Решение № 157 от 30.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 573/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 10 от 17.02.2025 г. по т.д. № 32/ 2024 г. на Окръжен съд- Видин е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявен от „Ромекс инс“ ЕООД (н.) - гр. Враца срещу „СИ Финанси Груп“ ЕООД - гр. Пловдив за установяване несъществуването на прието и одобрено в производството по несъстоятелност по т.д. № 1/2017 г. на Окръжен съд - Видин вземане в общ размер 237 632.71 лева, от които 168 202.47 лева главница и законна лихва 69 430.24 лева, изчислена към 9.09.2020 г. Решението е постановено при участието на синдика на „Ромекс инс“ ЕООД (н.) - гр. Враца Р. В. Р.. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ромекс инс“ ЕООД (н.) - гр. Враца, в която се твърди, че е неправилно - немотивирано и поставено при съществени съдопроизводствени нарушения. Съдът не обсъдил всички възражения на въззивника относно действителността на договорите за цесия, сключени на 23.07.2020 г. и на 18.03.2021 г., тъй като „Билиив“ ЕООД е било конституирано като кредитор в производството по несъстоятелност. След като „Билиив“ ЕООД прехвърлило вземанията си на „СИ Финанси Груп“ ЕООД, то приетото в производството по несъстоятелност вземане нямало как да бъде същото с това, което е прието с определение на съда по несъстоятелността, поради което следвало да бъде изследван въпроса за действителността на договорите са цесия. Освен това „Билиив“ ЕООД не било дружество по смисъла на чл.3 от ЗКИ, но въпреки това придобивало вземания по договори за кредит чрез договори за цесии в нарушение на ограниченията на закона, поради което договорите за цесия били недействителни поради противоречие със закона. Молбата към съда е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Ответникът по въззивната жалба „СИ Финанси Груп“ ЕООД - гр. Пловдив я оспорва като неоснователна. Неоснователно било твърдението, че първоинстанционният съд не е разгледал всички негови възражения относно действителността на двата договора за цесия. Неоснователно било и твърдението, че вземането на „СИ Финанси Груп“ ЕООД е било погасено чрез продажба на ипотекирани и запорирани активи, тъй като същото останало недоказано в първоинстанционното производство. Неподкрепени с доказателства били твърденията за заобикаляне на закона и липса на съгласие при сключването на договорите за цесия. Ответникът не оспорил факта, че „Билиив“ ЕООД не е дружество по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като изтъкнал, че това не е пречка за сключване на договорите за цесия, тъй като това не било извършване на дейност, присъща на финансовите институции по ЗКИ. Молбата към съда е решението да бъде потвърдено. Синдикът на „Ромекс инс“ ЕООД (н.) - гр. Враца Р. В. Р. не е представила писмен отговор и не е взела участие във въззивното производство. Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното. В исковата молба ищецът „Ромекс инс“ ЕООД (н.) - гр. Враца твърдял, че „СИ Финанси Груп“ ЕООД било кредитор с прието вземане в общ размер 237 632.71 лева. Това вземане обаче не съществувало, тъй като било погасено чрез продажба на запорирани и ипотекирани активи на ищеца, П. Б., Е. А. Б. и Г.П. Б., находящи се в гр.Пловдив, на обща стойност 2 050 000 лева. Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае, че в полза на „СИ Финанси Груп“ ЕООД не съществува приетото вземане. В писмения отговор ответника „СИ Финанси Груп“ ЕООД оспорил иска като процесуално недопустим, а разгледан по същество - неоснователен. Изтъкнал, че с влязло в сила решение от 10.03.2016 г. по -3- арб.д. № 15/2015 г. на Арбитражен съд към Българска бизнес асоциация - гр. Пловдив, с което „Ромекс инс“ ЕООД (н.), в качеството на поръчител по договор за заем, било осъдено да заплати на заемодателя „СИ Финанси Груп“ ЕООД сумите : 266 520.88 лева - невърната сума по договор за заем № 297/ 20.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2015 г. до окончателното изплащане ; 38 022.03 лева - лихва, дължима за периода от 1.02.2015 г. до 12.11.2015 г. ; 179 901.59 лева - неустойка за периода от 1.07.2015 г. до 12.11.2015 г. ; 25 531.89 лева - разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист от 12.04.2016 г., издаден от Софийския градски съд било образувано изп. д. № 654/ 2016 г. на ЧСИ П. И., с район на действие Окръжен съд - Пловдив. Общият размер на непогасените вземания на „Си Финанси Груп“ ЕООД към 28.06.2024 г. бил 295 764.42 лева, от които : 168 202.47 лева главница ; 125 167.95 лева законна лихва ; 2 394 лева такси и разноски по ЗЧСИ, платени от взискателя. Вземанията били включени в обявения на 27.11.2020 г. в търговския регистър под № 20201127154826 списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ. С определение от 10.05.2024 г. по т.д. №1/ 2017 г. на Окръжен съд - Видин списъкът бил одобрен от съда по несъстоятелността, като вземането на „Си Финанси Груп“ ЕООД не било изключено от списъка. Твърдението на ищеца, че това вземане е било погасено чрез продажба на ипотекирани и запорирани активи, не било подкрепено с никакви доказателства. Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен. В допълнителна искова молба „Ромекс инс“ ЕООД (н.) изтъкнал, че договорите за цесия, сключени на 23.07.2020 г. и на 18.03.2021 г.,с които „Си Финанси Груп“ ЕООД прехвърлило на „Билиив“ ЕООД вземания в размер на 10 000 лева и 100 000 лева били нищожни като накърняващи добрите нрави поради значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Вторият договор за сумата 100 000 лева не представлявал цесия по смисъла на чл.99 от ЗЗД, а наподобявал договор за банково инкасо по смисъла на чл.443 и сл. от ТЗ. Договорът бил нищожен и поради заобикаляне на закона поради това, че се целял резултат, различен от действителния. договорите за цесия били нищожни и поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 от ЗЗД, тъй като управителят на „Билиив“ ЕООД И. Д. не била давала съгласие за сключването и дори не знаела за съществуването им. Освен това „Билиив“ ЕООД осъществявало дейност, присъща на финансовите институции по ЗКИ без да има разрешение за това. В отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорил твърденията на ищеца за нищожност на договорите за цесия като изложил много подробни съображения в подкрепа на своята теза. Синдикът на „Ромекс инс“ ЕООД (н.) - гр. Враца Р. В. Р. не представила писмен отговор и не взела участие в първоинстанционното производство. Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната. С решение № 47 от 15.01.2018 г. по т.д. № 1/2017 г. на Окръжен съд - Видин на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Ромекс инс“ ЕООД с начална дата 30.06.2016 г. и е открито производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството, прекратена е дейността на предприятието, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно. С решение № 832 от 10.04.2019 г. по т.д. № 2724/2018 г. на Софийският апелативен съд, търговско отделение, 13 състав решението е отменено в частта относно началната дата, като за начална дата е определена 1.07.2015 г. С Решение № 76 от 14.08.2020 г. по т.д. № 1/2017 г. на Окръжен съд-Видин производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ. В обявения в търговския регистър на 27.11.2020 г. списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, под т. 9 е включено предявено на 10.09.2020 г. вземане на „Си Финанси Груп“ ЕООД в общ размер 237 632.71 лева с основание „По договор за заем № 297/ 20.12.2010 год. и анекси към него 1, 2, 3, 4 и споразумение № 1 от 10.05.2014 г. между „Си Финанси Груп“ ЕООД като кредитор и „Балканкар Мизия - Бг“ ООД като заемател и „Ромекс инс“ ЕООД, поръчител. Въз основа на този договор е постановено решение от 10.03.2016 г. по арб.д. № 15/2015 г. на Арбитражния съд при ББА - гр. Пловдив“. С определение № 76 от 10.05.2024 г. по т.д. № 1/2017 г. на Окръжен съд - Видин на основание чл. 692 от ТЗ е одобрен изменения списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, като възражението с вх. № 261 377/ 7.12.2020 г. на „Ромекс инс“ ЕООД срещу прието вземане № 9 на „Си финанси Груп“ ЕООД - гр.Пловдив е оставено без уважение. -5- В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните намира релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението за основателни поради следното. В производството по иска с правно основание чл. 694, ал.1, т. 1 от ТЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че включеното в списъка на приетите вземания вземане на ответника, срещу което той е подал възражение в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, не съществува. В исковата молба няма твърдения, с които се оспорва валидното възникване на задължение на длъжника - ищец към кредитора - ответник, произтичащо от поръчителство по договор за заем, за неизпълнението на което е бил осъден да заплати дължимата сума с влязло в сила арбитражно решение. Исковата претенция е основана на твърдението, че вземането „е погасено чрез продажба на ипотекирани и запорирани активи на „Ромекс инс“ ЕООД… на стойност над 2 050 000 лева“. В допълнителната искова молба, в която съгласно чл. 372, ал. 2 от ГПК ищецът може да поясни и допълни първоначалната, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба, длъжникът нито е уточнил по какъв начин вземането е било погасено, нито е представил доказателства в подкрепа на това твърдение. Не е оспорил и представеното с отговора на исковата молба удостоверение с изх. № 19552/ 28.06.2024 г., издадено по изп.д. № 654/ 2016 г. на ЧСИ П. И., с район на действие Окръжен съд - Пловдив, съгласно което към 28.06.2024г. вземането на взискателя „Си финанси Груп“ ЕООД е в общ размер 295 764.42 лева, от които остатък главница 168 202.47 лева, със законна лихва 125 167.95 лева, изчислена към 28.06.2024 г. и 2 394 лева такси и разноски от ТТР към ЗЧСИ, платени от взискателя. В резултат на проявената пасивност и неизвършването в срок на надлежните процесуални действия, които биха способствали за установяването на релевантни факти в подкрепа на тезата, поддържана от ищеца - въззивник в настоящето производство, исковата претенция остава недоказана. Важно е да се отбележи, че изложените за първи път в допълнителната искова молба и поддържани и във въззивната жалба твърдения за нищожност на договорите за цесия, сключени на 23.07.2020 г. и на 18.03.2021 г., с които „Си Финанси Груп“ ЕООД прехвърлило на „Билиив“ ЕООД вземания в размер, съответно на 10 000 лева и на 100 000 лева, нямат никакво отношение към настоящия спор, затова и не следва да бъдат обсъждани. В обобщение на казаното до тук следва констатацията, че вследствие на проведеното от ищеца доказване не се установиха факти, които да опровергават съществуването в полза на ответника на вземането, включено в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания, поради което искът с правно основание чл. 694, ал.1, т. 1 от ТЗ подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан. Поради съвпадането на решаващия извод на настоящия състав на въззивната инстанция с изводите на първостепенния съд обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено. При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Софийския апелативен съд на основание чл. 694, ал. 6 от ТЗ дължимата държавна такса в размер на 1 188.16 лева, която сума при превалутирането й на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (Oбн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.) е 607.50 евро. По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав