Решение № 2241 от 5.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 6445/2025 г.

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Е. Й. М. срещу Д. Т. Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК във вр. чл. 127, ал. 2 от СК (ред. изм., бр. 26 от 27.03.2025 г.) за изменение на мерките по отношение на родените от фактическото съжителство на страните две деца - Д. Е. М. с ЕГН •••••••••• и Т. Е. М. с ЕГН ••••••••••, постановени с решение № 111/10.01.2019 г. по гр.д. № 5857/2018г. на ВРС, като: упражняването на родителските права по отношение на децата се предостави на бащата, определи се им при него на адрес: гр. Варна, •••, определи се следният режим на лични отношения на майката с децата: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10 ч. до 18 ч. в събота и от 10 ч. до 18 ч. в неделя, като за първото полугодие на 2026 г. срещите да са в присъствието на социален работник, и се осъди майката да заплаща за всяко от децата месечна издръжка в размер от по 155.04 евро, считано от датата на исковата молба – 19.05.2025 г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба ищецът твърди, че от съвместното им съжителство с ответницата имат родени две деца - Д. Е. М., родена на ••• г., и Т. Е. М., родена на ••• г. Твърди, че първоначално двамата са отглеждали децата в неговото жилище, находящо се в гр. Варна, •••, където и понастоящем ищецът живее с децата и неговата майка. Поддържа, че от раждането на децата до настоящият момент основни грижи за децата е полагал той, подпомаган от майка му. Ответницата никога не е полагала адекватни грижи за децата, трайно се е дезинтерирала от тях, не е вземала участие нито в грижите и възпитанието им, нито се е интересувала от тяхното развитие. Не е участвала и в издръжката им. Тя е работила на различни места, но за кратко. Имала е странно поведение, вкл. предизвиквала безпричинни скандали, чупела и разхвърляла домакински вещи, отправяла вербални заплахи към ищеца, майка му и децата. Много често е посягала да бие децата, системно ги е заплашвала и тормозела. Не ги е водила до училище или детска градина, не ги е прибирала, не се е интересувала въобще от тяхното развитие там.

Твърди, че през м. септември 2015 г. ответницата е освидетелствана от ТЕЛК, като след преглед й е поставена диагноза: Шизофрения-параноидна форма. Халюцинаторно-параноиден синдром. Начална промяна на личността. Предписано й е медикаментозно лечение, но тя не го е приемала редовно, което е влошило състоянието й – имала е системно неадекватно поведение в ежедневието и е проявявала градираща агресивност към своите близки.

Сочи, че на 10.05.2025 г. тя спонтанно е напуснала семейното жилище, като преди това е набила децата и изпочупила голяма част от покъщнината. Няколко дни по-късно се е обадила по телефона на по-голямото дете, като му е заявила, че когато реши, ще се върне внезапно в жилището и ще убие (заколи) всички, които завари там. Твърди, че децата са наплашени от поведението на майка си и се страхуват от нея.

Твърди, че той продължава да се грижи за децата, за което разчита на помощ и от неговата майка. Сочи, че детето Д. Е. М. е редовна ученичка в пети клас, записана в ОУ „Елин Пелин“ гр. Варна през учебната 2024/2025 г. и ще продължи обучението си там и следващата учебна година, като се справя отлично с изучаваните предмети. Детето Т. Е. М. е на 7 г. и е записана в IV б група на ДГ № 8 „Христо Ботев“ през учебната 2024/2025 г., а през учебната 2025/2026 г. ще бъде записана в 1-ви клас в училището на сестра й.

Сочи, че мерките по отношение на децата са определени с решение №111/10.01.2019 г. по гр.д.№ 5857/2018 г. на ВРС, като желае тяхната промяна, с оглед изменението в обстоятелствата, а именно: напускането на семейното жилище от ответницата и изоставянето на децата.

По същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответницата депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията, че ищецът притежава собствен имот, че разполага с нужния родителски капацитет и финансови средства и битови условия за отглеждане на децата.

