Решение № 54 от 9.2.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 905/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК. Образувано е по въззивна жалба на адв. Н. К., подадена в качеството й на защитник на подсъдимия С. Т. Т., ЕГН ••••••••••, срещу Присъда с рег. № 44 от 08.05.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 827/2023 г. по описа на Районен съд П.. С обжалвания съдебен акт подсъдимият С. Т. Т., ЕГН ••••••••••, е признат за виновен за това, че през месец септември 2022 г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у М. Г. Б., ЕГН ••••••••••, от с. Д. заблуждение, че ще закупи от нейно име и за нейна сметка в гр. Л. от лицето М. Н. М. специален автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ за сумата от 16 000 лв. и ще транспортира автомобила до гр. П., където на следващия ден този автомобил ще бъде регистриран като собственост на името на М. Б., като вместо това закупил горепосоченото МПС на свое име и с това причинил на М. Г. Б. имотна вреда в размер на 16 000 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303 от НПК, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54 НК е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца; на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС районният съд е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“; на осн. чл. 45 от ЗЗД подсъдимият С. Т. Т. е осъден да заплати на М. Г. Б. сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на тази сума. Районният съд се е произнесъл и относно разноските по делото, като е осъдил подсъдимия С. Т. Т. да заплати по сметка на РС П. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 640 лв., както и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия С. Т. Т. да заплати: по сметка на ОД на МВР – Благоевград сторените по делото разноски във фазата на досъдебното производство в размер на 561,60 лв. за изготвените в хода на ДП експертизи, както и сумата от 5 лева по сметка на РС П., в случай на издаване на изпълнителен лист; по сметка на РС П. сторените в хода на съдебното производство разноски в размер на 234,41 лв., както и сумата от 5 лева, в случай на издаване на изпълнителен лист; на М. Г. Б. сторените по делото разноски в размер на 1800 лв., представляващи заплатеното от същата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, както и сумата от 5 лв., в случай на издаване на изпълнителен лист. Районният съд се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото, като е постановил приобщеният като веществено доказателство по делото – специален автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с рег. № Е ••• НК, ведно със стартерен ключ, намиращи се на съхранение в РУ на МВР гр.П., и Свидетелство за регистрация на МПС Част І с рег. № 800405202/21.10.2022 г. в оригинал, находящо се на л.33 от ДП № ••• г. на РУП – П., да се върнат на собственика Ц. Н. Т.а, ЕГН •••••••••• или на упълномощено от нея лице. С въззивна жалба с вх. № 4180/13.05.2025 г. се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Защитникът намира за явно несправедливо наложеното наказание. Счита, че незаконосъобразно не е била приложена разпоредбата на чл. 66 НК. Поддържа, че не са били отчетени всички относими обстоятелства, вкл. периодът от време, който е изминал от извършване на деянието до постановяването на присъдата. Навежда, че с оглед личността на подсъдимия деянието му се явява с ниска степен на обществена опасност. Счита, че той не е осъждан. Защитникът излага доводи, че в случая условното осъждане е целесъобразно с оглед постигането на индивидуалната и генералната превенция. Навежда доводи относно чл. 303, ал. 2 НПК и счита, че събраните доказателства по делото не доказват обвинението по несъмнен начин. Поддържа, че не са били доказани признаците на състава на престъплението по чл. 209 НК. Счита, че не са били доказани специалната цел, възбуждането на заблуждение и умишленото причиняване на щета на частния обвинител. Намира, че не са събрани доказателства относно имотна облага на подсъдимия. Защитникът навежда доводи, че по делото не е доказано участието на подсъдимия по отношение на паричния превод между Б. и М. Н. М., нито наличието на уговорка между подсъдимия и М. Сочи се, че подсъдимият не се е облагодетелствал от сумата, която е била преведена в полза на М. Намира за недоказано, че подсъдимият умишлено и с користна цел е формирал неправилни представи в Б.. Моли да се отмени обжалваната присъда и подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан. Алтернативно се отправя молба присъдата да се измени и да се приложи разпоредбата на чл. 66 НК, като се определи изпитателен срок от 3 години. По реда на чл. 320, ал. 4 НПК е представено допълнение към въззивна жалба с вх. № 6129/09.07.2025 г., имащо характер на допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата. В него защитникът оспорва извода на районния съд, че са доказани признаците на състава на престъплението. Оспорва оценката на доказателствения материал. Навежда, че присъдата е постановена в нарушение на закона и на процесуалните правила. Оспорва приетата от съда фактическа обстановка. Навежда, че не се доказва, че вредата е била причинена от подсъдимия. Поддържа, че показанията на Б. не кореспондират с останалия доказателствен материал. Навежда, че не се доказва тя да е представила на подсъдимия своя личен автомобил и своята лична карта. Намира за недоказано и наличието на кореспонденция между подсъдимия и Б., в която той да й е казал да изпрати сумата от 15 000 лв. по сметка на М. Не споделя извода на съда, че подсъдимият е лице със завишена обществена опасност. В хода на съдебните прения пред ОС Благоевград представителят на ОП Благоевград изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна. Прокурорът счита, че от доказателствения материал безспорно се извежда извода за извършеното деяние и за авторството му, както и че Т. е осъществил състава на престъпление по чл. 209, ал. 2 от НК. Намира, че наказанието е правилно индивидуализирано. Поддържа, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Моли същата да бъде потвърдена. Защитникът адв. А. А. Т. моли да се уважи жалбата и да се отмени присъдата на районния съд, както и да се признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение. Счита, че производството се е развивало едностранно. Поддържа, че по делото се установява, че пострадалата е живяла на съпружески начала с подсъдимия, който е живял на нейния адрес в с. Д.. Твърди, че не се отрича, че двамата съвместно са решили да имат общо бизнес начинание, изразяващо се в това да имат собствена каравана, която като микробус да обикаля в различни населени места, като подсъдимият го управлява, а Б., като готвачка с дългогодишен опит, да готви. Според защитника по делото няма други доказателства освен показанията на Б. относно наличието на користна цел, въвеждане в заблуждение и размера на имуществената вреда. Сочи, че три дни преди закупуването на микробуса Т. е бил регистриран на адреса на Б., като поддържа, че това е можело да стане само с нейно съгласие. Сочи, че тя е изпратила Т. сам да закупи микробуса от гр. Л.. Посочва, че след това той се е прибрал вкъщи и близо седмица след като е закупил микробуса, го е регистрирал в П. и го е откарал в Д.. Твърди, че в нито един момент Б. не е заявявала претенции микробусът да бъде регистриран на нейно име. Според защитника свидетелските показания не установяват, че подсъдимият и пострадалата са имали намерения да се закупи микробусът на името на Б.. Оспорва извода на районния съд, че пострадалата е била въведена в заблуждение. Сочи, че и след регистрирането на микробуса двамата са продължили да живеят заедно. Поддържа, че в нито един момент те не са възнамерявали микробусът да бъде закупен на името на Б.. Счита, че не е налице измама, както и че случаят касае облигационни отношения. Намира, че извън показанията на пострадалата не са налице доказателства, че подсъдимият я е ощетил с 15 000 лв. Моли да се уважи жалбата и да се оправдае подсъдимия. Алтернативно моли да бъде приложен чл. 66 НК. Оспорва изводите на районният съд, че е налице висока степен на обществена опасност на подсъдимия. Сочи, че от години той страда от епилепсия. Поддържа, че е реабилитиран по право за предишните си осъждания. Счита, че не е налице основание той да бъде признат за виновен и да му се наложи наказанието, което първоинстанционният съдебен състав е счел, че отговаря на условията на чл. 36 НК. В хода на съдебните прения подсъдимият сочи, че няма какво да добави към заявеното от неговия защитник. В своята последна дума той сочи, че след като е минал през Л. е закупил микробуса и Б. му е казала да си направи регистрация в П.. Счита, че ако тя е искала бусът да бъде неин, тя е можела да му направи пълномощно, с което да го закупи в Л.. Заявява, че 4-5 дни след като се е прибрал в П., е регистрирал микробуса в КАТ, като Б. не била казвала, че бусът е неин или че са нейни парите. Сочи, че е можело в П. да го прехвърлят. Поддържа, че не е взимал пари от Б., както и че не я е възпирал да се прехвърли буса на нейно име. Подсъдимият заявява, че не се счита за виновен. Окръжен съд Благоевград, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като по реда на чл. 314 НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното: За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели, прочетени са показанията на свидетеля Г. А. Й. обективирани в протокол за разпит на свидетел от 21.04.2023 г., находящ се на л.106-107 от том I на ДП, дадени са обяснения от подсъдимия, осъществен е оглед на запис на личен телефон на свидетеля М. М. като веществено доказателствено средство е приобщена към доказателствения материал по делото екрА. снимка от неговия телефон, прието е заключение по комплексна •••. По делото са събрани и писмени доказателства, които първостепенният съд е приобщил по съответния ред към доказателствената съвкупност. Съдът, като съобрази изложените доводи и служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното: Подсъдимият С. Т. Т., ЕГН ••••••••••, е роден на ••• г. и е на •• Той живее в с. К., общ. Л. и е •• По делото е прието заключение по комплексна •••, което следва да се кредитира като компетентно и професионално изготвено от експертите, които са трети незаинтересовани от изхода на делото лица. Според експертното заключение при С. Т. Т. вероятно е налице е•• с неизвестна давност и неуточнена клинична картина, като към месец септември 2022 г. и към момента на освидетелстването подсъдимият е психично годен да разбира свойството и значението на извършеното, може да ръководи постъпките си и да разбира последствията от тях. Според експертите Т. не страда от психично разстройство, като през месец септември 2022 г. и към настоящия момент, той не е бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Сочи се и че заболяването на Т. не може да се разглежда като ••• който да се явява пречка за него да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Съгласно експертното заключение подсъдимият може да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания за фактите, които имат значение за делото. Обстоятелства относно характеристични данни за подсъдимия и относно здравословното му състояние се установяват от показанията на свид. Г. А. Й-. М. Г. Б., ЕГН ••••••••••, е родена на ••• г., ••• Тя е вдовица и живее в с. Д., общ. П., заедно с десетгодишния си син. Б. обича да готви и е била готвач в „•••“. Работи като сладкар в ••• През 2022 г., два-три месеца след като починал съпругът на М. Б., тя и С. Т. се запознали чрез социалните мрежи. Т. се представял в социалните мрежи с името М. Н., като на Б. се представил като предприемач от Г. Двамата си писали няколко месеца и се породили чувства между тях. Около 28.06.2022 г. Б. го поканила да дойде в нейната къща, като тя очаквала да дойде лицето М. Н.. Докато С. Т. пътувал към М. Б., с нея се свързала Г. А. Й. която й казала, че този човек е С. Т. Т., а не предприемача М. Н.. Г. Й. й обяснила, че тя е живяла с него и че той е болен от ••• Б. му дала шанс и от 28.06.2022 г. двамата заживели заедно. По време на съжителството им С. Т. не работил. Б. му казвала да си намери работа, но той й казвал, че не може да има началник. Неговото заболяване също му пречило да си намери работа. Така Б. издържала Т. по време на съжителството им, което продължило до 13.11.2023 г. Б. имала парични средства, които й били оставени от нейния съпруг. Т. разбрал това и знаел, че тя обича да готви и че е била готвач във „•••“. В началото на месец септември 2022 г. С. Т. предложил на М. Б. да закупят микробус, за да правят бизнес. Двамата се уговорили микробусът да бъде на името на Б., която да бъде готвач в него, а Т. да бъде само шофьор. Договорката им била микробусът да бъде регистриран на името на Б.. Така у нея се породили неверните представи, че при закупуването на микробуса тя ще придобие правото на собственост върху него и че микробусът ще бъде регистриран в КАТ на нейно име. Тъй като М. Б. не разбирала от автомобили, С. Т. разглеждал обяви в интернет. М. М.бил публикувал обява на процесния микробус – специален автомобил модел „Ф.“, марка „Д.“. Т. намерил обявата на М.и я харесал. М.предлагал микробусът да се закупи за сумата от 18 000 лв. С. Т. водил преговорите с М. М.и споделял за тях на Б.. В този момент като парични средства тя имала 1000 лв. в брой и 15 000 лв. в банкова сметка, който били преведени на нейното дете от неговия баща. Б. казала на Т., че ако закупят микробуса, тя ще остане без парични средства. Докато си говорили, че искат да закупят микробуса, двамата провели и телефонен разговор с майката на Т. – Ц. Н. Т.а. Проговорите продължили и М.отправил предложение за закупуването на микробуса. На 22.09.2022 г. в с. Д. Б. и Т. взели решение, че следва да се закупи микробуса, който е бил обявен за продажба от М. М. М. Б. и С. Т. нямали уговорка микробусът да се закупи на името на Т., доколкото парите били предоставени от нея. С. Т. казал на Б. и двамата привидно постигнали съгласие, че той отива да закупи микробуса с нейни средства и на нейно име и да започнат да работят. М. Б. имала неверни представи, че в гр. Л. С. Т. ще закупи от нейно име и за нейна сметка от М. М.процесния автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ за цена до размера на сумата от 16 000 лв. и че автомобилът ще бъде регистриран в КАТ на нейно име. Б. не знаела как точно става закупуването и регистрирането на превозното средство, но посочените нейни неверни представи са били налице, породени от поведението на Т.. На 23.09.2022 г. сутринта Б. дала на Т. сумата от 1000 лв., която имала в брой. Т. потеглил за Л. с нейната кола. В гр. Б. той се срещнал с В. Щ. Г. и двамата пътували заедно до Л., за да може в случай на закупуване на микробуса да се върнат обратно с двете превозни средства. Т. отишъл при М. М. видял микробуса и го харесал. Двамата постигнали съгласие микробусът да бъде продаден за сумата от 16 000 лв. Т. платил на М.сумата от 1000 лв. в брой. След това Т. казал на Б. да преведе останалата част от цената. Т. изпратил на Б. по телефон снимка на банковата сметка на М. М. Така за закупуването на микробуса се наложило Б. да се разпореди и с паричната сума от 15 000 лв. Б. попълнила платежно нареждане и превела сумата от 15 000 лв. по банковата сметка на М. М. която той имал в „•••“ АД, с IBAN •••. След това Т. и М.пристъпили към изповядването на сделката при нотариус А. Ц. с рег. № ••• на НК. Така на 23.09.2022 г. е бил сключен Договор за покупко-продажба на МПС, с който "К." ЕООД, ЕИК •••, чрез своя пълномощник М. Н. М., е продало на купувача С. Т. Т. процесния автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“. Договорът бил сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите. Според съдържанието на договора продажната цена е била уговорена в размер на 4000 лв. и е била заплатена на продавача. Микробуса бил прехвърлен на името на С. Т., понеже той сключил договора за покупкопродажба от свое име, в качеството на купувач. Затова С. Т. станал титуляр на правото на собственост върху процесния автомобил, понеже въз основа на сключения договор то е било прехвърлено в негова полза от продавача "К." ЕООД. Б. не знаела това. След закупуването на микробуса Т. и Г. напуснали гр. Л., като Т. управлявал микробуса, а Г. – автомобилът на Б.. Т. не уведомил Б., че като купувач по договора той е придобил правото на собственост върху микробуса. След сключването на договора около месец микробусът бил паркиран пред къщата на Б.. На 18.10.2022 г. С. Т. направил адресната си регистрация на адреса на Б., като сменил своя постоянен адрес на с. Д., общ. П.. След това Б. дала своята лична карта на Т., за да регистрира микробуса в КАТ на нейно име, според уговорката им. Той се съгласил, но на 21.10.2022 г. С. Т. регистрирал микробуса в КАТ на свое име. Поради променената адресна регистрация на Т., регистрационните номера на микробуса отговаряли на постоянния адрес на Б.. След това той й казал, че микробусът е регистриран. Неверните представи на Б. продължили да са налице и тя си мислила, че микробусът е регистриран в КАТ на нейното име, понеже тя все още не е знаела, че Т. го е закупил и регистрирал на свое име. На 13.11.2022 г. С. Т. и М. Б. се скарали. Т. натоварил вещи в микробуса и си тръгнал с него. След това Б. му писала, че всичко между тях е приключило и че следва да й върне микробуса. Тогава Б. разбрала, че микробусът не е нейна собственост и че не е регистриран на нейно име. След раздялата Б. разговаряла с М. М. който й заявил, че Т. му казал, че неговата жена му разрешава да прехвърли колата на негово име. М.й казал и че след като тя е превела парите, той е прехвърлил микробуса на името на Т.. След това М. Б. видяла в интернет, че микробусът се продава за сумата от 18 000 лв. На следващият ден тя отишла при адв. Д. Със сключването на 17.11.2022 г. на Договор за покупко-продажба на МПС С. Т. продал микробуса на своята майка за сумата от 6 000 лв., която обаче не му била заплатена. След това Б. отишла в КАТ и разбрала, че микробусът е прехвърлен на майката на С. Т.. Така описаната фактическа обстановка се установява въз основа на оценката на събрания доказателствен материал. В прочетените показания на свидетелката Г. А. Й- тя потвърждава заявеното от М. Б., че подсъдимият се е представял в социалните мрежи с името „М.“, че той страда от епилепсия, както и че свидетелката се е свързала с Б. за да я уведоми за тези обстоятелства. Показанията на М. Б. възпроизвеждат обстоятелства относно: запознанството й със С. Т., развитието на техните отношения и тяхното съжителство; предложението на Т. да закупят микробус; уговорката им микробусът да бъде прехвърлен на името на М. Б.; намирането на обявата на М. М. провеждането на преговорите с него, вземането на решение микробусът да се закупи с парични средства, предоставени от Б.; постигането на съгласие между нея и Т., че той следва да закупи и да прехвърли микробуса на името на М. Б., както нейното незнание относно това как се осъществява прехвърлянето; срещата на Т. с М. М.и заплащането на цената на микробуса от страна на Б. в брой и чрез превод по банков път; сключването на договор за покупко-продажба, с който С. Т. закупил микробуса на свое име, без Б. да е знаела за това; промяната на постоянния адрес на Т. и регистрацията на микробуса в КАТ на негово име; раздялата между Т. и Б., напускането на Т. на нейната къща, който си е тръгнал, управлявайки микробуса, и узнаването от страна на Б., че той не е прехвърлен на нейно име. В обясненията си подсъдимият С. Т. заявява, че не е имало уговорка между него и М. Б. микробусът да бъде прехвърлян на нейно име. Според него между двамата не е ставало на въпрос на чие име ще е микробуса. Той поддържа, че не е давал сметка, по която Б. да превежда на М. М.сума в размер на 15 000 лв. Твърди, че е закупил микробуса за сумата от 4000 лв., като е получил паричните средства за закупуването на микробуса от своята майка, както и че не е взимал такива от Б.. Заявява, че след това Б. била чела документите за микробуса. Поддържа, че е прехвърлил микробуса на своята майка, понеже не е можел да й върне парите, които тя му е била дала. Налице е противоречие между показанията на свидетелката М. Б. и обясненията на подсъдимия С. Т. относно обстоятелствата касаещи: наличието на уговорка между тях микробусът да се прехвърли на името на Б.; продажната цена на микробуса и дали паричните средства за заплащането й са били предоставени от Б. или от Ц. Т.а; моментът, в който Б. е узнала, че микробусът не е прехвърлен на нейно име. Противоречията между показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия следва да се отстранят чрез съпоставката на тези гласни доказателствени средства с останалия доказателствен материал. Свидетелят С. Т. е служител на РУ П., на длъжност „разузнавач“. Той не е очевидец на инкриминираното деяние, нито на отношенията между подсъдимия и пострадалата, поради което показанията на този свидетел възпроизвеждат производни доказателства. Производните доказателства служат за проверка на първичните (виж Павлов, Стефан. Наказателен процес на Република България (обща част). София, Сиби, 1996, стр. 354). Затова достоверността на показанията на пострадалата и на обясненията на подсъдимият може да се провери чрез съпоставката им с показанията на свид. С. Т.. Т. потвърждава, че С. Т. и М. Б. са живеели на семейни начала, че двамата са имали договорка да извършват бизнес, като продават бързи закуски и с тази цел е бил закупен процесния автомобил. Свидетелят сочи, че договорката между двамата била автомобилът да бъде регистриран на името на Б.. Според Т. подсъдимият С. Т. разглеждал обяви, а за закупуването на микробуса Б. осигурила парите, като ги предоставила на продавача с платежно нареждане от нейно име. Впоследствие обаче Т. регистрирал автомобила на свое име. Следователно показанията на Т. подкрепят заявеното от свид. Б., че между нея и Т. е имало договорка микробусът да бъде прехвърлен на нейното име, както и че тя е осигурила парите за заплащането на продажбата му цена, като е превела паричната сума по банков път. Свидетелката Ц. Т.а е майка на подсъдимия. Тя потвърждава, че Т. и Б. са живеели на семейни начала и че при разговор с тях по телефона е разбрала, че двамата са желаели да закупят бус. Свид. Т.а твърди, че е изтеглила кредит за сумата от 4000 лв. и че за да закупят буса е дала тази парична сума на Т., когато той е отишъл при нея. Свидетелката заявява, че не знае дали синът й да е получавал пари от Б. за да закупи буса. Потвърждава, че след раздялата им, микробусът е бил прехвърлен на нейно име, като не е била заплатена продажната цена от 6000 лв. Показанията на Т.а не възпроизвеждат обстоятелства относно това дали между Т. и Б. е имало уговорка микробусът да бъде на името на пострадалата. Относно това обстоятелство нейните показания не противоречат, но и не потвърждават обясненията на подсъдимия или показанията на Б.. Следва да се отчете обаче, че относно това обстоятелство свид. Т. потвърждава заявеното от пострадалата, че такава уговорка е била налице. Показанията на Т.а потвърждават обясненията на подсъдимия относно това, че тя е предоставила паричните средства в размер на 4000 лв. за закупуването на микробуса. Същевременно показанията на Т. потвърждават показанията на Б., че самата пострадала е предоставила парична сума чрез платежно нареждане. Следва обаче да се отчете, че С. Т. е служител на РУ П. и че за разлика от Ц. Т.а той е трето незаинтересовано лице, поради което неговите показания имат по-голяма доказателствена стойност от нейните. Същинско противоречие всъщност не е налице, понеже е възможно Т.а да е предоставила на подсъдимия сумата от 4000 лв., но след това той да я е използвал за нещо друго и продажната цена на микробуса да е била заплатена със средствата на пострадалата. Свидетелят М. Н. М. сочи, че не е бил собственик на микробуса, а пълномощник на собственика "К." ЕООД. М.също се явява трето незаинтересовано лице, поради което показанията му се ползват с повишена доказателствена стойност. В тях се възпроизвеждат обстоятелства касаещи обявата за микробуса, преговорите по повод продажбата му, срещата в Л. на свидетеля със С. Т. и с В. Г.. Свид. М.сочи, че за продажбата на микробуса е получил сумата от 16 000 лв., която е била договорена със С. Т.. Според свидетелят Т. му е платил в брой сумата от 1000 лв., след което той се е обадил по телефон и заявил, че е харесал микробуса и е казал „пускай парите“. Според М.след това свидетелят е предоставил своята банкова сметка в „•••“ и двамата са изчакали по нея да постъпи сумата от 15 000 лв., която впоследствие е била преведена от приятелката на Т. – М. Б.. Свидетелят М.установил чрез онлайн банкиране, че се е осъществил превода. След това двамата с Т. пристъпили към сключването на сделката. Според свидетелят продажната цена, която е посочена в договора за покупко-продажба не е била уговорената цена, а била по-ниска. Той потвърждава, че действителната сума, която е получил е сумата от общо 16 000 лв. Свидетелят заявява, че Т. представил личната си карта и че М.му е прехвърлил микробуса. В показанията си свид. М.възпроизвежда и обстоятелства, настъпили след сключването на сделката. Той споделя за съобщения, които е получил от Т. около месец, след като е била сключена сделката. Потвърждава, че Т. се е представял в социалните мрежи с името „С.“. Според М.месец-два след сключването на сделката пострадалата се свързала с него за да попита защо не е прехвърлил микробуса на нея. Значителна част от показанията на М. М.кореспондира с показанията на Б.. Те потвърждават показанията й относно обстоятелствата, свързани с размера на продажната цена, заплащането на 1000 лв. в брой и на 15 000 лв. чрез банков превод от страна на Б., както и прехвърлянето на микробуса на С. Т.. Свидетелят В. Щ. Г. потвърждава, че Т. е живял на семейни начала с пострадалата. Г. заявява, че е отишъл заедно с подсъдимия до гр. Л., за да може да управлява неговия автомобил на връщане, ако се закупи микробуса. Според Г. подсъдимият С. Т. е заплатил продажната цена на микробуса, но свидетелят не е сигурен какъв е бил конкретния размер на сумата. Г. споделя, че сумата е била заплатена в брой, като според неговите субективни възприятия тя е била в размер между 2000 и 4000 лв. Свидетелят заявява, че му е известно, че майката на Т. е изтеглила пари за да закупи той микробуса. Според Г. микробусът е бил договорен за около 4000 или 5000 лв. Сочи, че след закупуването му Г. е карал лекия автомобил до Б., а Т. е карал микробусът. Според Г. микробусът е бил договорен за сумата от 4000-5000 лв., което противоречи на показанията на М. М. според които продажната му цена всъщност е 16 000 лв. Следва обаче да се отчете, че показанията на Г. не могат да се кредитират в частта им относно размера на конкретната сума, която Т. е заплатил в брой на М., тъй като относно това обстоятелство показанията му възпроизвеждат неговите непосредствени лични и субективни възприятия. Свид. Г. не сочи лично да е преброил паричната сума, нито сочи друго лице да му е заявило нейния конкретен размер. Относно обстоятелството, че Т. е заплатил определена парична сума в брой на М., показанията на Г. не си противоречат с останалите доказателства по делото, поради което следва да се кредитират в частта им, в която е възпроизведено това обстоятелство. По същите съображения те следва да се кредитират и относно това, че свидетелят е отишъл с подсъдимия до гр. Л. и че двамата са управлявали превозните средства на връщане. Свид. Г. споделя, че му е известно, че Ц. Т.а е изтеглила парите за закупуването на микробуса. Това кореспондира със заявеното от Ц. Т.а и от подсъдимия. Същевременно противоречи на показанията на пострадалата и на С. Т.. За да се отстранят противоречията между гласните доказателствени средства, те следва да се преценят в съвкупност с писмените доказателства по делото. Жалба с вх. № 10890/24.11.2022 г. е писмено доказателствено средство, доколкото е документ по смисъла на чл. 127, ал. 1 НПК. Тя изхожда от пострадалата, поради което се ползва с ниска доказателствена стойност, но е част от доказателствената съвкупност и следва да се обсъди във връзка с останалите доказателства по делото. В този документ се посочва, че понеже С. Т. не е имал средства, М. Б. и Т. са се разбрали микробусът да бъде закупен на името на Б., а тя да го заплати на продавача. Сочи се, че Б. е дала 1000 лв. в брой на Т. и че тя е превела сумата от 15 000 лв. на М. М. В деня на продажбата подсъдимият казал на Б., че ще прехвърлят и регистрират превозното средство на нейно име. Сочи се и че след раздялата между Б. и Т. той й заявил, че микробусът е негов. Следователно това писмено доказателство подкрепя показанията на пострадалата и на Т. относно наличието на уговорка между нея и подсъдимия, че микробусът ще бъде прехвърлен на нейно име, както и подкрепя показанията на Б., Т. и М.относно заплащането на сумата от общо 16 000 лв. Това писмено доказателство потвърждава и показанията на пострадалата в частта им относно момента, в който тя е научила, че не е собственик на превозното средство. Във връзка с произхода на паричните средства, с които е била заплатена продажната цена на автомобила, са представени писмени доказателства по делото. Като цяло доказателствата по делото не си противоречат относно това, че продажната цена е била заплатена на датата, на която е бил сключен договора, т.е. на 23.09.2022 г. По делото е представено извлечение от банкова сметка в „Б.“ АД за период 01.01.2022 г. до 02.08.2023 г., което възпроизвежда обстоятелствата относно имущественото състояние на Ц. Т.а. Следва обаче да се отчете, че дори и да се приеме, че тя е имала възможност да предостави на С. Т. сумата от 4000 лв. за закупуването на микробуса, по делото не са налице писмени доказателства, които да установяват, че тя в действителност е предоставила парична сума на Т. или на М. По делото е представено платежно нареждане от 23.09.2022 г., с което М. Б. е наредила да се преведе сумата от 15 000 лв. по банкова сметка на М. М.в „•••“ АД. В графите „основание“ и „още пояснения“ е посочено, че основанието е превод за покупка на автомобил. Това писмено доказателство изцяло подкрепя показанията на Б., Т. и М. че М. Б. е предоставила паричните средства за закупуването на микробуса и че е превела по банков път на М.сумата от 15 000 лв. С оглед на посоченото основание за превода, следва да се приеме, че сумата е била заплатена именно във връзка със закупуването на процесния микробус на 23.09.2022 г., а не във връзка с някакви други правоотношения между Б. и М. Относно заплащането на продажната цена противоречието на свидетелските показания следва да се отстрани като се даде вяра на показанията на пострадалата, на С. Т. и на М. М. тъй като те категорично се подкрепят от писмените доказателства по делото и в частност от платежното нареждане от 23.09.2022 г., за разлика от обясненията на подсъдимия и показанията на Т.а и Г., които им противоречат. Следователно въз основа на съвкупната оценка на доказателствения материал по делото се установява, че М. Б. е заплатила продажната цена от 16 000 лв., като първо е предоставила на Т. сумата от 1000 лв. в брой, а след това е превела по банков път на М.сумата от 15 000 лв. Обясненията на Т., показанията на Ц. Т.а и на В. Г. не могат да се кредитират в частта им относно размера на заплатената продажба цена и относно предоставянето на паричната сума за нея от страна на Т.а. Това, че относно тези обстоятелства посочените гласни доказателствени средства възпроизвеждат фактически твърдения, които категорично противоречат на платежното нареждане от 23.09.2022 г., обуславя и извод за възможната им недостоверност и в останалите им части. Това води до заключението, че те се ползват с по-ниска доказателствена стойност и по отношение на останалите обстоятелства, които се възпроизвеждат с тях. Следва да се държи и сметка за това, че обясненията на подсъдимия имат двойна природа и представляват и средство за неговата защита (виж решение № 163 от 9.V.1990 г. по н. д. № 163/90 г., I н. о. решение № 88 от 14.09.2016 г. по н. д. № 275/2016 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, както и Павлов, Стефан. Наказателен процес на Република България (обща част). София, Сиби, 1996, стр. 359), както и че Т.а е майка на подсъдимия, поради което нейните показания имат по-ниска доказателствена стойност спрямо тези на Т., който е трето лице, което не е заинтересувано от изхода на делото. Тъй като обясненията на подсъдимия, показанията на Т.а и на Г. се ползват с по-ниска доказателствена стойност спрямо показанията на Б., Т. и М. противоречията между тези гласни доказателствени средства следва да се отстрани като се даде вяра на последните. По тези съображения следва да се кредитират показанията на М. Б., С. Т. и М. М. което има за своя последица това, че се установява по делото, че е била налице уговорка между Б. и Т. микробусът да бъде закупен на нейно име. Следва да се отчете и че обстоятелството, че Б. е заплатила цялата продажна цена за закупуването на микробуса, само по себе си е индиция, че е съществувала уговорка тя да придобие правото на собственост върху него и той да бъде регистриран на нейно име. По делото са представени и писмени доказателства относно адресната регистрация на подсъдимия и регистрацията на процесния автомобил в КАТ, които следва да се кредитират, доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал. Представена е и справка за съдимост на подсъдимия, установяваща обстоятелства относно съдебното му минало. Въз основа на установеното от фактическа страна, Окръжен съд Благоевград достигна до следните правни изводи: Обект на престъплението „измама“ са обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или с недвижимо имущество (решение № 886 от 13.01.2025 г. по възз. н. д. о. х. № 4515/2024 г. на Софийски градски съд, решение № 455 от 16.06.2025 г. по възз. н. д. о. х. № 2235/2025 г. на Софийски градски съд, решение № 572 от 08.08.2025 г. по възз. н. д. о. х. № 6181/2023 г. на Софийски градски съд и др.). В случая тези обществени отношения са били увредени, понеже пострадалата се е разпоредила с парична сума в общ размер на 16 000 лв. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Според заключението по приетата комплексна ••• към месец септември 2022 г. и към момента на освидетелстването подсъдимият С. Т. Т. е психично годен да разбира свойството и значението на извършеното, може да ръководи постъпките си и да разбира последствията от тях, като не е бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Следователно подсъдимият е вменяем. Той е и пълнолетен, поради което е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК и е годен субект на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. Правилно районният съд е съобразил, че при измамата са налице два предмета на престъплението – личността на измаменото лице и имуществото, с което то се е разпоредило (в този смисъл Стойнов. А., „Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността“, София, 2013, „Сиела Норма“ АД, стр. 127, „Наказателно материално право. Ръководство за съдии, прокурори и следователи. Книга втора“, НИП, 2024, стр. 177, както и съдебната практика, обективирана в решение № 35 от 26.02.2015 г. по н. д. № 420/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил, решение № 155 от 03.02.2016 г. по н. д. № 2758/2015 г. на Софийски градски съд, решение № 107 от 22.01.2018 г. по н. д. № 5268/2017 г. на Софийски градски съд, решение № 61 от 01.08.2022 г. по н. д. № 29/2022 г. на Окръжен съд – Ямбол, решение № 572 от 08.08.2025 г. по възз. н. д. о. х. № 6181/2023 г. на Софийски градски съд и др.). Предмет на обикновената измама по чл. 209 НК, могат да бъдат както пари, вещи и други ценности, така и недвижими имоти или други имуществени права (Тълкувателно решение № 34 от 22.11.1979 г. по н. д. № 24/1979 г., ОСНК на ВС). Затова паричните суми, с които пострадалата се е разпоредила /сумата от 1000 лв., която пострадалата е предоставила в брой на подсъдимия, както и сумата от 15 000 лв., която пострадалата е превела по банкова сметка на М. М. са годен предмет на престъплението. Пострадалата М. Г. Б. е можела да формира воля при разпореждането с процесните суми, поради което тя също е годен предмет на престъплението. От обективна страна, изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 НК може да бъде осъществено в две форми: „възбуждане на заблуждение“ и „поддържане на заблуждение“. Възбуждането на заблуждение се изразява в създаване на начални неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане, като ако не беше създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. При поддържането на заблуждение се затвърждават на подобни неверни представи, които са съществували изначално в съзнанието на пострадалия или вече са били създадени от подсъдимия или от друго лице. Измамата е резултатно престъпление като престъпния резултат представлява настъпването на имотни вреди. Престъплението е довършено именно с тяхното настъпване. Имотната вреда може да засегне всякакъв имуществен интерес, но за да има такава е нужно разпореждането на адресата на измамата с имуществото да доведе до безвъзмезден и невъзстановим разход (виж решение № 455 от 16.06.2025 г. по възз. н. д. о. х. № 2235/2025 г. на Софийски градски съд). Според решение № 281 от 07.10.2014 г. по н. д. № 1069/2014 г. на Окръжен съд – Варна имотната вреда може да се отнася както до актива на имуществото на пострадалия, представлявайки негово намаляване, така също и до пасива на имуществото, представлявайки негово увеличаване. За да има имотна вреда, нужно е разпореждането на адресата с имуществото да доведе до безвъзмезден и невъзстановим разход. Разходът е безвъзмезден, когато липсва реална насрещна облага - ако се сключва възмезден договор, деецът да получи изпълнение, но да няма никаква възможност или поне намерение да изпълни своята насрещна част от договора. Разходът вследствие разпореждането на адресата на измамата е и невъзстановим, когато той не е заемообразен, а е окончателен и безвъзвратен. В този смисъл е и доктрината (виж Гиргинов, А., „Наказателно право на Република България. Особена част“, Второ основно преработено и допълнено издание, София, 2005, изд. Софи-Р, стр. 252). В тази връзка следва да се съобрази конструкцията на състава на престъплението, вкл. с оглед на причинните връзки, които следва да са налице от обективна страна (в тази връзка виж Гиргинов, А., „Наказателно право на Република България. Особена част“, Второ основно преработено и допълнено издание, София, 2005, изд. Софи-Р, стр. 251-252, Стойнов. А., „Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността“, София, 2013, „Сиела Норма“ АД, стр. 130, „Помагало по наказателно материално право за кандидати за младши съдии и младши прокурори, Част II“, НИП, София, 2015, стр. 132, „Наказателно материално право. Ръководство за съдии, прокурори и следователи. Книга втора“, НИП, 2024, стр. 179 и стр. 181-182, Решение № 51 от 29.ХII.1981 г. по н. д. № 39/81, ОСНК, Решение № 29 от 20.IV.1990 г. по н. д. № 17/90 г., ОСНК, решение № 94 от 04.03.2013 г. по н. д. № 41/2013 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС). При измамата изпълнителното деяние е причина, която има за своя последица пораждането или поддържането на неверни представи в съзнанието на измаменото лице за гражданскоправно релевантни обстоятелства, които са от значение за осъществяването на имуществено разпореждане. Именно това е и първата причинна връзка, която от обективна страна следва да е налице между деянието на дееца и неверните представи на измамения. Неговите неверни представи са причина за друга последица – поведение на измамения, което се изразява в това, че той предприема имуществено разпореждане. Затова втората причинна връзка е между неверните представи на измаменото лице и осъщественото от него имуществено разпореждане. Третата причинна връзка се изразява в това, че предприетото разпореждане е причина за настъпването на имуществените вреди, които са негова последица. Следва да се посочи, че с оглед на конструкцията на състава на измамата в случая имотната вреда, като признак от състава на престъплението, не се изразява в това, че М. Б. не е придобила правото на собственост върху процесния микробус, нито в това, че той не е бил регистриран в КАТ на нейно име. Регистрирането на превозното средство в КАТ не поражда правни последици относно правото на собственост върху него. Вследствие на тази регистрация собственикът на МПС не може да загуби правото на собственост върху превозното средство, нито друго лице може да го придобие. Затова регистрирането в КАТ на микробуса на името на С. Т. не може да се разглежда като имотна вреда, настъпила в правната сфера на Б.. Това, че пострадалата не е придобила правото на собственост върху микробуса би могло да се разглежда като пропусната полза, но тази имотна вреда не се намира в пряка причинно-следствена връзка с имуществено разпореждане, осъществено от Б., поради наличието на нейни неверни представи, нито се намира в причинна връзка с деянието на подсъдимия, с което тези представи са били възбудени. С оглед на конструкцията на състава на измамата следва да се съобрази, че вследствие на деянието на подсъдимия във пострадалата са възникнали неверни представи, че срещу заплащането на продажната цена тя ще придобие собствеността върху процесния микробус и че той ще бъде регистриран на нейно име. Поради наличието на тези представи тя е предприела две имуществени разпореждания с паричната сума от 1000 лв. и със сумата от 15 000 лв. Поради тези разпореждания за пострадалата са настъпили имотни вреди за сумите от 1000 лв. и 15 000 лв., като именно в тях се изразява престъпния резултат на престъплението, като признак от обективна страна на измамата. С. Т. е осъществил изпълнителното деяние „възбуждане на заблуждение“, което се е изразило в това, че през месец септември 2022 г. привидно е постигнал съгласие с М. Б., че той ще отиде да закупи процесния микробус с нейни средства и на нейно име. Като последица от инкриминираното деяние у Б. са се породили неверните представи, че в гр. Л. С. Т. ще закупи от нейно име и за нейна сметка от М. М.процесния автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ за сумата от 16 000 лв. и че автомобилът ще бъде регистриран в КАТ на нейно име. Тези представи са неверни, понеже впоследствие Т. е сключил договора за покупкопродажба от свое име, като купувач е придобил правото на собственост върху автомобила и го е регистрирал в КАТ на свое име. За пълнота на изложението следва да се посочи, че за наличието на неверните представи е ирелевантно дали Т. е разполагал представителна власт да сключи договора от името на Б., понеже се установява, че тя не е била наясно как точно се закупува и регистрира МПС. Същевременно следва да се отчете, че дори и да е липсвало пълномощно, това не е обуславяло наличието на правна пречка за Т. да сключи с М. М. в качеството му на пълномощник на "К." ЕООД, договор чийто правни последици да се изразят в прехвърлянето на собствеността на автомобила в полза на Б.. Т. е можел да сключи договора от името на Б. без представителна власт, като впоследствие тя го потвърди по реда на чл. 42 ЗЗД. Било е възможно и Т. от свое име да сключи с продавача договор в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД, понеже законът не предвижда ограничения за предмета на този договор и не е необходимо третото лице да присъства или да се представлява при сключването му (виж определение № 303 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 2259/2016 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, Ангел Калайджиев, „Облигационно право. Обща част“, осмо издание, изд. „Сиби“, 2020 г., стр. 140). Като последица от неверните представи на М. Б. на 23.09.2022 г. сутринта тя се е разпоредила със сумата от 1000 лв., като я е предоставила в брой на подсъдимия още преди той да замине за гр. Л., да се срещне с М. М.и да огледа микробуса. С това е настъпило намаляване на активите в нейната правна сфера, но все още не е била налице имотна вреда по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, представляваща невъзстановим разход, понеже е било възможно Т. да не одобри микробуса, който се е предлагал за продажба и да не предаде сумата от 1000 лв. на М. а от доказателствата по делото не може да се направи извод, че ако това се беше случило, Т. не би върнал сумата от 1000 лв. на Б.. След като С. Т. е одобрил микробуса, той и М.постигнали съгласие за продажната му цена и Т. заплатил на М.в брой сумата от 1000 лв. С предаването на тази сума на трето лице е настъпил невъзстановим разход за Б., представляващ имотна вреда по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК в размер на 1000 лв., с което е настъпил и престъпния резултат на измамата и престъплението е било довършено, тъй като са били осъществени всички признаци от неговия състав. Престъплението е било довършено още в този момент, преди пострадалата да преведе останалите 15 000 лв. След това Т. казал на Б. да преведе на М.сумата от 15 000 лв. При този разговор между подсъдимия и пострадалата той не я е уведомил, че тя няма да придобие процесния микробус. Той й изпратил по телефон снимка на банковата сметка на М. М. От правна страна не е повдигано обвинение за изпълнителното деяние „поддържане на заблуждение“, поради което същото не следва да бъде разглеждано. След като С. Т. е изпратил на пострадалата банковата сметка на М. Б. се е разпоредила със сумата от 15 000 лв., като я е превела по банков път в полза на М. С това е настъпила друга имотна вреда в патримониума на пострадалата в размер на 15 000 лв. Отново е настъпил престъпния резултат в причинна връзка с инкриминираното деяние на подсъдимия. Налице е едно единствено, макар и усложнено по резултата си престъпление (виж решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667/2001 г., I н. о. на ВКС). Престъплението е било довършено известен период от време преди да бъде сключен договора за покупко-продажба и подсъдимият да закупи за себе си процесния микробус. Следователно от обективна страна са налице необходимите причинни връзки между деянието на подсъдимия, неверните представи на измаменото лице, предприетите от него имуществени разпореждания и настъпването на имотните вреди. Към момента на сключване на договора за покупко-продажба на МПС престъплението по чл. 209 НК вече е било довършено. Затова процесния случай всъщност не касае използването на договорни отношения с измамлива цел и се явява неотносима съдебната практика за разграничаването на наказателноправната измама от неизпълнението на договорни задължения. По тази причина и посочената в договора продажна цена е правноирелевантна за преценката дали са осъществени елементите на състава на престъплението измама. Договорът е бил сключен след като пострадалата вече е претърпяла имотна вреда в общ размер от 16 000 лв. и е било довършено престъплението. Размерът на продажната цена, която е посочена в договора, е бил окончателно договорен между Т. и М. след като престъплението вече е било довършено. Дори и да се приеме, че продажната цена в размер над сумата от 4000 лв. е била недължимо платена на М. М. това по никакъв начин не променя обстоятелството, че пострадалата е била в заблуждение, поради което се е разпоредила със суми в общ размер на 16 000 лв., вследствие на което за нея са настъпили имотни вреди именно в този размер. Според решение № 340 от 23.09.2009 г. по н.д. № 338/2009 г., II н.о на ВКС наказателна измама по основния състав на чл. 209, ал. 1 НК може да е налице само когато измамливите действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на имуществената щета. Абсурдно е да се третира като престъпно деяние, което не предхожда, а следва възникването на вредата. В тази връзка следва да се съобрази, че след като пострадалата е превела сумата от 15 000 лв. усложненото по своя резултат престъпление по чл. 209 НК е било довършено. След този момент обаче са последвали нови деяния на подсъдимия, с които той е поддържал невярната представа в пострадалата, че закупеният автомобил е нейна собственост. Тези деяния включват промяната на постоянния адрес на подсъдимия, привидното му съгласие пред Б. да регистрира микробуса в КАТ на нейно име, както и регистрирането му по начин, предопределящ регистрационните номера на микробуса да изглеждат все едно е бил регистриран на името на пострадалата. С посочените деяния подсъдимият е поддържал невярната представа на пострадалата, че тя е собственик на микробуса. Тези нейни неверни представи обаче не са станали причина тя да осъществи още разпореждания с нейно имущество и отново да се осъществи състава на престъплението по чл. 209 НК. Макар и тези деяния на подсъдимия по своето естество да представляват поддържане на заблуждение, те са осъществени след като престъплението измама вече е било довършено. Заблуждението на пострадалата обаче е било поддържано за да не осъзнае тя, че са били неверни представите й, които са я мотивирали да се разпореди със сумата от 16 000 лв., а не за да предприеме тя бъдещи разпореждания със свое имущество и отново да настъпи имотна вреда и да се осъществи състава на престъплението. Затова с тези последващи деяния на подсъдимия, включващи промяната на неговия адрес и регистрирането в КАТ, не е бил осъществен отново състава на престъплението измама. Те представляват поведение на подсъдимия, което той е осъществил след като е било довършено престъплението по чл. 209 НК и това негово поведение следва да се съобрази при индивидуализацията на наказанието. В тази връзка е важно да се уточни, че ако в случай като настоящия купувачът впоследствие прехвърли собствеността на превозното средство на лицето, което е бил заблудил и което е предоставило паричните средства за закупуването му, това би представлявало смекчаващо обстоятелство, което драстично би се отразило на степента на обществената опасност на престъплението и което би поставило въпроса доколко то обуславя налагането на по-леко наказание (чл. 54, ал. 2, предл. 1 НК), а с оглед на спецификата на конкретен казус то би могло да обуслови и наличието на изключително смекчаващо обстоятелство по чл. 55, ал. 1 НК или дори на явна незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. В разглеждания случай обаче тези хипотези не са налице, понеже след довършването на престъплението деецът е предприел поведение, с което да предотврати неговото разкриване, а след разкриването му не е предприел действия, с които да обезщети пострадалата, като й прехвърли закупеното с нейните средства или като възстанови вредата по друг начин. Вместо това той се е разпоредил с превозното средство в полза на друго лице, с което се е поставил в обективна невъзможност да го прехвърли на пострадалата. Разпоредбата на чл. 209, ал. 2 НК предвижда, че който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години. В доктрината (Гиргинов, А., цит. съч., стр. 253, „Помагало по наказателно материално право за кандидати за младши съдии и младши прокурори, Част II“, НИП, София, 2015, стр. 132, „Наказателно материално право. Ръководство за съдии, прокурори и следователи. Книга втора“, НИП, 2024, стр. 178) престъплението по чл. 209, ал. 2 НК се нарича „пасивна измама“. Приема се, че за разлика от активната измама, където деецът съдейства за заблуждението, при пасивната измама деецът само не противодейства на заблуждението и недобросъвестно оставя измаменото лице да се разпореди и да причини по този начин на себе си или на трето лице имотна вреда (Гиргинов, А., цит. съч., стр. 254). От доказателствата по делото обаче се установява, че заблуждението на Б. не е било изначално налице и че подсъдимият не само е използвал неговото наличие. С. Т. е осъществил изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 НК, като е възбудил заблуждението на пострадалата, че тя ще придобие процесния микробус. Неверните представи на Б. са пряка последица именно от изпълнителното деяние на Т.. Затова не може да се приеме, че в случая е налице измама по чл. 209, ал. 2 НК, понеже подсъдимият не само се е възползвал от неверните представи на пострадалата, а сам ги е възбудил. От субективна страна престъплението се извършва с пряк умисъл и специална користна цел – да се набави за дееца или за другиго имотна облага. От доказателствата по делото се установява, че имотната облага, която подсъдимият е целял, е придобиването на правото на собственост върху процесния микробус. За да е довършено престъплението не е необходимо да бъде постигната преследваната специална цел. В конкретния случай обаче тази цел е била постигната от подсъдимия, което обстоятелство следва да се съобрази при индивидуализацията на наказанието. За наличието на специалната цел по чл. 209, ал. 1 НК може да се съди и от поведението на дееца непосредствено преди и след действията му по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия (решение № 704 от 03.10.2005 г. по н. д. № 1025/2004 г., III н. о. на ВКС ). Поведението на Т., което се е изразило в сключването на договора за покупко-продажба от негово име, а не от името на Б., е извършено след действията му по възбуждане на заблуждение у пострадалата, поради което от него може да се заключи, че е била налице специалната цел по чл. 209, ал. 1 НК. Последващото му поведение, което се е изразило в поддържането на заблуждение, че микробусът е на Б., от своя страна е индиция, че специалната цел е била налице към извършването на изпълнителното деяние. Умисъл е налице, тъй като се установява, че С. Т. е съзнавал, че поради инкриминираното му деяние са възникнали неверни представи в съзнанието М. Б., че именно вследствие на това тя ще се разпореди с паричните суми в общ размер на 16 000 лв. и че затова тя ще претърпи имотна вреда. Следователно той е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние /настъпването на имотните вреди в общ размер на 16 000 лв./, поради което е съзнавал общественоопасния му характер. Умисълът на Т. е пряк, тъй като той е искал настъпването на общественоопасните последици, понеже те са били предпоставка за това да се заплати продажната цена, да се сключи договора за покупко-продажба и подсъдимият да придобие правото на собственост върху процесния микробус, което е била неговата користна цел. Следователно са правилни изводите на районният съд, че подсъдимият е осъществил всички елементи от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. Затова обжалваната присъда е правилна в частта й, с която подсъдимият С. Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. За престъплението чл. чл. 209, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Съгласно чл. 54, ал. 1 НК съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Правилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено влошеното здравословно състояние на подсъдимия (виж решение № 287 от 09.07.2013 г. по н. д. № 853/2013 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, решение № 132 от 14.04.2014 г. по н. д. № 113/2014 г. на Апелативен съд – София, решение № 623 от 13.06.2014 г. по н. д. № 2236/2014 г. на Софийски градски съд и др.). Като смекчаващи следва да се отчетат и обстоятелствата, че подсъдимият е безработен, не получава трудови доходи и е в тежко финансово положение (виж решение № 497 от 14.01.2013 г. по н. д. № 1471/2012 г., Н. К., І н. о. на ВКС). В случая възрастта на подсъдимия не представлява смекчаващо обстоятелство (в този смисъл виж решение № 591 от 31.01.2013 г. по н. д. № 1821/2012 г., Н. К., І н. о. на ВКС, решение № 159 от 23.02.2021 г. по н. д. № 741/2020 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, решение № 829 от 12.07.2017 г. по н. д. № 1919/2017 г. на Софийски градски съд). Въззивният съд констатира, че неправилно районният съд е приел, че подсъдимият не е осъждан и е отчел това като смекчаващо обстоятелство. Всяка предишна реабилитация е пречка, за да се реабилитира по право едно пълнолетно лице (решение № 51 от 21.03.1996 г. по н. д. № 656/1995 г., I н. о. на ВС). Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано (чл. 86, ал. 2 НК). Пълната реабилитация по чл. 88а НК също настъпва по право и веднъж приложена, тя отключва и забраната по чл. 86, ал. 2 НК (в този смисъл решение № 342 от 10.10.1995 г. по н. д. № 241/1995 г., III н. о. на ВС, решение № 441 от 08.11.2016 г. по н. д. № 990/2016 г. на Апелативен съд – София, определение № 46 от 08.02.2023 г. по ч. н. д. № 536/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, определение № 125 от 11.04.2016 г. по ч. н. д. № 126/2016 г. на Окръжен съд – Враца, решение № от 27.10.2016 г. по ч. н. д. № 268/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново, решение № 24 от 10.03.2017 г. по ч. н. д. № 39/2017 г. на Окръжен съд – Шумен, решение № 150 от 11.10.2017 г. по н. д. № 522/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик, определение № 71 от 17.02.2022 г. по ч. н. д. № 526/2021 г. на Софийски окръжен съд, решение № 120 от 04.07.2022 г. по ч. н. д. № 126/2022 г. на Окръжен съд – Плевен, решение № 47 от 24.04.2024 г. по н. д. № 113/2024 г. на Софийски окръжен съд, определение № 400 от 14.04.2025 г. по ч. н. д. № 256/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, „Наказателно материално право. Ръководство за съдии, прокурори и следователи. Книга първа“, НИП, 2024, стр. 224). Разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК изключва повторна реабилитация по право на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано и е без значение по кой ред е настъпила реабилитацията (решение № 178 от 21.11.2018 г. по н. д. № 722/2018 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, решение № 119 от 23.10.2018 г. по н. д. № 453/2018 г. на Окръжен съд - Хасково). Подсъдимият вече е бил реабилитиран по право като пълнолетно лице, преди на 14.02.2016 г. да извърши престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което със Споразумение № 26 от 25.02.2016 г. по н.о.х.д. № 175/2016 г. на Районен съд – Л., влязло в сила на 25.02.2016 г., му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца. Непълна реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено, след като лицето е било веднъж реабилитирано, независимо че по втората присъда е било осъдено условно и изпитателният срок е изтекъл (виж решение № 955 от 21.09.1976 г. по н. д. № 816/1976 г., III н. о. на ВС). На осн. чл. 86, ал. 2 НК подсъдимият може да бъде реабилитиран за осъждането по чл. 343б, ал. 1 НК от съда по чл. 87 НК или след изтичането на сроковете за пълната реабилитация по право по чл. 88а НК. В случая съдебна реабилитация не е налице. Затова следва да се прецени дали е настъпила пълна реабилитация по право. Съгласно чл. 88а, ал. 1 НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Според чл. 88а, ал. 3 НК при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по чл. 88а, ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. За престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е било отложено с 3 години изпитателен срок. Наказанието е било наложено със споразумение, влязло в сила на 25.02.2016 г. Следователно изпитателният срок е изтекъл на 25.02.2019 г. На осн. чл. 88а, ал. 3 НК тогава е започнал да тече срокът по чл. 88а, ал. 1 НК. Със споразумението на подсъдимият е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Налице е наказание лишаване от свобода, което е по-малко от 3 години, за което разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 4 НК предвижда изпълнителска давност от пет години. Следователно съгласно чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК за настъпването на пълна реабилитация по право е необходимо да е изтекъл срок от 5 години и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. На осн. чл. 88а, ал. 3 НК срокът е започнал да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок, т.е. от 25.02.2019 г., поради което петгодишният срок по чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК е изтекъл на 25.02.2024 г. Отрицателната предпоставка за настъпване на пълна реабилитация е в рамките на реабилитационния срок по чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1 НК или по чл. 88а, ал. 2 НК осъденият да не е извършил друго престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода (решение № 102 от 06.06.2018 г. по ч. н. д. № 39/2018 г. на Апелативен съд – Варна, „Помагало по наказателно материално право за кандидати за младши съдии и младши прокурори, Част I“, НИП, София, 2015, стр. 252, „Наказателно материално право. Ръководство за съдии, прокурори и следователи. Книга първа“, НИП, 2024, стр. 225). Процесното престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е извършено през септември 2022 г., т.е. преди да изтече срокът по чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК и да настъпи пълна реабилитация по право спрямо подсъдимия. Следователно към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, а самото извършване на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, което е ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, е обусловило наличието на пречка за настъпването на пълна реабилитация по право спрямо осъждането за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Затова по изложените съображения подсъдимият е осъждан за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Съдебното минало на дееца следва да бъде съобразено цялостно, за да се прецени дали престъплението, предмет на настоящето дело, е изолирана проява в неговия живот, или се касае за трайно престъпно поведение, за преодоляването на което следва да бъдат положени усилия, които до доведат до поправяне и превъзпитаване на личността (решение № 106 от 12.02.2024 г. по н. д. № 29/2024 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС). След като е било извършено процесното престъпление по чл. 209, ал. 1 НК с Присъда № 38 от 28.12.2023 г. по н.о.х.д. № 724/2023 г. на РС Л., влязла в сила от 13.01.2024 г., той е признат за виновен в това, че на 27.05.2023 г. е извършил престъпление по чл. 207, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. Постановените осъдителни присъди, които са влезли в сила след извършване на деянията, могат да се преценяват при индивидуализацията на наказанието като характеристични данни за дееца (виж решение № 657 от 25.10.2004 г. по н. д. № 247/2004 г., II н. о. на ВКС). Въз основа на съдебната практика, обективирана в решение № 657 от 25.10.2004 г. по н. д. № 247/2004 г., II н. о. на ВКС, и постановената осъдителна присъда за престъпление по чл. 207, ал. 1 НК се явява правилен извода на районния съд, че са налице лоши характеристични данни на подсъдимия, които следва да се отчетат при индивидуализацията на наказанието. Доказателствата по делото не подкрепят изводите на районния съд, че подсъдимият е склонен към измамливи действия с користна цел, както и че деянието му не е инцидентна проява, а се касае за характерни особености в личността на подсъдимия. В тази насока са възпроизведени обстоятелства в показанията на пострадалата Б., но тази част от показанията й не кореспондира с останалия доказателствен материал, вкл. не се подкрепя от свидетелските показания на Г. А. Й-. Освен деянието, което е инкриминирано като предмет на настоящото производство, не се установява С. Т. да е извършвал престъпления, които да включват в своя състав възбуждане или поддържане заблуждение. Затова съдебното минало на подсъдимият не обуславя извод, че той е личност, която е склонна към измамливи действия. За пълнота на изложението следва да се посочи, че подобни изводи не могат да се обосноват от престъпленията по чл. 339, ал. 1 НК, чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 343б, ал. 1 НК, които не са престъпления срещу собствеността, а престъплението по чл. 198, ал. 1 НК не е свързано с възбуждането или поддържането на заблуждение. Последното се отнася и за настъпилото в хода на делото ново осъждане за престъпление по чл. 207, ал. 1 НК. Според решение № 119 от 08.02.1967 г. по н. д. № 1077/1966 г., I н. о. на ВС лошите характеристични данни за личността на подсъдимия могат да послужат като основание за отегчаване на неговата вина, ако и останалите обстоятелства по делото отегчават същата. В противен случай неправилно е само въз основа на лошите характеристични данни за подсъдимия наказанието му да се определя при превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на съдебната практика, обективирана в решение № 657 от 25.10.2004 г. по н. д. № 247/2004 г., II н. о. на ВКС, решение № 106 от 12.02.2024 г. по н. д. № 29/2024 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, следва да се приеме, че цялостното му съдебно минало обуславя извод за повишена степен на обществена опасност на подсъдимия. Съгласно чл. 56 НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Имотната вреда е съставомерен признак на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, поради което на осн. чл. 56 НК нейното настъпване само по себе си не може да се отчита при индивидуализацията на наказанието. Според чл. 10 НК общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. Степента на обществената опасност е по-висока, колкото повече са засегнатите от деянието обществени отношения и колкото поинтензивно е тяхното засягане, т.