Решение № 170 от 24.4.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2941/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е наказателно постановление № 51-23-25 от 30.07.2025 година на Директора на РИОСВ град Стара Загора, с което на жалбоподателя Дениел Експорт“ ЕООД, ЕИК 200415280, със седалище гр.Стара Загора, адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Св.Княз Борис I“ № 115, ет.4, ап.7, представляван от управителя Н. Т. Н. на основание чл.166,т.3,вр.чл.165,ал.2 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за извършено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписание на Директора на РИОСВ град Стара Загора, дадено на основание чл.14,т.4 ЗООС, установено по време на извършван последващ контрол на осн. чл.156,т.2 от ЗООС.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се, че не е извършено административно нарушение и издаденото наказателно постановление е неясно относно правната квалификация на нарушението. Сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и е постановено при нарушение на закона и при липса на мотиви.

Жалбоподателят, редовно призован в с. з. и в писмена защита, чрез адв. Ч. – АК – Стара Загора поддържа жалбата и моли за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призовани, чрез юрисконсулт М. в с. з. и в писмена защита взема становище, че жалбата е неоснователна, опровергава възраженията в жалбата и претендира съда да потвърди наказателното постановление, прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото наказателно

постановление, приема следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -

Директор на РИОСВ Стара Загора. АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните, съдът намира следното:

Жалбата разгледана по същество е основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че при извършена последваща проверка на 17.04.2025 г. по изпълнение на дадено задължително предписание № 87 на Директора на РИОСВ с № УООП-01-1997/14.03.2025 г., в което е указано „да се постави ограда около ямите, така че да се възпрепятства свободния достъп до тях, до окончателното предаване на съхраняваните в двете лагуни отпадъци“.

Предписанието е със срок на изпълнение един месец от връчването на управителя на дружеството на 14.03.2025 г.

По време на извършен последващ контрол на 17.04.2025 г., обективиран в констативен протокол № 013503 от 17.04.2025г. е констатирано, че предписанието не е изпълнено, тъй като не е поставена ограда около ямите, с цел възпрепятстване на свободния достъп до тях, предвид наличието на съхраняваните в двете лагуни опасни отпадъци.

Нарушението е извършено на 15.04.2025 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Т. Г. И. /актосъставител/,св.П. Г. П. Р./свидетел по АУАН/ и св.Л. П. П./свидетел по АУАН/,констативен протокол № 013503 от 17.04.2025 г, констативен протокол№ 013323 от 05.03.2025 г., предписание № 87/14.03.2025 г., договор за наем, приемо-предавателен протокол.

Жалбоподателят „Дениел Експорт“ ЕООД, ЕИК 200415280, със седалище гр.Стара Загора, представляван от управителя Н. Т. Н. във връзка с осъществяването на стопанската си дейност е допуснал съхраняването на консистенция от мазнини и вода с черен цвят, която консистенция

представлява опасен отпадък по смисъла на закона за управление на отпадъците, което е констатирано с констативен протокол № 013323 от 05.03.2025 г. и с предписание № 87/14.03.2025 г. е даден срок за поставяне на ограда около ямите, така че да се възпрепятства свободния достъп до тях, до окончателното предаване на съхраняваните в двете лагуни отпадъци“.

Задължението на дружеството да изпълни предписанията на контролния орган е абсолютно и безусловно. Предписанието по същество е ИАА, чийто адресат спрямо който е възникнало задължението за изпълнение е жалбоподателя, като последния разполага с процесуална възможност по реда на АПК да оспори предписанието. Доколкото по делото не са налице доказателства за оспорване на предписанието, същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение. В този смисъл възраженията в жалбата в тази насока, съда намира за неоснователни.

Поради тази причина – неизпълнение на предписанието, издателят на предписанието Директора на РИОСВ е наложил санкция на жалбоподателя, обективирана в обжалваното наказателно постановление.

При издаването на наказателното постановление обаче са допуснати съществени процесуални нарушения относно правната квалификация на посоченото административно нарушение, които процесуални нарушения са относими към нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН и се изразяват в следното:

• в наказателното постановление първо е посочено, че дружествотожалбоподател е нарушило чл.166,т.3, вр. чл. 156, т. 2 и и чл.165,ал.2 от ЗООС.

• в следващият абзац на наказателното постановление се сочи, че е нарушен чл. 156, т. 2, във вр.чл.14,т.4,във вр.с чл.166,т.3 и чл.165,ал.2 от ЗООС.

• в края на мотивната част на наказателното постановление се сочи, че е нарушен чл.166,т.3,вр.чл. 156, т. 2 и чл.165,ал.2 от ЗООС.

• в диспозитива на наказателното постановление се сочи правното основание за налагане на имуществената санкция – чл.166,т.3,вр. чл.165,ал.2 от ЗООС, за неизпълнение на предписание дадено на основание чл. 14, т. 4 ЗООС, установено при последващ контрол на основание чл. 156, т. 2 ЗООС .

При констатираното по горе, съдът намира, че посочените правни квалификации освен, че са взаимно противоречиви и несъответстващи на приетата от административнонаказващият орган и установена от съда фактическа обстановка са и неточни.

В ЗООС няма чл. 14, т. 4 ЗООС , което означава че е посочена

несъществуваща в закона правна квалификация.

В диспозитива на наказателното постановление като основание за налагане на санкцията е посочен чл. 166, т. 3 ЗООС , който препраща към чл. 155 и чл. 157 б от ЗООС , но последните норми не са посочени нито като нарушени, нито като основание за налагане на санкция.

Посочената санкционна норма на чл. 165, ал. 2 ЗООС е неотносима към посочената фактическа обстановка и констатираното административно нарушение свързано с неизпълнение на задължителни предписания.

Посочената за нарушена норма на чл. 156, т. 2 ЗООС също е

неотносима към установената фактическа обстановка. Същата се отнася до осъществяване на последващ контрол и адресат са контролните органи, а не дружеството-жалбоподател.

Поради изложеното по горе, съдът намира, че са посочени няколко различни правни квалификации на административно нарушение, несъществуващи правни норми и неотносими правни норми към установената фактическа обстановка.

Тези пороци са толкова съществени, че поставят в невъзможност както жалбоподателят, така и съда да разберат кои са нарушените законови разпоредби и поради това следва да се приравнят до липса на правна квалификация на нарушението и правно основание за налагане на имуществената санкция, с което е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН .

Посоченото по горе процесуално нарушение ограничава правото на защита / което е функция на конкретно, ясно и точно формулирано административно обвинение, което в случая не е сторено / и е неотстраним процесуален порок в съдебната фаза.

Допуснатото процесуално нарушение следва да се окачестви като съществено, даващо основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски следва на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски пред районният съд. Видно от пълномощното и договорът за правна помощ, жалбоподателят е заплатил сумата 800 лв. / 409, 03 евро /, за адвокат в производството пред РС Стара Загора. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е съобразено с минималното възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004 г., за този вид дела. С оглед изложеното съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноските в поискания размер.

Водим от горните мотиви съдът