Решение № 138 от 8.7.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 136/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 9 от 22.01.2026 г., постановена по НОХД № 1564/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, Съдът е признал подс. Н. С. А. с ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 27.12.2017 г. в гр. П. е запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил, марка „М.“, модел „5“ с peг. № •••••••, собственост на К. И. С. от гр. П. на стойност 6 500 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на К. И. С., Д. А. М. - С., А. А. М., А. К. С. и С. К. С. и е могъл да се разпростре върху други имоти /жилищни сгради/ със значителна стойност, а именно:

• едноетажна къща с идентификатор •••••••••••• с площ 46 кв.м., находяща се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост на А. А. М. от гр. П., на стойност 27 200 лв.;

• двуетажна жилищна сграда с идентификатор ••••••••••••••••, находяща се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост на Б. О. Я. от гр. П. и М. О. Я. от гр. П. на стойност 128 500 лв.;

• едноетажна сграда с идентификатор ••••••••••••••, находяща се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост на Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я. П. И., Т. А. А., Х. А. К., Е. А. К. - С., на стойност 23 500 лв.

• двуетажна сграда с идентификатор •••••••••••••, находяща се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я. П. И., Т. А. А., Х. А. К., Е. А. К. - С., на стойност 50 300 лв.;

• гараж с идентификатор •••••••••••••, находящ се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост на Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я. П. И., Т. А. А., Х. А. К., Е. А. К. - С. на стойност 20 300 лв.,

и от палежа са последвали значителни вреди върху лек автомобил, марка „М.“, модел „5“ с per. № •••••••, собственост на К. И. С. от гр. П. в размер на 6 500 лв., както и върху жилищната сграда с идентификатор •••••••••••• с площ 46 кв.м, находяща се в гр. П., ул. „В.“ № *, собственост на А. А. М. от гр. П., в размер на 11 400 лева - всички вреди на обща стойност 17 900 лева, поради което и на основание чл. 330, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл. 330, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил така наложеното на подс. С. наказание лишаване от свобода за изтърпяване с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присада, съдът на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК и приспаднал от наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, времето през което същият е бил задържан по ЗМВР за 24 ч. на 05.01.2018 г. и по НПК от 06.01.2018 г. до 09.01.2018 г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

С присъдата подс. Н. С. А. е осъден да заплати на гражданските ищци К. И. С., Д. А. М. - С. за сумата от 3323,40 евро /три хиляди триста двадесет и три евро и четиридесет евроцента/, равняваща се на 6 500 лева, представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

Отделно подс. Н. С. А. е осъден да заплати на наследниците на гражданския ищец А. А. М., а именно гражданските ищци В. А. Т. - М. и И. А. М. и Д. А. М. - С. сумата от 5828,73 евро /пет хиляди осемстотин двадесет и осем евро и седемдесет и три евроцента/, равняваща се на 11 400 лева, представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

С обжалваната присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил направените по делото разноски на подсъдимия.

Първоначално по внесеният обвинителен акт е било образувано съдебно производство НОХД № 2091/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, завършило с постановяване на оправдателна за подсъдимия присъда. Тази присъда била протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив и обжалвана от частните обвинители пред Апелативен съд - Пловдив с искания за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. С решение на Апелативен съд - Пловдив по ВНОХД № 188/2023 г., присъдата е била потвърдена. С решение № 292 от 16 май 2024 г. на ВКС по н.д. № 877/2023 г., образувано по касационен протест, решението на Апелативен съд - Пловдив по ВНОХД № 188/2023 г. е било отменено и делото било върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. С решение № 130/22.07.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по образуваното ВНОХД 235/2024 г., присъдата на Окръжен съд - Пловдив, постановена по НОХД № 2091/2020 г. е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на подготвителните действия за разглеждане в съдебно заседание. В изпълнение на това съдебно решение е образувано по НОХД № 1564/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, като постановената по него присъда е предмет на въззивна проверка по настоящото дело.

Срещу присъдата е депозиран въззивен протест и допълнение към него от прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив. В протеста се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна единствено в частта относно размера на наложеното на подсъдимия наказание и начина му на изпълнение. Счита, че при определяне на наказанието съдът е проявил снизхождение при определяне на наказанието му, както и при отлагане на изпълнението му. Излага подробни съображения за това в протеста и допълнението към него. Прави се искане въззивният съд да измени присъда, като увеличи наказанието наложено на подсъдимия от три на десет години лишаване от свобода и постанови то да бъде изтърпяно реално при първоначален строг режим.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба адв. О. Т., като защитник на подс. Н. С. А.. В жалбата се излагат и развиват доводи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при недоказаност по несъмнен и безспорен начин авторството на подсъдимия в извършването на престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Излага подробни съображения за твърденията си. Прави искане въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова с която признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея и от частните обвинители К. И. С., Д. А. М. - С., В. А. Т. - М. и И. А. М., чрез повереника им адв. И. В.. В жалбата се излагат и развиват доводи, че наложеното на подс.А. наказание е занижено и явно несправедливо, поради което не може да се постигне специалната и генералната превенция по чл.36 от НК, още повече с отлагане изпълнението на наказанието. В жалбата се излагат съображения за това. Правят искане въззивният съд да измени обжалваната присада и да увеличи наказанието наложено на подсъдимия от три на пет години лишаване от свобода и постанови то да бъде изтърпяно реално при първоначален строг режим.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа протеста, намира жалбата на защитата за неоснователна и настоява за потвърждаване на изводите за виновност, като излага съображения относно доказателствената стойност на видеозаписите, намерените у подсъдимия горими течности, дрехите със следи от петролен продукт и обстоятелствата около белия чувал.

Повереникът на частните обвинители поддържа жалбата им в частта за наказанието и пледира за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и развива възражения относно авторството, механизма на деянието, доказателствената стойност на косвените доказателства, липсата на мотив, възможна алтернативна версия и приложението на института на реабилитацията.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си и в последната си дума моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, след като провери изцяло правилността на присъдата в пределите на чл. 314 от НПК, обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства, фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, както и приложимия закон, намира въззивния протест и подадените въззивни жалби за процесуално допустими, но разгледани по същество – за неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел е за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдим е Н. С. А., роден на •••••• г. в гр. П., живущ в гр. П., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап.*, българин, български гражданин, вдовец, с основно образование, реабилитиран по право, ЕГН ••••••••••

Подсъдимият Н. С. А. бил осъждан с 8 съдебни акта, както следва:

С присъда № 214/19.06.1980 г. по НОХД № 453/1980 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 252 ал.1 пр.1, вр.чл.195 ал.1 т.З и т.5, вр.чл.26 ал.2 и чл.54 от НК и чл.63 ал.1 т.З от НК и бил осъден на една година лишаване от свобода - условно за срок от три години, като бил реабилитиран по право.

С присъда № 298/15.08.1980 г. по НОХД № 665/1980 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 129 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.4 и чл.54 от НК и му било наложено наказание от една година лишаване от свобода, като е бил амнистиран.

С присъда № 277/1984 г. бил признат за виновен за престъпления по чл.380, ал.2 от НК, по чл.346, ал.2, б.А и Б вр.чл.20, ал.2, б. А и Б от НК, по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и 5 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.253, ал.1, т.2 вр. чл.252, ал.1 вр. чл. 195, ал.1, т.3, 4 и 5 вр. чл.26, ал.1 от НК и бил осъден на общо четири години и шест месеца лишаване от свобода.

С присъда № 84/13.04.1989 г. по НОХД № 841/1988 г. бил признат за виновен за престъпления по чл.266, ал.1 от НК и по чл.346, ал.2, б.А от НК и му било наложено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода.

С присъда № 90/23.03.1999 г. по НОХД № 1082/1998 г. бил признат за виновен за престъпления по чл.339, ал.1 от НК и по чл.308, ал.1 от НК и му било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода.

С определение за одобряване на споразумение № 65/01.04.2004 г. по НОХД № 1558/2003 г. бил признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му било наложено наказание една година и четири месеца лишаване от правоуправление и глоба в размер на 300 лева.

С определение за одобряване на споразумение от 29.10.2004 г. по НОХД № 2108/2004 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева.

С присъда № 242/05.07.2005 г. по НОХД № 467/2004 г. бил признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК и му било наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева.

Наказанията, наложени на подсъдимия по НОХД № 467/2004 г и НОХД № 2108/2004 г. били групирани с определение по чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НПК като на подсъдимия било наложено едно общо наказание лишаване от свобода, увеличено по реда на чл.24 от НК, в размер на една година и три месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, към което било присъединено наказание Глоба в размер на 100лв. Определението на съда влязло в сила на 28.09.2005 г. Към датата на извършване на престъплението по настоящото дело- 27.12.2017 г. за подсъдимият е настъпила пълна реабилитация по право по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Свидетелят К. И. С. живеел заедно със съпругата си Д. М., двете им деца и бащата на свидетелката Д. М. - св. А. М. в гр. П. на ул. „В.“ № *. Имотът, в който живеели лицата, представлявал едноетажна къща, като две от спалните на къщата били с изглед към ул. „В.“ и със северно изложение, като в една от стаите, по-западната от двете, нощували обичайно с частните обвинители и граждански ищци К. С. и Д. С., а в другата от двете спални, която била разположена от източната страна и също така гледала на север към улицата, обичайно спели двете им деца А. и С.. Свидетелят А. М. обитавал стая в къщата, която била разположена с изложение към двора на имота.

Св. К. С. работил по трудово правоотношение в търговско дружество „М.“ ООД гр. П. с ЕИК ••••••• за периода от 02.08.2010 г. до 18.11.2013 г. на длъжност „инженер-конструктор“. В търговското дружество „М.“ ООД свид. К. С. работел заедно с подсъдимия Н. А., като А. бил подчинен на свид. С. и между двамата често възниквали вербални конфликти, поради

обстоятелството, че свид. С. е инженер, а подс. А. бил стар служител на фирмата и имал собствено виждане за това как следва да бъде извършена трудовата дейност. Подс. А. често взимал свид. С. от дома му в гр. П. разположен на ул. „В.“ № *, през периода когато работели заедно, поради което знаел къде живее свид. С. и семейството му, както и къде той паркира автомобила си.

По време на трудовото правоотношение в „М.“ ООД гр. П. през есента на 2013 г., свид. К. С. бил изпратен в командировка задно с подс.А. и свид. И. в района на гр.П. където претърпял трудова злополука -машината отрязала части на пръстите му на дясната му ръка. След инцидента потърсил лекарска помощ в гр. П.. Подс.А. от своя страна не изразил съпричастност към С. по повод злополуката от която пострадалияал, а бързал да се прибира в гр.П., за да продължи да изпълнява работата си на следващият ден във връзка с друга командировка в гр.Б.. Трудовите правоотношения на свид. С. с търговско дружество „М.“ ООД приключили след трудовият инцидент. Тъй като С. и работодателя му не се споразумели за размера на обезщетението, което да получи първия, той завел гражданско дело, в което подс.А. бил свидетел. С решение на съда, влязло в сила на 05.05.2017 г. /т.3, л.76 от ДП / търговско дружество „М.“ ООД било осъдено да заплати на свид. С. парична сума в размер на 6325 лв., явяваща се обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като присъдената сума била в по- висок размер от този, който работодателят преди завеждане на гражданското дело бил съгласен да заплати. Това ядосало собственикът на търговското дружество свид.Л. М., но в крайна сметка паричната сума била изплатена на свид. С..

Подс. А. бил лоялен към работодателя си, но не се разбирал с прекия си ръководител С., като негодувал спрямо него и не споделял претенциите му. Подс.А. знаел, че управителят на фирмата- свид.Л. М. не обичал за плаща за непредвидени разходи и се ядосва от случилото със свид.С., като подсъдимият симпатизирал на свид.М.. Тези обстоятелства го мотивирали да накаже свид. К. С. като запали ползвания от него лек автомобил.

Подс.А. разполагал с автомобилен бензин в дома си в жилището, в което живеел сам в гр. П., на ул. „Б.“ № *, ет.*, ап.*. Горивото било разположено в апартамента в бутилки и в мазето на жилището в туба. Подсъдимият знаел къде живее свид.С. и къде паркира ползваният от него автомобил. Към 27.12.2017 г. свид. С. използвал лек автомобил марка „Мазда 5“ с per. № •••••••, която била негова собственост.

В изпълнение на намисленото да запали лекия автомобил на свид. С. с част от предварително подготвения бензин, разпределен в пластмасови бутилки, на 27.12.2017 г., подс.А. се отправил към адреса на свид. С. в гр. П. на ул. „В.“ № *. До там подс. А. се придвижил с ползваният от него автомобил марка „Хонда СРВ“ с pen № ••••••••••••, който бил син на цвят и който имал монтиран син багажник на покрива. Подсъдимият бил облечен с тъмно яке с две бели ивици, започващи от горната предна част на раменете и слизащи до долната предна част, черен спортен панталон, наподобяващ анцуг, с шапка с козирка на главата с бял надпис на шапката.

Късно вечерта на 27.12.2017 г., подс. А. преминал многократно с управлявания от него автомобил по ул. „В.“ в различни посоки, което му позволило да огледа мястото и да установи дали колата на пострадалия С. е паркирана там. След това подс. А. паркирал моторното превозно средство в близост до бул. „В. А.“ в гр. П., слязъл от колата и носейки бял обемист чувал, съдържащ съдове с леснозапалима течност- автомобилен бензин и се отправил към ул. „В.“ № 19. Подсъдимият се предвижвал на собствен ход по ул. „В.“ в гр. П. в посока от бул. „В. А.“ към бул. „Р.“, а именно от запад на изток.

След като достигнал автомобила, собственост на пострадалияалото лице, на 27.12.2017 г. в гр. П. подс. А. извадил от чувала предварително приготвени горивни материали и смеси: 3 броя ПВЦ бутилки и 2 стъклени буркана, изпълнени с бензин, които поставил под задната част на автомобила марка „Мазда 5“ с pen № •••••••, който бил собственост на свид. К. С. и който бил паркиран на ул. „В.“ в непосредствена близост на къщата на № *. Подсъдимият се отдалечил от автомобила, носейки в лявата си ръка белия чувал, като застанал държейки чувала в ръка на стълбите, намиращи се точно между сградите на ул. "В." № •• и 34, гледайки в посока на местопроизшествието. Там подсъдимия изчакал известно време като при преминаване на автомобил по улицата, подс. А. се прикривал до стената на сградата. След това подс. А. извадил от чувала ПВЦ шише, изпълнено с горивна течност, оставил чувала на земята на стълбището, разположено между сградите на ул. „В.“ № * и * гр. П. и носейки шишето, отишъл до автомобила собственост на свид. С. на ул. „В.“ № * в гр. П.. Подсъдимият запалил лекия автомобил на свид. С. като поднесъл открит огън към леснозапалимите материали и течности - бензин, предварително разположени под колата, при което стартирало горене и се възпламенил на багажния отсег на автомобила, под който били поставени в автомобилна гума трите ПВЦ бутилки и двата стъклени буркана, съдържащи леснозапалими течност. След извършване на престъплението, подс. А. се оттеглил пеша в посока бул. „В. А.“ към паркирания от него автомобил марка „Хонда“ без да носи нещо в ръцете си.

Междувременно в къщата на ул.В. * били свид. Д. М.- С., свид. К. С., децата им А. С. и С. С. и свид. А. М.. Всички си били легнали с изключение на свид. Д. М. която забелязала ярка оранжева светлина през прозореца на стаята си. Решила да погледне през прозореца от какво идва светлината и установила, че лекият им автомобил марка „Мазда 5“ с рег. № •••••••, който бил паркиран под прозореца на стаята, в която спели гори. Пламъците идвали от задната част на автомобила. Веднага събудила съпруга си - свид.С. и позвънила на тел.112., след което събудила децата си и баща си - свид. М., за да ги изведе от къщата. На къщата имало поставена външна изолация от 6 см. стиропор и мазилка, която започнала да гори, като пожарът тръгнал към козирката и покрива. Обхваната от пожара била дограмата на къщата, а прозорците се счупили и в къщата навлязъл дим. Отвън свид. С. и свид. М. започнали да поливат с вода горящия автомобил, като на помощ им се притекли и съседи. Свид. М. забелязал, че под задната част на автомобила има поставена гума със съдове с течност. Опитал да я издърпа използвайки мотичка, но не успял, като част от течността, която била поставена от подс.А. в ПВЦ бутилки в автомобилна гума под колата го опръскала и се възпламенила, в резултат на което свид. М. се изгорил. Свидетелят М. паднал на земята, като с дясната си ръка успял да изгаси огъня по лявата си ръка и ръкава на дрехите си. Огнените пламъци обхванали цялата фасада на къщата и продължили в посока покрива на имота.

Междувременно подсъдимият се прибрал с автомобила в дома си, където измил ръцете си, но продължил през следващите дни да носи дрехите, които носил когато извършил престъпното деяние.

В резултат на палежа напълно бил унищожен лекият автомобил собственост на свид. С. който бил на стойност 6 500 лева.Пожарът нанесъл вреди и в размер на 11 400 лева върху жилищната сграда, находяща се на ул. „В.“ № *, собственост на А. А. М.. Всички имуществени вреди причинени от пожара били на обща стойност 17 900 лева.

Пожарът застрашил безопасността на живущите в сградата поради опасността от задушаването им, като тази опасност възникнала за Д. М.- С. и спящите по това време лицата в къщата на ул. „В.“ № * в гр. П.- свид.К. С., децата им А. С. и С. С. и свид.А. М.. Опасност за живота им имало и при опитите за първоначалното гасене на пожара.

Имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти със значителна стойност, а именно върху едноетажната къща находяща се в гр. П. на ул. „В.“ № * с идентификатор •••••••••••• собственост на св. А. М. от гр. П., която била на стойност 27 200 лева.

Имало опасност пожарът да се разпростре върху двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П. на ул. „В.“ № * с идентификатор •••••••••••••••• собственост на Б. Я. и М. Я. от гр. П., която била на стойност 128 500 лева.

Имало опасност пожарът да се разпростре върху едноетажна жилищна сграда находяща се в гр. П. на ул. „В.“ № * с идентификатор ••••••••••••••, която била собственост на лицата Х. К., К. Б., Е. Д., Г. Г., Я. И., Т. А., Х. К. и Е. К. - С. и която била на стойност 23 500 лева.

Имало опасност пожарът да се разпростре и върху двуетажна жилищна сграда находяща се на ул. „В.“ № •• с идентификатор ••••••••••••• в гр. П. която била собственост на лицата Х. К., К. Б., Е. Д., Г. Г., Я. И., Т. А., Х. К. и Е. К. - С. и която била на стойност 50 300 лева.

Имало опасност пожарът да се разпростре и върху гараж на значителна стойност находящ се в гр. П. на ул. „В.“ № * с идентификатор •••••••••••••, собственост на лицата Х. К., К. Б., Е. Д., Г. Г., Я. И., Т. А., Х. К. и Е. К. - С. и която била на стойност 20 300 лева.

На 28.12.2017 г. е извършен оглед на местопроизшествие. От същия и направените в хода на същия фотоснимки се установява, че запаленият л.а. „Мазда 5“, паркиран на южния тротоар до ул. „В.“ пред № *, е бил със затворени и заключени врати, като същият е обгорял и е намерен със счупени стъкла. Установен е бил номерът на запаления автомобил, а именно •••••••. При същия оглед е установена непосредствено под задната броня на автомобила поставена гума от автомобил, в която се намирали полиетиленови отпадъци, два стъклени бурката, две обгорели и една почти запазена бутилка, съдържаща течност с миризма на гориво, които били иззети. Изготвената по делото химическа експертиза т.2, л.4 от ДП установила, че течността в иззетия стъклен буркан с вместимост 0,750 л. затворен с винтова капачка съдържа водна емулсия в количество 0,026 литра, съставена от вода, с разтворени в нея сажди неорганични онечиствания и следи от бензин, течността в стъклен буркан с вместимост 0,200 л. затворен с винтова капачка представлява автомобилен бензин с разтворени в него сажди и неорганични онечиствания в количество 0,02 литра. Експертизата установила още, че по обгорелите три броя ПВЦ бутилки имало следи от бензин. От същия оглед на МП се установява, че стената на къщата, до която е бил запален паркираният автомобил е обгоряла, като е обгоряла и дограмата на прозореца и покрива над него. Описаните при огледа обстоятелства са видно и от направените фотоснимки, приложени във фотоалбум към огледа.

При оглед на местопроизшествие извършен на 28.12.2017 г. между сградите на ул.В. № * и № *, в светлата част на деня, на стълбището между тези сгради е открит и иззет бял полиетиленов чувал, който от приобщените по делото видеозаписи от случайни охранителни камери, поставени на улицата на адрес ул.“В.“ № * се установява, че е бил оставен там от подсъдимия през инкриминираната вечер. При огледа са били направени фотоснимки.

При извършеното претърсване и изземване в дома на подс. А. в гр. П. на ул. „Б.“ № *, ет. *, са открити множество бутилки с течност: пластмасова бутилка с бяла капачка с поставен етикет с надпис „Вгаvа соlor - амб“ съдържаш жълтеникава течност, 1 брой прозрачна стъклена бутилка със зелена на цвят капачка съдържаща безцветна течност, 1 брой найлонов прозрачен плик съдържащ бутилка - пластмасова с етикет на Кока кола съдържаща жълтеникава течност, един брой пластмасова прозрачна бутилка с надпис „Райхин процент“ ЕООД, всички обследвани при назначената физикохимичната експертиза №278 от 20.02.2018г /т.2, л.4 от ДП/, според която представляват смес от горивни материали: горивен бензин, етилов алкохол, течни въглерода от нефтен произход. В избеното помещение на апартамента е открита и иззета един брой туба, бяла на цвят с вместимост около 20 литра съдържаща жълтеникава течност, котя оспоред същата експертиза представлява автомобилен бензин. При претърсването в дома на подсъдимия са открити и иззети два броя сини на цвят шапки с козирка с цял надпис „РЕRТЕN-INSTRUMENTS\. Иззетите веществени доказателства са видни от направените в хода на претърсването фотоснимки.

При извършеното претърсване и изземване на лекия автомобил „Хонда СРВ“ с рег. № ••••••••••••, ползван на инкриминираната дата от подсъдимия, в купето на автомобила са били открити и иззети пластмасова бутилка, която е била пълна до половина с жълтеникава течност и която представлява според химико-физична експертиза №278 от 20.02.2018г присадка за автомобилни горива. При същото претърсване е била иззета и втора бутилка- пластмасово шише, пълно със синя течност, представляваща антифриз според същата експертиза. Иззетите веществени доказателства са видни и от направените в хода на претърсването фотоснимки.

В хода на досъдебното производство е била назначена физикохимичната експертиза №278 от 20.02.2018г /т.2, л.4 от ДП/. От заключението и се установява, че веществата, които се съдържали в иззети от дома и автомобила на подс.Н. А. течности, представляват автомобилни бензини, тулуен, петролев тетер и етилов алкохол, които представляват леснозапалими и устойчивогорими вещества.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство пожаро-техническа експертиза се установя, пожарът бил причинен от възпламеняване на багажния отсег с открит огнеизточник, като за подпомагане на разпространение на горенето били използвани леснозапалими течности, както и гума, пълна с три ПВЦ бутилки и два стъклени буркана, съдържащи леснозапалими течности. Както се изяснява от огледа на местопроизшествие и от показанията на свид.С. гумата се е намирала под багажника на лекия автомобил. Причината за възникване на пожара според експертизата е била „Палеж“, а огнището на пожара било в областта на багажния отсег на автомобила, като пожарът се бил разпространил към вътрешността на багажното отделение и продължавал хоризонтално към предната част на автомобила. Разпространението на пожара от автомобила се прехвърлило върху изолацията на къщата, след което обхванало козирката и част от покрива на къщата. От топлинното въздействие се счупили прозорците на горящата фасада на къщата, поради което навлязъл дим и продукти от горенето във вътрешността на къщата. Степента на прогаряне на конструкцията на автомобила според експертизата също свидетелствала за използване на вещество, допринесло за интензивното разпространение на горенето, поради което експертизата прави заключение, че са били използвани леснозапалими вещества. Според вещото лице е имало опасност пожарът да се разпространи в помещенията на къщата, както и в съседните имоти и сгради, както се сочи, че пожарът е застрашавал безопасността на живущите в сградата, тъй като е било възможно задушаване при неоткриване навреме на първите признаци на горене. Задушаване е било възможно и докато са се правили опити за първоначално гасене на пожара. Според експертизата пожарът не се дължи на нарушени противопожарни норми.

В хода на досъдебното производство на 05.01.2018 г. са били иззети натривки от лявата и дясната ръка на подсъдимия, но те не се установили следи от леснозапалими или горими вещества по тях. Липсата на следи по ръцете на подсъдимия не опровергава доказателствата, обосноваващи авторството на деянието в негово лице, тъй като вещото лице сочи, че такива следи трудно се задържат по ръцете, дори и лицето да е боравило с горива няколко часа преди да са взети натривките. Вещото лице обяснява, че такива следи лесно се отстраняват с вода и миещи продукти. В настоящия случай натривките са били взети на 05.01.2018г, а деянието е било извършено на 27.12.2017г.

По приобщените чрез доброволно предаване на 05.01.2018 г. дрехи на подсъдимия т.2, л.8, с които той е бил облечен към момента на деянието: 1 брой горнище - яке, синьо на цвят с бели райета от двата ръкава и в предната част с надпис на десния ръкав “Тор1еп” - червен на цвят, от платнена материя, един брой панталон наподобяващ анцуг, черен на цвят, с два броя сини кантове по двата крачола от горе до долу и два броя маратонки с марка „Адидас“, черни на цвят били установени следи от петролен продукт, а именно автомобилен бензин. На същите е бил извършен и оглед на веществени доказателства, като са направени и фотоснимки. От изготвената химическа експертиза №291 от 23.03.2018г в т.2, л.20 се установява, че по якето и панталона има следи от автомобилен бензин. За тези следи вещото лице казва при разпита му пред настоящия съд, че се попиват от тъканите и могат да се съхранят на мястото, на което са попаднали по продължително време.

Според изготвените по делото стоково-оценъчни експертизи, общата пазарна стойност на нанесената щета на автомобила „Мазда 5“ и къщата на ул. „В.“ № * е 17 900 лева. Пазарната стойност на застрашените от пожара имоти е установена от експертизите както следва:

-къща с идентификатор •••••••••••• с площ 46 км.м. гр. П., район Ц., ул. „В.“ № *-* 200 лева.

-двуетажна сграда с идентификатор в •••••••••••••••• в гр. П. на ул. „В.“ № * - 128 500 лева.

-едноетажна сграда с идентификатор ••••••••••••••в гр. П. на ул. „В.“ № * - 23 500 лева.

• двуетажна сграда с идентификатор ••••••••••••• в гр. П. на ул. „В.“ № * е 50 300 лева.

-гараж с идентификатор ••••••••••••• в гр.П. на ул. „В.“ № * е 20 300 лева.

По делото са изготвени две съдебно технически експертизи с обекти видеозаписи, съхранени на компакт дискове от две охранителни видеокамери, поставени съответно на адред ул. В. №* и адрес ул.В. *. Те установяват, че записите представляват презаписи на оригинални файлове, записани от видеохранителните системи, върху които няма намеса и манипулация. Сочи, се че качеството на видеозаписите не позволява провеждане на лицевоидентифисационно изследване, поради което не може да се посочи дали лицето от тези записи е подсъдимия. Това обстоятелство обаче по настоящото дело се доказва по несъмнен начин от събраните доказателства, описани подолу.

В хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд са назначени три експертизи. Това са комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, назначена с определение на настоящия съд, но изготвена по НОХД 2091/2020г, която дава характеристика за личността на подсъдимия като установява с какви качества се отличава личността му. Според заключението й /НОХД 2091/2020г л.458/ подсъдимият е своенравен, с убеденост в собствената си правота като среща затруднения и недоволство в ситуации, в които се налага да се съобразява с йерархична зависимост, да следва строги регламенти, ред и дисциплина. В разпита пред съда вещите лица посочват, че заключението им е основано на комплексна оценка, включваща анализ на данните, проведено интервю и обстойно психологическо изследване. Заключението на тази експертиза съдът счита, че способства единствено изясняването в известна степен на мотивите у подсъдимия да извърши противоправните действия, от гледна точка на неговите характерови особености.

Назначената с определение на първостепенния съд допълнителна съдебно-техническа експертиза протокол №2 от 02.01.2025г /л.137 от съдебното дело/ дава отговор само на едни от поставените въпроси, според който при визуално сравнително изследване се установява наличие на сходско между заснетия при претърсването автомобил, който е управлявал подсъдимия и този, възпроизведен на видеозаписите от охранителни камери на адрес ул. В. №* и адрес ул.В. * на инкриминираната дата. Сходство експертизата установява при визуално сравнителното изследване между човешките фигури от фотоснимки на подсъдимия при извършените действия по разследване по делото и фигурана на кадрите от видеозаписите, приложени по делото, като сходството се отнася за охраненост, телесни пропорции и облекло.

Гореизложената фактическа обстановка проверяваният съд е намерил за несъмнено установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на приложените по делото писмени доказателства, протоколите за извършени действия по разследването, веществените доказателствени средства, заключенията на назначените експертизи, показанията на разпитаните свидетели и частично на обясненията на подсъдимия.

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа установеност на инкриминираното деяние е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото срещу подсъдимия А. обвинение, първата инстанция е извършила всички необходими процесуално-следствени действия, изясняващи значимите факти относно основния предмет на доказване. При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото чрез предвидените в НПК доказателствени способи при съблюдаване правата и на обвиняемия тогава А.. Въззивният съд е на мнение, че изложените в мотивите на присъдата фактически констатации са коректни и ги споделя. ПАС няма възражение по отношение очертаването на масата от годни доказателствени и експертни сведения. Въззивната проверка констатира по-нататък, че съдът от първата инстанция не е допуснал неглижиране на някои от елементите на използваемата доказателствена съвкупност, преиначаване на тяхното съдържание, игнориране на доводи и съображения на страните. Противоречията в доказателствения материал са решени съобразно изискването по чл. 305, ал. 3 от НПК, а правилата на обективната логика са следвани неотклонно. Споделимите фактически констатации са резултат от подробен, пълноценен и професионално издържан анализ на доказателствата, като всички обстоятелства относно предмета на доказване са обстойно и безпротиворечиво установени. Информацията от гласните доказателствени средства е проверявана за достоверност при съпоставки със съдържанието на писмените и веществените доказателства и доказателствени средства и с експертните изводи. Първата инстанция е дала подробно обосновани отговори на всички възражения и доводи, изтъкнати от защитата, които в преобладаващата им част се преповтарят и във възивната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 от НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд, бидейки първа инстанция по фактите, се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В случая окръжният съд не само е изпълнил стриктно тези си задължения, давайки отговор на направените пред него възражения на защитата, но е обсъдил обстойно и законосъобразно и всички потенциално спорни моменти по делото, касателни приобщаването на част от доказателствата и доказателствените средства. По този начин на практика първата инстанция е дала обосновани отговори на възраженията на защитата, като е изложила подробни и убедителни съображения относно правната природа и процесуална стойност на въпросните доказателствени материали и мероприятията, при които са били изготвени и приобщени. И макар въззивният съд да споделя изцяло доказателствения и правен анализ на първата инстанция, както и отговорите, дадени по направените от защитата възражения, доколкото последните са наведени изрично в жалбата срещу постановената присъда и в хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав, процесуално редно е втората инстанция да подложи на внимателно обсъждане тези оплаквания.

На първо място, правилно са ценени приложените по делото писмени доказателства. Такива са справките и картоните от Дирекция „Национална система 112“ относно подадения сигнал за пожара, документите относно собствеността върху увреденото и застрашеното имущество, кадастралните скици и извадки, както и писмените материали, свързани с предходните трудови и гражданскоправни отношения между пострадалия К. С. и търговското дружество, включително и относно трудовата му злополука. Тези писмени доказателства, правилно приобщени по съответния процесуален ред, като същите взаимно се допълват и кореспондират с останалата доказателствена съвкупност.

Правилно са кредитирани и протоколите за оглед на местопроизшествие, ведно с приложените към тях фотоалбуми. Чрез тях се установяват местоположението на автомобила, характерът и обемът на уврежданията по него, състоянието на близко разположената жилищна сграда, както и наличието на предмети и следи, имащи значение за механизма на възникване и развитие на пожара. Тези протоколи са обсъдени във връзка с останалите доказателствени източници, включително със заключенията на пожаротехническата и физико-химичната експертиза, поради което правилно са възприети като надеждна основа за установяване на обективната обстановка на местопроизшествието.

Съществено значение имат и протоколите за претърсване и изземване, чрез които са приобщени веществени доказателства и предмети, подложени впоследствие на експертно изследване. Доказателствената им стойност произтича както от процесуалния ред, по който са извършени съответните действия, така и от последващата проверка на иззетите вещи чрез назначените експертизи.

Заключенията на назначените по делото експертизи също са правилно възприети от проверявания съд. Първоинстанционният съд е обсъдил както експертизите, изготвени в досъдебното производство, така и назначените в съдебната фаза експертни изследвания. Физико-химичната експертиза дава отговор относно вида на изследваните вещества и наличието на следи от петролни продукти, включително автомобилен бензин. Пожаротехническата експертиза изяснява причината за възникване на пожара, начина на неговото развитие, използването на леснозапалими вещества, опасността за намиращите се в близост лица и възможността за разпространение върху други имоти. Оценъчните експертизи установяват стойността на увреденото и застрашеното имущество.

Правилно са обсъдени и експертизите, назначени в съдебната фаза на производството. Комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза е отчетена в относимия обем, доколкото дава данни за личностовите особености на подсъдимия, без да замества доказателствената преценка по фактите. Допълнителната съдебно-техническа експертиза и комплексната съдебно-техническа експертиза относно видеозаписите са обсъдени във връзка с годността, съдържанието и хронологичната последователност на записите, както и относно установеното сходство между заснетите обекти и лица и данните по делото. Тези заключения са ясни, последователни и взаимно допълващи се, поради което правилно са кредитирани.

Правилно са ценени и видеозаписите от охранителните камери като веществени доказателствени средства. Тяхната доказателствена стойност се изразява в това, че възпроизвеждат последователност от заснети действия, места и времеви ориентири, които могат да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото. Доколкото не са установени данни за нарушаване на целостта им или за манипулация на съдържанието, първоинстанционният съд обосновано ги е използвал при установяване на релевантните факти.

По отношение на гласните доказателствени средства първоинстанционният съд е извършил правилна и диференцирана преценка, като е разграничил показанията на отделните свидетели според предмета на възприетите от тях факти. Правилно са кредитирани показанията на пострадалияалите и на лицата, възприели пожара и последиците от него, относно възникването и развитието на пожара, предприетите действия по гасене, състоянието на автомобила и имота след инцидента, както и опасността за намиращите се в жилището лица. Правилно са обсъдени и показанията на собствениците на имоти, съседите им и останалите свидетели, участвали в гасенето или възприели последиците от пожара. Те допълват обективната картина относно интензитета на пожара, разположението на имотите, близостта между автомобила и жилищната сграда и реалната опасност от разпространение. Показанията на свидетелите, имащи отношение към собствеността върху застрашените имоти, са използвани в съответния им доказателствен обем и са съпоставени с приложените писмени доказателства. Показанията на тези свидетели са взаимодопълващи се, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а се подкрепят и от протоколите за оглед, фотоалбумите, справката от тел. 112 и заключението на пожаротехническата експертиза.

Обосновано са ценени и показанията относно предходните трудови, лични и гражданскоправни отношения между подсъдимия и пострадалия, като съдът ги е обсъдил не изолирано, а във връзка с писмените доказателства и останалите гласни доказателствени средства. Правилно е подходено и към показанията на полицейския служител Н. П., като от доказателствената съвкупност е изключена онази част, която възпроизвежда данни от оперативна беседа с подсъдимия, а останалата част е ценена единствено в допустимия процесуален обем.

Критично са анализирани и обясненията на подсъдимия, доколкото съдът е длъжен да ги обсъди както като средство за защита, така и като доказателствен източник. Правилно са възприети онези техни части, които намират опора в останалите доказателства, като преценката им не е извършена изолирано, а в контекста на цялата доказателствена съвкупност. Този подход съответства на изискването доказателствата да бъдат обсъждани поотделно и във взаимната им връзка.

Предвид изложеното правилно проверяваният съд е приел, че фактическата обстановка е доказателствено обезпечена чрез съвкупност от взаимно допълващи се доказателства и доказателствени средства. Въззивната проверка не установява непълнота, едностранчивост или превратно тълкуване на доказателствата, които да обосноват различни фактически изводи.

При така приетата фактическа обстановка не е налице и нарушение на материалния закон. Правилно първостепенният съд е намерил за установено, че подсъдимият Н. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна за осъществяване на състава по чл. 330, ал. 1 от НК е необходимо деецът да запали имущество със значителна стойност, като чрез деянието бъде предизвикан пожар. За квалифицирания състав по ал. 2, т. 1 и т. 2 е необходимо пожарът да е представлявал опасност за живота на някого и/или да е съществувала опасност същият да се разпростре върху други имоти със значителна стойност. Съставът по ал. 3, пр. 1 изисква в случаите по предходната алинея от деянието да са последвали значителни вреди. В случая тези обективни признаци са налице. Установено е, че на инкриминираната дата е бил запален лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“, собственост на К. И. С., на стойност 6 500 лева, която стойност правилно е приета като значителна по смисъла на закона. Вследствие на запалването е възникнал пожар, който не се е ограничил единствено до моторното превозно средство, а е засегнал и намиращата се в непосредствена близост жилищна сграда. По този начин са причинени имуществени вреди както по автомобила, така и по жилищната сграда, като общият им размер възлиза на 17 900 лева.

Правилно първостепенният съд е приел и наличието на квалифициращите признаци по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК. Пожарът е представлявал реална опасност за живота на лицата, намиращи се в жилището към момента на възникването и развитието му. Тази опасност не е хипотетична, а конкретна, предвид близостта на запаления автомобил до жилищната сграда, нощното време на извършване на деянието, обитаването на имота от пострадалияалите лица и начина на развитие на пожара. Наред с това е съществувала и реална опасност пожарът да се разпростре върху други имоти със значителна стойност, намиращи се в непосредствена близост до мястото на пожара. В случая пожарът се е разпрострял върху къщата, в която са били К. И. С., Д. А. М., А. А. М., и децата А. К. С. и С. К. С., като е обхванал изолацията по фасадата, козирката, покрива, а от топлинното въздействие са се счупили прозорците и в къщата е навлязъл дим и продукти от горенето. Опасността за живота им се обосновава с факта, че пожарът е започнал нощно време, когато всички живущи в къщата са си били легнали да спят, а свид.Д. С.а още не била заспала и по една случайност тя забелязала светлината от огъня отвън, събудила близките си и последователно те успели да излязат от къщата. Пожарът е заплашвал безопасността на живущите в къщата от задушаване при неоткриване навреме на първите признаци на горене, както и докато по отношение на К. И. С. и А. А. М. докато са правили опити за първоначално гасене на пожара.

Поради близкото си разположение до огнището на пожара е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност, а именно посочените в обвинението имоти едноетажна къща собственост на А. А. М. от гр. П., на стойност 27200 лв.; двуетажна жилищна, собственост на Б. О. Я. и М. О. Я. на стойност 128 500 лв. едноетажна сграда собственост на Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я. П. И., Т. А. А., Х. А. К., Е. А. К. - С., на стойност 23 500 лв., двуетажна сграда собственост Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я. П. И., Т. А. А., Х. А. К., Е. А. К. - С., на стойност 50 300 лв., гараж собственост на Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я. П. И., Т. А. А., Х. А. К., Е. А. К. - С. на стойност 20 300 лв.,

От субективна страна престъплението е умишлено. Необходимо е деецът да съзнава, че запалва имущество със значителна стойност, да предвижда възникването и развитието на пожар, както и създаването на предвидените в закона опасности, и да иска или поне да допуска настъпването на тези последици.

В случая подсъдимият е действал при пряк умисъл относно запалването на автомобила. Той е съзнавал характера на извършваното от него деяние, предвиждал е, че чрез използването на леснозапалима течност и открит огнеизточник ще предизвика пожар, и е искал именно настъпването на този резултат. С оглед мястото на извършване на деянието, близостта на автомобила до жилищна сграда, късния час и използвания начин на запалване, подсъдимият е съзнавал и опасността за намиращите се в жилището лица, както и възможността пожарът да се разпростре върху съседни имоти със значителна стойност.

Ето защо правната квалификация на деянието по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК е правилна. Установените по делото факти изцяло покриват както обективните, така и субективните признаци на престъпния състав, поради което не е допуснато нарушение на материалния закон.

В производството по глава ХХІ от НПК въззивният съд проверява правилността на присъдата изцяло, независимо от основанията, посочени от страните. Проверката обхваща законосъобразността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, като съдът формира самостоятелни фактически и правни изводи въз основа на доказателствата, събрани и проверени по надлежния ред.

В случая такава самостоятелна проверка е наложителна, тъй като предходен въззивен съдебен акт е бил отменен от Върховния касационен съд поради липса на собствени мотиви и необсъждане на съществени доводи. При новото разглеждане първоинстанционният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция, като е обсъдил видеозаписите, местонахождението на подсъдимия, намерените запалими течности, следите от петролен продукт по дрехите и обстоятелствата около белия чувал. Настоящият състав споделя този доказателствен анализ след собствена въззивна проверка.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правото на защита на подсъдимия и процесуалните права на останалите страни са били гарантирани; доказателствените източници са събрани, проверени и приобщени по предвидения в НПК ред; експертизите, видеозаписите и писмените материали са обсъдени в мотивите. Поради това не е налице процесуално основание за отмяна на присъдата.

Съгласно чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК съдът е длъжен да изясни обективната истина чрез всестранна, пълна и обективна проверка на доказателствата. Законът не установява йерархия между преките и косвените доказателства. Решаващи са тяхната процесуална годност, достоверност, вътрешна съгласуваност и съотношението им с останалия доказателствен материал.

При доказване чрез косвени доказателства осъдителният извод е допустим, когато установените доказателствени факти образуват последователна и непротиворечива система, която изключва всякакво съмнение. Съмнението по смисъла на чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде основано на доказателствата по делото, а не на абстрактни предположения.

В настоящия случай осъдителният извод не почива на предположения. Той е изграден върху съвкупност от доказателствени факти: присъствие на подсъдимия в релевантния периметър, поведение преди и след пожара, носене и оставяне на бял чувал, изваждане на бутилка от бял чувал и тръгване на подсъдимия в посока дома на пострадалия и възникналия пожар непосредствено след това, установен механизъм на запалване, наличие на горивни материали, физико-химични следи от горивни материали по дрехите му, знание за адреса и автомобила на пострадалия и липса на доказателствено обезпечена алтернативна версия.

Основното възражение на защитата е насочено срещу авторството на деянието. То се извежда от липсата на пряко доказателство за самото възпламеняване, от твърдение за случайно присъствие на подсъдимия в района, от оспорване на механизма на пренасяне на горивните материали, от възможен битов произход на установените петролни следи и от сочена алтернативна версия за авторство на друго лице. Тези доводи не се споделят.

НПК не поставя изискване авторството да бъде установено единствено чрез преки доказателства. Осъдителна присъда може да почива и на косвени доказателства, когато установените чрез тях доказателствени факти са вътрешно съгласувани, взаимно се допълват и в своята съвкупност изключват разумна алтернативна версия за случилото се. Именно такъв е и настоящият случай.

Присъствието на подсъдимия на ул. „В.“ следва да бъде преценявано в контекста на цялата доказателствена съвкупност, а не като самостоятелен и изолиран факт. От видеозаписите, обсъдени във връзка със заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, се установява последователно движение на автомобила му в района, последващо придвижване пеша с бял чувал, преминаване покрай местопроизшествието, престой в непосредствена близост до него, наблюдение в посока към автомобила на пострадалия, криене и нетипично поведение на подсъдимия при преминаване на случайни автомобили, изваждане на бутилка от бял чувал и тръгване на подсъдимия в посока дома на пострадалия /белият чувал е намерен на същото място при извършения оглед/ и възникналия пожар непосредствено след това, както и оттегляне след възникване на пожара. Тази последователност не съответства на случайно преминаване на подсъдимия през района на местопроизшествието късно през нощта.

Не се споделя доводът, че различията във вкопираните часове на отделните камери компрометират доказателствената стойност на видеозаписите. От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза и от разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че между „Camera 04“ и камерите „CAM 1“ и „CAM 3“ е налице разлика от около 10 минути, обусловена от несинхронизиране на отделните системи. Тази разлика е установена чрез съпоставка на преминаването на един и същ автомобил през обсега на камерите и е съобразена при анализа. След времевата корекция е установено, че движението на заснетото лице между отделните камери е осъществено за около 3 минути и 28 секунди, при разстояние приблизително 139 метра до обсега на „Camera 04“ и около 43 метра до обсега на „CAM 1“ и „CAM 3“. При тези данни възражението за физическа невъзможност да бъде изминато разстоянието между отделните заснемания е неоснователно.

Съществено доказателствено значение има и поведението на подсъдимия с белия чувал. От значение е не самото носене на вещта, а последователността от установени обстоятелства: придвижването на подсъдимия с чувала в района на местопроизшествието, заснетото действие по изваждане на бутилка от въпросния чувал, последващото му придвижване без чувала с бутилка в ръка в посока възникналия след това пожар и намирането на празен бял чувал при огледа на мястото, където е бил заснет подсъдимия от посочената по горе видеокамера при изваждане на бутилката от него. Тази последователност придава доказателствено значение на вещта и опровергава тезата за случаен характер на носенето й.

Доводът, че не е заснето пренасянето на автомобилната гума, не разколебава обвинителния извод. За съставомерността на деянието и за авторството не е необходимо всяко подготвително действие да бъде възпроизведено на въпросния видеозапис. От протокола за оглед на местопроизшествието се установява, че непосредствено под мястото на задната броня на автомобила е намерена почти изгоряла автомобилна гума, в която са се намирали бутилки, включително бутилка с течност с миризма на гориво. Пожаротехническата експертиза свързва възникването и интензивното развитие на пожара с използването на леснозапалими течности и горими материали, поставени в тази зона. Липсата на кадър за пренасяне на гумата не заличава тези установени факти и не създава самостоятелна разумна алтернативна версия. На видеозаписа е отразено преминаването на подсъдимия с неговия автомобил, а след известно време, през което е заложил гумата със съдове със запалителна течност, същият се появява в кадър с посочения по горе бял чувал от който в последствие изважда бутилка с която тръгва в посока автомобила на пострадалия и непосредствено след това възниква пожара.

Не води до различен извод и липсата на следи от леснозапалими вещества по натривките от ръцете на подсъдимия. Тези натривки са иззети дни след деянието, поради което отрицателният резултат не може да се цени като доказателство, изключващо авторството. Той не заличава значението на установените петролни следи по дрехите на подсъдимия, нито връзката им с останалите доказателствени факти.

Възражението за възможен битов произход на петролния продукт по дрехите е обсъдено от първоинстанционния съд и правилно е отхвърлено. Сам по себе си този експертно установен факт би могъл да бъде тълкуван различно, но в настоящия случай не съществува изолирано. Той се съотнася с експертно установената употреба на леснозапалима течност, със следите от бензин в съдовете от местопроизшествието, с поведението на подсъдимия с бутилка непосредствено преди пожара и с намерените при претърсванията горими течности. В тази съвкупност петролният продукт по дрехите придобива значение на доказателствен факт, подкрепящ обвинителната теза.

Не се установява и твърдяното алиби на подсъдимия. Свидетелските показания, на които се позовава защитата, не установяват категорично, че в релевантния времеви интервал подсъдимият е бил на друго място и не е напускал компанията на посочените лица. Напротив, видеозаписите го поставят в района на ул. „В.“ в близост до местопризшествието във времеви интервал, непосредствено свързан с възникването на пожара.

Неоснователно е и възражението на защитата, че подсъдимият не е имал мотив да извърши деянието. Мотивът не е задължителен елемент от състава на престъплението по чл. 330 от НК, но в конкретния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че такъв е установен от доказателствената съвкупност. От показанията на свидетелите относно предходните трудови отношения между подсъдимия и пострадалия К. С. се установява, че между тях са съществували напрежение, недоволство и конфликтност, свързани както с йерархичната им зависимост в търговското дружество, така и с последвалите обстоятелства около трудовата злополука и воденото гражданско дело. В тази насока правилно е съобразено и заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, според което подсъдимият е своенравен, с убеденост в собствената си правота, като среща затруднения и проявява недоволство в ситуации, в които следва да се съобразява с йерархична зависимост, строги правила, ред и дисциплина. Самата експертиза е отчетена от първоинстанционния съд именно като способстваща за изясняване на мотивите у подсъдимия от гледна точка на неговите характерови особености.

Тези личностови данни не се ценят самостоятелно и не заместват доказването на фактическите обстоятелства, но обясняват защо съществувалото напрежение между подсъдимия и пострадалия е могло да формира негативно отношение у подсъдимия към С.. В същата посока са и данните, че подсъдимият не е проявил съпричастност към пострадалия при трудовата злополука, както и че е съществувало недоволство от страна на подсъдимия спрямо него. Именно тези обстоятелства, разгледани в съвкупност, правилно са възприети като мотив за последвалото противоправно поведение.

Не разколебава този извод и възражението, че пострадалият е имал неуредени финансови отношения с друго лице. Първоинстанционният съд е обсъдил и тази версия, но правилно е приел, че тя не се подкрепя от доказателствата по начин, който да обосновава реална алтернативна мотивационна основа за извършване на деянието. Данните по делото сочат, че отношенията между пострадалия и това лице не са били съпроводени с такава конфликтност, каквато е установена в отношенията между пострадалия и подсъдимия. Ето защо възражението за липса на мотив е неоснователно. По делото са установени конкретни факти, които обясняват негативното отношение на подсъдимия към пострадалия и правилно са съобразени от първоинстанционния съд като част от общата доказателствена картина.

Версията за евентуално авторство на трето лице също не намира доказателствена опора. Посочването на възможен финансов конфликт между пострадалия и друго лице не е равнозначно на доказателство за авторство. По делото липсват данни това лице да е било в района в релевантния момент, да е заснето от камерите, да е разполагало с използваните средства или да е свързано с установения механизъм на палежа. Затова тази версия остава предположение, а не разумна алтернатива на обвинителната теза.

Неоснователно е и възражението, че ако подсъдимият е бил извършител, би унищожил дрехите или вещите, които го свързват с деянието. Оправдателен извод не може да се основава на предположение как би

постъпил извършителят след деянието. Липсата на действия по укриване или унищожаване на вещи не е несъвместима с авторството и не опровергава установената доказателствена съвкупност.

В обобщение, отделните доказателствени факти не следва да бъдат преценявани изолирано. В тяхната връзка се установяват знанието на подсъдимия за адреса и автомобила на пострадалия, присъствието му в релевантния времево-пространствен периметър, движението му с бял чувал, заснетото действие по изваждане на бутилка, намирането на чувала на същото място, оттеглянето му след възникване на пожара, петролният продукт по дрехите, горимите течности, открити при претърсванията, и експертно установеният механизъм на палежа чрез леснозапалима течност. Тази съвкупност е непротиворечива и достатъчна по смисъла на чл. 303, ал. 2 НПК. Ето защо възраженията на защитата не пораждат съмнение относно авторството. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, те не разколебават извода, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.

Първоинстанционният съд правилно е достигнал до същия краен извод.

При така установената доказателствена основа първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимия за виновен по възведеното обвинение по чл.330, ал.3, пр.1 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК.

Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно индивидуализацията на наказанието и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

Неоснователни са доводите на прокурора и повереника на частните обвинители за явна несправедливост на наложеното наказание поради неговата заниженост, както и за неправилно приложение на чл.66, ал. 1 от НК.

Първостепенният съд правилно е определил наказанието на подсъдимия при приложението на чл.54 от НК. Коректно отчетените смекчаващи обстоятелства и относителната им тежест, съотнесени и към констатираното отегчаващо обстоятелство, не формират действителна многобройна съвкупност, което да аргументира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание лишаване от свобода, се явява несъразмерно тежко и обуславя приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Първоинстанционният съд е отчел високата обществена опасност на деянието, произтичаща от начина на извършването му, използването на леснозапалима течност, създадената опасност за живота на намиращите се в жилищната сграда лица и реално настъпилите имуществени вреди. Тези обстоятелства обаче не могат механично да обосноват налагане на наказание над законовия минимум, тъй като в значителната си част са включени в квалифициращите признаци на престъплението по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК. Повторното им самостоятелно отчитане като основание за съществено завишаване на наказанието би довело до недопустимо двойно санкционно оценяване на едни и същи факти.

Неоснователно е и възражението, че предходните осъждания на подсъдимия налагат значително по-тежка наказателна репресия. Към датата на деянието подсъдимият е реабилитиран по право. Реабилитацията заличава наказателноправните последици на осъжданията, поради което те не могат да бъдат ценени като отегчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Обратният подход би обезсмислил правното действие на института на реабилитацията.

Правилно като съществено смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетена изключителната продължителност на наказателното производство. От инкриминираното деяние до постановяване на въззивното решение е изминал значителен период, който не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия. Този период подлежи на реално отчитане при индивидуализацията на наказанието, защото самото висящо наказателно производство представлява продължителна наказателноправна тежест за подсъдимия.

Правилно, като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство първата инстанция е отчела факта, че с действията си подс. А. е поставил в опасност повече от едно лице и повече от един имот, което надвишава съставомерният минимум на това престъпление при посочените негови квалифициращи обстоятелства и показва по висока обществена опасност.

При този баланс наказанието от три години лишаване от свобода не е явно несправедливо. То съответства на тежестта на извършеното, на данните за личността на подсъдимия, на настъпилата реабилитация и на продължителността на производството. Исканото от прокурора наказание от десет години лишаване от свобода не намира опора в конкретната съвкупност от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и би имало характер на несъразмерна наказателна репресия.

Законосъобразно е и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Налице са формалните предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието, а данните по делото не налагат извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати единствено чрез ефективното му изтърпяване. Продължителният период след деянието без данни за нови престъпни прояви, настъпилата реабилитация и определеният максимален петгодишен изпитателен срок обосновават извода, че специалната превенция може да бъде реализирана без изолиране на подсъдимия от обществото. Приложението на чл. 66 от НК не е в противоречие с целите на генералната превенция. Осъдителната присъда за тежко умишлено престъпление, наложеното наказание лишаване от свобода и петгодишният изпитателен срок осигуряват необходимата наказателноправна реакция. Ето защо не са налице основания за изменение на присъдата в санкционната част.

След като е установено, че имуществените вреди са пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние на подсъдимия, първоинстанционният съд правилно е уважил предявените граждански искове. Налице са всички елементи на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД — деяние, противоправност, вина, вреда и пряка причинно-следствена връзка.

Размерът на вредите е установен чрез заключенията на стоковооценъчните експертизи. Сумата от 6500 лева представлява стойността на унищожения лек автомобил, а сумата от 11 400 лева — вредите по жилищната сграда. Присъждането на законната лихва от датата на увреждането е правилно, тъй като вредоносният резултат е настъпил на 27.12.2017 г. Не са наведени и не се установяват основания за отхвърляне на исковете или за намаляване на присъдените обезщетения.

Произнасянето по веществените доказателства е съобразено с характера им и с процесуалната им стойност, поради което не се налага изменение на присъдата и в тази част.

Законосъобразно е произнасянето на съда по отношение на разноските.

С оглед на изложеното обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Апелативен съд – Пловдив