Решение № 1396 от 7.11.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 404/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. С Решение № 64 от 28.06.2024 г. на Районен съд – Берковица, постановено по АНД № 202/2023 г., е отменено Наказателно постановление № 22/01.08.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Монтана, с което на Община Берковица, представлявано от Д. З. К., в качество й на Кмет на Община Берковица, на основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 29 от Закон за биологичното разнообразие (ЗБР), е наложено административно наказание в размер на 2000 лева, като незаконосъобразно поради маловажност на случая, на основание чл. 28 от ЗАНН. В законния срок против решението е подадена касационна жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Монтана, чрез ст. юрисконсулт И. Х., с която моли касационната инстанция да отмени оспореното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата подробно се описва установената от АО фактическа обстановка, като се позовава на приетото в т. 17.1.3. от Допълнителните режими, общовалидни за цялата територия на защитената зона, въведени с План за управление, където се забранява: „Замърсяване на територията на защитената зона с битови, промишлени и други отпадъци". Позовава се и на разпоредбите на чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, според която Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци. Счита, че позоваването на бедствено положение от страна на административнонаказаното лице е предтекст за спешност, въпреки че е възможно бързо извършване на съответната и общодостъпна информация за статута на имотите, в които по решение на Община Монтана са съхранени отпадъци. Твърди, че значимостта на засегнатите обществени отношения, а именно създадена е опасност за нарушаване на екологичният баланс на околната среда, чрез отравяне с химикали, изпускани от нерегламентираното депониране на отпадъци от всякакво естество на терени, които са част от Защитена зона „Берковица", е пречка да се приеме чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена защита, процесуалният представител юрк Хумбаджиев поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна поради липса на фактическа и правна сложност на делото и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Община Берковица, чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се потвърди решението на БРС като правилно, обосновано и законосъобразно. Доводите, които жалбоподател развива в жалбата, предвид съдържанието на протоколите пред първата инстанция са подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Няма нови доводи, които да са касационни основания, поради което счита, че решението следва да бъде потвърдено като правилно Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на РС – Берковица правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице. Установена е фактическата обстановка, която указва маловажност на извършеното деяние съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като неприлагането на този институт прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от районния съд. Приема решението на районния съд за обосновано и мотивирано, като предлага да бъде потвърдено. Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество. От фактическа страна районният съд е възприел описаната в НП и АУАН фактическа обстановка. Не установява допуснати съществени процесуални нарушения по издаване на акта и НП. Актът е съставен в присъствието на свидетели, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от него. Всички предвидени в чл. 57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Налице е съответствие между фактите, изложени в АУАН и НП. Възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка съответства на правната квалификация на деянието като нарушение на чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 29 от Закона за биологичното разнообразие. Съобразен е и текстът на чл. 29, ал. 1 от ЗБР, според който в плановете за управление по чл. 27, ал. 1 се отчитат спецификите на типовете природни местообитания и видове, предмет на опазване, като се предвиждат мерки за постигане на целите на опазване на защитените зони, отговарящи на екологичните изисквания на типовете природни местообитания и на видовете - предмет на опазване в тях. Приел е обаче, че нарушението е маловажен случай с оглед настъпването на форсмажорно наводнение, натрупаните отпадъци от всякакво естество са щателно почистени. Предмет на касационна проверка е въззивното решение в обхвата на служебната проверка и сочените от касатора касационни основания. По делото са приети представените с касационната жалба писмени доказателства. Настоящата касационнна инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона. При разглеждане на делото от първата инстанция правилно е установена фактическата обстановка, но неправилно административното нарушение е квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наведените от касатора мотиви за незаконосъобразност на въззивното решение касационната инстанция намира за основателни. Няма спор по делото свързан с обстоятелствата по извършване и установяване на нарушението, т.е. по установеното замърсяване на цитираните в НП имоти, попадащи в защитена зона по смисъла на ЗБР. С въззивната жалба е оспорена компетентността на АНО и актосъставителят, както и че не е посочено коя забрана е нарушена. Същевременно основният спор се свежда до това дали поради наличието на бедствено положение и чл. 4, т. 4 от ЗЗБ, установеното нарушение следва да се приеме за допустимо. В случая на 12 06 2023 г. действително е обявено бедствено положение на територията на Община Берковица за срок от 7 дни. Съгласно протокол от същата дата, Общинския щаб за защита от бедствия при Община Берковица е взела решение за овладяване на кризисното положение в следствие на наводнението, събраните боклуци, наноси и части от инфраструктурата да бъдат временно извозени и складирани на общински имоти [ПИ], 03928.52.56 и 47723.37.49, като първите два имота са цитирани в издаденото НП. Според настоящия касационен състав, нормата на чл. 4 от ЗЗБ регламентира основните принципи на защитата при бедствия, като в цитираната от административнонаказаното лице т. 4, е предвиден приоритет на превантивните мерки при осигуряване на защитата. В случая нормата е тълкувана погрешно, тъй като предвиденият от законодателя приоритет по осигуряване на превантивни мерки в случай на защита при бедствия, съвсем не означава използването на мерки, чието прилагане застрашават и то сериозно, други високо защитавани от закона ценности, като околното пространство. Това на фона на самия характер на превантивността, още повече утежнява извършеното нарушение. В случая не се твърди, че е било необходимо и се е целяло приоритетно да се спасяват човешки животи, респ. едно такова спасяване да е налагало като единствено възможно решение - замърсяването на посочените в решението на Щаба при бедствия към Община Берковица, терени. С оглед на изложеното нарушението не може да се приеме за маловажно, тъй като не съдържа факти и обстоятелства, които да са основание за приемането на такава маловажност, а наличието на бедствено положение на територията на Община Берковица, не обуславя и не може да обуслови замърсяване и то целенасочено, на защитени зони. Компетентността на актосъставителя и АНО е установена надлежно по делото, съгласно Заповед № РД-145 от 09 02 2022 г. и Заповед № РД-100 от 24 01 2022 г. на МОСВ /л. 5-6 на въззивното дело/ Нарушената забрана ясно е посочена в НП, а именно замърсяване на посочените терени с битови и строителни отпадъци, попадащи в защитена зона BG 0002090 „Берковица“. Посочена е и самата нарушена норма, а именно: т. 17.1.3 от План за управление на защитена зона по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици с код BG 0002090 „Берковица“ – Допълнителни режими, общовалидни за цялата територия на ЗЗ „Берковица“, въведени с настоящия план, която предвижда: Забранява се замърсяване на територията на защитената зона с битови, промишлени и други отпадъци. Планът за управление на отпадъци е приет по реда и условията на чл. 29 на ЗБР, поради което нарушението е правилно квалифицирано, респ. правилно подведено под посочената санкционна норма - чл. 124, ал. 1 от ЗБР, която гласи, че за нарушения на забраните и ограниченията, определени по реда на чл. 12, ал. 6, чл. 19 и 29, на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 200 до 5000 лв. При определяне размера на нарушението, АНО е изложил освен съображенията за други допуснати нарушения на екологичното законодателство (такова е и служебно известно КАНД № 405/2024 г.), относими/релевантни и обосновани съображения, поради които налага наказание в определения размер, поради което в тази част НП се явява обосновано. С оглед изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е основателно. При този изход на делото и с оглед направеното надлежно искане, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 27е на НЗПП в полза на касатора следва да се присъдят сторените в производството пред двете съдебни инстанции разноски за юрисконсулстско възнаграждение, а именно: по 100 лева за всяка или общо 200 лв. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана