Решение № 1045 от 18.6.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 213/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Образувано по жалба на А.Р.С. •••, против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № GPAM-1838061/01.05.2026г., издадена от Мл.автоконтрольор/Ц.Г./ към Сектор“ПП“-Враца към ОДМВР-Враца, с която на основание чл.171,т.1,б.З/ГГ/ ЗДвП е наложена ПАМ- временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. С жалбата се твърди, че оспорената ПАМ е незаконосъобразна и се иска нейната отмяна. Посочва се, че посоченото в заповедта нарушение не е извършено виновно, не жалбоподателя не е уведомен за прекратената регистрация на автомобила и е бил убеден, че автомобила има застраховка.

В с.з. жалбоподателят се явява лично. Моли за отмяна на ЗППАМ по съображения изложени в жалбата.

Ответникът – Мл. автоконтрольор в Сектор“ПП“ към ОДМВР-Враца в с.з. не се явява и представлява. В писмото, с което е изпратена адм.преписка е изразено становище за законосъобразност на оспорения акт и се прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение на оспорващия.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 01.05.2026 г. на жалбоподателя е съставен АУАН, Серия GA № 4065669 от Мл.автоконтрольор към сектор“ПП“ към ОДМВР – Враца затова, че на същата дата около 8.49 часа в ••• управлява личния си автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ •••, който е бил със служебно прекратена регистрация от дата 01.05.2026г., поради липса на ЗГО, в нарушение на чл. 140, ал. 1,пр.1 ЗДвП-управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

На същата дата – 01.05.2026 г. е издадена оспорената в настоящото Заповед № GPAM- 1838061/01.05.2026 г. от Мл.автоконтрольор/Ц.Г./ сектор „ПП“ към ОДМВР – Враца, с която на А.Р.С. ••• на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) от ЗДвП е приложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС № ••.

Към преписката е приложен цитирания АУАН Серия GA № 4065669 от 01.05.2026г., в който е изложена същата фактическа обстановка; заверени копия от Мотивирана резолюция № 26-0967-М000066/04.05.2026 г., с която е прекратено адм.наказ.производството по съставения АУАН от 01.05.2026г.; Справка по история за ПС с рег.№ •• изготвена на 08.05.2026г. и от която е видно, че регистрацията за въпросното МПС е служебно възстановена на дата 01.05.2026г. 08.54 часа; Справка от АИС Регистрация и Справка за нарушител/водач, както и Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.

От страна на оспорващия е представено по делото и копие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с дата 01.05.2026г. с валидност от 09.10 часа от същата дата.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, чиято компетентност е установена от приложената по делото Заповед 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР – Враца.

Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като автомобила е със служебно прекратена регистрация от 01.05.2026г., поради липса на ЗГО, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното от него МПС.

В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената ѝ ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Съдът не констатира нарушения на процедурата, които да са повлияли или да биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

Оспорената заповед, обаче е издадена в противоречие на материалния закон и в несъответствие с преследвана от него цел, като съображенията за това са следните:

С изменението на ЗДвП в ДВ бр. 64 от 5.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г., е въведена нова хипотеза по чл. 171, т. 1, а именно б. „з“, съгласно която извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, като в б. б. гг) е предвидено: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП.

В оспорения акт е прието, че А.С. е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, тъй като на посочените дата и място е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена, считано от 01.05.2026 г., поради липса на ЗГО. Според разпоредба на чл.143,ал.10 ЗДвП (в действащата редакция) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ). Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Независимо от горното обаче, в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства все още стои изискването при прекратяване регистрацията да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Наред с това, към настоящия момент уведомление до собственика на ППС следва да се изпрати от информационния център, съгласно правилото на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Според цитираната разпоредба информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в този срок не са били предоставени исканите доказателства, Гаранционният фонд (ГФ) уведомява органите, които регистрират ППС в Република България, да прекратят регистрацията на превозното средство (чл. 574, ал. 11 от КЗ). Това става чрез автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането, което съдържа следните данни:

1. дата на изпращане на уведомлението до МВР;

2. регистрационен номер (номер на регистрационна табела) на превозно средство;

3. идентификационен номер на превозно средство – номер на рама (VIN);

4. вид на МПС;

5. номер на регион на регистрация;

6. дата на проверка за наличие на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност";

7. номер на уведомление на собственика;

8. дата на изпращане на уведомлението до собственика.

По делото няма доказателства, че жалбоподателят, който е и собственик на процесното МПС, е бил надлежно уведомен от ГФ по реда и при условията на КЗ.

Прекратяването на регистрацията на МПС в тези хипотези не настъпва по силата на закона, а законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, която следва да се изпълни, за да е налице законосъобразно упражняване на правомощията от административните органи. Безспорно уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо. То обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП и е от съществено значение, за да се прецени дали уличеното лице е действало виновно. Следва да се отбележи, че тази информация не е публично достъпна и собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е прекратена служебно регистрацията на това МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на този факт собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС.

В настоящия случай не са ангажирани доказателства, които да установяват, че към 01.05.2026 г. жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на процесното МПС, поради което не може да се приеме, че неговото поведение съставлява съставомерно деяние по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съответно, че са били налице предпоставките на 171, т. 1, б. З)ГГ) ЗДвП.

С оглед на това съдът намира, че процесната ЗППАМ е издадена в противоречие на материалния закон. Наред с това заповедта не съответства и на целта на закона. По делото са представени доказателства удостоверяващи, че жалбоподателят е сключил непосредствено след проверката договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, още на 01.05.2026г., с начална дата на покритие 01.05.2026 г., 09:10 часа, което показва, че противоправното поведение вече е преустановено и регистрацията на автомобила е възстановена по реда на чл. 74, ал.6 КЗ. Това се установява и от приложената справка по история за въпросното МПС, от която е видно, че регистрацията на автомобила е била възстановена служебно на 01.05.2026г. 08:54 часа, а проверката е извършена на 01.05.2026г. около 08:49 часа.Отделно от това следва да се посочи и факта, че в оспорения акт и АУАН е отразено, че регистрацията на автомобила е прекратена от дата 01.05.2026г., като проверката е извършена на същата дата 01.05.2026г. Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП не са санкция, а средство за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за осигуряване безопасността на движението. В случая причината за служебното прекратяване на регистрацията е била отстранена в рамките на същия ден, поради което продължаващото действие на мярката „временно отнемане на СУМПС“ не допринася за постигане на целите на закона и представлява несъразмерно ограничаване на правата на жалбоподателя, в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото на оспорващия не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани в производството.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК съдът