Решение № 219 от 5.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 853/2025 г.

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК . Образувано е по въззивна жалба вх.№ 124741/23.10.2025год. на Национална агенция за приходите срещу Решение № 1380/06.10.2025год., постановено по т.д.№ 1247/2023год. на СГС, с което е отхвърлен предявения от НАП срещу „ А.С.М. България“ ЕООД и „ ЕМР Пропърти“ ЕООД иск по чл. 135, ал.3 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо НАП на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 99, том-1,рег.№ 2971,дело № 97/18.05.2021год. на нотариус К. Б., по силата на който първият ответник е продал на втория ответник два недвижими имота,както следва : 1 / търговска зала № 4 със застроена площ 120 кв.м., съставляваща имот с идентификатор № 68134.4361.35.25.45 по КККР на гр.София,заедно със съответните части от общите части на сградата,в която се намира,както и правото на строеж върху мястото,на което е построена – УПИ II, кв.47, м.“ Люлин-3 мкр. И 2 / магазин № 9, със застроена площ 13.88 кв.м.,съставляващ имот с идентификатор № 68134.4361.35.25.44 по КККР на гр.София, заедно със съответните части от общите части на сградата, в която се намира,както и от правото на строеж върху мястото,на което е построена- УПИ II,кв.47, м. Люлин-3 мкр. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Изразява се несъгласие с направения от първоинстанционния съд извод за недоказаност на елементите от фактическия състав на чл. 135, ал.3 от ГПК. Сочи се , че от данните по делото било видно , че приобретателят по сделката- „ ЕМР Пропърти „ ООД е създадено непосредствено преди сделката и с единствената цел да придобие процесните имоти. Индиция за знание у дружеството длъжника и у приобретателя за увреждащият характер на сделката било обстоятелството , че управителите на двете дружества-турски граждани , имали еднакви фамилии, както и обстоятелството , че „ ЕМР Пропърти „ ЕООД не упражнява търговска дейност. Седалището и адреса на управление и на двете дружества били на един адрес. Първоинстанционният съд не бил обсъдил и взел предвид , че постъпилите от продажбата средства управителя на дружеството- продавач бил превел по собствена лична банкова сметка и че продажбата е извършена на цена три пъти по – ниска от данъчната оценка. Увреждащият характер на процесната сделка бил изводим и от факта , че на датата на продажбата управителят на „ А.С.М.България“ ЕООД е продал и дружествените си дялове. Намерението за увреждане се извличало от цялостното поведение на страните и то било установено от редица действия, извършени от управителя на дружеството - продавач, предхождащи и съпътствуващи по време процесната сделка. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което искът по чл. 135, ал.3 от ЗЗД да бъде уважен. Писмен отговор не е подаден от „ А.С.М. България“ ЕООД. В подаден от „ ЕМР Пропърти „ ЕООД писмен отговор се сочи ,че въззивната жалба е неоснователна и се прави искане тя да бъде отхвърлена.При отхвърляне на жалбата се претендират разноски за въззивното производство. Твърди се , че първоинстанционният съд бил обсъдил детайлно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях бил достигнал до правилен извод за неоснователност на предявените искова претенция. С оглед обстоятелството, че разпоредителната сделка е извършена преди възникване на кредиторовото вземане ищецът бил длъжен да докаже при условията на пълно и главно доказване знание за увреждане , което не бил сторил. Апелативен съд –София , в настоящия си състав , след като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани да обжалват лица - имащи интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване акт. Пред СГС е предявен иск от НАП-София за прогласяване на недействителността по отношение на държавата, на основание чл.216, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.135 от ЗЗД, на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 99, том- 1, рег.№ 2971,дело 97 от 2021год. на нотариус К. Б., по силата на който първият ответник е продал на втория ответник два недвижими имота,както следва : 1 / търговска зала № 4 със застроена площ 120 кв.м., съставляваща имот с идентификатор № 68134.4361.35.25.45 по КККР на гр.София,заедно със съответните части от общите части на сградата,в която се намира,както и правото на строеж върху мястото, на което е построена – УПИ II, кв.47, м.“ Люлин-3 мкр. И 2 / магазин № 9, със застроена площ 13.88 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № 68134.4361.35.25.44 по КККР на гр.София, заедно със съответните части от общите части на сградата, в която се намира,както и от правото на строеж върху мястото,на което е построена- УПИ II,кв.47, м. Люлин-3 мкр. В исковата молба ищецът твърди ,че на 18.05.2021год. между „ А.С.М България“ ЕООД ,в качеството му на продавач и „ ЕМР Пропърти“ ЕООД,в качеството му на купувач е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 99, том- 1, рег.№ 2971,дело 97 от 2021год. на нотариус К. Б., по силата на който първият ответник е продал на втория ответник гореописаните два недвижими имота. Твърди също така , че дружеството-продавач е имало публични задължения в размер на 3 494 439.12 лева , установени с влязъл в сила Ревизионен акт № Р- 222221021005824-091-001/06.06.2022год.Твърди се също така ,че най-ранното вземане на кредитора – НАП било възникнало през м. 04.2021год. и е било изискуемо към 25.05.2021год.Това било датата на падежа на подадената от страна на дружеството данъчна декларация-образец 6 , а увреждаща сделка била извършена на 18.05.2021год.,тоест 7 дни преди възникване на вземането. Сочи се , че разпоредителната сделка е била предназначена да увреди НАП, а именно да осуети или затрудни осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника .Поддържа , че намерението за увреждане било изводимо от обстоятелството , че управителите на двете дружества са баща и син, от датата на учредяване на дружеството купувач- непосредствено преди сделката и от факта че това дружество не упражнява търговска дейност , а и от поведението на управителя на дружеството-прехвърлител преди сделката- получената от продажбата сума била преведена по негова лична банкова сметка и от извършеното прехвърляне на дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на „ А.С.М България“ ЕООД на трето лице. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от „ ЕМР Пропърти“ ЕООД, който оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Прави възражение за липса на намерение за увреждане на кредитора НАП със сделката за прехвърляне на процесните имоти. Сочи и обосновава, че НАП няма вземане към дружеството – прехвърлител, което да е станало изискуемо на 25.05.2021год., а и това вземане / ако се приеме за налично / би било погасено по давност. Дори да се приеме ,че такова е съществувало , то към този момент „ А.С.М България“ ЕООД е притежавало активи, с които да покрие задължението .Твърди се, че купувачът не е знаел, че седмица след продажбата на имотите ще възникне задължение за плащане на социалниосигурителни вноски и че подобно задължение няма да бъде заплатено от прехвърлителя. При получен приход от продажбата ,това задължение е могло да бъде погасено. Сочи , че по делото липсвали каквито и да било доказателства, че управителите на дружествата купувач и продавач са баща и син и че дори да се приемело, че това е така-това не доказвало наличие на свързаност по смисъла на параграф 1 от ДР на ТЗ и параграф 1 от ДР на ДОПК. Отрича се, че последващите на продажба действия на управителя на дружеството-продавач, сочени от ищеца, да имат отношение към действителността на сделката, чиято относителна недействителност се търси. По така предявения иск първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото производство решение , с което го е отхвърлил като неоснователен. Приел е, че ищецът има качеството „ кредитор“ спрямо ответника „ А.С.М България“ ЕООД , че атакуваната с иска сделкапокупко- продажба е увреждаща кредитора, но че по делото не е проведено пълно и главно доказване от ищеца , че приобретателят по сделката е знаел, че с нея се цели увреждане на кредитора. Решението е правилно. От фактическа страна по делото се установява следното : По делото е представен Нотариален акт № 99, том-1, рег.№ 2971, дело № 97 от 2021год. на нотариус К. Б. ,в който е обективиран договор за покупко-продажба ,сключен между „ А.С.М.България“ ЕООД като продавач и „ ЕМР Пропърти“ ЕООД като купувач на следните недвижими имоти, а именно : 1 / търговска зала № 4 със застроена площ 120 кв.м., съставляваща имот с идентификатор № 68134.4361.35.25.45 по КККР на гр.София, заедно със съответните части от общите части на сградата, в която се намира,както и правото на строеж върху мястото, на което е построена – УПИ II, кв.47, м.“ Люлин-3 мкр. И 2 / магазин № 9, със застроена площ 13.88 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № 68134.4361.35.25.44 по КККР на гр.София, заедно със съответните части от общите части на сградата, в която се намира,както и от правото на строеж върху мястото,на което е построена- УПИ II,кв.47, м. Люлин-3 мкр за сумата от 50 000лева .В нотариалният акт е отразено ,че част от продажната цена- 5000 лева е платена и продавачът я е получил преди сключване на договора, както и че останалите 45 000лева- купувачът ще плати по конкретна банкова сметка на продавача , след сключване на договора. По делото е представен Ревизионен акт N Р -22221021005824-091-001/06.06.2022год., с който е констатирано, че за периода от 01.05.2021год. до 31.08.2021год. ответникът „ А.С.М.България“ ЕООД има задължения по ЗДДС в размер на 3 179 300 лева и 315 139.12 лева лихва. Ревизионният акт е връчен на „ А.С.М. България „ ЕООД на 06.06.2022год. Ревизията е възложена със Заповед № 22221021005824-020-001/ 18.10.2021год. и съобщението за заповедта е връчена на „ А.С.М. България“ ЕООД на 26.11.2021год. В рамките на ревизията е изготвен и ревизионен доклад от 10.05.2022год./неразделна част от ревизионния акт/ , от който е видно , че за периода 01.05.2021год. до 31.08.2021год. „ А.С.М.България“ ЕООД не е декларирал данни за извършена на 18.05.2021год. облагаема по ЗДДС сделка- покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в горецитирания нотариален акт , което е наложило коригиране на размера на дължимия данък е определена сума за довнасяне . Идентични констатации са направени и по отношение последващи на процесната продажба други продажби с недвижими имоти на „ А.С.М България“. По делото са представени декларации образец 6 за декларирани от „ А.С.М. България“ ЕООД данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м.4 ,5, 6. 2021год. За м. 04.2021год. е декларирано задължение по ДОО в размер на 324.16 лева и задължение по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 137.00лева. Представена е и справка за задълженията на „ А.С.М. България „ ЕООД към НАП и към дата 05.07.2023год., в която фигурира като най-ранно по време задължение на дружеството за ДОО и данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.04.2021год. до 30.04.2021год. в размер на общо 416.16лева и 102.26лева лихва. Налично е по делото изпратено от НАП запорно съобщение до Първа инвестиционна банка АД за наложен запор върху банкови сметки на „ А.С.М. България“ ЕООД за обезпечаване на публични вземания на дружеството в размер на 3 192 626.07лева. Запорното съобщение е получено в банката на 05.10.2021год. Представен е договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 30.06.2021год., с който С. Б., в качеството му на управляващ и представляващ „ А.С.М.България“ ЕООД е прехвърлил на А. Й. собствеността върху 100% дружествени дялове от „ А.С.М.България“ ЕООД, всеки с номинална стойност по 50 лева за сумата от 100лева. С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявен по реда на чл. 216, ал.3 от ДОПК иск с правно основание чл. 135, ал.3 от ЗЗД, която правна квалификация е изводима от изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Ищецът е твърдял, че процесната разпоредителна сделка е сключена преди настъпване изискуемостта /25.05.2021год./ на задължението на „ А.С.М България“ ЕООД за заплащане на вноската за държавно обществено осигуряване и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. 04.2021год. и преди издаване , респ. влизане в сила на Ревизионен акт № Р-22221021005824-091-001/06.06.2022год., с който са констатирани публични задължения на дружеството за периода от 01.05.2021год. до 31.08.2021год. по ЗДДС. Установяването на така твърдените обстоятелства са релевантни за преценката дали предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал.1 от ГПК или чл. 135, ал.3 от ГПК и оттук - за разграничаване на предпоставките, които следва да бъдат установени като налични за уважаване на този иск. Напълно в съответствие с изложеното от първоинстанционния съд е и виждането на настоящия съдебен състав на въззивната инстанция, че представените от ищеца декларация образец 6 вх.№ 22000214075554 от 25.06.2021год. и справка за общите задължения на „ А.С.М България „ ЕООД към 05.07.2023год. , са достатъчни да обосноват извод, че към 25.05.2021год. „“ А.С.М. България“ ЕООД има непогасени публични задължения-вноски по ДДО и данък чл. 42 от ЗДДФЛ за м. 04.2021год . Така цитираните доказателства не са оспорени от длъжника-ответник , който с подаването на декларацията-образец 6 е признал дължимостта на вноски по ДОО и данъка за м.04.2021год. Съгласно теорията и съдебната практика, искът по чл. 135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо - спр. Решение № 4 от 26.01.2011г. по гр.д.№ 551/2010год. ; титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с Павлов иск; възникването на правото не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по Павлов иск; съдът по Павлов иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в производството по Павлов иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти освен, ако вземането е отречено със сила на пресъден нещо ,в производството по Павлов иск длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре производството по чл. 135 от ГПК, за да изчака решението по предявения иск за вземането ,нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.С оглед на изложеното , страната, която е поискала отмяната по чл. 135 от ГПК установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес от Павлов иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска. По иска с правно основание чл. 216, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 135, от ЗЗД, който е предоставен на всеки кредитор бил той публичен взискател или по гражданско или търговско правоотношение, правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличие на вземане,което може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато отменителният иск е обективно съединен с иск за вземането или вземането е отречено със сила на пресъдено нещо или при наличието на висящ паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, каквато хипотеза в случая не е налице . В контекста на изложеното съдът съобрази ,че ответното дружество „ А.С.М България“ ЕООД има качеството длъжник за горните вземания/ по декларацията образец 6/ , то се явява длъжник и по вземанията, констатирани с Ревизионен акт № Р- 22221021005824-091- 001/06.06.2022год. С ревизионния акт е констатирано публично вземане на ищеца по ЗДДС, произтичащо от осъществената на 18.05.2021год. облагаема по ЗДДС сделка - покупко-продажба, както и вземания по ЗДДС ,произтичащи от няколко други сделки- покупко-продажби, сключени след процесната разпоредителна сделка. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС данъкът за облагаемите доставки става изискуем на датата на данъчното събитие на доставките и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Когато е налице данък за внасяне, на основание чл. 89 от закона регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на съответната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, определен с чл. 125 от ЗДДС- до 14-о число на месеца, следващ данъчния период/ месеца/, за който се отнася задължението. Следователно, вземането на ищеца по ЗДДС за периода 01.05.2021год. до 31.08.2021год. към „ А.С.М.България“ ЕООД се явява формирано не само в резултат на процесната разпоредителна сделка и задължението за плащане на начисления ДДС по нея, но и в резултат на последващи разпоредителни сделки с недвижими имоти и задължението за заплащане на ДДС върху тях. Тоест задължението за заплащане на дължимия ДДС върху осъществените продажби, констатирано с цитирания ревизионен акт е възникнало след процесната разпоредителна сделка, което е допълнителен аргумент за приложимост в конкретния случай на хипотезата на чл. 135, ал.3 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че задълженията по ревизионния акт не се оспорват от длъжника „ А.С.М България“ ЕООД,поради което се явява обоснован извода, че ищецът има качеството на кредитор на първия ответник и че разполага с правата по чл. 135 от ЗЗД. Безспорно е , че договорът от 18.05.2021год. уврежда кредитора. Увреждането е обективна предпоставка – кредиторът е винаги увреден когато длъжникът намалява своето имущество, респ. когато е създал или увеличил своята неплатежоспособност, а също и когато с действията си не намалява общото си имущество, служещо за обезпечение на кредиторите му, а затруднява удовлетворяването им. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора - така Решение № 45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/10 г. на ВКС, III гр. о. Доводите, че дружеството-длъжник е имал възможност с получената при продажбата на двата имота продажна цена са ирелевантни.Дори и това да е така, без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо ,тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да се удовлетвори. Сделката от 18.05.2021год. се явява увреждаща по отношение на държавата, защото по този начин длъжникът намалява секвестируемото си имущество. Основателността на исковата претенция, с оглед възмездния характер на процесната разпоредителна сделка, предпоставя установяване наличие на знание у длъжника и третото лице, с което той е договарял, за увреждането. В нормата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД е установена законова презумпция относно знанието на приобретателя, което се предполага до доказване на противното, ако същия е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая страните по атакуваната сделка са юридически лица и ищецът обосновава твърдението си за знание у преобретателя с това ,че управителят на това дружество и едноличен собственик на капитала е син на управителя и на собственика на капитала на дружеството- прехвърлител -„ А.С.М България“ ЕООД. Съгласно установената практика на ВКС, застъпена в решение № 13 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г. на ВКС, Решение № 86 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 1164/2015 г. на ВКС и др., оборимата презумпция по чл. 135, ал.2 от ЗЗД е приложима и по отношение на юридическите лица. Юридическите лица се управляват от определени органи, чрез които участват в гражданския оборот и те се състоят от физически лица, които са носители на волеизявление.В тази връзка следва да се посочи , че по делото не се установи управителят на дружеството- приобретател да е нисходящ на управителя на дружеството – прехвърлител, а и презумпцията за знание по чл. 135, ал.2 от ЗЗД не намира приложение в хипотезата на чл. 135, ал.3 от ЗЗД. С оглед на горното ищецът следва да докаже , че както длъжника , така и приобретателя по атакуваната сделка са знаели за увреждането , като доказването на този факт не е успешно проведено по делото. Дори и да се приеме ,че след като „ А.С.М България“ ЕООД е подал декларация образец 6 за дължими вноски по ДОО и за дължим данък по чл. 42 от ЗОДФЛ , то той е знаел за този свой дълг , тоест знаел е че има кредитор и че ако не изпълни своето задължение/независимо от неговия размер/ ,то този кредитор би могъл да се удовлетвори от имуществото му, в случая от продадените от него имоти. Същевременно, поради недоказаното твърдение за родствени връзки между управителите на двете дружества , остава недоказана твърдяната от ищеца хипотеза на узнаване на управителя на „ ЕМР Пропърти „ ЕООД ,че дружеството на неговия баща има дълг към НАП и че с извършената разпоредителна сделка се уврежда този кредитор. Противен на направения не може да се изведе от обстоятелството , че двете дружества са регистрирани в ТР на един и същи адрес и от уговорения начин на заплащане на цената по продажбата,доколкото дори с авансово заплатената част от продажната цена- 5000лева , купувачът е бил във възможност да заплати дълга си ,ставащ изискуем на 25.05.2021год. и който дълг е в размер на 667.73 лева. Към този момент липсват дружи задължения на прехвърлителя към НАП , освен това по декларация –образец 6 в размер на 667.73лева ,тъй като първото по време вземане на НАП, констатирано с влезлия в сила ревизионен акт , е възникнало в резултат на процесната разпоредителна сделка от 18.05.2021год. За да бъде уважен иска по чл. 135, ал.3 от ГПК ищецът е следвало да докаже , не само знание , но и намерение за увреждане у длъжника и лицето с което договаря. Предназначението на сделката да увреди кредитора означава, че същата следва да е била сключена с оглед очакваното възникване на вземането на кредитора и съответно бъдещото задължение на длъжника. Дори и да се приеме ,че със сключената на 18.05.2021год. сделка длъжникът съзнателно е намалил активите си , за да попречи на кредитора си , в случая НАП да събере вземането си от 667.73лева ,та такава съгласуваност и целенасоченост не се установява по отношение на приобретателя. Съображенията за това от една страна се припокриват с изложените по-горе във връзка с липсата на знание у приобритателя по сделката за наличието на дълг у прехвърлителя и знание , че уврежда негов кредитор и от друга- се извличат от обстоятелството , че едно от задълженията на длъжника по ревизионния акт е за заплащане на ДДС и то произтича от сключването на самата разпоредителна сделка. Останалите задължения на длъжника по ревизионния акт отново са по ЗДДС и са по сделки за продажба на други недвижими имоти на „ А.С.М България“ ЕООД , но сключени след процесната разпоредителна сделка. Няма данни по делото приобретателят да е знаел за намерението или да очаквал“ А.С.М. България“ ЕООД да разпродаде всички свои активи , да знаел и да е очаквал , че по тези сделки продавачът ще остане задължен по ДДС и съответно с прехвърлянето на процесните два имота да е целено да се препятства възможността НАП да събере вземанията си по ЗДДС. Както вече се посочи по-горе, за успешното провеждане на иска по чл. 135, ал.3 от ЗЗД се изисква да бъде установено ,че сключената разпоредителна сделка е била сключена с намерение от страните по нея за увреждане на кредитора. Такова намерение трябва да е налично у всяка една от страните, а това не се установява по делото. С оглед на изложеното и настоящият съдебен състав намира ,че събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за наличие на намерение у ответниците при сключване на договора от 18.05.2021год. за увреждане на кредитора. Поради липсата на елементи от фактическия състав на чл. 135, ал.3 от ГПК предявеният иск за прогласяване на относителна недействителност на сделката между ответниците от 18.05.2021год. за покупко-продажба на недвижими имоти следва да бъде отхвърлен като неоснователен. До същия извод за неоснователност на предявения иск е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното решение , като изложените в него мотиви напълно се споделят от настоящия съдебен състав , който препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. С оглед на горното, обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход от спора, Национална агенция за приходи следва да се осъди да заплати на „ ЕМР Пропърти „ ЕООД направените във въззивното производство разноски ,които се доказват в размер на 5 400лева или 2 760.98 евро. Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, в настоящия си състав