Решение № 9244 от 14.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 163/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по Жалба с вх. № 1062/20.01.2026 г., подадена от К. П. Б., с [ЕГН], срещу Решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ с рег. № 9419/2025г./27.02.2026 г./PRB202632932384O на административния ръководител на Районна прокуратура – Велико Търново. С жалбата и допълнителна молба са релевирани основания за недопустимост и незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. Според жалбоподателя, не са изложени мотиви, обосноваващи постановения отказ. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и чрез адв. И. И. – АК – Варна, поддържа изцяло жалбата. Твърди, че е пристъпил към реда на достъп до обществена информация, тъй като е подавал многократно жалби, сигнали и молби до прокуратурата, но не е получавал отговор. Поради изложените съображения от съда се иска отмяна на обжалваното решение, както и да бъде задължен административният орган да предостави достъп до исканата обществена информация. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът – Административен ръководител и районен прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново не се явява, не се представлява, не изразява становище. Административен съд – Варна в настоящия си състав, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди доводите на страните в производството, приема за установено от фактическа страна следното: На 10.12.2025 г. в Окръжна прокуратура – Велико Търново е депозирано Заявление с вх. № 3634/25с-10.12.2025 г., от К. П. Б., с което е поискан достъп до обществена информация, а именно: „1/Образувано ли е досъдебно производство срещу неизвестен извършител за склоняването на П. К. Б. да се замонаши в Зографския манастир в Атон, Гърция под името монах Паисий, след развода със съпругата си?; 2/ Ако е образувано досъдебно производство, то под какъв номер и кой е наблюдаващия прокурор?; 3/ Какви санкции са наложени на районния прокурор, който е задържал жалбите от 2022 г. и 2024 г. без движение?; 4/ Има ли снети сведения от свидетели и заинтересовани лица по случая?; 5/ Има ли определен краен срок за приключване и какъв е той?“. В заявлението е поискано информацията да бъде представена на книжен носител и изпратена по пощата. С Писмо рег. № 3634/25 г./15.12.2025 г./PRB319372580 Б. е уведомен, че Окръжна прокуратура – Велико Търново не разполага с исканата от него обществена информация, поради което изпраща заявлението на Районна прокуратура – Велико Търново по компетентност. До изтичане на максимално допустимия срок, съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, а именно на 29.12.2025 г. заявителят не е получил решение на Административния ръководител и районен прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново, предоставящо или отказващо достъп до информацията, по посочения в заявлението начин на уведомяване на хартиен носител по пощата. Предвид липсата на изрично произнасяне по входираното заявление за предоставяне на достъп до обществена информация от страна на административния орган, заявителят е подал жалба до Административен съд – Варна, въз основа на която е образувано настоящото производство. Съдът при запознаване с преписката след повторно задължаване на административния ръководител и районен прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново с Разпореждане № 2225/23.02.2026 г. установи, че е налице изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение рег. № 9419/2025 г./27.02.2026 г./PRB202632932384О по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, на административния ръководител и районен прокурор Т. Ш.. Решението е получено на 13.03.2026 г. лично от Б. л. 48 от делото. С Разпореждане № 2725/05.03.2026 г., производството по делото е оставено без движение, като е предоставена възможност на жалбоподателя да заяви воля дали обжалва изричния отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. С Молба с. д. № 4793/09.03.2026 г. жалбоподателят изрично заявява, че обжалва изричния отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна, като извърши цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК по реда на чл. 168 от АПК, достигна до следните правни изводи: По допустимостта на жалбата, съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима. К. П. Б. е подал заявление за достъп до обществена информация до административния ръководител на Окръжна прокуратура – Велико Търново на 10.12.2025 г., който е орган на съдебната власт и безспорно има качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Поради липса на поисканата информация в Окръжна прокуратура – Велико Търново на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ заявлението е изпратено по компетентност на Районна прокуратура – Велико Търново на 15.12.2025 г. Срокът на задължения субект по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е започнал да тече от датата на регистриране на заявлението с вх. № 9419/25-16.12.2025 г. и е изтекъл в работен ден на 30.12.2025 г. Тъй като до този момент не е налице произнасяне от страна на административния орган, по аргумент от чл. 149, ал. 2 от АПК, от 30.12.2025 г. е започнал да тече едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ. Този срок е изтекъл в работен ден на 30.01.2026 г. Съгласно чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ, задълженият административен орган е длъжен да се произнесе с решение с предвидените от закона реквизити. Разпоредбите са императивни и предвиждат задълженият субект да постанови: 1.) решение с изискуеми реквизити, при предоставяне на достъп по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, както и 2.) решение, съдържащо фактическите и правни основания, поради които исканата информация не е възможно да бъде предоставена или същата не се предоставя в пълен обем по чл. 38 от ЗДОИ. Едва със запознаването с административната преписка по заявлението от съда се установи изричното произнасяне на административния орган с Решение рег. № 9419/2025 г./27.02.2026 г./PRB202632932384О. Видно от представеното по делото Известие за доставяне ИД PS 5000 RSPS40 E (л. 48 от делото), решението е получено от заявителя на 13.03.2026 г., поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е основателна на следните мотиви: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно представената по делото Заповед № РД-04-225/26.08.2025 г., с която Главният прокурор на Република България определя административните ръководители на прокуратурите да вземат решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Видно от извлечение от Протокол № 10 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия при Висшия съдебен съвет, проведено на 24.03.2021 г., за административен ръководител на Районна прокуратура – Велико Търново е назначен Т. Ш.. По делото е представен и Акт за встъпване в длъжност от 14.04.2021 г. (л. 51-53 от делото). Въз основа на представените доказателства в качеството си на административен ръководител на Районна прокуратура – Велико Търново, оспореното в настоящото производство решение е издадено от материално и териториално компетентен орган. Изискванията за форма, включваща мотиви и диспозитив, по смисъла на чл. 59, ал. 2 във вр. ал. 3 АПК и специалната разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ са спазени при издаване на оспореното решение. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава ІІ и Глава III на ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, по аргумент от чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ. В настоящия случай, въпреки неспазването на срока за произнасяне, административният орган не е загубил правомощията си да издава решения, с които да предоставя или да отказва да предоставя достъп до обществена информация, поради което съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са възпрепятствали правото на заявителя да защити и претендира правата си. Съдът намира, че неправилно е приложен материалният закон. Правото да се търси и получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Легалното определение на понятието „обществена информация“ се съдържа в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ – всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България и която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Двете предпоставки са кумулативни. Съгласно цитираното определение в обхвата на „обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Обществената информация е официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия – чл. 10 от ЗДОИ. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации – чл. 11 от ЗДОИ. С оглед гореизложеното, съдът намира, че исканите от жалбоподателя данни имат характера на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като е създадена в акт на държавен орган при осъществяване на неговите правомощия по повод дейността му. Неприложимо в настоящото производство е ограничението, установено в чл. 198, ал. 1 от НПК, визирано от административния орган. Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК се намира в Част III от НПК и регламентира, че материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Следователно същата се прилага единствено при наличието на образувано и висящо досъдебно производство. Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Разследването на престъпната дейност се осъществява по ред и начин посочени в глава ХVІІ „Разследване“ от НПК. Съгласно чл. 212, ал. 1 от НПК досъдебното производство се образува с постановление на прокурора. Постановлението, с което се образува досъдебното производството не представлява материали по разследването, тъй като същото е акт на извършваната от прокурора административна дейност. В конкретния случай от ответника изобщо не са изложени доводи, че в действителност е образувано досъдебно производство. Дори и при евентуално приемане доводите му, че е приложим чл.198 НПК, то не е имало пречка в този случай да бъде заявено, че е образувано такова, без да се дава неговият номер, поне, за да се обоснове приложението на реда по НПК за предоставяне на информация. Имената на прокурорите не са защитени лични данни. Прокурорите осъществяват публични функции, издават публични актове, в изпълнение на законовите си правомощия, в които фигурират имената им, поради което същите в това им качество не попадат в категорията защитени лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни. Действително осъществяването на правото на достъп до обществена информация не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица /арг. чл. 5 от ЗДОИ/, но в случая няма данни по делото, въз основа, на които да се направи извод в тази насока. При извършване на служебна проверка съдът установи, че в интернет страницата на Прокуратурата на Република България е налична възможност за гражданите и организациите да извършват справки по номерата на прокурорските преписки или по регистрационния номер на жалбата или сигнала, които са подали. Следователно, след като по-горестоящият административен орган е преценил, че с оглед по-голяма публичност и отчетност на прокуратурата на Република България е предоставил възможност на гражданите по номера на преписката или на жалбата/сигнала, да направят справка, то не е налице пречка тази информация да бъде предоставена на жалбоподателя. Именно тази информация е поискана със заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация – за номерата на образуваните по негови жалби и сигнали досъдебни производства. Жалбоподателят трябва да може да узнае, дали по изпратените сигнали до Районна прокуратура – Велико Търново са образувани досъдебни производства, респ. извършени ли са проверки и как са приключили същите. Предварителната проверка се провежда с цел събиране на достатъчно данни за извършено престъпление. След завършването й и в зависимост от резултатите от нея, се преценява дали да се образува, или не, досъдебно производство, но по отношение на нея разпоредбата на чл. 198 от НПК не се прилага. Ето защо, информацията, съдържаща се в мотивите на постановлението за образуване, респ. отказа да се образува или за прекратяване на досъдебно производство може да формира у гражданите мнение за дейността на Прокуратурата и убеждение за начина, по който тя упражнява правомощията си. Следователно тази информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, противно на съображенията, които е изложил ответника. Разпоредбите на чл. 37, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя. При преценка от административния орган, че е налице основание за отказ, задълженият по чл. 3 от ЗДОИ субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, а именно наличието на „надделяващ обществен интерес“. „Надделяващ обществен интерес“, съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. Търсената информация в конкретния случай пряко касае дейността на ответника, защото се отнася до това дали въз основа на сигнала, подаден от Б. е образувано досъдебно производство, под какъв номер е то, кой е наблюдаващия прокурор и какви действия е предприел той. Налице е обществен интерес от разкриването на информацията, защото по този начин се улеснява прозрачността и отчетността на Районна прокуратура – Велико Търново, както и се гарантира законосъобразното изпълнение на законовите задължения. Липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. Презумпцията за съществуването на обществения интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. Гореизложените доводи в тяхната съвкупност обуславят извод за незаконосъобразността на Решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ с рег. № 9419/2025г./27.02.2026 г./PRB202632932384O на административния ръководител на Районна прокуратура – Велико Търново. Предвид гореизложеното, същото следва да бъде отменено, а преписката да се върне на ответника за произнасяне по подаденото заявление. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Районна прокуратура – Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 305,11 (триста и пет и 0,11) евро, от които 5,11 евро - държавна такса и 350 евро за възнаграждение за един адвокат. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, при съобразяване на минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно, преценката за прекомерност с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, осъществявана от съда по чл. 78, ал. 5 от ГПК, се предшества от искане на насрещната страна. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е изоставена възможността съдът по своя инициатива да намалява заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, дори и когато същото е прекомерно. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, ХХХІV-ти състав