Решение № 1216 от 2.9.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 348/2026 г.
Административен съд - Монтана02.09.2026reporting judge Соня Камарашка
Ruling
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община [населено място] да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация заведено с вх.№9400-1093 от 04.05.2026г. ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община [населено място] за изрично произнасяне с мотивиран акт по подаденото заявление за достъп до обществена информация от Н. Г. П. – П. от [населено място], [улица], [адрес] с вх.№9400-1093 от 04.05.2026г., в 14-дневен срок от съобщаване на настоящото решение. ОСЪЖДА Община [населено място], представлявана от кмета ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. П. – П. [ЕГН] от [населено място] , сумата от общо 305,11 (триста и пет евро и единадесет евроцента) представляваща сторените в настоящето производство разноски, както и 2,56 евро държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.40, ал.3 от ЗДОИ. На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението изготвено в електронна форма да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК. СЪДИЯ: �
Grounds
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс /АПК/ във връзка с чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба подадена от Н. Г. П. – П. от [населено място], [улица], [адрес], чрез надлежно упълномощения адв. Д. Д. от САК със съдебен адрес [населено място], [улица], email:[електронна поща] против формиран мълчалив отказ на Кмета на Община Вършец за достъп до обществена информация по подадено заявление за достъп до обществена информация с вх.№9400-1093 от 04.05.2026г. В жалбата се излагат доводи, че подаденото заявление до кмета на Община Вършец съдържа изискуемите реквизити по чл.25 от ЗДОИ, като точно и ясно е индивидуализиран заявителя, адреса му на кореспонденция, описана е исканата обществена информация, а именно заповеди за премахване на незаконни строежи, които ясно са посочени с номер и дата, посочен е предпочитания начин за получаване на кореспонденцията на хартиен носител, като същото е входирано в Общината. Твърди се, че на осн. чл.3, ал.1 от ЗДОИ задължени субекти да съхраняват и представят обществена информация са органите на местното самоуправление, като на основание чл.33 от Закона за администрацията и чл.38, ал.1 от ЗМСМА, това е кметът на Община Вършец. Именно той е бил сезиран надлежно с подадено по установения ред заявление за достъп до обществена информация, отговарящо на законовите изисквания. Сочи се, че заявлението е входирано в Община Вършец на 04.05.2026г., като двуседмичния срок за предоставяне на информацията е изтекъл на 19.05.2026г., като по аргумент на чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, а в случая да се даде исканата информация. Излагат се доводи, че постановения от кмета на Община Вършец мълчалив отказ е незаконосъобразен, като същият противоречи на процесуалните правила, както и на материалния закон. Законът ясно е предписал форма и съдържание на решението на административния орган, уредени с нормата на чл.38 от ЗДОИ, а в чл.39 от ЗДОИ е определен начинът на съобщаване на това решение на заявителя. Липса изричен отказ, в който да са описани причините, поради които не е предоставен достъп до исканата информация, води до невъзможност на заявителя да разбере причините за отказа и да прецени дали същият е законосъобразен или не. В случая кметът на Община Вършец не се е произнесъл с изрично решение, каквото е изискването на закона, нито отказ е връчен на заявителя. От друга страна липсата на мотиви и основания към отказа на административния орган лишава и съда от преценката дали самият отказ е в унисон с материалния закон и дали исканата информация е обществена или не, тъй като по този въпрос следва да има изрично произнасяне на решаващия орган. Твърди се, че исканата информация е обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ, поради което следва да бъде предоставена на заинтересованите граждани, като се цитират разпоредби от Конституцията. Исканата информация е обществена относно имоти общинска собственост, във връзка с тяхното стопанисване, както и други въпроси, които са от значение за Община Вършец и гражданите, като тази информация е важна и за жителите на Община Вършец, за да могат да си съставят собствено мнение относно работата на местните органи на управление, които следва да добият информация как се стопанисват общинските имоти. Моли се за отмяна на постановения мълчалив отказ поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречащ на материалния закон, като преписката се върне на кмета на Община Вършец за изрично произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация с вх.№9400-1093 от 04.05.2026г. или за предоставяне на исканата информация. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателя Н. Г. П. – П. от [населено място] редовно призована не се явява, от пълномощника и адв. Д. Д. от САК е постъпило писмено становище в което поддържа депозираната жалба и наведените в нея доводи в насока отмяна на постановения мълчалив отказ. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответната страна – кмета на Община Вършец редовно призован не се явява, представлява се от старши юрисконсулт А. Т.. В съдебно заседание и в писмено становище при изпращане на административната преписка се оспорва подадената жалба. Излагат се доводи, че исканата информация не представлява обществена такава. Твърди се, че нормативната уредба, по реда на ЗДОИ може да бъде търсен достъп до вече съществуваща информации която е създадена или се съхранява от сезирания субект, докато в случая поставените въпроси имат именно такъв характер. Отделно заявлението е адресирано до кмета на Община [населено място] и Управителя на МЦ „Вършец“, като исканата информация не е достатъчно индивидуализирана и се отнася до двама адресати. По съществото на делото поддържа писменото становище, като посочва, че в заявлението състоящо се от 24 точки адресирани до кмета не може да се установи кои се отнасят до документи на Общинска администрация Вършец, кои се отнасят до документи на МЦ Вършец в качеството му на ТД и дали заявителката е очаквала две отделни решения или един общ отговор, поради което заявлението не отговаря на чл. чл.25, ал.1, т. 2 от ЗДОИ. Обстоятелството, че част от поисканата информация е свързана с дейността на общинското дружество, не означава, че същата се създава или съхранява от кмета на община Вършец. Самостоятелната правосубектност на МЦ Вършец, както и наличието на отделни органи на управление, деловодство и документация изключва възможността кметът да бъде задължен да предостави документи, които не се намират в общината и се съхраняват единствено в ТД. Част от поисканата информация не е и достатъчно детайлизирана. В заявлението се използват общи обозначения като „помещения“, „неговият наемател“, „досегашният обект“, „търговец“, „процедура“ и „съдебен спор“, без във всяка отделна точка да бъдат посочени конкретният имот, номер и дата на договора, наименование на наемателя или съответно съдебното производство. С оглед на широкия конфликт, част от тези означения могат да бъдат свързани с определени отношения, но това не се отстранява и неяснотата относно точния обхват на исканите за всички решение, а именно заповеди, протоколи, доклади, писма, кореспонденции и други документи. Този недостатък е особено съществен по отношение искането съдът непосредствено да задължи кмета на община Вършец да предостави цялата изискана документация и информация, тъй като без предварително установяване на конкретните документи и на техния държател не може да бъде определен и точния предмет и обем на подобно задължение. Моля за отхвърляне на жалбата, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че по отделни части от заявлението е възникнало задължение за изрично произнасяне то същото да се сведе единствено до съществуваща обществена информация, отнасяща се до информация, свързана или съхранявана в община Вършец и не такава свързана с нови анализи, проверки, оценки, обяснения или официална позиция. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и взе предвид доводите на страните приема за установено от фактическа страна, следното: Процесното административно производство е образувано въз основа на подадено от Н. Г. П. – П. от [населено място], [улица], [адрес] заявление за достъп до обществена информация до кмета на Община Вършец заведено с вх.№9400-1093 от 04.05.2026г. по описа на Община Вършец. Заявителят е поискал да му бъде предоставен достъп до наличната информация и документи във връзка с аптечното обслужване в [населено място], отдаването под наем и ползването на помещение за аптечна дейност/аптечен обект, както и действията на Община Вършец и МЦ - Вършец относно: 1. Какви конкретни действия са предприети от Община Вършец и/или МЦ-Вършец след публично заявеното през февруари 2024г., че през май 2024г. във Вършец ще функционират три аптеки?; 2. Да бъдат предоставени копия от налични документи, докладни, решения, заповеди, протоколи, писма, становища или друга кореспонденция, свързани с намерението за функционирането на три аптеки в [населено място]; 3. Колко аптеки/аптечни обекти реално функционират на територията на [населено място] към датата на отговора и с каква информация разполагат Община Вършец и МЦ – Вършец относно причините заявеното намерение да не бъде реализирано?; 4. Да се предоставят копие от договора за наем на помещението, отдадено под наем на новия наемател, както и копие от всички решения, заповеди, протоколи, докладни или други документи, въз основа на които е извършено отдаването под наем.; 5. Да се предостави информация кой е собственик, стопанин, наемодател или ползвател на помещението, предмет на отдаването под наем – Община Вършец, МЦ-Вършец или друго лице/организация.; 6. Преди отдаването под наем извършена ли е проверка дали избраният наемател има законова възможност да разкрие и управлява аптека в съответното помещение?; 7. Ако такава проверка е извършвана, да се предоставят копия от съответните документи, становища, справки, писма или кореспонденция.; 8. Изискани ли са или получавани от Община Вършец и/или МЦ-Вършец становище от Българския фармацевтичен съюз или друг компетентен орган относно възможността в това помещение да бъде открита аптека от новия наемател?; 9. Ако има такава кореспонденция да бъдат предоставени копия от тях.; 10. Към датата на отговора новият наемател разкрил ли е самостоятелна партида за електроенергия за наетото помещение?; 11. Ако такава партида не е разкрита на какво основание помещението продължава да ползва електроенергия по чужда партида и какви действия са предприети от Община Вършец и/или МЦ-Вършец за уреждане на този спор?; 12. Кой заплаща електроенергията за помещението до датата на сключване на договора с новия наемател до момента на отговора?; 13. Да се предоставят наличните документи, удостоверяващи плащането или ползването на електроенергия – фактури, уведомления, протоколи, писма, споразумения или друга кореспонденция.; 14. Обсъждани ли е възможността досегашния аптечен обект да продължи да работи до окончателното приключване на съдебния спор, свързан с търга/процедурата за отдаване под наем?; 15. Ако има документи, докладни, становища, протоколи или кореспонденция по този въпрос, да се предоставят копия.; 16. Разгледани ли са от Община Вършец и/или МЦ-Вършец подписката на граждани от Вършец, свързана с желанието за запазване на възможността за избор, конкуренция и по-добро аптечно обслужване?; 17. Да се предоставят документи, удостоверяващи кога е входирана подписката, от кого е разгледана, какво решение или становище е взето и какви действия са предприети след нейното получаване.; 18.; Какви са мотивите на Община Вършец и/или МЦ-Вършец да не се съобразяват с изразеното чрез подписката мнение на гражданите, ако такова решение е било взето?; 19. Провеждани ли са срещи, разговори или кореспонденция между Община Вършец и/или МЦ-Вършец Българския фармацевтичен съюз; Регионалната здравна инспекция, Министерството на здравеопазването или други компетентни институции по темата за аптеките и аптечното обслужване?; 20. Ако има такива документи, моля да бъдат предоставени копия.; 21. Има ли постъпили жалби, сигнали, подписки или други граждански становища по темата с аптеката във Вършец за периода от 01.01.2024г. до датата на отговора?; 22. Да бъдат посочени входящите номера, датите на постъпване, подателите, когато това е допустимо по закон, и предприетите действия по всяко от тях.; 23. Каква е официалната позиция на Община Вършец и/или МЦ-Вършец относно необходимостта гражданите на [населено място] да имат достъп до повече от една аптека, възможност за избор и конкурентни цени? и 24. Ако има приета политика, решение, становище, план или друг документ по този въпрос, да се предостави копие. Посочено е отговора да се изпрати на имейл, като заявлението е подписано от жалбоподателката. Заявлението е подадено в Община Вършец на 04.05.2026г. и е заведено с вх.№9400-1093, видно от л.17 по делото. Върха заявлението е поставена резолюция А.Т.. В законоустановения срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ нямало произнасяне по депозираното заявление от страна на кмета на Община Вършец. Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ предвижда, че решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБългария, както посочва и жалбоподателката, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация с изключение на нормативно уредените ограничения на това право. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията "официална обществена информация" и "служебна обществена информация" и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. В разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация - държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т. н., които създават или съхраняват обществена информация. В раздел II от ЗДОИ "Достъп до друга обществена информация", законодателят е предвидил едно изключение от общите правила на чл. 2 и 3 от закона, като е предвидил достъп до обществена информация, свързана с дейността на други задължени за предоставянето й субекти и достъп до обществена информация за средствата за масова информация. С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимият в случая ЗДОИ, е създадена императивна законова уредба, която задължава и изисква субектите на закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани, като в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация, с оглед доводите на ответика развити в писменото становище и по съществото на делото. Разпоредбите на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ от своя страна императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя. Следователно по редовността, допустимостта и основателността на искането за предоставяне на достъп до обществена информация, органът е длъжен винаги, без изключения да се произнесе писмено, което в случая не е сторил. В случаите, когато задълженият субект не се произнесе в срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане/заявление за издаване съответния акт и от друга – бездействие на субекта, при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпроси, за който субектът е бил надлежно сезиран и има задължение да се произнесе с издаване на съответния акт, като само в този случай непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. В случая съдът приема, че е налице формиран мълчалив отказ, поради следните съображения: налице надлежно подадено писмено заявление от физическо лице, по смисъла на разпоредбите от Глава III, раздел I от ЗДОИ, чрез което се отправя искане за предоставяне на информация, която според жалбоподателя е обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, като заявлението е адресирано до задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ – кмет на Община Вършец и това заявление е достигнало до него тъй като е заведено с вх.№ 9400-1093 от 04.05.2026г. До разглеждане на делото в о.с.з. и момента на подаването на жалбата не е налице произнасяне по подаденото заявление, поради което следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ. Бездействието и липсата на волеизявление по направеното искане се приравнява на акт, чиято законосъобразност подлежи на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК изм. Дв. Бр. 63/2025г. мълчалив отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който е следвало произнасяне, като този срок в случая изтича на 19.05.2025г. (вторник). Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, срещу годен за оспорване акт (мълчалив отказ) на задължен по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 146 АПК, жалбата е и основателна по следните съображения: Непротиворечиво се установява от доказателствата по делото, че в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ задълженият субект не е постановил решение по подаденото от Н. Г. П. – П. от [населено място], [улица], [адрес] заявление, което решение да е в съответствие с изискванията на закона относно информацията, поискана от заявителя. Нормите на чл. 34 и чл. 37 от ЗДОИ регламентират съдържанието на решението по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ на задължения субект. Разпоредбата на чл. 34 от ЗДОИ императивно сочи съдържанието на положителното решение, с което се предоставя достъп, а нормата на чл. 37 от същия нормативен акт изчерпателно определя хипотезите, в които е налице основание за отказ. И в двата случая законосъобразното постановяване на акт по ЗДОИ изисква изрично произнасяне - или със задължителното по чл. 34 от ЗДОИ съдържание, или обосноваване на основанията за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. В настоящия случай, като не се е произнесъл в законоустановения срок по предвидения в закона начин, ответникът е постановил един незаконосъобразен акт. Дори и в хипотезите, при които сезираният орган може да остави заявлението без разглеждане (при липса на задължителни реквизити - чл. 25, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДОИ; при неуточняване на предмета на исканата информация, след предоставена възможност за това – чл. 29, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДОИ; когато исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и при наличието на предвиден в друг закон специален ред за търсене, получаване и разпространяване на обществена информация), задълженият субект е длъжен да стори това с изричен писмен акт. Ето защо, неоснователно е възражението на ответника, че за него не е възникнало задължение за произнасяне, тъй като заявителят е адресирал заявлението до кмета на Община [населено място] и Управителя на МЦ „Вършец“, като исканата информация не е достатъчно индивидуализирана. Предвид гореизложеното, оспореният мълчалив отказ следва да се отмени, а заявлението да се върне на задължения субект, който след като извърши преценка дали заявената за предоставяне информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, да се произнесе с изрично решение, съобразно изискванията на чл. 28 от ЗДОИ. В случай, че приеме същата за неконкретизирана, то следва преди произнасянето си да иска уточняване на предмета на заявлението, както адресата на исканата информация. При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят, чийто процесуален представител своевременно е поискал присъждането на такива в общ размер на 305,11 (триста и пет евро и единадесет евроцента), от които 300,00 евро –заплатено в брой адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие и 5,11 евро дължима държавна такса за образуване на делото. Ето защо и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на общо 305,11 (триста и пет евро и единадесет евроцента). Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК във вр. чл.172а, ал.4 АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана първи съдебен състав:
Cited provisions
41- чл. 58, ал. 1 АПК
- чл. 2 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 39 ЗДОИ
- чл. 37
- чл. 137 АПК
- чл. 138, ал. 3 АПК
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 149, ал. 2 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 4 АПК
- чл. 173, ал. 2 АПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 11 ЗДОИ
- чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 25 ЗДОИ
- чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 28 ЗДОИ
- чл. 29, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 3, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 3 ЗДОИ
- чл. 34 ЗДОИ
- чл. 37 ЗДОИ
- чл. 38 ЗДОИ
- чл. 4, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 40, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 40, ал. 3 ЗДОИ
- чл. 9, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 38, ал. 1 ЗМСМА
- чл. 10
- чл. 145
- чл. 172, ал. 2
- чл. 2
- чл. 25, ал. 2
- чл. 29, ал. 2
- чл. 33
- чл. 34
- чл. 40, ал. 1
- чл. 41, ал. 1