е. застрашаване или увреждане. Затова в случая размерът на имуществените вреди отразява интензитета, с който инкриминираното деяние е увредило обществените отношения, които са свързани със собствеността и които са обект на престъплението по чл. 209 НК. По тази причина по-високият размер на имуществените вреди обуславя извод, че е по-висока и степента на обществената опасност на деянието. Затова голямата стойност на причинените вреди се приема за отегчаващо обстоятелство (виж решение № 478 от 28.IХ.1981 г. по н.о.х.д. № 397/81 г., I н. о., решение № 422 от 29.06.1986 г. по н. д. № 431/1986 г., ВК на ВС, решение № 80 от 28.10.1988 г., по н.д. № 81/88 г., ОСНК и др.) Наличието на значителни имуществени вреди също се отчита като отегчаващо обстоятелство (виж решение № 38 от 22.05.2020 г. по н. д. № 1176/2019 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, решение № 300 от 23.06.2025 г. по к. н. д. № 290/2025 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС). Съдебната практика приема, че за такива вреди се считат тези, чиято парична равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати (решение № 312 от 27.06.2008 г. по н. д. № 273/2008 г., Н. К., III н. о. на ВКС). Към момента на извършване на инкриминираното деяние през 2022 г. минималната работна заплата е била 710 лв. Размерът на настъпилите вреди е 16 000 лв., което е било над 14 минимални работни заплати, равняващи се на 9 940 лв. Следователно следва да се приеме, че обществените отношения, които са свързани със собствеността, са били увредени от престъплението по един значителен начин, което обуславя извод, че е налице висока степен на обществена опасност на деянието, която следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство. Предмет на престъплението са паричните суми, с които се е разпоредила пострадалата, а не закупеният от подсъдимия микробус. Последвалото разпореждането с тази вещ, след като вече е било довършено престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, е ирелевантно за съставомерността на деянието и не може да се преценява като обстоятелство, отегчаващо отговорността на дееца (в този смисъл решение № 217 от 19.12.2016 г. по н. д. № 817/2016 г., Н. К., І Н. о. на ВКС). Затова неправилно районният съд е отчел като отегчаващо обстоятелство отчуждаването на превозното средство. Придобиването на правото на собственост върху това МПС обаче е била целената от подсъдимия имотна облага. Наличието на тази специална цел в съзнанието на подсъдимия е признак от субективна страна на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. Нейното постигане обаче не е такъв признак, поради което на осн. чл. 56 НК то може да се отчете при индивидуализацията на наказанието. Постигането на специалната цел на дееца представлява отегчаващо отговорността му обстоятелство (виж решение № 33 от 22.02.2017 г. по н. д. № 1321/2016 г., Н. К., II н. о. на ВКС). Затова като отегчаващо обстоятелства следва да се отчете това, че подсъдимият е постигнал своята користна цел да набави за себе си имотна облага, като е придобил правото на собственост върху процесния микробус. Когато са налице смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, задължително съдът по съществото на делото взема предвид едните и другите (решение № 77 от 20.I.1973 г. по н. д. № 1540/1972 г., III н. о.). В случая следва да се отчетат като смекчаващи обстоятелства здравословното състояние на подсъдимия и това, че е безработен. Същевременно като отегчаващи обстоятелства следва да се съобразят високата степен на обществена опасност на деянието с оглед на настъпването на значителни имуществени вреди, съдебното минало на подсъдимия, понеже той е осъждан, завишената степен на обществена опасност на подсъдимия и лошите му характеристични данни, постигането на користната цел да си набави имотна облага, както и поведението му след довършване на престъплението, с което е продължавал да поддържа заблуждението на пострадалата. Въз основа на посоченото при индивидуализацията на наказанието по реда на чл. 54 НК следва да се отчете превеса на отегчаващите обстоятелства, което от своя страна обуславя извод, че определеното от районният съд наказание не е явно несправедливо тежко, каквито са доводите във въззивната жалба, понеже то е близо до законовия минимум. С оглед на липсата на съответен протест въззивният съд не може да ревизира тази част от присъдата, поради което на осн. чл. 338 НПК тя следва да се потвърди. Наложеното наказание лишаване от свобода е за срок от 1 година и 6 месеца, т.е. същото е за срок до три години. Затова следва да се прецени дали в случая са налице останалите предпоставки за приложението на института по чл. 66, ал. 1 НК. Преценката по чл. 66, ал. 1 НК дали е налице предходно осъждане се прави към момента на извършване на деянието, а не към момента на постановяване на присъдата за него (в този смисъл решение № 342 от 10.10.1995 г. по н. д. № 241/1995 г., III н. о. на ВС, решение № 104 от 22.02.2013 г. по н. д. № 207/2013 г., Н. К., І н. о. на ВКС, решение № 204 от 09.10.2017 г. по н. д. № 726/2017 г., Н. К., І н. о. на ВКС, решение № 45 от 14.03.2018 г. по н. д. № 1309/2017 г., Н. К., І н. о. на ВКС). Подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което е умишлено и от общ характер, като за него му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Следователно подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради което не е налице една от предпоставките за приложението на института по чл. 66, ал. 1 НК. Това прави безпредметно разглеждането на въпроса дали в конкретния случай за постигането на целите на наказанието не е наложително подсъдимия да изтърпи наказанието. Същевременно се оказва правилен крайният извод на районния съд, че институтът по чл. 66, ал. 1 НК не може да бъде приложен. Първоинстанционният съдебен състав правилно е определил на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил доводите на защитата, че случаят касае неправомерно развитие на облигационни отношения. В тази връзка въззивният съд счита, че следва да се посочи, че облигационно отношение е било налице между подсъдимия С. Т. и "К." ЕООД, тъй като те са били страни по договора за покупко-продажба на МПС. По делото не се установява пострадалата М. Б. да се е намирала в облигационни отношения с Т., с М. М.или с "К." ЕООД. Тя не е сключвала договор с тези лица, поради което нейни договорни отношения с тях не са налице. Б. не е водила преговорите с М. нито е сключила договор с "К." ЕООД, поради което не може да се обсъжда хипотезата на преддоговорна отговорност по чл. 12 ЗЗД. Между нея и Т. не е налице договор за косвено дарение, който да е основание за разпореждане в негова полза със сумите от 1000 лв. и 15 000 лв. Т. не е бил пълномощник на пострадалата. Следва да се отчете и че между М. Б. и С. Т. не е налице и договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, доколкото от доказателствата по делото не се установява да са налице волеизявления на двамата в тази насока, обективиращи сериозно намерение за правно обвързване – animus contrahendi obligationis (виж Калайджиев, А., Облигационно право. Обща част. Осмо издание, изд. „Сиби“, 2020 г., стр. 66 и 73, решение № 469 от 23.01.2025 г. по в. гр. д. № 14160/2023 г. на Софийски градски съд). Затова подсъдимият Т. не е косвен представител на Б. и той не й дължи осъществяването на отчетна сделка по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. По тези съображения отношенията между М. Б. и С. Т. се уреждат на плоскостта на извъндоговорната отговорност, в която връзка е и предявеният граждански иск, чието деликтно основание е престъплението, което е предмет на обвинителния акт. В конкретния случай се установява, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия, както и че то представлява престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, което осъществява признаците на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, доколкото се установява настъпването на имуществени вреди в размер на 16 000 лв. (решение № 641 от 29.02.2012 г. по н. д. № 2869/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС). Затова районният съд правилно е уважил гражданския иск за сумата от 16 000 лв. ведно със законна лихва, считано от 23.09.2022 г. до окончателното заплащане. Правилно районният съд се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства, като е постановил автомобилът марка „Ф.“, модел „Д.“ с рег. № Е ••• НК, ведно със стартерен ключ намиращи се на съхранение в РУ на МВР гр. П., и Свидетелство за регистрация на МПС Част І с рег. № 800405202/21.10.2022 г. в оригинал, находящ се на л. 33 от ДП № ••• г. на РУП – П., да се върне на собственика Ц. Н. Т.а, ЕГН •••••••••• или на упълномощено от нея лице. С оглед изхода на делото, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е възложил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски по делото, чиято стойност е вярно изчислена и разпределена. Във въззивното производство не са направени съдебни разноски. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, които да налагат нейната отмяна или изменение. По изложените съображения и поради съвпадане на крайните правни изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваната присъда следва да се потвърди. Водим от гореизложено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК, Окръжен съд Благоевград