Решение № 547 от 15.7.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 881/2026 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община Бургас – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №591/11.3.2026 г., постановено по гр. дело № 8698/2024 г., Бургаски районен съд, с което е отхвърлен иска на Община Бургас срещу А. Н. М., за признаване за за установено по отношение на ответника, че същият дължи, чрез ОП Транспорт, на Община Бургас, общо 2517,84 лева, представляваща сбор от несъбрани през периода от 01.04.2019 г. до 04.05.2023 г. приходи от почасов и абонаментен престой на автомобили фактически ползвали услугите на общински паркинг на ул. „Ген.Гурко“, гр. Бургас, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 21.5.2024г. - тъй като искът се смята за предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК до окончателното им изплащане, за което вземане сме се снабдили със Заповед за изпълнение № 1703/23.5.2024г. по ч.гр.д. № 3238/2024 год. по описа на Районен съд - Бургас.

Въззивникът излага съображения за неправилност на решението, като претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Намира, че е доказал твърденията в исковата молба. Заявява, че съобразно длъжностната характеристика, която е връчена на работника, той е следвало да осъществява пропусквателния режим и контролира влизането и излизането на външни лица и МПС; да води отчетност на наличността на автомобилите и събраните суми от наеми; да отговаря за недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения от и на автомобили, а при констатиране на такива случаи, уведомява ръководството и полицейските органи по установения ред; да работи с касов апарат, при спазване на разпоредбите на Наредба Н-18; да изготвя дневни отчети за вида на събраните приходи, които предава на касиер „Паркинги и гаражи“, с отчитането на оборота.

Според въззивника, във връзка с възложената на ••• работна дейност са съставяни графици, водена е присъствена книга, с които срещу подпис е отчитано работното време – присъствени дни, болнични , от които са видни присъствените дни, кой и кога е бил на смяна, болнични дни, като с това е обвързано пряко и трудовото възнаграждение. Тези доказателства изключват твърденията на ответника, които въззивникът намира за житейски нелогични, че било възможно някой друг, с риск да бъде уволнен, да е манипулирал цялата система и да е вземал негови смени.

Според въззивника, при съпоставяне на графиците, присъствената книга и датата и часа на всяка една искова претенция, се установява кога М. е бил на работа - конкретен ден, час и минута; кога е пропуснал автомобил, който е имал точно засечен от системата престой, а не е внесъл в касата нужната сума за реално ползваната услуга, като е натиснал ръчен бутон free или invalid. На записите се вижда, че пари от водача се вземат и дори се връща ресто. От разследваните общо 11 работника, 8 са внесли доброволно сумите, 2-ма чрез запори и само М. не е внесъл. По силата на трудовото правоотношение и задълженията на ответника, същият има качеството на •••, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, които той е нарушил - следвало да отчита събраните от дейността на паркинга средства в касата на предприятието, а не да ги отклонява или невнася – в тази връзка въззивникът извършва анализ на записа от камерите на входа на паркинга.

Според въззивника твърденията му доказани от описани и установени и от експерта на АДФИ и от вещите лица по допуснатите и приети експертизи, както и от представеното описание на автоматизираната система за управление на паркинга, протокол за предаване и приемане на системата за управление и тарифиране на паркинга с камери за заснемане на автомобилни номера, от инструкция за реда и начина на събиране и отчитане на приходите в ОП Транспорт, ведно с цените на обект платен паркинг „Ген.Гурко“ за периода 2019 г. до 2023 г. приети с Решение на ОС Бургас, от инструкция за работа със системата, от издадени от Международната сертифицираща мрежа сертификати за качество на системата, от окончателния Доклад ДИД6-БС-19 2 0 2 3 от 22.01.2024 г. за извършена финансова инспекция на ОП „Транспорт“. И с тези доказателства намира за доказано че е било проведено обучение за работа със системата на ответника.

Въззивникът излага съображения, че финансовата инспекция е проверила 4 033 броя извлечения от системата за управление и тарифиране на паркинга на ул. Ген Гурко за периода от 01.04.2019 г. до 04.05.2023 г., съответно: за 2019 г. - 567 бр., за 2020 г. - 747 бр., за 2021 г. - 1 040 бр., за 2022 г. - 1082 бр. и за 2023 г. - 597 броя. От констатациите на доклада се откроява и заключението, че въведената система за управление и тарифиране на паркинга, съхранява данни относно статус /служебен или освободен от такси автомобил, заплащане на такса за почасов престой и абонамент за паркинг и заплащане въз основа на бележка от болничните заведения в близост до паркинга/, регистрационен номер на автомобил или бележка, която се представя заверена от болничното заведение, дата и час на влизане и излизане от паркинга, дата на плащане, престой /час, минути, секунди/, дължима цена без ДДС и с ДДС, размер на ДДС, процент отстъпка /който винаги е 0 %/, вид услуга /почасово паркиране или абонамент/, уникален номер на продажба, системен номер на продажба и номер на фискалното устройство, които са част от уникалния номер на продажбата, номер на оператор, обект /паркинг Гурко/ и работно място, което винаги е номер 1. При издаване на фактура се посочват данни за номер, продавач, фирма, адрес, ЕИК и ЗДДС.

Въззивникът обсъжда подробно констатациите на доклада, за да обоснове извод, че анализът на регистрационните номера на автомобилите записани със статус „Free“ в системата, относно съответствието им с представения от предприятието списък установява, че общо 1 368 бр. записи не съответстват по вид и регистрационен номер посочен в списъка, съответно през 2019 г. - 268 бр., през 2020 г. - 172 бр., 2021 г. - 279 бр., 2022 г. - 372 бр. и 2023 г. - 277 броя. От тях регистрационни номера на автомобили, въведени от А. М., за които са за несъбрани приходи на обща стойност /за статус „Free“/ от 932 лева, съответно сформирани в различните времеви периоди: за 2019 г. - 36 бр., 2020 г. - 42 бр., 2021 г. - 108 бр., 2022 г. - 129 бр., и 2023 г. - 41 бр. Всички тези автомобили са ползвали услугата, не са били освободени от плащане, а приходи от тях не са отчетени.

За обосноваване на допустимостта и основателността на предявения иск, въззивникът се позовава на теорията съдебната практика /Решение № 15476 от 13.08.2025 г. на СРС по гр. д. № 19991/2024 г. и мн.други/, относно същността на производството по чл. 210, ал. 1 КТ, като извънсъдебно рекламационно за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност, а заповедта – като е изявление за прихващане на насрещни вземания - вземането на работодателя за обезщетение срещу вземането на работника за трудово възнаграждение. Излага съображения, че след излизане на доклада от АДФИ, на ответника е връчено писмо с изх. №500-1141/15.1.2024г., с което подробно е бил уведомен за констатациите от доклада, в частта касаеща отчетническата му дейност на паркинга ул. „Гурко“, а в отговор М. безусловно и категорично е отхвърлил всички констатации, допускайки, че дори да имал нещо вярно в тях, то се дължи само на инсталирания некачествен софтуерен продукт – цитира част от съображенията в отговора на ответника. При така направеното оспорване на вземането, въззивникът излага съображения, че предвидения извънсъдебен способ е неприложим и не би довел до целения правен ефект – уреждане на взаимоотношенията в рамките на двустранните договорни взаимоотношения. В тази връзка извършва анализ и подробно обосновава тезата, че когато работникът възразява срещу предявените по негов адрес претенции и отказва да плати в рамките на доброволното рекламационно производство, за работодателя остава само възможността да заведе претенцията си по съдебен ред, за разрешаване на спора със СПН. Поради характера на извършеното попадащо и в хипотезата на чл. 19 от ЗДФИ, са сезирани и органите на прокуратурата където към настоящия момент е налице висящо производство под №6383/2023г., по описа на РП Бургас.

Намира, че предвид противоречивите насрещни волеизявления на работодателя и работника, работодателя не може своеволно да налага санкции, т.к. това би било административен или властнически произвол базиран на неправни методи и средства за налагане на волята си спрямо служител, поради което единствения законосъобразен способ да установи действителността на претенцията си е именно подлагането й на независим съдебен контрол от единствения орган оправомощен да го извърши.

Въззивникът извършва анализ на посочените в системата записи „Invalid“ на регистрационни номера на автомобили, относно съответствието им с издадените от директора на предприятието Заповеди №11/05.02.2018 г. за безплатен престой - 4 часа и № 87/09.10.2020 г. за определени 3 часа, както и Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас /отм./ и намира за че от него се установява, че общо 2893 бр. записи са с престой на паркинга повече от разрешеното, за които не е събрана такса в общ размер на 6832 лева. Регистрираните през проверявания период записи на автомобили със статус „Invalid“, които са ползвали паркинга над допустимите часове, са съответно през 2019 г. - 275 бр., през 2020 г. -467 бр., 2021 г. - 410 бр., 2022 г. - 708 бр. и 2023 г. - 1 033 броя. Съобразно служителите - отчетници, които са били на работа. При смените на М. за периода не са събрани суми в размер на 1786 лв.

В тази връзка се позовава на представените с исковата молба извлеченията от Системата за управление и тарифиране на паркинг с камери за заснемане на автомобилни номера на платен паркинг на ул. Гурко, съответстващи на размера на общо установените несъответствия от финансовия инспектор - несъбрани приходи от почасов престой със статус „Free“ и статус „Invalid“. С позоваване на констатациите на експертизата, извършени при съпоставката на данните по отчетна форма и приложените копия от тетрадката, вещото лице установява съответствие м/у данните - че след отчитане на определен регистрационния номер на автомобил, се генерира началото и края на престоя му и цената, която се дължи съответна на времето което бил в паркинга. Така е установено за колко автомобили регистрирани в Система за управление и тарифиране със статус "FREE" и статус „Invalid“ са налице несъбрани приходи от конкретен •••.

Въззивникът излага съображения по направените твърдения за грешки на системата, като излага съображения, че това може да се дължи на различни фактори - замърсен номер, лоша видимост поради чисто атмосферни условия като наличие на мъгла, проливен дъжд, при който се появяват отражения и може софтуера да разпознае една цифра като друга поради сходно изписване, при частично изтрити цифри, силно замърсени или при, не добро позициониране на МПС пред камерата. Заявява, че това са редки изключения от работния процес, които не следва да бъдат възприемани като фактори оказващи влияние върху цялостния работен процес. Твърди, че по делото не се са събрани доказателства за който и да е от посочените в иска номера, че е обект на именно такъв „бъг“, за да бъде изключен от предмета на претенцията.

Въззивникът извършва обобщение на твърденията си: ответникът е осъществявал отчетнически функции, като му е възложено да събира, съхранява и отчита заплатените суми от ползвателите на паркинга. След извършена проверка от оторизиран за това орган се е установило, че паркинга фактически е предоставял услуги, за които ответникът не е отчел платените суми, като е налице недостиг в касата на предприятието в размера на невнесеното, но дължащо се и от тази гледна точка вредата е с неустановен произход. Действията на ответника съставляват неизпълнение на възложената му работа, респ. и съзнателно причиняване на вреди на ищеца. Невнесени в касата на предприятието, но дължащи се суми съставляват вреди, настъпили по време на смените на ответника, установено от констатациите на доклада от АДФИ на извършената финансова инспекция, потвърдено и от назначените експертизи, поради което за ищеца е налице съществуващо и изискуемо вземане и искът му е доказан от правна и фактическа страна.

Въззиваемият – ответник А. Н. М., чрез адв. Ангелова представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата, с който излага съображения за потвърждаване на решението. Не оспорват съществуването между ответника и ищеца трудовоправни отношения на основание трудов договор от 28.12.2007г., по силата на който на ответника е възложена длъжността - •••, паркинг при работодател ОП „Транспорт“, Община Бургас, съгласно представени длъжностни характеристики. Трудовите фукнции на ответника съставлявали осъществяване на пропусквателен режим и контролиране влизането и излизането на външни лица МПС-абонати, включващо проверка на необходимите документи, отчетност за наличните автомобили и събрани суми, изготвяне дневни отчети за събраните приходи, предавани на касиер и отчита оборота. Не се оспорва прекратяване на ТПО със Заповед № У-24/07.10.2024г., на основание чл.331 от КТ, считано от 07.10.2024г., с която са определени необходимите обезщетения, която е връчена лично на ответника на 08.10.2024г.

Въззиваемият споделя изводите на БРС, с които е уважено направеното възражение за погасяване на претенцията по давност. Излага съображения, касаещи заповедта и процедурата по чл.210, ал.1 КТ за осъществяване на ограничена имуществена отговорност, която съобразно съдебната практика заповедта по чл.210, ал.1 от КТ поставя началото на едно извънсъдебно рекламационно производство за доброволно осъществяване на ограничена имуществена отговорност. Позовава се на разпоредбата на чл.210, ал.2 от КТ, според която заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й и сроковете не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

Въззиваемият излага съображения, че с писменият отговор е направил възражение, че горните срокове не са спазени. Намира, че разпоредбата на чл.210, ал.5 от КТ предвижда начина на действие при прекратено трудово правоотношение, но този ред не изключва издаване на заповед по чл.210, ал.1 от КТ, а единствено предвижда, как да се съберат сумите по тази заповед, защото при прекратено правоотношение е невъзможно това да стане чрез удръжки от работната заплата. Въззиваемият споделя изводите на БРС, че всички срокове по чл.210, ал.2 от КТ са преклузивни, спазването им обуславя действието на заповедта за удръжки по чл.210, ал.1 от КТ, а пропускането им погасява отговорността на работника. Въззиваемият излага съображения, че работодателят е имал възможност в тримесечен срок от доклад на АДФИ № ДИД6-БС- 19 от 22.01.2024г. за извършена финансова инспекция да издаде тази заповед и преклузивният срок в случая е изтекъл на 22.04.2024г., като Община Бургас не е издала заповед за удръжки, а е инициирала заповедно производство, но не въз основа на издадена заповед за удръжки и по реда на чл.410 от ГПК, както е указано в разпоредбата на чл.210, ал.5 от КТ, а въз основа на извлечение по книгите на общината по реда на чл.417 от ГПК.

Подкрепя извода на съда за неприложимост разбирането, изложено в Определение № 239 от 22.06.2022г. по ч.гр.д. №694/2022г. на ВКС, т.к. с оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение 07.10.2024г., са изтекли повече от 9 месеца след установяване на вредата и след изтичане на срока - чл.210, ал.2 от КТ. След прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят като субект на вземането за обезщетение, е изгубил това качество и не може да издаде заповед, която слага начало на рекламационното производство или това е неизпълняемо като способ. Такова производство може да бъде проведено след установяването на вредата и то в указаните законови срокове.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и извършените съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертизи намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Съдът е установил съществувалото между страните трудово правоотношение (ТПО), по силата на трудов договор от 28.12.2007 г., сключен между ответника и ОП „Спортни имоти, паркинги и гаражи“ Бургас и допълнително споразумение от 30.04.2013 г. сключено между ответника и ОП „Транспорт“ Бургас, на основание на което ответникът А. Н. М. е изпълнявал длъжността „••• на паркинг“ при работодател ОП „Транспорт“. Съгласно длъжностната характеристика в трудовите задължения са включени осъществяване на пропускателния режим и контролиране влизането и излизането на външни лица МПС – абонати; изискване и проверяване на необходимите документи; водене на отчетност за наличността на автомобилите и събраните суми; изготвяне на дневни отчети за събраните приходи; предаване приходите на касиер и отчитане на оборота. Съдът е установил, че ТПО е прекратено със Заповед № У – 24/07.10.2024г., на основание чл. 331 КТ, считано от 07.10.2024 г., връчена лично на ответника на 08.10.2024 г.

