Решение № 385 от 20.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4015/2025 г.

Предявен е от И. Ч. срещу К. Цу, Ц. Ч. и Ф. Б. иск по правно основание чл. 60, ал.3 СК за оспорване на произход от майката, установен с акта за раждане (акт за раждане № ••••5 г. на Столична общИ. – район „Надежда“). В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. Ч. признава фактическите твърдения в исковата молба, изразява становище за основателност на иска. В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. Цу и Ф. Б., чрез назнаЧ.ия им от съда особен представител, поддържат становище за допустимост на иска. Сочат, че основателността на същия е поставена в зависимост от проведеното доказване. Предявен е от И. Ч. срещу Ц. Ч. и М. Йе иск с правна квалификация чл. 68 СК за установяване на произхода й от майка. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. Ч. признава фактическите твърдения в исковата молба, изразява становище за основателност на иска. В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Йе е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за допустимост и основателност на иска. Твърди, че ищецът е родена от нея. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, намира за установено следното: Не е спорно и от удостоверение за брак от брачна регистрация, Народно управление на гр.Ренджуан, окръг Цинтиен, Администрация за брачни свидетелства, Министерство на гражданските въпроси на Китайска народна република (КНР) RHZ № 144 от 25.07.1995 г. и нотариално удостоверение на Генерално консулство на Република България в гр.Шанхай се установява, че ответниците Ц. Ч. и М. Йе са сключили граждански брак на 25.07.1995 г. Бракът е вписан в регистрите на населението в Република България. Въз основа на нотариално заверено удостоверение за раждане изх. № 20913 по Нотариалния регистър на окръг Цинтиен, провинция Джъдзян от 2006 г., заверено от Консулски отдел към Министерство на външните работи на КНР се установява, че по време на брака на същите, на 12.11.1995 г. в провинция Джъдзян, окръг Цинтиен е родена И Ч. от баща Д. Ч. и майка М. Йе. От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № •••• г. на Столична общИ. – район „Красна поляна“ и удостоверение за семейно положение, съпруга и деца от 14.03.2005 г. на същата районна администрация се доказва, че тези ответници са родители и на детето Ч. Л., родено на •••• г. в гр.София. От удостоверение за раждане от •••• г. на Столична общИ. – район „Надежда“, акт за раждане № ••••5 г. на същата районна администрация и удостоверение за идентичност на лице с различни имена по делото се установява, че на •••• г. в гр.София е родена ищецът И. Ч., за баща на същата е вписан ответникът Ц. Ч., а за майка – ответникът К. Цу. Не се спори и се установява, че ищецът притежава китайско гражданство и статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България. Същият статут имат и ответниците Ц. Ч., К. Цу и Ф. Б., като понастоящем ответникът М. Йе няма издадено разрешение за пребиваване в страната съгласно Закона за чужденците в Република България. Доказва се в производството, че ответниците са граждани на КНР, като К. Цу и Ф. Б. са сключили граждански брак, вписан в регистрите на населението в страната, и имат две общи деца. От приетата и неоспорена от страните ДНК експертиза се установява, че вероятността ответникът М. Йе да е биологична майка на ищеца И. Ч., при баща Д. Ч., е РР=0.99999998 (при гранични стойности от 0 до 1 и възприета предварителна вероятност 0.5 и минимална липсваща алелна честота 0,013). От разпита на вещото лице се установява, че М. Йе е биологична майка на И. Ч. при баща Д. Ч.. Въз основа на свидетелските показания по делото се установява, че ищецът е родена от ответника М. Йе, която е полагали грижи за нея след раждането, съвместно с ответника Д. Ч.. Между Република България и Китайската народна република действа договор за съдебна помощ по граждански дела, ратифициран със закон, приет от 36-то Народно събрание на 12.01.1994 г. - ДВ, бр. 6 от 1994 г. Обн., ДВ, бр. 60 от 04.07.1995 г., в сила от 30.06.1995 г., в който въпросите за произхода не се третират, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на Кодекс на международното частно право (КМЧП). Компетентността на българския съд се основава на разпоредбата на чл.9, ал.1 КМЧП, съгласно която съдилищата на Република България са компетентни по дела за произход, освен на основанията по чл.4 и когато детето или родителят, който е страна са български граждани или имат обичайно местопребиваване в страната. По делото не е спорно и от приобщените писмени доказателства се установява, че ищецът е родена в гр.София, Република България (удостоверение за раждане от •••• г. на Столична общИ. – район „Надежда“ и акт за раждане № ••••5 г. на същата районна администрация), завършила е основно образование в страната (свидетелство от 135 средно училище „Ян Амос Кометски“), притежава статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец (справка от Национална база данни „Население“ и справка от Дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи), от раждането си живее на територията на тази държава заедно с членовете на семейството си по волята на своите родители да установят обичаен център на своите интереси на територията на тази държава с намерение да му се придаде траен характер. Поради изложеното Софийски градски съд е компетентен да разгледа предявените искове за произход. Съгласно чл.83, ал.1 КМЧП произходът се урежда от правото на държавата, чието гражданство детето е придобило към момента на раждането. В ал.2 е разписано, че въпреки разпоредбата на чл.1 може да се приложи, ако това е по – благоприятно за детето, правото на държавата, на която детето е гражданин или в която има обичайно местопребиваване към момента на установяване на произхода. Съдът е сезиран съгласно чл.9, ал.1 КМЧП, тъй като ищецът има обичайно местопребиваване в Република България, като приложимото процесуално право е българското на основание чл.29 КМЧП, както и българското материално право на основание чл.83, ал.2, т.1 КМЧП и в съответствие с изразената воля на ищеца. По аргумент от разпоредбата на чл.83, ал.2 КМЧП, за по-благоприятно за детето следва да се счита това право, което допуска оспорването и установяването на произхода му. Последното се допуска от българското право. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 СК произходът от майката се определя от раждането. Способите за неговото установяване са чрез акт за раждане, иск за установяване на майчинство и припознаване. Доколкото документираното с акта за раждане майчинство може да не съответства на действителността, то СК допуска произходът от майката, установен с акта за раждане, да бъде оспорен. Предмет на отрицателния установителен иск по чл.60, ал.3 СК е невъзможността на вписаната в акта за раждане майка да е родила детето. Тази невъзможност следва да се разбира като реално съществуваща съвкупност от обстоятелства, при наличието на които е изклюЧ.а всякаква възможност вписаната в акта за раждане майка да е раждала или е доказано чрез съдебномедицинска експертиза, че вписаната в акта за раждане майка се изключва като родила детето. Съобразно заклюЧ.ието на вещото лице, че ответникът М. Йе е биологична майка на ищеца И. Ч., съдът достигна до извода, че е изклюЧ.а всякаква вероятност ответникът К. Цу да е родила ищеца, поради което искът по чл.60, ал.3 СК следва да бъде уважен. ЗаклюЧ.ието на ДНК експертизата е достатъчно, за да се приеме, че ответникът М. Йе е майка на И. Ч., поради което искът с правна квалификация чл. 68 СК е основателен и следва да бъде уважен. Установеният произход не рефлектира върху имената на ищеца, а съдът не следва да се произнася по въпросите по чл.70 СК, доколкото ищецът е навършила пълнолетие. Така мотивиран, съдът