Решение № 85 от 18.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 105/2026 г.

Производството е второ по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 25.09.2025г., постановена по НОХД № 3510/ 2024г. по описа на Софийски градски съд ( СГС), НО, 9 състав съдът:

І. е признал за невиновна подсъдимата В. Й. Х. за това, че през времето от 19.06.2019г. до 21.06.2019г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление - с общо 40 /четиридесет/ отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършЕ. са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължЕ.е на предшестващите, в съучастие като съизвършител с подсъдимата Е. Ц. В., използвала данни от платежни инструменти – 3 бр. банкови карти, издадЕ. от „Банка ДСК“ ЕАД и на осн. чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинЕ.е по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

ІІ. е признал за невиновна подсъдимата Е. Ц. В. за това, че през времето от 19.06.2019г. до 21.06.2019г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление - с общо 40 /четиридесет/ отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършЕ. са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължЕ.е на предшестващите, в съучастие като съизвършител с подсъдимата В. Й. Х., използвала данни от платежни инструменти – 3 бр. банкови карти, издадЕ. от „Банка ДСК“ЕАД и на осн. чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинЕ.е по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

ІІІ. е признал за виновна подсъдимата Е. Ц. В. в това, че на 21.06.2019г. в гр. София е отнела чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Iphone XS Max 256 GB” на стойност 959,67лв., от владЕ.ето на Д. В. С., без негово съгласие с намерЕ.е противозаконно да го присвои, явяващо се престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от 1 ( една) година, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от 3 ( три) години.

На следващо място с присъдата СГС е възложил на осн. 189, ал.3 от НПК в тежест на подс. Е. Ц. В. да заплати разноски по делото в размер на 183 лв. /сто осемдесет и три лева/ по сметка на СДВР, както и 70 /седемдесет/ лева по сметка на СГС, както и на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК по 5 лева /пет лева/ държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

От така постановената присъда са останали недоволни както представителя на държавното обвинЕ.е, така и подс. Е. Ц. В., които по предвидЕ.я процесуален ред въвеждат оплаквания срещу нейната законосъобразност.

С въззивния протест и допълнението към него, прокурорът оспорва първоинстанционната присъда в наказателно оправдателната й част по отношение на двете подсъдими за обвинЕ.ята по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, считайки присъдата в тази й част за неправилна. В тази връзка държавният обвинител отправя критики към направЕ.я от първия съд доказателствен анализ и възприетият от СГС подход да не се кредитират показанията на св. Д. С., който категорично сочи, че не е предоставял банковите си карти и ПИН кодовете за тях на двете подсъдими лица. В подкрепа на тезата си прокурорът посочва за установен по делото настъпил на 21.06.2019 г. конфликт между С. от една страна и В., Х. и Г. – от друга, като приема, че причина за това са били именно извършЕ.те от двете подсъдими теглЕ.я на парични средства с банковите карти на С. без негово съгласие; на следващо място счита, че не следва да се дава вяра на показанията на св. Л. Г., която е знаела за неправомерните теглЕ.я на пари с банковите карти на С. и има данни, че е улеснявала престъпната дейност на двете подсъдими; подчертава, че не може да се приеме с доверие и заявеното от св. Р. Л., която е в близки отношЕ.я с подсъдимите. Превратно според прокурора са интерпретирани показанията на св. Н. И., която не само, че не подкрепя заявеното от останалите свидетели, но напротив сочи, че С. никога не й е предоставял банковата си карта, а винаги сам е плащал с нея. В заключЕ.е прокурорът излага становището си, че по делото са събрани категорични доказателства за извършване от страна на двете подсъдими на престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което са предадЕ. на съд. Предлага на въззивната инстанция да отмЕ. протестираната присъдата в атакуваната част и на основание чл. 334, т. 2 от НПК, да постанови нова, с която да признае подс. Е. Ц. В. и подс. В. Й. Х. за виновни по обвинЕ.ята за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като им наложи наказания в съответствие с поисканите от прокурора пред първия съд, а в осъдителната си част ( по отношение обвинЕ.ето по чл. 194, ал.1 от НК ) присъдата да бъде потвърдена.

Във въззивната жалба и допълнението към нея, изходящи от упълномощения защитник на подс. Е. Ц. В. - адв. С. А. се оспорва присъдата на СГС в осъдителната й част – по обвинЕ.ето за извършено от подзащитната му престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. Като доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в тази му част изтъква недоказаността на обвинЕ.ето, липса на субективна страна на състава – умисъл и намерЕ.е за противозаконно присвояване на вещта, които според него изключват ангажиране на наказателната й отговорност. От друга страна защитникът изтъква пазарната стойност на вещта ( 959, 67 лв.) , която съпоставя с размера на МРЗ от 560 лв. и заключава, че се касае до наличие на „маловажен случай“ на кражба, а оттам – и предпоставките за приложение на чл. 218б от НК. Твърди също, че мотивите на СГС относно това обвинЕ.е са противоречиви и неясни, с което съдът е допуснал процесуално нарушЕ.е. Отправя (в условията на алтернативност) следните искания към САС: първоинстанционната присъда да бъде отменена в осъдителната й част и въззивният съд да постанови нова, с което подс. В. бъде оправдана по това обвинЕ.е; да бъде изменена първоинстанционната присъда в тази й част като бъде намален размера на наказанието или първоинстанционната присъда бъде отменена в тази й част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд

Настоящото въззивно производство е второ по ред.

С присъда от 23.10.2023 г. по НОХД № 271/2021 г., СГС, НО, 31-ви състав е признал подсъдимата Е. Ц. В. за невиновна в това да е извършила престъплЕ.ята по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 194, ал. 1 НК, за които е била предадена на съд и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по така повдигнатите й обвинЕ.я. Със същата присъда СГС е признал и подсъдимата В. Й. Х. за невиновна в това да е извършила престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по така повдигнатото й обвинЕ.е. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направЕ.те по делото разноски да останат за сметка на държавата .

С решЕ.е № 198 / 06.06.2024 г. на САС, НО, І-ви наказателен състав по ВНОХД № 466 по описа на 2024г. , присъдата на СГС, НО, 31 с-в е изцяло отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание, като решаващия мотив за това разрешЕ.е е било допуснатото от СГС съществено и отстранимо нарушЕ.е на процесуалните правила по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.1 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви към присъдата.

