Решение № 13 от 30.1.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 100/2025 г.

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 25 ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ. Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е дългогодишен член на дружинката в с. П. към ответното ЛРД „Ч.“ и че е бил делегат на проведеното на 15.05.2025г. ОС на последното. Изтъква, че съгласно т. 5 и т. 6 от дневния ред на ОС, на него е следвало да се извърши избор на УС и на председател на сдружението. Уточнява, че съгласно чл. 36 ал. 6 т.3 от Устава, обявен в ТР на 03.06.2024г., този избор се извършва от делегатите на отделните дружинки в ответното сдружение, както и че на ОС на 15.05.2025г. делегатите от ЛРД с. Д., ЛРД с. К., ЛРД с. Г., ЛРД с. Я., ЛРД с. Д. и ЛРД с. В. са били едновременно и кандидати за членове на УС, поради което гласувайки за себе си, същите са се намирали в конфликт на интереси. Отделно от това ищецът посочва, че на процесното ОС е гласуван анблок УС от 13 лица, като шест от неговите членове са избрани в нарушения на чл. 30 ал. 2 от Устава, забраняващ в УС да участват лица били членове два последователни мандата. В тази връзка ищецът уточнява, че в нарушение на тази забрана като членовете на УС са избрани С.Т., П.П., М.Х., И.Н.,Х.К., В.М., които до този момент са били такива два или повече последователни мандата. На следващо място ищецът посочва, че съгласно чл. 28 т. 3 и чл. 33 ал. 3 от Устава с решение на ОС за председател на УС се избира лице от неговия състав, като едно лице не може да бъде избрано за председател за повече от два последователни мандата. В тази връзка изтъква, че избраният на оспореното ОС за председател на УС И.Н. И., макар и до момента да няма два последователни мандата като председател, не може да бъде член на УС, тъй като е имал повече от два мандата като такъв в нарушение на чл. 30 ал. 2 УС. По изложените съображения ищецът отправя искане за отмяна изцяло на решението по т. 5 от протокола на проведеното на 15.05.2025г. ОС на ответното сдружение за избор на УС, а в условията на евентуалност само по отношение избора на лицата С.Т., П.П., М.Х., И.Н.,Х.К., В.М., като противоречащ на чл. 30 ал. 2 от Устава, както и за отмяна на решението по т. 6 от протокола на оспореното ОС за избор на И. Н. И. за председател на УС като уставнонезаконосъбразно, поради нарушение чл. 28 т. 3 вр. чл. 30 ал. 2 от Устава. Претендират се разноски. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че ищецът е член на сдружението и че на 15.05.2025г. е проведено ОС, на което са взети оспорените от него решения. Възразява да е налице нарушение на устава на сдружението при избора на членове на УС, тъй като този устав е приет и е в сила от 10.05.2024г., поради което действа занапред, вкл. и по отношение на въведена в чл. 30 ал. 2 забрана членовете на УС да не се избират за повече от два последователни мандата. Допълва, че никой от новоизбраните членове на УС не нарушава тази забрана, а обстоятелството, че някои от тях са били в УС в предходни години е без значение, тъй като на разпоредбата на чл. 30 ал. 2 от Устава не е предадено обратно действие. Уточнява, че последното е изключение и следва да е приета изрична разпоредба в тази насока. В тази връзка се счита, че доколкото в случая няма такава разпоредба в Устава от 10.05.2024г., избора на членове на УС и на председател на УС, взети с оспорените решения не е опорочен и в нарушение на сочените от ищеца правила на устава. С тези доводи се иска от съда да отхвърли предявения иск с присъждане на разноски. Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Не е спорно по делото, а и от представените от ищеца доказателства – членска карта и удостоверение по чл. 59 ППЗЛОД се установява, че същият е член на ловната дружинка в с. П., общ. Габрово и като такъв е член и на ответното сдружение – СЛРД „Ч.“ гр. Габрово /списък на членовете актуален към 09.01.2025г./. Липсва спор между страните, че ищецът е бил избран за делегат от ловната си дружника за участие в ОС на ответното сдружение, свикано за 15.05.2025г. /списък на делегатите – лист 29-30/. От представения протокол от проведеното на 15.05.2025г. ОС на ответника се установява, че то е свикано от УС на сдружението по предварително обявен дневен ред от 15 точки, между които и оспорените от ищеца - т. 5 за избор на УС и т. 6 за избор на председател на УС. Съгласно отразеното в протокола на ОС са присъствали 36 делегати /лист 2 от него/, които по т. 5 от дневния ред са взели единодушно решение да изберат за членове на УС предложените от всяка ловна дружника към сдружението нейни членове, съгласно чл. 30 ал. 5 от Устава. В тази връзка за членове на УС на сдружението с оспореното решение са избрани Г. М., Й. Й., И.Н. И., Д. Х. М. Х, Ц Ц, П П, Ж Ж, В В, Х К, В М, С.Т. и А С. С оспореното решение по т. 6 измежду тези лица ОС при тайно гласуване с 18 гласа „ЗА“ е избрало за председател на УС и представляващ сдружението И И.. За другия кандидат Ж Ж са гласували 17 от делегатите. От представените от ищеца удостоверение за актуално състояние на ответника към 31.12.2017г. и решения от 21.10.2008г., от 09.02.2010г., от 15.07.2011г., 23.11.2015г. и от 02.06.2017г. по фирмено дело № 162/1999г. на ОС - Габрово, както и от вписванията му по партидата в ТРРЮЛНЦ, който по арг. от чл. 23 ал. 6 ЗЮЛНЦ не се нуждаят от нарочно доказване, се установява, че избраните от ОС на 15.05.2025г. за членове на УС С.Т., П.П., М.Х., И.Н.,Х.К., В.М. към него момент вече са били такива в най – малко два последователни мандата, доколкото са били избирани за членове на УС през 2017г. и през 2021г. От представения от ответника устав на сдружението в редакцията му към 19.04.2019г. и към 15.05.2025г. се установява, а и това не е спорно по делото, че забраната членовете на УС да се избират за не повече от два последователни мандата е въведена с решение на ОС от 10.05.2024г., като до този момент е липсвало подобно ограничение. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 25 ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ е процесуално допустим, като подаден в законоустановения едномесечен прекулизвен срок, считано от датата на провеждане на оспореното ОС /15.05.2025г./, от лице, което е активно легитимирано да стори това, доколкото е член на ответното сдружение. Съгласно чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията на ОС на сдружението подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид въведения преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на решенията на ОС /чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ/, предмет на настоящото производство са само онези нарушения на закона и/или на устава, които ищецът изрично е въвел с исковата си молба. Следователно при предявен иск с правно основание чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ извършваната от съда проверка за законосъобразност на оспорените решения се разпростира до съответствието им със закона и устава само по наведените от ищеца основания за отмяна с исковата му молба. Въведените от последния оплаквания след този момент респ. след изтичането на преклузивния срок по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ е недопустимо да се разглеждат като основания за отмяна на оспорените решения. В тази връзка извън предмета на делото остават наведените от ищеца едва в първото по делото заседание основания за незаконосъобразност и противоуставност на процесните решения, поради липсата на писмено уведомяване на делегатите за дневния ред, мястото, часа и по кой свиква ОС, както и поради липсата на кворум, тъй като на ОС са присъствали по – малко от 50 % от членовете му. В случая с исковата молба ищецът е въвел по същество две оплаквания за незаконосъобразност и противоуставност на оспореното решение за избор на членове на УС – първото, че делегатите от ЛРД с. Д., ЛРД с. К., ЛРД с. Г., ЛРД с. Я., ЛРД с. Д. и ЛРД с. В. са били едновременно и кандидати за членове на УС, поради което гласувайки за себе си, същите са се намирали в конфликт на интереси и второто, че шест от членовете на УС, които се състои от 13 лица, са избрани в нарушения на чл. 30 ал. 2 от Устава, забраняващ в УС да участват лица били членове два последователни мандата. По отношение на първото твърдяно нарушение следва да се има предвид, че по правило за конфликт на интереси говорим, при лица заемащи публична длъжност, които имат частен интерес във връзка с облага от материален или нематериален характер по повод изпълнение на службата /чл. 70 – 72 ЗПК/. Безспорно в случая ответното сдружение като ЮЛ с нестопанска цел е частен субект на правото и неговите членове, вкл. тези на УС не изпълняват публична длъжност, за да води посоченото от ищеца тяхното поведение до конфликт на интереси и да съставлява основание за отмяна на оспореното от него решение по т. 5 от дневния ред. За да опорочава това решение, твърдяното от ищеца поведение на делегатите на ОС следва да съставлява нарушение на законова забрана или въведено с устава ограничение. Понастоящем нито в общия закон – ЗЮЛНЦ, нито в специалния – ЗЛОД съществува забрана за делегатите на ОС на сдружението да са кандидати за членове на УС респ. да участват в гласуването на своите кандидатурите. Подобна забрана не е въведена и в устава на ответника. Изискванията към членовете на УС са посочени в чл. 30 ал. 4 от устава, а изискванията към делегатите на ОС и начина на вземане на решения са уредени в чл. 27 и чл. 29 от него, но в тези разпоредби липса забрана делегатите, които са предложени за членове на УС да не могат да гласуват за себе си. Липсата на подобно законово и/или уставно ограничение сочи, че твърдяното от ищеца поведение на 6 от делегатите на ловните дружинки не е незаконосъобразно или противоуставно, поради което не съставлява основание за отмяна на атакуваното решение по т. 5 от дневния ред. По отношение на второто твърдяно нарушение при вземане на решението по т. 5 от дневния ред безспорно се установи по делото, че посочените от ищеца в исковата му молба лица - С.Т., П.П., М.Х., И.Н.,Х.К., В.М. при избора им за членове на УС на проведеното на 15.05.2025г. ОС на сдружението, вече са били такива поне два последователни мандата, доколкото са били избирани за негови членове през 2017г. и през 2021г. Следователно оспорения им от ищеца избор е за техен трети последователен мандат, а съгласно чл. 30 ал. 2 от устава членовете на УС не се избират за повече от два последователни мандата. Това ограничение е въведено с изменение на чл. 30 ал. 2 от устава, прието на ОС на сдружението, проведено на 10.05.2024г. По общото правило това изменение има действие занапред и към момента вземане на оспореното решение по т. 5 клаузата на чл. 30 ал. 2 се е прилагала с промененото й съдържание. По делото са спорни последиците на тази клауза, с оглед на измененото й съдържание, като ищецът счита, че въведената забрана за повече от два последователни мандата е приложима към оспорения избор на членове на УС, тъй като е действаща част от устава, а ответникът възразява, че доколкото на същата не е предадено обратно действие, тя е неприложима към избраните за членове на УС лица, дори да са участвали в управителния орган в два или повече последователни мандата преди изменението й. При разрешаването на този спорен въпрос настоящият състав на ВТОС съобрази, че уставът е особена гражданскоправна сделка с многостранен характер, тъй като волеизявленията на учредителите, които го приемат, съвпадат по съдържание и са насочени към постигане на една обща цел – образуване на сдружение като форма на юридическо лице с нестопанска цел. Уставът като многостранен договор има организационен характер и с приемането му от общото събрание се превръща в устройствен правилник на сдружението. Уставът има силата на закон за членовете на сдружението и всички негови клаузи има задължителен характер. Те уреждат отношенията вътре в сдружението от момента на приемането им и имат действие занапред. Последващото изменение на клаузите на устава същото действа занапред, освен ако по волята на членовете на сдружението по изключение има ретроактивно приложение. Принципът на договорната автономия допуска да бъде придадено обратно действие на конкретна уговорка, стига това да е общата воля на страните. В случая ограничението членове на УС да не се избират за повече от два последователни мандата е прието през 2024г., с изменение на клаузата на чл. 30 ал. 3 от устава, по време на мандата на УС, избран през 2021г. Това нововъведено изискване е неотносимо към членовете на този УС, тъй като релевантно за приложението му е момента на провеждане на избора, доколкото тогава следва да се прецени дали са налице два последователни мандата за някой от кандидатите за участие в този управителен орган. Като част от действащия устав към момента на вземане на оспореното решение по т. 5 обаче, това ограничение е приложимо за новите кандидати за членове на УС. В тази връзка при избора на 15.05.2025г. е следвало да се съобрази за всеки от тях дали до този момент е бил два или повече мандата член на УС. Оспореният избор е нов юридически факт, които се проява след изменението на клаузата на чл. 30 ал. 2 от устава, поради което подлежи на регулация от нея. С въведената забрана за последователни мандати се уреждат за в бъдеще заварени правоотношения отнасящи се до правото на всеки член на сдружението да участва в неговото управление. При приемането на това ограничение не е обективирана воля, препятстваща приложението му към оспореното решение за избор на УС. Предвид действието на изменението на договорите във времето, не е било необходимо изрично да се посочва, че изискването за два последователни мандата се разпростира и по отношение на вече изтекли такива. Дори да беше уредено подобно, това не води до придаване на обратно действие на договорната клауза по чл. 30 ал. 2 от устава. В тази връзка, противно на становището на ответника, действието на ограничението по чл. 30 ал. 2 от устава не е предпоставено нито от предвиждането на обратното действие на тази клауза, нито от изтичането на два последователни мандата за членовете на УС от момента на въвеждането й през 2024г., за да е приложима тя във вътрешните отношения в сдружението. Последното е правно и житейски абсурдно и би довело до нетърпимия резултат въпросната забрана да е приложима едва при третия избор за членове на УС след приемането й. За да има подобно действие, с отлагателен характер, това е следвало изрично да се посочи при изменението на клаузата на чл. 30 ал. 2 от устава. Мотивиран от изложеното съдът намира, че ограничението за член на УС да не се избира член на сдружението с два последователни мандата в този орган е приложимо към оспорения избор по т. 5 от дневния ред на ОС, проведено на 15.05.2025г. В тази връзка избора на посочените от ищеца лица - С.Т., П.П., М.Х., И.Н.,Х.К., В.М. за членове на УС за нов трети последователен мандат, доколкото са били такива през мандатите 2017г. - 2021г. и през 2021г. - 2025г., е опорочен и се явява противоуставен. Нарушението на изискването на чл. 30 ал. 2 от устава е основание за отмяна на избора на тези лица за членове на УС, взето с решението по т. 5 от проведеното на 15.05.2025г. ОС на сдружението. Опорочаването на техния избор, обаче не води до противоустановност на избора на останалите членове на УС, при които липсва нарушение на забраната по чл. 30 ал. 2. Вярно е, че УС е колективен орган, но той е такъв по отношение на начина на функционирането и вземането на решенията, но не и относно неговото конституиране. Нито в закона, нито в устава има изискване избора на УС в пълния му състав да се извърши заедно и наведнъж за всички членове /в този смисъл решение № 300/22.04.2005г. по т.д. № 612/2004г. на I т.о. на ВКС/. В тази връзка, дори членовете на УС да са избрани с т.нар. „ънблок гласуване“, както е в случая, доколкото само за тези от горепосочените е налице противоустановност при избора им, оспореното решение може да се отмени единствено по отношение на тях, но не и изцяло, за всички тринадесет члена. Тази частична отмяна от една страна ще налага да се попълни допълнително състава на УС до предвидения в устава брой на членовете /чл. 30 ал. 5/, а от друга – няма да попречи на работата на този орган, тъй като той може да взема решения, ако на заседанието присъстват повече от половината му членове и тези решения се вземат с мнозинство от присъстващите /чл. 32 ал. 2 и ал. 3/. В случая избора на седем от членовете, направен на 15.05.2025г., ще се запази, което е повече от половината от тях, доколкото пълния състав на УС е от 13 души. По изложените съображения настоящият състав на ВТОС намира, че предявеният иск с правно основание чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ следва да се уважи частично като оспореното с него решение за избор на членове на УС, извършен на проведено на 15.05.2025г. ОС на сдружението се отмени само по отношение на лицата С.Т., П.П., М.Х., И.Н.,Х.К., В.М. и се отхвърли в останалата му част за отмяна изцяло на решението по т. 5 от протокола на проведеното на 15.05.2025г. ОС. Относно иска за отмяна на решението по т. 6 от процесното ОС за избор на председател на УС на сдружението и негов представляващ следва да се има предвид, че съгласно чл. 28 т. 3 от устава ОС избира такъв от състава на УС. Следователно необходимо условие за провеждане на подобен избор е кандидата да е част от състава на действащия УС на сдружението. В тази връзка избора на председател винаги следва да е предшестван от избор на членове на УС. В случая е процедирано по този начин като с решението по т. 5 за член на УС е избран И.Н. И., а с решението по т. 6 същият е избран за председател на управителния орган. По вече изложените по - горе съображения избора на И.Н. И. за член на УС е опорочен, тъй като за него е действала забраната по чл. 30 ал. 2 от устава за нов избор, тъй като вече е бил в УС два последователни мандата. В тази връзка, на основание предявения от ищеца иск по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, решението по т. 5 от процесното ОС е отменено по отношение избора на И.Н. И. за член на УС. Последното обстоятелство лишава от основание и води до противоуставност на избор на същия за председател, доколкото не може да е член на новоизбрания УС респ. не отговаря на изискването на чл. 28 т. 3 от устава. По тези съображения предявения иск за отмяна на решението по т. 6, взето от ОС, на заседание проведено на 15.05.2025г., основан на твърдения, че избрания за председател И.Н. И. няма право да е член на новоконституирания УС, следва да се уважи изцяло. Отмяната на решението за избор на председател няма да доведе до възпрепятстване дейността на ответника, тъй като съгласно устава друг член на УС, избран от същия, може да изпълнява правомощията на председател /арг. чл. 32 ал. 1 и чл. 33 ал. 4 от устава/. При този изход на спора ищецът има право на разноски в съответствие с чл. 78 ал. 1 ГПК, като същият е доказал извършването на такива за внесена държавна такса в размер на 80 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 лв. Заплащането на последния разход е доказано по делото, с представения договор за правна защита и съдействие 13.11.2025г., имащ характер на разписка, в частта за платения в брой хонорар. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд