Решение № 1400 от 22.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1075/2026 г.

наказателно дело № 20261110201075 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е след като с Решение № 1311/12.01.2026 г., постановено по КНАХД № 10977/2025 г. по описа на АССГ, III касационен състав е отменено Решение № 2797/23.07.2025 г., постановено по НАХД № 8250/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12-ти състав и делото било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС. Обжалвано е Наказателно постановление № ИК-57#3/28.03.2025 г., издадено от председателя на Сметната палата, с което на П. С. М., ЕГН ••••••••••, в качеството му на представляващ КП „•••••“, участвала в изборите за народни представители, проведени на 09.06.2024 г., на основание чл. 478 от ИК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 171, ал. 4 вр. чл. 171, ал. 2, т. 9 от ИК. Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт, като се твърди, че доколкото липсвала легална дефиниция на понятието „рекламна агенция“, то следвало същото да се разбира като субект, на когото се възлага цялостното разработване, развитие и осъществяване на една цялостно изградена и организационно завършена кампания, а не като единичен тип дейност. Сочи, че без значение е фирменото наименование на контрагента или вписания в Търговския регистър предмет на дейност, а важно било естеството на възникващото отношение между изпълнителя и конкретния политически субект. Навежда, че правната логика на разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 9 от ИК била да бъде дадена на обществото достатъчно информация за това кой стои зад мащабното действие за формиране или промяна на обществените нагласи. Твърди, че в конкретния случай представителите на коалиция „•••••“ са влезли в облигационно отношение, имащо за предмет единствено публикуването на готов предизборен материал в сайта на радио ••• в гр. ••• и излъчването му в ефира на регионалната радио програма на ••• – •••, което било еднократна изпълнителска услуга, а не цялостно възлагане и реализиране на рекламна кампания. Извежда, че между коалиция „•••••“ и „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД не е възникнало облигационно отношение, което да бъде квалифицирано като отношение с рекламна агенция и поради това не е възникнало и задължение за обявяване на информацията по реда на чл. 171, ал. 4 от ИК. Счита, че дори и да се приеме, че от формална страна е извършено нарушение, то следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Като аргумент в подкрепа на твърдението си сочи, че подавайки отчета си за конкретната предизборна кампания, жалбоподателят е отчел и процесната фактура с това дружество, което сочело за липса на намерение за прикриване на поведението му в предизборната кампания, а последният бил преценил, че конкретно предоставената услуга по същество не представлявала работа с рекламна агенция. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, а, ако прецени, че е налице маловажен случай – да отмени НП и да предупреди жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява с от адв. В. Т., който в хода на съдебните прения пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като поддържа изложените в жалбата аргументи. Сочи, че логиката на изискването на чл. 171, ал. 2, т. 9 от ИК е да се даде публичност и информация относно субектите, които участват в създаването на рекламния продукт. Твърди, че нито коалиция „•••••“, нито ПП „•••“ са възлагали на „Рекламна агенция •••“ да създава рекламен продукт, поради което и нямало изискване договорът с това дружество да бъде обявен пред Сметната палата. Допълва, че дружеството е предоставило като услуга „програмно време в радио ефир за избори“, а другата услуга била „интернет пространство за избори за Народно събрание“ и твърди, че това дружество е било единствено платформа, която разпространявала, но не създавала рекламен продукт, което обуславяло извода, че услугата била медийна, а не рекламна. Претендира присъждане на разноски. Въззиваемата страна – Председателят на Сметната палата - е редовно призована, като се представлява от юрк. Ю. Д., която в хода по същество моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като релевира към депозираните от нея писмени бележки. Релевира, че понятието „политическо рекламиране“ било въведено с Регламент на Европейския парламент 2024/900, съгласно който понятието „политическа реклама“ обхващало всяка форма на комуникация, предназначена да повлияе върху политическото поведение на гражданите, независимо дали съдържанието е създадено или само разпространено от доставчика на услугата. Поради това счита, че предоставянето на програмно време и интернет пространство попадало в обхвата на политическото рекламиране. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В депозирани писмени бележки юрк. Д. излага възприетата от Сметната палата фактическа обстановка и изразява несъгласие с твърдението на жалбоподателя, че предоставянето на отделна медийна услуга не следвало да бъде квалифицирано като работа с рекламна агенция. Сочи, че предоставянето на програмно време в радио ефир представлява рекламна дейност и целта на закона била да предостави публичност на информацията относно тези субекти, участващи в създаването на рекламния продукт, като препраща към Регламент (ЕС) 2024/900 на Европейския парламент и на Съвета. Относно обстоятелството, че договорът за рекламна услуга бил сключен само с ПП „•••“, сочи, че с решение на ЦИК коалицията била регистрирана за участие в изборите като отговорна партия съгласно чл. 164, ал. 2 от ИК, а от доказателствата по делото се установявало, че разходът за процесната услуга бил включен именно в отчета по чл. 171, ал. 1 на „•••••“, което обуславяло, че услугата била предоставена на коалицията. Релевира и към представената от „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД информация, че агенцията е предоставила рекламни услуги на ПП „•••“ като част от коалицията „•••••“. Изразява несъгласие с твърдението на жалбоподателя за маловажност на нарушението и прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като били засегнати обществените отношения, гарантиращи публичност и прозрачност на информацията, отнасяща се до предизборната кампания, а конкретните нарушения не са били с по-ниска степен на обществена опасност. Навежда и че АУАН и НП отговаряли на изисквания на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, а за неточността в АУАН относно датата на извършване на нарушението, то същата се явявала определяема, тъй като е в пряка зависимост от датата на сключване на договора за рекламна услуга. Счита, че по безспорен начин се установявало, че е извършено нарушение по чл. 170, ал. 1 от ИК от П. М., като адресат на чл. 478 от ИК. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното: С Решение на Централната избирателна комисия № 3141-ЕП/НС/23.04.2024 г. за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 09.06.2024 г. била регистрирана коалиция „•••••“. Решението за образуване на коалиция „•••••“ било взето между няколко партии, сред които и партия „•••••••“ (ПП „•••“). Било определено, че коалицията ще се представлява заедно и поотделно от жалбоподателя П. С. М. и от В. М. Л.. Като отговорна партия по чл. 164, ал. 2 от ИК била определена ПП „•••“ („•••••••“) виж л. 46 от делото. „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД е дружество с ограничена отговорност, регистрирано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ••••••••. Дружеството е с регистриран широк предмет на дейност, като сред дейностите са и „Рекламна дейност и рекламно набиране, проектиране и подготовка на рекламни продукти и материали, трансфер на спонсорство за медии“ и др. На 30.05.2024 г., в гр. София, между политическа партия „•••••••“, представлявана от жалбоподателя П. М., и „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД, бил сключен договор за предоставяне на програмно време и интернет пространство за отразяване на предизборната кампания – избори за Народно събрание, насрочени на 09.06.2024 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от същия изпълнителят („Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД) се задължил да осигури предоставяне на възложителя (ПП „•••“), срещу възнаграждение програмно време в ефира на „••• радио“ и интернет пространство в интернет страниците на „••• •••“ за отразяване предизборната му кампания за изборите за Народно събрание, насрочени за 09.06.2025 г., съгласно изискванията на Изборния кодекс в периода от 10.05.2024 г. (30 дни преди изборния ден) до 24:00 ч. на 07.06.2024 г. Съгласно чл. 2 от договора възложителят овластил изпълнителя да сключи договор със съответните доставчици на медийни услуги с цел осигуряване на услугите, описани в чл. 1, ал. 1 от договора. Като участник в предизборната кампания, за който била предназначена услугата, било отразено „ПП „••••••• /ПП •••/“ – КП „•••••“ (гр. •••)“. От „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД била издадена фактура № ••••••••••/30.05.2024 г. на стойност 600 лева с включен ДДС, с получател ПП „•••“, с представляващ П. М., като в същата били отразени предоставените услуги – „Предоставено програмно време в регионален радио-ефир на ••• за гр. ••• по предизборна кампания съгл. договор“ и „Публикации в сайт ••••• страница гр. •••, по предизборна кампания съгл. договор.“. Плащането на фактурата било извършено по банков път на 07.06.2024 г., като сумата била наредена от банковата сметка на ПП „•••••••“ (л. 35). Дружеството „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД предоставяло същите услуги и на други политически партии и коалиции в периода на предизборната кампания. На 15.11.2024 г. Т. П. (старши одитор втора степен в Сметната палата), в присъствието на С. Й. (стажант-одитор в Сметната палата) извършила одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на КП „•••••“ в изборите за народни представители на Народно събрание, проведени на 09.06.2024 г. Било установено, че по време на предизборната кампания за избори на народни представители за Народно събрание, проведени на 09.06.2024 г., КП „•••••“ е работила с три рекламни агенции, сред които и „••• •••“ ООД съгласно договор от 30.05.2024 г. и фактура № 6164/30.05.2024 г. Било прието, че информация за наименованието на рекламните агенции не била изпратена за публикуване в ЕРИК (Единен публичен регистър на партиите и коалициите), в нарушение на чл. 171, ал. 4 от ИК, вр. ал. 2, т. 9 от същата разпоредба. За резултатите от проверката П. и Й. съставили на 21.11.2024 г. Констативен протокол, който бил проверен от Д. Д. (главен одитор в Сметната палата). Същият бил връчен на М. П. – отговорно лице по чл. 164, ал. 1 от ИК и упълномощено лице от представляващия КП „•••••“). За констатираното нарушение свидетелката Т. Ц. П.-С. (старши одитор втора степен, отдел 1 ПП, ОД СО на Сметната палата), в присъствието на свидетелите Г. К. и С. Й., съставила АУАН № ИК-57/21.11.2024 г. срещу жалбоподателя П. С. М., в качеството му на представляващ КП „•••••“, като при съставянето на АУАН присъствало упълномощено от М. лице – М. П.. В АУАН било прието, че в предизборната кампания за участие в изборите за народни представители на Народно събрание, проведени на 09.06.2024 г., КП „•••••“ е работила с три рекламни агенции, описани в Приложение № 1, и в законоустановения 7- дневен срок от датата на издаване на договора/фактурата представляващия КП „•••••“ не е изпратил в Сметната палата на хартиен и електронен носител за публикуване в ЕРИК информация за наименованията на рекламните агенции, с които коалицията е работила. За дата на нарушението, отнасяща се до отношенията на КП „•••••“ с „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД, била отразена 15.06.2024 г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 171, ал. 4, вр. ал. 2, т. 9 от ИК. АУАН бил надлежно връчен на упълномощеното от М. лице, като срещу същия не били депозирани възражения. Въз основа на АУАН, на 28.03.2025 г. председателят на Сметната палата издал обжалваното Наказателно постановление № ИК-57#3/28.03.2025 г., с което на П. С. М., ЕГН ••••••••••, в качеството му на представляващ КП „•••••“, участвала в изборите за народни представители, проведени на 09.06.2024 г., на основание чл. 478 от ИК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 171, ал. 4 вр. чл. 171, ал. 2, т. 9 от ИК. За дата на нарушението била посочена 07.06.2024 г. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Т. П., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на свидетелката Т. П. в преобладаващата им част, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, не съдържат противоречия и са логични и ясни. От показанията й се установяват обстоятелствата около извършената проверка, установените обстоятелства – че ПП „•••“ е част от коалиция „•••••“ и е отговорна партия за приходите, разходите и счетоводната дейност, че в 7-дневен срок коалицията не била оповестила в единния регистър по Изборния кодекс към Сметната палата информация за „Рекламна агенция ••• (•••)“, с която е работила във връзка с предизборната си кампания, както и че на база на какви доказателства били установени тези данни. Съдът не кредитира показанията на свидетелката П. в частта, в която излага възприетото от нея определение за това какво е „рекламна агенция“, тъй като това не са обстоятелства, които свидетелят пряко е възприел, а са негови субективни интерпретации и правни изводи. Съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви и приложените по делото писмени доказателства. Съдът установи предмета на дейност на „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД от приложената по делото справка от ТРРЮЛНЦ. От съвкупния анализ на приложеното Решение № 3141-ЕП/НС/23.04.2024 г. на ЦИК и представения от ЦИК списък на коалициите настоящият състав установи обстоятелствата около регистрирането на коалиция „•••••“, участващите в образуването й партии, сред които е и „•••••••“ (ПП „•••“), лицата, които представляват коалицията, както и че партията „•••••••“ е отговорна партия съгласно чл. 164, ал. 2 от ИК. От приложените договор между „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД и ПП „•••“, фактура и отчет по сметка в „•••••“ АД на Политическа партия „•••••••“ съдът установи обстоятелствата около датата на сключване на договора, неговия предмет, датата на издаване на фактурата и датата на плащането й. Информативно писмено доказателство, пряко относимо към предмета на делото се явява предоставената информация от „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД, която съдът кредитира. От същата съдът установи, че клиент на агенцията е ПП „•••••••“ /ПП „•••“/ - КП „•••••“ (•••), като същият е и участникът в предизборната, кампания, за който е предназначена услугата/стоката – т. 14 от графата за предоставяне на програмно време и т. 12 от графата за предоставяне на интернет пространство. От изложеното следва, че ПП „•••“ е сключила договора с „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД, но същата е страна по облигационната връзка в качеството й на представляваща коалиция „•••••“, както и че именно последната се явява бенефициер по облигационното отношение. От това доказателство се установява и още, че дружеството „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД е предоставяла тези услуги и на други политически партии и коалиции. Съдът кредитира като годно писмено доказателство и констативния протокол за извършения одит досежно констатираните в хода на одита обстоятелства, и по-конкретно за обстоятелството, че не е била изпратена за публикуване в ЕРИК към Сметната палата информация за наименованието на рекламните агенции, с които е работила коалиция „•••••“. Тъй като доказателствата са еднопосочни, то per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че по-подробен техен анализ не се налага. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в рамките на техните правомощия. АУАН и НП са връчени надлежно на упълномощен представител на жалбоподателя. Както АУАН, така и обжалваното НП съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Описанието на нарушението е ясно и напълно достатъчно, за да разбере наказания субект повдигнатото му административнонаказателно обвинение, респ. да организира защитата си срещу него, а на съда - да осъществи съдебен контрол за законосъобразност. Наказващият орган законосъобразно се е възползвал от правомощието си, уредено в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН относно датата на извършване на нарушението, което обстоятелство подробно е описано и в обжалваното наказателно постановление. С оглед всичко гореизложено съдът намира, че в хода на производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му на формално основание, поради което и следва да се произнесе по въпроса дали правилно е приложен материалният закон. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ИК предвижда създаването в Сметната палата на единен публичен регистър на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в съответния вид избор, който се поддържа от откриването на предизборната кампания до следващите избори от същия вид. Ал. 2 на същия член урежда изчерпателно обстоятелствата, които подлежат на публикуване в този регистър, като в т. 9 е предвидено, че на публикуване подлежат и наименованията на социологическите агенции и на рекламните агенции, както и на агенциите за осъществяване на връзки с обществеността, с които партиите, коалициите и инициативните комитети работят. Разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от ИК урежда задължение за партиите, коалициите и инициативните комитети, по време на предизборната кампания, да изпращат на Сметната палата в 7-дневен срок новопостъпилата информация по ал. 2 на хартиен и електронен носител за включване в регистъра. От прочита на разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 9 от ИК следва, че в случая „•••••“, и по-конкретно нейният представител, е имал задължение за изпращане за публикуване в ЕРИК на наименованията на рекламните агенции, с които коалицията е работила. Законът не предвижда като допълнително условие за публикуването на тази информация нито многократност на изпълняваната услуга, нито доказателства за мащабност, повлияване върху обществените нагласи. Нещо повече, подобно тълкуване съдът намира за разширително и противоречащо на целта на закона за осигуряване информираност на гражданите, гарантирането на публичност и призрачност на информацията, отнасяща се до предизборната кампания. Поради това настоящият състав намира изложените от жалбоподателя възражения в тази насока за неоснователни. Според настоящия състав, не може да бъде възприето, че определянето на дружество като „рекламна агенция“ е обусловено единствено от създаването на рекламен продукт, тъй като намира това виждане за твърде стеснително и единствено обслужващо интересите на жалбоподателя. Така например дейности, типични за рекламните агенции са още и посредничество, планиране, предоставяне на услуги, насочени към рекламиране, или друг вид повлияване върху обществените нагласи, когато тези услуги са предоставени срещу възнаграждение, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 3, пар. 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2024/900 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране „политическо рекламиране“ означава изготвянето, позиционирането, популяризирането, публикуването, доставянето или разпространението на послание по какъвто и да е начин, обикновено предоставяно срещу възнаграждение, чрез вътрешни дейности или като част от кампания за политическо рекламиране, което може и е предназначено да повлияе на резултата от избори или референдум, на поведението при гласуване или на законодателния или регулаторния процес на равнището на Съюза, на национално, регионално или местно равнище. Според настоящия състав, със сключването на процесния договор е преследвана именно целта да бъдат отправяни послания към обществото с цел въздействие върху електоралните нагласи на избирателите във връзка с предстоящите парламентарни избори, респ. върху резултата от изборите. Предоставяне на програмно време в ефира на „••• Радио“ и интернет пространство в интернет страниците на „••• •••“ несъмнено е годно средство за реализиране на тази цел. Т.е., съдът намира, че целта на договора е била осъществяване на политическо рекламиране. В конкретния случай това политическо рекламиране в полза на коалиция „•••••“ е осъществено именно от „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД, посредством изпълнението на сключения договор. Съдът, съобразявайки това обстоятелство, съвкупно с търговското наименование на дружеството, предмета на му на дейност, и обстоятелството, че „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД е предоставяло тези услуги и на други политически партии и коалиции, намира, че в действителност това дружество е рекламна агенция, съгласно смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 9 от ИК. Това означава, че е следвало наименованието на тази рекламна агенция, с която коалиция „•••••“ е работила, да бъде публикувано в единния публичен регистър на партиите, коалициите и инициативните комитети към Сметната палата. Неизпращането за публикуване на тази информация в 7- дневен срок, считано от датата на сключване на договора реализира от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 171, ал. 4, вр ал. 2, т. 9 от ИК. В хода на производството беше установено, че лицата, представляващи коалиция „•••••“, са П. М. и В. Л., както и че ПП „•••“ е партията, представлявала коалиция „•••••“. Обстоятелството, че договорът е сключен между ПП „•••“ и „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД не обуславя извод за неангажиране отговорността на жалбоподателя М.. Както беше установено, ПП „•••“ е сключила договора като член на коалицията, а бенефициер на услугата се явява именно коалиция „•••••“. Това означава, че реално „Рекламна агенция ••• (•••)“ ООД е работила именно с коалиция „•••••“. Разпоредбата на чл. 478 от ИК предвижда, че за неподаване на информация по чл. 171, ал. 2 и ал. 4 на лицата, които представляват коалицията, следва да бъде наложено административно наказание „глоба“. Именно предвиждането на такъв вид административно наказание е индикация, че субект на нарушението може да бъде само физическо лице (арг. от чл. 13 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН). Поради това съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. М., като представляващ коалиция „•••••“. Правилно е определена датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от ИК урежда, че партиите, коалициите и инициативните комитети изпращат на Сметната палата в 7-дневен срок новопостъпилата информация по ал. 2 на хартиен и електронен носител за включване в регистъра. Процесният договор е сключен на 30.05.2024 г. Последният възможен ден за изпращане на информацията е бил 06.06.2024 г. Като не е сторил това в законоустановения срок, на 07.06.2024 г. жалбоподателят е реализирал от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. От субективна страна нарушението е извършено при непредпазливост, тъй като деецът е бил длъжен и е могъл да изпълни вмененото му от закона задължение, но не го е сторил. Т.е. нарушението е извършено виновно, тъй като за административно наказателното производство и двете форми на вината (умисъл и непредпазливост) правят нарушението извършено виновно. Съдът не приема за основателно възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен. В случая са засегнати обществени отношения, гарантиращи прозрачното провеждане на предизборна кампания от политическите партии и коалиции, както и информираността на обществото за действията на политическите партии в хода на кампанията. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, а и няма данни тази информация да е била изпратена до Сметната палата в хода на производството. Отчитането на процесната фактура в подадения отчет за предизборната кампания не е равносилно на изпращане на информацията за публикуване в регистъра по чл. 171, ал. 1 от ИК. Не може да се отчете и като релевантно за преценката относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН обстоятелството, че жалбоподателят бил преценил, че конкретно предоставената услуга по същество не представлявала работа с рекламна агенция. По отношение на наложеното на жалбоподателя наказание глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева, съдът намира, че същото е в рамките на законоустановения минимум, поради което, с оглед правомощията му в това производство, не намира за нужно да обсъжда подробно този въпрос. Поради всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, жалбоподателят следва да понесе сторените по делото разноски. В конкретния случай процесуалният представител на въззиваемата страна е претендирал присъждане на разноски в хода на съдебните прения по НАХД № 8250/2025 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, с депозираната касацонна жалба по КНАХД № 10977/2025 г. по описа на АССГ, III касационен състав, както и в хода на съдебните прения по настоящото производство. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активността на процесуалния представител на Сметната палата, намира, че следва да присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 240 (двеста и четиридесет) евро - по 80 (осемдесет) евро за всяко разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, съдът