Решение № 296 от 16.3.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3981/2025 г.

Производството е по реда на чл. 549 и сл. ГПК, във връзка с чл. 14 и сл. от ЗЛС Образувано по молба на А. Т. С. за обявяване на смъртта на Т. С. С., ЕГН: ••••••••••, с последен постоянен адрес •••, общ. Пазарджик. Твърди се, че молителят е син на Т. С. С. от брака му с ЕГС починала на 06.11.2017г. Излага, че през годините баща му често отсъствал от дома им, а когато се завръщал при семейството си, имал агресивно поведение и отношение спрямо тях и спрямо други лица. До семейството му често достигала информация, че е извършвал престъпления и е бил лишаван от свобода за изтърпяване на наказанията. При едно от завръщанията си баща му пожелал, заедно с майка му, да прехвърлят на молителя къщата и двора, в които живеели. На •••••г. била сключена сделката. Оттогава баща му изчезнал отново. Това бил последният път, когато го бил виждал. Твърди, че до него достигнала информация, че баща му бил отседнал при роднини, за да наблюдава сватбеното тържество на дъщерята на молителя А, на 20.10.2007г. Излага, че на тази дата било последното сведение за него. При направена справка в кметството на •••, узнал, че баща му е с настоящ адрес •••••. Когато посетил адреса, установил, че никой там не познава лице с имената Т. С. С.. Иска от съда да постанови решение, по силата на което да обяви смъртта на Т. С. С., ЕГН: ••••••••••, роден на ••••г., с постоянен адрес •••, община Пазарджик, поради изтичането на повече от пет години, от деня, за който се отнася последното известие за него, като определи за датата на смъртта му: 20.10.2007г. Иска на основание чл. 551 от ГПК, във вр. чл. 59, вр. чл. 56, пр. 2 ЗГР съдът да постанови да се състави от длъжностното лице по гражданско състояние в община Пазарджик, акт за смърт на Т. С. С., ЕГН: ••••••••••, в който като датата на смъртта му да се впише 20.10.2007г. В съдебно заседание молителят, чрез адв. М. - АК Пазарджик, поддържа молбата. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват материалноправните предпоставки на чл. 14 ЗЛС. Заинтересованата страна Община Пазарджик не взема становище по молбата. Заинтересованата страна В. Т. П., не взема становище по молбата. Заинтересованата страна Районна прокуратура Пазарджик, чрез прокурор Богданов, счита молбата за основателна, поради което следва да се уважи. Молбата е родово и местно подсъдна на Районен съд Пазарджик, съгласно чл. 549, ал. 1 ГПК-лицето Т. С. С., обявяването на чиято смърт се иска, е роден в •••, общ. Пазарджик, където е и последният му постоянен адрес. Молбата изхожда от легитимирана страна- молителят е син на Т. С. и има качеството на заинтересована страна, доколкото е сред законните му наследници. Съдът, като съобрази изложените доводи, както и събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Т. С. С. е роден на ••••г. в •••, Община Пазарджик. Негови родители са С С. Т. - баща, починал на 04.12.1950г. и ВТТ. – майка, починала на 16.02.1975г. На 21.07.1958г. Т. С. С. е сключил граждански брак с ЕГС ЕГН: ••••••••••, починала на 06.11.2017г., От брака им са родени молителят А. Т. С. и неговата сестра В Т. П.. Видно от представените по делото удостоверения за съпруга и родствени връзки и за съставени актове по гражданско състояние на Т. С. не е съставян акт за смърт. Т. С. С. е с постоянен адрес в •••, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик По данни на Прокуратурата на Република България и ОДМВР Пазарджик срещу него няма образувани наказателни производства за престъпления от общ характер и не е бил обявяван за общодържавно издирване. Т. С. С. често напускал дома си и с месеци не се прибирал. Последно бил видян от близките си в ••• в края на октомври 2007г. След това никой от селото не го бил виждал и не знаел нищо за него. За периода от 2007г. до 02.03.2026г. срещу него няма образувани и висящи изпълнителни производства. В периода от след 19.06.1997г. към настоящия момент не са му издавани лични документи по ЗБЛД, спрямо него не са налагани принудителни административни мерки по ЗБЛД, лицето не присъства в пациентската листа на нито един общопрактикуващ лекар от началото на задължителното здравно осигуряване и няма данни да е ползвал медицински услуги, няма данни да е преминавал границите на страната през ГКПП, не притежава движимо и недвижимо имущество, не е сключвал трудови договори, не е декларирал данъци от трудова дейност или от дейност като самоосигуряващо се лице или лице, упражняващо свободна професия, не изтърпява наказание лишаване от свобода и не се задържа на друго основание по реда на НПК в затворите и арестите на територията на страната, не е декларирал имущества на територията на Община Пазарджик и не е заплащал местни данъци и такси. Според показанията на свидетелката СЙС.а, съпруга на първи братовчед на молителя, Т. С. постоянно напускал дома си и не се прибирал с дни. Не работел, вземал на заем пари, за да преживява, които не връщал, извършвал кражби на движими вещи, които продавал. Не се разбирал със съпругата си, която биел. Последно свидетелката го видяла на сватбата на неговата внучка, която била в края на октомври 2007г., у брата на свекъра на свидетелката и чичо на молителя. Оттогава никой в селото не го е виждал и не знаел нищо за него. Извършено е разгласяване на искането за установяване смъртта на Т. С. С., ЕГН: •••••••••• на информационното табло на сградата по постоянния и настоящия му адрес, а именно на Община Пазарджик, на кметство село „Ивайло“, общ. Пазарджик, на Община „Стамболийски“ и на кметството на с. „Ново село“, Община Стамболийски. В законоустановения едномесечен срок няма постъпили сигнали за лицето. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: В охранителните производства по обявяване на смърт по чл. 549 и сл. ГПК се цели да се защитят интереси, застрашени от продължително отсъствие на лице, за което няма никакви сведения. Според разпоредбата на чл. 14 ЗЛС в общия случай след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява неговата смърт. Не е необходимо преди това лицето да е обявено за отсъстващо. Не е необходимо също обявяването му за общодържавно издирване /в този смисъл решение № 400 по гр. д. № 1646/2010 г., ІV г.о., ВКС/. Достатъчно е да се установи, че след изчезването на лицето в продължение на пет години липсват каквито и да било сведения за него, и това е предвиденият в закона необходим минимум, за да се приеме, че лицето не е живо и да се обяви смъртта му, като се определи и денят, а по възможност и часът на предполагаемата смърт. Законът не поставя изискване в охранителното производство по чл. 549 и сл. ГПК да се установява при какви обстоятелства и защо е изчезнало лицето, но във всички случаи съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва да води до извода, че липсва известие за отсъстващото лице за срок, по-дълъг от пет години от последното известие от или за него. Защитата на правата на всеки, чиято правна сфера е засегната от обявената смърт, включително и на обявеното за мъртво лице, в случаите, когато се установи, че отсъстващият е жив, се постига чрез процедурата, предвидена в чл. 552 ГПК. По делото безспорно се установи, че институциите, от които е потърсено сведение за отсъстващия /Прокуратура на Република България, ОДМВР Пазарджик, СДВР, ГД „Национална полиция“, ГД „Гранична полиция“, НАП, НОИ, НЗОК, ГД "Изпълнение на наказанията", Общината Сърница, Националната следствена служба, Служба "Държавен съдебен изпълнител" при РС Пазарджик/ не сочат данни за установена негова активност след датата 20.10.2007г., когато последно е видян в село Ивайло, общ. Пазарджик. Всички документи за самоличност на лицето са с изтекъл срок. Акт за смърт не е съставян. Разгласяването на извлечение от молбата в съответствие с чл. 550, ал. 2 ГПК е осъществено от общината, но сведения за лицето не са събрани. Установено е, че Т. С. С. не е обявен за общодържавно издирване след 2007г., не пребивава в затворите или следствените арести в страната, няма данни да е преминавал държавните граници, няма регистрирани трудови договори, не е регистриран като самоосигуряващо се лице или лице, упражняващо свободна професия. Няма данни за заплащани осигурителни вноски, за придобито недвижимо имущество. Не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст или за друг покрит социален риск. На лицето не е съставен акт за смърт. Налице са предпоставките на чл. 14, ал. 1 ЗЛС за обявяване на смъртта на лицето. За лицето няма известие повече от пет години преди датата на предявяване на иска-последното такова е от 20.10.2007г., когато е сключила граждански брак неговата внучка т.е. преди повече от 18 години. Предвид периода от над пет години от последната дата, на която има сведения за това, че лицето е живо, следва да се приеме, че Т. С. С. е починал. По отношение установяване датата на смъртта, съдът, като взе предвид показанията на свидетелката СЙС.а и представеното удостоверение за сключен граждански брак на А А.ова С.а, дъщеря на молителя А. Т. С. и внучка на Т. С. С., счита че като дата на смъртта следва да се приеме датата 20.10.2007г., без обаче да се посочва точен час. В този смисъл подадената молба е основателна. На основание чл. 551 ГПК въз основа на настоящето съдебно решение, с което е обявена смъртта на Т. С. С., ЕГН: ••••••••••, с последен постоянен адрес в •••, Община Пазарджик, следва да се състави акт за смърт на лицето от длъжностното лице по гражданско състояния към Община Пазарджик. По изложените съображения и на основание чл. 549 и следващи от ГПК във връзка с чл. 14 и чл. 16 ЗЛС, настоящият състав на Районен съд Пазарджик