По същество моли за отхвърляне на исковете, евентуално - за определяне на разширен режим на лични отношения на майката с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 19,00 часа на съответната сряда до 19,00 часа на съответната неделя, с преспиване на детето при майката; 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; през четните календарни години - първата половина от коледната ваканция, включваща коледните празници, а през нечетни календарни години - втората половина на ваканцията, включваща новогодишните празници; първата половина на пролетната ученическа ваканция, определена от МОН, ако тя не съвпада с Великденските празници; всяка четна календарна година за цялото време на Великденските празници, а когато Великденските празници съвпаднат с пролетната ученическа ваканция, то тази ваканция да се дели между родителите наполовина, така че децата да бъдат равен брой дни с всеки от родителите, съобразявайки режима на лични отношения, касаещ Великденските празници.

В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния му представител адв. В. В., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Допълва, че ответницата се е появила преди два месеца, като е видяла децата два пъти за по 20 минути.

Особеният представител на ответницата адв. П. Т. поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковете.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна изразява становище по делото в изготвен писмен социални доклади. В открито съдебно заседание не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а се установява и от приетите удостоверения за раждане (л. 5 и л. 7), че страните Е. Й. М. и Д. Т. Б. са родители на две деца - Д. Е. М., родена на ••• г. и Т. Е. М., родена на ••• г., двете малолетни към настоящия момент - на навършени 12 г., съответно 8 г.

От материалите по приобщеното гр.д. № 5857/2018 г. по описа на ВРС се установява, че мерките по отношение на децата са определени по реда на чл. 127, ал. 2 от СК с постановено по делото решение № 111/10.01.2019 г., с което родителските права по отношение на двете деца Д. и Т. са предоставени за упражняване на майката, при която е определено и местоживеенето им на адрес: гр. Варна, •••; на бащата е определен режим на лични отношения с всяко от децата и е осъден да им заплаща месечна издръжка от по 150 лв.

От приложените служебни бележки (л. 6 и л. 8) се установява, че детето Д. е записана в дневна форма на обучение в 5А клас през учебната 2024/2025 година в СУ „Елин Пелин“ - гр. Варна и е редовна ученичка, а детето Т. е записана и посещава IVб група на ДГ № 8 „Христо Ботев“ през учебната 2024/2025 година.

Съгласно приложеното експертно решение на ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ „Света Анна“ –Варна от 16.09.2015 г. (л. 6) след преглед и преосвидетелстване ответницата Д. Б. е с установена 75 % трайно намалена работоспособност за срок от три години, с посочена начална дата на инвалидност – 23.06.2011 г. и водеща диагноза: Шизофрения.

Съгласно приложеното писмо вх. № 6445/23.04.2026 г. (л. 87) Д. Б. трикратно е настанявана за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, като последната й хоспитализация е била за периода 16.12.2020 г. – 23.12.2020 г. с диагноза: Параноидна шизофрения.

Видно от приложената към писмото епикриза ИЗ № 45504/421, издадена от Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, Д. Б. е постъпила в лечебното заведение на 18.11.2020 г., като предходната й хоспитализация в ПК е била на 28.04.2020 г. – 29.04.2020 г. В анамнезата е посочено, че след 2017 г. пациентката е преустановила предписаното й лечение, че на 18.11.2020 г. е постановено по съдебен ред задължителното й лечение за срок от 1 месец, както и че е доведена с екипи на ЦСМП и полиция за хоспитализация. След направени изследвания и проведено медикаментозно лечение на 23.12.2020 г. пациентката е изписана с подобрение и препоръки да продължи лечението в амбулаторни условия под наблюдение на психиатър с посочени медикаменти.

От приложеното удостоверение изх. № 142/18.08.2025 г., издадено от „Хидрострой“ АД (л. 77), се установява, че в периода м.02.2025 г. – м.07.2025 г. Е. М. е работил на длъжност „работник полагане настилки“, като е получил за посочения шестмесечен период брутен доход в общ размер на 18883.23 лв.

От приобщения социален доклад от дата 15.12.2025 г., изготвен от ДСП – гр. Варна (л. 79 и сл.) след проведена среща с бащата Е. М. и двете деца Д. и Т., както и след извършено посещение в дома им на адрес: гр. Варна, •••, се изяснява, че по данни на Е. М. на 10.05.2025 г. майката на децата е напуснала дома им, след което не са имали контакт с нея, понеже телефонът й е бил изключен, а не е било известно и местонахождението й. Впоследствие на 18.11.2025 г. същата се е обадила и поискала да види децата, за което е дошла в дома им. Там детето Д. е отказало да се види с майка си, а Т. се срещнала с нея за кратко. По данни на бащата след м. май 2025 г. той единствен полага грижи за децата, като получава подкрепа от неговата майка, с която живеят в едно домакинство. Според доклада към момента децата живеят с баща си и баба си по бащина линия в едноетажна къща на горепосочения адрес, от която бащата им дял. Същата се състои от две кухни, три спални, две от които се ползват и като всекидневни, и две санитарни помещения, като обзавеждането е функционално, с всички мебели и електроуреди, необходими за едно домакинство, и хигиената в дома е добра. Според социалното проучване бащата е осигурил на децата всичко необходимо според техните възраст, нужди и потребности, вкл. подходящи битови условия.

По отношение на децата при проучването е установено, че детето Д. е записано в шести клас в СУ „Елин Пелин“ – Варна, а детето Т. – в първи клас в същото училище, като по данни на класните им ръководители и двете деца са добри, общителни и старателни, напълно адаптирани са към учебната среда и се справят с учебния материал, като идват на училище с подготвени домашни. Класните ръководители са споделили още, че поддържат връзка с бащата и бабата на децата, които при необходимост се отзовават, както и че не са контактували с майката. Установено е още, че децата имат личен лекар с медицинска практика в ДКЦ 5 в гр. Варна, който в телефонен разговор е споделил, че децата са здрави, нямат хронични заболявания, поставени са им всички необходими ваксини, както и че от няколко месеца контактува само с бащата и бабата на децата, а преди това майката е била по-активна и тя е водила децата в кабинета за консултация.

В разговор със социалния работник детето Д. е споделило, че има много добър успех в училище, има приятели от класа, с които си помагат, както и че обича да рисува и да гледа футбол с баща си. Т. също е споделила, че има приятели от класа, че много обича учителите си и ходи с удоволствие на училище. Децата са заявили, че сами си пишат домашните, като при необходимост им помага баща им или баба им по бащина линия. По думи на Д. майка им е напуснала дома им на 10.05.2025 г., след което ги е търсила със сестра й, като им е писала на личните телефони по веднъж през м. май, юни и ноември 2025 г. Те не са говорили с нея, а баща им. Разказали са още, че скоро майка им е идвала в дома им, като Д. не е пожелала да се види с нея, а Т. се е видяла с нея за кратко, след което тя си е тръгнала. В разговора двете деца са споделили, че се чувстват добре при баща си и са спокойни при него, че се страхуват от майка им и не искат да говорят и да се срещат с нея. За близките на майка им са съобщили, че преди време са поддържали връзка с тях, но отдавна не са се виждали. При проведената среща децата са проявили привързаност към баща им, като са търсели неговото внимание и близост. На срещата е присъствала и бабата по бащина линия, към която децата също са проявили близост.

Изготвен и приет по делото е и социален доклад от 09.12.2025 г. на ДСП- Стара Загора, съставен след проведена среща - разговор с майката Д. Б. (л. 82 и сл.). Според доклада актуалният адрес на майката е в гр. Стара Загора, където тя живее на квартира заедно със съквартирантка. Жилището представлява гарсониера, от която тя ползва само кухнята, където спи на кухненски диван. Подът е покрит с балатум, а на терасата към стаята има разположени уреди за готвене, които се ползват от двете съквартирантки. Банята и тоалетната са в общо помещение. Майката е завила, че ако й се предоставят родителските права, ще наеме по-голямо жилище, в което да отглежда децата. Разказала е още, че неразбирателството й с ищеца се появило след раждането на първото им дете, като проблемите в семейството били основно от финансово естество. По нейни данни ищецът я подлагал на психически тормоз, поради което двамата имали много раздели. Окончателната раздяла помежду им настъпила през м. януари 2025 г., когато тя взела решение да напусне дома и да се установи в нов град, за да не бъде повече обект на тормоз. Тогава тя напуснала гр. Варна и продала телефона си, тъй като не разполагала с достатъчно парични средства. През този период не поддържала контакт с децата, понеже нямала телефон. След като си закупила такъв, осъществила телефонен разговор с тях. Към момента се чуват по телефон, но не всеки ден, понеже децата не отговаряли на всичките й телефонни обаждания. Според майката Д. е „настроена“ и се държи лошо с нея, двете не се чуват, а само си пишат. На 11.11.2025 г. майката е посетила дома на децата, но се е видяла само с Т., а Д. е отказала да се срещнат. Според социалното проучване Д. Б. има основно образование и понастоящем работи като продавач-консултант по трудово правоотношение с работодателя „Хикс Зона 14“ ЕООД – Стара Загора, като получава брутно месечно възнаграждение от 1077 лв. Пред социалния работник същата е изразила желание да се грижи за децата, както и несъгласие с предявените срещу нея искове.

При изслушването на бащата в открито съдебно заседание по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 8 СК (л. 93 - гръб) той заявява готовност и желание да се грижи за двете деца, за което смята, че има възможности. Според него децата се страхуват от майка им и голямото дете изобщо не желае да общува с нея, а малкото – само в негово присъствие и набързо. Бащата твърди, че не може да накара децата да общуват с майката, но ако те искат, не би препятствал срещите помежду им.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажирания от ищеца един свидетел – Д. М. (негова майка). Същата разказва, че ответницата е напуснала къщата на 10.05.2025 г., след което грижите за двете деца се полагат от нея и сина й – техен баща. Тя е пенсионерка и има възможност да подпомага децата, когато бащата е на работа, вкл. да ги води и взема от училище. Тримата живеят заедно. След напускане на жилището майката не се е интересувала изобщо от децата. Последния месец се е появила два пъти и е искала да ги види, но голямата е отказала, а с малката се видели за половин час, след което детето било притеснено. Според свидетелката децата се страхуват от майка си, защото е болна и им говори плашещи неща, вкл. че ще се разправя с някой и ще го убива. Свидетелката е присъствала често на такива изявления. Отделно по нейни данни преди да напусне дома им майката е заплашвала децата и ги е биела.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Приложим за процесния случай е СК в ред. изм., ДВ бр. 26 от 27.03.2025 г., в сила от 1.01.2025 г., действаща към датата на исковата молба – 19.05.2025 г., доколкото според § 11 от ПЗР към ЗИД на СК (ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) неприключилите до влизането в сила на измененията производства по чл. 59, 127 и 127а от СК се разглеждат по досегашния ред.

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК (в приложимата редакция на нормата), когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение по тези въпроси, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

Според чл. 59, ал. 9 СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

По аргумент от нормата на чл. 59, ал. 4 СК, при решаването на спора между родителите съдът се ръководи от интересите на детето, като взема предвид всички релевантни обстоятелства, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, неговия пол и възраст, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

В настоящия случай мерките по отношение на родените от фактическото съпружеско съжителство на страните две деца Д. и Т. са определени по предходна молба по чл. 127, ал. 2 от СК с влязло в сила на решение по гр.д. № 5857/2018 г. по описа на ВРС, като с разглежданата молба съдът е сезиран за изменение на тези мерки.

Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата:

Не е спорно, а се изяснява и от събраните писмени и гласни доказателствени средства, че след влизане в сила на решението по предходното дело е настъпила промяна в обстоятелствата, при които са определени мерките, като през м. май 2025 г. майката Д. Б., на която е предоставено упражняването на родителските права, е напуснала дома на семейството в гр. Варна и се е установила в друго населено място – гр. Стара Загора, като грижите за двете деца са поети изцяло от бащата. В този смисъл са приобщените социални доклади, изготвени от ДСП-Варна и ДСП-Стара Загора, както и свидетелските показания на св. Д. М.. Отчитайки възможната заинтересованост на свидетелката поради роднинската й връзка с ищеца (негова майка), съобразно чл. 172 от ГПК, съдът кредитира показанията й като достоверни, доколкото същите са дадени от лице с непосредствени лични впечатления и са ясни, конкретни, последователни, непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал.

От същите доказателствени източници се установява още, че майката се е дезинтересирала от децата, като първоначално изобщо не ги е търсила, а впоследствие е осъществила телефонен контакт с тях, като за период от около половин година е поискала да ги види веднъж през м. ноември 2025 г., когато е посетила за кратко дома им. Изложените от родителя пред социалния работник причини за прекъсване на връзка с децата (понеже нямала телефон) настоящият съдебен състав не приема за основателни и уважителни.

Освен това от социалния доклад, изготвен от ДСП-Стара Загора, се установява, че майката живее на квартира в гр. Стара Загора, където няма подходящи битови условия за отглеждане на децата. Родителският капацитет на майката е разколебан и от приобщените медицински документи - решение на ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ „Света Анна“ – Варна от 16.09.2015 г. и епикриза ИЗ № 45504/421, издадена от Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, според които документи Д. Б. страда от параноидна шизофрения, към което заболяване тя е безкритична и не приема редовно предписаното й медикаментозно лечение, което е довело и до трикратните й хоспитализации в психиатрична клиника, последните две през 2020 г. Според свидетелските показания това заболяване се отразява и на поведението на ответницата, която говори плашещи неща и се държи агресивно. Именно в тази връзка и самите деца са изразили пред социалния работник своите притеснения и страхове от общуването с майка им.

Установени по делото са, от друга страна, родителските качества на бащата и неговите възможности за отглежда двете деца. Според социалния доклад, изготвен от ДСП-Варна, и свидетелските показания на св. М. след напускане на жилището от ответницата бащата е поел изцяло грижите за двете деца, които отглежда в собствен на семейството му дом в гр. Варна, с подходящи битови условия, а може да разчита и на помощ от неговата майка. От социалния доклад се установява още, че бащата се справя с фактическото упражняване на родителските права и има изградена емоционална връзка с децата - същият е осигурил на дъщерите си всичко необходимо според възрастта и потребностите им и те се чувстват спокойни и сигурни в дома му, привързани към него и към баба им по бащина линия, с която живеят съвместно. Бащата има и финансови възможности да се грижи за децата, тъй като според приложеното удостоверение изх. № 142/18.08.2025 г., издадено от „Хидрострой“ АД, той реализира добри доходи от трудово възнаграждение.

Освен това децата са установени трайно на територията на гр. Варна, където живеят от раждането си - според приложените служебни бележки и социалния доклад на ДСП-Варна Д. и Т. са записани в СУ училище „Елин Пелин“ в гр. Варна, съответно в шести и в първи клас, напълно адаптирани са към учебната среда, имат приятели в училище и се чувстват добре там. Имат и личен лекар с практика в гр. Варна, който посещават редовно за необходимите консултации и имунизации.

Съобразявайки горното, възрастта на децата, установеното фактическо положение и привързаността на Д. и Т. към техния баща, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата и местоживеенето на децата – определено при него на адрес: гр. Варна, •••. Посоченото изменение на мерките относно родителските права охранява в пълнота интересите на децата, осигурявайки им отглеждане в сигурна и здравословна семейна среда.

Относно режима на лични отношения:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Според задължителните указания, дадени в раздел IV от ППВС № 1/12.11.1974 г., при определяне режима на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения следва да се определят така, че да създадат нормална обстановка за поддържане на отношенията родител-дете и да не стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на ефикасността на мерките, като на децата се предостави възможност да общуват и с двамата родители, както и с техните роднини, за да се формират като пълноценни личности.

Според чл. 59, ал. 8 СК при необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението в частта по определения режим, като: осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице; осъществяване на личните отношения на определено място; поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава. Посочените мерки са неизчерпателно изброени в закона, като необходимостта от приложението им е въпрос на конкретна преценка. Най-общо същите са наложителни при затруднена или прекъсната връзка с единия родител, като целта им е да създадат подходящи условия за заздравяване, респ. възстановяване на тази връзка, и да осигурят възможност на децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители (в този смисъл - решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр.д. № 2396/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.).

В разглеждания случай се доказва, че децата Д. и Т. са имали изградена емоционална връзка и с двамата си родители, с които са живели заедно до преди една година, че след напускане на семейното жилище от майката през м. май 2025 г. същите са преустановили срещите си с нея, поддържат спорадичен телефонен контакт и се страхуват от срещите помежду им. Майката, от друга страна, няма подходящи битови условия за вземане на децата с преспиване в нейния дом в гр. Стара Загора, и възможностите й за полагане на адекватни самостоятелни грижи за децата не са доказани по категоричен начин. При това положение съдът намира, че в интерес на децата е режимът им на лични отношения с майката да бъде без преспиване и да включва първоначален период на адаптация, насочен към възстановяване на връзката родител-дете, през който период срещите да се осъществяват в присъствие на бащата или на бабата по бащина линия, на които децата имат доверие и с които се чувстват сигурни. След този срок режимът следва да включва неопосредени от трето лице срещи между майката и децата, които обаче да са на територията на гр. Варна, където децата живеят.

При тези условия съдът определя, като подходящ и изпълняем, следния режим на лични отношения между майката и двете деца, а именно:

• през първите шест месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч. в събота и от 10 ч. до 18 ч. в неделя, без преспиване, като срещите се провеждат в присъствие на бащата или на бабата по бащина линия;

• след изтичане на шест месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч. в събота и от 10 ч. до 18 ч. в неделя, без преспиване, като срещите се провеждат на територията на гр. Варна,

като за осъществяване на режима на лични отношения майката се задължава да взема децата от дома на бащата, където е определено тяхното местоживеене, и да ги връща обратно там.

При промяна в обстоятелствата всеки от родителите може да поиска изменение на така определения режим по реда на чл. 59, ал. 11 от СК (изм.- ДВ, бр. 115 от 2025 г.).

Относно месечната издръжка на децата:

Съгласно императивните норми, обективирани в разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно законът въвежда безусловното задължение на всеки родител да заплаща издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, като ограничава обема на правното задължение, установявайки два критерия за определяне размера на дължимата издръжка, а именно: нуждите на детето и възможностите на родителя (арг. от чл. 142, ал. 1 СК). Според задължителните указания, дадени в ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. и ППВС № 5 от 30.XI.1981 г. за неговото изменение и допълнение, актуални и понастоящем, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят с оглед обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да обезпечава правилното отглеждане, възпитание и хармонично развитие на детето, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Издръжката трябва да осигури условията на живот, които детето е имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия тази издръжка – арг. от чл. 59, ал. 5 СК.

При определяне размера на издръжката следва да бъде съобразен и нормативно установения в чл. 142, ал. 2 СК минимум в размер на една четвърт от размера на минималната работна заплата, който минимум за 2025 г. възлиза на 137.67 евро (съгласно чл. 142, ал. 2 СК във вр. ПМС № 359/23.10.2024 г.), а за 2026 г. – на 155.05 евро (съгласно чл. 142, ал. 2 СК във вр. ПМС № 243/13.11.2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната).

В разглеждания случай е претендирана издръжка за децата в размер на по 155.04 евро, която сума е под нормативния минимум, поради което следва да бъде присъдена минималната месечна издръжка от 155.05 евро за всяко дете, платима чрез неговия баща и законен представител, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на исковата молба – 19.05.2025 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Върху издръжката следва служебно да бъде присъдена и законна лихва.

С оглед претендирания минимален размер на издръжката, който се дължи безусловно от родителите на ненавършилите пълнолетие деца, съдът не намира за необходимо да излага подробни мотиви във връзка с конкретните нужди на децата и възможностите на родителите.

По възнаграждението на особения представител:

На назначения особен представител адв. П. Т. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата по делото, изразяващо се в депозиране на отговор на исковата молба и явяване в проведеното едно открито съдебно заседание, в размер на 204.52 евро (400 лева), платимо от внесения за целта депозит.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото в общ размер на 511.28 евро, от които 204.51 евро (400 лв.) за депозит за особен представител и 306.77 евро (600 лв.) за адвокатско възнаграждение, доказателства за реалното заплащане на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой (л. 10).

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд – Варна държавна такса по уважените искове за издръжка на децата в размер на 446.54 евро.

Водим от горното, съдът