Съдът е установил изпълняване на задълженията по ТПО по представен график за месец януари и февруари 2022г. и за целите 2022 г., 2021 г., 2020 г. и 2019 г., в който са отразени смените на служителите на паркинг „Гурко“. От извършените СТЕ и СИЕ, извлечения от присъствената книга и описание на автоматизираната система за управление на паркинг, протокол за предаване и приемане на системата за управление и тарифиране на паркинг с камери за заснемане на автомобилни номера, инструкция за реда и начина на събиране и отчитане на приходите в ОП Транспорт, ведно с цените на обект платен паркинг „Ген. Гурко“ за периода 2019 г. до 2023 г., съдът подробно е установил начина, по който се извършва паркирането, регистрирането и отчитането на заплатените такси от паркираните на посочения паркинг автомобили.

От представения по делото Доклад № ДИД6-БС-19 от 22.01.2024 г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на ОП „Транспорт“, въз основа на 4033 броя извлечения от системата за управление и тарифиране на паркинга на ул. „Генерал Гурко“, гр. Бургас за периода от 01.04.2019 г. до 04.05.2023 г., съответно: за 2019 г. - 567 бр., за 2020 г. - 747 бр., за 2021 г. - 1 040 бр., за 2022 г. - 1082 бр. и за 2023 г. - 597 броя, съдът е установил че общо 1 368 бр. записи не съответстват по вид и регистрационен номер посочен в списъка: през 2019 г. 268 бр., през 2020 г. - 172 бр., 2021 г. - 279 бр., 2022 г. - 372 бр. и 2023 г. - 277 броя. За резултатите от проверката, са съставени таблици към доклада. Констатирано е,, че за периода от 01.04.2019 г. до 04.05.2023 г. не са постъпили приходи за почасово ползване на паркинга за автомобили, представени, като служебни, със специален режим или на служители на лечебните заведения в общ размер на 4054 лв., като проверката установява, че съобразно служителите - отчетници, които са били на работа, при смените на А. М. за периода не са събрани суми в размер на 932 лв. Установил е, че при анализа на посочените в системата записи „Invalid“ на регистрационни номера на автомобили, относно съответствието им с издадените от директора на предприятието Заповеди №11/05.02.2018 г. за безплатен престой - 4 часа и № 87/09.10.2020 г. за определени 3 часа, както и Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас /отм./, общо 2 893 бр. записи са с престой на паркинга повече от разрешеното, за които не е събрана такса в общ размер на 6955 лв. Регистрираните през проверявания период записи на автомобили със статус „Invalid“, които са ползвали паркинга над допустимите часове, са съответно през 2019 г. - 275 бр., през 2020 г. -467 бр., 2021 г. - 410 бр., 2022 г. - 708 бр. и 2023 г. - 1 033 броя. Съобразно служителите - отчетници, които са били на работа, при смените на А. М. за периода не са събрани суми в размер на 1786 лв.

С помощта на извършената по делото експертиза, който е извършила съпоставка с Доклад № ДИД6-Бс-192023/21.01.2024г., съдът е установил, че от посочените регистрационен номер на автомобила, началото и края на престоя и цената, за автомобили регистрирани в Система за управление и тарифиране със статус "FREE", несъбраните приходи от ••• за 2019 г. са за 80 лв., за 2020 г. - 105 лв., за 2021 г. - 166 лв., за 2022 г. - 294 и за 2023г. - 143 лв., а лихвата за забава до 27.07.2024 г. в общ размер от 205,34 лв. При съпоставка с установеното от финансовия инспектор, с посочване на регистрационния номер на автомобила, началото и края на престоя и цената, за автомобили регистрирани в Система за управление и тарифиране със статус "INVALID", е установено че не са събрани приходи от ••• за 2019 г. - 58 лв., за 2020 г. - 70 лв., за 2021 г. - 185 лв., за 2022 г. - 315 лв. и за 2023 г. - 766 лв., с лихва за забава до 27.07.2024 г. в общ размер от 240,21 лв. Или установени са общо несъбрани приходи за ОП „Транспорт“ от А. М. - 2182 лв., а дължима лихва към 07.07.2024г. - в размер 445,55 лв.

При тези данни съдът е установил, че претенцията на ищеца касае причинени вреди, чийто произход е ясен – породени от конкретно установени неотчетени от ответника суми за престой на автомобили, ползвали паркинга на улица „Гурко“ в гр. Бургас, а не за липси.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението е валидно и допустимо. След като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите на съда на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже:

Отчетническата отговорност е регламентирана от нормата на чл.207 КТ, според която работник или служител, комуто е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря спрямо работодателя. Отговорността бива два вида:

– ограничена – чл.207, ал.1, т.1 КТ - реализира се по реда на чл.210 КТ;

• пълна (отговорност за липси) – чл.207, ал.1, т.2 КТ – реализира се по реда на чл.211 КТ. Липсата съставлява вреда с неустановен произход.

В настоящия случай съобразно твърденията на ищеца, относно механизма на причиняване на вредите, се касае за вреди с установен произход – неотчетени от ответника суми за престой на автомобили, посочени конкретно по номер на автомобила, дата, час и размер. Следователно независимо от твърдението, че се касае за липси, правната квалификация на претенцията е по чл.207, ал.1, т.1 КТ - ограничена имуществена отговорност. За реализирането на ограничената имуществена отговорност задължително условие е издаване на заповед по чл.210, ал.1 КТ, с която да се определи основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Тази заповед следва да бъде издадена в 1-месечен срок от откриване на вредата (ал.2). Според разпоредбите на ал.3 и 4, ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Ако не бъдат оспорени основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служител. Ако след издаване на заповедта трудовото правоотношение бъде прекратено, нормата на ал.5 дава възможност на работодателя да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. (Решение № 2968 от 15.05.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 5672/2024 г.; Решение № 64 от 12.03.2025 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 764/2024 г.; Определение № 1095 от 11.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5351/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов; Арг. - Решение № 157 от 25.03.2025 г. на ОС - София по в. гр. д. № 1087/2024 г.; Определение № 239 от 22.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 694/2022 г., III г. о., ГК Решение № 205 от 20.04.2026 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 1193/2025 г.).

В настоящия случай претендираните с исковата молба вреди са установени от работодателя с изготвянето на Доклад № ДИД6-БС-19 от 22.01.2024 г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на ОП „Транспорт“. Следователно от тази дата работодателят е бил длъжен да издаде заповед по чл.210, ал.1 КТ, т.к. към датата на доклада трудовото правоотношение между страните е съществувало; да я връчи в 1- месечен срок на работника и едва ако последният оспори основанието или размера на отговорността, да предяви срещу него иск пред съда.

Горното производство не се прилага само, ако вредата бъде установена от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение. Тогава работодателят може направо да пристъпи към предявяване на иск, ако не е изтекла една година от причиняването й. Настоящият случай не е такъв, т.к. вредата е установена през време на трудовото правоотношение.

За пълнота на изложението следва да се каже: дори необосновано да се приеме, че работодателят има право директно да пристъпи към реализиране на ограничена имуществена отговорност по исков ред, без да издава заповед по чл.210, ал.1 КТ, то по отношение на претенциите, касаещи 2019, 2020, 2021 и 2022г. е изтекъл предвиденият в чл.210, ал.1, предл.1 КТ срок – една година от причиняване на вредата.

По изложените съображения, правото на работодателя да реализира ограничена имуществена отговорност по отношение на служителя е погасена по давност. Искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 800 евро – адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд