Решение № 5344 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2552/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и е образувано по повод постъпила жалба от „Промет стиил“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Средец, представлявано от пълномощниците адв. Т. Т. и адв. В. В., против Решение № 32-296000 от 30.09.2025 г., издадено от Р. Д. Т., действаща за директор на ТД Митница Бургас. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че процесната фактура е включена в дневниците и справка- декларация по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и данъкът е деклариран пред Националната агенция по приходите, поради което определянето на допълнително задължение за ДДС от митническите органи би довело до двойно начисляване на данъка и неправомерно обогатяване на бюджета, тъй като същият вече е начислен, отразен и деклариран. Наред с това се сочи, че процесната фактура е издадена след подаване на митническата декларация, поради което не е приложена към последната, а подаването на заявление за поправка на митническа декларация по реда на чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е неприложимо, тъй като вече е било разрешено вдигането на стоките. Оспорва се задължението за лихви от момента на подаване на митническата декларация. На следващо място е отбелязано, че действията на митническите органи водят до нарушаване на общия принцип на правната сигурност, доколкото не е ясно дали начисляването и декларирането на ДДС пред органите по приходите изключва възможността същият данък да бъде начислен и от митническите органи, когато е пропуснато декларирането пред последните на разходите по съответната фактура. По същество се иска отмяна на решението. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспорения акт, като подробни доводи излага в писмени бележки. Твърди, че процесната фактура не се отнася за разходи до първото местоназначение на стоките в страната, поради което същите не следва се включват в митническата декларация. На следващо място сочи, че фактурата е отразена в счетоводството на дружеството, а това обстоятелство не е коментирано в доклада от извършената проверка. Заявява, че при деклариране митническата стойност на стоките дружеството не е разполагало с възможност да включи и сумите по фактура № 1000081806 от 26.09.2022 г., доколкото фактурата е издадена след датата на митническата декларация. Отбелязва, че към датата на възлагане на проверката- 01.10.2024 г., не е изтекъл тригодишният срок и митническите органи не могат да претендират неизпълнение на възможността по чл. 173, пар. 3 от МКС. Претендира разноски и прави възражение за недължимост на претендираните от ответната страна разноски за превод. Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата. Представя административната преписка и допълнителни писмени доказателства. Счита, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Подробни доводи излага в писмени бележки Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното: Жалбоподателят „Промет стиил“ ЕАД е декларирал внос на стоки: стока № 1- „Валци за валцуващи машини“ - 62 бр., с бруто тегло 34 690.00 кг. и нето тегло 33 326.00 кг.; и стока № 2- „Резервни части за валцуващи машини - 32 броя проводка - 24 броя страница - 2 броя пропуск - 6 броя“ с бруто тегло на стоката 1 809.00 кг.; нето тегло 1 747.00 кг., под митнически режим допускане за свободно обращение. В митническата декларация с MRN 22BG001007048186R1 е посочил произход- Китай. Декларирал е, че стоките са транспортирани в контейнери с № TGHU6503993 и FCIU7379452, с място на доставка- Бургас. Посочил е митническа стойност на стоките, определена въз основа на договорната стойност, посочена във фактура №22-0112-2/11.07.2022 г. (на л. 166 от делото), фактура №22-0112-3/11.07.2022 г. (на л. 158 от делото) и фактура №22-0181-2/11.07.2022 г. (на л. 151 от делото), издадени от SINOSTEEL EQUIPMENT & ENGINEERING CO., LTD, Китай, като към всяка от тях е приложил опаковъчен лист и сертификат за произход. Стойността на стоките била преизчислена в BGN по курса за митнически цели към датата на приемане на МД, съответно: за стока 1- митническа стойност в размер на 167 858.00 евро, приравнени на 328 301.71 лева; за стока 2- митническа стойност в размер на 1 782.00 евро, приравнени на 46 173.23 лева. Към митническата декларация е приложил и товарителница № YMLUM235112641 (на л. 174 от делото), съдържаща отбелязване, че стоките, предмет на деклариране са превозвани с контейнери № BEAU2283524 и № CAIU8888585. Въз основа на така декларираната митническа стойност е било изчислено и декларирано с МД дължимо мито в размер на 8 864.15 лева за стока 1 и 1 246.68 лева за стока 2, както и данъчна основа, респ. дължим ДДС за внесените стоки, както следва: за стока 1- данъчна основа в размер на 337 165.86 лева и ДДС- 67 433.17 лева; за стока 2- данъчна основа в размер на 47 419.91 лева и ДДС- 9 483.98 лева, като дължимите суми са били заплатени от „Промет Стиил“ ЕАД. Със заповеди № ЗТД-1000-811/01.10.2024 г., № ЗТД-1000-943/04.11.2024 г., № ЗТД-1000-1019/27.11.2024 г.; № ЗТД-1000-143/12.02.2025 г. и № ЗТД-1000-193/28.02.2025 г., връчени на представител на жалбоподателя, директорът на ТД Митница Бургас разпоредил да бъде извършен на основание чл. 84 ал. 1 т. 2 от Закона за митниците (ЗМ) последващ контрол по отношение на вноса на стоки, извършен от „Промет Стиил“ ЕАД през периода от 01.01.2022 г. - 30.09.2024 г., като е определил служителите, отговорни за извършване на проверката, срокът за нейното извършване и предметът на проверката. При извършване на последващия контрол дружеството представило счетоводни документи, в т.ч. счетоводни документи, данни за извършени разплащания и др. по отношение на МД с MRN 22BG001007048186R1, сред които и фактура № 1000081806/26.09.2022г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, ведно със „Заявка за манипулация с контейнери/и“ от 21.09.2022г. (на л. 125 от делото). От тях проверяващите служители са установили, че стоките, предмет на разглеждания внос с МД с MRN 22BG001007048186R1, за заприходени по дебита на счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“, по партидния номер на доставчика 4010602177- „Sinosteel Equipment & Engineering CO., LTD”, Китай, на стойност 374 474.94 лева, след което са заприходени по дебита на счетоводна сметка 302035 „Валци“ и дебита на счетоводна сметка 302030 „Резервни части“ срещу кредита на счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“ със същата стойност. Установили са също така, че плащането към доставчика „Sinosteel Equipment & Engineering CO., LTD”, Китай е отразено по дебита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“, по партидния номер на доставчика 4010602177 - „Sinosteel Equipment & Engineering CO., LTD”, Китай срещу кредита на счетоводна сметка 504000 „Разплащателна сметка във валута“ в стойностно изражение в размер на 374 474.94 лева. При извършване на последващия контрол проверяващите служители установили, че по фактура № 1000081806/26.09.2022 г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, е заплатена сумата от 537.62 лева за услуга- деконтейнеризация, като по данни от хронологичните записвания същата е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“- 537.62 лева срещу кредита на сметка 401000 „Доставчици“, по партидния номер на доставчика 4010302121 - „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД. След констатация, че така представената фактура не е декларирана в МД и не е отчетена при деклариране на данъчната основа и съответно нейната стойност не е намерила отражение при определяне размера на дължимия ДДС за внос, на 01.04.2025 г. било проведено заключително обсъждане на основание чл. 84к от ЗМ, в присъствие на представители на проверяваното лице- изпълнителен директор, финансов директор и счетоводител. За проведеното обсъждане бил изготвен протокол, съдържащ отбелязване за установени недекларирани недекларирани разходи по първични документи, издадени от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД (на л. 97 от делото). Процедурата по последващ контрол приключила с изготвяне на Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025 г. (приложен на оптичен носител). Проверяващите митнически органи установили, че разходите за деконтейнеризация не са декларирани пред митническите органи и не са включени в данъчната основа на внасяните стоки при поставянето им под режим допускане за свободно обращение. При тези данни формирали извод, че е нарушена нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и определената данъчна основа е некоректна, поради което определили нова данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16. ал. 1 от ЗДДС, с данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон изчислили размера на задължението за ДДС. Със съобщение рег. № 32-211027/10.07.2025 г. директорът на ТД Митница- Бургас уведомил „Промет Стиил“ ЕАД на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, че предстои издаване на решение за определяне нов размер на задължение по MRN 22BG001007048186R1, с възможност за изразяване на становище в 30- дневен срок. В посочения срок становище не било представено. С оспореното решение № 32-29600 от 30.09.2025 г. (на л. 18 от делото) директорът на ТД Митница- Бургас определил нова данъчна основа в общ размер на 385 123,39 лв. (таблица №5) и ДДС в общ размер на 77 024.68 лева, от който определил за внасяне и взел под отчет ДДС в размер на 107.53 лева, от които 102.20 лева за стока № 1 и 5.33 лева за стока №2. В мотивите на решението си митническият орган посочил, че разходите за деконтейнеризация не са декларирани пред митническите органи и не са включени в данъчната основа на внасяните стоки при поставянето им под режим допускане за свободно обращение. Органът е посочил, че съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС данъчната основа при внос по чл. 16 от с.з. е митническата стойност, увеличена с данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Предоставил е на вносителя срок за доброволно плащане от датата на връчване на решението. Приел е, че дата на възникване на задължението за ДДС е датата на приемане на декларацията- 20.09.2022 г. Посочил е също, че вносителят дължи лихва за забавено плащане от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване на длъжника, както и лихва за забава за размера на неплатените задължения от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до тяхното изплащане. При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ- Р. Д. Т.- зам.-директор на ТД „Митница“- Бургас, изпълняваща функциите на директор на териториалната дирекция за времето от 29.09.2025 г. до 03.10.2025 г. по силата на Заповед № 0-3894/19.09.2025 г., издадена от директора на Агенция „Митници“ (на л. 142 от делото). Решението е издадено в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила. Решението е надлежно мотивирано от административния орган, като фактическите основания за неговото издаване се съдържат както в съобразителната му част, така и в документите, приложени в административната преписка. Спазена е и предвидената в чл.84а и сл. от ЗМ процедура за последващ контрол. Съобразно изискванията на чл.84в от ЗМ, последващият контрол е извършен въз основа на заповед от директора на териториалната митническа дирекция, надлежно връчена на жалбоподателя „Промет Стиил“ ЕАД. Проведено е заключително обсъждане в присъствието на представители на жалбоподателя, за което е изготвен протокол, в съответствие с изискването на чл.84к от ЗМ. Проверката е приключила с изготвяне на констативен доклад, връчен на представител на търговското дружество. Изпълнено е и изискването на чл. 22 §6 първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за предварително уведомяване за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация, като на дружеството е предоставена възможност да заяви становище, с което е осигурено правото му на защита. Оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон. Според нормата на чл.16 от ЗДДС въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната представлява внос на стоки. Данъчната основа при вноса по чл. 16 от ЗДДС се определя по правилата на чл. 55, ал. 1 от същия закон, както следва: митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея: данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната (т. 1); и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната (т. 2). Според дефиницията, дадена с §1, т. 72 от ДР на ЗДДС „първо местоназначение“ на територията на страната е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната, а когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. По делото не е спорно, че доставката по фактура № 1000081806/26.09.2022 г. е отчетена в счетоводството на жалбоподателя, но не е взета предвид при деклариране на вноса и разходите по нея не са включени в данъчната основа (същата е издадена 6 дни след датата на приемане на МД). Според настоящия съдебен състав същите са относими към доставката на стоките, предмет на вноса по МД с MRN 22BG001007048186R1 от 20.09.2022 г., доколкото представляват такива за разтоварване на доставените стоки- деконтейнеризация. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗДДС превозът на стоки, когато превозът се извършва от територията на трета страна до място на територията на страната е облагаема доставка с нулева ставка. Според чл. 30, ал. 2 от ЗДДС за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1. Спедиторска услуга е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал. 1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане (ал. 3). Съгласно дефиницията, дадена в §1, т. 26 от ДР на ЗДДС, „транспортна обработка на стоки“ са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта. В тази хипотеза попада и доставката на услуги по чл. 31, т. 6, б. “а“ от ЗДДС, според която доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани с плавателни съдове, представлява доставка с морски транспорт. При тази законова регламентация следва да се приеме, че фактурираната услуга е приравнена на услуга по международен транспорт на стоки. В разглеждания случай е заявена директна деконтейнеризация- разтоварване на стоките от едно превозно средство и натоварване на друго за последващ транспорт, без да се складират. Международният транспорт на стоките е приключил с тяхното разтоварване от плавателния съд на Пристанище Бургас, което е и мястото на въвеждане на същите по смисъла на чл. 137, §1, б. „а“ от Регламент (ЕИО) № 2015/2447. С оглед на това съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 55 ал. 1, т. 2 от ЗДДС и разходите по фактура № 1000081806/26.09.2022 г. следва да бъдат включени в митническата стойност. С оспореното решение правилно е определен размерът на данъчната основа, въз основа на декларираната договорна стойност и разходите по фактура № 1000081806/26.09.2022 г. Разходите са разпределени пропорционално спрямо теглото на двете групи стоки, а при определяне на размера на ДДС е съобразена нормата на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, като данъчната основа е обложена със ставка 20%. Въз основа на така изчисления ДДС и доколкото същият е частично заплатен при приемане на митническата декларация, законосъобразно с оспореното решение е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС в общ размер на 107.53 лева на основание чл. 56 от ЗДДС, вр. чл.105 §4, вр. §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за внесените стоки с МД с MRN 22BG001007048186R1 от 20.09.2022 г. Съгласно чл. 54 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. На основание чл. 77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническото задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под режим допускане за свободно обращение (§1), като митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация (§2), а длъжник за същото е деклараторът (§3). Следователно, данъчното задължение при внос възниква и става изискуемо на датата, на която е приета митническата декларация, включително за по-късно установени задължения. В разглеждания случай задължението за допълнително определения размер на ДДС е възникнало на 20.09.2022 г.- датата на приемане на MRN 22BG001007048186R1 от 20.09.2022 г., поради което и на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС са определени дължимите лихви за забава. Съобразно разпоредбата на чл. 114, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 2, лихвата за забава е начислена върху размера на вносните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването, доколкото уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е разполагал с възможност за поправка на митническата декларация по предвидения в чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013 ред, поради дадено разрешение за вдигане на стоките. С цитираната норма е предвидена възможност по заявление на декларатора митническите органи да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. На основание чл. 173, §3 от същия регламент поправката може да бъде разрешена и след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим, в срок от три години от датата на приемане на митническата декларация, като в разглеждания случай жалбоподателят е могъл да стори това до датата на съставяне на констативния доклад, предвид въведената с чл. 173, §2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 забрана за извършване на поправки в МД, след като митническите органи са установили, че данните са неверни. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушаване принципа на правна сигурност. В приложимите правни норми ясно са посочени правилата за определяне на задълженията при внос на стоки и е предвидена възможност за последващ контрол. Митническите органи са длъжни да следят за декларирането на вноса и правилното изчисляване на задълженията, и при констатирани в рамките на последващия контрол нарушения или неточности да формират нова данъчна основа и да вземат под отчет дължимите по ЗДДС суми. Тези корекции имат за цел спазване на законовите изисквания и са в унисон с принципа на правната сигурност. Неоснователни са също доводите на жалбоподателя, че с определяне на допълнителни задължения от митническия орган би се стигнало до двойно данъчно облагане, доколкото определянето на митническата стойност няма отношение към данъчния режим на доставката. С оглед изложените съображения съдът приема, че законосъобразно е определена нова данъчна основа, респ. ново задължение за ДДС, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143 от АПК следва да се присъдят на ответната страна разноски в размер на 66.47 евро- възнаграждение за юрисконсулт. Според настоящия съдебен състав искането за присъждане на разноски в размер на 78.59 евро за превод на документи е неоснователно, доколкото не са ангажирани доказателства за извършено от страната плащане в посочения размер. Наред с това, според настоящия съдебен състав извършените в конкретния случай разноски за превод не представляват съдебно-деловодни разноски. В обхвата на предвидената в чл. 143 от ГПК „отговорност за разноски“ се включват тези парични средства, които са заплатени от страната във връзка с извършването на процесуални действия в съдебното производство- депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, преводач и тълковник, разходи за извършване на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, адвокатско възнаграждение и др. Приложените по делото документи на чужд език, за чийто превод са извършени претендираните от ответната страна разноски, са част от административната преписка, която издателят на оспорения пред съда акт е длъжен да представи в цялост и на български език, с оглед нормата на чл. 14, ал. 1 от АПК. Разходите за този превод нямат характер на съдебно-деловодни разноски и са за сметка на административния орган (в този смисъл Определение № 10478 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2020 г., VII отд.; Определение № 3630 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2021 г., VII отд.). Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът