Решение № 3294 от 16.8.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 14105/2023 г.

по описа за 2023 година Подадена е искова молба с предявени претенции на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от страна на ищците М. С. М., с ЕГН •••••••••• от ••• и К. С. К., с ЕГН ••••••••••, от •••, чрез процесуалния им представител адв. М. К. от АК – В., против ответната страна „••“ АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от В.М. и Д.М., с процесуален представител юрисконсулт И. М.. Предявени са искове от главно встъпилото лице на осн. чл.225 от ГПК О. Д. Б., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес в •••, чрез процесуалния представител адв. К. К. - АК гр.В., на основание чл.124, ал.1 от ГПК, против М. С. М., К. С. К. и „••“ АД, и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД против „••“ АД. В първоначалната искова молба ищците М. С. М. и К. С. К. твърдят, че са наследници на Б.Т.К. – бивш жител на гр.В., починала на ••• г. в •••, като те са нейни дъщери. След смъртта на бащата на ищците и съпруг на Б.Т.К., последната през 2002 г. сключила нов граждански брак с О. Д. Б. в САЩ, •••. С кончината на Б. К. този брак бил прекратен. Фактът на смъртта на Б.Т.К. бил обявен от съпруга й О. Д. в края на месец август 2021 г. пред службата по гражданско състояние при Община ••. През 2001 г. наследодателката на ищците открила банкови влогове в български левове и валута в клон на ответното дружество в гр.В.. След смъртта на Б. К. ищците посетили банковия клон и поискали да получат достъп до банковите влогове на тяхната майка, по сключените от нея договори за откриване на банкови влогове, както и да узнаят съдържанието и размера на валутните и левови авоари. От страна на ответника те получили отказ за достъп до влоговете по разкритите сметки, като им била отказана и информация за размера на средствата. Мотивът за отказ на банката бил, че липсва официален документ от САЩ, ••, в който да са посочени наследниците на Б. К., съгласно местния закон; или друг аналогичен документ, съгласно местното законоделество, снабден с апостил и преведен на български език от преводач, чийто подпис да е заверен нотариално. Ищците считат, че заявеният отказ от ответната страна да им предодтави достъп до банковите влогове на тяхната майка представлява неизпълнение на насрещно договорно задължение, незачитане на правата им и законните им интереси и неправомерно вмешантелство в тяхната имуществена и правна сфера. Изтъкват, че О. Б. не притежава имуществени права върху паричните авоари в лева и валута по влоговете на Б. К.. Средствата по влоговете представлявали лично имущество на Б. К. по правилото на чл.22 от СК. Паричните влогове се считали изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считали лична собственост на съпруга, на чието име те са придобити, независимо от това дали са били придобити по време на брака или в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Ищците твърдят, че претенциите им са относно наличните авоари по сметките на тяхната майка, които възлизали на 15 783, 57 лева и 17576, 85 лева /8986, 90 евро/, които им се дължали ведно със законната лихва за забава. Считат, че от страна на банката е налице неизпълнение на договорно задължение и отправят изявление за разваляне на договора. Предвид тези обстоятелства ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да върне на всяка от тях по 7891, 79 лв., представляща половината от 15 783, 57 лева; 8788, 43 лв, представляща половината от 17576, 85 лв., както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на всяка от тях по 1734, 27 лв., представляваща половината от 3468, 53 лв. – лихва за забава за периода от 28.08.2021 г. до дата на завеждане на исковата молба и 1931, 31 лв., представляваща половината от 3862, 61лв. – лихва за забава за периода от 28.08.2021 г. до дата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане. В хода на делото, с молба от 31.05.2024 г., както и на насроченото съдебно заседание на 13.07.2026 г., ищците са заявили увеличение на исковете, като претендират ответната страна да бъде осъдена да заплати на всяка от тях сумите от по: 23480, 04 лв., равняваща се на 12005, 15 евро, представляваща сума по Разплащателна сметка в лева № •••; 4493, 45 евро, представляваща сума по Разплащателна сметка в евро № •••. Претендират и първоначално заявените суми на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на които не са заявили изменение на исковете. Ищците претендират да им бъдат платени и направените по делото разноски. В представения писмен отговор ответната страна твърди, че счита исковите претенции за неоснователни. Твърди, че Б. К. е била клиент на банката, като към датата на подаване на отговора тя е титуляр на: Разплащателна сметка в лева: •••, с наличност към 12.12.2023г. - 46 960,07 лв. , открита на 28.12.1999 г.; Спестовна сметка в евро: •••, с наличност към 12.12.2023 г. - 8 923,40 евро, открита на 29.07.2019 г. и Спестовна сметка в долари: •••, с наличност към 12.12.2023 г. - 6.25 USD, открита на 02.08.2019 г. На 25.08.2021 г. ищцата М. М. депозирала пред ответната страна заявление, с което уведомила банката, че е наследник на Б. К. по силата на наследствено правоприемство по чл.5 ЗН, но не представила удостоверение за наследници на наследодателката си, а представила такова, издадено на името на С.Б.К. - неин баща, в което фигурирало името на неговата преживяла съпруга. До датата на заявлението на ищцата пред банката преживелият съпруг на Б. К. - О. Б. не манифестирал пред българските власти акта за настъпилата й смърт по българското законодателство и не предоставил копие от акта за нейната смърт. Той се явил пред банката месец септември 2021 г. и представил удостоверение за наследници изх.№ ••• г., издадено въз основа на акт за смърт № ••• г., съставен в гр.В., район ••, в което било удостоверено, че Б. К., след смъртта си е оставила следните наследници по закон: О. Д. Б. - съпруг; М. С. М. - дъщеря и К. С. К. - дъщеря. По-късно Б. представил и удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №••• г., съставен в •• в което удостоверение било посочено, че Б. К. е сключила граждански брак на •• г. в САЩ с О. Д. Б.. Последният предоставил и документ, издаден от ••, в който се удостоверявало сключването на граждански брак с Б. К. на •• г., както и документ, издаден от здравните служби на ••, в който се удостоверявало настъпването на смъртта на Б. К. на ••г. в ••, САЩ. Банката не изплатила на О. Б. припадащата му се част от паричните влогове на Б. К., тъй като те били блокирани вследствие заявлението на ищцата М.. Предвид това ответната страна уведомила ищцата М. М., че счита, че починалата е имала обичайно местопребиваване в САЩ по смисъла на чл.89, ал.1 от КМЧП, поради което за разпределението на сумите по влоговете следва да се приложи американския закон, като наследниците и техните дялове следва да бъдат определени съгласно приложимото американско право. Ответната страна заявява, че следва да извърши изплащане единствено, ако претендиращите наследници се явят заедно и получат заедно сумите по влоговете, без банката да бъде обвързана с разпределяне на дяловете между всички претендиращи лица. Впоследствие ищците депозирали в банката ново заявление от 25.11.2022 г. в което изразили несъгласие със становището на ответника. Към това заявление ищците приложили и удостоверение за наследници изх.№••• г., удостоверяващо че С.Б.К. е починал на •• г. и е оставил за наследници по закон ищците и Б. К.. Ответната страна счита, че ищците не представят годни доказателства за смъртта на своята праводателка и качеството си на наследници на Б. К., тъй като удостоверението за наследници на С.К. не може да служи, за годно доказателство относно смъртта на Б. К., доколкото в него е посочена като преживяла съпруга, кръга на нейните наследници по закон, както и относно факта, че тя е праводател на ищците. Твърди, че тя е починала в САЩ, като съгласно акта за смърт, изготвен от американските органи, тя е оставила преживял съпруг, който е в кръга на лицата, имащи право да наследят Б. К.. Ответната страна заявява, че в настоящия случай по въпроса за наследяването е приложим не българският, а американският закон, на ••, който на основание чл.89 от КМЧП трябва да бъде приложен като правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Също така съгласно приложимото право следва да бъдат определени моментът и мястото на откриване на наследството, кръгът и редът на наследниците и техните наследствени дялове, способността да се наследява, поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците, приемането и отказа от наследство (ако има такъв), сроковете за приемане на наследството, разполагаемата част, както и условията за действителност на завещанието, ако има такова, съгласно разпоредба на чл.91 от КМЧП. Страната счита, че липсата на данни за тези обстоятелства поставя банката в невъзможност да изпълни задължението си за плащане на правоприемниците по договорите за паричен влог. По тези съображения ответната страна моли съда да отхвърли предявенвите претенции като неоснователни и да присъди в полза на банката направените разноски по делото. Главно встъпилото лице О. Д. Б. твърди в предявената от него искова молба, че е сключил граждански брак с Б.Т.К. в САЩ, •••, на •• г. Твърди, че гражданският брак е прекратен със смъртта на К., която е починала в САЩ в •• на •••, където обичайно са пребивавали двамата съпрузи. През месец август 2021 г. Б. се върнал и установил в България. Твърди, че той е наследник на починалата К. и поради това притежава правото да претендира изцяло вложените от нея в банката суми. Счита, че с оглед мястото на смъртта на титуляря на сметките и откриването на наследството, наследяването следва да се уреди от правото на държавата, в която наследодателят К. е имала обичайно местопребиваване към момента на смъртта си, а именно САЩ, •••. В САЩ наследяването се уреждало чрез завещание, а при липса на токова починалият се наследявал от неговия най-близък роднина. Когато починалият бил семеен, неговият най-близък роднина се явявал преживелият съпруг. Б. К. не оставила завещание нито в САЩ, нито в България. Затова главно встъпилото лице предявява спрямо ищците и ответната страна установителни искове, с искането да бъде признато за установено спрямо всяка от първоначалните страни по делото – ищците М. С. М. и К. С. К., че главно встъпилото лице е титуляр на следните вземания към „••“ АД: по Разплащателна сметка в лева № ••• - сума в размер на 23 480, 04 лв.; по Разплащателна сметка в евро № ••• - сума в размер 4 461,70 евро и по Разплащателна сметка в щатски долари № ••• - сума в размер на 3,13 долар; както и да приеме за установено спрямо и „••“ АД, че той е титуляр на сумите представляващи пълния размер на паричните средства по банковите влогове, притежавани приживе от Б.Т.К., като преживял съпруг, най-близък неин роднина, както следва: по Разплащателна сметка в лева № ••• - сума в размер на 46 960,07 лева; по Разплащателна сметка в евро № •••, - сума в размер на 8 923,40 евро и по Разплащателна сметка в щатски долари № •••, - сума в размер на 6,25 долара. Предявява и осъдителен иск спрямо банката, с искане да бъде осъдена „••“ АД да заплати на О. Д. Б. сумите по Разплащателна сметка в лева № •••, с налични авоари към 12.12.2023 год. в размер на 46 960,07 лева; по Разплащателна сметка в евро № •••, с налични авоари към 12.12.2023 год. в размер на 8 923,40 евро и Разплащателна сметка в щатски долари № •••, с налични авоари към 12.12.2023 год. в размер на 6,25 долара. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ищците и главно встъпилото лице са наследници на Б. К., то да приеме за установено спрямо двете ищци и банката, че О. Д. Б. е титуляр на вземанията към банката в размер на 1/3 от пълния размер на паричните средства по банковите влогове, както и да осъди банката да му изплати 1/3 от сумите по посочените по-горе сметки. Главно встъпилото лице претендира и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В подадения отговор на исковата молба на главно встъпилото лице, двете ищци и ответници по главните искове, заявяват, че оспорват предявените искови претенции и ги счита за неоснователни. Твърдят, че сумите по сметките на Б. К. представляват нейни лични средства и банковите влогове не попадат в обхвата на съпружеската общност. Считат, че Б. не притежава самостоятелни права върху наследените от тях парични средства на Б. К.. Считат, че в случая следва да се приложи отечественото ни право, а не правото на САЩ. Двете ищци считат, че единствено те имат правата да получат сумите вложени в банката. Сочат, че в случая следва да намери приложение Регламент 650/2012 г. на ЕС, който е задължителен за Република България, като страна членка на Европейския съюз. Поради тези съображения, подробно изложени в отговора, ответниците по молят исковете да бъдат отхвърлени. В подадения отговор от „••“ АД на исковата молба на главно встъпилото лице се сочи, че исковете спрямо банката са допустими, но неоснователни. Сочи се, че към датата на подаване на отговора в банката се водят банкови сметки на името на Б. К.; че банката не е изплатила сумите на никое от лицата, участващи в настоящото производство по причина, че не е представен документ за наследници на Б. К. от САЩ. Посочено е, че към момента на подаване на отговора наличностите по сметките на Б. К. са следните: Разплащателна сметка в лева: ••• - наличност към 24.03.2025 г. – 46 829,52 лв.; Спестовна сметка в евро: ••• - наличност към 24.03.2025г. – 8 893,40 евро. Сочи се, че спестовната сметка в долари ••• е закрита на 16.04.2024 г., поради липса на наличност за погасяване на дължими такси, като с наличната към предходния отговор на искова молба сума в размер на 6,25 долара са погасявани дължимите месечни такси за водене на сметката до момента на закриването. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.91 от КМЧП моментът и мястото на откриване на наследството, кръга и реда на наследниците и техните наследствените дялове, способността да се наследява, поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците, приемането и отказа от наследство (ако има такъв), сроковете за приемане на наследството, разполагаемата част, както и условията за действителност на завещанието, ако има такова, следва да бъдат определени съгласно приложимото право, в случая американския закон. Изразена е готовност да бъде изплатена, след представяне на документ за наследници от САЩ. По тези съображения, подробно изложени в подадения отговор, страната моли за отхвърляне на исковете. Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно е доказано по делото и няма спор между страните, че ищците по първоначалния иск М. С. М. и К. С. К. са дъщери на Б.Т.К. от брака й със С.Б.К. /представено по делото удостоверение за наследници на С.К. №•• г., изд. от ••, починал през •• г./. Б. К. е починала на ••• г. в САЩ, ••, видно от представеното в превод удостоверение за смърт от •• г., изд.от Отдел по здравни услуги •• /в превод на български/. Също така е установено по делото и безспорно между страните, че към момента на смъртта си на Б. К. е била в граждански брак с О. Д. Б., като бракът е бил сключен на •• г. в САЩ, за което в Република България е бил съставен акт за брак №••• в •• обл. *. През 2021 г. е било издадено /представено по делото/ удостоверение за наследници на Б.Т.К. №••• г. в което за нейни наследници са посочени О. Д. Б. – съпруг; М. С. М. – дъщеря и К. С. К. – дъщеря. Представени са по делото заверени копия от страници от документ за самоличност – паспорт на Б. К., изд. на ••• г. от САЩ /в превод на български/, установяващи, че Б.Т.К. е имала и американско гражданство. От представените от ответната страна „••“ АД писмени доказателства в заверени копия се доказва, че Б. К. на 27.10.1997 г. е сключила договор за разплащателен влог – ••• – Варна, с предмет уреждане на взаимоотношенията между титуляря и ••, във връзка с откриване, поддържане и ползване на разплащателен влог – ЕДК при уговорени общи условия. На 30.10.2000 г. Б. К. е сключила договор за разплащателна сметка с „••“ АД, а на 29.07.2019 г. Б. К. е сключила с „••“ АД договор за откриване и обслужване на безсрочен влог в евро, като правата и задълженията по него са уредени освен в договора, още и в Общи условия към него /представени също по делото/. Посочено е от страна на „••“ АД и не е спорно между страните, че към 19.12.2023 г. Б.Т.К. е титуляр на следните банкови сметки, водени при банката: Разплащателна сметка в лева: •••, открита на 28.12.1999 г., с наличност към 12.12.2023 г. – 46 960,07 лв.; Спестовна сметка е евро: •••, открита на 29.07.2019 г., с наличност към 12.12.2023г. - 8 923,40 евро и Спестовна сметка в долари: •••, открита на 02.08.2019 г. с наличност към 12.12.2023 г. - 6.25 долара. Установява се от представения по делото в заверено копие нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №•••. на нотариус ••, с район на действие ••, че на 03.09.2019 г. Б. К. и друго лице – М.А., са продали собствен недвижим имот, находящ се в ••• за сумата от 18 000 евро, част от която – в размер на 9 000 евро е била преведена по евровата сметка на Б. К., открита в „••“ АД - •••. От представените по делото заявления от 27.04.2022 г. и от 27.06.2022 г., изготвени от ищците, чрез процесуалния им представител е видно, че те са отправили до „••“ АД, съответно до БНБ, искания за предоставяне на писмена информация относно това какви банкови сметки тяхната майка има разкрити в банката в левове и валута. С писма изх. № ••• и изх. № 1••• г. ищците са били уведомени за наличните активни банкови сметки на името на Б. К., като са били издадени и извлечения от сметките за периода от 29.07.2019 г. до 17.12.2020 г. по банкова сметка •••, както и за периода от ••• г. до 04.10.2021 г. по сметка •••. Със заявление, изпратено преди това, получено в „••“ АД с вх. №••• г. ищцата М. М., в качеството на наследник на Б. К., е изразила очакване да не се допусне съпругът на К. О. Д. Б. да се възползва от създаденото правно положение и да се опита да изтегли от банковите клонове на „••“ АД наличните авоари на Б. К., като ищцата е заявила, че има имуществен и правен интерес от отправеното искане. Във връзка с това искане, до ищцата М. от страна на банката, е било изпратено писмо, с което банката е уведомила, че за да се пристъпи към разпределение на дяловете, наследниците трябва да представят в банката официален документ от САЩ, ••, в който да са посочени наследниците на Б. К. съгласно местния закон (удостоверение за наследници или друг аналогичен документ съгласно местното законодателство) и дяловете, които наследяват, като до представянето на тези документи банката не може да изплати сума на никой от наследниците. Със заявление от 25.11.2022 г. до „••“ АД от ищците, постъпило при банката с вх. №••• г. ищците са поискали да им бъде предоставен свободен достъп до всички банкови сметки в левове, евро и щатски долари, на които титуляр е тяхната майка, като са заявили, че средствата по сметките са лично имущество на К., а те са преки нейни наследници. В отговор на това заявление ищците отново са били уведомени с писмо от 21.12.2022 г. от банката, че за да се пристъпи към разпределение на дяловете, наследниците трябва да представят официален документ от САЩ, ••, в който да са посочени наследниците на К. съгласно местния закон и дяловете им. Банката е изразила готовност да изплати дяловете, в случай че тримата наследници се явят заедно в банката и заявят писмено, че желаят сумата да им бъде изплатена общо на всички, без банката да разпределя дяловете на всеки от тях. С протоколно определение от 14.04.2024 г. съдът е разпоредил да се изиска от посолството на САЩ да бъде изпратена информация за това, при какви разпоредби и по какъв ред, се урежда наследяването и се определя кръгът на наследниците, при наследяване на движими вещи в САЩ, гр. ••, ••. По този повод по делото е постъпило писмо от Консула при Посолство на САЩ в София, с което същият уведомява съда, че в САЩ не съществуват федерални закони и инстанции, които да регулират въпроси, свързани с наследяването. Поради тази причина американските власти не издават удостоверения за наследници. В САЩ наследяването се урежда чрез завещание, а когато такова липсва, починалият американски гражданин се наследява от неговия най-близък роднина. Ако покойният е бил семеен, вдовицата (респ. вдовецът) се явява негов най-близък роднина. Установява се, че към 25.03.2025 г. наличностите по сметките на Б. К. са следните: Разплащателна сметка в лева: ••• - наличност към 24.03.2025 г. – 46 829,52 лв.; Спестовна сметка в евро: ••• - наличност към 24.03.2025 г. – 8 893,40 евро. Спестовната сметка в долари ••• е била закрита на 16.04.2024 г., поради липса на наличност за погасяване на дължими такси, като с наличната сума в размер на 6,25 долара са били погасявани дължимите месечни такси за водене на сметката до момента на закриването. Към дата 03.09.2025 г. наличностите по сметките са следните: 46 800,18 лева по Разплащателна сметка в лева: ••• и 8 881, 40 евро по Спестовна сметка в евро: •••. Посочената от „••“ АД информация за наличностите по сметките с титуляр Б. К. не е оспорена от ищците и от главно встъпилото лице. Горепосочените факти съдът приема за установени с категоричност от събраните доказателства, като така установените обстоятелства не са спорни между страните, а са различни изводите, които те правят въз основа на тези факти. Съдът счита, че на база установените обстоятелства се налагат следните правни изводи: Съществен и решаващ въпрос в настоящия случай е този относно приложимото право към наследяването относно наследството, оставено от Б.Т.К., починала през 2020 г. в САЩ, ••, и конкретно относно правата на наследниците по повод сключените от нея договори с „••“ АД и открити сметки в дружеството. Безспорен е по делото фактът, че К. е починала в Сащ, ••, както и че в последните години преди смъртта си тя е живяла там. Предвид това следва да се приеме за установено с категоричност, че Б. К. към момента на смъртта си е имала обичайно местопребиваване в Сащ, •••. Съгласно разпоредбата на чл.89, ал.1 от Кодекса на международното частно право, наследяването по закон на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Затова в случая, относно наследяването на паричните средства, оставени в наследство от Б. К., е приложимо правото, уреждащо въпросите за наследяване на движими вещи в САЩ, •••. В случая не са приложими разпоредбите на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4.07.2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, защото САЩ не са страна по регламента, но и този регламент в своя чл.21,т.1 също препраща към правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му. Така, че приложимото право в случая е на САЩ, •• и съобразно чл.91, т.2 и 3 от КМЧП то, като приложимо право към наследяването, урежда кръга и реда на наследниците, както и наследствените им дялове. Това, което е установено по делото относно начина, по който се урежда наследяването на движими вещи в САЩ, •• е съгласно постъпилата информация от Посолството на САЩ в България, а именно, че в САЩ няма федерални закони, които да регулират въпроси, свързани с наследяването, а то се урежда чрез завещание. При липса на завещание, починалият американски гражданин се наследява от неговия най-близък роднина, и ако покойният е бил семеен, преживелият съпруг се явява негов най-близък роднина. Съдът счита, че в настоящия случай не може да приложи така посоченото правило, уреждащо наследяването на починалата К., защото то е несъвместимо с правовия ред, установен в България по този въпрос. Съдът счита, че в случая следва да приложи разпоредбата на чл.45, ал.1 от КМЧП, която предвижда, че разпоредба на чуждо право, определено като приложимо от КМЧП, не се прилага само ако последиците от нейното прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред. Настоящият случай е именно такъв, защото правило, което приема, че децата на починалия наследодател, който е оставил и преживял съпруг, не могат да получат дял от наследството, е явно несъвместимо с българския обществен ред. Разпоредбата на ал.2 на чл.45 от КМЧП изисква несъвместимостта да бъде преценявана са оглед значимостта на последиците от прилагането на чуждото право. В тази връзка съдът намира, че при прилагането на посоченото от Посолството на САЩ правило за определяне кръга на наследници, несъвместимостта би била в голяма степен, защото съгласно българското право децата на починалия са наследници от първи ред, както и такива с право на запазена част от наследството, поради което съдът счита, че следва да приложи българското право. Отделно от изложеното на съда е служебно известно, че в САЩ съществува щатски закон, уреждащ наследяването, в случаите на липса на завещание, при което децата са включени в кръга на наследниците с дялове равно на съпруга. Прилагайки българското право, съдът съобразява, че съгласно чл.9, ал.1 от ЗН наследници на починалата Б. К. са съпругът О. Б., както и дъщерите М. М. и К. К., като те имат равни дялове от наследството. В случая паричните средства, налични по банковите сметки в „••“ АД на името на Б. К. се считат за нейно лично имущество и не представляват съпружеска имуществена общност. Установено е в съдебната практика, че паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи /в този смисъл напр. Решение №264 от 21.03.2017 г. по гр.д. №2060/2016 г. на ВКС/. Затова и в случая двете ищци и главно встъпилото лице имат право да получат от наличните средства по сметките с титуляр Б. К. по една трета. По гореизложените мотиви относно предявените от ищците М. С. М. и К. С. К. искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД съдът счита, че тези искове са основателни и доказани до размерите от по 15 600, 06 лв. /с равностойност 7976, 18 евро/, представляващи 1/3 част от сумата в общ размер 46 800,18 лева по Разплащателна сметка в лева: •••; както и за сумите от по 2960,46 евро, представляващи 1/3 част от сумата в общ размер от Спестовна сметка в евро: •••. До този размер исковете следва да се уважат, а в останалата им част до пълния им размер следва да се отхвърлят – до пълния размер на претенциите от по 23 480, 04 лв., а именно за сумите от по 7879, 98 лв. по Разплащателна сметка в лева: •••, с еврова равностойност 4028,97 евро; както и до пълния размер на претенциите от по 4493, 45 евро, а именно за сумите от по 1532, 99 евро. Относно исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за забава, то тези искове са неоснователни и недоказани. Не може да се приеме, че „••“ АД е в забава за неизпълнение на договорно задължение, защото претендиращите паричните суми ищци не са представили изискумите документи, съобразно приложимото право, легитимиращи ги надлежно като наследници на Б. К., нито съдебен акт разрешаващ със сила на присъдено нещо спора им с главно встъпилото лице. От страна на банката не е налице отказ да изпълни задължението за осигуряване достъп до средството, нито забава. Било е заявено на страните, че в случай на явяването и на тримата в банката и съгласие да получат заедно сумите, то средствата биха били изплатени. Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията на чл.95 от ЗЗД, а именно, че не е налице необходимото съдействие от страна на ищците, поради което банката не би могла да изпълни задължението си, в който случай тя се счита освободена от забавата. Предвид това претенциите от по 1734, 27 лв., представляваща половината от 3468, 53 лв. – лихва за забава за периода от 28.08.2021 г. до дата на завеждане на исковата молба и 1931, 31 лв., представляваща половината от 3862, 61лв. – лихва за забава за периода от 28.08.2021 г. до дата на завеждане на исковата молба, следва да се отхвърлят. Не може да се счете, че банката е в забава и от момента на подаването на исковата молба по същите вече изложени мотиви, поради което не следва в полза на ищците да се присъжда законна лихва върху главниците, считано от датата на подаването на исковата молба. „••“ АД би изпаднала в забава в случай, че не изплати на ищците сумите, след влизането в сила на решението по настоящото дело. Относно исковете на главно встъпилото лице съдът счита, че предявените главни искове – установителни и осъдителни са неоснователни и недоказани, доколкото съдът приема, че следва да приложи българското право на осн. чл.45, ал.1 от КМЧП. Затова тези искове следва да се отхвърлят. Относно предявените в условията на евентуалност установителни и осъдителни искове, то същите са основателни и доказани частично, тъй като размерът на претенциите му за 1/3 от сумите по сметките на Б. К. не съвпада с установените по делото размери, а сумата в щатски долари към момента не е налична. Претенцията в размер на 1/3 от сумата по Разплащателна сметка в лева № ••• от 46 960,07 лева се равнява на 15653, 36 лв. Наличната към момента сума по посочената сметка е от 46 800, 18 лв., а полагащата се на главно встъпилото лице е в размер на 15 600 лв., с еврова равностойност от 7 976, 18 евро. До този размер претенцията на ищеца следва да се уважи, а в останалата част до пълния размер от 15653, 36 лв. следва да се отхвърли, а именно за сумата от 53, 30 лв., с еврова равностойност от 27, 25 евро. Претенцията в размер на 1/3 от сумата по Разплащателна сметка в евро № ••• от 8 923,40 евро се равнява на сумата от 2974, 47 евро. Наличната към момента сума по посочената сметка е 8881, 40 евро, а полагащата се на главно встъпилото лице е от 2960, 46 евро. До този размер претенцията на ищеца следва да се уважи, а в останалата част до пълния размер от 2974, 47 евро следва да се отхвърли, а именно за сумата от 14, 01 евро.Претенцията относно сумата по Разплащателна сметка в щатски долари № ••• от 6,25 долара изцяло следва да се отхвърли. Относно разноските по делото: На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищците има право на разноски съобразно уважената част от исковата молба. В полза на ищците разноски следва да бъдат заплатени само от главно встъпилото лице на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, предявени от него срещу двете ищци. От страна на „••“ АД в полза на ищците не следва да бъдат заплащани разноски, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото. От общо направените разноски от ищците в размер на 6178,55 евро по исковете, предявени от главно встъпилото лице, съобразно приложен списък на разноските, на ищците се дължат от страна на О. Б. разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение, тъй като останалите разноски представляват заплатени държавни такси и суми за превод на документи, свързани с исковете срещу банката. От заплатеното в общ размер адвокатско възнаграждение 4693, 40 евро, съобразно отхвърлената част от исковете, предявени от О. Б., на ищците същият дължи сумата от общо 3144,58 евро, или по 1572, 29 евро на всяка ищца. На „••“ АД се дължат разноски от всяка от останалите страни на осн. чл.78, ал.8 във вр. с ал.2 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за плащането на правната помощ, което съдът определя в размер на по 200 евро, дължими от всяка от ищците, както и от главно встъпилото лице. На главно встъпилото лице се дължат разноски само от страна на ответниците по неговия иск М. и К., съобразно уважената част от исковете му. От страна на „••“ АД в полза на главно встъпилото лице не следва да бъдат заплащани разноски, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. От направените разноски от главно встъпилото лице в общ размер от 3973, 79 евро, ответниците М. и К. следва му заплатят, съобразно уважената част от исковете, сумата от 1192, 14 евро, или от по 596,07 евро всяка. Водим от горното съдът