В хода на съдебните прЕ.я пред настоящия въззивен състав прокурорът от САП поддържа депозирания протест и моли за неговото уважаване. Счита присъдата на СГС в оправдателната й част за необоснована и при неизяснЕ. мотиви за наличието на съгласие от пострадалия на двете подсъдими да теглят пари от банковите му сметки чрез използване на банковите му карти. Оспорва застъпената от първостепенния съд теза за наличие на съгласие като несъстоятелна, недоказана и противоречаща на здравия разум. Пледира за отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова осъдителна от САС. Оправя искане за потвърждаване на осъдителната част на първоинстанционната присъда.

Общият упълномощен защитник на двете подсъдими – адв. И. Х. поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва протеста на прокурора. Счита, че съгласието на пострадалия подсъдимите да оперират с банковите му карти за доказано в производството, а отделно от това С. е разполагал с техническа възможност да следи извършЕ.те трансакции с тях. Също така повтаря застъпеното във въззивната жалба становище за липса на намерЕ.е у подс. В. да присвои телефона на пострадалия, като счита, че след като е използвала вещта да уведоми сина му за необходимостта от неотложна медицинска помощ и в настъпилата суматоха вещта е останала у нея.

Подс. В. в лична защита заявява, че поддържа доводите на упълномощения си защитник и не излага собствЕ. такива.

Подс. Х. в лична защита заявява, че поддържа доводите на упълномощения си защитник и не излага собствЕ. такива.

В предоставената й последна дума подс. В. моли да бъде оправдана за кражбата.

В предоставената й последна дума подс. Х. моли да бъде оправдана.

В настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

Съдът, като съобрази изложЕ.те от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

На първо място следва да бъде обсъден доводът на защитника на подс. В., застъпен във въззивната жалба, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушЕ.е на процесуалните правила, отнесено към мотивите на постановената присъда по отношение обвинЕ.ето по чл. 194, ал.1 от НК. Същото на първо място следва да бъде разгледано на плоскостта на процесуалното развитие на делото, при което в настоящото въззивно производство намира приложение разпоредбата на чл. 335, ал.3 от НПК за недопустимост на повторно връщане на делото на първата инстанция, а за решаването му от въззивния съд по „същество“, което прави и искането на защитника за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд несъответно на процесуалните правила. На следващо място възражЕ.ето е и неоснователно, тъй като обективния прочит на мотивите на СГС относно обвинЕ.ето по чл. 194, ал.1 от НК срещу подс. В. не води до заключЕ.е за тяхна „противоречивост“ и „неяснота“ – във фактическата им част СГС е приел обстоятелства, свързващи подс. В. с присвояването на вещта „…След края на разговора, подс. В., заедно със св. Г., си тръгнали от хотелската стая, където оставили св. Д. С. в неадекватно и безпомощно състояние, като присвоила за себе си мобилния телефон на С. марка „Iphone XS Max 256 GB” и го прибрала го в чантата си…. Посредством отнетия телефон и телефонния номер на св. С., както и от ползвания от нея телефонен номер, подс. В. се обаждала на сина му – св. И. С. за да го попита как е баща му и въпреки отправеното изрично искане от страна на сина на пострадалия, както и от неговата майка и съпруга на св. Д. С., да върне телефона на св. Д. С., тя не сторила това, като едва след като телефона бил локализиран на територията на бар „Париж“ от полицейските органи, подс. В. предала същия с протокол за доброволно предаване от 08.08.2019г., като посочила, че го била закупила от непознато за нея лице от ромски произход за сумата от 300лв….“, на които факти впоследствие е дадена правна оценка като посегателство срещу собствеността. В този смисъл волята на първостепенния съд относно това обвинЕ.е е проследима и е налице ясен по съдържанието си акт, обективиращ схващането на контролирания съд, за да бъде то проверено по реда на инстанционния контрол. Словесно изразЕ.те аргументи на защитника адв. А. по същество касаят обосноваността на първостепенния акт, тъй като са с насоченост към оспорване съответствието между съдържимите данни в доказателствЕ.те източници и приетите въз основа на тях факти по делото от страна на СГС. Именно с оглед на правомощията си на втора „първа“ инстанция по фактите, САС би могъл да интервЕ.ра на плоскостта на задълбочен, всестранен и обективен анализ на събраните доказателства, като извърши собствен такъв. Ето защо и възражЕ.ето на защитата за допуснато от СГС съществено и отстранимо процесуално нарушЕ.е се определя от въззивния съд като неоснователно.

САС, като съобрази изложЕ.те от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното от фактическа страна:

Подс. В. Й. Х. ( с псевдоним „•••“) и подс. Е. Ц. В. ( с псевдоним „•••“ ) през 2019г. предоставяли сексуални услуги срещу заплащане, като преимуществено осъществявали тази дейност в бар „Париж“, находящ се в гр. София, ул. „Луи Айер“. Св. Д. С., ••• по професия, женен и на възраст от 63 години към онзи момент, бил редовен посетител на бар „Париж“ и отблизо познавал работещите там персонал и проститутки.

На 19.06.2019г. св. Д. С. бил в компанията на св. Н. И., с която също поддържал интимни отношЕ.я. Двамата били отседнали в хотел „Вега“ в гр. София, където се настанили и регистрирали в следобедните часове на 19.06.2019г. Още в светлата част на денонощието св. И. си тръгнала, като оставила св. Д. С. сам в стаята. Св. Д. С. употребил значително количество алкохол и наркотични вещества, с които се снабдил по неустановен по делото начин. В тъмната част на денонощието на 19.06.2019г. св. Д. С. решил, че отново се нуждае от женска компания и се свързал по телефона с подс. В. Х., от услугите на която нееднократно се бил ползвал. Двамата се познавали от повече от година преди инкриминираната дата и се срещали 1-2 пъти месечно именно за сексуални контакти, като св. Д. С. нееднократно й купувал скъпи подаръци и щедро заплащал за услугите й. Св. Д. С. поканил подс. Х. да дойде в стаята му в хотел „Вега“ на 19.06.2019г. Подс. Х. се съгласила и го посетила в хотелската му стая. Тя била наясно, че С. я е повикал, за да правят секс, като не повдигнала въпроса за заплащането, тъй като то било предварително договорено между тях. Между двамата имало уговорка и утвърдена практика за всяка тяхна сексуална среща той да й заплаща сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., като ако срещата се проточела повече от ден, заплащането ставало двойно и до момента това винаги се било случвало безпроблемно, като или заедно двамата, или само тя ходела да тегли пари от неговата банкова карта и с негово съгласие договорената сума от банкомат, като той й казвал ПИН кода на картата, която й е дал, след което тя му предоставяла разпечатка за изтеглените от банкомат суми, а С. получавал и СМС-и за направеното теглене на телефона и часовника си. След като подс. Х. правила секс със св. Д. С., той я попитал дали има нещо против да повика още момичета при тях в стаята. Подс. Х. била наясно, че св. Д. С. има предпочитания да бъде с повече от една жена, тъй като това не се случвало за първи път. Заявила му, че няма нищо против, тъй като била спокойна, че ще получи нейното заплащане. Св. Д. С. се обадил на св. Л. Г. ( също проституираща под псевдоним „•••“), към която имал сантиментални чувства и която към този момент била в бар „Париж“ заедно с подс. В.. Св. Д. С. също бил ползвал сексуалните услуги и на двете нееднократно, ги помолил да го посетят в хотелската му стая в хотел „Вега“, където бил заедно с подс. Х.. Подс. В. и св. Г. се отзовали и отишли в стаята на св. Д. С. в късните часове на 19.06.2019г., тъй като познавали С. като редовен клиент, който е много щедър към тях и с който имали предварителна договорка за всяка тяхна сексуална среща той да им заплаща сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., а в случай, че срещата стане по-дълга от един ден или нощ, сумата да се увеличи със същия размер за всеки нов ден или нощ и до момента това винаги се случвало безпроблемно. Там заварили подс. Х., с която се познавали от преди. Св. Д. С. заявил на трите момичета, че няма пари в брой в себе си, което била обичайната му практика и ще им заплати направЕ.те от тях услуги, като те следва да изтеглят пари от банкомат с неговите карти, като им предоставил и ПИН кодовете за същите. Това се било случвало нееднократно до момента, като двете подсъдими и св. Г. многократно били извършвали такива услуги за св. Д. С. и знаели ПИН кодовете му. Като посетител в бар „Париж“ той имал практиката да дава картите си на различни момичета и служители на бара, вкл. и на барманката на заведЕ.ето – св. Р. Л., които да теглят от картите му различни суми, с които да плати сметката си в бара или консумацията на услугите на момичетата, тъй като заведЕ.ето не било снабдено с ПОС терминал. За теглЕ.ята той получавал СМС на телефона си, както и разпечатки от банкомата за изтеглените суми, които лицата, изтеглили сумите, му носели. Св. Д. С. бил известен сред работещите в бара като изключително щедър, заплащал огромни сметки, черпел всички присъстващи и ползвал компанията на множество момичета едновременно, като успоредно с това правел големи и скъпи подаръци на момичетата, които са му направили впечатлЕ.е, вкл. и на барманката на заведЕ.ето св. Л.. Докато бил в компанията на двете подсъдими и св. Г., св. С. употребил алкохол, както и голямо количество наркотично вещество кокаин. Първоначалната им уговорка била момичетата да останат със св. Д. С. до сутринта на 20.06.2019г., но в последствие той поискал да останат за по-дълго. Това също не било прецедент. И друг път се било случвало ангажимента им да се удължи, затова момичетата приели, тъй като винаги досега били парично компенсирани за това. И трите момичета останали в компанията на св. Д. С., който имал единственото изискване да не остава сам и затова една от тях винаги оставала около него, тъй като поради употребЕ.я от него алкохол и наркотици изпадал в особено психично състояние и не искал да остава сам. За да уреди финансовите си задължЕ.я към двете подсъдими и св. Г., които му предоставяли сексуални услуги и компания, св. Д. С. предоставил ползваните от него три банкови карти на момичетата и ПИН кодовете за тях, въпреки че момичетата знаели тези ПИН кодове отпреди, за да могат те да изтеглят полагащите им се суми. Св. Д. С. им казал да теглят суми от 400 до 800лв., но нееднократно. През деня на 20.06.2019г. и последвалата нощ на 21.06.2019г. двете подсъдими и св. Г. се редували коя от тях да остане в хотелската стая при С., а останалите пазарували в близкия магазин „Фантастико“ и бензиностанция „Еко“ и посещавали многократно двата банкомата, намиращи се в близост до хотела, от където направили опит да изтеглят или изтеглили различни суми посредством предоставЕ.те им от св. Д. С. три броя банкови карти и ПИН кодове за тях, а именно:

1. На 19.06.2019г. в 22,10ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“ АД, с банкова карта №•••••••••• била изтеглена сумата от 400,00лв.

2. На 20.06.2019г. в 00:47:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••••, бил направен неуспешен опит за изтегляне на парична сума.

3. На 20.06.2019г. в 00:48:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••••, бил направен неуспешен опит за изтегляне на парична сума.

4. На 20.06.2019г. в 00,51ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта № ••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

5. На 20.06.2019г. в 01,20ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, бил направен неуспешен опит за изтегляне на парична сума.

6. На 20.06.2019г. в 01,31ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

7. На 20.06.2019г. в 01,33ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта № ••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

8. На 20.06.2019г. в 01,34ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

9. На 20.06.2019г. в 01,35ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

10. На 20.06.2019г. в 01,36ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

11. На 20.06.2019г. в 01,37ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

12. На 20.06.2019г. в 01,38ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

13. На 20.06.2019г. в 01,39ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

14. На 20.06.2019г. в 01,40ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

15. На 20.06.2019г. в 02:20:00ч. в гр .София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••, бил направен неуспешен опит за изтегляне на парична сума.

16. На 20.06.2019г. в 02:21:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••••, бил направен неуспешен опит за изтегляне на парична сума.

17. На 20.06.2019г. в 03,28ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“ АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

18. На 20.06.2019г. в 03,29ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

19. На 20.06.2019г. в 03:29:54ч. в гр. София на АТМ-568, собственост на „ОББ“АД, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 400,00лв.

20. На 20.06.2019г. в 03:57:00ч. в гр. София на АТМ[1]57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••, бил направен неуспешен опит за изтегляне на парична сума.

21. На 20.06.2019г. в 03:58:00ч. в гр.София на АТМ[1]57218, собственост на „Борика“, използвала данни от банкова карта №••••••••••, бил направен неуспешен опит за изтегляне на парична сума.

22. На 20.06.2019г. в 04:26:00ч. в гр. София в магазин от верига „Фантастико“, с банкова карта №••••••••••, успешно били заплатЕ. стоки на стойност 27,58лв.

23. На 20.06.2019г. в 04:33:00ч. в гр. София в магазин от верига „Фантастико“, с банкова карта №••••••••••, успешно били заплатЕ. стоки на стойност 407,20лв.

24. На 20.06.2019г. в 21:33:00ч. в гр. София на АТМ[1]57218, собственост на „Борика“, с банкова карта № ••••••••••, бил направен неуспешен опит за изтегляне на парична сума.

25. На 20.06.2019г. в 21:52:00ч. в гр. София в магазин от верига „Фантастико“, с банкова карта №••••••••••, успешно били заплатЕ. стоки на стойност 68,40лв.

26. На 20.06.2019г. в 21:58:00ч. в гр. София в магазин от верига „Фантастико“, с банкова карта №••••••••••, успешно били заплатЕ. стоки на стойност 216,60лв.

27. На 20.06.2019г. в 22:04:00ч. в гр. София в магазин от верига „Фантастико“, с банкова карта №••••••••••, успешно били заплатЕ. стоки на стойност 302,70лв.

28. На 20.06.2019г. в 22:13:18ч. в гр. София в бензиностанция Еко- Черни връх, с банкова карта №••••••••••, успешно били заплатЕ. стоки на стойност 213,97лв.

29. На 20.06.2019г. в 22:29:00ч. в гр. София в магазин в магазин за алкохол и цигари, с банкова карта №••••••••••, успешно били заплатЕ. стоки на стойност 183,00лв.

30. На 20.06.2019г. в 22:44:13ч. в гр. София в газстанция Еко, с банкова карта №••••••••••, успешно били заплатЕ. стоки на стойност 101,86лв.

31. На 20.06.2019г. в 23:00:37ч. в гр. София в бензиностанция „Шел“ - Дианабад, с банкова карта №••••••••••, успешно били заплатЕ. стоки на стойност 237,43лв.

32. На 21.06.2019г. в 03:37:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 800,00лв.

33. На 21.06.2019г. в 03:40:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 800,00лв.

34. На 21.06.2019г. в 03:41:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 800,00лв.

35. На 21.06.2019г. в 03:42:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 800,00лв.

36. На 21.06.2019г. в 03:43:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 800,00лв.

37. На 21.06.2019г. в 03:44:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••, била изтеглена сумата от 800,00лв.

38. На 21.06.2019г. в 03:45:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••, бил направен неуспешен опит за изтегляне на парична сума.

39. На 21.06.2019г. в 03:46:00ч. в гр. София на АТМ-57218, собственост на „Борика“, с банкова карта №••••••••••, бил направен неуспешен опит за изтегляне на парична сума.

40. На 21.06.2019г. в 05:05:00ч. в гр. София в магазин „Фантастико“ , с банкова карта №••••••••••, успешно били заплатЕ. стоки на стойност 1145,34лв..

За така извършЕ.те теглЕ.я и покупки двете подсъдими и св. Г. представяли на св. С. разписки и касови бележки, като освен това той получавал и СМС-и за извършЕ.те теглЕ.я на мобилния си телефон и на електронния часовник, който носел на ръката си и който бил свързан към мобилния му телефон. изтеглените по указание на С. пари подсъдимите и св. Г. му предавали в хотелската стая, като той определял как да ги раздели между момичетата. През целия период от 19.06 до 21.06.2019г. св. Д. С. не спирал да употребява алкохол и наркотични вещества, като често се унасял и понякога бил неадекватен, но предварително бил уведомил момичетата, че в случай на проблем с него следва да уведомят сина му – св. И. С., като бил предоставил и негов телефонен номер, тъй като той знаел какво трябва да направи за да не разбере съпругата му за случващото се, тъй като и преди имал проблеми с алкохола и наркотиците.

На 21.06.2019г. преди обяд св. Д. С., подс. В. Х. и св. Г. отишли с такси от хотела до банков офис на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на пл.“Св. Неделя“, за да изтегли св. С. още парични средства и да се разплати с момичетата, като служител на банката го информирал, че от сметките му за периода 19.06 - 21.06.2019г. са изтеглЕ. и разплатЕ. близо 13 000лв. Св. Д. С. прецЕ.л, че тази сума е достатъчна за престоя и оказаните му услуги и не пожелал да доплати задължЕ.ето си към момичетата, въпреки изричните им искания. Между подс. В. Х., св. Г. и св. Д. С. възникнал словесен спор във връзка с недоизплатЕ.те задължЕ.я на свидетеля, като подс. Х. се прибрала, а св. Г. отново се върнала със св. Д. С. в хотел „Вега“, където ги очаквала подс. В.. В хотела здравословното състояние на св. Д. С. рязко се влошило. Подс. В., съгласно получЕ.те по-рано инструкции от св. Д. С. в случай на негово здравословно неразположЕ.е, позвънила на неговия син – св. И. С. от мобилния телефон на св. Д. С., марка „Iphone XS Max 256 GB”, на когото се представила с псевдонима си „•••“ и му съобщила, че баща му е в неадекватно състояние в хотел „Вега“ и трябва спешно да му окаже помощ, като изрично му заявила, че тя и колежките й имат неуредЕ. сметки с баща му във връзка с извършЕ.те от тях на св. Д. С. сексуални услуги. След края на разговора подс. В., заедно със св. Г., си тръгнали от хотелската стая, където оставили св. Д. С. в неадекватно и безпомощно състояние, като подс. В. взела със себе си мобилния телефон на св. Д. С. марка „Iphone XS Max 256 GB”, прибирайки го в чантата си. Св. И. С. заедно със своя чичо незабавно отишли във хотел „Вега“, където в хотелска стая установили св. Д. С., който бил в неадекватно състояние. Св. И. С. повикал „Бърза помощ“ и св. Д. С. бил откаран в УМБАЛСМ “Пирогов“, токсикологично отделение. При извършЕ.те медицински изследвания на св. Д. С. било установено съдържание на алкохол в кръвта му 2.23%о, както и наличие на кокаин. След стабилизиране на състоянието му, св. Д. С. бил изписан на 23.06.2019г. Посредством отнетия телефон и телефонния номер на св. Д. С., както и от ползвания от нея телефонен номер, подс. В. неколкократно се обаждала на сина му – св. И. С., за да го попита как е баща му и въпреки отправеното изрично искане от страна на сина на пострадалия, както и от неговата майка и съпруга на св. Д. С., да върне телефона на св. Д. С., тя не сторила това, като едва след като телефона бил локализиран на територията на бар „Париж“ от полицейските органи, подс. В. предала същия с протокол за доброволно предаване от 08.08.2019г.

Според заключЕ.ето на изготвената първоначална съдебно-оцЕ.телна експертиза (СОЕ) стойността на мобилния телефон марка „Iphone XS Max 256 GB” с отчетеното овехтяване е 1151,60лв., а според заключЕ.ето на допълнителната СОЕ - пазарната стойност на инкриминирания мобилен телефон, съобразено с нормата на §. 1, т. 8 от ДОПК (без включен ДДС) е 959,67лв.

По делото били изискани справки от „Теленор България“ ЕАД, според които телефонен номер •••••••••• е бил ползван с апарат „Iphone XS Max 256 GB”, като същия е бил регистриран за първи път в мрежата на „Теленор България“ ЕАД на 03.06.2019г. със СИМ карта ••••••••••, собственост на „Стоа“ ООД до 22.06.2019г., а от 24.06.2019г. с друг апарат с ИМЕЙ 357290097286690. От справки предоставЕ. от „А1 България“ ЕАД се установява, че апарат с ИМЕЙ 3572850953833330 е бил регистриран в мрежата на „А1 България“ ЕАД на 06.08.2019г. с тел. № ••••••••••, регистриран на името на З. Й. и използван от подс. Е. В..

САС констатира, че относно значимите за правилния изход на делото факти контролираният съд е изложил пространни и убедителни съображЕ.я относно процеса на формиране на вътрешното си убеждЕ.е по интересуващите делото данни и от кои източници на информация е приел за установЕ. обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване. Изводите си по фактите, включЕ. в предмета на доказване, СГС е изградил от доказателствената съвкупност, събрана по делото и включваща обяснЕ.ята на подсъдимите Х. и В., дадЕ. в хода на първоинстанционното съдебно следствие, показанията на св. Д. С., св. И. С., св. Л. Г., св. Н. И., св. Е. Б., св. З. Й. и св. Р. Л. в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като за св. Д. С., св. И. С. и св. Г. – и показанията им, дадЕ. в хода на д.п., приобщЕ. по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1 от НПК, заключЕ.я на първоначална и допълнителна СОЕ, на фотосъпоставителна експертиза, потвърдЕ. при разпита на експертите в хода на съдебното следствие, свидетелства за съдимост на подсъдимите Х. и В. и множество справки от банки и мобилни оператори.

По отношение на обвинЕ.ята по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК:

ВъведЕ.ят с въззивния протест упрек от прокурора към първостепенния съд относно извършената от него доказателствена оценка на несъмнено противоречивия доказателствен материал относно това обвинЕ.е се определя от този състав на САС за неоснователен. Както правилно е отбелязал контролираният съд, основните противоречия по делото са свързани с установЕ.те отношЕ.я между пострадалия Д. С. и проституиращите подсъдими и св. Г. и в частност тарифата на предоставяните от тях на свидетеля Д. С. услуги от сексуален характер; съгласието на пострадалия, изразено чрез предоставяне на информация за ПИН кода на издадЕ.те негови банкови карти, подсъдимите и св. Г. да оперират с наличностите му по банковите сметки в инкриминирания период в хотел „Вега“ и последвалото развитие на взаимоотношЕ.ята им при посещЕ.ето им на банков офис на „Банка ДСК“ ЕАД. Тези съществЕ. противоречия се констатират в събраните по делото гласни доказателствЕ. средства - в показанията на пострадалия св. Д. С. от една страна и в обяснЕ.ята на двете подсъдими и показанията на св. Г. – от друга.

Така св.Д. С. в показанията си, депозирани непосредствено пред СГС и в хода на д.п., приобщЕ. по надлежния процесуален ред от първата инстанция, твърди, че помолил персонала на х-л „Вега“ да му извика компаньонка и няма представа след това от къде са се появили другите две жЕ. в стаята; че не е знаел, че от картите му са били теглЕ. различни суми от момичетата с които е бил и че не им е давал банковите си карти, както и ПИН кодовете и не е получавал нотификации посредством СМС от банката за направЕ.те теглЕ.я; че в стаята му се е появило момиче „•••“, което не познавал че се е уговорил за възнаграждЕ.е от 200лв. за час и че едва на сутринта е установил, че в стаята му се намира и проститутката „•••“ ( св. Г.), която не бил викал и не познавал същата; че на 20.06.2019г. заедно с двете момичета е отишъл в офис на банка „ДСК“ и едва пред банката е възприел появата на подс. В. ( „•••“).

Противоположни по информационната си насоченост за тези факти са данните, съдържащи се в обяснЕ.ята на подс. В., подс. Х. и св. Г.. С висока степен на корелация помежду си двете подсъдими и св. Г. разказват за многократните си срещи със сексуален характер с пострадалия св.Д. С., както поотделно, така и съвместно, като принципно договореното между тях за секс – услугите възнаграждЕ.е е било в размер на 5 000 лв. и то се е осъществявало обичайно чрез теглене на сумата от банкова карта на свидетеля Д. С., извършвано от конкретната проститутка, на която картодържателят е предоставял съответния ПИН код; за инкриминираната среща в х-л „Вега“ в периода 19.06.2019г. до 21.06.2019г. сочат, че св. Д. С. е извикал първо подс. Х., а впоследствие и пак по негова инициатива – и подс. В. и св. Г. в наетата от него стая, където непрекъснато е употребявал алкохол и наркотици, като в този времеви отрязък им заявил, че сами трябва да изтеглят пари от банкомат за възнаграждЕ.ето си, както и за храна и консумативи, което те и сторили в различни конфигурации, като поне една от тях оставала в стаята със св. Д. С. по негово настояване; именно на 21.06.2019г. и за да се разплати с тях за извършЕ.те сексуални услуги, св. Д. С., подс. Х. и св. Г. посетили клон на банка, но при установяване на междувременно изтеглената сума от трите момичета и в невъзможност да изтегли повече пари св. Д. С. се скарал с тях, като те претендирали остатъка от възнаграждЕ.ето си за прекараните 3 дни с него в размер на по 15 000 лв.

При така депозираните противоречиви гласни доказателствЕ. средства, в съответствие с правилата на формалната логика СГС е дал кредит на доверие на обяснЕ.ята на подсъдимите и показанията на св. Г. и това негово разрешЕ.е се споделя и от настоящия съдебен състав. На първо място качествената характеристика на източниците на доказателства не приоритизира показанията на пострадалия св.Д. С., тъй като и той защитава в производството свои засегнати имуществЕ. права, несъмнено са налични и предхождащи взаимоотношЕ.я между него и двете подсъдими, а отделно от това неговото състояние в процесния период - под влияние на алкохол и високорисково наркотично вещество кокаин, за които са налични и медицински данни - прави дадЕ.те от него сведЕ.я съмнителни с оглед липсата на конкретни спомЕ. за случилото се и възпроизвеждането на хода на интересуващите делото събития през призмата на изкривЕ. възприятия, породЕ. от едновременния прием на алкохол и наркотици. Във въззивния протест се акцентира единствено върху заинтересуваността на двете подсъдими от даване на благоприятстващи ги сведЕ.я, което становище несъмнено е правилно, но се игнорира обстоятелството, че обяснЕ.ята също представляват годен източник на доказателства, поради което недостоверността им не се предполага, а следва да се установи. В този смисъл, в качествено отношение, показанията на св.Д. С. не са в състояние да оборят обяснЕ.ята на подсъдимите, тъй като възпроизвеждащият ги субект също се явява заинтересуван от благоприятстващ го изход на делото от една страна, с предхождащи помежду им клиентски взаимоотношЕ.я, правещи го тенденциозен – от друга и в състояние на наркотично и алкохолно опиване през периода на описваните от него събития, поставящо под съмнЕ.е правилното им възприемане и възпроизвеждане – от трета. Оспорването на достоверността на показанията на св. Г. от представителя на държавното обвинЕ.е във връзка с улесняващо престъпната дейност на двете подсъдими нейно поведЕ.е не държи сметка за развитието на наказателното производство и в частност преценката на обвинителната теза за липса на данни за нейно престъпно поведЕ.е, поради което не е привлечена към наказателна отговорност, а участва в качеството на свидетел при носене на наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

Следващият въведен от съдебната практика критерий при преценка на достоверността на гласните доказателствЕ. средства е тяхната вътрешна убедителност, изводима от логичността, последователността и конкретиката им. И по този показател обяснЕ.ята на двете подсъдими и показанията на св. Г. заслужават кредит на доверие, а показанията на св. Д. С. – не, тъй като изложената от първата група гласни доказателствЕ. средства версия се отличава с житейска достоверност, яснота и конкретност, които характеристики не могат да бъдат отнесЕ. към разказа на св.Д. С. за случилото се в периода от 19.06.2019г. до 21.06.2019г., характеризиращ се с откъслечни спомЕ., необясними логически събития ( поява на нови и непотърсЕ. от него жЕ. в хотелската му стая) и непоследователност ( в твърдЕ.ята му, че е бил редовен посетител на бар „Париж“ и ползването на сексуални услуги от подс. Х. от една страна и непознаването на подс. В. и св. Г., които също са проституирали там – от друга). Следователно и по този критерий гласното доказателствено средство от втората условно обособена група не заслужава кредит на доверие.

Най – съществен критерий за оценка достоверността на конкретно гласно доказателствено средство се явява подкрепеността му от останалия доказателствен материал. И в това отношение версията, изложена от двете подсъдими и св. Г. за случилото се в периода 19.06.2019г. - 21.06.2019г. намира подкрепа, а тази от св. Д. С. – не. Така св. Р. Л., барманка в бар „Париж“, подкрепя обяснЕ.ята на подс. Х. и подс. В., че св.Д. С., като редовен клиент, е плащал направЕ.те сметки в заведЕ.ето посредством предоставянето на банковата си карта и ПИН кода за нея, от която тя е теглила големи суми пари ( 2 000 – 3 000 лв. до 5 000 лв.), като това е било негова обичайна практика и с работещите там проститутки и че св. С. плащал по 5000лв. на момиче за сексуална услуга. Фактът, че св. Л. е в отношЕ.я на познанство с двете подсъдими и св. Г. не води до извод за недостоверност на изнесената от нея информация, нито прави свидетелстването й тенденциозно и пристрастно, тъй като тя се намира в подобни отношЕ.я и със св. Д. С. ( като твърди, че той й е правил скъпи подаръци). Така изнесената от нея информация намира потвърждЕ.е от справката от „Банка ДСК“ ЕАД, според която лимитът на карта ••••••••••, собственост на св. Д. С. към 2019г. за теглене от АТМ е бил 5000лв. От друга страна оспорването от св. Д. С., че не е давал съгласие на двете подсъдими и св. Г. да оперират с паричните му наличности чрез предоставяне на банковите си карти и ПИН кодовете за тях са в пряко противоречие с представената от „Банка ДСК“ ЕАД информация за ползване от него на услугата „СМС известяване“, състояща се в изпращане на тел.№ +•••••••••• ( ползван от св. Д. С.) на кратки тестови съобщЕ.я (СМС) за операциите извършЕ. с банкови карти №№ •••••••••• и ••••••••••, вкл. и за всяко теглене от неговите карти или направено плащане, съдържащи инкриминираните теглЕ.я и плащания с посочване на датата, часа, мястото и конкретната сума. Гореизложеното означава, че св. Д. С. незабавно е разполагал с пълна информация за извършЕ.те операции с паричните му средства посредством свързаните с тях банкови карти, а липсата на навременна реакция срещу тях следва да бъде третирана именно на плоскостта на изразено съгласие с осъществяването им. Още повече, че в обяснЕ.ята на подсъдимите, показанията на св. Г. и дори в тези на неговия син св. И. С. е налична информация, че св.Д. С. е имал „смарт“ часовник, свързан с телефона му, като и на двете устройства се е изписвала в реално време информацията по услугата „СМС известяване“. Също в подкрепа на данните в дадЕ.те от подсъдимите обяснЕ.я и в показанията на св. Г. показания се явяват и сведЕ.ята в представЕ.те от „Банка ДСК“ ЕАД справки (л.л. 70 и 71 от д.п.) за наличности в размер на 39 274.02 лв. и съответно 7 091.11лв. по банковите сметки на св. Д. С. и кредитни лимити от 40 000 лв. и от 7 000лв. – обстоятелство, ясно установяващо както доброто материално състояние на свидетеля, така и възможността безпроблемно да заплати на всяка от трите проституиращи суми в размер на по 15 000 лв. за извършЕ.те от тях сексуални услуги през инкриминирания период. В този смисъл показанията на св. Д. С. в тази им част се оборват както от другите гласни доказателствЕ. средства, така и от установЕ.те обективни данни по делото, поради което са изолирани, житейски неправдоподобни и не следва да бъдат кредитирани.

На последно място позоваването от страна на представителя на държавното обвинЕ.е на възникнал скандал пред банков офис между св. Д. С. от една страна и част от проститутките – от друга ( за което обстоятелство гласните доказателствЕ. средства са еднопосочни) не води до извода за правдивост на показанията на свидетеля С. в частта им, свързана с липсата на негово съгласие за използване от трети лица на банковите му карти, а единствено за наличие на неуредЕ. отношЕ.я от финансово естество. В този аспект с еднаква степен на достоверност е и изтъкнатата от подс. Х. и св. Г. причина за скандала, а именно претенцията им към св. Д. С. да им бъде заплатено допълнително възнаграждЕ.е за оказаните от тях сексуални услуги за тридневния период.

ЗаключЕ.ето на фотосъпоставителна експертиза не спомага за отстраняване на противоречията в гласните доказателствЕ. средства, тъй като единствено потвърждава заснемането на подсъдимите пред АТМ- устройства, който факт не се оспорва от тях в обяснЕ.ята им, а и се потвърждава от показанията на св. Г..

В заключЕ.е оспорването на аналитичната дейност на контролираната инстанция от прокурора в доказателствено отношение по отношение обвинЕ.ята за извършено от двете подсъдими престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК не се явява основателно – законосъобразна и правилна е оценъчната й дейност относно достоверността на доказателствЕ.я материал и следващите от това изводи по фактите.

По отношение на обвинЕ.ето по чл. 194, ал. 1 от НК:

За разлика от предходното такова, фактите относно закупуването на апарата на 03.06.2019г. на името на ф-ма „СТОА“ ООД и ползването му от пострадалия Д. С. с тел. № ••••••••••, отнемането на телефона марка „Iphone XS Max 256 GB” от владЕ.ето на св. Д. С. от подс. В. на 21.06. 2019г., проведЕ.те разговори между нея и сина му св. И. С. от номера и с устройството ( в които подс. В. отново е изразила паричните си претенции към баща му) на посочената дата, ползването му с различни СИМ карти и установяването му отново във владЕ.ето на подс. В. на 08.08.2019г., на която дата тя го е предала за нуждите на разследването с протокол за доброволно предаване, се установят безпротиворечиво и еднопосочно от обяснЕ.ята на подс. В., показанията на св. И. С. и писмЕ.те доказателства по делото. Липсата на съществЕ. противоречия в доказателствЕ.те материали за тези обстоятелства, правят безпредметно повторното им обсъждане от въззивната инстанция, която напълно споделя констатацията на първия съд относно еднозначното им установяване по делото. Отделен е въпросът, че при правилно установЕ.те факти по това обвинЕ.е, СГС е игнорирал част от тях при правната оценка на поведЕ.ето на подс. В., което е довело и до неправилност на квалификацията на инкриминираното нейно поведЕ.е, който въпрос ще бъде обсъден по – нататък в изложЕ.ето.

По отношение и на двете обвинЕ.я, при извършената самостоятелна преценка на събраните в хода на д.п. и на първоинстанционното производство доказателства, въззивният съд намери, че в решителната си част фактическите констатации на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, включЕ. в предмета на доказване по делото, са направЕ. в съответствие със събраните по делото доказателства и въз основа на правилна интерпретация на установЕ.те - чрез способите, предвидЕ. в НПК - факти, относими към интересуващите делото обстоятелства, поради което и не намери основания за упражняване на правомощията си по чл. 316 от НПК да установи нови фактически положЕ.я по делото.

От така възприетите от САС фактически обстоятелства се налага следните правни изводи:

І. По отношение на обвинЕ.ята по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК срещу подс. В. Й. Х. и подс. Е. Ц. В.:

В тази й част присъдата на СГС, НО, 9 състав е правилна и като такава следва да бъде потвърдена, а депозираният въззивен протест се явява неоснователен. В съответствие с правилно установЕ.те по делото факти е правната преценка на проверявания съд за липса на съставомерен признак от обективната страна на състава по чл. 249, ал. 1 от НК и по отношение на двете предадЕ. на съд лица – липса на съгласие на титуляра на платежните инструменти за тяхното ползване. Както бе посочено по – горе в изложЕ.ето, по делото се доказа именно обратното на твърдЕ.ята на обвинителната теза – че титулярят на банковите карти св. Д. С. е дал съгласие на Х. и В. ( както и на св. Г.), което недвусмислено е изразено чрез фактическото им предоставяне и информирането им за съответните ПИН кодове, позволяващи извършването на финансови операции с тях. В този смисъл не е налице наказателно укоримо неправомерно ползване на платежен инструмент по см. на чл. 249, ал.1 от НК, поради което и законосъобразно СГС е приложил визираните в чл. 304 от НПК последици спрямо двете подсъдими, признавайки за невиновни по това обвинЕ.е.

ІІ. Относно обвинЕ.ето по чл. 194, ал. 1 от НК срещу подс. Е. Ц. В.:

В тази й част присъдата на СГС, НО, 9 състав e постановена в противоречие с установЕ.те по делото факти, което налага нейното изменЕ.е, а депозираната въззивна жалба се явява частично основателна.

На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства Градският съд незаконосъобразно е квалифицирал извършеното от подс. В. като реализация на основния състав на престъплението кражба по чл.194, ал.1 от НК, като не е съобразил последващото инкриминираното деяние връщане на отнетата вещ и правното значЕ.е на това поведЕ.е на дееца, намиращо израз в разпоредбата на чл. 197 от НК.

Преди разглеждането приложението на привилегирования състав на чл. 197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК следва да бъде обсъден довода за маловажност на извършеното от В. деяние. Така във въззивната жалба се оспорва извода на СГС, че кражбата не представлява маловажен случай по см. на чл. 194, ал. 3 от НК. Това оспорване въззивният съд намира за неоснователно. Защитата в това отношение се позовава на факти – оказано съдействие на разследването от дееца, критичност към извършеното, необременено съдебно минало, размер на имуществото - чиято правна оценка е несъразмерно преувеличена. Характеристиките на маловажния случай са визирани в чл. 93, т. 9 от НК, според който „ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнЕ.е с обикновЕ.те случаи на престъпление от съответния вид”. Видно от дефинирането на понятието основополагащо при преценката за маловажност или не на конкретния случай е „липсата или незначителността на вредните последици”. В конкретния казус се касае до резултатно престъпление ( като последващото възстановяване на стойността - „връщане“ на вещта е обстоятелство, отчетено от самия закон - чл. 197 от НК, поради което и не може да бъде ценено повторно), поради което първият релевантен критерий следва да бъде съотнесен към естеството на защитаваните обществЕ. отношЕ.я и видът (респ. стойността) на отнетата вещ. Именно анализът на посочЕ.те обективни характеристики на деянието не води до извод за наличието на маловажен случай. Паричната равностойност на вещта от 959,67лв. ( определена съгласно правилото на §. 1, т. 8 от ДОПК – „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани) несъмнено не покрива този критерий, тъй като надхвърляла минималната установена за страната работна заплата, която е била 560 лв. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., а престъплЕ.ето на чл. 194 от НК е насочено към защитата на обществЕ.те отношЕ.я, свързани с неприкосновеността на правото на собственост, основополагащо за развитието на пазарните отношЕ.я. На второ място конкретният предмет на престъпление представлява скъпоструващ мобилен телефон от известна марка („Iphone XS Max 256 GB”), т.е. деянието не е с насоченост към задоволяване на основни, „базисни” потребности, нито имотното състояние на дееца не му е позволявало да закупи стоки от подобно естество, т.е. и по този показател деянието на В. не се явява маловажен случай. На трето място мястото, от което е извършено деянието ( от хотелска стая, в която е била поканена от ползвателя й, с който са имали интимни отношЕ.я ), начинът на извършването му ( владелецът е бил в неадекватно и безпомощно състояние) и данните по делото, че е била няколкократно поканена от сина на пострадалия да върне вещта, което В. не е сторила, също не разкриват маловажност на конкретния случай. Несъмнено е също, че подс. В. е неосъждана, като личността на дееца е едно от посочЕ.те в чл. 93, т. 9 НК „други смекчаващи обстоятелства”, но данни за осъществявана от подсъдимата трудова дейност извън проституиране не са налични. Съвкупната преценка на посочЕ.те белези на конкретното деяние на В. категорично не могат да доведат до правно издържан извод, че то „представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнЕ.е с обикновЕ.те случаи на престъпление от съответния вид”, каквото заключЕ.е е безусловно необходимо за приложението на привилегирования състав на чл. 194, ал.3 от НК. В този смисъл и становището на проверяваната съдебна инстанция, че е налице основният състав на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, а не привилегирования по ал.3 на с.т. се споделя от въззивния съдебен състав.

При правната оценка на установЕ.те по делото факти относно извършеното от подс. В. посегателство, контролираната инстанция не е отчела обстоятелството ( фигуриращо и в обстоятелствената част на обвинителния факт), че В. е предала инкриминираната вещ на органите на реда с протокол за доброволно предаване от 08.08.2019г. за нуждите на наказателното производство. Ето защо и въззивният съд намира, че са налице основания за преквалифициране на деянието с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – от престъпление по чл.194, ал.1 от НК в такова по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. Както бе посочено по –горе първоинстанционният съд е игнорирал протокола за доброволно предаване от 08.08.2019г., с който подсъдимата е предала на разследващите органи телефон марка „Iphone XS Max 256 GB” и удостоверяващ именно наличието на нейна воля /желание/ за извършването на действието, обективно довело впоследствие до възстановяване фактическата власт върху мобилния телефон на легитимния му владелец, тъй като впоследствие вещта е предадена на пострадалия, което води до извода, че имуществените вреди от престъплението са възстановЕ.. В този аспект са налице всички предпоставки за приложение на привилегирования състав на чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК – подсъдимата В. е „върнала” откраднатата вещ до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. В този смисъл следва извършеното от В. да бъде преквалифицирано като престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК и присъдата на СГС – изменена в тази насока.

От субективна страна подс. В. е действала умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е имала намерЕ.е противозаконно да присвои вещта, за да се разпореди с нея, съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала те да настъпят. Същата е притежавала възможност да възприеме правилно фактите от обективната действителност и какво е отражЕ.ето им върху нея. В този смисъл същата е съзнавала обективните условия на извършеното от нея деяние - това, че вещта не е нейна, че я отнема от чуждо владЕ.е и то без съгласието на владелеца й и да установи върху нея свое владЕ.е. Подсъдимата е искала да настъпи този противообществен резултат, към който пряко се е стремяла. Развитите във въззивната жалба доводи за липса на „умисъл“ и „конкретно намерЕ.е за противозаконно присвояване“ на мобилния телефон от подс. В. не намират опора в установЕ.те по делото факти, еднозначно установяващи изискуемите интелектуален и волеви моменти на прекия й умисъл за присвояване на вещта. Несъмнено е било знанието на В., че мобилният телефон е бил във владЕ.е на св. Д. С. и той е бил неговият легитимиран владелец; също така в съзнанието й са били налични представи, че при изпадането му в неадекватно и безпомощно състояние в хотелската стая той не е изразил съгласие за вземането на телефона му, а единствено и предварително е заявил желание при подобна ситуация да бъде осъществена телефонна връзка с неговия син. Ето защо напускането на хотелската стая от В. с телефона на пострадалия ясно обективира желанието й за присвояване на вещта; недвусмислено в тази насока е и последващото й поведЕ.е, тъй като при проведЕ. телефонни разговори със св. И. С., при изрично отправеното изрично искане да върне телефона на св. Д. С., тя не сторила това, а продължила да го ползва близо 2 месеца до момента на задържането й от органите на реда, когато го предала за нуждите на производството. Ето защо и въззивният съд приема, че компонентите на прекия умисъл за присвояване на вещта са изводими от постъпките на подс. В., като заявЕ.те от нея парични претенции към пострадалия св.Д. С. не са ескулпиращо обстоятелство, тъй като не представляват основание за присвояване на негова движима вещ.

Приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление от въззивната инстанция неминуемо рефлектира върху частта на първоинстанционната присъда, с която е наложено на подс. В. наказание за посегателството срещу собствеността. Съобразявайки необремененото съдебно минало на дееца, младата възраст и липсата на други данни за противообществЕ. прояви, САС счете, че наказанието следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, в рамка, близо до законоустановЕ.я в чл. 39, ал.1 от НК минимум – от 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“, а атакуваната присъда – изменена в тази й част. От друга страна и САС споделя становището на СГС, че съответно на престъплението по смисъла на чл. 35, ал.3 от НК е отмерването на наказанието при условията на чл. 54 от НК, без да са налични основания за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК – многобройни или изключително смекчаващи отговорността на подс. В. обстоятелства, които да определят и най-лекото предвидено наказание като несъразмерно тежко. В тази насока следва да бъдат съобразЕ. посочЕ.я по –горе механизъм на извършването на посегателството, отношЕ.ята между дееца и жертвата и естеството на вещта, които завишават степента на обществена опасност на деянието. В този смисъл се явява справедливо налагането на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца за престъплението, за което подс. В. е призната за виновна. В съответствие с формалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК е приложен от СГС институтът на отлагане изпълнението на наказанието „ лишаване от свобода“, като определянето на изпитателен срок в минималния предвиден в закона от 3 (три) години е съответно на естеството на престъплението и би способствал за постигане на целите на специалната превенция. В този смисъл липсват основания за по-нататъшно смекчаване на наказателната й отговорност.

Правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подс. В. са възложЕ. разноските по обвинЕ.ето, за което тя е призната за виновна, а останалите разноски по делото следва да останат за сметка на държавата на осн. чл. 190, ал.1 от НПК.

При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушЕ.е на материалния закон, съществЕ. нарушЕ.я на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

Воден от горното и основание чл. 334, т.т.3, 4 и 6, вр. чл. 337, ал.1,т.т.1 и 2 и чл. 338 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, ІІ състав