Решение № 15775 от 9.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 596/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Производството е образувано по жалба на Т. К. Л., [ЕГН], съд. адр. [населено място], [жк]-ва част, [адрес] срещу Заповед № 3286з-4526/06.12.2024 г. на Директора на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, адр. [населено място], [улица], с която е отказано, на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, да бъде снета полицейската регистрация на жалбоподателя № 22621/25.10.2006 г. на 05 РУ-СДВР, по ЗМ № 2462/2006 г. Моли отмяна на заповедта и присъждане на деловодни разноски. Ответникът Директора на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира деловодни разноски. Съгласно разпоре дбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Предвид това, индивидуален административен акт е отказът за снемане на полицейска регистрация по реда на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, доколкото засяга права и законни интереси на молителя. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е и мълчаливият отказ да се издаде изричен акт, който е налице, когато административният орган не се произнесе по искането за издаване на акта в законните срокове. Съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, като съгласно ал. 7 от цитираната разпоредба, когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. При неспазването на тези 28 дни е налице мълчалив отказ. Освен неспазването на сроковете, за да е налице мълчалив отказ, трябва да е налице и законова компетентност на административния орган да издаде искания акт. В конкретния случай ответникът има законовото задължение да издаде акта – заповед за снемане на полицейската регистрация, което е уредено в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 18 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, което може да стане служебно или по искане на заинтересованото лице. Ответникът е компетентен да издаде заповедта, доколкото, съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1 от Наредбата, тя се издава от Министъра или от оправомощено от него лице, каквото е ответника съгласно Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. В конкретния случай не е налице мълчалив отказ, а изричен отказ с обжалваната заповед. Видно от материалите по делото, спрямо жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация № 22621/25.10.2006 г. на 05 РУ-СДВР, по ЗМ № 2462/2006 г. във връзка с НОХД № 2905/2007 г. по описа на СРС за престъпление по чл. 346, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 18, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Делото е било решено с одобряване на споразумение с протоколно определение от 14.06.2007 г., като на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 г. Жалбоподателят е подал искане по чл. 19, ал. 2 от горецитираната Наредба за снемане на полицейската регистрация. Искането е подадено, чрез СДВР до ответника, който издава обжалваната заповед, с която отказва снемането на полицейската регистрация. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 28.12.2024 г., а процесната жалба е подадена на 08.01.2025 г. Предвид всичко изложено до тук, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от жалбоподател, който има правен интерес и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на акта по чл. 146 от АПК: Както вече се посочи, по делото е безспорно, че спрямо жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация № 22621/25.10.2006 г. на 05 РУ-СДВР, по ЗМ № 2462/2006 г. във връзка с НОХД № 2905/2007 г. по описа на СРС за престъпление по чл. 346, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 18, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Делото е било решено с одобряване на споразумение с протоколно определение от 14.06.2007 г., като на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 г. Безспорно е, че по искане на жалбоподателя е издадена процесната Заповед № 3286з-4526/06.12.2024 г. на ответника, с която е отказано снемане на полицейската регистрация. Административният орган съобразява, че основанията за снемане на вече извършена полицейска регистрация са изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР, но в конкретния случай не са ангажирани доказателства по отношение на жалбоподателя да е било налице което и да е от изрично и лимитативно посочените основания за снемане на полицейската му регистрация. Ответникът правилно приема, че целта на полицейската регистрация е насочена към дейностите по чл. 27 от ЗМВР, и в тази връзка като различен институт с различни цели и последици полицейската регистрация има за цел обработването на лични данни за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Правилно посочва, че хипотезите, при които се снема полицейска регистрация са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл. 68, ал. 6 ЗМВР материалноправни предпоставки. Съдът приема, че тази мярката е пропорционална и не е в противоречие и с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Европейското право изрично предвижда изключение от приложението на правилата за защита на личните данни при обработването им от компетентните органи за целите на наказателното преследване и опазването на националната сигурност и обществения ред, което изключение съответства на националните норми относно целта на полицейската регистрация. Правилни са съображенията на административния орган, че установените с чл. 68, ал. 6 ЗМВР лимитативно изброени материалноправни предпоставки са задължително условие за снемане на полицейската регистрация, но не само. По-конкретно, административният орган се мотивира правилно, че и при липсата на посочените предпоставки регистрацията може да се снеме ако обективно е отпаднала необходимостта от нея, което, обаче в случая не е така. Не е така, доколкото фактите по делото, обсъдени от административния орган, разкриват нееднократна склонност през продължителен период от време жалбоподателят да не спазва наказателно правните и административно правните норми. Правилни са доводите, че жалбоподателят разкрива същността на криминогенна личност, поради което обществения интерес налага запазването на неговата полицейска регистрация. Тези доводи са правилни и се приемат от новото Решение № 11072 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3355/2024 г., V о., което се мотивира, както следва по-нататък в мотивите и които съображения се приемат от настоящия състав: Споделя се изводът, че в случая формално не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация на жалбоподателя. От значение за настоящия спор, обаче, е Решение на Съда на Европейския съюз ( СЕС ) от 30 януари 2024 г. по дело C- 118 / 2022, според което чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива, отнесени към членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Тълкуването на приложимите общностни норми, направено в това решение са задължителни за всички национални съдилища в Европейския съюз, когато разрешават правни спорове и се налага прилагането на тълкуваните от СЕС норми. Чл. 633 от ГПК конкретно посочва, че решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Няма данни в българското законодателство да са транспонирани разпоредбите на чл. 4, § 1, б. в) и д) на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., съобразно които (в тази връзка и съображение