Решение № 95 от 27.2.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 917/2025 г.

Производството е по чл. 127, ал.2 и чл. 143, във вр. с чл. 142 от СК

В РС - Червен бряг е постъпила искова молба от Г. Ц. В., с ЕГН •••••••••• от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••, чрез адв. П. К. от ПлАК /за първоначалния адв. И. В. от ПлАК, ищцата е оттеглила упълномощаването с молба с вх. № 4490/04.09.2025г./, лично и в качеството на майка на малолетната Ц. И.а - родена на •••••• г., с ЕГН •••••••••• срещу Й. В. И., с ЕГН •••••••••• от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ••••••, с която на основание чл.127, ал. 2 от Семейния кодекс се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ответника дете - Ц. И.а, с ЕГН ••••••••••, с всички произтичащи от това законни последици на него, да определи местоживеенето му и регламентира издръжката и режима на личните му контакти с детето. На основание чл. 143, във вр. с чл. 142 от СК се иска ответника да заплати месечна издръжка в размер на 400 лева за Ц. И.а, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

С исковата молба са представени: Удостоверение за раждане на дете, с № ••••••, издадено въз основа на Акт за раждане с № •••••• от ••••••, съставен в гр. Плевен; Договор за правна защита и съдействие.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и е изпратил на ответника исковата молба и му е дал едномесечен срок за отговор. В указания срок в канцеларията на съда е постъпил отговор на исковата молба и Насрещен иск с вх. № 4238/19.08.2025г. от Й. В. И., с ЕГН •••••••••• от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, •••••• против ищеца Г. Ц. В., с ЕГН •••••••••• от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••. В отговора на исковата молба, ответника оспорва същата, като моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ищеца дете - Ц. И.а, с ЕГН ••••••••••, с всички произтичащи от това законни последици на него, да определи местоживеенето му и регламентира издръжката и режима на личните му контакти с детето. Представя доказателства, прави доказателствени искания. В Насрещния иск се излагат подробни доводи срещу посоченото в първоначалния иск. Представят се доказателства и се правят доказателствени искания от Й. В. И.. Претендира разноски.

С насрещния иск са представени: Удостоверение за доходи; Нот.акт №••••••. на нотариус рег. № •••••• РС-Червен бряг; Договор за продажба по реда на Наредбата за държавните имоти; Удостоверение за наследници.

Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК съда е изпратил на ответника препис от насрещната искова молба, като му е указал, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор. В указания срок в канцеларията на съда е постъпил отговор по насрещния иск от Г. Ц. В., с ЕГН ••••••••••, чрез адв. П. В. К., от Адвокатска колегия – Плевен. Излагат се доводи по допустимост и основателност на насрещния иск. Представят се доказателства, правят се доказателствени искания.

С отговора на насрещния иск се отправя молба към съда, да определи привременни мерки до произнасяне с влязло в сила решение по гр. дело № 917/2025 г. на РС – Червен бряг.

Въз основа на направеното искане за определяне на привременни мерки и с Определение рег. № 592/13.10.2025г., съдът се е произнесъл по молбата на Г. Ц. В., с ЕГН •••••••••• за постановяване на привременни мерки, като е уважил отчасти същата и е постановил привременни мерки, като е определил режим на лични контакти на майката Г. Ц. В., с ЕГН •••••••••• от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. •••••• с детето Ц. И.а - родена на •••••• г., с ЕГН ••••••••••, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в събота и от 10.00 ч. в неделя до 17.00 ч. в неделя, без приспИ.е и без присъствието на бащата, като детето се взема и връща от дома на бащата, временно до приключване с влязло в сила Решение на производството по чл.127, ал.2 от СК.

В деловодството на съда е постъпила Молба с вх. № 5064/13.10.2025г. от Й. В. И., с ЕГН •••••••••• от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ••••••, с която оспорва искането от ответницата за постановяване на привременни мерки и моли съда, разглеждане на искането от Г. Ц. В. да бъде извършено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

С Определение с рег. № 608/17.10.2025г., съдът не е уважил молба с вх. № 5064/13.10.2025г. от Й. В. И., с ЕГН •••••••••• от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ••••••, като е отхвърлил същата до провеждане на необходимите консултации на детето Ц. И.а с психолог и същото е възстановило контактите с майката.

С Определение рег. № 649/06.11.2025г., настоящият съдебен състав е съобщил на страните проекта си за доклад по делото и е насрочва същото в открито съдебно заседание.

ИЩЕЦА редовно призован се явява лично, представлява се от адвокат П. К.- от АК - Плевен, който от името на доверителя си поддържа иска. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Представя писмени бележки, в които подробно изразява становището си по събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. Поддържа становището си, като счита, че се касае за баща, който иска да отчужди детето от майката. Цитира практиката на ВКС, която въвежда и важен критерий за оценка на родителските качества – отношението към проблема с родителското отчуждение.

ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично и с адв. И. А., с пълномощно по делото, който от името на доверителя си оспорва предявения иск. Адв. И. А. представя писмени бележки, в които изразява становище относно всички аспекти на предявените искове. Претендира разноски.

Дирекция "Социално подпомагане" гр. Червен бряг, редовно призовани, не се явява представител, представят множество социални доклади: с вх. № 4371/27.08.2025г.; с вх. № 5062/13.10.2025г.; с вх. № 5156/16.10.2025г.; с вх. № 6062/08.12.2025г.

В заключителната част на социални доклади: с вх. № 4371/27.08.2025г.; с вх. № 5062/13.10.2025г.; с вх. № 5156/16.10.2025г. се застъпва, че малолетната Ц. има право на личен и редовен контакт и с двамата родители. Отхвърлянето на бащата или майката без основателна причина се противопоставя на потребностите на всяко дете. Децата имат нужда от двамата родители за своето здраво психическо и физическо развитие. Практиката показва, че родителските права трябва да получи този родител, който активно ще съдейства за осъществяване на контактите с другия родител. Предоставянето на родителските права на отхвърления родител, за кратко време води до нормализиране на отношенията родители - деца. И двамата родители са образовани, интелигентни и възпитани. Проявяват отговорно отношение към дъщеря си и всеки от тях желае да му бъдат предоставени родителските права. В случая е възможно споделено родителство, но при условие, че г-жа В. и г-н И. променят отношението си един към друг и постигнат уважение, партньорство и добра комуникация помежду си. От Дирекция "Социално подпомагане" – Червен бряг и предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. считат, че изслушването на детето в съда трябва да се случи едва след като то е провело необходимите консултации с психолог и е възстановило контактите с майката. За целта е необходимо родителите да оказват съдействие на специалистите от ЦОП.

В заключителната част на социален доклад с вх. № 6062/08.12.2025г. се излага становище по постъпила информация от Център за обществена подкрепа - гр. Червен бряг. Като според социалните, видно от постъпилия доклад, комуникацията между родителите е възстановена и се наблюдава положителна промяна във взаимоотношенията между тях. Установено е, че няма нарушения относно емоционалното състояние на детето, следствие на раздялата между родителите. Детето е заявило желание да остане да живее при бащата и да поддържа контакти с майката. Екипът, работещ по случая препоръчвал да продължи предоставянето на услугата, за стабилизиране на отношенията между родителите, с цел осигуряване на среда за правилното развитие на детето.

От Дирекция "Социално подпомагане" гр. Червен бряг, прилагат информация, предоставена от Център за обществена подкрепа - гр. Червен бряг.

Съдът е събрал като относими по делото представените и приобщени писмени доказателства: Удостоверение за раждане на дете, с № ••••••, издадено въз основа на Акт за раждане с № •••••• от ••••••, съставен в гр. Плевен; Документ за платена държавна такса; Удостоверение за доходи; Нот.акт №••••••. на нотариус рег. № •••••• РС-Червен бряг; Договор за продажба по реда на Наредбата за държавните имоти; Удостоверение за наследници; Социални доклади: с вх. № 4371/27.08.2025г.; с вх. № 5062/13.10.2025г.; с вх. № 5156/16.10.2025г.; с вх. № 6062/08.12.2025г.; Справки за данни осигуряване на страните от базата данни на НАП; Писмо с вх.№•••••• от ЦОП гр. Червен бряг, с което представят лично досие на детето Ц., протоколи от проведени срещи и всякаква налична документация за периода от април 2025 г. до датата на съдебно заседание на 10.12.2025 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, водени от ищцовата страна: М. Б. В. – без родство и Ц. В. Ц. – баща на ищцата и водените от ответната страна: Р. И.ва В.а – племенница на ответника и . К. Ц. – приятелка на ответника.

Предвид установилата се задължителна съдебна практика, съдът е изслушал детето, по реда на чл. 15, ал.1 от Закона за закрила на детето и при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 5 от същия закон, родителите на детето, свидетелите и е взел становищата от дирекция "Социално подпомагане" – Червен бряг.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Г. Ц. В. и Й. В. И. са съжителствали на семейни начала, без да имат сключен граждански брак. От съвместното им съжителство имат едно дете, което е единствено и за двамата. До месец април 2025 г. и двамата родители са полагали грижи за дъщеря си. След раздялата им детето остава да живее при баща си. Контактите на Ц. с майката постепенно са ограничени. Детето започва да не отговаря на обаждания и съобщения, като блокира г-жа В. в телефонните контакти и социалните мрежи. Детето имало контакти с бабата по бащина линия, която живее в с. В••••••. Често двамата с г-н И. я посещавали, а понякога и тя им гостувала. Родителите на майката живеят в гр. Червен бряг. След раздялата между родителите, детето е прекъснало контактите си с тях. Детето Ц. имало изграден приятелски кръг. В много близки отношения била с първата си братовчедка, с която били почти неразделни. В проведен разговор насаме с детето социален работник от местната Дирекция "Социално подпомагане" – Червен бряг, установил че Ц. е много наранена от майка си, много тежко преживявала, това че ги е напуснала и не желае да се вижда е нея. Спомняла си моменти, когато са били заедно и се разплакала. Обвинявала нея за раздялата. Заявила пред социалния работник, че с баща си се чувстват много добре и без майка й.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът намира предявения първоначален иск за ОСНОВАТЕЛЕН и ДОКАЗАН, а предявеният насрещен иск за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Безспорно по делото:

И двамата родители са образовани, интелигентни и възпитани.

Спорно по делото:

Относно исковете за предоставяне на родителските права.

Решаващо значение при определяне предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето имат неговите интереси. В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубила силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права. Това са възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието „интерес на детето“, като изрично е подчертано, че за него „решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но „от аспекта на всестранното развитие на личността“ /както материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/.

В разглеждания случай се установява, че към настоящия момент страните са разделени, а детето живее със своя баща. От разпитаните свидетели и приетия Социален доклад се установява наличието и при двамата родители на добри социални и хигиеннобитови условия за отглеждането на детето в жилищата, с които разполагат. И двамата родители имат възможност да осигурят необходимите условия за задоволяване нуждите на детето, както и с подкрепа от членове на разширеното семейство. Следва да се отбележи, че не е налице практическа разлика в материалните възможности на родителите на детето и техните близки.

Що се отнася до емоционалната привързаност на детето към родителите, от доказателствата по делото (изслушването на детето, по реда на чл. 15, ал.1 от Закона за закрила на детето, свидетелите и социален доклад) се установи, че е налице привързаност повече към бащата, който в момента полага грижи за него. Същевременно, от свидетелските показания се установява, че и двамата родители са съпричастни към съдбата и бъдещето на детето, обичат го според своите разбирания и убеждения, утвърдени в родителското семейство.

От друга страна, много силно се наблюдава следното:

Първо - от събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че детето е останало да живее при своя баща, като за целия период след месец април 2025г. до настоящия момент между майката и детето, контактите са се ограничили. За непроведените срещи след месец април 2025г. до настоящия момент, пред социалните работници, бащата изтъква следните причини: не може нищо да направи, за да промени решението на детето. Позволява на дъщеря си да избира, дали да се вижда с майка си или не. Смята, че в ролята си на родител трябва да изпълнява желанията на дъщеря си и не осъзнава, че е необходимо да използва собственото си влияние и авторитет, за да изисква от детето да запази контакта и връзката с другия родител.

По делото е установено, че двамата родители са в изключително обтегнати отношения, не умеят да общуват помежду си и да поделят отговорността за отглеждането и възпитанието на детето, както и да изискват от своите роднини, близки и приятели подобаващо отношение към другия родител в присъствието на детето, поставили са го в дисфункционална среда, като са го направили свидетел на различни видове агресия и манипулации в отношенията, което се отразява негативно върху неговото развитие. Двамата родители проектират своя дълбок конфликт в отношенията си върху детето и го въвличат в него. В тази връзка съдът държи да отбележи, че от изключителен интерес за детето е двамата родители да не демонстрират в негово присъствие противоречията помежду си, както относно вижданията си по неговото отглеждане и възпитание, така и съществуващата неприязън в личните си отношения, тъй като това неизменно се отразява на детето.

Второ - в проведеното открито съдебно заседание от 28.01.2026г., бащата Й. В. И. разказва пред съда, че заедно с детето са отишли до училището, в което работи майката. Пред детето, бащата И. попитал М., дали има връзка с майката на детето ••••••. В този смисъл поведението на бащата е укоримо, независимо от причините довели до това негово решение. Бащата е реагирал по такъв начин, че с поведението си е довел до развитието и задълбочаването у детето на синдрома на родителското отчуждение спрямо майката, израз на което е и нежелание му да се среща с нея. Това се подкрепя и от разказа на детето пред съда, проведен в заседанието на 10.12.2025г. – „••••••“.

Вместо да го подготви за по-леко преодоляване на стреса от раздялата му с неотглеждащия родител, да го успокои и да съдейства за възстановяване авторитета на този родител, бащата допълнително травмира, обърква и превръща собственото си дете в буфер на противоположни интереси и в средство за въздействие върху другия.

До този резултат - отчуждаване на детето спрямо майката, се е стигнало и поради създадените, и явно прикрити от бащата отношения с друга жена. Това се подкрепя и от разказа на детето Ц. И.а – „••••••“, както и от разказа на ищцата Г. Ц. В. – „Т••••••“.

Важното в случая е, че по хронология, изяснена и от свидетелите и от изслушването на родителите, пръв бащата е започнал връзка, която е принудила майката да напусне общия дом и да заживее при своите родители. Едва на по-късен етап, се установява, че В. започнала връзка с друг човек. Горното се подкрепа и от показанията на М. Б. В., директор на училището, в което работи •••••• В.. Същата разказва пред съда – „••••••“.

В тази връзка, съдът не кредитира с особено доверие казаното от свидетелите . К. Ц. и Р. И.ва В.а, относно отношенията на бащата с друга жена. Същите са противоречиви и не водят до ясни заключения, относно факта, кой от двамата родители пръв и причинил раздялата. В останалата част, приема същите като достоверно изложени и възприети от свидетелите, спрямо личните им наблюдения и преценка за ситуацията.

Кредитира с доверие изложеното от Ц. В. Ц. - бащата на ищцата, който споделя, че дъщеря му установила, че Й. си има любовница, напуснала го и след това отишла да живее при родителите си. Бащата на В., разказва още, че Й. започнал да плаче и започнал да я убеждава да се върне при него и детето, и да му прости. В. отслабнала, защото се тормозила много, като през пролетната ваканция на 2025г. дошла при родителите си и казала, че повече няма да се върне при мъжа си Й.. Дъщеря му Г. питала детето си дали иска да дойде с нея в къщата на баба си и дядо си, но то не искало.

Трето - Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, синдромът на родителско отчуждение се определя като "безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг". Този т. нар. синдром, не е просто конфликт между родителите или временно отдръпване на детето - това е системно и целенасочено отчуждаване от страна на единия родител, което пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано от двамата родители и да има пълноценни лични отношения с всеки от тях. Конкретни примери от практиката, сочат на целенасочено отчуждаване въздействие спрямо детето: "баща ти е лош", съответно и: "майка ти е лоша", "кажи на баща си, че няма да ходиш при него, защото там не е хубаво", "майка ти те заряза, защото живее с друг мъж" и пр., и пр.... Погрешно е наложеното в обществото мнение, че "майката е винаги отчуждаващият родител". Отчуждаващ може да е всеки един родител. Не са редки и случаите, в които самият баща отчуждава детето от майката, без никаква намеса на майката.

В конкретния случай, настоящия съдебен състав констатира, че е налице синдром на родителско отчуждение и че това е процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката с другия родител, докато чувствата на детето станат противоречиви на тези, които трябва да се очакват.

Така въз основа на горното, съдът следва да отбележи, че интересът на детето е свързан с правото на лични отношения с всеки от родителите му и правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие (чл.124 СК). Синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг. Поради това синдромът на родителско отчуждение пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях.

Тъй като съдът следи служебно за интересите на детето, то при определянето на режима относно родителските права, е длъжен да съобрази предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран (в този смисъл решение №19/2019г. на ІV ГО и решение № 110/2018г. на ІV ГО).

Въз основа на всичко изложено дотук се налага извода, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от своята майка, поради което предоставянето на родителските права и определяне местоживеенето му следва да бъдат предоставени на нея.

Възражението на бащата по насрещния иск за предоставяне на родителските права на него, следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователни са възраженията на ответника, че майката не е осигурила подходящи жилищно-битови условия за отглеждане на детето. Доказа се, че същата живее в къщата на родители си, където има нужните условия за отглеждане на детето Ц. И.а.

Не са основателни и твърденията в насрещния иск, че майката няма финансова възможност да отглежда и възпитава детето. В тази връзка и като доказателство за това е изискана справка от НАП, относно трудовото възнаграждение на Г. Ц. В..

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява

родителските права:

На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните.

Поради горното с оглед привързаността и желанието на детето да се среща с бащата и желанието на бащата да се грижи за него, съдът намира че на бащата следва да бъде определен един разширен режим на лични контакти, а именно:

• Всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 18 ч. в неделя с преспИ.е. В случай, че по здравословни причини свързани с детето, горепосоченият режим не може да бъде осъществен, същият се компенсира с първата четна седмица след оздравяване, наред с първоначално определения режим. При ангажиране на детето с учебни и неучебни занятия и/или други мероприятия в дните, определени за лични контакти на бащата, същият следва да поеме задължението за водене и връщане.

• Бащата ще има право да вижда и взима при себе си детето с преспИ.е 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16 ч. на 01.01.; два дни по време на Великденските празници на всяка четна година с преспИ.е.

• Бащата също така има право да вижда и взема детето при себе си всяка година на рождения си ден за времето от 10:00 до 21:00 часа, а ако е учебен ден, без да пречи на учебния процес ще го взема след края на учебните занятия до 21:00 часа, освен ако личният празник не съвпада с режима на лични отношения.

• Рождените дни на детето родителите ще празнуват заедно, като в случай, че не могат да постигнат съгласие, бащата ще има право да вижда и взема детето в деня следващ рождения му ден за времето от 10:00 до 21:00 часа, а ако е учебен ден, без да пречи на учебния процес ще го взема след края на учебните занятия до 21:00 часа, освен ако личният празник не съвпада с режима на лични отношения.

При упражняване на режима на лични отношения бащата ще взема детето от адреса по местоживеене на майката и ще го връща обратно там съгласно уговореното между страните.

Във връзка с определения разширен режим на лични контакти на бащата с детето, съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени, по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.

Обаче е изразено становище от Дирекция "Социално подпомагане" – Червен бряг, че двамата родители, заедно с детето, следва да бъдат насочени към подходяща социална услуга в общността, като на основание чл.138а от СК, съдът с решението си следва да определи ползването на задължителни социални услуги в общността. При така установеното, съдът намира изразено становище от Дирекция "Социално подпомагане" – Червен бряг за основателно.

Относно иска за издръжка в полза на детето:

В чл. 27, ал. 2 СК е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за пола и възрастта разходи. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Следователно съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите, т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на детето съдът приема, че са присъщите за възрастта му от храна и облекло. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, определя месечна издръжка платима от бащата, в размер 204.52 евро (400лв.), считано от датата на завеждане на исковата молба, с падеж 25-то (двадесет и пето) число на месеца, за който се дължи, по банков път, ведно със законната лихва за забава, до окончателното й изплащане до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от майката. С оглед изложеното съдът намира, че първоначалния иск е основателен в пълния предявения размер от 204.52 евро (400лв.) и като такъв, следва да се уважи.

По изложените съображения предявения първоначален иск по чл. 127, ал.3 във вр. с ал.2 и чл. 143, във вр. с чл. 142 от СК следва да бъде уважен изцяло, съответно предявеният насрещен иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

Относно разноските.

При този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на бащата - ответник следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Червен бряг, общо сумата от 294.51 евро и 2.56 евро такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК, държавна такса се дължи за всеки иск в размер, посочен в чл. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Дължимата държавна такса, по иск с правно основание чл. 127 СК, на основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, е в размер на 40,90 евро, но не по-малко от 15,34 евро. Съдът намира, че следва да се определи такса върху иска в размер на 30,68 евро, като от тази сума ищеца е внесъл 15,34 евро, поради което следва в тежест на ответника да бъде присъдена сумата от 15,34 евро, съобразно уважената част от иска.

Режимът на разноските следва да бъде подчинен на общите правила на чл.78 от ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 362 от 11.10.2017 г. по гр. № 3227/2017 г., Определение № 306 от 4.9.2017 г. по гр. д. № 2722/2017 г на III ГО, Определение № 680 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 355/2018 г. на IV ГО и много други, които настоящият състав споделя.

По посочените съображения отговорността за разноски в производството следва да бъде определена съобразно общите правила на чл. 78 от ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете. Такива са претендирани с исковата молба, както е представен и Договор за правна защита и съдействие (л. 45 от делото), с договорено възнаграждение от 306.78 евро. Като сумата е била преведена от ищеца по банков път на адв. К.. Доколкото адвокатското възнаграждение е заплатено общо за всички искове, без да бъде уточнено каква част за кой от тях е платена, следва да се приеме, че 153.39 евро са заплатени по иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, а останалите 153.39 евро са за исковете по издръжка. С оглед уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 306.78 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът