завещателят следва да изяви устно волята си пред нотариуса, второ – нотариусът следва да я запише и трето – да прочете съставения след това печатен текст. Видно от показанията на св.И., завещателят не е бил особено разговорлив. Той отговарял кратко на поставените му въпроси, което не е еднозначно с изискваната от закона устна изява на волята. На практика завещанието първо е прочетено, а после на завещателят са поставяни въпроси дали това е неговата воля. Освен това, едва след като завещанието е прочетено и подписано, нотариусът е решил да се увери в това дали завещателят изразява доброволно волята си, като е отстранил свидетелите и заветника от кабинета и е провел своеобразен разпит на завещателя за мотивите му и за това дали е налице някаква форма на принуда.

При така установените факти и обстоятелства се налага извод за порок във формата на завещанието, който съобразно разпоредбата на чл.42, б.“б“, вр. чл.24, ал.2 ЗН води до неговата нищожност.

Бургаският окръжен съд намира, че в частта, с което е отхвърлен иска по чл.42, б.“б“ ЗН, вр. чл.584, т.3, вр. чл.572 ГПК, вр. чл.575 първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите на осн. чл.272 ГПК, с оглед разпоредбите на процесуалния закон и трайната съдебна практика. Следва да се подчертае, че процесуалните норми са императивни. Нормата на чл.572 ГПК посочва, че страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява. Така заветникът (лицето, в чийто интерес се извършва нотариалното действие) не е нито страна, нито участник в нотариалното производство. Поради това спрямо него не може да се приложи забраната на чл.584, т.3, вр. чл.575 ГПК, касаеща инструментарните свидетели. Вярно е, че правната и житейска логика сочат, че свободната воля на завещателя би могла да се повлияе в еднаква степен както от свидетели, намиращи се с него в отношенията по чл.575 ГПК, така и от свидетели, намиращи с със заветника в такива отношения. Но, както вече стана дума, процесуалните норми са императивни и те изрично посочват участието на какви лица, в качеството им на свидетели е забранено и сред тях не са такива лица, намиращи се в посочените отношения със заветника.

По отношение на останалите искове - с правно основание чл.42, б. “в” от ЗН, за прогласяване завещанието като нищожно поради противоречието на завещателното разпореждане със закона; с правно основание чл.42, б. “в” от ЗН, за прогласяване завещанието за нищожно като противоречащо на обществения ред и добрите нрави; с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. с чл.44 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на завещанието поради липса на воля за извършване на завещателния акт, въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК. Тези искове са неоснователни. От показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се направи извод, че по отношение на завещателя е била упражнена физическа или психическа принуда, нито че същият е имал намерение да сключи договор за издръжка и гледане, а не завещание. Свидетелят С. не излага конкретни факти и обстоятелства в подкрепа на категоричен и безпротиворечив извод, а излага своите съждения и обяснения за поведението на завещателя. Според св.И., завещателят е посочил, че желае да завещае имота, защото заветникът се грижи за него, а не както твърди ищеца – за да получи бъдещи грижи. Ето защо в тази част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид основателността на единият от обективно и субективно съединените искове за нищожност, отпада процесуалното основание за разглеждане на евентуално предявените искове за унищожаване на завещанието. Поради това в тези части първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено.

С оглед на изложеното, предвид частичната основателност, респ. – неоснователност на предявените искове, всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебно – деловодни разноски.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд