Решение № 56 от 19.5.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 146/2025 г.

Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК.

Ищецът „Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., община „Оборище”, ул. „Московска” № 19, чрез юрисконсулт М. Б., със съдебен адрес гр. С., бул. „Витоша“ № 15, ет.6 е предявило иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Р. Д. Х., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. З., ул. ••• - за установяване съществуването на вземане на банката за следните суми:

144 631,20евро /сто четиридесет и четири хиляди шестстотин тридесет и едно евро и 20 евро цента/ - главница;

52 311,01евро /петдесет и две хиляди триста и единадесет евро и един евроцента/ -

лихва за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г.,

4265,98евро /четири хиляди двеста шестдесет и пет евро и деветдесет и осем

евроцента/- санкционираща лихва за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г.;

3834,82евро /три хиляди осемстотин тридесет и четири евро и осемдесет и два

евроцента/ евро - заемни такси;

7447,49евро (седем хиляди четиристотин четиридесет и седем евро и четиридесет и девет евроцента), равностойни на 14566,03 лева, разноски,

ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.11.2016г. датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред заповедния съд /виж. уточн. молба вх. №7579/08.07.2025 г. – л.56 от делото/ до окончателното погасяване на задължението, произтичащо от Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г., сключен между банката, като кредитор и ответника Р. Д. Х. като кредитополучател, за което вземане е образувано ч. гр. д. №557/2016г. по описа на Районен съд Пирдоп, (по заявлението на банката срещу ответника, за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и издаден изпълнителен лист.

В исковата си молба ищецът „Б.” АД излага следното:

Твърди, че на 23.11.2016г., по ч.гр.д. №557/2016г., РС Пирдоп - 1 състав, в полза на „Б.” АД, в качеството на кредитор е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводни книги, срещу ответника Р. Д. Х., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр.З., ул. •••, за заплащане на дължими към Банката суми, както следва:

главница: 144 631,20 евро / сто четиридесет и четири хиляди шестстотин тридесет и едно евро и 20 евро цента/,

лихва: 52 311,01 евро /петдесет и две хиляди триста и единадесет евро и един евроцента/ за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г.,

санкционираща лихва: 4265,98 евро /четири хиляди двеста шестдесет и пет евро и деветдесет и осем евроцента/ за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г.,

3834,82 евро /три хиляди осемстотин тридесет и четири евро и осемдесет и два евроцента/ - земни такси;

14566,03 лева - разноски,

ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.11.2016г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди, че въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително производство № 20189280400052 по описа на ЧСИ Магдалена С.а, с рег.№928 от КЧСИ. Покана за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника Р. Д. Х. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 18.09.2018г. на основание чл.418, ал.5 от ГПК, ЧСИ Магдалена С.а изпратила съобщение до заповедния съд, в което било надлежно отбелязано, че покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение са връчени на длъжника Р. Д. Х. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Твърди, че със съобщение от 15.02.2019г. до РС Пирдоп, ЧСИ Магдалена С.а отново е поискала предоставяне на информация, дали от страна на съда е налице произнасяне по реда на чл. 415, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.

Твърди, че тъй като по така направените искания от частния съдебен изпълнител до РС Пирдоп не било налице произнасяне, на 07.05.2025г. с молба с вх. №1737/07.05.2025г. на РС Пирдоп, депозирана по ч.гр.д. №557/2016г. по описа на същия съд, „Б.” АД в качеството си на заявител, поискала да й бъдат дадени изрични указания, дали следва да предяви иск относно вземането си срещу длъжника.

След депозиране на молбата, със съобщение връчено на 23.06.2025г. „Б.” АД била уведомена от съда, че по ч.гр.д. №557/2016г. на РС - Пирдоп, заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и със същото са й дадени указания в едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск за установяване съществуване на вземанията си срещу длъжника Р. Д. Х..

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата си молба ищецът „Б.” АД твърди, че съгласно Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г., сключен между „Б.“ АД като кредитодател и ответника Р. Д. Х., ЕГН•••••••••• като кредитополучателя, е бил предоставен на Р. Д. Х. банков кредит за сумата от 155 000,00 /сто петдесет и пет хиляди / евро със срок за издължаване от 300 месеца. Кредитът бил усвоен еднократно по разплащателна сметка на кредитополучателя с вътрешнобанков превод №02/15312330.

Ищецът „Б.” АД твърди, че кредитът се олихвявал с лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора, и надбавка. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент бил 4, 19 %, а стандартната надбавка в размер на 4,80 процентни пункта, или лихвеният процент по кредита бил общо 8,99%.

Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека, вписана в служба по вписвания Пирдоп, вх. рег. №406/22.04.2008г., акт №21, том 1, върху следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.З., с площ от 1570 кв.м., съст.парцел 1- 791 в квартал 172, заедно с построените върху него сгради.

Ищецът твърди, че „Б.” АД изпълнила задълженията си по Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г. и предоставила кредит на кредитополучателя в размер на 155 000,00 евро /сто петдесет и пет хиляди евро/, усвоен по разплащателна сметка 02/15312330.

Кредитът се погасявал с месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план.

Ищецът „Б.” АД твърди, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие/ раздел VII „Отговорност и санкции”, т. 20.2. от Общи условия на Договора за кредит/.

Твърди, че поради непогасяване в срок на три и повече месечни погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, поради което за банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо на основание раздел VII „Отговорност и санкции”, т. 20.2. от Общите условия към Договора за кредит, във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

Ищецът „Б.” АД твърди още, че към датата на настъпване на предсрочна изискуемост - 12.08.2016г. не са били погасени от ответника 43 броя погасителни вноски, включващи главници и лихва, подробно описани в извлечението на банката.

Твърди, че с Нотариална покана чрез нотариус Евгения Павлова, рег. № 108 на НК, връчена на 20.07.2016г. на пълнолетно лице от живущите на адреса на кредитополучателя и ответник по делото Р. Х., банката го уведомила за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по процесния Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г .

Съгласно постигнатата договореност в т. 20.2. на раздел VII „Отговорности и санкции”, от Договора за ипотечен кредит при допусната забава, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.

Твърди, че след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, съгласно същата т. 20.2. на раздел VII „Отговорности и санкции”, остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Ищецът „Б.” АД твърди, че към 18.11.2011г. - датата на която „Б.” АД е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, кредитното задължение на Р. Д. Х., отразено и в извлечението от счетоводните книги, е било както следва:

144 631, 20 евро / сто четиридесет и четири хиляди шестстотин тридесет и едно евро и 20 евро цента/,

лихва: 52 311, 01 /петдесет и две хиляди триста и единадесет евро и един евроцента/ евро за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г.,

санкционираща лихва: 4265,98 евро /четири хиляди двеста шестдесет и пет евро и деветдесет и осем евроцента/ за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г.,

3834, 82 /три хиляди осемстотин тридесет и четири евро и осемдесет и два евроцента/ евро - земни такси;

14566, 03 лева - разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.11.2016г. до окончателното погасяване на задължението.

В случай, че съдът в хода на настоящото производство установи, че не е налице твърдяната от „Б.” АД предсрочна изискуемост на кредита, ищецът заявява, че с настоящата искова молба обявява процесния кредит за предсрочно изискуем на основание т. 20.2 на раздел VII „Отговорности и санкции”, от Общите условия по Договора за кредит, като същата се счита за покана за изпълнение на дължимите суми по кредита, а с връчването й на ответника да се счита уведомен относно предсрочната изискуемост на кредита. В който смисъл се сочи съдебна практика - решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. №16/2019 г. на II ТО, решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на I ТО, решение № 42/03.06.2020 г. по т. д. № 1680/2019 г. на I ТО.

Ето защо, ищецът „Б.” АД предявява настоящия иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си, дължимите суми, по което да бъдат платени по посочената в исковата молба банкова сметка BG35 STSA 9300 0091 1008 90.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника Р. Д. Х. чрез адв. Й. П. – САК в качеството му на особен представител на ответника, назначен с определение №538/13.10.2025 г. – л.95 от делото и в срока по чл.367 ал.1 ГПК, същият е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.

С отговора на исковата молба ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. – САК оспорва твърдението на ищеца „Б.” АД, че е сключил договор за ипотечен кредит с ищцовата банка. Твърди, че подписът му не фигурира в представения договор.

На следващо място ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. сочи, че съгласно погасителния план към договора за кредит, погасяването на кредита е следвало да става на равни месечни анюитетни вноски в размер на 1299,69 евро през целия период на кредита. Въпреки това обаче, било видно от извлечението, че Банката е изменяла едностранно месечната анюитетна вноска започвайки още през 2008 г., когато вноската се е увеличила на 1342,59 евро. От тогава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем вноската била променяна многократно, включително и през 2013 г. Твърди, че същото се отнасяло и за предвидената в погасителния план такса, тъй като при съпоставяне на погасителния план с извлечението се установявали увеличените стойности на удръжките за такси. Ответникът твърди още, че едностранно е увеличавана и лихвата по кредита. Счита, че едностранното определяне на вноската по кредита е било въз основа на неравноправни клаузи от Договора и от Общите условия. Твърди, че не са били налице условия за увеличаване на базовия лихвен процент.

На следващо място ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. прави възражение за погасяване на всички вземания по договора за кредит, поради изтекла погасителна давност след обявяването му за предсрочно изискуем на 20.07.2016 г. Сочи, че с чл.20 т. 2 от Общите условия към процесния договор за ипотечен кредит е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неизпълнение на задължения по договора касаеща забава в плащанията за период от над 90 дни. Твърди, че последното плащане датира от 25.01.2013 г., поради което и че процесният кредит е станал предсрочно изискуем в по - ранен момент, считано от който е започнала да тече погасителната давност.

Ответникът поддържа, че вземането за главница се погасява с петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, а за лихва с тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради твърди, че претенцията за лихва за периода от 25.01.2013 г. до 16.11.2016 г. е погасена по давност в частта от 25.01.2013 г. до 16.11.2013 г.

Относно претенцията за наказателната(санкционираща) лихва твърди, че същата представлява анатоцизъм, поради което оспорва нейната дължимост изцяло, а при условията на евентуалност в частта от 25.01.2013 г. до 16.11.2013 г.

Отделно от горното, ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. твърди, че е изтекла погасителната давност за цялата искова претенция и в периода между иницииране заповедното производство- 16.11.2016 г. и депозиране на исковата молба - 23.06.2025 г.

Ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. оспорва твърденията на ищеца „Б.” АД за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и за ненадлежното му уведомяване за нея. Твърди, че не са настъпили условията за предсрочната изискуемост на сумите по процесния договор, доколкото с оглед неравноправния характер на клаузите е било налице надплащане. Счита, че банката не е дала достатъчен срок преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.

Ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. оспорва и твърдението на ищеца „Б.” АД за изпадане на кредитополучателя в забава, поради наличието на неравноправни клаузи в договора и общите условия на банката- кредитор и за такива сочи тези по чл.7, чл.11, чл.12, чл.14 от Договора, и т.9.1, т.9.4, т.20.1, т.20.2, т.20 т.3, т.25.2, т.25.3 от Общите условия. Твърди, че не е бил уведомяван за промяна в базовия лихвен процент /БЛП/.

Твърди още, че от страна на ищцовата банка не му е била предоставяна информация за наличие на алгоритъм, по който банката е изчислила БЛП към датата на договора за кредит, както и по каква формула са изчислени размерите на отделните увеличения на БЛП, а от там и на приложените по кредита стойности на БЛП. Поради липса на данни за наличие на алгоритъм/формула, по която банката е изчислявала БЛП, прилаган по процесния кредит, не можело да бъде изчислен какъв следва да бъде БЛП съобразно методиката на банката, а от там и какъв би следвало да бъде размера на всяка една месечна вноска за процесния период, тъй като нямало данни за такава методика и данни с какви тегла участва всеки един компонент при формиране стойността на БЛП.

Ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. твърди, че при погасяванията са се формирали разлики вследствие едностранното увеличение от банката на първоначално договорения лихвен процент.

Ответникът поддържа на основание разпоредбите на Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена и в националното законодателство със ЗЗП, че националният съд (дори и без наличие на възражение) е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. А констатирайки неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен, от една страна, без да чака потребителя да направи искане в този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза.

Ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. сочи, че съгласно даденото разрешение с Решение №95 от 13.09.2016 година, постановено по т.д. №240/2015 г. на ВКС, II т.о. , договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инстР.ти.

Твърди, че за да се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на критериите на закона /чл.143 от ЗЗП/, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената.

Ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. счита, че изрично задължение на банката е в условията, при които предоставя на потребителя конкретния банков продукт да се съдържат кумулативно два елемента - методиката /метод/ за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора.

Твърди, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябвало да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за кредит, счита за безспорна и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, по отношение на конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка.

С оглед на горното, ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. твърди, че методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв. А когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно това как кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен съобразно интересите си начин, както и когато методологията, създадена от банката- кредитор, като нейни вътрешни правила, не са част от кредитния договор, последният не можел да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.

Ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. твърди още, че неяснотата и неинформираността досежно част от договора, от която зависи размерът на договорната лихва, респ. размерът на анюитетните вноски, го е поставила в неравностойно спрямо банката положение, в който смисъл се сочи съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение №95/13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г. на 2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на 4- то г.о. и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на 3-то г.о.

Ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. поддържа, че посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката, като то е и гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. Правото на информация за цената на услугите е основно право на потребителя и респективно задължение на търговеца, в който см. Сочи решение № 205/07.11.2016 г., постановено по т.д.154 по описа за 2016 година на ВКС, I т.о.

Ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. сочи, че чл.7 на процесния договор за ипотечен кредит от 22.04.2008г. като кредитополучател се е задължил да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка.

Ответникът оспорва като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП клаузите на чл.7 от договора за кредит, предвиждаща, че БЛП се определя периодично от кредитора и на чл.9.1 от ОУ, предвиждащ, че кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от БЛП и надбавка, посочени в договора, и съгласно която кредиторът има право да променя базовия лихвен процент,.

Твърди, че промяната на БЛП е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, с която да може да се аргументира основателна причина по чл.144 ал.2 т.1 ЗЗП или зависимост от външни фактори, съгласно чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, поради което счита, че по отношение на тези клаузи посочените изключения са неприложими.

Ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. сочи, че възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ, която разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, не подлежаща на изменение и с която се целяло да бъдат избегнати неблагоприятните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ било въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с договора за кредит. С оглед на това ответникът твърди, че същите трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия.

По отношение на размера на главницата ответникът твърди, че клаузите не са индивидуално уговорени, като тежестта за опровергаване на това обстоятелство лежи върху ищеца, при което едностранното увеличение на лихвения процент като неравноправно следва да се приеме за нищожно. Твърди, че едностранното увеличение на лихвения процент е довело не само до увеличение на анюитетната вноска, но и до промяна на първоначално договорения размер на главница и лихва, които ще се погасяват с месечните вноски.

Изричната редакция на посочените текстове предпоставяли извод, че посоченият в ОУ към договора метод на изчисляване на съответния лихвен процент не е индивидуално уговорен /не е подлежал изобщо на договаряне/, не съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти. В случая липсвала конкретно посочена формула за определяне на възнаградителната лихва, която е съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки, поради неяснотата в договора относно начина на определяне на БЛП на банката за посочените кредити.

Ответникът твърди, че като кредитополучател не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина и метода, по който банката-кредитор може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, защото липсвала яснота относно методологията, създадена от банката - кредитор /например с нейни вътрешни правила/ за определяне на БЛП, за който банката си е запазила правото да променя едностранно по време на действие на договора, без тази промяна да подлежи на договаряне.

С оглед на горното ответникът твърди, че в случая банката-ищец е действала в разрез с принципа за добросъвестност, поради което и изключението по чл.144, ал.1, т.3 ЗПП е неприложимо и посочените клаузи от договора и ОУ следва да се приемат за неравнопоставени, респ. за недействителни.

Ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. счита, че с установяването на неравноправния характер на клаузите за едностранна промяна на БЛП в конкретния случай позволява да се възстанови правното и фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи.

На следващо място ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. прави възражение за прихващане, като твърди, че е има вземане срещу ищеца „Б.” АД в размер на 5000,00 лева, от които 4500,00 лева недължимо платени суми за лихва на основание нищожни и неравноправни клаузи, и 500,00 лева недължимо платени суми за банкови такси, поради наличието на неравноправност на клаузите, които уреждат тяхната дължимост от договора за кредит.

Оспорва като недължима претенцията за санкционираща лихва за периода след 20.07.2016г.- датата на уведомяване на сина на ответника по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК.

Ето защо ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.372 ал.1 ГПК ищецът „Б.” АД, чрез пълномощника си юрисконсулт М. Б., е подала д.и.м., с която е отговорил на възраженията и твърденията на ответника.

Ищецът „Б.” АД счита възражението на ответника, че подписът му не фигурира в договора за кредит, за изцяло бланкетно, като излага следното:

Твърди, че приетият като доказателство Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г. обективира в съдържанието си съгласието на посочените в него страни - от една страна „Б.“ АД, в качеството на кредитор и от друга страна Р. Д. Х., в качеството на кредитополучател - кредиторът да отпусне на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 155 000,00 /сто петдесет и пет хиляди / евро със срок за издължаване от 300 месеца. Сочи, че в клаузите на договора се съдържат изрични уговорки, според които кредитът следва да бъде усвоен еднократно, чрез разплащателна сметка вътрешнобанков № 02/15312330, посочена в чл. 4 от Договора. Със същия била уговорена изрично датата на падежа /25 число месечно/ и размера на лихвата. В клаузата на т. 8 от процесния договор било обективирано изрично съгласието на страните - кредитът да бъде обезпечен с договорна ипотека върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. З., с площ от 1570 кв.м., съст.парцел 1-791 в квартал 172, заедно с построените върху него сгради. В съдържанието на Договора било посочено, че е съставен в два еднообразни екземпляра - по един за всяка от страните.

Ищецът „Б.” АД сочи, че на втора страница от Договора, срещу означението „кредитополучател“ е положен съответно един подпис, а срещу обозначението „кредитор“ са положени три отделни подписа на служители на Банката.

Отделно от това твърди, че приложеният като доказателство Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписана в служба по вписвания Пирдоп, вх. рег. № 406/22.04.2008г., акт № 21, том 1, обективира в съдържанието си постигнатото между страните съгласие за учредяване на договорна ипотека от кредитополучателя Р. Д. Х. в полза на кредитора „Б.“ АД, който косвено доказвал постигнатото между ищеца и ответника съгласие за възникването на кредитното правоотношение.

На следващо място ищецът „Б.” АД поддържа, че Договор за кредит от 22.08.2008г., представлява частен документ, ползващ се с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом е подписан, а в хипотезите на чл. 181 ГПК има и достоверна дата за трети лица (какъвто не е настоящият случай). Оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК на частен документ е налице, когато се цели отпадане на обвързващата му доказателствена сила.

С оглед на горното ищецът „Б.” АД прави искане за задължаване на ответника изрично да уточни дали оспорва авторството на процесния договор за кредит от 22.08.2008г., както и дали желае да бъде открито производство по чл.193 от ГПК.

По отношение на възражението за наличие на неравноправни клаузи - едностранно увеличение на лихвения процент по договора, излага следното:

Сочи, че съгласно чл. 7 от Договора, кредитът се олихвява с лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка. Твърди, че към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е бил 4,19 %, стандартната надбавка е била в размер на 4,80 процентни пункта, или лихвеният процент по кредита е бил общо 8,99%.

На 28.10.2008г., лихвеният процент по кредита е бил увеличен с 0,50 процентни пункта, или общо до 9,49%, а след тази дата, лихвата по кредита не е била променяна.

Ищецът „Б.” АД поддържа, че като договор за финансова услуга, договорът за ипотечен кредит принципно попада в кръга сделки, за които важи изключението за потребителска защита по ЗЗП, съгласно хипотезата на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, тъй като цената на кредитирането е свързана с влиянието на външни за кредитодателя фактори/причини/, породени от въздействието на свободния пазар , а за да се приложи изключението по чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, методът на изчисление на съответния лихвен процент трябвало да съдържа ясно и конкретно разписана изчислителна процедура, предвиждаща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори.

Твърди, че в конкретния случай, възнаградителната лихва е договорено да се определя от два компонента, формиращи приложимия лихвен процент: базов лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 4, 19 % и стандартна надбавка в размер на 4, 80 %. Клаузата на чл. 7 от Договора, вр. с чл. 25.3 от Общите условия, давала възможност на Банката едностранно да променя базовият лихвен процент по кредита, при наличие на някое от следните условия:

а. при изменение на стойностите от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR;

б. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;

в. при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България (CPI);

г. въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху Б.;

д. промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е. при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка;

ж. съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

Ищецът „Б.” АД твърди, че едно от посочените условия - изменение на стойностите от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR, е резултат на обективен, външен за банката фактор, спрямо който е приложимо изключението на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, тъй като разпоредбата на чл.25.3 от Общите условия достатъчно ясно определяла при каква промяна на индекса EURIBOR, при това независимо дали се касае за увеличение или намаление на същия, както и с каква конкретна стойност, в резултат на същата, автоматично - без допълнително необходима субективна преценка на банката, се променя стойността на тази променлива компонента.

По отношение на възнаградителната лихва - лихвена надбавка, ищецът „Б.” АД твърди, че нейният размер е изрично фиксиран като непроменлива компонента - 3,60%, следователно за кредитополучателя не съществува неяснота относно формирането на този компонент.

Ищецът „Б.” АД поддържа, че преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора за кредит, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език. При условие, че клаузата за договорна лихва е изразена на ясен и разбираем език, същата не се счита за неравноправна, и не се прави преценка на неравноправния й характер.

По възражението на ответника Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. за погасяване на всички вземания по договора за кредит, поради изтекла погасителна давност, след обявяването му за предсрочно изискуем на 20.07.2016г., ищецът „Б.” АД излага следното:

Твърди, че към датата на настъпване на предсрочна изискуемост - 12.08.2016г. не са били погасени 43 броя погасителни вноски, включващи главници и лихва, подробно описани в извлечението.

Ответникът Р. Д. Х. е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на Банката по Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г., с Нотариална покана чрез нотариус Евгения Павлова, рег. №108 на НК, връчена на 20.07.2016г. на пълнолетно лице от живущите на адреса на адресата.

„Б.” АД се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземанията си издадени на 23.11.2016 г., по ч.гр.д. №557/2016г., РС гр.Пирдоп - 1 състав, и въз основа на тях е било образувано изпълнително дело №20189280400052 по описа на ЧСИ Магдалена С.а, с рег.№ 928 от КЧСИ.

Покана за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника Р. Д. Х., при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 418, ал. 5 от ГПК на 18.09.2018г., е било изпратено надлежно съобщение до заповедния съд, в което е отбелязано, че покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение са връчени при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на 15.02.2019г. отново е било изпратено съобщение до РС Пирдоп за предоставяне на информация, дали от страна на съда е налице произнасяне по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК, по които от страна на РС Пирдоп не било налице произнасяне.

РС гр.Пирдоп се произнесъл по подадена молба с вх. №1737/07.05.2025г. по ч.гр.д.№ 557/2016г. и едва на 23.06.2025г. „Б.” АД е получила съобщение от РС Пирдоп, с което е уведомена, че по ч.гр.д. № 557/2016 г., заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с указания за предявяване на иск по чл.422 от ГПК.

С оглед на горното ищецът „Б.” АД твърди, че за целия период от образуване на изпълнителното производство до настоящия момент, принудителното изпълнение по издадените ИЛ и ЗНИ е спряно, по силата на чл. 415, ал. 3 от ГПК, за който период давност не е текла. Отделно от това сочи, че съгласно разпоредбата чл.115, б. „ж“ от ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането.

Ищецът „Б.” АД поддържа, че спирането на изпълнението по същество представлява забрана за извършване на изпълнителни действия, а докато изпълнителното производство е спряно въз основа на изрична законова разпоредба, давност не тече.

Твърди, че при спиране на принудителното изпълнение въз основа на определение на съда, кредиторът не е могъл да действа, поради което и че процесните вземания не се погасени по давност, в периода след обявяване на предсрочна изискуемост - 20.07.2016г.

В срока по чл.373 ал.1 ГПК ответникът Р. Д. Х. чрез адв. Й. П. – САК в качеството му на особен представител на ответника е подал допълнителен отговор, с който поддържа изцяло всички наведени в отговора на исковата молба възражения, като поддържа в цялост и ангажираните доказателствени искания.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за ипотечен кредит от 22.04.2008 г., „Б.” АД отпуска на Р. Д. Х. ипотечен кредит в размер на 155 000,00 евро, като кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя № 15 3123 30. Съгласно данни по извлечение от разплащателна сметка в евро с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• •• на Р. Д. Х., на 23.04.2008 г. по сметката е постъпила сума в размер на 155 000,00 евро с основание: „Р. Д. Х. 0000000015502788 ••••••••••/168186460/11.04.200 усв. ипот. к-т“. Отпуснатият кредит в размер на 155 000,- евро с процесния договор за ипотечен кредит е усвоен еднократно на 22.04.2008г., по разплащателната сметка на кредитополучателя с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••.

Със заявление от 17.11.2016г. от „Б.“ ЕАД за издаване на Заповед за незабавно изпълнение, подадено до Районен Съд гр.Пирдоп, е образувано ч.гр.д. №557/2016 г. по описа на РС гр.Пирдоп.

РС гр.Пирдоп е издал Заповед за незабавно изпълнение №589 от 22.11.2016г. и изпълнителен лист №326 от 23.11.2016г., срещу ответника Р. Д. Х., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр.З., ул. •••, за заплащане на дължими към „Б.” АД суми, както следва:

144 631,20 евро / сто четиридесет и четири хиляди шестстотин тридесет и едно евро и 20 евро цента/, главница,

52 311,01 евро /петдесет и две хиляди триста и единадесет евро и един евроцента/ договорна лихва за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г.,

4265,98 евро /четири хиляди двеста шестдесет и пет евро и деветдесет и осем евроцента/ санкционираща лихва за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г.,

3834,82 евро /три хиляди осемстотин тридесет и четири евро и осемдесет и два евроцента/, представляващи дължими такси и разноски;

14566,03 лева, разноски.

Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително производство №20189280400052 по описа на ЧСИ Магдалена С.а, с рег.№928 от КЧСИ.

Покана за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника Р. Д. Х. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема за компетентно, обосновано, изчерпателно и задълбочено.

Oт заключението се установява, че отпуснатият кредит в размер на 155 000,00 евро с Договор за ипотечен кредит от 22.04.2008г. е усвоен еднократно на 22.04.2008г., по разплащателната сметка на кредитополучателя с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••.

По процесния кредит са извършени плащания в общ размер на 82 436,23 евро от 23.04.2008 г. до 11.03.2013 г., които са отнесени, както следва:

• 10 368,80 евро плащания за главница.

• 67 120,24 евро плащания за възнаградителна лихва.

• 4,96 евро плащания за санкционна лихва.

• 1 001,50 евро плащания за застраховка.

• 3 940,73 евро плащания за такси,

• 109,59 евро, постъпила на 24.10.2019 г., която е отнесена за погасяване на задължението за главница.

От извършения анализ се констатират забавени плащания по кредита от 22.04.2008г. и че плащанията по кредита са трайно преустановени от 11.03.2013г. до 24.10.2019г. и от 24.10.2019г. до момента. Дните забава по-късно платените вноски и дните забава до датата на предсрочна изискуемост 12.08.2016г. са представени по колона 13 на приложение 1 към заключението и колона 5 на таблица 3.1.

Изчислените непогасени вноски за главница, възнаградителна лихва и други задължения са, както следва към 17.11.2016г.:

• Неплатени просрочени 43 броя месечни вноски за главница в общ размер на 8 428,80 евро, падежирали в периода от 25.01.2013 г. до 25.07.2016 г.

• Остатък за редовна главница, обявена за предсрочно изискуема на 12.08.2016 г. в размер на 136 202,40 евро.

• Неплатени просрочени 46 броя месечни вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 52 311,01 евро, падежирали в периода от 25.02.2013 г. до 17.11.2016 г.

• Неплатена санкционна лихва в общ размер на 448,88 евро, за периода от 25.03.2013 г. до 12.08.2016 г.

• Неплатена лихва за забава в общ размер на 3 817,10 евро, за периода от 12.08.2016 г. до 17.11.2016 г..

• Неплатена застраховка в размер на 1 460,74 евро, за периода от 29.04.2013 г. до 31.05.2016 г.

• Неплатени такси в размер на 2 314,08 евро, за периода от 22.04.2013 г. до 25.04.2016 г.

• Неплатена такса за изискуемост в размер на 60,00 евро за 12.08.2016 г..

От извършения анализ се констатират забавени плащания по кредита от 22.04.2008г. и че плащанията по кредита са трайно преустановени от 11.03.2013 г. до 24.10.2019 г. и от 24.10.2019 г. до момента.

Към датата на изискуемост 12.08.2016 г. са просрочени 43 броя месечни вноски за главница в общ размер на 8 428,80 евро, падежирали в периода от 25.01.2013г. до 25.07.2016г..

Вноската от 25.01.2013 г. е забавена с 1 277 дни до 12.08.2016 г.

На 12.08.2016 г. остатъка за редовна главница в размер на 136 202,40 евро е обявен за предсрочно изискуем, съответно общото задължение за главница към датата е в общ размер на 144 631,20 евро. На 24.10.2019 г. е постъпила сума в размер на 109,59 евро, която е отнесена за погасяване на задължението за главница. Съответно, неплатената главница след плащането е в размер на 144 521,61 евро.

На 12.08.2016 г. е осчетоводена предсрочна изискуемост по процесния кредит, по данни на ищеца. Към 12.08.2016г., са просрочени 43 броя месечни вноски за главница в общ размер на 8 428,80 евро, падежирали в периода от 25.01.2013 г. до 25.07.2016 г. Вноската от 25.01.2013 г. е забавена с 1 277 дни до 12.08.2016 г.

На 12.08.2016г. остатъкът за редовна главница в размер на 136 202,40 евро е обявен за предсрочно изискуем, съответно общото задължение за главница към датата е в общ размер на 144 631,20 евро.

Към датата на изискуемост 12.08.2016г. са просрочени 43 броя месечни вноски за главница в общ размер на 8 428,80 евро, падежирали в периода от 25.01.2013 г. до 25.07.2016 г.. Вноската от 25.01.2013 г. е забавена с 1 277 дни до 12.08.2016 г.

На 12.08.2016г. остатъкът за редовна главница в размер на 136 202,40 евро е обявен за предсрочно изискуем. Няма извършвани плащания между датата на обявяване на предсрочна изискуемост 12.08.2016 г. и датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК 18.11.2016г. Съответно, общото задължение за главница към 18.11.2016 г. е в общ размер на 144 631,20 евро.

Изчислените непогасени задължения за възнаградителна лихва и обезщетение за забава към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК 18.11.2016 г. са:

• Неплатени просрочени 46 броя месечни вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 52 311,01 евро, падежирали в периода от 25.02.2013 г. до 17.11.2016 г.

• Неплатена санкционна лихва в общ размер на 448,88 евро, за периода от 25.03.2013 г. до 12.08.2016 г.

• Неплатена лихва за забава в общ размер на 3 817,10 евро, за периода от 12.08.2016 г. до 17.11.2016 г.

Изчислените непогасени задължения за обезщетение за забава към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК 18.11.2016 г. са:

• Неплатена санкционна лихва в общ размер на 448,88 евро, за периода от 25.03.2013 г. до 12.08.2016 г.

• Неплатена лихва за забава в общ размер на 3 817,10 евро, за периода от 12.08.2016 г. до 17.11.2016 г.

Изчислените непогасени задължения за такси към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК 18.11.2016 г. са:

• Неплатени такси в размер на 2 314,08 евро, за периода от 22.04.2013 г. до 25.04.2016 г.

• Неплатена такса за изискуемост в размер на 60,00 евро за 12.08.2016 г.

Изчислените непогасени задължения за такси към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК 18.11.2016 г. са:

• Неплатени такси в размер на 2 314,08 евро, за периода от 22.04.2013 г. до 25.04.2016 г.

• Неплатена такса за изискуемост в размер на 60,00 евро за 12.08.2016 г.

В представената методологията на „Б.“ АД за определяне стойността на БЛП прилагана по процесния кредит, не се съдържа формула/алгоритъм. В представената методология се съдържат фактори и компоненти, участващи за определяне на стойността на БЛП, но не е ясно как същите се съотнасят, за да се формира прилаганата стойност на БЛП по процесния кредит.

В представената методологията на „Б.“ АД за определяне стойността на БЛП, прилагана по процесния кредит, не се съдържат относителните тегла на компоненти участващи при формиране стойността на БЛП.

По счетоводна информация на банката и след извършени изчисления се констатира, че начислената санкционна лихва за забава е изчислена, както следва: Санкционна лихва = Просрочена главница х 3% ГЛП х дни забава / 360 дни база Начислената лихва за забава е изчислена, както следва: Лихва за забава = Просрочена главница х 10% ГЛП х дни забава / 360 дни база 20

Санкционната лихва е начислявана за периодите за забава между първото просрочие и 25.05.2009 г. и датата преди предсрочната изискуемост 11.08.2016 г. вкл., съгласно колона 14 на приложение 1 към заключението.

Лихвата за забава е начислявана за периода от датата на предсрочната изискуемост 12.08.2016 г. до датата преди подаването на заявлението 17.11.2016 г., съгласно колона 17 на приложение 1 към заключението.

Съответно, няма препокритие на периодите на начисляване на лихви за забава с различни надбавки.

Към 12.08.2016г. се констатира недостиг или общ размер на непогасените задължения в размер на 189 605,05 евро.

В случая, налице е надплащане до датата на последното плащане от 141,89 евро по кредита на 11.03.2013г. С надплащането от 807,36 евро са покрити частично задължения по следващата падежирала месечна вноска с падеж 25.03.2013 г.

Платените суми по процесния кредит се отнесоха по първоначалния погасителен план към датата на предсрочна изискуемост 12.08.2016г. Изчислените непогасени задължения към 17.11.2016 г. са, както следва:

• Неплатена главница в общ размер на 143 102,08 евро, представляваща:

• Неплатени просрочени 41 броя месечни вноски за главница в общ размер на 10 877,02 евро, падежирали в периода от 25.03.2013 г. до 25.07.2016 г.

• Остатък за редовна главница, обявена за предсрочно изискуема на 12.08.2016 г. в размер на 132 225,05 евро.

• Неплатени просрочени 41 броя месечни вноски за възнаградителна лихва и 1 вноска към предсрочната изискуемост в общ размер на 42 736,65 евро, падежирали в периода от 25.03.2013 г. до 12.08.2016 г.

• Неплатени такси в размер на 1 644,53 евро, за периода от 25.03.2014 г. до 25.03.2016 г.

• Неплатена санкционна лихва в общ размер на 2 121,79 евро, за периода от 25.03.2013 г. до 12.08.2016 г.

• Неплатена лихва за забава в общ размер на 7 171,20 евро, за периода от 12.08.2016 г. до 17.11.2016 г.

• Неплатена застраховка в размер на 1 460,74 евро, за периода от 29.04.2013 г. до 31.05.2016 г.

• Неплатена такса за изискуемост в размер на 60,00 евро начислена на 12.08.2016г.

На 24.10.2019г. е постъпила сума в размер на 109,59 евро, която е отнесена за погасяване на задължението за главница. Съответно, неплатената главница след плащането е в размер на 142 992,49 евро.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Искът по чл.124 ал.1 ГПК, чл.422, ал.1 ГПК и чл.415 ГПК е допустим.

На 23.06.2025г. ищецът „Б.” АД била уведомена от РС гр. Пирдоп, че по ч.гр.д. №557/2016г. на РС гр.Пирдоп, Заповед за незабавно изпълнение №589 от 22.11.2016г. е връчена на длъжника Р. Д. Х. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и със същото са й дадени указания в едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск за установяване съществуване на вземанията си срещу длъжника Р. Д. Х.. Искът е предявен на 23.06.2025г. пред СОС.

Разгледан по същество искът е частично основателен.

По делото се доказа от представения Договор за ипотечен кредит от 22.04.2008г., „Б.” АД отпуска на Р. Д. Х. ипотечен кредит в размер на 155 000,-евро, като кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя № 15312330.

Съгласно данни по извлечение от разплащателна сметка в евро с IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• •• на Р. Д. Х., на 23.04.2008 г. по сметката е постъпила сума в размер на 155 000,- евро с основание: „Р. Д. Х. 0000000015502788 ••••••••••/168186460/11.04.200 усв. ипот. к-т“.

Съдът не намира за основателно възражението на особения представител адв. Й. П. на ответника Р. Д. Х., че Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г. не е подписан. Въз основа на представените и заверени преписи се установява, че същият е подписан от ответника Р. Д. Х. като за обезпечаване изпълнението по същия страните са сключили и договор за учредяване на договорна ипотека с нотариален акт от 22.04.2008г.

Видно от приетото заключение по ССЕ, поради допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни на основание т. 20.2. от Общи условия на Договора за кредит/ към датата на настъпване на предсрочна изискуемост - 12.08.2016г. не са били погасени от ответника 43 броя погасителни вноски, включващи главници и лихва, като забавени плащания по кредита са трайно преустановени от 11.03.2013г.

В съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК, „Б.“ АД доказа надлежно уведомяване на длъжника Р. Д. Х. за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Длъжникът е редовно е уведомен чрез връчена покана чрез нотариус на пълнолетен член от кръга на домашните (на син на ответника), който се е съгласил да приеме призовката.

С Нотариална покана чрез нотариус Евгения Павлова, рег. № 108 на НК, връчена на 20.07.2016г. на пълнолетно лице от живущите на адреса на кредитополучателя и ответник по делото Р. Х., „Б.” АД го уведомила за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:

• обективният факт на виновно неизпълнение и - упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Кредиторът „Б.” АД доказа неизпълнение от страна на ответника Р. Д. Х. на договора за ипотечен кредит и е направил искане за обявяване на договора за кредит от 22.04.2008г. за предсрочно изискуем.

Не е основателно възражението на особения представител адв. Й. П. на ответника Р. Д. Х. за изтекла погасителна давност, както по отношение на претенцията за главница, така и по отношение на претенциите за договорна лихва.

Съгласно чл. 115. ЗЗД „Давност не тече:

ж.докато трае съдебният процес относно вземането.“.

Съгласно чл.422 ал.1 ГПК

„Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4“.

Ето защо с подаването от „Б.“ ЕАД на 17.11.2016г. на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №557/2016 г. по описа на РС на гр.Пирдоп са настъпили последиците на чл.116 ЗЗД

„Давността се прекъсва:

б) с предявяване на иск…

в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.“

Ето защо погасителната давност не е изтекла за главницата, за която давността съгласно чл.110 ГПК е петгодишна.

Основното възражение, което се поддържа от ответника Р. Д. Х., чрез особения му представител адв. Й. П., се основава на твърдението, че поради нищожността на клаузите за едностранно увеличаване на БЛП, съдържащи се в чл.7 от Договора, както и в чл.25.3 от Общите условия, „Б.“ АД не е имала основание да получава лихви в по-голям размер от първоначално уговореното.

При положение, че се установява валидна облигационна връзка между ищеца „Б.“ АД и ответника Р. Д. Х., възникнала по сила на договор за ипотечен кредит, тази връзка притежава всички характеристики на специфичната търговска сделка, уредена в гл. 29-та, раздел III от Търговския закон - чл.430 от ТЗ - договор за банков кредит - формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.

Предвид спецификата на този договор, страните по него могат да бъдат дефинирани като търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, каквато е „Б.“ АД и на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, какъвто е ответникът Р. Д. Х.. Предмет на договора е финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Уговорената от страните в чл.7 от договора лихва, както и таксите и комисионни за управление на кредита представляват цената на заетите парични средства.

Съгласно общият принцип, съдържащ се в разпоредбата на чл.143 ЗЗП, в договор, сключен с потребител, неравноправни са клаузите в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Такива са клаузите, позволяващи на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание – чл.143, т.10 ЗЗП.

Изключението от горното правило, отнасящо се до договорите, с които се предоставят финансови услуги, се съдържа в чл.144 ал.2 ЗЗП. Съгласно чл.144, ал.2 т.1 ЗЗП доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги при условие, че е поел задължение да уведоми за промяната другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна по договора да има правото незабавно да прекрати договора. Друго условие, което е приложимо само при безсрочните договори, е поемането на задължение от търговецът в тридневен срок да информира потребителя за промените и потребителят да има правото да прекрати договора - чл.144, ал.2 т.2 ЗЗП.

Съдържащата се в чл.7 от договора уговорка, позволява на „Б.“ АД. едностранно и периодично да определя базовия лихвен процент /БЛП/, който е един от елементите на договорната /възнаградителната лихва/ т.е. на цената на договора. Според клаузата на чл.17 от Договора, „Б.“ АД също едностранно има право да извършва изменения и допълнения на общите условия и тарифата, т.е. да променя за лихвите таксите и комисионните. В посочените уговорки не се съдържат каквито и да било основания или основателни причини за извършването на предвидените изменения, а от друга – същите не съдържат и задължение на „Б.“ АД за уведомяване на потребителя за промените, както и за правото му да прекрати договора, поради което същите са неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП.

Препратката към Общите условия, съдържаща се в чл.17 от Договора, не променя съществено горния извод. Действително в разпоредбата на чл.25.3 от Общите условия, действащи при сключването на договора, както и в чл.9.1 от ОУ се съдържат определени предпоставки, при наличието на които „Б.“ АД има право да променя едностранно БЛП. Вярно е също, че описаните в посочената разпоредба условия за изменение на БЛП са свързани с фактори, чиито изменения не зависят от „Б.“ АД, доколкото са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Според съда, тези обстоятелства не са достатъчни, за да се приложи в случая изключението на чл.144, ал.3 т.1 ЗЗП, на което се позовава ищецът. Защото преценката дали атакуваните от потребителя клаузи отговарят на критериите, съдържащи се в това изключение би могла да се извърши единствено, ако същите са формулирани ясно и недвусмислено, като при съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин – чл.147 ЗЗП. Това е необходимо, за да може потребителят предварително да се информира за условията, при които се договоря, така че да е в състояние да осмисли предлаганите промени, да извърши преценка и да предприеме адекватни действия за защита на правата и интересите си. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика на ВКС – напр.Решение №424 от 2.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК.

В конкретния случай липсва яснота. Макар в спорната клауза да са изброени основните, независещи от волята на търговеца предпоставки, въз основа на които може да се променя БЛП, нито в договора, нито в Общи условия се съдържа конкретна методика или формула, за начина по който, предвид настъпилите изменения във финансов индекс, валутен курс и пр., ще се формира новият базов лихвен процент. С други думи липсва математически алгоритъм, определящ трайно съотношение между изменението на изброените пазарните лихвени индекси или другите изброени фактори с конкретното изменение на БЛП. Липсата на такъв механизъм дава възможност на „Б.“ АД, при наличие на предвидените изменения на пазарните индекси, произволно да променя размера на лихвата по кредита. Предвиденото в ОУ задължение на „Б.“ АД да уведомява кредитополучателите за промените в размера на лихвения процент, само по себе си също не е достатъчно за прилагане на изключенията по чл.144 ЗЗП относно спорните клаузи. Както бе посочено, освен наличието на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, търговецът трябва да е поел и задължение да уведоми за промяната другата страна по договора в 7-дневен срок, и съответно тя да има право незабавно да прекрати договора. Уговорка с подобно задължение, във връзка с промяната в лихвения процент, липсва както в договора, така и в ОУ.

Крайният извод е, че клаузите на чл.7 Договора за ипотечен кредит, както и тази на чл.25.3 от Общите условия са неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП и доколкото ищецът „Б.“ АД не твърди, а и не е доказал, че същите са били индивидуално уговорени, с което посочените уговорки са нищожни – чл.146, ал.1 ЗЗП.

Възражението на ответника Р. Д. Х. чрез особения представител адв.Й. П. за погасителна давност по отношение на претенцията за договорна, санкционна лихви и разноски също е основателно.

Съгласно чл.111 ЗЗД

„С изтичане на тригодишна давност се погасяват:

в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;“

Плащанията по кредита са трайно преустановени от 11.03.2013г., като към 17.11.2016г., когато е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №557/2016г. по описа на РС на гр.Пирдоп са погасени вземанията за падежирали лихви и разноски на „Б.“ АД.

Ето защо исковите претенции за договорна, санкционна лихва и заемни такси е неоснователно.

Съгласно заключението на ССЕ остатъкът за редовна главница, обявена за предсрочно изискуема на 12.08.2016г. е в размер на 132 225,05 евро, за колкото искът е основателен, като за остатъкът по пълният предявен размер от 144 631,20евро подлежи на отхвърляне.

По отношение на разноските в заповедното производство по ч. гр. д. №557/2016г. по описа на Районен съд гр.Пирдоп.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по тълк.д.№4 за 2103г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските в настоящото и в заповедното производство.

На основание чл.78 ал.1 ГПК, съобразно уважената част от иска и съгласно чл.7 ал.2 т.5 и ал.7 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа по ч. гр. д. №557/2016г. по описа на Районен съд Пирдоп ответникът Р. Д. Х. дължи на ищеца „Б.“ АД 2644,50евро, равностойни на 5172,19лв. -държавна такса и 7497,19лв. адвокатско възнаграждение или общо 6477,75евро, равностойни на 12669,38лв.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът Р. Д. Х. следва да понесе направените в настоящото производство разноски на ищеца „Б.“ ЕАД в общ размер 2117,69евро, равностойни на 4141,83лв. (държавна такса –2644,50евро, равностойни на 5172,19лв., 100евро, равностойни на 195,58лв.-юрисконсултско възнаграждение, 500евро, равностойни на 977,92лв.-ССЕ), съобразно с уважената част от иска.

Воден от горното, Софийски окръжен съд