Решение № 1704 от 11.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 374/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 272/21.04.2023 г., постановено по нахд № 152/2023 г., Районен съд - Благоевград е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № НП – ПБЗН – БЛ0-3/30.12.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Благоевград, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Средец, [улица], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], с изпълнителен директор инж. Ц. М. Б., за нарушение на чл. 89, ал. 2 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/, на основание чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. В законния срок ДПУСЯ, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, е подало касационна жалба срещу посочения по-горе съдебен акт. В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с ал. 2 на чл. 348 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Сочи се в тази връзка, че визираното в НП неизпълнение е несъставомерно, доколкото се дължи на обективни причини, препятстващи надлежното му изпълнението. Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, както и да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Благоевград, чрез писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред БлАС. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписано. Атакуваният съдебен акт е и допустим – решението е постановено след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното ЮЛ и след това съдът не е бил десезиран. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е възприел за извършено, доказано и съставомерно процесното административно нарушение. Приел е още, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са се отразили на правото на защита на нарушителя. Стигнал е до извода, че при индивидуализацията на санкцията АНО е правилно е приложил закона, анализирайки правилно тежестта на нарушението. Така постановеният съдебен акт е законосъобразен. Имуществената отговорност на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е ангажирана за неизпълнение на т.1 от предписание, дадено с констативен акт № КП-ПБЗН-БЛ0-6-6/28.07.2022 г. – „да се приложат в аварийния план на язовир „Садово-120“, [населено място], общ. Хаджидимово, карти на уязвимите от заливане територии, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия“, със срок на изпълнение 31.10.2022 г. Така описаното неизпълнение е квалифицирано като нарушение на чл. 89, ал. 2 от ЗЗБ, и е санкционирано на основание чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗЗБ гласи, че при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания. Съгласно чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ, който не изпълни предписание по чл. 89, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. Не е спорно по делото, че язовир „Садово-120“, находящ се в [населено място], общ. Хаджидимово, е предоставен за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Не е спорно и обстоятелството, че с констативен акт № КП-ПБЗН-БЛ0-6-6/28.07.2022 г., на ДПУСЯ е дадено по надлежния ред задължително предписание, а именно „да се приложат в аварийния план на язовир „Садово-120“, [населено място], общ. Хаджидимово, карти на уязвимите от заливане територии, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия“, със срок на изпълнение 31.10.2022 г. В разглеждания случай по безспорен начин е установено, че това предписание не е било изпълнено, поради което изводите на РС за безспорна доказаност на процесното нарушение от обективна страна са правилни и обосновани. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗЗБ, юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "г" или "д" от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие, разработват авариен план на обекта. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗЗБ, съдържанието на аварийния план може да бъде различно от посоченото в ал. 1, ако е определено в специален закон или в издадените въз основа на него подзаконови актове. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г. /НАРЕДБАТА/, аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от Закона за защита при бедствия и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите. Ал. 2 гласи, че специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите са определени в приложение № 2. На свой ред, Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, озаглавено „Специфични изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите“, и в частност т. 4.8 от същото предвижда, че карти на уязвимите от заливане зони се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите, т.е. въвежда същите като задължителен елемент от съдържанието на аварийните планове на язовирите. По делото са събрани категорични доказателства, че язовир „Садово-120“, [населено място], общ. Хаджидимово е категоризиран като I-ва /висока/ степен на потенциална опасност, поради което за същия има изготвен авариен план. Цитирана по–горе нормативна рамка ясно и недвусмислено поставя изискването за изготвяне на карти на уязвимите от заливане зони /като част от аварийните планове на язовирите/, като императивно вменява това в задължение на лицата, стопанисващи същите. В случая по безспорен и категоричен начин е установено, че Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, на което е предоставено стопанисването/управлението на язовир „Садово-120“, не е изготвило и приложило към аварийния план на язовира карти на уязвимите от заливане територии, в която връзка са му дадени задължителни предписания да отстрани този пропуск, но същото не е било изпълнено, с което е осъществен санкционният състав на чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ. Подробно изложените от касатора аргументи за несъставомерност на процесното неизпълнение, настоящият касационен състав намира за неоснователни. Нито на законово, нито на подзаконово ниво, изготвянето на аварийните планове на язовирите не е регламентирано като вторична дейност, базирана на предварително определени от държавен орган уязвими от заливане зони и територии, както и в рамките на утвърдена от същия методика. Напротив, както вече бе споменато по-горе, това задължение изцяло е вменено на собствениците на язовири. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 138а, ал. 1 от Закона за водите, която гласи, че собствениците или ползвателите на водностопански системи и съоръжения и на обекти по чл. 131, ал. 1 изготвят аварийни планове по реда на чл. 35 от Закона за защита при бедствия или възлагат тяхното изготвяне на оператори, като осигуряват изпълнението на предвидените в тях мерки. Нарушението е описано пълно и точно, квалифицирано е правилно и за нарушителя не е останало неяснота в извършването на какво точно нарушение е бил обвинен. В административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По изложените съображения БлАС намира, че касационната жалба е неоснователна и тъй като не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, то същото следва да се остави в сила като законосъобразно. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Благоевградският административен съд