Решение № 146 от 23.4.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 88/2026 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на две въззивни жалби и една частна въззивна жалба, подадени от ищеца и от ответника в първоинстанционното производство.

1. Въззивна жалба с вх. № 42103/02.12.2025 г. е подадена от ответника в първоинстанционното производство ТВМ закелийк Н.В. със седалище Кралство Белгия против решение № 424/01.11.2025 г., постановено по т.д. № 343/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която предявеният от И. Г. Р. иск е частично уважен за сумата 8 000 лв., ведно със законната лихва, като дружеството е осъдено да заплати и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, държавна такса и разноски за събиране на доказателства от бюджета на съда.

Жалбоподателят счита, че решението в осъдителната му част е неправилно, тъй като е допуснато нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установявало, че травмите на ищеца са отшумели за няколко дни и същият се е възстановил без нужда от психологична или психиатрична помощ, болките и страданията му били незначителни до леки по сила и интензитет. Поради това определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението не отговарял на критериите по чл. 52 ЗЗД. Оспорват се изводите на Окръжния съд, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия.

Иска се отмяна на решението в осъдителните спрямо ответника части, като бъде постановено друго решение по същество на спора, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена, ведно с произтичащите от това последици.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца, с който подробно е аргументирано становище за нейната неоснователност. Настоява се първоинстанционният съдебен акт в обжалваната от дружеството част да бъде потвърден. Претендират се разноски.

2. Въззивна жалба с вх. № 42926/08.12.2025 г. е подадена от ищеца в първоинстанционното производство И. Г. Р. против решение № 424/01.11.2025 г., постановено по т.д. № 343/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която предявеният от И. Г. Р. иск е частично отхвърлен за разликата над присъдената сума 8 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.

Жалбоподателят И. Р. счита, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства и при нарушение на материалния закон. Определеният размер на обезщетението не отговарял на критериите по чл. 52 ЗЗД.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част, като бъде постановено друго решение по същество на спора, с което исковата претенция бъде изцяло уважена и в полза на ищеца да се присъдят и сторените пред двете инстанции разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от Р., в указания на дружеството срок.

3. Постъпила е и частна жалба вх. № 2874/23.01.2026 год ., подадена от И. Р. против определение № 61/15.01.2026 год., с което е оставено без уважение искането на Р. за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На първо място счита, че ищецът не дължи разноски на ответника за адвокатско възнаграждение, тъй като възнаграждението на пълномощника на ответника било заплатено от кореспондента му в България - „Авус България – регулиране на щети“ ООД, а процесуалният представител на ответника бил упълномощен лично от белгийското дружество. Така не се установявало, че страната по материалното право е направила разходи за адвокатско възнаграждение. Изразява се несъгласие и с аргумента, посочен в определението, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение било преклудирано. Поддържа се довод, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат редуцирани на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Поради изложеното се настоява да бъде отменено обжалваното определение № 61/15.01.2026 год.

Отговор на частната жалба не е постъпил от ответното дружество в указания му срок.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена на 07.06.2024 год. от И. Г. Р. против ТВМ Белгия, чрез представител „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК 130189091, със седалище гр. София. Ищецът е изложил твърдение, че на 16.08.2023 г. около 12:32 часа на републикански път автомагистрала „Тракия“ на 95км+600м. в посока Пловдив - София, управлявайки л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. номер •••, е претърпял произшествие, при което управляваният от него автомобил бил ударен отзад с висока скорост от микробус с марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с белгийска регистрация - регистрационен номер •••. Водачът на микробуса нарушил правилата за движение по пътищата, като виновното му и противоправно поведение било установено и със съставен АУАН от компетентните административно-наказателни органи, а отделно от това било образувано и Досъдебно производство от Районна прокуратура - Пазарджик. Твърди се, че в резултат на удара, лекият автомобил, собственост на пасажера Р.Ф., бил тотална щета и не подлежал на ремонт.

В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът получил следните увреждания: контузио торакоабдоминалис и черепномозъчна травма, изразяващи се във временна загуба на съзнанието, силно главоболие, световъртеж, зрителна острота, треперене на очите и двойно виждане, различен размер на зениците, съпроводено с кривогледство, болки във врата и гърдите, като болките в главата отшумели за 30 дни, а тези във врата и схващанията в тази част на тялото продължавали и до момента на подаването на исковата молба. Поддържа се, че загубата на съзнание, причинена вследствие на удара /мозъчно сътресение/ представлява разстройство на здравето временно опасно за живота и съставлява средна телесна повреда. Посочва се, че непосредствено след инцидента ищецът бил хоспитализиран в хирургично отделение на „МБАЛ-Пазарджик“ АД за период от 16.08.2023 г. до 17.08.2023 г.

На 13.09.2023 г. ищецът подал сигнал до Районна прокуратура - Пазарджик, образувано било ДП, което към момента на подаването на исковата молба не било приключило.

Твърди се, че ищецът вече не можел да шофира, изпитвал силно притеснение и страх, когато се наложело да пътува. Не можел да спи нормално, будел се, имал посттравматичен стрес от случилото се, ограничил социалните си контакти.

Посочва се, че застрахователният договор на виновния водач бил сключен със застрахователя ТVМ Белгия, установен в държава-членка, различна от Република България, като застрахованото моторно превозно средство обичайно се намирало в Белгия - държава-членка, различна от Република България. Посоченото чуждестранно дружество имало

кореспондент на територията на страната - посоченият законен представител на ответното дружество. Последното било уведомено на 23.10.2023 г. по електронен път за настъпилия инцидент, като ищецът депозирал писмено искане за предявяване на застрахователна претенция за обезщетение за претърпени вреди от ПТП. Ответното дружество чрез представителя си уведомило ищеца, че е заведена щета с № •••г., като му предложило обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер от 4 000 лв., което ищецът отказал да приеме, считайки го за силно занижено с оглед състоянието му.

Моли се ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на увреждането, причинено от ПТП-то, ведно с мораторната лихва, считано от 24.01.2024 г. - датата след изтичането на срока по чл. 405 ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В постъпилия отговор на исковата молба от ответното дружество се оспорва предявения иск за присъждане на обезщетение като неоснователен и недоказан, а в тази връзка и акцесорното искане за присъждане на законна лихва. Ответникът счита претендираното обезщетение за силно завишено. Не оспорва наличието към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ със застрахователното дружество ТВМ Белгия. Оспорва отговорността на белгийския водач на МПС за настъпване на процесното ПТП, механизма на реализирането му, както и причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и твърдените вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите вредоносни последици с факта на неизползване на предпазен колан. Оспорва размера на исканото обезщетение като несъответен на вида и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва и акцесорния иск за лихва, като счита, че не се дължи такава, поради обстоятелството, че заявилото обезщетение лице не е предоставило своевременно банкова сметка, по която да му бъде изплатено такова, съответно ответното дружество не е изпаднало в забава. Оспорва посочения в исковата молба начален момент на законната лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба се оспорва възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Поддържа, че произшествието е настъпило вследствие единствено на виновното поведение на белгийския водач. Излага се твърдение, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Ищецът твърди, че банковата му сметка своевременно е предоставена на ответното дружество, още при водене на кореспонденция за доброволно уреждане на спора. Поддържа по основание и размер предявения иск.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички твърдения, възражения и оспорвания, направени в първоначалния отговор.

Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения осъдителен иск по чл. 432 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва също правилно е квалифицирано по чл. 409 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат правилно е квалифицирано по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Не са оспорени представените от ищеца доказателства, че преди образуването на делото, на 23.10.2023 год. Р. е заявил пред „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД писмената си застрахователна претенция, което е условие за допустимост на иска. С писмо от 16.11.2023 год. на И. Р. е предложено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. В отговор на това предложение по електронен път Р. е отказал получаването на обезщетението поради несъгласие с размера. До завеждането на делото, което е станало далеч след изтичането на тримесечния срок, плащане от застрахователя не е престирано. В хода на делото /една година след подаването на исковата молба/, с преводно нареждане от 05.06.2025 год. „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД е заплатило по банков път на И. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. /л. 512 от делото/.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с белгийски регистрационен № •••. Не са изложени оплаквания в жалбите досежно доклада по делото, в това число и срещу тази негова част, отсяваща спорното от безспорното.

Приет по делото е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 16.08.2023 г. от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик. Същият е съставен от орган на власт, който е посетил мястото на произшествие, осъществило се на автомагистрала „Тракия“, на км. 95+600 в посока гр. София и е констатирал настъпването на произшествие с участие на две превозни средства: лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № •••, управляван от Ш.Х.В., застрахован със застраховка „ГО“ в „ТVМ“, валидна до 31.01.2024 г. и лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № •••, управляван от ищеца И. Г. Р., с валидна към датата на произшествието застраховка „ГО“ в „Бул Инс“ АД. В протокола са описани видимите материални щети по превозните средства, както материалните щети по еластичната ограда /мантинелата/. Посочени са имената на пострадалите при произшествието лица. Сред тях под номер едно е посочен ищецът И. Г. Р.. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено следното: участник № 1 /лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № •••/ не изпълнява задължението си да се движи на такова разстояние от движещия се пред него участник № 2 /лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № •••/, за да може да избегне удар в него, когато той намали скоростта си или спре рязко.

Посочено в протокола за ПТП е, че е издаден акт за установяване на административно нарушение № ••• от 16.08.2023 г. Същият е приет по делото. В него са възпроизведени констатациите по протокола за ПТП, като е посочено, че л.а. „Мерцедес“ е блъснал л.а. „Форд“ в задната част, при което е настъпило ПТП с леко пострадали лица. Прието е, че е нарушен чл. 23, ал. 1 ЗДвП – водачът на пътно ППС не се движи на такова разстояние от движещото се пред него ППС, че да може да избегне удара в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление от 16.08.2023 год., с което на водача Ш.А.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Постановлението е връчено на нарушителя в деня на издаването му. Липсват твърдения и доказателства да е обжалвано и отменено. Поради това се приема, че същото е влязло в законна сила.

Тъй като е било прието, че пострадалите при произшествието са с леки телесни повреди, не са предприети действия по образуване на досъдебно производство. Несъгласен с извода, че причинената му телесна повреда е била лека, на 13.09.2023 год. И. Р. е отправил сигнал до РП – Пазарджик, заявил е че причиненото му при произшествието телесно увреждане съставлява средна телесна повреда. Въз основа на сигнала е образувано ДП № 994/2023 г. по описа на РУ на МВР – Пазарджик. Същото е приключило с постановление за прекратяване на досъдебно производство от 03.02.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик на основание чл. 199 и чл. 243 ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК. В мотивите на прокурорския акт е прието, че с процесното деяние не са причинени съставомерни вредни последици и деянието е несъставомерно от обективна страна, което налага наказателното производство да бъде прекратено. По отношение на пострадалия И. Г. Р. е прието, че причинените му от ПТП-то травматични увреждания са довели до разстройство на здравето му, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, че се касае за лека телесна повреда, която не е криминализирана от законодателя като съставомерна последица по чл. 343, ал. 1, б. “б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Заверен препис от цялото досъдебно производство е приложен към делото. Сред материалите по ДП е и фотоалбум, изследван от експертизата.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотеза на чл. 300 от ГПК и поради липсата на присъда досежно деянието, всички обстоятелства, свързани с произшествието и включени в състава на деликтната отговорност, подлежат на пълно главно доказване в рамките на гражданското производство, което е указано изрично на страните с доклада по делото.

Във връзка с механизма на произшествието по делото са събрани гласни доказателства.

Разпитана като свидетел е Р.К.Ф., приятелка на ищеца и собственик на управлявания от него лек автомобил, участвала в произшествието като пасажер в този автомобил. Разяснява, че на 16.08.2023 г. двамата с Р. пътували за гр. София. Тръгнали с нейната кола, шофирал ищецът, тя се возела на пасажерското място. Ищецът карал в дясна лента, движели се със скорост около 120 км/ч. По едно време забелязали, че аварийната и дясната лента са оградени с конуси, имало пожарна, полиция, кран. Видели, че има произшествие на магистралата, във връзка с което трябвало да се престроят в лявата лента. Водачът включил мигач и влязъл в колоната доста преди самото ограничение. Движели се със скоростта на колоната. Ищецът спазвал дистанция, колата пред тях била сравнително напред. В един момент свидетелката отклонила вниманието си и точно когато вдигнала поглед напред, усетила удар отзад, който бил доста силен. Колата се завъртяла, свидетелката си ударила главата в страничната врата, но не загубила съзнание. Обърнала се да види как е И., той издавал някакви звуци. Свидетелката решила, че го боли, казала името му, разтърсила го леко, ударила му шамари, защото виждала, че той не е в съзнание, за да се опита да го събуди, но той не отговарял, а продължил да издава само звуци. Свидетелката много се притеснила, свалила си колана, свалила и неговия колан, след което се опитала да го разтресе, но отново нямало ефект. В следващия момент пожарникар отворил нейната врата - заради предишното произшествие там вече имало пожарникари и полиция, но нямало линейка. Пожарникарят изкарал свидетелката от колата и й казал да стои по-далече от нея заради опасността да се запали. Ф. много се притеснила, помолила да извадят И., крещяла името му. Казали й, че не могат да го извадят от колата в момента, тъй като е в безсъзнание и тя много се изплашила.

Относно механизма на пътно-транспортното произшествие по делото са разпитани и свидетелите А.Т. и В. Д..

Свидетелят Т. е полицейски служител, който бил на мястото на инцидента по служба във връзка с предходно станало пътно-транспортно произшествие със смъртен случай. Спомня си, че за изваждане на камиона, който бил извън магистралата, се наложило затваряне на активната лента на магистралата, като движението било само в изпреварващата лента, което било регламентирано с конуси. В същото време имало много интензивно движение, тъй като бил летен сезон. Свидетелят се намирал извън служебния автомобил и процесният инцидент станал пред очите му. Забелязал как автомобилът, управляван от ищеца, намалява скоростта си на движение поради намаляване скоростта на движение на другите, като в същия момент бус с чужда регистрация се бил засилил, карал много бързо, водачът му гледал към катастрофата. Свидетелят виждал, че ще се ударят, поради което започнал да ръкомаха на човека, управляващ буса, но той наблюдавал предишната катастрофа и без никакъв спирачен път отнесъл движещата се пред него кола, ударил я много силно отзад. Тяхната кола излетяла на 100-150 м. отстрани до пътя. Свидетелят веднага отишъл при лекия автомобил. Заради другия инцидент пожарната кола вече била на място. Пожарникарите дошли много бързо, помогнали да се отвори шофьорската врата, която била задръстена, за да слезе водачът. Бусът останал в изпреварващата лента. Викнали линейка, тъй като момичето било в голям шок и все едно не знаело къде се намира. Извели водача и пътника от автомобила, сложили ги да седнат на степенката на пожарната кола. Дали им вода и ги наплискали, докато дойде линейката, която ги откарала в болницата.

Свидетелката В.Д. си спомня добре за пътно-транспортното произшествие на автомагистрала „Тракия“ през месец август 2023г. Прибирали се от к.к. „Слънчев бряг“ със семейството й. Мъжът й карал. Движели се по АМ „Тракия“, в посока гр. София. Съпругът й казал, че има катастрофа, намалил скоростта и отбил в дясна лента, огледали катастрофата и в този момент мъжът й извикал: „Леле, още една катастрофа става в момента“. Свидетелката видяла пушек, видяла как се обръща колата и отива в канавката, и казала на мъжа си да спре, за да окажат помощ. Спрели, свидетелката и мъжът й слезли, а децата им останали в колата. Съпругът й отишъл до пострадалата кола, за да отвори вратата, но не успял и минали от другата страна. Мъжът й отворил вратата на момичето. То удряло шамари на момчето, за да го свести, треперело, било изпаднало в паника. В този момент дошли полицаите и пожарникарите, които отпратили свидетелите да си ходят.

По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните. Установява се от заключението, че ищецът И. Г. Р. е управлявал л.а. „Форд Фиеста“ по платното за движение на АМ „Тракия“ в посока от изток на запад. Водачът Ш.А.В. управлявал л.а. „Мерцедес Вито“ също по платното за движение на АМ „Тракия“ също в посока от изток на запад, зад л.а. „Форд Фиеста“. Скоростта на л.а. „Мерцедес Вито“ в момента на удара е била около 98 км/ч., а скоростта на л.а. „Форд Фиеста“ в момента на удара е била около 38 км/ч. Ударът е настъпил в лявата лента на платното за движение на място, което се намира: по широчина на 1 - 1,5 м. в дясно от лявата граница на платното за движение. Тъй като двата автомобила са се движели в лявата лента, л.а. „Мерцедес Вито“ е следвало да намали скоростта си до тази на предно движещия се автомобил, който е намалил скоростта си поради някакви причини (ограничение на скоростта, образуване на колона от автомобили или др.). Водачът на л.а. „Форд Фиеста“ е намалил скоростта си поради посочените причини, поради което е нямал възможност да се движи със скоростта на задния автомобил. Според вещото лице дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на л.а. „Мерцедес Вито“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 98 км/ч е била 87,44 м. Фактът на настъпването на удара за експерта означава, че л.а. „Форд Фиеста“ е бил в опасната зона на л.а. „Мерцедес Вито“, но това е така, защото водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ не е реагирал своевременно със спиране при настигане на движещия се пред него автомобил. Водачът на л.а. „Форд Фиеста“ е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно е имал възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако е реагирал на разстояние поне 88 м. преди мястото на удара. Според констатациите на експерта процесният л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ••• фабрично е оборудван с предпазни обезопасителни колани.

Несъмнено се установи по делото, че при произшествието, на ищеца са причинени телесни увреждания.

Обстоятелството, че същият е пострадал, е отразено още в протокола за ПТП с пострадали лица, съставен на мястото на произшествието - той е посочен сред пострадалите лица. От гласните доказателства се установява, че ищецът е прегледан от екип на Спешна медицинска помощ и превозен до лечебно заведение в близката болница в Пазарджик.

От представената епикриза, издадена от „МБАЛ-Пазарджик“ АД - Хирургично отделение се установява, че И. Г. Р. е постъпил на болнично лечение на 16.08.2023 г. в 17,34 ч. Анамнезата е снета по данни на пациента, екипа на ЦСМП и близките му - след ПТП загубил съзнание за няколко минути, при прегледа съобщил за силни болки в главата и двойно виждане, слаби болки в гърдите и корема. Поставената окончателна диагноза е: Контузио торакоабдоминалис. Комоцио церебри. В деня на приема, на ищеца са били направени редица изследвания и са извършени консултативни прегледи, след което му е назначена терапия с медикаменти. Изписан е на 17.08.2023г. в 13:15 ч.

Медицинската документация е обект на анализ от допуснатата по д е л о т о медицинска експертиза. Заключението по приетата съдебномедицинска експертиза е изготвено от вещото лице, след запознаване с писмените доказателства по делото, в това число и приложените медицински документи. Според експерта при процесното пътно-транспортно

произшествие на ищеца И. Г. Р. са причинени следните увреждания: Контузия на гръдния кош и корема. Мозъчно сътресение. Контузията на гръдния кош и корема и мозъчното сътресение (протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване) по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /леки телесни повреди/. Уврежданията са две - контузията на гръдния кош и корема, и другото увреждане е мозъчното сътресение. Според вещото лице д-р Б. непосредствено след произшествието пострадалият И. Р. е търпял от незначителни до леки по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване. Обичайният възстановителен процес при такъв вид травматични увреждания трае 25-30 дни, при благоприятен ход и липсата на усложнения в неговото протичане. Поради липсата на усложнения във възстановителния процес след неговото приключване, пострадалият ищец се е възстановил напълно. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане със или върху твърд тъп предмет. Същите са причинени най-вероятно при удара отзад и последвало изтласкване на тялото в областта на гърдите напред, като същото се е притиснало към предпазния колан, а главата се е извила назад и се е ударила в тилната област в подглавника. Последвало е постъпателно въртеливо движение напред и на дясно със завъртането на лекия автомобил около оста си на 360 градуса и установяването му в зелената площ отстрани на пътя. При това движение е последвало движение на тялото и главата напред и на дясно, като тялото се е притискало в предпазния колан, а главата най-вероятно се е ударила с дясната си странична част в подглавника и накрая, след спирането на лекия автомобил, е последвало връщане на тялото на ляво и най-вероятно удар на главата в лявата странична част в подглавника.

След съобразяване на механизма на процесното ПТП, установен от автотехническата експертиза и причинените при процесното ПТП телесни увреждания, вещото лице е дало заключение, че пострадалият И. Г. Р. в момента на възникване на ПТП-то е бил с правилно поставен предпазен колан. Уврежданията при пострадалия И. Р. са леки и са в областта на гръдния кош и корема, където е действал предпазният колан. Относно мозъчното сътресение е разяснено, че предпазният колан не може да ограничи движението на главата в областта на шията. Според вещото лице уврежданията са били леки, защото при процесното ПТП пострадалият Р. е бил с правилно поставен предпазен колан. Тези увреждания, които са причинени от действието на предпазния колан, не могат да бъдат предотвратени. Лечението на пострадалия в „МБАЛ- Пазарджик“ АД е било адекватно и спрямо правилата за добра лекарска практика. Вещото лице е отразило, че в исковата молба няма описани последващи усложнения на травматичните увреждания, които да са налагали последващо лечение или някакви други процедури, освен направения една седмица след изписването на Р. скенер в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Този скенер е направен по желание на Р. и не е в резултат на някакви настъпили усложнения от травматичните увреждания.

З а неимуществените вреди на ищеца - болките, страданията и неудобствата, са събрани гласни доказателства.

В показанията на свидетелката Р.Ф., която освен очевидец на произшествието е и близък приятел на ищеца, се съдържат данни за неимуществените вреди на ищеца, в това число и в периода непосредствено след произшествието. Тя свидетелства за това, че след сблъсъка ищецът е бил неадекватен, зашеметен, не помнел случилото се и казаното му. След като пожарникарите го извадили извън колата и го докарали да седне до нея на стълбата на пожарната кола, той й казал, че много го боли главата, че не знае какво е станало и питал какво се е случило. Не помнел защо и какво правят там, не помнел какво е станало, не помнел почти целия ден. Докато чакали линейката, в рамките на 10-15 минути, той задавал три-четири пъти едни и същи въпроси. Казал, че го боли вратът и главата. Когато дошла линейката, го качили в нея, сложили го да легне на тяхната кушетка, поставили му абокат. И. имал протърквания и по двете ръце, изглеждал много объркан, бил неадекватен и в шок. Питал едно и също: “Какво се е случило, какво става, какво правим тук?“. Като стигнали до болницата, го придвижили с кушетката до спешното отделение, където първо му направили ехокардиография, мерили му кръвното, сложили му банки с обезболяващи, диуретици, минал скенер на глава и шия. Малко след това И. казал на св. Ф., че вижда двойно, че му се върти свят, че още повече го боли главата, че се засилва болката, че всичко му се върти, цялата стая му се върти, при което лекарят наредил да му пуснат още банки - диуретици за мозъчен оток. Когато свидетелката отишла да го види отново, ищецът точно се събуждал и тогава тя забелязала, че едното му око гледало навън и настрани, по диагонал нагоре. Свидетелката се притеснила и извикала всички, които били на етажа, те продължили да му пускат банки с лекарства, казали, че е нужна консултация с неврохирург и с очен лекар и че отново ще прегледат скенера. След това хирургът казал, че И. има оток на оптичния нерв и затова окото му криви и че неврохирургът ще дойде да го погледне вечерта. Едната му зеница, която била с кривото око, стояла широка, неговото виждане през това време се влошило още повече. На следващия ден лекарите разрешили на И. да става. Той отишъл на консултативни ехографии, на кардиологичен преглед, минал и на очен преглед, тъй като окото му продължавало да стои изкривено. През това време продължавал да има главоболие, размазано двойно виждане, световъртеж и вървял много бавно. Състоянието на объркване при И. продължило няколко дни. На втория ден вече започнал да запомня какво му е казала свидетелката. Окото му било криво още 2-3 седмици, клепачът му бил паднал също, бил подут, зеницата му не била толкова реактивна, колкото другата, стояла по-широка, не можел да понася светлина, много го боляла главата, не можел да стои дълго време прав навън, на шум. След втората седмица окото му започнало да се подобрява, да се нормализира малко по малко, главоболието продължило повече от месец и било почти постоянно. Пиел хапчета почти всеки ден, тъй като усещал константно напрежение в главата. И. не излизал навън, стоял у дома на тъмно, не ползвал и телефон. Тъй като ищецът бил •••, а това било лятото между четвърти и пети курс и имал да взема изпит в началото на септември, трябвало да започне да учи за него. Започнал да учи почти в последния възможен момент, тъй като не можел, леко му било размазано все още, главата го боляла постоянно, като се опитвал да прочете нещо, усещал напрежение в слепоочията. Опитвал се малко по малко да учи, но не му се получавало. В крайна сметка не отишъл на изпита, тъй като не успял да се подготви. Но трябвало да отиде на ликвидация, която била последният възможен вариант за вземане на този изпит. Тя се състояла през втората половина на месец септември. Тогава пак доста трудно, по малко, с много почивки, сядал, четял нещо и в крайна сметка успял да се яви и да вземе изпита, но бил много притеснен и стресиран.

Преди произшествието И. нямал никакви проблеми с концентрацията, винаги успявал да се справи с всичко, но от момента след инцидента той не можел да чете. И. имал хоби - футболът, тренирал професионално като тийнейджър и продължавал да играе с приятели. Почти всяка седмица имало аматьорски лиги, където се събирали и играели. Това били и хората, с които той излизал, но след катастрофата спрял да излиза. Не ходел да играе доста дълго време, не искал да казва на приятелите си какво е станало, не искал да говори въобще за случилото се. Над половин година И. не играел футбол. На фитнес също ходел преди, но спрял да ходи. След пътно-транспортното произшествие И. не шофирал въобще, нямал желание да се качи на кола, да кара, а и да се вози.

Свидетелката А.И. Р.а - майка на ищеца разкрива преките си наблюдения относно периода на лечението и оздравяването му. Разбрала за катастрофата на следващия ден след инцидента от позвъняване по телефона от спешното отделение. Със съпруга й веднага отишли в болницата в гр. Пазарджик, където видяла сина си за първи път. Движел се много бавно, окото му гледало на другата страна. Не бил контактен, както тя си го познава. Седнали, защото той не можел да стои прав, било му лошо. Попитала го какво се е случило, как е катастрофирал, но той не помнел. Казал им това, което приятелката му била разказала. Много малко стояли при него, защото не му било добре, боляла го главата. Състоянието му дълго време било същото. Главоболията не отшумявали. Окото му не се възстановявало. Това продължило две-три седмици до месец. През това време не гледал телевизия, стоял на тъмно, не ползвал телефон или таблет, не четял, тъй като не можел. Имал изпит, който пропуснал, защото не можал да се подготви. Казвал, че му се размазва погледът. И. спрял да споделя. Променил се, не общувал с приятелите си. Периодът бил много труден. Когато започнал да се готви за следващия изпит, казвал, че има затруднение с концентрацията. Преди това много бързо се справял с ученето. Винаги бил много деен, от първи клас тренирал футбол и до инцидента тренирал ежеседмично. Това също се променило, той нямало как да играе при проблема с окото, но дори и впоследствие, когато окото видимо било наред, той нямал желанието да играе. Нямал желанието и да общува много с приятелите си, да им разказва за случилото се. Понастоящем ищецът продължавал образованието си, вземал си изпитите, но не с такава лекота, както преди. Много повече усилия му трябвали, много по-бързо се изморявал, не четял вече книги - нещо, което обичал да прави преди това. След станалото И. не искал да шофира. Придвижвал се пеша.

По делото е приета и съдебно-психиатрична експертиза. Назначеното вещо лице след запознаване и анализиране на данните по делото и от проведеното клинично психиатрично интервю на ищеца, установило, че непосредствено след произшествието И. Р. е преживял реакция на остър стрес, преминал в разстройство на адаптацията. Това състояние е продължило близо месец. Разстройството на адаптацията не е изисквало специфично лечение от психиатър и психолог. Разстройството на адаптацията при И. Р. е със смесено безпокойство смущение на настроението /тревожност и епизодичен страх/ за период от време. Това било преходно състояние и е отзвучало към момента на експертизата /изготвена повече от две години след събитието/. Не са установени симптоми на деградация в психичното му състояние. Не са открити данни за настъпила значителна житейска промяна на личностово ниво, както и в социалното функциониране към момента на експертизата. Според вещото лице преживеният стрес е довел до разстройство на адаптацията с характерните за това негативни емоции /страх за здравето, тревожност, безсъние, болков синдром/ и поведенчески ограничения /ограничени контакти и затруднения в ежедневния бит/. Към момента на експертизата – м. 09.2025 год. при И. Р. стресът като цяло бил преработен, спомените за събитието избледнявали. Самото събитие не е дало трайно негативно отражение върху психичното и цялостното му функциониране. Не са установени симптоми на деградация в психичното му състояние. Не са открити данни за настъпила значителна житейска промяна на личностово ниво, както и в социалното функциониране към момента на експертизата. Няма обективни причини преживяното негативно събитие да окаже влияние на здравето му занапред. При ищеца И. Р. не са установени симптоми за депресивно състояние или тревожно депресивен синдром към момента на експертизата. В съдебно заседание вещото лице подробно е разяснило и обосновало изводите си относно това, че ищецът се е възстановил в рамките на около един месец след инцидента, както и за липсата при него на трайна десоциализация.

При така събраните доказателства, Апелативен съд - Пловдив приема от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ за предварително отправяне на писмена претенция. По иск с такава квалификация следва да бъде установено осъществяването на деликт и наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството по делото са установени и двете предпоставки, необходими, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Установено е наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” към датата 16.08.2023 г., сключен между собственика на л.а. „Мерцедес Вито“ с рег. № ••• и ответното застрахователно дружество със седалище в страна членка на ЕС. Не се спори, а и от поддържания от Гаранционния фонд регистър по чл. 503, ал. 8 КЗ на представителите за уреждане на претенции, определени от застрахователите на държавите членки да ги представляват на територията на РБ, се установява, че чуждестранното застрахователно дружество – ТВМ Закелийк Н.В., застраховало гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес Вито“ с рег. № •••, е назначило за свой представител за уреждане на претенциите в България дружеството „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, в съответствие с чл. 503 КЗ.

Установено е осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, които са породили деликтната отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес Вито“ спрямо ищеца.

Белгийският водач е нарушил множество задължения, произтичащи от закона за движение по пътищата.

Нарушена е разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая В. с поведението си е предизвикал и реализирал опасност за движението на движещите се преди него на автомагистралата автомобили и е увредил здравето на ищеца.

Нарушения са допуснати и на нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Според чл. 20, ал. 1 водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В случая водачът на микробуса е отклонил вниманието си от пътното платно, за да наблюдава осъществилото се преди това произшествие в този пътен участък и е пренебрегнал контрола върху управляваното от него превозно средство. А според ал. 2 на чл. 20 водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране. Белгийският водач не е съобразил скоростта си с интензивността на движението и с конкретните условия на пътната обстановка, която е налагала движение в една пътна лента и с ограничена скорост предвид състоялата се преди това катастрофа; от гласните доказателства и експертизата по делото се установи, че той изобщо не е предприел действия по намаляване на скоростта си до скоростта на предходно движещия се автомобил и именно поради това се е врязал в него.

Според нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ с рег. № •••, който се е движел зад л.а. „Форд Фиеста“ с рег. №•••, управляван от ищеца И. Р., е следвало да се движи на такова разстояние след него и съответно да намали скоростта си при настигането му до тази на преднодвижещия се лек автомобил, който от своя страна е намалил скоростта си, поради намаляване скоростта на движение на другите, с оглед въведената реорганизация на движението, поради предходно настъпилото пътнотранспортно произшествие и образувалата се колона от автомобили, че да избегне удрянето в него. Водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ е бил този, който е следвало да реагира своевременно с намаляване на скоростта или спиране при настигане на движещия се пред него лек автомобил. За нарушението на това свое задължение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на л.а. „Мерцедес“ е наказан административно с влязлото в сила наказателно постановление.

Наред с това, от заключението на вещото лице автоексперт се установи, че В. е имал техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. От своя страна според автоексперта ищецът, като водач на л.а. „Форд Фиеста“, не е имал техническа възможност да избегне произшествието. Според показанията на свидетеля - полицейски служител водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ е гледал към предходната катастрофа и дори не е реагирал на ръкомаханията на свидетеля в опит да предотврати удара между двата процесни автомобила.

Вината на делинквента, автор на неправомерно поведение, се предполага до доказване на противното. Противното не се установи по делото; то се потвърждава от влязлото в сила наказателно постановление.

При пътно-транспортното произшествие на ищеца са нанесени травматични увреждания - Контузия на гръдния кош и корема и Мозъчно сътресение, които са наложили намеса на екип за спешна медицинска помощ и болничен престой /макар и кратък/, болки, неудобства и страдания. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза несъмнено е доказана причинно-следствената връзка между деянието и непосредствените телесни увреждания на ищеца И. Р. - без настъпването на сблъсъка с автомобила, управляван от Ш.А.В., ищецът не би получил констатираните травми; единственото достатъчно условие да бъде избегнато процесното произшествие е л.а. „Мерцедес Вито“ да намали скоростта си до тази на преднодвижещия се автомобил, респ. да извърши екстрено спиране.

При тези данни, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел за установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, които са породили деликтната отговорност на водача на лекия автомобил към ищеца - противоправно виновно деяние, вреда и причинно-следствена връзка.

При определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка съдът съобразява всички обстоятелства, установени по делото, в това число продължителност, степен и интензитет на болките и страданията от причинените на ищеца травматични увреждания - контузия на гръдния кош и корема, и мозъчно сътресение; притесненията и неудобствата от това, че ищецът е бил в болница, че се е наложило да приема медикаменти за силното главоболие, което е имал, че е страдал от световъртеж и загуба на ориентация и се е налагало да седи вкъщи, на тъмно, без възможност да чете и учи, че не е можел да спортува, че е пропуснал един от изпитите си по медицина, тъй като поради лесната уморяемост и липсата на добра концентрация не е успял да се подготви. Отчита се и отражението на травмите върху психиката на ищеца, който е изпитал особени тревоги и страхове предвид отока на зрителния нерв, който е довел до изкривяване на окото му. Страхът, притесненията и тревогите, че това конкретно увреждане може да не отшуми, че ищецът може да остане кривоглед, с увредено зрение, са особено интензивни от една страна поради младата възраст на ищеца към датата на произшествието /26 години/, а от друга – предвид обстоятелството, че Р. е амбициозен •••, за който зрението е основно сетиво, необходимо както за завършване на образованието му, така и за практикуването на избраната от него трудна и изключително отговорна професия. Ищецът е изживял тревоги около невъзможността да се яви на изпит и опасенията, че това ще рефлектира върху студентския му статут. Наложило се е за следващия изпит да положи неимоверни усилия да се концентрира и чете, въпреки мозъчното сътресение, главоболието, фоточувствителността. Отчита се и установеното от психиатричната експертиза, че се е стигнало до разстройство на адаптацията, преодоляването на което е изисквало над половин година според свидетелските показания. Наред с това се отчита и обстоятелството, че все пак травмите не са нарушили емоционално-волевите му способности и не са довели до отклонения в психичната сфера, като към момента на приключването на устните състезания И. Р. е психично здрав. Отчитат се и икономическите условия в страната.

При съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът приема, че при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи на 25 000 лева. Този именно размер на обезщетението, съдът счита за съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и с конкретните данни по делото.

Към момента на предявяването му прекият иск е бил основателен до размер на сумата от 25 000 лв. Като се вземе предвид заплатената в хода на делото сума от 4000 лева с представеното от ответника платежно нареждане, което следва да се отчете като новонастъпил факт според чл. 235, ал. 3 ГПК, то искът към настоящия момент е основателен за сумата 21 000 лв. За разликата над сумата от 21 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева искът се приема за неоснователен. Определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева не отговаря в пълна степен на критериите за справедливост, същото е значително занижено, поради което първоинстанционният съдебен акт подлежи на ревизия в тази част.

По повдигнатото от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия:

В отговора на исковата молба е повдигнато възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан.

Според показанията на свидетелката Р.Ф., И. Р. е бил с поставен предпазен колан в момента на произшествието. Това се потвърждава и от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, която установява, че част от уврежданията на Р. в областта на гръдния кош и корема са именно във връзка с поставения предпазен колан. А и фактическите констатации на първоинстанционния съд за използване на обезопасителен колан от ищеца не са оспорени във въззивната жалба. Ето защо, не се установи по делото твърдяното от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача Р.. Поради недоказаността му възражението за съпричиняване, изразяващо се в непоставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, е изцяло неоснователно.

Доводите на ответната страна, развити едва в хода на първоинстанционното производство по същество и поддържани във въззивното производство, че съпричиняване на вредоносния резултат е налице поради факта, че И. Р. е имал възможност да избегне произшествието, като наблюдава движението на автомобилите зад себе си, при което би установил, че л.а. „Мерцедес Вито“ не намалява скоростта на движение, да отклони автомобила си вдясно, съдът приема за недоказани и неоснователни.

Тази късно направена от ответника конкретизация на възражението му за съпричиняване се твърди, че се основава на данните, изнесени едва в последното по делото съдебно заседание, съдържащи се в показанията на очевидците на произшествието, разпитани в последното съдебно заседание.

Тук следва да се акцентира върху обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответното дружество е въвело възражение за съпричиняване, като е посочило, че е налице „съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, тъй като не е изяснено дали поведението му не представлява фактор от причинно-следствения процес, завършил с настъпването на обществено опасните последици - дали е ползвал предпазен колан“. В

отговора никъде не се въвеждат твърдения за други нарушения на правилата за движение, с които да се твърди, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат. Такива възражения не са направени и в първото по делото съдебно заседание, когато са приети материалите по досъдебното производство, сред които е протокола за разпит на свидетеля – полицейски служител, нито в хода на съдебното дирене. Едва след даване на ход на устните състезания, в хода по същество и във въззивната жалба са наведени нови фактически твърдения, че ищецът е имал обективна възможност, възприемайки създаващата се опасност от движещия се зад него автомобил, който не е намалил скоростта си, да се престрои в дясната лента и да пропусне по-бързо движещия се автомобил; в случай че при управлението на автомобила постоянно е съблюдавал пътната обстановка чрез огледалата за обратно виждане, е могъл да възприеме обстоятелството, че автомобилът зад него не намалява скоростта и е имал възможност да промени траекторията си на движение, да отбие вдясно и да избегне сблъсъка.

Подобно късно въведено възражение за съпричиняване е преклудирано. Според трайната съдебна практика на ВКС, в т.ч. решение № 98/29.06.2016 год. по т.д. № 1499/2015 год., надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди изтичане на срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл. 147, т. 1 ГПК до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. След като възражението за принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не може да го направи преди да е могла да узнае за тях. Но това възражение следва да се въведе в първия момент, в който узнаването на фактите е станало възможно, каквато възможност е била налице към момента преди приключването на съдебното дирене. Подобно фактическо твърдение не е въведено от ответника преди даване на ход на устните състезания.

Дори обаче да се приеме, че възражението за съпричиняване, основано на поведение на пострадалия извън твърдението за неизползван предпазен колан, е допустимо, то същото остана напълно недоказано. Както въз основа на гласните доказателства, така и от авто-техническата експертиза се установи, че водачът на л.а. „Форд“ не е имал техническа възможност да избегне произшествието. Не се установи чрез допълнителни въпроси към допуснатата експертиза дали ищецът действително, както настоява ответника, е имал възможност да забележи движещия се зад него л.а. „Мерцедес“ чрез огледалата за обратно виждане и дали е имал възможност да отклони автомобила си вдясно, за да избегне сблъсъка. Подобни възможности не могат да бъдат предполагани и въпреки че са останали единствено в сферата на хипотезите, да се приемат за установени.

Още повече установено е, че поради преди това осъществила се катастрофа, са били предприети действия от контролните органи по регулиране на движението, поставени са били конуси, насочващи движението на автомобилите именно към лявата лента за движение, като възможността за движение в аварийна и дясна активна лента е била ограничена. Водачът на л.а. „Форд“ е спазвал стриктно задълженията, произтичащи от чл. 6 от ЗДвП, според който участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, те следва да изпълняват

разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. При наличие в мястото на инцидента на ясни указания от длъжностните лица, че движението е ограничено, че водачите следва да продължат движението си само в лява скоростна лента, липсва както задължение, така и право за Р. да премине в дясна лента, за да избегне евентуално удара от приближаващия се бус.

Ето защо и по същество, не се доказа Р. да е нарушил свое конкретно задължение, произтичащо от ЗДвП, нито се установи твърдяната от ответника възможност ищецът да избегне удара, като се преустрои в дясната лента. Поради това нововъведеното възражение за съпричиняване, дори да се приеме за допустимо, е изцяло недоказано и като такова неоснователно. Ето защо липсват основания за намаляване на размера на приетото за справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал.3. Според ал. 3 от чл. 429 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая не се установява застрахованият да е уведомил застрахователя за произшествието. Поради това законната лихва се дължи от застрахователя от датата на предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице. Това, според представените доказателства, е сторено на 23.10.2023 г., видно от документа на л. 10 от делото. Ищецът, обаче, претендира законна лихва от 24.01.2024 г. /датата след изтичане на срока по чл. 405, ал. 1 от КЗ/. Поради това и обезщетението за неимуществени вреди следва да му се присъди ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024 г.

По изложените съображения и в обобщение обжалваното решение е правилно и законосъобразно в частта, с която в полза на ищеца е присъдена сумата 8000 лв. и следва да бъде потвърдено; същото е неправилно в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до сумата 21 000 лв. и следва да се отмени, като в полза на Р. се присъди допълнително сумата 13 000 лв. Новоприсъдената сума следва да се присъди в евровата й равностойност, при курс 1 евро = 1.95583 лева, на основание чл. 5 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, чл. 1 от Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 08 юли 2025 година и чл. 1 от Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г. В частта, с която е отхвърлен искът на Р. за разликата над сумата 21 000 лв. до 40 000 лв. решението е правилно и следва да се потвърди.

По частната жалба на И. Р. против Определение № 61/15.01.2026 г., в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските, като не бъдат присъждани в полза на ответното застрахователно дружество разноски за адвокатско възнаграждениe, респ. същите да бъдат редуцирани: С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, с която в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от иска, както и евентуалното искане за намаляване на това възнаграждение поради прекомерност. Настоящият състав намира, че не следва да се произнесе по частната жалба с изричен диспозитив – уважавайки я или оставяйки я без уважение, тъй като с оглед промяната на общия размер на присъденото обезщетение, въпросът за дължимото на ответника адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство съдът ще обсъди при преценка на разноските по делото с въззивния акт.

По въпроса за разноските:

С оглед частичната отмяна на решението и определянето на допълнително обезщетение, както и с оглед необходимостта разноските към настоящия момент да бъдат присъдени в евро, въззивният съд намира за целесъобразно да отмени изцяло решението в частта за разноските, като направи ново разпределение на сторените от страните по делото разноски в съответствие с изхода от спора.

Ищецът е бил освободен от държавна такса както за първоинстанционното, така и за въззивното производство. Според чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. Предвид основателността на исковата претенция до размер на 25 000 лв. към датата на предявяването на иска, ответникът дължи за първоинстанционното производство държавна такса върху размера на основателната част от иска, в това число и върху частта от иска, която е отхвърлена заради плащане, което е сторено едва в хода на делото, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждането му /арг. от чл. 78, ал.2 ГПК/. Дължимата за първоинстанционното производство държавна такса в размер на 4% върху сумата 25 000 лв. е в размер на 1000 лв. или 511,29 евро. Тази сума ще се присъди в полза на бюджета на съдебната власт, като платима по сметка на ОС – Пловдив. Доколкото ищецът и въззивен жалбоподател е бил освободен от такса за въззивното производство, в полза на АС – Пловдив следва да се присъди държавна такса в размер на 2% върху завишеното обезщетение /13 000 лв./, а именно такса в размер на 132,94 евро.

Ищецът не е направил разходи за водене на делото, предоставена му е безплатна правна помощ от упълномощения от него адвокат. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Ж. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищеца в първоинстанционното производство, което се определи върху основателната част от иска към момента на предявяването му и сключването на договора за безплатна правна помощ /м. 04.2024 год./ - 25 000 лева. Съдът приема, че дължимото възнаграждение за първоинстанционното производство, определено върху основателната част от иска, е в размер на 2 650 лв. или 1 354,92 евро. А с оглед частичната основателност на въззивната жалба на Р. и неоснователността на жалбата на дружеството, за положения от адв. Ж. труд във въззивното производство, изразяващ се в подаване на въззивна жалба, подаване на отговор на въззивната жалба на застрахователя, дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на 2290 лв. или 1170,86 евро.

С оглед частично уважената въззивна жалба на ищеца, следва да се ревизират и определят отново присъдените в полза на ответното дружество разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ответната страна е направила разноски в първоинстанционното производство за адвокат в размер на 3888 лв., като е представен договор за правна защита и съдействие, според който сумата е изплатена в брой. Договорът за правна помощ е сключен с възложителя „ТВМ Закелийк“ Н.В., представлявано от управителя на представителя му за България „Авус

България – регулиране на щети“ ЕООД. Не се споделят доводите на ищеца в частната му жалба, че на ищеца не следва да се възлага част от това възнаграждение, тъй като то е изплатено от трето за ответника по делото лице. Първо, от договора за правна помощ не може да се съди кой напрактика е изплатил възнаграждението, тъй като договорът е сключен с белгийския застраховател, който единствено е представляван по силата на чл. 503 КЗ както по делото, така и в отношенията му с адвоката, от „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД. Плащането е сторено в брой, поради което не може да се приеме за обосновано твърдението, че плащането е сторено от представителя, а не от лицето, от чието име той е действал. Дори адвокатското възнаграждение да е заплатено от българския представител на белгийския застраховател, то несъмнено е, че той е действал от името и за сметка на представлявания, поради което и последиците от плащането възникват директно в патримониума на представлявания, а вътрешните отношения между белгийския застраховател и българския му представител са ирелевантни за отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 3 ГПК към ответника по делото. Обосновани са мотивите на първоинстанционния съд, изложени в оспореното определение № 61/15.01.2026 год., че липсват основания за намаляване на възнаграждението, изплатено от ответника, поради прекомерност, тъй като възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено своевременно от ищцовата страна. Действително, както е констатирано от ОС – Пловдив в определение № 61/15.01.2026 год., ответникът е представил списък с разноски и договор за правна помощ преди даване ход на устните състезания, същите са приложени по делото и ищецът не е направил възражение за прекомерност. С това възможността му да прави възражение за прекомерност на договореното и изплатено от ответника възнаграждение е преклудирана. Тя не може да бъде упражнена едва в срока за подаване на молба по чл. 248 ГПК. Разноските на ответника по списъка по чл. 80 ГПК са възприети от първоинстанционния съд, с изключение на разноските за превод на документи в размер на 129,60 лв., които са изключени от общия размер на разноските и в тази част определението на съда не е обжалвано. От разноските на ответника в първоинстанционното производство в размер на 5296 лв. в негова полза на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят 1986 лева или 1015,43 евро, пропорционално на неоснователната част от иска.

Пълномощникът на застрахователното дружество претендира разноски за въззивното производство. За разноските си представя списък по чл. 80 ГПК, според който разноските на жалбоподателя са в размер на договореното и изплатено възнаграждение е в размер на 1940 евро и 85,39 евро държавна такса или общо 2025,39 евро. Срещу размера на адвокатското възнаграждение не се правят възражения за прекомерност от насрещната страна в съдебното заседание, в което на делото е даден ход по същество. Сочената в списъка държавна такса за въззивно обжалване е реално внесена. Предвид частичното отхвърляне на жалбата на Р. за разликата над 21 000 лева до 40 000 лв., в полза на застрахователя се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, пропорционално на отхвърлената част от жалбата в размер на 962,06 евро.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Апелативен съд - Пловдив