Решение № 2083 от 1.10.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 276/2026 г.

Административен съд - Кюстендил01.10.2026reporting judge Иван Демиревски

Ruling

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Ц. В. П. /с посочени лични данни/ срещу Решение № ППН-01-738/2023 от 09.03.2026 г. на Комисия за защита на личните данни в частта по т. 2 и т. 3 от решението, с която част жалбата на В. М. П. с вх. рег. № ППН-01-738/01.09.2023 г. е обявена за основателна. ОСЪЖДА Ц. В. П. да заплати на Комисия за защита на личните данни, със седалище: [населено място], бул. „•••“ № *, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 51.12 /петдесет и едно евро и дванадесет евроцента/. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14 -дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му. Решението да се съобщи на страните. СЪДИЯ: �

Grounds

Производството е по реда на чл.38 от ЗЗЛД /Закон за защита на личните данни/. Ц. В. П., [ЕГН] от [населено място], [община], [улица], обжалва Решение № ППН-01-738/2023 от 09.03.2025 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с което е обявена жалбата, подадена от В. М. П. за основателна по т. 2 на извършваното с Камера № 3, Камера № 4, Камера № 5 и Камера № 6 видеонаблюдение, съгласно КА № ППН-02-640/30.09.2024 г. и по т. 3 разпорежда на администратора на лични данни – Ц. В. П. да преустанови видеозаснемането на обществени пространства в чужди територии, като за целта демонтира Камери № 3, № 4, № 5 и № 6, съгласно КА № ППН-02-640/30.09.2024 г. Релевира основанието за оспорване по чл. 146 т. 4 от АПК във вр. с чл. 38 от ЗЗЛД. Моли за отмяна на решението в оспорената част. С молба вх. № 3062/14.07.2026 г. жалбоподателят поддържа жалбата. Поддържа същата и в о.с.з. Не претендира разноски по делото. В писмено становище вх. № 2479/08.06.2023 г., със съответните доказателства, пълномощникът на ответната КЗЛД намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Излага подробни мотиви за това Претендира деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В хипотеза на присъждане на разноски за жалбоподателя, моли за присъждане в минимален размер по чл. 78 ал. 5 от ГПК. В писмен отговор вх. № 2798/29.06.2026 г. заинтересованата страна В. М. П. от [населено място], община Дупница уведомява съда, че не поддържа първоначалните си претенции към жалбоподателя и че отношенията им са нормализирани. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора: Административното производство е образувано по жалба от В. П. рег. индекс ППН-01-738/01.09.2023 г. до КЗЛД срещу жалбоподателя в настоящето производство Ц. П.. В жалбата се сочи, че П. без съгласие и въпреки изричното противопоставяне на жалбоподателя е инсталирал системи за видеонаблюдение на ул. „•••“ [населено място], с които заснема улицата и хората преминаващи по нея. Също сочи, че една от камерите е поставена в непосредствена близост към имота му, с което се нарушава личното му пространство. Жалбоподателят моли за проверка, като се разпореди на лицето преустановяване на видеозаснемането и демонтиране/премахване на поставените технически средства. С писмо изх. № ППН-01-738/2023 г. от 02.10.2023 г. Главният секретар на КЗЛД е изискал от жалбоподателя доказателства относно местоположението и насочеността на камерите. Получено е и писмо – обяснение от Ц. П. с вх. № ППН-01-738/4/09.10.2023 г. Сочи, че през 2022 г. неизвестно лице му е счупило стъклопакет и затова е поставил камери за видеонаблюдение. Представен е доклад от служители на КЗЛД относно извършени 19 жалби с предмет незаконосъобразно обработване на лични данни посредством видеонаблюдение, /вкл. и настоящата/, с мнение за допустимост на същите и извършване на съответните проверки. Със Заповед № РД-15-616/12.12.2023 г. на Председателя на КЗЛД е наредено да бъде извършена проверка на Ц. В. П. във връзка с обработване на лични данни на физически лица посредством система за видеонаблюдение ,изградена в поземлен имот, находящ се на адрес: [населено място], [община], ул. „•••“ № *. Определен е и проверяващия екип и основната задача на проверката. С писмо изх. № ППН-01-738/5/01.08.2024 г. Началникът на РУ Дупница е уведомен за открита процедура за извършване на проверка на място на посочения в жалбата адрес, като уведоми лицето Ц. П., че съгласно чл. 58 § 1, б.“д“ и „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 и чл. 12а ал. 1 от ЗЗЛД, че надзорният орган следва да получи достъп до всички лични данни и до цялата информация, от която се нуждае за изпълнението на своите задачи, както и да получи достъп до всички помещения, вкл . до всяко оборудване и средство за обработване на данни. Приложен е и Въпросник за извършване на проверки с предмет видеонаблюдение /вх. № ППН—01-738/6/23/14.08.2024 г. С писмо вх. № ППН-01-738/7/23/16.08.2024 г. ВПД Началник на РУ Дупница потвърждава, че П. е уведомен за откриване на процедура за извършване на проверка на място. Проверката е извършена на 11.09.2024 г., а данните от нея са обективирани в Констативен протокол подписан от Ц. П.. На място е установено, че поземленият имот се състои от дворно място и изградена в него едноетажна къща и спомагателни постройки. Имотът на жалбоподателя се намира в съседство от северозападната страна, като двата имота са разделени от телена мрежа. В проверявани имат е налична и още една къща на един етаж собственост на П., като е констатирано наличие на изградена система за видеонаблюдение. Същата се състои от 7 броя камери и записващо устройство, находящо се в къщата на П.. Установено е наличие на още 2 броя камери, които не са свързани към действащата система или захранващата мрежа към обекта. Направени са снимки на видеокамерите, изходящия образ от тях, стикерите на видеокамерите и проверявания имот, приложени към преписката. На проведено заседание на 26.06.2025 г. на КЗЛД жалбата е приета за допустима, конституирани са страните в производството и е насрочено открито заседание за разглеждане по същество на 24.09.2025 г. от 13.00 часа, за която дата и час страните са уведомени, като им е изпратен и Констативния акт от проверката /вх. № ППН-02-640/30.09.2024 г./. В същият подробно са описани разположението на камерите / лист 74 по делото/. На проведеното открито заседание на КЗДЛ жалбата е разгледана по същество при наличие на кворум. Приложен е Протокол № 56/24.09.2025 г. /лист 123 – 125 по делото/. Оспореното решението е взето с пълно мнозинство от 5 гласа „за“ на всички 5 члена на комисията. По съществото на спора комисията е формирала извод, че монтираните в имота камери за видеонаблюдение са с реални технически параметри, поради което не са бутафорни и е доказано намерение за осъществяване на видеонаблюдение. По начин на разположение на камерите, комисията е установила, че същите попадат и в обществени площи /част от тротоар и улица/, което означава, че ще бъдат обработвани лични данни на трети лица без наличие на правно основание за обработването. Това означава, че ще бъде осъществявано незаконосъобразно и непропорционално обработване на лични данни, което е нарушение на чл. 6 §1 във вр. с чл. 5 §1, б. „а“ и “в“ от Регламента. Въз основа на доказателствата КЗЛД е установила незаконосъобразно обработване на лични данни в нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум по чл. 5 §1, б. „в“ от Регламент 2016/679, който предвижда, че обработваните лични данни следва да бъдат подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработва. На основание чл. 38 ал. 3 от ЗЗЛД по т. 1 от оспореното решение КЗЛД е обявила жалбата за неоснователна по отношение на извършваното с Камера № 1, Камера № 2 и Камера № 7 видеонаблюдение, а по т. 2 от решението на основание чл. 58 § 2 от Регламента е обявила жалбата за основателна по отношение на извършваното с Камера № 3, Камера № 4, Камера № 5 и Камера № 6 видеонаблюдение. Решението е връчено на жалбоподателя с писмо по пощата на 20.03.2026 г. Жалбата срещу решението е подадена чрез пощенски оператор „Български пощи“ с писмо, съдържаща клеймо за изпращане на 27.03.2026 г., т.е. в законовоустановения 14 – дневен срок. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства. С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл. 147 ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е адресат на решението, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за неговото оспорване. В оспорената т. 2 на решението, актът е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК пред компетентния административен съд. Разгледана по същество, с оглед предмета на съдебна проверка по чл. 168 ал. 1 от АПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: По компетентността на органа: Решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, законът урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на ФЛ при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на ФЛ във връзка с обработването на личните данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. Съгласно чл. 6 ал. 1 от закона, КЗЛД осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламента и на закона. В обхвата на предоставената на КЗЛД защита на личните данни на ФЛ се включва правомощието по чл. 38 ал. 3 от ЗЗЛД да се произнася с решение по жалба на субекта на данни по чл. 38 ал. 1 от ЗЗЛД с прилагане на мерките по чл. 58 §2, б.“а“-„з“ и „й“ от Регламента или по чл. 80 ал. 1 т. 3-5 от ЗЗЛД, включително да наложи административно наказание по чл. 83 от Регламента, както и по глава девета от ЗЗЛД. С оспореното решение комисията е упражнила предоставеното в чл. 38 ал. 3 от ЗЗЛД правомощие. Страните не спорят относно компетентността. По формата на акта: Формата на акта е писмена във вид на решение по чл. 38 ал. 3 във вр. с чл. 84 ал. 2 от ЗЗЛД. Законът определя мерките по чл. 58 §2, б.“а“-„з“ и „й“ от Регламента или по чл. 80 ал. 1 т. 3-5 от ЗЗЛД като принудителни административни мерки по смисъла на ЗАНН, поради което решението следва да отговаря на общите изисквания за форма на ИАА по чл. 59 ал. 1 от АПК. Решението на КЗЛД съдържа наименование на органа-издател, има ясни адресати, съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, ясна разпоредителна част във връзка с предмета на административното производство по жалбата на Ц. П., има датата на издаване, подписи на членовете на колективния орган и отбелязване на възможността за оспорването му пред съд в законоустановения срок във вр. с чл. 38 ал. 8 от ЗЗЛД. Фактическите и правни основания са в корелация с разпоредителната част на акта. По административната процедура: Решението на КЗЛД е издадено при спазване на предвидената нормативна процедура. Приложими са правилата на чл. 38 от ЗЗЛД и на Глава четвърта от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация във вр. с препращането от чл. 9 ал. 2 на ЗЗЛД. Съгласно чл. 27 ал. 1 и ал. 2 от посочения Правилник, производството е образувано по писмено искане на заинтересовано лице, подадено по пощата. Искането съдържа данните по чл. 28 ал. 1 от Правилника. Подадено е в срока по § 44 ал. 2 от ПЗР ЗИД ЗЗЛД /обн. ДВ, бр.17/26.02.2019 г./, който е специален спрямо срока по чл. 38 ал. 1 от ЗЗЛД, предвид данните в преписката, че камерите за видеонаблюдение са монтирани през 2022 г. Твърдяното в жалбата нарушение е продължавано и не е прекратено към датата на сезиране на КЗЛД. Посоченото определя като приложими нормите на ЗЗЛД и на Регламента. КЗЛД е спазила изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за служебно събиране на всички необходими доказателства във вр. с препращането от чл. 32 от Правилника, посредством които е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая и е обсъдила обясненията и възраженията на заинтересованите лица. КЗЛД е спазила принципите за законност и истинност по чл. 4 и чл. 7 от АПК. Отделно от това, КЗЛД е спазила и специалните изисквания на чл. 37 ал. 1, чл. 38 ал. 1 и ал. 2 и чл. 40 ал. 1 от Правилника, т.к. е формирала становище по редовността на жалбата, извършена е проверка на място и жалбата е разгледана по същество в открито заседание, за което страните са уведомени. Решението на КЗЛД е взето в съответствие с чл. 9 ал. 3 от ЗЗЛД – при наличие на кворум и мнозинство от общия брой на членовете на комисията. По материалния закон: Решението на органа в оспорената част по т. 2 и т. 3 от същото е издадено при правилно прилагане на материалния закон. Предметът на жалбата пред КЗЛД е незаконосъобразно обработване на лични данни на В. М. П. в хипотеза на осъществявано видеонаблюдение от страна на Ц. В. П. като администратор на лични данни. С оглед нормата на чл. 1 от ЗЗЛД, приложими към казуса на нормите на закона и Регламент /ЕС/ 2016/679. По см. на §1 от ДР на ЗЗДЛ, дефинициите за „лични данни“, „администратор“, „обработващ лични данни“ и „обработване“ са аналогични със съответните понятия в чл. 4 от Регламента. Съвкупният анализ на доказателствата по делото сочи, че предметът на жалбата включва защита на „лични данни“ по см. на чл. 4 §1 от Регламента, тъй като в хипотезата на извършено видеонаблюдение се събира информация, която е свързана с идентифициране на жалбоподателя по съответните признаци като физическо лице. Монтирането на камери с реални технически параметри за видеонаблюдение е с намерение за осъществяване на такова видеонаблюдение от Ц. П. /независимо дали лично или чрез съдействието на трети лица/, поради което лицето е „администратор“ на лични данни по чл. 4 § 7 от Регламента. Камерите са монтирани по начин и на места, даващи възможност да се обработват лични данни на жалбоподателя, неговото семейство и/или трети лица, т.к. насочеността на камерите обхваща обществени места и съсобствени площи в имота. Този начин на евентуално обработване на личните данни е незаконосъобразен и непропорционален, тъй като. нарушава изискванията на чл. 6 §1 във вр. с чл. 5 §1, б. “в“ и б. „а“ от Регламента за законосъобразност на обработването. Начинът на монтиране на камерите не позволява обработване изцяло на домашни и лични данни на Ц. П., а би могло да включи обработване на лични данни освен на жалбоподателя и на трети лица. Липсва твърдяното от Ц. П. основание за незаконосъобразност на издаденото решение по т. 2 и т. 3. Правилен е решаващият извод на органа за наличие на „обработване“ на личните данни по дефиницията в чл. 4 §2 от Регламента. Както към датата на проверката, така и към датата на постановяване на оспореното решение на КЗЛД /по арг. от чл. 142 ал. 1 от АПК/ налице са доказателства за реално извършване на видеонаблюдение от монтираните в имота камери. В резултат на проверката на място в имота е установено, че изградената система за видеонаблюдение от 7 бр. камери за видеонаблюдение е свързана със записващи устройства за възпроизвеждане на изходящия образ от камерите, извършва се видеонаблюдение в реално време, извършват се записи с видеокарти и камерите са свързани с електрическата мрежа. Следователно, със системата за видеонаблюдение се извършва операция или съвкупност от операции с лични данни или набор от лични данни. Налице са предвидените в Регламента действия по събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който личните данни стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване на данни. Посредством видеонаблюдението администраторът може не само да идентифицира лицата ползващи обществени места, но и да прави изводи относно ежедневните им навици и контакти, като и да съхранява тази информация, без да е получил изрично информирано съгласие за това, без да има правно основание или преимуществен интерес, без обработването на данните да е законосъобразно, подходящо и ограничено до необходимото във връзка със защита на собствеността му. Установеното от органа наличие на обработване на лични данни налага отхвърляне на жалбата на П. по оспорените т. 2 и т. 3 от решението. С оглед изхода н аделото, на основание чл. 143 ал. 3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на КЗЛД в размер на 51.12 евро по чл.24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП. Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

Cited provisions

39