Решение № 1758 от 30.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 50650/2023 г.

дело № 20231110150650 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба на И. П. Й. срещу М. О. М., с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 7 831, 96 лв., представляваща ½ от цената на доставена и потребена топлоенергия в съсобствен имот на страните, находящ се в ••••••••••••••••••••••••••••••••• който се отчита от „Топлофикация София“ ЕАД с аб. № •••• и прилежащо към него таванско помещение, което се намира в сграда на същия адрес, ет. 4 и се отчита с аб. № •••••. В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици при равни квоти на апартамент и прилежащо към него таванско помещение с адрес в ••••••••••••••••••••••••••••••••••••. С влезли в сила решения било признато за установено, че ищцата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД суми за доставена топлинна енергия и тя ги заплатила. Сочи, че с Решение № 71544/13.04.2020 г. по описа на СРС, 24 с-в по гр.д. № 52745/2018 г. било признато за установено, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1497,59 лева, ведно с 31,29 лв. - главница дялово разпределение, за периода от м. 05.2014 г. до м.04.2017 г., която енергия е била потребена в прилежащото таванско помещение, с абонатен № •••••, сумата била заплатена с разписка № 0200011087474065/12.06.2020 г.; с Решение № 2227/12.08.2022 г. по описа на СГС, IV-г с-в по възз.гр.д. №20211100512349/2021 г. било признато за установено, че Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1654,48 лв., представляваща стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2016 г., която била потребена в апартамента с абонатен №••••., както и за сумата от 37,90 лв представляваща възнаграждение за дялово разпределение, сумата била заплатена на 14.07.2023 г., с разписка №0200019242925749/14.07.2023 г.; с Решение № 4277/05.05.2022 г. на СРС, 128 с-в по гр.д.№ 1226/2022 г. било признато за установено по отношение на ищцата, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 596 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. до таванско помещение, с абонатен №•••••; с Решение № 9766/01.09.2022 г. на СРС, 128 с-в по гр.д.№ 1226/2022 г. била допусната поправка на явна фактическа грешка в Решение № 4277/05.05.2022 г. на СРС, 128 с-в по гр.д.№ 1226/2022 г., като в първия диспозитив, отнасящ се до ищцата следва да се чете 617,84 лв., за дължимите по гр.д. № 1226/2022 г. суми било образувано и.д. №20228580401932 на ЧСИ У. Д., по което ищцата изцяло погасила задължението; с Решение № 1390/23.02.2022 г. по описа на СРС, 51 с-в по гр.д. №20211110135280/2021 г. било признато за установено, че ищцата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3302,89 лв. - стойност на топлинна енергия за периода от м. 12.2017 г., до м.04.2020 г., доставена в апартамента, с абонатен №••••, за тази сума е образувано и.д.№ 924/2023 г. при ЧСИ Н. М., peг. №841, задължението е изцяло изплатено; с Решение №236366/08.10.2019 г. по описа на СРС, ГО, 125 - ти с-в, по гр.д.№81006, впоследствие изцяло потвърдено с Решение от 05.06.2020 г„ на СГС, ГО, III - Б въззивен с-в по в.гр.д. №354/2020 г., е признато за установено, че И. Й.- Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 689,97 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., за топлоснабдения апартамент с абонатен №••••1, за описаното вземане бе образувано и.д. №20208560401629 при ЧСИ Б. Б. и задължението е изцяло изплатено от ищцата. Счита, че неоснователно заплатила посочените суми, тъй като процесният апартамент и таванско помещение се ползват еднолично от ответницата. Моли искът да бъде уважен и ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 7 831, 96 лв., представляваща неоснователно платени от ищцата задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, с което ответницата неоснователно се е обогатила. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна М. О. М., подаден чрез назначения й от съда особен представител адв. И. М. К.. Ответницата оспорва иска като недопустим, доколкото ищцата е имала и други средства за защита, неоснователен и недоказан. В отговора не се оспорва, че ищцата е била осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 7 822, 96 лв., представляваща стойността на нейния дял от доставената и потребена топлинна енергия в апартамента и прилежащото му таванско помещение, находящи се в •••••••••••••••••••••••••••••••, както и че е изплатила посочената сума. Твърди, че до 15.07.2016 г., когато с влязло в сила решение е възстановена запазената част на ответницата от процесния недвижим имот и прилежащото му таванско помещение, ищцата е била единствен титуляр на задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД. Оспорва твърденията на ищцата, че в периодите, за които е заплатила задължения към топлопреносното дружество, ответницата е ползвала еднолично имота или й е отказала достъп. Сочи, че след 15.07.2016 г. страните по делото са съсобственици в имота и дължат да участват в ползите и тежестите на общата вещ съобразно дела си, респективно не е налице неоснователно разместване на блага. Оспорва твърдението ответницата да е ползвала имота, като счита същото за недоказано. Отделно твърди, че М. О. М. не е живяла там, а същевременно имотът се е ползвал от други лица, а именно синът на ответницата К. М. М. и юридически лица - „Стрийт ТВ Медия“ ЕООД, „Зет Броудкастинг“ ЕООД. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди още, че между страните е извършвано извънсъдебно прихващане на суми. Моли за отхвърляне на предявения иск. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че И. П. Й. и М. О. М. са съсобственици при равни квоти на апартамента и прилежащото му таванско помещение, находящи се в •••••••••••••••••••••••••••••••, както и че И. П. Й. е заплатила сумата от 7 831, 96 лв. на „Топлофикация София“ ЕАД. От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение от 19.05.1975 г. по гр.д. № 1326/1975г. на СРС и на основание чл. 286 ГПК /отм./ в дял на третото за производството лице – К. П. М. е поставен недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в ••••••••••••••••••••••••••••••, заедно с таванско помещение и 34/100 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, представляващо парцел XIII-5 от кв. 4 по плана на ••••••••••••••••••••••••••••• /л. 5/. Като писмено доказателство е прието Решение № 46 от 01.05.2018г. по гр.д. № 307/2017г. на САС с обезличени данни и без заверка за влизане в сила. От съдържанието му е видно, че по предявени от ответницата срещу ищцата искови претенции е било постановено Решение от 15.07.2016 г. по гр.д. № 13194/2012г. на СГС, с което са отхвърлени установителни искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, ал. 1, б. „в“ ЗН за прогласяване нищожността на завещателно разпореждане, извършено от К. П. М. в полза на И. П. Й. и конститутивен иск с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 15 ЗН за неговото унищожаване, уважен е конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на 1/2 ид. ч. и възстановяване в този размер запазената част на М. О. М.. Първоинстанционното решешение е потвърдено от въззивната инстанция /л. 81-83/. По делото е прието Решение № 2227 от 12.08.2022г. по в.гр.д. № 12349/2021г. на СГС, по силата на което е установено, че И. П. Й. и М. О. М. всяка от тях по отделно дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 1 654,48 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за аб. № •••• за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016г., както и сумата от 37,90 лева – възнаграждение за дялово разпределение за същия период. /л. 131-142/. С Решение № 71544 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 52745/2018 г. на СРС, 24 с-в е признато за установено, че И. П. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 497,59 лева за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се в •••••••••••••••••••••••••••••••, ет. 2, аб. № •••••, сумата от 185,15 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до 31.10.2017 г., сумата от 31,29 лева за услуга за дялово разпределение, както и 5,33 лв. – мораторна лихва върху главницата. /л. 123-125/. Съдебният акт е влязъл в сила на 05.06.2020 г. С последващо Решение № 236366 от 08.10.2019 г. по гр.д. № 81006/2018г. на СРС, 125 св по отношение на И. П. Й. – Н. е установено, че последната дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 689,97 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес ••••••••••••••••••••••••••••••• за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сума от 10,78 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 17.11.2017г. /л. 119-121/. Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата и е образувано в.гр.д. № 354/2020г. по описа на СГС.С Решение № 3355 от 05.06.2020г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като на основание чл. 296, т. 1 ГПК решението е влязло в сила на 05.06.2020г. /л. 127-129/. С Решение № 1390 от 23.02.2022г. по гр.д. № 35280/2021 г. на СРС, 51 с-в, с е признато за установено, че И. П. Й. – Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на ½ от 6 605,77 лева за доставка топлинна енергия за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот в •••••••••••••••••••••••••••••••, ет. 2, аб. № ••••, ведно със законната лихва, считано от 29.01.202 1г. до окончателното плащане, както и ½ от 665,62 лева – обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 20.01.2021г. Съдебният акт е постановен при участието на М. О. М. като трето лице – помагач на страната на И. П. Й., и е влязъл в сила на 07.04.2022г. /л. 109-111/. С Решение № 4277 от 05.05.2022г. по гр.д. № 1226/2022г. по описа на СРС, 128 с-в е установено, че ищцата – И. П. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 596,21 лева, представляваща цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с аб. № •••••, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2021г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 180,34 лева за периода от 15.09.2019г. до 08.09.2021г. Отхвърлена е исковата претенция на топлопреносното дружество за заплащането на услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г. на стойност от 20,50 лв., както и мораторната лихва върху тази главница в размер на 4,31 лв. Ответницата отново е била конституирана като трето лице – помагач на И. Й., като съдебното решение се е стабилизирало на 08.06.2022г. /л. 114-117/. С последващо Решение № от 01.09.2022г. е допусната промяна на явна фактическа грешка в частта, посочваща сумата за доставена топлинна енергия“, като е постановена сумата от 617,84 лв. вместо посочената от 596,21 лв. Съдебният акт е влязъл в сила на 22.09.2022г. /л. 113/. Като писмено доказателство е приета Нотариална покана от 09.02.2022 г. от И. П. Й. – Н. до М. О. М., инкорпорираща искане за заплащане на сумата от 57 834,46 лева, представляваща сбор от заплатените данъци и такси до 202 0г. и погасените задължения за доставена топлинна енергия и съдебни разноски за съсобствения им недвижим имот с адрес: •••••••••••••••••••••••••••••••, ет. 2, както и претенция за заплащане на обезщетение за този имот, тъй като е лишена от неговото ползване /л. 31-33/. С нотариална покана от 14.07.2022 г. до ищцата ответницата е отправила искане на 22.08.2022г. да бъдат предадени ключовете от съсобствена сграда и гараж, с адрес в •••••••••••••••••••••••••••••••••••• с цел извършване на необходими ремонтни дейности в недвижимите имоти /л. 23-25/. Същевременно с това, ответницата е обективирала и желание да се ползва от припадащите се идеални части от апартамент № 3, гараж, магазин и складово помещение, находящи се в •••••••••••••••••••••••••. Установява се, че в отговор на исканията ищцата е заявила невъзможност да присъства на указаната дата с предложение такава среща да бъде проведена на 29.09.2022г. /л. 27-29/. Отправена е покана до М. О. М. да заплати сумата от 57 834,46 лева, представляваща сбор от заплатените данъци и такси до 2020 г. и погасените задължения за доставена топлинна енергия и съдебни разноски за съсобствения им недвижим имот с адрес: •••••••••••••••••••••••••••••••, ет. 2. По делото е приет Констативен протокол № 91, том IV, вх. рег. № 10243/2022г. от 29.09.2022 г. на нотариус И. И. - Ж., от чието съдържание се установява, че на въпросната дата в кантората са се явили адв. М. Я. – пълномощник на И. П. Й. – Н., адв. А. Т., която заявила да е представител на М. О. М., и К. М. М. /л. 162-163/. В протокола са вписани изявления на адв. А. Т., според които поради служебен ангажимент ответницата е била в обективна невъзможност да се яви, като ключ за достъп до апартамента в •••••••••••••••••••••••••••••••, ет. 2 бил предоставен на ищцата още през 2011 г., заявена е готовност отново да бъде предоставен комплект за достъп, а исканията за уреждане на партидата в Топлофикация не били удовлетворени. Удостоверено е и изявление на адв. М. Я., че предвид неизпълнение на искането за прехвърляне на партидата и непогасяване на отправените парични претенции, няма да бъде предоставен достъп до недвижимия имот в ••••••••. Отбелязан е отказ за получаване на ключовете от апартамента на •••••••••••••••••••••••••••• поради липса на представителна власт. Като писмено доказателство е представен Протокол от 18.06.2025 г. за проведено открито съдебно заседание по гр. д. № 33133/2019 г. на СРС, 119 с-в. /л. 164-169/. От неговото съдържание се установява, че И. П. Й. –Н. и М. О. М. са страни в производство по съдебна делба, в пределите на които е отправено искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на привременни мерки за ползването на съсобствените имоти. В протокола е удостоверено изявление на адв. Т., че не оспорва факта, че апартаментът на ••••••••••••••••• и сервизните му помещения се ползват изцяло от М. М. и семейството . Въпросното обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване. В подкрепа на твърденията, че ответницата не е ползвала еднолично съсобствения недвижим имот по време на исковия период, са представени справки за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ на търговските дружества „Стрийт ТВ Медиа“ ЕООД и „Зет Броудкастинг“ ЕООД, от които е видно, че като седалище и адрес на управление е вписан адресът: •••••••••••••••••••••••••••••••, ет. 2 /л. 170-175/. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарна форма за защита в случаите, в които обеднелият не разполага с друга претенция. Въпросът дали на разположение на обеднелия са налице други средства срещу неоснователното имуществено разместване обаче не е свързан със съществуването и надлежното упражняване правото на иск, а с основателността на исковата претенция, като тази предпоставка подлежи на изследване в хода на процеса /в този смисъл Решение № 148 от 28.02.2006г. по т.д. № 703/2005г. на ВКС, II т.о., Определение № 1450 от 05.06.2023г. по гр. д. № 744/2023г. на ВКС, IV г.о./. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищцата на следните материални предпоставки: че ответницата е съсобственик на процесния имот, като го е ползвала еднолично за периодите, в които И. П. Й. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, както и че е налице връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на ответницата със спестените разходи за заплащане на топлофикационни услуги от страна на ищцата, респективно липсата на основание за такова имуществено разместване. С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго. Съдебната практика приема, че проявна форма на неоснователното обогатяване е спестяването на разходи за сметка на имуществото на претърпялото обедняване лице - обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия състав, който поражда едното и другото Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се потвърждава, че И. П. Й. и М. О. М. са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 49 с административен адрес •••••••••••••••••••••••••••••••, ет. 2, към който имот е прилежащо и таванско помещение, находящо се на етаж 4 от същата сграда, при равни квоти. Не се спори и досежно обстоятелството, че ищцата е заплатила в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 7 831,96 лева. В това отношение, правният спор се концентрира относно обогатяването на ответницата и причинно-следствената връзка с обедняването на ищцата. Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица, като съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В използвания словесен израз „тежести“ се включват необходимите и полезните разноски, чрез които се обезпечава съществуването и целостта на общата вещ, респективно чрез които фактически се увеличава нейната стойност. Изрична правна норма, която да разпределя разноските за текущо поддържане на вещта с оглед нейното ползване по предназначение, липсва, поради което следва да се приеме, че те остават в тежест на съсобственика, който лично ползва вещта. Аргумент в подкрепа на този извод може да бъде изведен и от основополагащия принцип, че комуто ползите, нему и вредите. Въпросните притезания, представляващи цена за доставената и употребена топлинна енергия в недвижимия имот, по естеството си представляват именно такива разноски за текущо поддържане на общата вещ, поради което следва да бъде изследван въпроса относно неговото ползване по време на исковия период. От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства съдът намира, че в настоящото производство не се установи в условията на пълно и главно доказване, че в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2020г. ответницата еднолично е ползвала процесния апартамент, като съображенията за това са следните: Действително от представената нотариална покана се установява, че И. П. Й. е отправила искане до М. О. М. да заплаща обезщетение за ползването на недвижимия имот, находящ се в •••••••••••••••••••••••••••••••, ет. 2. Несъмнено не са налице и сведения в извънпроцесуалното си поведение ответницата да е оспорвала твърденията, че се ползва еднолично от общата вещ. От изложеното обаче не може да се изведе обоснован извод, че този факт се е проявил в обективната действителност, още повече, да освободи ищцата от пълното и главното му доказване в процеса. Всъщност липсата на отговор на така отправената покана по чл. 31, ал. 2 ЗС не може да се приравни на неоспорване или съгласие, а следва да се счита за липса на волеизявление. Още повече, въпросната покана датира от 09.02.2022 г., момент, който в темпорално отношение следва исковия период. Искането за заплащане на обезщетение има действие за напред и не може да послужи като еднозначно доказателство, че в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2020 г. общата вещ е ползвана единствено от ответницата. От обстоятелството, че М. О. М. претендира обезщетение за ползването на съсобствените имоти, находящи се в •••••••••••••••••••••••••, също не следва категоричен извод, че ползва еднолично апартамента, находящ се на ••••••••••••••••• № 49. Отделно от това и тази покана следва във времево отношение исковия период. Изходящата от И. П. Й., съдържаща искане за осигуряване на достъп до съсобствената вещ и заплащане на разноските за нейната текуща поддръжка, представлява частен документ с изгодни за ищцата факти, поради което не се ползва с доказателствена стойност. Готовността на ответницата да предостави ключове за достъп от съсобствения имот, заявена в кантората на нотариус И. И. - Ж. на 29.09.2022 г., също не удостоверява по еднозначен начин факта на едноличното служене с общата вещ по време на исковия период. Още повече, тази готовност е заявена от лице, за което нотариусът е удостоверил, че не разполага с представителна власт. Едноличното ползване на съсобствения имот не се установява и от представените по делото съдебни решения. В мотивите си по Решение № 236366 от 08.10.2019г. по гр.д. № 81006/2018г. на СРС решаващият състав след събиране на гласните доказателства на А. Д.а – управител на ЕС, е приел за установено от фактическа страна, че единствено М. О. М. е живяла в топлоснабдения имот по време на част от исковия период – а именно от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. Същевременно обаче в това производство ответницата не е била конституирана като трето лице – помагач на страната на И. П. Й., поради което мотивите на решаващия състав не се ползват с така наречената доказателствена сила. Следователно, същите не обвързват по задължителен начин страните и съдът, пред който е висящо следващото по време дело между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в което са участвали подпомагаща и подпомаганата страна, изводи за фактите и предюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Що се касае до останалите съдебни решения, в които ответницата е привлечена по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, то в техните мотиви са възпроизведени единствено твърденията на И. П. Й. относно ползването на недвижимия имот, без решаващите състави да са достигнали до подобни изводи от фактическа страна, поради което правната норма на чл. 223, ал. 2 ГПК се явява неприложима. Едноличното ползване на съсобствената вещ в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2020 г. не се доказва в условията на категоричност и от признанието на ответницата, извършено в откритото съдебно заседание от 18.06.2025 г. по гр. д. № 33133/2019 г. по описа на СРС. Ценено съобразно правилото на чл. 175 ГПК, признанието на този неизгоден за страната факт кореспондира с останалите писмени доказателства – в частност с разменените нотариални покани, но не изяснява обстоятелствата от предмета на доказване. От съществено значение е да се отбележи, че същото е извършено в делбено производство и във връзка с искане за допускане на привременни мерки. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК също е проявление на принципа за недопускане неоснователно обогатяване и урежда отношенията между съделителите, като се извършва привременно разпределение ползването на съсобствената вещ до приключване на делбеното производство. В това отношение, така отправеното признание касае ползването на апартамента към момента на делбеното производство. Аргумент в тази насока може да бъде изведен както от употребения в протоколното определение глагол в сегашно време „живее“. Ето защо от съдържанието на това признание не може да се изведе извод относно ползването на съсобствения имот в предходен период. Като съобрази изложеното съдът намира, че в настоящото производство не се установи в условията на пълно и главно доказване еднолично ползване на съсобствения имот от ответницата, а оттам и факта на нейното обогатяване. Доказателствената тежест за това обстоятелство е възложена на ищцата, както изрично е указано с определението по чл. 140 ГПК. Ето защо, следва да бъдат приложени последиците по чл. 154, ал. 1 ГПК, като недоказаният факт се приеме за неосъществил се факт. Липсата на елемент от фактическия състав на собствено основание обосновава неоснователност на предявения осъдителен иск. В изпълнението на изискването по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да се обсъдят всички доводи и възражения на страните, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви и досежно елемента субсидиарност по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Противно на поддържаното в отговора на исковата молба съдът счита, че ищцата не разполага с друго правно средство за защита срещу неоснователното имуществено разместване. Правната норма на чл. 31, ал. 2 ЗС, на която се позовава ответницата, несъмнено е проявление на основополагащата забрана за неоснователно обогатяване. Вън от съмнение е и фактът, че причината за имуществено разместване при този фактически състав е осъщественото само от единия съсобственик ползване на съсобствената вещ, каквото се твърди да е налице и в разглежданата хипотеза /в този смисъл ТР № 7 от 02.11.2012г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС/. Същевременно обаче следва да се държи сметка, че исковата претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е призвана да защитава правомощието ползване, включено в състава на пълното вещно право на собственост, в случаите, в които действията на някой от съсобствениците са в колизия с регламентираното в чл. 31, ал. 1 ЗС дължимо поведение. В тези хипотези на репариране подлежи ползата, от която е лишен съсобственикът – да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и според правата си, поради което и дължимото обезщетение се съизмерява със средния пазарен наем /в този смисъл Решение № 71 от 29.06.2018г. по гр. д. № 2750/2017г. на ВКС, II г.о., Решение № 50120 от 20.04.2023г. по гр.д. № 2742/2021г. на ВКС, II г.о./. Настоящият казус не може да бъде поведен под хипотезиса на чл. 31, ал. 2 ЗС. Както се установява от събраните доказателства, въпросното разместване на блага касае не невъзможността да се ползва съсобствената вещ, а в извършването на разноски за доставена и потребена топлинна енергия в недвижимия имот, т.е. увеличаване пасива на ищцата с разходите за текущото ползване на общата вещ, които по аргумент от чл. 30, ал. 3 ЗС са в тежест на съсобственика, който е ползвал вещта. Несъстоятелно и бланкетно се явява защитното възражение на ответницата, че по време на исковия период между страните е извършвано извънсъдебно прихващане на суми, представляващи дължими от тях в качеството им на съсобственици задължения за местни данъци и такси, обезщетения за лишаване от ползването и т.н., вследствие на което задълженията били погасени. Съобразно чл. 103 ЗЗД прихващането представлява способ за погасяване на задължения с ретроактивен ефект, когато две лица имат взаимни насрещни вземания с предмет еднородни и заместими вещи или пари, като целта е погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, чрез тяхното фиктивно удовлетворяване като сурогат на реалното изпълнение и по този начин реализиране на двете правоотношения. По делото не са ангажирани доказателства, които да удостоверяват активни вземания на М. О. М. срещу ищцата и техния размер, нито да е извършвано компесационно волеизявление, което да е достигнало до своя адресат, поради което следва да се отрече какъвто и да било погасителен ефект. За прецизност на изложението следва да се отбележи, че е несъстоятелно и евентуалното възражение на ответницата, че процесните притезания са погасени поради изтекла погасителна давност. Безспорно е, че за вземанията с източник неоснователно обогатяване е приложен общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Правният спор е концентриран относно неговия начален момент. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Неоснователността на имущественото разместване при фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД съществува още при самото преминаване на блага от патримониума на даден субект към патримониума на друго лице, поради което давностният срок започва да тече от момента на получаването на престацията. В разглежданата хипотеза имущественото разместване не настъпва от момента, в който е доставена и получена топлинната енергия в имота, тъй като в този момент е налице разместване на блага между топлопреносното дружество и клиента на топлинна енергия, а не между страните по делото. Неоснователното преминаване на блага е осъществено в момента, в който ищцата е заплатила тези текущи разходи за ползването на общата вещ, която се ползва единствено от М. О. М.. Доколкото от представените писмени доказателства се установява, че най-старото плащане към „Топлофикация София“ ЕАД датира от 12.06.2020 г., то към датата на предявяване на исковата молба – 13.09.202 3г. 5-годишният давностен срок не е изтекъл. На основание чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в диспозитива на решението следва да бъде посочена евровата равностойност на претендираните суми. По отговорността за разноски: При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в полза на ответника. Ответната страна е представлявана в настоящия процес от особен представител, поради което разноски не се следват. Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в