Решение № 5291 от 19.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 40449/2025 г.

дело № 20251110140449 по описа за 2025 година Ищецът "БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК ••••••••• седалище и адрес на управление гр. София, ........., твърди, че между него и ответника "ТТЛ" ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление гр. София, ........., съществували търговски правоотношения за превоз на товари съгласно договор № 39/2021 г., по силата на които ищецът като превозвач след заявки от ответника организирал и изпълнил превози на товари срещу задължението на клиента да заплати превозните разноски, включващи основни цени, добавъчни такси и цени за допълнителни услуги, договорени с 32 бр. анекси към договора. Ищецът осъществил възложените превози, за което издал 6 фактури и 3 кредитни известия, заедно с опис-сметки към тях, съдържащи конкретно извършени превози, цени, такси, общо дължима сума. Главниците по тях ответникът платил в периода 26.10.22 г.-20.04.23 г. след подписване между страните на споразумение от 25.10.2022 г., с което ответникът признал задълженията си и бил съставен погасителен план за разсроченото им плащане. С анекс № 16/4.2.22 г. срокът за плащане по договора бил предоговорен на 30 календарни дни от получаване на фактурите на ел. поща на клиента или на ръка, какъвто е бил начинът на предаване на документите между страните. С оглед забавеното плащане, ищецът твърди, че ответникът му дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено към датата на подписване на споразумението, тъй като с него бил уговорен нов срок на изпълнение. Претендира сумата от 16 007.73 лева, представляваща лихва за забава плащането на главниците за превозни цени и добавъчни такси за услуги по сключения договор за железопътен превоз на товари № ........ г., както следва: 1. лихва за забава в плащането на главницата от 488,26 лева по фактура № ........../21.01.2022 г., с падеж на изпълнение на 03.03.2022г., дата на плащане 25.10.2022г., в размер 31,87 лева, за периода от 04.03.2022г. до 24.10.2022г. включително; 2. лихва за забава в плащането на главницата от 52855,61 лв. по фактура №......./31.01.2022г., намалена с кредитно известие №....../01.09.2022г., с падеж на изпълнение на 03.03.2022г., дата на плащане 25.10.2022г., в размер 3450,30 лева, за периода от 04.03.2022г. до 24.10.2022г. включително; 3. лихва за забава в плащането на главницата от 60214,66 лв. по фактура №......./31.01.2022г., намалена с кредитно известие №••••••••••/16.08.2022г., с падеж на изпълнение на 03.03.2022г., дата на плащане 25.10.2022г., в размер 3930,68 лева за периода от 04.03.2022г. до 24.10.2022г. включително; 4. лихва за забава в плащането на главницата от 16623,38 лева по фактура № ............/31.01.2022 г., с падеж на изпълнение на 03.03.2022г., дата на плащане 25.10.2022г., в размер 1085,14 лева, за периода от 04.03.2022г. до 24.10.2022г. включително; 5. лихва за забава в плащането на главницата от 30473,91 лева по фактура № ........./31.01.2022 г., с падеж на изпълнение на 03.03.2022г., дата на плащане 25.10.2022г., в размер 1989,27 лева, за периода от 04.03.2022г. до 24.10.2022г. включително; 6. лихва за забава в плащането на главницата от 84568,93 лв. по фактура №.........../31.01.2022г., намалена с кредитно известие №........./31.08.2022г., с падеж на изпълнение на 03.03.2022г., дата на плащане 25.10.2022г., в размер 5520,47 лева, за периода от 04.03.2022г. до 24.10.2022г. включително. Моли да се признае за установено, че ответникът му дължи начислените лихви за забава, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11194/2025 г. по описа на СРС, 72 състав, срещу която ответникът възразил, което обуславя интереса от исковата защита. Претендира разноски. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва сключването на договора и споразумението, както и че уговореният срок за плащане е 30 календарни дни от датата на получаване на фактурите на ръка от негов служител. Сочи, че фактурите са получени в периода 21.1.22 г.-1.9.22 г., съответно падежите за плащане са настъпили в периода 21.2.22 г.-1.10.22 г. Твърди, че приложение следва да намери специалният Закон за железопътния транспорт и предвидените в него давностни срокове за предявяване на исковете на превозвачите. Поддържа, че в договора между страните се съдържа клауза за неустойка за забава, под която следва да бъде подведена претенцията на ищеца и към нея да се прилагат правилата за давността на специалния закон. В тази връзка релевира възражение за погасяване по давност съгласно чл. 109 ЗЖпТ. В условията на евентуалност релевира възражение за давност съгласно чл. 378 ТЗ - едногодишна давност за исковете за вреди от превоза, каквито твърди да се претендират в случая от кредитора. Евентуално твърди претенцията да има характера на договорна лихва за забава, тъй като уговорката в договора за мораторна лихва следва да се разглежда като форма на договорна отговорност. Т.е. евентуално твърди погасяване с изтичане на предвидените в чл. 111 ЗЗД давностни срокове. Излага и че съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главното задължение са погасени и задълженията за лихви. Отделно от гореизложеното счита и че с подписване на споразумението от 25.10.2022 г. кредиторът е опростил задълженията за обезщетение за забава към датата на подписването му, тъй като не се включват в признатите и уредени с него задължения. Оспорва начисляването на лихва върху вземания включващи енергийна компонента като част от цената на превоза. Аргументира се и със забраната за начисляване на лихва върху лихва. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Наличието на клауза за мораторна неустойка, която обезпечава вредите от неточното изпълнение на задължение за плащане, в договор между страните, не обвързва кредитора по това вземане да претендира вредите от забавеното му изпълнение на това основание. Кредиторът има право да избере дали ще се позовава на чл.86 ЗЗД или чл.92 ЗЗД, като единственото ограничение е, че е недопустимо да претендира както договорна мораторна неустойка, така и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в този размер за едно и също неизпълнение. В случая ищецът се позовава на извършено плащане след уговорения в договора срок за изпълнение на това задължение, за което претендира обезщетение в размер на законната лихва. След като не се позовава изрично на клаузата в договора, както уточнява и в съдебно заседание, претенцията е по чл. 86 ЗЗД. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникнало задължение за плащане на главница и забава в плащането с изтичане на уговорения срок. В тежест на ответника е да докаже плащане. По делото не е спорно, че между страните е бил сключен договор № 39/2021 г., по силата на който ищецът като превозвач след заявки от ответника организирал и изпълнил превози на товари срещу задължението на клиента да заплати превозните разноски, включващи основни цени, добавъчни такси и цени за допълнителни услуги, договорени с 32 бр. анекси към договора; че между страните е било сключено споразумение от 25.10.2022 г., с което ответникът признал задълженията си и бил съставен погасителен план за разсроченото им плащане, както и че уговореният срок за плащане е 30 календарни дни от датата на получаване на фактурите на ръка от служител на ответника. Според чл. 17 и чл. 31 от договора, цените на конкретните превози и превозните разноски се договарят с анекси към договора и се заплащат в 10-дневен срок от изпращане на ел.поща на клиента. С анекс № 16/4.2.2022 г. срокът е изменен на 30 дни, започващ да тече според уговорките между страните от връчване на всички документи /фактури, опис-сметки, товарителници/ на ръка на служител на ответника. Видно от анексите, цената е формирана от цена база и цена ел. компонентна. Съответно цената по фактурите е формирана от базова цена, променлива цена и допълнителни такси. Със споразумението от 25.10.2022 г. ответникът е признал задълженията към ищеца възникнали в периода 31.10.21 г.-31.01.22 г., съгласно опис на фактури, като е съставен погасителен план за плащането им на 24 вноски. В описа са посочени и падежите на фактурите – 2.3.22 г., получени на 1.2.22 г. съобразно отбелязванията върху тях. Кредитните известия, с които са намалени суми по фактурите, са връчени на 16.8.22 г. и 7.9.22 г. От изслушаната и приета ССчЕ се установява, че общият размер на изчислената от вещото лице лихва относно вземанията по процесния договор, е в размер на 16 007.73 лв., които лихви са начислени върху главниците по процесните фактури намалени с кредитните известия, за периода до 24.10.2022 г. вкл. Сумата е осчетоводена само при ищеца. Според допълнителната експертиза, стойността на извършените превози е определена съгласно процесния договор и анексите към него, като от 01.01.2022 г., договорената цена за превоз включва базова цена и променлива цена /цена на енергийна компонента/. В заключението е изложено, че ищецът е получил компенсация за използваната електрическа енергия за месец януари 2022 г. в общ размер на 788 945 лв., като не е налице възможност да се определи каква част от компенсацията се отнася за периода 21.01.2022 г. – 31.01.2022 г. Посочено е, че стойността на енергийната компонента се определя на база осреднени цени на закупена електрическа енергия за предходни периоди от време. Общата стойност на променливата цена /енергийна компонента/ в процесните 6 броя фактури и 3 броя кредитни известия, е в размер на 24 389.85 евро /47 702.40 лв./. Вещото лице е отговорило, че не е налице стойност, която следва да бъде приспадната поради липса на подобна уговорка в договора. При така събраните по делото доказателства, възникването и наличието на главен дълг са установени в настоящото производство, както и изискуемостта му с настъпване на уговорения падеж. Задължението за лихва има акцесорен характер, то е функция на главното задължение и е зависимо от него, т. е. съществува само когато е възникнало и докато не е погасено задължението за плащане на главницата. По делото се установи, че към датата на подписване на споразумението между страните от 25.10.22 г., задълженията по процесните фактури не са били платени. Т.е. налице е и забава в плащането на процесните задължения. Следователно за претендираните от ищеца периоди се установи наличието на главен дълг, който не е погасен в срок съобразно уговореното между страните. Искът е доказан по основание, а размерът е законово определен - законната лихва за периода на забавата. Възражението на ответника за недължимост на лихвите, тъй като са опростени със споразумението, е неоснователно. Липсата на постигнато споразумение относно акцесорните задължения не е еквивалентно на опрощаването им, доколкото е необходимо изрично волеизявление в този смисъл. Неоснователно е възражението на ответника и че с плащане на сумите по фактурите е погасил и лихвите, тъй като за сумите за главници ищецът е получил компенсация от държавата и е налице двойно плащане на част от цената на превоза. Действително по делото се установи от допълнителното заключение на ССчЕ, че такива компенсации са били получени от ищеца за месец януари 2022 г. Поучаването на държавна субсидия за използвана електрическа енергия е неотносимо към задължението на ответника за плащане цената на превоз, независимо че тя включва и компонент на база цената на електрическата енергия. В договора не са налице клаузи, регламентиращи правоотношението между страните, в случай че ищецът получи държавна субсидия. Отделно от това, ако страната счита, че е надплатила едно задължение и е останала задължена за друго вземане на кредитора, е необходимо предприемане на последващи действия за погасяване на последното. Това е така, тъй като погасителният способ „плащане“ има еднократно действие – т.е. погасява съответното задължение /в случая за главницата/ като не съществува възможност, при установяване на надплащане, да се презюмира, че надвнесената сума служи за погасяване на друго задължение без предприемане на последващо действие /напр. споразумение, прихващане/. В настоящия случай такива действия не са налице. Не е нарушена забраната за анатоцизъм, тъй като в случая се претендират лихви, начислени върху главници, а не върху други лихви. Следва да се разгледат релевираните от ответника възражения за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания. За процесните вземания е приложима разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, съгласно която с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Уредената в чл. 109, ал. 4 ЗЖТ вр. чл. 109, ал. 2 ЗЖТ специална едногодишна погасителна давност се отнася единствено за вземанията за превозни възнаграждения и допълнителни такси във връзка с превозния договор. Това е смисълът вложен от законодателя, когато в горепосочената разпоредба е предвидил, че специална едногодишна погасителна давност се отнася единствено за вземанията за превозни възнаграждения и допълнителни такси във връзка с превозния договор, но не е предвидил и такава давност за обезщетението, дължимо от неизправния длъжник при неточно изпълнение на главното задължение в темпорално отношение. Не е приложима и едногодишната давност, уредена в чл. 378 ТЗ, доколкото същата касае вземане за вреди. Приложение не намира и разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, която се отнася за погасяване на главницата. Конкретният случай не е такъв, тъй като по делото е установено, че за периода, за който се претендира забавата, главницата не е погасена /нито по давност предвид момента на настъпване на изискуемостта – 2.3.2022 г., нито чрез плащане/. Предвид горното, при съобразяване най-ранната дата от която се претендира лихвата – 3.3.2022 г. и датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /26.02.2025 г./, настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания е неоснователно. Исковете подлежат на уважаване изцяло. По разноските: С оглед изхода на спора, разноски се следват единствено на ищеца. Същият е извършил такива в размер на 199.48 евро /390.15 лв./ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и в размер на 468.21 евро /915.73 лв./ за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 евро, в исковото производство. Водим от горното, съдът