Решение № 1111 от 23.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2030/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.••• с ЕГН ••••••••••, чрез адв.К. Т., АК- Варна против НП № 862762-F780894/18.11.2025 г., издадено от директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна. С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на производствените правила и същото е издадено в несъответствие с материалния закон. Твърди се, че за констатираното нарушение в обжалваното наказателно постановление жалбоподателката е разбрала едва след връчването на АУАН, една година след издаването му, като НП е издадено в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Твърди се, че е допуснато нарушение по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, като не е било проведено щателно издирване по смисъла на чл.269 ал.3 т.2 от НПК.Оспорва се констатацията на АНО за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства,че спрямо лицето са съставени още актове за установяване на административни нарушения за нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, като се твърди, че НП не са влезли в сила. В съдебно заседание, дружеството, редовно призовано, не се представлява.Депозирана е молба от адв.Т., с която се поддържа жалбата и се изразява становище по същество на делото.Претендират се и разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк И. Георгиева, която моли съда да потвърди НП изцяло и по размер. Претендира за разноски. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: На 11.07.2024 г. при проверка по подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО е установено, че „•••“ ЕООД, ЕИК ••• като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2023 г. в ТД на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП Варна в законоустановения срок по чл.92 ал.2 от ЗКПО до 01.07.2024 г.Установено било, че през 2023 г. дружеството е осъществило търговска дейност в обект – „•••“, находящ се в гр.Варна, кк Златни пясъци, оборотите от който са отчетени на регистрираните фискални устройства в размер на 399 497,72 лв.Видно от подаваните данни „•••“" ЕООД с ЕИК ••• е осъществявало дейност през 2023 г. Св. Т. Д., инспектор по приходите в ТД на НАП Варна приела, че дружеството е извършило нарушение на чл.92 ал.1 от ЗКПО, за което и му съставила АУАН № F780894/01.08.2024 г.,като приела, че датата на нарушението е 02.07.2024 г. ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2023 г. не е подадена към датата на съставяне на акта. Акта е бил съставен в отсъствие на нарушителя на осн.чл.40 ал.2 от ЗАНН, след като до представляващия дружеството Г. Л. била изпратена покана с изх.№ 212-148/11.07.2024 г. На основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН административнонаказателното производство е спряно на 04.09.2024 г. АУАН е надлежно предявен и връчен на 29.10.2025 г. на представляващия дружеството Л., която не направила възражения при връчването му.Не са направени възражения и в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. В издаденото НП, АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя като за нарушение на чл.92 ал.1 вр. ал. 2 от ЗКПО на осн. чл.261 ал.1 от ЗКПО наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви. От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Като местно юридическо лице дружеството-жалбоподател отговаря на изискването за данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1 от ЗКПО. В случая безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО като не е депозирало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. до изтичане на законоустановения срок, а именно – до 01.07.2024 г. Тъй като дружеството не е подало изискуемата декларация в предвидения в закона срок, то от обективна страна е налице вмененото му административно нарушение. Наказващият орган е санкционирал юридическото лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна. Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като за извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. Цитираната разпоредба предвижда за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок наказание "имуществена санкция" в размер от 500 до 3000 лв. "•••" ЕООД, с ЕИК ••• се явява данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и като такова за него е съществувало задължението да подаде годишна данъчна декларация по данъчната регистрация на дружеството- ТД на НАП-Варна, поради което се явява субект на отговорността по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. Наложената санкция на дружеството и в минималния предвиден размер. Спазен е срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. В конкретния случай от датата приета като дата на извършване на нарушението, до датата на съставяне на АУАН не е изтекъл преклузивният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В конкретният случай, освен отразяването в протоколи от 27.08.2024 г. и 04.09.2024 г., че на тези дати представляващият дружеството или друго упълномощено лице не са били открити на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно. Прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН предполага ангажиране и на други ресурси за откриване на нарушителя, включително и ангажиране на други органи (общински, МВР), по-продължителен период от време, през който да се посещава адресът, по различно време на деня, използване на телефон, електронен адрес, за което не са налице данни да е извършено, а по преписката има данни, че в Търговския регистър е посочен и електронен адрес за кореспонденция. Тоест спиране е допустимо само когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положените необходими за целта усилия, същият не е намерен. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН, производството не е било прекратено. Относно искането на страните за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът не е длъжен, но може да намали размера на заплатения адвокатски хонорар, само ако кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото. В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер. От съдържанието на приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, се установява, че жалбоподателят е възложил на адв. Т.,АК Варна оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 255,65 евро /500 лева / и същото е заплатено в брой при подписване на договора т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Поради това и ТД на НАП-Варна към чиято структура се числи наказващият орган, следва да заплати на възз. " •••" ЕООД, ЕИК ••• сумата от 255,65 евро, представляваща съдебни разноски под формата на адвокатско възнаграждение по настоящото АНД. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът