Решение № 17296 от 8.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 10913/2024 г.

Т. К. К. е предявилa срещу •••••••••• обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 499, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11300.89 евро, представляваща получената от ЮЛ, в качеството му на взискател цена по изп. дело № 118/2017 г. по описа на ЮЛ, към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Силистра за възлагане с постановление от 07.03.2019 г. на недвижим имот апартамент, находящ се в •••••••••, състоящ се от спалня, хол, кухня, и сервизни помещения с обща застроена площ от 66.14 кв.м. с принадлежащите му: таванско помещение № 15 с площ 7.87 кв.м. и избено помещение № 14 с площ от 7.82 кв. м., както и 3,49% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско място с площ от 73.26 кв.м. при граници: за апартамента: на етажа - ап. № 5, от долу - aп. 1 и от горе - ап. № 7, на избеното помещение: изба № 13, изба № 15 и зид; на таванското помещение: таванско помещение № 16 и зид, която сума е изплатена на ответника, който е взискател по изпълнителното дело, и за имота е признато, с влязло в сила решение № 447 от 11.07.2025 г. постановено по гр. д. № 1724/2024 г. по описа на РС - Силистра, че не е собственост на длъжника по изпълнителното дело, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 6008.37 евро, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за периода от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г., сумата от 282.46 евро, представляваща данък за придобиване имущество по ЗМДТ, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 150.93 евро, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за периода от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г., сумата от 169.47 евро, представляваща такса за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 59.87 евро, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за периода от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г., сумата от сумата от 7.66 евро, представляваща такса искане до съдията по вписванията за вдигане на възбрана, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4.10 евро, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за периода от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г. Ищецът твърди, че с влязло в сила постановление от 07.03.2019 г. въз основа на проведена публична продан от ЮЛ по регистъра на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - Силистра бил възложил в полза на Т. К. следния недвижим имот: апартамент, находящ се в •••••••••, състоящ се от спалня, хол, кухня, и сервизни помещения с обща застроена площ от 66.14 кв.м. с принадлежащите му: таванско помещение № 15 с площ 7.87 кв.м. и избено помещение № 14 с площ от 7.82 кв. м., както и 3,49% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско място с площ от 73.26 кв.м. при граници: за апартамента: на етажа - ап. № 5, от долу - aп. 1 и от горе - ап. № 7, на избеното помещение: изба № 13, изба № 15 и зид; на таванското помещение: таванско помещение № 16 и зид. В слязло в сила решение било признато за установено, че И.К.Д. била собственик на 4/6 ид. ч., Д.Д.П. на 1/6 ид.ч. и К.Д.П. 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот. Посочва, че доколкото Т.М. Т., и Д. Н.а Т.а, не са били собственици на процесния недвижим имот, то постановлението за възлагане няма вещно-транслативен ефект и съответно Т. К. не е могла да придобие собствеността върху процесния обект, тъй като длъжниците не са били негови собственици. Излага твърдения, че ищцата била заплатила сумата от 22105 лв. по изпълнително дело № ••••••••, въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот, такса за вписване и данък за придобиване имущество по ЗМДТ в размер на 552.63 лв., сума в размер на 331.58 лв. разноски за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот и 15.00 лв. такса искане до съдията по вписванията за вдигане на възбрана, които суми подлежали на връщане с оглед на съдебното отстраняване на Т. К.. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца прави уточнение на исковата молба с писмена молба от 26.03.2026 г. и претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Пред съда процесуалния представител на страната оспорва исковата претенция и претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е представено постановление за възлагане на недвижим имот от 07.03.2019 г. постановено по изп. дело № 118/2017 г. по описа на ЮЛ, към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Силистра, съгласно което е възложено на Т. К. К. следния недвижим имот, а именно апартамент, находящ се в •••••••••, състоящ се от спалня, хол, кухня, и сервизни помещения с обща застроена площ от 66.14 кв.м. с принадлежащите му: таванско помещение № 15 с площ 7.87 кв.м. и избено помещение № 14 с площ от 7.82 кв. м., както и 3,49% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско място с площ от 73.26 кв.м. при граници: за апартамента: на етажа - ап. № 5, от долу - aп. 1 и от горе - ап. № 7, на избеното помещение: изба № 13, изба № 15 и зид; на таванското помещение: таванско помещение № 16 и зид. На постановлението е направено отбелязване, че е било влязло в сила на 07.03.2019 г., както и че били събрани такса по т. 23 от ТТР към ЗСЧИ, такса за вписването, както и данък придобиване на имущество по ЗМДТ /2.5 %/. Представено е искане за заличаване на ипотека подадено от Т. К., както и удостоверение с изх. № 616 от 07.03.2019 г. издадено по изп. дело № 118/2017 г. по описа на ЮЛ във връзка с заличаване на ипотека, в което е посочено, че по отношение на имот, находящ се в ••••••••• имало влязло в сила постановление за възлагане на Т. К. К., както и че ипотекарния кредитор •••••••••• не бил давал съгласие за оставане на ипотеката в сила. По делото е представена молба от 21.07.2018 г. подадена от •••••••••• подадена до Службата по вписванията – гр. Силистра, с която е поискано подновяване на вписването на договорна ипотека, учредена в полза на •••••••••• с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 65, том XIII, рег. № 14051, дело № 1690 от 19.09.2008 г. По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 65, том XIII, рег. № 14051, дело № 1690 от 19.09.2008 г., съгласно който за обезпечаване на вземания по банков кредит Т.М. Т. и Д. Н.а Т.а учредели в полза на •••••••••• договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в •••••••••. По делото е представена фактура № 100002649 от 18.03.2019 г. на стойност 15 лв. с издател ЮЛ п о изп. дело № 118/2017 и получател Т. К. за такса по т. 10 – искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана. Като е представено и платежно нареждане от 07.03.2019 г., съгласно което Т. К. е заплатила на ЮЛ сумата от 15 лв. с посочено основание такса за заличаване на възбрана по изп. дело № ••••••••••. По делото е представена фактура № 100002627 от 07.03.2019 г. на стойност 331.58 лв. с издател ЮЛ по изп. дело № 118/2017 и получател Т. К. за такса по т. 23 – изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот. представено и платежно нареждане от 07.03.2019 г., съгласно което Т. К. е заплатила на ЮЛ сумата от 331.58 лв. с посочено основание такса за изготвяне на постановление за възлагане по изп. дело № ••••••••••. Съгласно платежно нареждане от 07.03.2019 г. Т. К. е заплатила на ЮЛ сумата от 19894.60 лв. с посочено основание доплащане на имот по изп. дело № ••••••••••. Представено е платежно нареждане от 07.03.2019 г. съгласно което Т. К. е заплатила на по сметка на Агенция по вписванията сумата от 10 лв. с посочено основание заличаване на ипотека по изп. дело № ••••••••••. Съгласно представено решение № 447 от 11.07.2025 г. постановено по гр. д. № 1724/2024 г. по описа на РС – Силистра е признато за установено по отношение на Т. К. К., че всеки от ищците И.К.Д., Д.Д.П. и К.Д.П. собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в •••••••••. С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от И.К.Д. против Т. К. К., чрез който ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в •••••••••. На решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 26.08.2025 г. По делото е представен препис от изп. д. № •••••••••• по описа на ЮЛ, от което се установява, че с платежно нареждане от 06.03.2019 г. ищцата е внесла задатък за участие в търг по изпълнителното дело в размер на 2210.40 лв. Представено е платежно нареждане от 07.03.2019 г. съгласно което Т. К. е заплатила на по сметка на община Силистра сумата от 552.63 лв. с посочено основание данък за придобиване на имот по изп. дело № ••••••••••. Представен е протокол за разпределение от 22.03.2019 г., съгласно който общия размер на сумите за разпределение са 22105 лв. Съгласно протокола са разпределение сума в размер на 1679.43 лв. по сметка на ЮЛ за начислени такси от ТТР по ЗЧСИ, сума в размер на 20407.27 лв. по сметка на ••••••••••, както и сумата от 18.30 лв. по сметка на община Силистра. На разпределението е направено отбелязване, че било влязло в сила на 29.03.2019 г. Представено е платежно нареждане от 05.04.2019 г. съгласно което по сметка на ответника е преведена сумата от 20407.27 лв. В доказателствена тежест на ищеца по с правно основание чл. 499, ал. 1 ГПК е да докаже следните обстоятелства: закупуването на процесния имот на публична продан осъществена по изп. д. № ••••••••, установяване с влязло в сила решение, че длъжниците по изп. д. не са били собственици на продадения имот, внасяне от страна на ищеца на цената на имота, изплащане на цената на ответника в качеството му на взискател по изпълнителното дело, както и размера на сторените разноски в проданта. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1 от ГПК , ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. Разпоредбата има за цел да уреди материалноправните отношения, които възникват между купувача на имота по публичната продан, от една страна и длъжникът и взискателите, от друга, в случаите, когато имотът, изнесен и реализиран на публична продан в изпълнително производство не принадлежи на длъжника, а на трето лице. Разпоредбата дефинира кръга на лицата, задължени да възстановят на купувача заплатената от него на публичната продан сума, както и обема на отговорността им. Настоящият състав намира, че съдът следи служебно за съществуването на правен интерес от иска през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска. В случая по отношение на предявения иск за сумата от 282.46 евро, представляваща данък за придобиване имущество по ЗМДТ, ведно със законната лихва от 27.02.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба, настоящият състав е дал указания на ищцата да уточни правния си интерес от предявяване на иск за тази сума. В изпълнение на указанията на съда ищцата е депозирала молба, в която е посочила,че сумата се явява недължимо платена, тъй като била във връзка с придобиването на имота и подлежат на връщане. В същото време съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1, изр. 3 от ГПК купувачът по публичната продан може да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето. Доколкото исковата претенция за заплатения данък придобиване на имущество по ЗМДТ е насочена срещу взискателя •••••••••• и предвид наведените в исковата молба и уточнителната молба твърдения, не следва да се приеме, че ответникът е надлежно процесуално легитимиран да отговаря по така предявения иск. Следва да бъде посочено, че ответникът не е кредитор на процесното вземане, което по своя характер се явява публично общинско вземане по ЗМДТ, като видно от представеното платежно нареждане от 07.03.2019 г. ищцата е заплатила така посочената сума именно на община Силистра. Още повече, че съгласно цитираната по-горе разпоредба изрично се посочва надлежния ответник на тази претенция, който не се явява взискателя по изпълнителното дело. Доколкото същият не е носител на вземането се обуславя липсата на правен интерес от предявяване на иска срещу него, поради което производството по иска за сумата от иск за сумата от 282.46 евро, представляваща данък за придобиване имущество по ЗМДТ, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането се явява недопустимо. Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 150.93 евро, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, представляваща данък за придобиване имущество по ЗМДТ за периода от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г. се явява акцесорен по отношение на главния иск по чл. 499, ал. 1 ГПК и доколкото главният иск се явява недопустим, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради производството по отношение и на този иск следва да бъде прекратено. С оглед на гореизложеното, така предявените искове са недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната в тази й част. Между страните не се спори, а и от представеното влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 07.03.2019 г. постановено по изп. дело № 118/2017 г. по описа на ЮЛ, към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Силистра се установява, че на ищеца на публична продан по изп. д. № •••••••••• е закупил апартамент, находящ се в •••••••••, състоящ се от спалня, хол, кухня, и сервизни помещения с обща застроена площ от 66.14 кв.м. с принадлежащите му: таванско помещение № 15 с площ 7.87 кв.м. и избено помещение № 14 с площ от 7.82 кв. м., както и 3,49% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско място с площ от 73.26 кв.м. при граници: за апартамента: на етажа - ап. № 5, от долу - aп. 1 и от горе - ап. № 7, на избеното помещение: изба № 13, изба № 15 и зид; на таванското помещение: таванско помещение № 16 и зид. По делото не се спори, а видно и от протокол за разпределение от 22.03.2019 г. по изп. д. № •••••••••• и платежно нареждане от 05.04.2019 г., че получената в резултата на публичната продан сума от 22105 лв. е била разпределена както следва“ на ЮЛ за начислени такси от ТТР по ЗЧСИ сума в размер на 1679.43 лв., на взискателя •••••••••• сума в размер на 20407.27 лв., както и на присъединения взискател община Силистра сумата от 18.30 лв. Не е спорно обстоятелството, че с решение № 447 от 11.07.2025 г. постановено по гр. д. № 1724/2024 г. по описа на РС – Силистра е признато за установено по отношение на Т. К. К., че всеки от ищците И.К.Д., Д.Д.П. и К.Д.П. е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в •••••••••, като с така постановеното решение съща така е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от И.К.Д. против Т. К. К., чрез който ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в •••••••••. В случая следва да се посочи, че видно от представеното решение № 447 от 11.07.2025 г. постановено по гр. д. № 1724/2024 г. по описа на РС – Силистра ответникът не е бил привлечен в това съдебно производство като трето лице помагач, поради което е необходимо провеждането на нов исков процес за връщане на платеното на купувача в публичната продан, а не се издава направо изпълнителен лист по чл. 499, ал. 2 от ГПК . В настоящият случай с постановеното решение № 447 от 11.07.2025 г. постановено по гр. д. № 1724/2024 г. по описа на РС – Силистра са уважени предявените положително установителни искове по чл. 124 ГПК на ищците И.К.Д., Д.Д.П. и К.Д.П. срещу Т. К. К. за общо ½ ид. ч. от процесния имот, като по отношение на останалата ½ ид. ч. така предявените искове са били отхвърлени. Съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Съгласно постановките в тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/0215 г. на ВКС, ОСГК придобиването на собственост чрез публична продан е самостоятелен специфичен придобивен способ по см. на чл. 77 от ЗС и същият се характеризира като деривативен придобивен способ. След като ипотекарния длъжник не е притежател на цялото правото на собственост върху процесния апартамент към момента на публичната продан, то съответно това право не би могло да се придобие и от купувача ищец по настоящия спор, чрез публичната продан. Спрямо ищецът е установено, че ипотекарните длъжници, чийто имот той е купил в публичната продан, не са собственици на ½ ид. ч. от процесния имот, с влязъл в сила съдебен акт, след влизане в сила постановлението за възлагане и разпределението на постъпилите при ЧСИ суми от продажбата. Безспорно по делото се установява наличие на предпоставката на чл. 499 от ГПК за част от имота – влязло в сила решение установяващо спрямо ищеца купувач, че ипотекарните длъжници не са собственици на целия имот и съответно това е достатъчно основание съгласно чл. 499, ал. 1 ГПК да възникне правото на купувача да претендира връщане на цената, която е заплатил в рамките на публичната продан, но само по отношение на идеалните части, за които е установено, че ипотекарните длъжници не са били собственици, а именно ½ ид. ч. от апартамента По отношение на останалата ½ ид. ч. доколкото предявените искове положително установителни искове срещу ищцата са били отхвърлени, то същата е придобила собствеността върху тях по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 07.03.2019 г. Предвид на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца ½ от сумата, която ЧСИ му е разпределил в рамките на публичната продан, а не от цялата заплатена сума от ищцата, доколкото ответникът следва да отговаря единствено по отношение на получената от него сума. Съгласно протокол за разпределение от 22.03.2019 г. по изп. д. № •••••••••• и платежно нареждане от 05.04.2019 г. на ответника е била разпределена сумата в размер на 20407.27 лв., от която на ищеца се дължи ½ част, доколкото същият в резултата на публичната продан е придобил собствеността върху ½ ид. ч., а не върху целия имот, или сумата от 10203.63 лв. с равностойност в евро 5217.72, в която част предявеният иск следва да се уважи, а в останалата си част до пълния претендиран размер от 11300.89 евро искът следва да се отхвърли. По отношение на претенциите за сумата от 169.47 евро, представляваща такса за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 7.66 евро, представляваща такса искане до съдията по вписванията за вдигане на възбрана, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, настоящият състав намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1, изр. 2 от ГПК след като с влязло в сила решение е било установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска освен внесената от него цена, както и разноските за своето участие в проданта. В случая по делото не е спорно, а и от представените платежни нареждания от 07.03.2019 г. се установява, че ищцата на така посочената дата е заплатила сумата от 15 лв. с посочено основание такса за заличаване на възбрана по изп. дело № ••••••••••, както и сумата от 331.58 лв. с посочено основание такса за изготвяне на постановление за възлагане п о изп. дело № ••••••••••. С оглед на цитираната разпоредба и доколкото се установи, че ищцата е придобила собствеността върху ½ ид. ч. от процесния имот, а не върху целия, то предявените искове следва да се уважат за сумата от 7.50 лв. или 3.83 евро, представляваща такса искане до съдията по вписванията за вдигане на възбрана, както и за сумата от 165.79 лв., или 84.74 евро, представляваща такса за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, като в останалата си част до пълните претендирани размери исковете следва да се отхвърлят. По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1, изр. 2 ГПК купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Следва да се посочи, че началния момент, от който се дължат лихви и разноски за внесената от обявения за купувач при публична продан цена, в случаите на чл. 499, ал. 1 ГПК при последващо отстраняване на купувача от имота, по причина, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на продадения имот е от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител и направените разноски за участие в публичната продан – в този смисъл решение № 207 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2015 г., III г. о., ГК. В настоящия случай претенцията за мораторна лихва начислена върху платена цена е заявена с начален момент именно датата на внасяне на сумата по сметка на частния съдене изпълнител - от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба в съда. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за главницата, представляваща цената получената от ЮЛ, в качеството му на взискател по изп. дело № 118/2017 г. по описа на ЮЛ, към КЧСИ се явява основателна за сумата от 5449.63 лв. или 2786.53 евро, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, поради което искът следва да бъде уважен в така посочения размер, а за разликата до пълния претендиран размер о т 6008.37 евро искът следва да се отхвърли. Основателни се явяват и претенциите за мораторна лихва начислена върху таксата такса за изготвяне на постановление за възлагане, както и такса за заличаване на възбрана за периода от 07.03.2019 г. – внасяне на сумите до завеждане на исковата молба 26.02.2024 г. С оглед на което искът за мораторна лихва начислена върху такса за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот се явява основателен за сумата от 88.54 лв. или 45.28 евро, а искът за мораторна лихва начислена върху такса искане до съдията по вписванията за вдигане на възбрана се явява основателен за сумата от 3.99 лв. или 2.04 евро, в които размери предявените искове следва да бъдат уважени. По отговорността на страните за разноски: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски, като на страната претендира сумата от 715.05 евро платена държавна такса. С оглед частичната основателност на исковата претенция на страната следва да се присъди сумата от 323.65 евро. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 800 евро, представляващи адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ответникът имат право на направените разноски, като претендира сумата от1262.77 евро заплатена адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди сумата от 691.19 евро. Воден от горното, Софийски районен съд,