Решение № 1295 от 11.10.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3504/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № BG2023/3000-542/НП от 03.10.2023г., издадено от началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митница-Пловдив“, Агенция „Митници“, с което на И. П. А., ЕГН ••••••••••, е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и е отнет в полза на държавата на основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 126, ал.1 от ЗАДС общо 0, 975 кг. тютюн за пушене, намиращ се на съхранение в Трето РУ-Пловдив. Жалбоподателят А. навежда конкретни съображения за определяне на случая като „маловажен“ в жалбата си. По същество не оспорва нарушението. Моли съда, поради незаконосъобразност на НП, да го отмени. В съдебно заседание се явява лично, поддържайки жалбата си. Въззиваемата страна Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митница-Пловдив“, Агенция „Митници“, редовно призована, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 04.06.2024г., а жалбата е депозирана в съда с вх.№ 65349/18.06.2024г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения: По повод постъпила информация в сектор „КП“ към Трето РУ при ОД на МВР за незаконно държане на акцизни стоки, на 11.05.2023г. било организирано полицейско присъствие в гр. Пловдив, кв. „Шекер махала“ от служителите към Трето РУ-Пловдив, сред които мл. експерт Н.М. и мл. инспектор Т.М.. Така в района била извършена проверка на ул. „Напредък“ и ул. „Дилянка“, до № 25 на лицето И. П. А., ЕГН ••••••••••, от •••••. В хода на проверката било установено, че същият държи в лек автомобил „Киа Черато“, с рег. № ••••, полиетиленова чанта, съдържаща около 1, 000 кг. ситно нарязана жълто-кафява суха листна маса, с мирис на тютюн. Жалбоподателят А. бил отведен в сградата на Трето РУ-Пловдив, където с Протокол за доброволно предаване peг. № УРИ438р-9901/12.05.2023г., предал откритата при проверката жълто-кафява суха листна маса, с мирис на тютюн на служител на Трето РУ-Пловдив. В обяснение от 11.05.2023г. жалбоподателят заявил, че закупил тютюна за лична употреба от „Руския пазар“ в гр. Пловдив от непознато за него лице. За извършените контролни действия били изготвени Докладна записка рег.№ 438р-12108/09.06.2023г. и Докладна записка peг.№ 438р- 9897/12.05.2023г. до началника на Трето РУ-Пловдив. Образувана била преписка № 438-3M-306/ 11.05.2023г. по описа на Трето РУ-Пловдив. Във връзка с иззетото вещество била изготвена експертна справка № 1110/17.05.2023г. от експерт при сектор „Базова научно-техническа лаборатория” при ОДМВР-Пловдив, съгласно която жълто-кафявата листна маса, обект на изследване, представлява тютюн с нето тегло 0, 975 кг., който може да се използва за пушене, без да се подлага на допълнителна индустриална обработка. Същият попадал в обхвата на продуктите, дефинирани в чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС като „тютюн за пушене (за лула и цигари)“. Количеството било определено посредством везна с марка „ELICOM“, модел “EVL+15/30. По отношение на възражението на жалбоподателя за мястото на извършване на проверката съдът съобрази, че същият не оспорва нито количеството, нито съдържанието на иззетите вещества, нито прави искане за назначаване на допълнителна експертиза. Същевременно експертната справка е изготвена от вещо лице – служител на Сектор „БНТЛ“, поради което не възниква изразеното в жалбата съмнение за неправилност на изготвената справка, което да обуслови служебното назначаване на химическа експертиза в хода на съдебното следствие. Материалите по случая били изпратени на Районна прокуратура-Пловдив, по компетентност. С Постановление № 6761/2023г. от 13.07.2023г. било отказано да се образува досъдебно производство по преписката и било постановено материалите да се изпратят на компетентния орган за ангажиране административнонаказателна отговорност. С писмо с рег. № 32-492574/27.07.2023г., получено лично на 16.08.2023г. от жалбоподателя, същият бил уведомен за образуваната срещу него административнонаказателната преписка № BG2023/3000-542 по описа на Териториална дирекция Митница Пловдив, Агенция „Митници“. Дължимият акциз на стоката, предмет на нарушението-общо 0, 975 кг. тютюн за пушене бил в размер на 162, 83 лв. /сто шестдесет и два лв. и осемдесет и три ст./, изчислен съгласно чл.41, във връзка с чл.29, ал.2 и чл.38, ал.1 от ЗАДС, съгласно служебна бележка с рег.№ 32-495186/28.07.2023г. от отдел „Акцизна дейност“ на ТД Митница - Пловдив. На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено процесното НП. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по административната преписка и събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства: Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 13.07.2023г., Протокол за доброволно предаване от 11.05.2023г., Писмени обяснения на И. П. А. от 11.05.2023г., Експертна справка № 1110/17.05.2023г., служебна бележка, сочеща дължимият акциз, писмо рег. № 32-492574/27.07.2023г., известие за доставяне от 16.08.2023г., разписка за връчване на НП от 04.06.2024г., АИС „Български документи за самоличност“, справка за регистрация в централния полицейски регистър на лице, Заповед № ЗАМ- 978/32-220244/13.06.2023г. на Директора на Агенция „Митници“. Гореизброените доказателства и доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се, поради което и съдът изцяло ги кредитира. По отношение на представеното към жалбата Експертно решение от 11.12.2013г, валидно до 01.12.2016г., съдът съобрази, че същото не се отнася до процесното време на нарушението. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното: Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗАМ - 978/32-220244/13.06.2023г. на Директора на Агенция „Митници“ се установява компетентността на административнонаказващия орган. В случая е приложима разпоредбата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, в която АУАН изобщо не се издава, доколкото административнонаказателното производство е образувано след изпращане на преписката от прокуратурата в следствие на отказ да се образува досъдебно производство. В този случай шестмесечният срок за издаване на НП тече от получаване на прокурорската преписка. Това условие в случая е налице, доколкото от датата на издаване на НП - 03.10.2023г. е видно, че шестмесечният срок е спазен, видно от известие за доставяне от 16.08.2023г. на писмо рег. № 32-492574. При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация. В конкретния случай правилното установяване на фактическата обстановка е довело и до законосъобразно приложение на материалния закон. Съгласно трайната съдебна практика „държането“ представлява съзнателно и волево упражняване на фактическа власт върху дадена вещ, която власт е съпътствана с възможност за носителя й във всеки един момент да се разпореди с вещта в свой или в чужд интерес, посредством правни или фактически действия. Така изрично Решение № 101 от 13.07.2016 г. по н. д. № 296 / 2016 г. на ВКС, 3-то н.о, Решение № 174/02 януари 2019 г. по н.д.№ 629 по описа за 2018 г.на ВКС, Решение №92/19.06.2015 по дело №204/2015 на ВКС. Последното се осъществява независимо от мястото, където се намират вещите, без да е необходимо наличието на друга вещ, която да опосредява упражняването на фактическата власт на дееца. Това означава, че деянието извършено чрез „държане“ на акцизната стока без съответния данъчен документ, ще бъде осъществено независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и пр. В този смисъл акцизните стоки без съответния документ могат да се държат в жилище, склад, в чанта, включително и в превозно средство, както в случая. В този смисъл жалбоподателят е упражнявал трайна фактическа власт върху акцизната стока, посредством поставянето й в автомобила му. С „държането на акцизната стока“ като форма на изпълнение, предвидена в чл. 126 ал. 1 т. 1 от ЗАДС, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Държаната стока „тютюн за пушене“ представлява акцизна стока по смисъла на чл. 12, ал.1, т.1 ЗАДС, вр. чл.2, т.2 ЗАДС, като по този начин за държателя е възникнало задължение по смисъла на чл. 126 ЗАДС да притежава документ, доказващ заплащането, начисляването или обезпечаването на акциз, за да бъде упражняваната от него фактическа власт правомерна. В нормата на чл. 126 ЗАДС са предвидени в условията на алтернативност няколко възможни документа, които биха обусловили законосъобразност на поведението му. В случая деецът не е притежавал нито един от тях и не е изложил твърдения, нито е ангажирал доказателства, да е притежавал такива. Нещо повече, от самите обяснения, дадени от наказания субект в хода на прокурорската преписка, е видно, че такъв документ не е съществувал, предвид произхода на стоката, а именно нелегално закупена от неустановено по делото лице. Правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, а не по чл. 123 от ЗАДС. Следва да се подчертае, че нарушенията по чл. 123 ЗАДС и чл. 126 ЗАДС са напълно самостоятелни и имат отделно приложно поле, доколкото въвеждат различни правила за поведение. Чл. 123 ЗАДС въвежда изискване потребителските опаковки на държаните акцизни стоки да са облепени с оригинален бандерол, а чл. 126 ЗАДС предвижда задължение упражняваната фактическа власт да е съпроводена с притежание на документ, доказващ внасянето, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. Така съдебната практиката приема, че член 123 от ЗАДС би бил приложим, ако стоката е била в потребителска опаковка, предназначена за реализация на вътрешния пазар, и върху която задължително следва да се съдържа акцизен бандерол, а не когато стоката е в насипно състояние - в този смисъл е и Решение № 197/22.06.2017г. по к.а.н.д. № 217/2017г. на АС- Перник. Субект на нарушението по чл. 126 ЗАДС може да бъде всяко лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, без за тях да е налице документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Законодателят не е ограничил субектите на това административно нарушение само до регистрираните по ЗАДС лица или чрез въвеждане на друг критерий. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАДС, акцизната ставка за тютюн за пушене е 167 лв. за килограм, с оглед на това, че нарушението е извършено на 11.05.2023г. Съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗАДС, данъчната основа за облагане с акциз за тютюна за пушене (за лула и цигари) е количеството тютюн за пушене, измерено в килограми. Поради това и дължимият акциз, изчислим по правилата на чл. 41 от ЗДДС, е правилно определен в размер на 0.975 кг. x 167 лв. = 162.83 лв. Доколкото двойният размер на дължимия акциз за процесните стоки възлиза на 325.66 лева, то съвсем законосъобразно глобата е индивидуализирана в рамките на законоустановения в нормата на чл. 126, ал.1 ЗАДС минимум - 1000 лева. Констатираното нарушение разкрива типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и невъзможно приложението на чл. 28 ЗАНН в процесния случай. На първо място, законодателят изрично е приел хипотезите, при които случаят се явява маловажен, като същите са обвързани от стойността на държаното вещество и невнесения за него акциз. В тази връзка следва да се съобрази, че в настоящия случай стойността на невнесения акциз е 162.83 лева, чийто двоен размер е 325.66 лева, като последният надминава повече от 3 пъти стойността от 100 лв., която законодателят е приел, че може да се квалифицира като маловажен случай в чл. 126б, ал.2 ЗАДС. Това обстоятелство следва да се отчете като отегчаващо, което повишава степента на конкретната обществена опасност на деянието, в който смисъл е и трайно установената съдебна практика на Административен съд – Пловдив, с която се изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. По делото не са ангажирани доказателства за многобройни смекчаващи обстоятелства или такова с изключителен характер. Същевременно възрастта на жалбоподателя (72 год.), както и твърденията в жалбата му за влошено здравословно състояние и недобро финансово състояние, предвид на това, че разчита единствено на пенсия, са обстоятелства, които не биха могли да обусловят прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е пенсионер, но предвид възрастта му, съдът приема, че това отговаря на истината. Доколкото представеното ТЕЛК-ово решение е с изтекъл срок на валидност до 01.12.2016г., а и не са ангажирани доказателства за подновено такова, фактът, че жалбоподателят е пенсионер, е единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, като възрастта му е била отчетена от наказващия орган при индивидуализацията на наказанието с определянето на глобата в минимален размер. Относно липсата на парични средства, следва да се има предвид че парите са от род, който не погива (genus non perit). В тази връзка и обстоятелството, че длъжникът не разполага с такива за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. В противен случай би се стигнало до положение, при което неплатежоспособни лица извършват действия, нарушаващи установения ред на държавно управление, след което биват оправдани за извършените от тях незаконни действия с аргумент, че нямат средства да заплатят наложените им санкции, което не само би било юридически неоправдано, но и би довело до несправедливо третиране и до неравенство на гражданите пред закона, абсолютно недопустимо на основание чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. Имущественото състояние е от значение при определянето на размера на наложеното наказание на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Както се посочи по-горе наложеното наказание е в минимален размер, поради което и въпросът за конкретното имуществено състояние (за което жалбоподателят не представя доказателства), се явява без значение. Отделно от това, видно от приложената по административната преписка – справка за регистрация в централния полицейски регистър на лицето, се установява, че жалбоподателят А. е осъждан два пъти за престъпления от общ характер, макар и с друг предмет на засегнатите обществени отношения, както и с криминални други прояви в миналото. Посоченото макар лицето да е реабилитирано по осъжданията, се явява индиция за завишена обществена опасност на дееца и допълнително основание случаят да не се определи като „маловажен“ такъв. На основание чл. 124, ал.1 ЗАДС, тютюнът подлежи на отнемане в полза на държавата, поради което и правилно с наказателното постановление е отнет иззетият тютюн за пушене. По изложените съображения, НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло. При този изход на спора, право на разноски би имала въззиваемата страна, представлявана в съдебно заседание от процесуален представител, доколкото обаче разноски не са поискани, такива не следва да се присъждат.