Решение № 105 от 12.1.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2272/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, [ЕИК], подадена от процесуален представител юрк. Е. Димиторва, срещу решение № 126/22.05.2025 г., постановено по анд № 301/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 100/21.10.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, упълномощен да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ - София със заповед № РД-97/24.09.2021 г., с което за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер 180 000 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на наказателното постановление. Ответната страна – директор на РИОСВ – София, не взема отношение по делото. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното : Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Дупница е потвърдил НП № 100/21.10.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ - София, упълномощен да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ - София със заповед № РД-97/24.09.2021 г. на директора на РИОСВ – София. С това НП на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер 180 000 лв. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, изразяващо се в това, че дружеството, в качеството му на оператор на горивна инсталация, включваща Енергиен котел 3 (ЕК 3), през календарната 2023 г. е експлоатирало ЕК 3 без пречиствателно съоръжение (сероочистваща инсталация 2 – СОИ 2) в продължение на 304 часа над допустимите 120 часа за посочената календарна година, с което е нарушил Условие 9.6.1.1.1 от Комплексно разрешително № 45-Н4/2019 г., актуализирано с решение № 45-Н4-ИО-А1/2023 г. на изпълнителния директор на ИАОС, (КР) във вр. с чл. 40 от Инструкция № 1 от 03.07.2003 г. за изискванията към процедурите за регистриране, обработка, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (Инструкция № 1/2003). За да постанови този резултат, районният съд е приел, че НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган, доколкото функциите на директор на РИОСВ - София към датата на издаване на НП са изпълнявани при условията на заместване на отсъстващия титуляр на длъжността, съгласно негова заповед № РД-97/24.09.2021 г., от инж. Р. М., в качеството й на директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – София. Прието е също така, че НП е издадено в съответствие с формалните изисквания за съдържание, установени в чл. 57 от ЗАНН, и въз основа на АУАН, отговарящ на изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. Не са установени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Съдът е приел за доказани фактическите твърдения в НП за надвишаване на допустимото време на работа на ЕК 3 без СОИ 2 в периода на календарната 2023 г., както и че това надвишаване е в нарушение на чл. 126в, т. 2 от ЗООС във вр. с Условие 9.6.1.1.1 от КР. Възприета е и приложената с НП санкционна норма на чл. 164, ал. 1 от ЗООС. Съдът е приел наложения размер на имуществената санкция за справедлив и изведен в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Решението е неправилно като постановено при неправилно приложен закон - касационно основание по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 , във вр. с ал. 2 от НПК. На първо място, касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че макар въззивният съд да не е посочил ясно и категорично в своя диспозитив, че НП е издадено от директора на РИОСВ – София, то по своя краен резултат описателното индивидуализиране на условията, при които е изведен авторът на НП, съотнесено и към мотивите на съдебното решение, водят до извод, че издател на НП е директорът на РИОСВ – София. Установено е, че НП е издадено от лице, което легитимно замества временно отсъстващия титуляр и постоянно изпълняващ длъжността директор на РИОСВ – София. Доколкото заместването в правомощия, за разлика от делегацията на правомощия, е институт, идващ да преодолее възникнала обективна невъзможност по изпълнение на властнически правомощия от титулярния им носител, за да бъде гарантирано непрекъснатото функциониране на изпълнителната власт, то приложението на този институт предполага, че „заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган“ (Виж. ТР № 4/2004 г.). В този смисъл, „авторството“ на издаден при заместване акт, вкл. НП, се определя само от наименованието на замествания орган, но не и от длъжността или името на заместващото лице. При така изложеното, касационната инстанция намира, че с обжалваното въззивно решение са спазени и указанията, дадени с решение № 533/31.03.2025 г. по к.а.н.д. № 73/2025 г. на Административен съд – Кюстендил, според които надлежна ответна страна в производството по оспорване на НП е неговият издател – директор на РИСОВ – София, като наказващ орган респ. че такава страна не е директорът на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – София с оглед осъществената фигура на заместването. По отношение на осъществената проверка от въззивния съд за спазване на закона при издаване на НП, касационната инстанция намира, че съображенията му, при които извежда извод за потвърждаване на НП, са необосновани. НП е издадено на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Съгласно чл. 123в, т. 2 от ЗООС, операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Нормата е в сила от 27.08.2019 г. и замества уредбата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС (отм. ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 27.08.2019 г.), която също уреждаше, че: „Операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително“. Съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗООС, в приложимата му редакция на ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 27.08.2019 г., за неизпълнение на изискванията по чл. 123в и чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ЗООС преди редакцията й с ДВ, бр. 98/2018 г., същата предвижда, че за неизпълнение на изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. Относно приложението на чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС (отм. ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 27.08.2019 г.) във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС (ред. преди ДВ, бр. 98/2018 г.) във вр. с чл. 18 от ЗАНН е постановено Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 6/2016 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия, според което: „При неизпълнение на повече от едно условие на комплексното разрешително, операторът на инсталация извършва едно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и във връзка с чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.“. Доколкото отмяната на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС и приемането на чл. 123в, т. 2 от ЗООС не водят до същинска промяна в задълженията на оператора, а именно да изпълнява условията в комплексното разрешително, и доколкото чл. 164, ал. 1 от ЗООС (ред. ДВ, бр. 98/2018 г.) единствено е допълнен в хипотезата си с „чл. 123в“, то настоящата инстанция намира, че посоченото по–горе тълкувателно решение е относимо и към настоящия казус, респ. следва да бъдат зачетени и мотивите, при които е прието. Обжалваното въззивно решение има за предмет НП, издадено при твърдение, че задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС не е спазено, тъй като касаторът е нарушил чл. 40 от Инструкция № 1/2003, чието спазване е част от изискванията за спазване на Условие 9.6.1.1.1 от процесното КР, като през календарната 2023 г. е експлоатирало ЕК 3 без пречиствателно съоръжение - СОИ 2 в продължение на 304 часа над допустимите 120 часа за тази календарна година. В НП не се твърди и не е изследвано наличието на превишаване на нормите на допустими емисии (НДЕ) по време на работата през 2023 г. на ЕК 3 без СОИ 2. В НП не се твърди и не е изследвано дали касаторът е извършвал собствени непрекъснати измервания за спазване на нормите на допустими емисии по време на работата на ЕК 3 без СОИ 2. Условие 9.6.1.1.1 от КР определя изискване към оператора на ЕК 3 за извършване на собствени непрекъснати измервания като част от общото изискване за собствен мониторинг на НДЕ в атмосферата. Условие 9.6.1.1.1 не определя пряко допустимото време, в което ЕК 3 може да работи без пречиствателно съоръжение. Това време е определено пряко в Условие 9.2.5.3 от КР, според което: „Горивната инсталация по Условие 2 не може да се експлоатира без пречиствателни съоръжения повече от 120 часа в рамките на всеки произволно избран период от 12 месеца“. ЕК 3 е част от горивната инсталация по Условие 2 на КР. При условие, че с НП не се въвежда обвинение по фактите, че касаторът не е извършвал собствени непрекъснати измервания за спазване на НДЕ във връзка с работата на ЕК 3 като част от горивната инсталация по Условие 2 от КР, а се въвежда обвинение по фактите, че касаторът е експлоатирал ЕК 3 без пречиствателно съоръжение СОИ 2 повече от 120 часа в рамките на календарната 2023 г., то очевидно е налице несъответствие между предметния обхват на соченото като нарушено Условие 9.6.1.1.1 от КР и фактите относно времето на работа на ЕК 3 без СОИ 2. В този смисъл, изводите на районния съд, с които споделя съображенията на директора на РИОСВ – София, че Условие 9.6.1.1.1 определя пряко допустимото време, в което ЕК 3 може да работи без пречиствателно съоръжение, както и че е доказано по делото „неизпълнение на задължението за извършване на СНИ“, съгласно чл. 40 от Инструкция № 1/2003, са необосновани както спрямо съдържанието на КР (Условие 9.6.1.1.1 и Условие 9.2.5.3), така и спрямо предметния обхват на установената фактическа обстановка с НП. Наред с горното, дори да се допусне, че Условие 9.6.1.1.1 може да препраща към чл. 40 от Инструкция № 1/2003 като условие за времето на работа на ЕК 3 без пречиствателни съоръжения, то това препращане би изключило от една страна приложимостта на правните основания по чл. 164, ал. 1 от ЗООС във вр. с чл. 123в, т. 2 от ЗООС, а от друга – би поставило в противоречие Условие 9.2.5.3 спрямо Условие 9.6.1.1.1 от КР. Съгласно чл. 1 от Инструкция № 1/2003, тази инструкция определя изискванията към процедурите за регистриране, обработка, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствените непрекъснати измервания (СНИ) на емисиите (концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове), изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, изискващи се по действащото законодателство, а съгласно чл. 2, т. 7 - процедурите по чл. 1 се извършват с цел установяване спазването на НДЕ, определени с издаваните комплексни разрешителни по чл. 119 от ЗООС, и/или с решенията по ОВОС на инвестиционните предложения. Съгласно чл. 40 от Инструкция № 1/2003, не се допуска в рамките на календарната година общата продължителност на периодите, свързани с неработещи пречиствателни съоръжения (вследствие на които е налице превишаване на НДЕ), да превишава 120 часа. От така издирения закон следва извод, че чл. 40 от Инструкция № 1/2003 г. определя максимално допустим срок от общо 120 часа, в рамките на календарната година, в който е допустимо превишаване на НДЕ като резултат от неработещи пречиствателни съоръжения, който срок и което превишаване се разглежда за целите на спазването на НДЕ, определени с КР по см. на чл. 2 т. 7 от Инструкция № 1/2003 г. По аргумент от противното, чл. 40 от Инструкция № 1/2003 г. не поставя ограничение за максимално допустим срок, в рамките на календарната година, в който пречиствателните съоръжения на съответната инсталация не работят, когато не е налице превишаване на НДЕ. Редът за налагане на санкции при неспазване на определените емисионни норми и ограничения е уреден в чл. 69 и чл. 69а от ЗООС във вр. с Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения (Наредбата). Съгласно чл. 1 от Наредбата, при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, в т.ч. при неспазване на нормативно установените срокове за привеждане на даден обект в съответствие с разпоредбите на законодателството по опазване на околната среда, на юридическите лица и едноличните търговци се налагат санкции по реда на наредбата. В този смисъл, нарушаването на забраната за допустимо във времето превишаване на НДЕ по чл. 40 от Инструкция № 1/2003 г. може да бъде санкционирано единствено по реда на чл. 69 и чл. 69а от ЗООС във вр. с Наредбата, респ. нарушаването на тази забрана не може да бъде основание за приложимост на правните основания по чл. 164, ал. 1 във вр. с чл. 123в, т. 2 от ЗООС, при които е издадено НП. Позоваването на „чл. 43 от Инструкцията“ от страна на въззивния съд, за да обоснове неприложимост на установения в тази норма ред, е неправилно, доколкото чл. 43 от Инструкция № 1/2003 г. е норма, загубила своето действие, поради факта, че препраща към отдавна отменената Наредба за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми (отм. бр. 69 от 5.08.2003 г., в сила от 6.09.2003 г.). Наред с това, именно установената от съда липса на твърдение в НП „за замърсяване на околната среда над допустимите норми“, изключва приложимостта на чл. 40 от Инструкция № 1/2003 г., която разпоредба изисква „превишаване на НДЕ“ като резултат от неработещи пречиствателни съоръжения на дадената инсталация. Отделно, ако чл. 40 от Инструкция № 1/2003 г. е част от Условие 9.6.1.1.1 от КР и като такова определя максимално допустим срок от общо 120 часа, в рамките на календарната година, в който е допустимо превишаване на НДЕ като резултат от неработещи пречиствателни съоръжения, то Условие 9.2.5.3 от КР не допуска пречиствателните съоръжения да не работят „повече от 120 часа в рамките на всеки произволно избран период от 12 месеца“. Условие 9.2.5.3 от КР не се интересува от наличието или липсата на превишаване на НДЕ. Условието въвежда и период на допустимо време на използване на горивната инсталация без пречиствателни съоръжения, който период не е ограничен „в рамките на календарната година“, каквото ограничение поставя чл. 40 от Инструкция № 1/2003 г., а обхваща „рамките на всеки произволно избран период от 12 месеца“. При така направеното допускане за целите на касационната проверка, че Условие 9.6.1.1.1 може да препраща към чл. 40 от Инструкция № 1/2003 като условие за времето на работа на ЕК 3 без пречиствателни съоръжения, и при отчитане на гореизложените съображения се налага очевидният извод, че както от гледна точка на относимия период, така и от гледна точка на изискуемия резултат Условие 9.6.1.1.1 би било в противоречие с Условие 9.2.5.3. От тук и извода, че Условие 9.6.1.1.1 от КР може да се разглежда само като определящо изискванията към оператора на ЕК 3 за извършване на собствени непрекъснати измервания като част от общото изискване за собствен мониторинг на НДЕ в атмосферата, но не и като условие, което определя пряко допустимото време, в което ЕК 3 може да работи без пречиствателно съоръжение. Както бе посочено по–горе, това време е определено пряко в Условие 9.2.5.3 от КР. При тези съображения, изводите на въззивния съд за съставомерност на описаното в НП деяние като нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС не могат да бъдат споделени, защото от събраните по делото доказателства се установява, че касаторът, в качеството му на оператор на горивна инсталация, включваща ЕК 3, през календарната 2023 г. е експлоатирал ЕК 3 без СОИ 2 в продължение на 304 часа над допустимите 120 часа за тази календарна година, но не се установява, че тази експлоатация е в нарушение на Условие 9.6.1.1.1 от КР, определящо реда за собствени непрекъснати измервания като част от общото изискване за собствен мониторинг на НДЕ в атмосферата. Същевременно се установява, че тази експлоатация е в нарушение на Условие 9.2.5.3 от КР, което определя времето от 120 часа, в рамките на всеки произволно избран период от 12 месеца, като допустимото време за експлоатация на ЕК 3 без СОИ 2. При тази установеност, касационната инстанция намира, че е налице основание за изменение на НП по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН като се приложи закон за същото наказуемо на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, доколкото съставомерните признаци на деянието, които определят съществените обстоятелства на нарушението по см. на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, не обхващат номерацията на условието от КР, въвеждащо времево ограничение за работа на съответната горивна инсталация без пречиствателни съоръжения. В конкретния случай не се касае до съществено изменение на обстоятелствата, при които е издадено НП, доколкото същите се определят от съдържанието на КР и продължителността на работа на ЕК през 2023 г. без СОИ 2, спрямо които обстоятелства касаторът е имал възможност да осъществи пълноценна защита. Аргумент в тази посока са и мотивите към Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 6/2016 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия, в които се приема, че: „При съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 164, ал. 1 ЗООС във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС се налага извод, че законодателят възприема за административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, както ако операторът на инсталацията не изпълни едно от посочените в комплексното разрешително условия, а също така и при неизпълнението на две или повече условия. И в двата случая става дума за нарушение на задължението на оператора на инсталация да изпълнява условията в комплексното разрешително.“. Тези съображения са пряко относими и към настоящия случай и следва да се приеме, че съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 164, ал. 1 от ЗООС във връзка с чл. 125в, т. 2 от ЗООС предполага, че едно административно нарушение е налице, когато едно конкретно деяние е довело до неспазване на едно или повече условия на КР. Тези аргументи дават повод да се приеме, че ако броя на нарушените условия на КР с едно деяние не предполагат извод за приложимост на чл. 18 от ЗАНН, то това означава, че и самата индивидуализация на нарушеното условие на КР не може да се разглежда като част от съществените елементи от хипотезата на административното нарушение. При тези мотиви, касационната инстанция приема, че са налице условия за изменение на НП чрез прилагане на закон за същото нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, наказуемо по същия ред на чл. 164, ал. 1 от ЗООС, но за установеното по делото неизпълнение на Условие 9.2.5.3 от КР, изразяващо се в това, че в периода на календарната 2023 г. „ТЕЦ - Бобов дол“ АД, в качеството му на оператор на горивна инсталация, включваща Енергиен котел 3, е експлоатирало този котел без пречиствателно съоръжение (сероочистваща инсталация 2 – СОИ 2) в продължение на 304 часа над допустимите за този период 120 часа. Решението на районния съд следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав за упражняване на правомощията по изменение на НП по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, доколкото настоящата касационна инстанция е ограничена в упражняването на това правомощие по силата на т. 2 от ТР № 8/2021 г. на ВАС по тълк. дело № 1/2020 на ОСС на Първа и Втора колегия, според което: „В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.“, дори когато липсва съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и следва да се приложи закон за същото нарушение. С оглед изхода на делото, настоящият касационен състав не дължи произнасяне по възраженията относно правилността на изводите на въззивния съд за съразмерност на наложената имуществена санкция. Наличието на основание за потвърждаване или изменение в размера на наложената имуществена санкция следва да бъде разгледан от районния съд при новото разглеждане на делото. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Благоевград