Решение № 21238 от 22.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 66981/2023 г.

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 8831/11.01.2024 г./ на Д. К. Р. срещу •••••••••••••••••• ЕООД, но с протоколно определение от 09.05.2024 г. е допусната замяна на ответника и като такъв е конституирано ••••••••••••••••••• ЕООД. Д. К. Р. е предявила срещу ••••••••••••••••••• ЕООД осъдителни искове за следните суми: 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от статия във в. •••••••••••“, бр. 16 /908/, 17 – 24.03.2021 г., със заглавие „Лекарите в шок от състоянието на ••••••• Р.! Била на косъм от смъртта с 3 аневризми в мозъка“, ведно със законната лихва от 09.05.2024 г. до окончателното плащане; 1 439.86 лв. – мораторна лихва за периода от 17.03.2021 г. до 05.12.2023 г.; 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от статия във в. •••••••••••“, бр. 21 /862/, 23 – 29.05.2020 г., със заглавие „•••••••••••••• изгони жена си от •••••••••••••••• 2. Жесток скандал между ••••••••••••••••• и съпругата му след спадналия рейтинг“, ведно със законната лихва от 09.05.2024 г. до окончателното плащане; 1 896.81 лв. – мораторна лихва за периода от 23.05.2020 г. до 05.12.2023 г.; 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от статия във в. •••••••••••“, бр. 26 /867/, 27.06.2020 – 03.07.2020 г., със заглавие „Жената на •••••••••••••• избяга в Америка. ••••••• Р. е блокирана заради Ковид-19 при сина си“, ведно със законната лихва от 09.05.2024 г. до окончателното плащане; 1 848.20 лв. – мораторна лихва за периода от 27.06.2020 г. до 05.12.2023 г. Претендират се разноските по делото. Ищцата твърди, че е съпруга на ••••••••••••••••• на Република България, а ответникът е издател на в. •••••••••••“. Излага, на първо място, че в статията във в. •••••••••••“, бр. 16 /908/, 17 – 24.03.2021 г., със заглавие „Лекарите в шок от състоянието на ••••••• Р.! Била на косъм от смъртта с 3 аневризми в мозъка“, са изнесени следните твърдения, от които е претърпяла неимуществени вреди поради накърняването на неприкосновеността на личния й живот с изнесената строго лична информация за здравословното й състояние, а именно: „Съпругата на ••••••••••••••••• •••••••••••••• живее буквално втори живот. Само още няколко часа забавяне са можели да бъдат фатални за ••••••••••• Д. Р.… Предстои й обаче дълъг период на възстановяване. Оказва се, че дни наред Д. Р. е имала много силно главоболие, но е неглижирала проблема. Миналият петък тя се почувствала зле, но го отдала на обща отпадналост. Потушила го с беналгин и други лекарства. В понеделник главоболието се върнало с още по-голяма сила. Въпреки това ••••••••••• не потърсила медицинска помощ… Лекарите шокирани установяват, че жената на ••••••••••••••••• има цели 3 аневризми в мозъка. Медиците чрез интервенция през артериите проверяват какво е състоянието на аневризмите и ги укрепват, за да няма тежки последствия. Евентуалното спукване дори само на една може да доведе до ослепяване, тежък инсулт или кома, а мозъчната смърт се наблюдава в над 50 % от случаите. Операцията бе насрочена за сряда привечер и според наш източник е минала успешно. Оказа се, че усложнения след коронавирус са сринали •••••••••••, разкри източник от болницата. Според докторите, жената на държавния глава закъсала именно заради допълнителни проблеми, причинени от китайската зараза. Тя бе диагностицирана с Ковид-19 в средата на февруари. Очевидно лечението не е било достатъчно ефективно и е докарало допълнителни усложнения на Д. Р.. Възможно е съпругата на ••••••••••••••••• да не е приемала и препарати за разреждане на кръвта, които са задължителни след прекарана коронавирусна инфекция. Според източници на •••••••••••“ жената на държавния глава е неглижирала проблема и дори не поискала да бъде хоспитализирана, въпреки че лекарите са настоявали за това. Редица научни списания публикуваха в последната година от пандемията изследвания за ролята на инфекцията при развитието на мозъчните аневризми. Хора в трудоспособна възраст, които не са имали никакви неврологични изменения преди Ковид-19, се оказват високорискови за руптиране на аневризми, като дори не са подозирали за наличието им…“. Излага, че статията не касае нейни публични изказвания и виждания и не разкрива информация от обществено значение, а се търси привличане на аудитория чрез задоволяване любопитството на определена група, което обаче не изпълва критерия за обществен интерес. Посочва, че разбрала за статията в деня на публикуването й и силно се разстроила, притеснила се как ще бъде възприемана от читателите и нейните близки и познати заради твърденията, че не обръщала внимание на здравословното си състояние, за продължителен период от време ограничила контактите си само до най-близките хора, страдала от сърцебиене, високо кръвно налягане, не можела да заспи или се събуждала многократно нощем, непрекъснато мислейки за статията. На следващо място, твърди, че в статия във в. •••••••••••“, бр. 21 /862/, 23 – 29.05.2020 г., със заглавие „•••••••••••••• изгони жена си от •••••••••••••••• 2. Жесток скандал между ••••••••••••••••• и съпругата му след спадналия рейтинг“, са изнесени следните клеветнически твърдения: „•••••••••••••• бил в силно обтегнати отношения със съпругата си Д., научи сензационно •••••••••••“ от хора в •••••••••••••• администрация. ••••••••••••••••••• имал остър скандал с половинката си преди около месец, което довело до нейното изненадващо решение да събере багажа си и се изнесе от резиденцията. Напускайки държавната вила в продължение на седмица Д. живеела в апартамента си. За пред останалите сътрудници било обяснено, че ••••••••••• е отишла при свои роднини заради семеен проблем. Тя уж трябвало да обърне внимание на сина си от първия си брак с депутата от ••••••••••••••••••. Истината е обаче, че дезертирането й от •••••••••••••• вила „••••••••••“ в „•••••••••••••••••“ е свързано с жесток скандал между нея и •••••••••••••••••… Тревожните цифри довели до напрежение между •••••••••••••• и Д., която има силно влияние върху ••••••••••••••••• и открито кадрува в екипа му. Именно заради нея преди време напусна и съветникът на ••••••••••••••••• доц. ••••••••••••••••••, както и още поне трима приближени до бившия летец. Гневен от падналия си рейтинг, ••••••••••••••• обвинил съпругата си, че чрез фриволното си поведение в социалните мрежи и глупавата си суета да обикаля бутиците и фризьорските салони с държавна лимузина силно е подронила авторитета му. Последвал грандиозен скандал, след който Д. си събрала багажа и си тръгнала от резиденцията, кълнат се източниците от •••••••••••“. Само седмица по-късно ••••••••••• се завърнала в президентските покои, но се забелязва драстична промяна в поведението й…“. Счита, че твърденията, че е била в обтегнати отношения със съпруга си, че имало остър скандал между тях и че тя събрала багажа и се изнесла от резиденцията, както и че тя имала влияние върху ••••••••••••••••• и кадрувала в екипа му, като заради нея напуснал доц. ••••••••••••••••••, са позорящи и неверни. Излага, че е претърпяла неимуществени вреди от тях, защото след като се запознала със статията в деня на публикуването й, се разстроила и била притеснена какъв публичен образ й се изгражда пред читателите, чувствала се безсилна да изчисти името си, страдала от безсъние, станала раздразнителна и нервна, затворила се в себе си и избягвала публичните места. На трето място, твърди, че в статия във в. •••••••••••“, бр. 26 /867/, 27.06.2020 – 03.07.2020 г., със заглавие „Жената на •••••••••••••• избяга в Америка. ••••••• Р. е блокирана заради Ковид-19 при сина си“, са изнесени следните клеветнически твърдения, от които е претърпяла неимуществени вреди, а именно: „Същинска драма се развива по върховете на държавата – •••••••••••• •••••••••••••• се е разделил със съпругата си Д., докладва отлично информиран източник от •••••••••••••••• 2. •••••••••••“ пръв извести преди няколко броя за трудностите, през които преминават ••••••••••••••••••• и •••••••••••. Оказа се, че след остър сблъсък в началото на март Д. е заминала за Америка при сина си ••••••••••••, роден по време на първия й брак с настоящия депутат от ••••••••••••••••••… Д. настоявала „като ••••••••••“ да бъде прибрана незабавно с правителствения самолет в България, само че •••••••••••• ••••••••••••••• категорично отказал. ••••••••••••••••••• бил убеден, че ако прати държавната машина да докара съпругата му, това би предизвикало яростен скандал…“. Оспорва твърденията, че се е разделила със съпруга си, за остър сблъсък между тях и че е настоявала да бъде прибрана в България с правителствения самолет. Сочи, че след като се запознала със статията в деня на публикуването й, силно се ядосала, чувствала безпомощност да опровергае тези лъжи, непрекъснато мислела за статията, чувствала гняв и омерзение, притеснявала се от срещи с хора, затворила се в себе си и ограничила контактите си. Счита, че статиите представляват медийна атака, като твърди, че заради това е ограничила социалните си контакти, изпитвала притеснения относно реакцията на близки, познати и хора, с които се среща, и как ще бъде приемана при появата й на публични места, включително когато придружава ••••••••••••••••• при посещения на държавните глави на други държави, изпитвала безпомощност да опровергава твърденията, страдала от безсъние, главоболие, световъртеж, тревожност, станала нервна, унила и притеснена, често сменяла настроенията си, започнала да страда от мигрена и подобни на мигрена състояния. Акцентира, че публикациите са тиражирани като водеща новина на първа страница и са достигнали до десетки хиляди читатели. Счита, че макар да е публична личност, статиите не целят обективен публичен критичен дебат, а са насочени към увреждането й, като част от тях дори не се отнасят до обществената й дейност, поради което излизат извън пределите на правото свободно да се изразява и разпространява мнение. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника „Пропоганда колектив“ ЕООД. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. В случая с оглед изложените в исковата молба и нейното уточнение фактически твърдения съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на броя на предявените деликтни искове съдът намира следното: В общата теория на правото деликтът се определя като действие/бездействие, при което виновно са причинени вреди другиму. Деликтът може да бъде причинен от едно действие/бездействие или от поредица от такива, които в съвкупност водят до вредоносния резултат. Дали публикации в медиите или разпространени от медиите изявления съставляват един или няколко деликта зависи от фактите по конкретния случай. В случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. В този случай неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния /в този смисъл – Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV ГО/. В случая за двете статии от 2020 г. в исковата молба се сочи, че тяхното публикуване като деяние е осъществено в период от време, който съдът намира за непродължителен – на 23.05.2020 г. и на 27.06.2020 г., а предвид твърдяното тяхно съдържание следва да се приеме, че те са обективно свързани помежду си, защото втората представлява своеобразно продължение на първата. Ето защо, ако се установят всички елементи от фактическия състав на претендираното във връзка с тях вземане, следва да се определи едно общо обезщетение. Третата статия – тази от 17.04.2021 г., няма обективна връзка с първите две, доколкото твърденията на ищцата сочат, че тя е публикувана значително по-късно и нейната тема е напълно различна от тази в другите две статии. Ето защо съдът приема, че независимо от начина, по който ищцата е формулирана петитума в исковата молба, в действителност са предявени два обективно кумулативно съединени иска за обезщетения за неимуществени вреди, причинени й от два деликта, както следва: 1. от публикуването във в. •••••••••••“ на статия в бр. 21 /862/, 23 – 29.05.2020 г., озаглавена „•••••••••••••• изгони жена си от •••••••••••••••• 2. Жесток скандал между ••••••••••••••••• и съпругата му след спадналия рейтинг“, и на статия в бр. 26 /867/, 27.06.2020 – 03.07.2020 г., със заглавие „Жената на •••••••••••••• избяга в Америка. ••••••• Р. е блокирана заради Ковид-19 при сина си“, за което се претендира обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 10 000 лв., както и мораторна лихва върху него в общ размер на 3 745.01 лв. за период на забава с обща продължителност от датата на публикуване на първата статия – 23.05.2020 г., до деня, предхождащ подаването на исковата молба – 05.12.2023 г.; 2. от публикуването във в. •••••••••••“ на статия в бр. 16 /908/, 17 – 24.03.2021 г., озаглавена „Лекарите в шок от състоянието на ••••••• Р.! Била на косъм от смъртта с 3 аневризми в мозъка“, за което се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., както и мораторна лихва върху него. Както бе посочено, исковете за обезщетения за неимуществени вреди намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД. Тяхната основателност се обуславя от кумулативното наличие на две групи юридически факти: тези, включени във фактическия състав на генералния деликт по чл. 45, ал. 1 ЗЗД /осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото – противоправно поведение; настъпила вреда – неблагоприятно изменение в обективната действителност, засягащо в случая нематериални блага; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; вина/; възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответника за оборване на законовата презумпция. Предвид изложеното ищцата следва да установи при условията на главно и пълно доказване следните обстоятелства: извършване на процесното деяние – изготвяне и публикуване в съответните броеве на в. •••••••••••“, чийто издател е ответникът, на процесните три статии от лице, на което ответникът е възложител на работа, при или по повод възложената му работа; съдържанието на статиите; настъпването в резултат от това на неимуществени вреди за ищцата, техния вид и интензитет. Обстоятелството, че по делото не е подаден отговор на исковата молба от ответника, не освобождава ищцата от носената от нея доказателствена тежест и от произтичащите от нея задължения за доказване на съответните факти. В случая по делото са представени два от процесните броеве на в. •••••••••••“, от които се установява, че статии, озаглавени „Жената на •••••••••••••• избяга в Америка. ••••••• Р. е блокирана заради Ковид-19 при сина си“ и „Лекарите в шок от състоянието на •••••••••••: Д. Р. е била на косъм от смъртта“, действително са публикувани в него, както и е видно тяхното съдържание. Третата статия, заради която се претендира обезщетение за неимуществени вреди, е със заглавие „••••••••••••••• изгони жена си от •••••••••••••••• 2. Жесток скандал между ••••••••••••••••• и съпругата му след падналия рейтинг“ и е представена по делото като заверен препис на извлечение от печатно издание, а от показанията на свид. И. се доказва, че тя е била публикувана през м. 05.2020 г. именно във в. •••••••••••“. По въпроса кой е издател на в. •••••••••••“ съдът намира следното: В представените по делото в оригинал бр. 26 /867/, 27.06. – 03.07.2020 г., и бр. 16 /908/, 17 – 23.04.2021 г., на в. •••••••••••“ на стр. 87 – долу вляво, в синьо каре, е посочено, че вестникът се издава от „••••••••••••••••••• Съгласно чл. 7а, ал. 1 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги издателят на произведени в Република България периодични печатни произведения публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик, а когато издателят е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по националното си законодателство, за информация, идентифицираща действителния му собственик, се смята посочването на компетентната институция, под чийто надзор се намира дружеството. В ал. 3 е предвидено, че доставчик на медийна услуга ежегодно до 30 юни подава в Министерството на културата декларация по образец, утвърден от министъра на културата, която идентифицира действителния му собственик и съдържа информация дали действителният собственик заема публична длъжност, както и за всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането, а когато лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика, е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията. Съгласно ал. 6 в срока по ал. 3 декларацията се подава и в Агенцията по вписванията и подлежи на обявяване в съответния регистър по чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Според ал. 8 доставчикът на медийна услуга публикува актуална информация за действителния му собственик и на интернет страницата си. Чл. 7в, ал. 1 от същия закон предвижда, че Министерството на културата създава и поддържа публичен регистър, който съдържа информацията по чл. 7а, ал. 3, 4 и 7 и по чл. 7б, ал. 1 и 2. В случая при проверка в публичния регистър на декларациите по чл. 7а от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, воден от Министерство на културата, съдът установи, че в него не е публикувана за 2020 г. и за 2021 г., когато са издадени процесните броеве на в. •••••••••••“, информацията по чл. 7а, ал. 3 за в. •••••••••••“, като такава не е публикувана и за 2019 г., и за 2022 г. При проверка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество също липсва обявена съгласно чл. 7а, ал. 6 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги декларация по ал. 3. Следователно по делото е установено, че издателят на в. •••••••••••“ не е изпълнил задълженията си за деклариране по чл. 7а, ал. 3 и ал. 6 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Липсват и публично достъпни данни за него, публикувани по реда на чл. 7а, ал. 8 от същия закон. Във връзка с горното ищцата сочи, че издателят на в. •••••••••••“ би могъл да бъде установен посредством публично достъпни данни за подадена до Централната избирателна комисия и до Сметната палата информация във връзка с проведени избори. Съгласно чл. 187, ал. 1 ИК печатните медии и онлайн новинарските услуги предоставят едни и същи условия и цени на всички партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати, които се обявяват на интернет страницата им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и се изпращат незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. В случая за доказване на твърдението, че именно ответното дружество е издател на процесните броеве на в. •••••••••••“, ищцата представя разпечатка от публично достъпен на интернет сайта на Сметната палата списък на доставчици на медийни услуги, представили на Сметната палата информация за условията, цените и тарифите във връзка с предизборната кампания за изборите за Народно събрание, насрочени на 02.10.2022 г., и разпечатка от публично достъпен на интернет сайта на Централната избирателна комисия списък на доставчици, представили на Централната избирателна комисия информация за условията, цените и тарифите си във връзка с предизборната кампания за изборите за народни представители на 02.04.2023 г., от които е видно, че към 2022 г. и 2023 г. действително ••••••••••••••••••• ЕООД е издавало в. •••••••••••“. При извършване на справка за 2020 г. и за 2021 г. на интернет сайта на Централната избирателна комисия съдът констатира, че в него се съдържат публично достъпни данни за обявени условия, цени и тарифи за в. •••••••••••“ за посочения период /позиция № 176 в списъка на доставчици на медийни услуги, представили информация за условията, цените и тарифите си във връзка с предизборната кампания за изборите за народни представители на 11.07.2021 г., и позиция № 58 в списъка на доставчици на медийни услуги, представили информация за условията, цените и тарифите си във връзка с предизборната кампания за изборите за народни представители на 04.04.2021 г./, но липсват данни за неговия издател. От друга страна обаче, в публикувания на интернет сайта на Сметната палата списък на доставчици на медийни услуги, представили информация за условията, цените и тарифите си във връзка с предизборната кампания за изборите за народни представители на 04.04.2021 г., е видно, че в позиция № 84 като издател на в. •••••••••••“ е посочено „•••••••••••••••••• ЕООД. Друга публично достъпна информация за издателя на в. •••••••••••“ липсва, като същевременно и ищцата не представя други доказателства за намиращото се в нейна доказателствена тежест обстоятелство, че негов издател е именно ответното дружество. Съдът намира, че представените от ищцата разпечатки на списъци на доставчици на медийни услуги, представили информация за условията, цените и тарифите си във връзка с предизборни кампании за избори за народни представители, касаят последващ спрямо публикуването на трите процесни статии период, поради което не доказват, че ответното дружество е било издател на вестника през 2020 г. и 2021 г. Същевременно са налице публично достъпни данни, сочещи, че през 2021 г. негов издател е било друго дружество, което корелира с отразеното в представените по делото в оригинал два броя вестници, че в. •••••••••••“ се издава от •••••••••••••••, а и с признатото от ищцата в представената в откритото заседание на 09.05.2024 г. нейна молба, че по-рано издател на вестника е било друго дружество. Предвид изложеното съдът счита, че по делото липсват както преки, така и убедителни косвени доказателства, които да позволят формирането на единствения възможен извод, че именно ••••••••••••••••••• ЕООД е било издател на в. •••••••••••“ през 2020 г. и през 2021 г., когато са публикувани процесните статии. При това положение не е установено при условията на пълно доказване то да има качеството на възложител на работата по тяхното изготвяне и публикуване, от което следва, че то не е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените главни искове, респ. – и по предявените акцесорни искове за мораторни лихви върху обезщетенията. Това е достатъчно за обосноваване на извод, че всички предявени искове са изцяло неоснователни, без да е необходимо да се обсъждат другите елементи от фактическите състави на претендираните вземания, защото дори и да се приеме, че ищцата има вземания за обезщетения за неимуществени вреди, причинени й изготвянето и публикуването на процесните три статии, и вземания за мораторни лихви върху тях, ответникът не е този, който й ги дължи. По разноските: С оглед изхода на делото право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК би имал ответникът, но в случая той не претендира и не доказва извършването на такива.