Решение № 551 от 30.4.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2936/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от С. Г. Р. с ЕГН ••••••••••, понастоящем в Затвора-град П. срещу Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието. Според изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, допълнени съдебно заседание, ищецът е бил преведен от Затвора в град С. в Затвора –П. 07.12.2021г. за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода при строг режим. От момента на настаняването му в Затвора –П. ищецът поискал да му бъде осигурен телевизор в килията, но от затворническата администрация му било отказано. Имало период, в който ищецът полагал труд в затвора, получавал доходи,но поради това, че имал наложен запор върху личната му партида, му оставали около 50-60 лв., които средства не му били достатъчни, за да си закупи телевизор. Близките му изразили готовност да му донесат телевизор, но отново му било отказано. На 27.03.2025г бил преместен в килия 114 при специален режим на изтърпяване на наказанието. През 2024г на затворниците Д. Ю. А., Д. П. Г. и на един затворник от 8 отделение били осигурени телевизори като затворникът Д. Г. получил телевизора дарение от свещеника на затвора.Ищецът твърди, че началникът на затвора не разрешил да му се направи дарение един телевизор. За разлика обаче от него Д. П., който също бил на специален режим, получил дарение един телевизори.Така П. гледа телевизия в килията си, а ищецът бил лишен от това право. Ищецът твърди, че по този начин спрямо него е проявено дискриминационно отношение за периода от 07.12.2021г до 27.06.2025. В резултат на това неравноправно третиране претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в главоболие, безсъние, тревожност, унижение. Изпитвал чувство за малоценност, безсилие и на беззаконност. Прави се искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 27.06.2025г до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства. В срока по чл.131 от ГПК от ответника Главна дирекция“ Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът е неоснователен. Излага се, че лишеният от свобода Р. е настанен в зоната с повишена сигурност на Затвора –П. като системен нарушител по реда на чл.68 от ЗИНЗС и същият е подал молба вх.№М-1268/01.04.2025г за получаване на разрешение да получи 1 брой телевизор от близките си в деня за получаване на техника, тъй като има наложени запори и не може д си закупи такъв от затворническата лавка. Молбата му е оставена без уважение от началника на затвора, за която резолюция лишеният от свобода бил уведомен срещу подпис. На Р. отново бил разяснен реда, по който може лишените от свобода да се сдобиват с техника, като му било обърнато внимание на вещите, които могат да се закупят само от затворническата лавка съгласно раздел I –точка 5, буква „ж“ от списъка за разрешени вещи, одобрен със Заповед №ЛС-04-268/17.06.2022г. на министъра на правосъдието, относно вещи и предмети, които могат да се държат и ползват от лишените от свобода с разрешение на началника на затвора. Според списъка за разрешените вещи телевизорът може да бъде закупен само от затворническата лавка. Администрацията на затвора не разполага с телевизионни приемници, с които да обзаведе спалните помещения. В поредната молба-жалба лишеният от свобода С. Р. е обявил, че отказва да се храни докато не му бъде разрешено да получи телевизор . По този повод на 03.06.2025г около 9.00часа ищецът е извикан и с него е проведена беседа от инспектор – психолог Цветанка Янкова . В разговора с нея потвърдил, че не се отказва от декларацията си за отказ от храна. На същата дата около 15:10 часа ищецът бил извикан от наблюдаващия инспектор „СДВР“, за да бъде проведен разговор по повод подадената декларация за отказ от храна. Същият потвърдил, че ще продължи да гладува докато не му бъде разрешено да получи телевизор от близките си или от администрацията на затвора не му осигури такъв служебен.Впоследствие Р. се отказва от гладната стачка, но продължава да пише молби до Министерството на правосъдието, Народното събрание като и двете молби са били препратени по компетентност до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Отново бил разяснен на Р. нормативно определения път за сдобиване на телевизор в затвора, чрез закупуването му от затворническата лавка след предварителна заявка за телевизора. От извършена справка рег.№5970/24.09.2025г. , представена от началника на Затвора-П. става ясно, че след направена проверка към настоящия момент не е постъпвало официално предложение от свещеника на затвора – отец Л. Ч., с което се опровергава твърдението в исковата молба, че началникът на затвора е отказал да му се направи дарение на телевизор от свещеника на затвора. Не се оспорва твърдението, че лишеният от свобода Д. П. Г., осъден на доживотен затвор и настанен в Затвора –П. по реда на чл.197, 198 и сл. от ЗИНЗС притежава телевизор, подарен му от Архиерейското наместничество в град П.. Телевизорът е бил даден след изпратена молба от осъдения Г. до православната институция, заведена под вх.№М- 2233/26.06.2024г., като в молбата се упоменава, че няма близки, които да го посещават на свиждане и не притежава средства , с които да може да си закупи телевизор от лавката на затвора. По отношение на Р. няма официално становище от отец Л. Ч. да бъде направено дарение на телевизор за лично ползване на Р..Сочи се , че съгласно нормите на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1 , отколкото се третира било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряката дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал.1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба , критерий или практика, освен ако тази разпоредба , критерий или практика е обективно оправдан с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта за подходящи и необходими. И в двата случая, за да се обоснова извод за наличие на дискриминация следва да се направи сравнение между начина , по който лицето , което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица , които са в същото или сходно положение , тоест по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. В случая Р. е настанен на „специален режим“ в зоната с повишена сигурност на затвора по чл.68 от ЗИНЗС, но лишеният от свобода Р. не се намира в идентично положение с лишения от свобода Д. П. Г., която е настанен там по чл.197, чл.198 и сл. от ЗИНЗС като осъден на доживотен затвор, нито е в идентично положение спрямо другите изолирани лишени от свобода по чл.248 от ЗИНЗС обвиняеми и подсъдими. Посочените три вида режими , които са настанени тези лишени от свобода обуславят разликата в правата, задълженията и възможностите за придвижване, изолация, време за свиждане и т.н.В подобно сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. ищецът Р. се намира единствено с лицата , настанени по смисъла на чл.68 от ЗИНЗС, поставени на специален режим в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценка дали е налице спрямо него дискриминация. Оспорва се твърдението спрямо ищеца да е прилагана някаква форма на пряка или непряка дискриминация при сравними сходни условия спрямо другите лишени от свобода от зоната с повишена сигурност на Затвора-П., настанени по реда на чл.68 от ЗИНЗС. Поддържа се, че установените ред, дисциплина и правила в Затвора-П. като част от системата на ГД“ИН“ не следва да се квалифицират като пример за нечовешко или унизително отнасяне , тъй като затворите са пенитенциарни заведения и не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните предпочитания на всеки лишен от свобода. Моли се предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът, чрез особения си представител, поддържа предявения иск.Подробни съображения по същество са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки. В съдебно заседание ответникът ГД“Изпълнение на наказанията“- С., чрез процесуалния си представител поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки. Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Между страните не е спорно, че ищецът С. Г. Р. изтърпява наказание лишаване от свобода, като на 07.12.2021г. е преместен от Затвора С. в затвора –П.. От представените от ответната страна писмени доказателства ,съдържащи се на лист 37-74 от делото, както и от справка вх.№6839/10.03.2026г. от началника на затвора –П. / лист 137-138/ е видно , че на 26.06.2024г лишеният от свобода Д. П. Г. е подал молба до Архиерейско наместничество град П., в която е упоменал, че няма близки, които да го посещават, не притежава парични средства , с които да си закупи собствен телевизор и желае да му бъде подарен такъв. Отговорено му е, че може да му бъде дарен телевизор с параметрите, отговарящи на списъка за разрешени вещи. С оглед положителната резолюция на началника на затвора на 03.07.2024г Архиерейското наместничество гр.П., чрез свещеника на затвора отец Л. , е дарило телевизор на лишения от свобода Д. Г.. В периода 07.12.2021г до март 2025г само лишеният от свобода Д. Г. е получил телевизор чрез дарение от Архиерейско наместничество град П.. Установява се, че лишеният от свобода Д. П. Г. изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна при първоначален специален режим на основание чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, считано от 03.02.2000г. С. Г. Р. изтърпява наказание лишаване от свобода да срок от 18 години като от 24.03.2025г. на основание чл.68, ал.1 от ЗИНЗС е поставен на специален режим, съгласно определение №110/10.03.2025г на Окръжен съд-П.. На 01.04.2025г. ищецът С. Р. е подал молба/ зявление/ вх.№М-1268 до началника на Затвора-П. да му бъде разрешено негови близки да му донесат телевизор, тъй като има запор на личната партида и не може да си закупи такъв от затворническата лавка. Алтернативно е поискал да му бъде направено дарение 1 брой телевизор.Молбата е оставена без уважение с аргумент, че съгласно списъка на разрешените вещи телевизор може да се закупи единствено от затворническата лавка. Молби с идентично съдържание са подавани до Министъра на правосъдието на 12.05.2025г., 02.06.2025г., съответно до Народното събрание / рег.№ПГ-51-5194-С- 96/19.06.2025г.които са препратени по компетентност до ГД“ИН“ и по които е отговорено от началника на Затвора –П. по идентичен начин като е разяснен реда , по който лишените от свобода могат да се сдобият с техника- чрез закупуване единствено от затворническата лавка. Със Заповед №ЛС-04-268 от 17.06.2022г. на Министъра на правосъдието на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.122, ал.1 от ЗИНЗС и чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС е утвърден списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти , които могат да се получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, като в раздел I,т.5, б.“ж“ от списъка е посочено като такава вещ - телевизор с размери на екрана до 24 инча , който не поддържа безжична комуникация , със собствена телескопична антена, външен декодер, стайна антена с размери 50/50 см, закупен от лавката или с лични средства на лишените от свобода след предварителна заявка. Видно от справката вх.№6839/10.03.2026г след 01.01.2022г. по изключение е разрешено внасяне на телевизори отвън: 1/ на лишения от свобода С. А. Я. поради причина, че процедурата е стартирала през 2021г , когато все още е действал стария списък с разрешените вещи, утвърден със Заповед №ЛС-04-746/08.12.2021г на министъра на правосъдието, която заповед е отменена с действащата и към настоящия момент Заповед №ЛС-04-268 от 17.06.2022г. Към дадения момент Ясов е бил на специален режим. В момента е на строг. В периода 07.12.2021г до месец март 2025г са подадени до началника на затвора 35 молби с искания за получаване на телевизор от близки или от други лишени от свобода в затвора ,като след 01.01.2022г всички молби са оставени без уважение, тъй като съгласно действащия списък, утвърден със Заповед №ЛС-04-268 от 17.06.2022г не се разрешава получаване на телевизор от близки на лишените от свобода , а само чрез закупуване от затворническата лавка с лични средства на лишения от свобода.В кориците на делото/ лист 139-184/ се съдържат коментираните молби на лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в Затвора-П.,между които и молба вх.№М-413 от 30.01.2025г , подадена от ищеца. Всички молби съдържат резолюция „ Без уважение“. От постъпилото писмо вх.№6033/27.02.2026г. от ТН на НОИ-П. е видно , че към 26.02.2026г С. Г. Р. е пенсионер като пенсията му се изплаща ежемесечно с пенсионен запис на титуляра на пенсията чрез пощенската станция, обслужваща територията , на която се намира мястото за лишаване от свобода. При направена справка в системата на „Български пощи“ЕАД е видно ,ч пенсията на С. Г. Р. се получава от Тодор Василев Костадинов За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства . Свидетелят Н. М. заяви, че изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора –П.. Познават се с ищеца от 2022г. Затворническата администрация отказвала на ищеца да има собствен телевизор и по тази причина ищецът се чувствал зле, отказвал да се храни , страдал от безсъние, главоболие. Свидетелят знае ,че има други затворници на същия режим на изтърпяване на наказанието,които имат телевизори и това според свидетеля са Д. Г., Георги Г.. Затворникът Венци по прякор „плъха“ също в края на 2024г получил от близките си телевизор. Сюлейман Ясов, който е на строг режим също е получи телевизор. Свидетелят допълни, че ищецът е бил в гладна стачка поради това, че няма телевизор. Свидетеля Л. Ч. е свещеник в Архиерейското наместничество- гр.П. и като такъв работи с лишените от свобода в затвора –П. . Свидетелят Ч. познава много добре ищеца С. Р., тъй като последният често посещава параклиса на затвора. Само веднъж през месец ноември –декември 2025г. са разговаряли да му бъде осигурен телевизор, но ищецът не е депозирал писмена молба в тази насока. Свидетелят Д. Г. обясни, че от 1998г изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора –П. и от тогава е на специален режим. Получил телевизор дарение. Три години ищецът бил без телевизор и поради тази причина не се чувствал добре- страда от безсъние, ядосва се. Към настоящия момент ищецът има телевизор. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.71, ал.1 т.3 от ЗЗДискр.- за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки , страдания, гняв, унижение, чувство за малоценност от дискриминационно отношение на основата на признака „лично положение“. Разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В следващите две алинеи на визираната материално правна норма е дадена легална дефиниция на понятията“ пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а непряка дискриминация съгласно чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. е поставяне на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. или на лица, които без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средства за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно пар.1,т.7 от ДРЗЗДискр.“ Неблагоприятно третиране“ е всеки акт действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр или могат да поставят лице или лица , носители на признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. За да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенство трябва да е обусловено , да е в причинна връзка с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закони и ползва неговата закрила. Легално определение на защитения признак лично положение няма. За разлика от други защитени признаци- пол, раса , религия, увреждане, възраст, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак лично положение няма еднозначно прието , обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния / материален и персонален/ обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. Ръководейки се от посочената законова регламентация, съдът приема, че наведените в обстоятелствената част на исковата молба оплаквания съставляват твърдения на ищеца за претърпени от него през периода от 07.12.2021г до 27.06.2025г неимуществени вреди, изразяващи се в болки , страдания, унижение, тревожност, безсилие, чувство за малоценност в резултат на проявено спрямо него като лице, изтърпяващо наказание“лишаване от свобода“ в Затвора - П., дискриминационно отношение на основата на признака „лично положение“ , затова че не му е бил осигурен телевизор в спалното помещение за разлика от изтърпяващи същото наказание при същия специален режим други правни субекти, настанени в Затвора –П., поради което е поставен в понеблагоприятно положение от останалите. Следва да се има предвид, че по смисъла на Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр/ се касае за недопустимост на разлика в третирането/ различно отношение/ при упражняване на правото на лица в относително сходно/ сравнимо/ положение, по признак, който е свързан с личността на този, третиран по-неблагоприятно, без разликата в третирането да е оправдана- за нея няма цел и разумно основание, разумна връзка на пропорционалност между различното третиране и преследваната цел. В този смисъл е и разпоредбата на чл.14 от ЕКПЧ. В тази връзка и съгласно чл.9 от ЗЗДискр. в производството за защита от дискриминация, страната която твърди, че е дискриминирана следва да докаже факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация.Само в този случай законът възлага доказателствена тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено/ в този смисъл е решение №511 от 27.07.2010г по гр.д.№587/2009г на ВКС/. Правното положение на лишените от свобода е регламентирано в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно чл.122 , ал.1 ат ЗИНЗС министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети , които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворнически общежития, могат да държат при себе си и да ги ползват.Съгласно чл.82 , ал.7 от ППЗИНЗС разрешените лични вещи и хранителни продукти , които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода се определят със заповед на министъра на правосъдието. Безспорно се установи, че в изпълнението на правомощията си, дадени с визираните по-горе правни норми, министърът на правосъдието е издал Заповед №ЛС-04- 268/17.06.2022г , с която е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти , които могат да се получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, като в раздел I, т.5, б.“ж“ от списъка е посочено като такава вещ - телевизор с размери на екрана до 24 инча , който не поддържа безжична комуникация , със собствена телескопична антена, външен декодер, стайна антена с размери 50/50 см, закупен от лавката или с лични средства на лишените от свобода след предварителна заявка. Установи се, че за периода от 07.12.2021г- месец март 2025г.до началника на Затвора - П. са били подадени 35 молби от лишени от свобода, включително и от ищеца, с искания за получаване на телевизор от близки или от други лишени от свобода като на всички/ включително и на ищеца/ им е било отказано с мотив, че следва да се спазва въведения с визираната по –горе заповед ред за придобиване, а именно -само чрез закупуване от затворническата лавка и с лични средства на лишения от свобода. Установи се, че от 24.03.2025г ищецът е настанен на „специален режим „ в зоната с повишена сигурност“ на затвора, на основание чл.68 от ЗИНЗ. Установи се , че лишения от свобода Д. Г., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора –П. от 1998г, е на специален режим съгласно чл.197 и чл.198 от ЗИНЗС. Установи се, че през месец юли 2024г лишеният от свобода Д. Г. е получил телевизор , дарение от Архиерейското наместничество- град П.. От обсъдените по-горе официални справки от Затвора-П. и от показанията на свидетеля Л. Ч. е видно ,че не е постъпвало официално предложение от свещеника на Затвора на лишения от свобода С. Р. да му бъде подарен телевизор,поради което се опровергават твърденията в исковата молба, че началникът на Затвора –П. е отказал да бъде направено такова дарение. Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр поставя на преценка за наличие на дискриминационно отношение на основата на „сравними сходни обстоятелства“ . В трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в множество решения/ решение №244/14.08.2012г по гр.д.№777/2011г на ВКС, четвърто г.о, решение по гр.д.№534/2012г на четвърто г.о. на ВКС, решение №101 от 02.08.2021г по гр.д. №1871/2020г на четвърто г.о. на ВКС, решение №50213/09.11.2022г по гр.д.№247/2022г. на четвърто г.о. на ВКС, решение №74/25.05.2022г по г.д.№4046/2021г на трето г.о. на ВКС, решение №599/21.10.2025г по гр.д.№1448/2025г на четвърто г.о. на ВКС / е прието, че за да е налице дискриминация, трябва да бъде установено не само неблагоприятно третиране, но и това , че то се дължи на някой от защитените признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Осъдените и задържаните под стража, настанени в даден затвор , се намират при „сравними сходни обстоятелства“ в смисъла по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр само с лица, изтърпяващи същото наказание и/ или задържане под стража в същия затвор. Само сравнението на личното положение на лицата , настанени в един и същ затвор, е от значение за преценката дали от администрацията на затвора е осъществена пряка или непряка дискриминация. Не се събраха доказателства по делото ищецът да е третиран във връзка с получаването и ползването на телевизор в спалното си помещение по различен начин от други лица, които се намират в същия затвор и са в сходно с неговото положение. След като не се установи различно третиране на ищеца в сравнение с останалите лица в затвора П. на основата на защитения признак „ лично положение“, няма как да се приеме, че неговия психически интегритет е бил засегнат по твърдения начин. В обобщение- не се установи по делото ищецът е претърпял морални вреди, които да подлежат на репариране. Ето защо предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 5 000лв. за претърпени неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 81.81 евро/160 лв./ Воден от горното Пазарджишкият районен съд