Решение № 275 от 15.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8119/2024 г.

№ 20241100508119 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 18397/09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 18159/2022 г. по описа на СРС, 151 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че:

Н. С. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 516,54 лв. - главница,

представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.10.2018 г. –

30.04.2020 г., сумата 17,43 лв. за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.11.2021 г., до окончателното им изплащане и сумата 83,87 лв. законна лихва за забава върху

цената за топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. - 27.10.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 65603/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК като са отхвърлени иска за цена на топлинна

енергия за периода м.05.2018 г. - м.09.2018 г. вкл. и иска с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за установяване вземане на ищеца за сумата от 3,78 лв. - законна лихва за забава

върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. -

27.10.2021 г.;

В. С. Н. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 344,36 лв. - главница,

представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2018 г. -

30.04.2020 г., сумата 11,62 лв. за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.11.2021 г., до окончателното им изплащане и сумата 55,91 лв. законна лихва за забава върху цената

за топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. - 27.10.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 65603/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично

задължение по чл. 410 ГПК като е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

за установяване вземане на ищеца за сумата от 2,52 лв. - законна лихва за забава върху

главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. -

27.10.2021 г.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Н. С. Н. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага, че още с отговора на исковата молба изрично е заявено, че въззивникът притежава единствено 1/6 идеална част от съсобствеността върху процесното жилище, а останалите 5/6 са собственост на брат му В. С. Н.. Имотът е придобит от родителите в режим на съпружеска имуществена общност, а след смъртта на бащата С. Н. С. майката Й.И. С.а с нотариален акт за дарение №106, т.I, дело 90/2017 г. е прехвърлила своите 4/6 идеални части на В. Н., поради което неговият дял е станал 5/6. Делът на въззивника е само 1/6, придобит по наследство от бащата, тъй като наследници по закон са въззивникът, брат му и майката. Според жалбата, съдът неправилно и необосновано е приел обратното разпределение на квотите – 3/6 за въззивника и 2/6 за брат му, което е довело до неправилно определяне на отговорността му за задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД. Поради тази грешка въззивникът е осъден да заплати суми, съответстващи на 3/6 от общото задължение (главница за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за забава за посочените периоди, начислявани от датата на заявлението за заповед за изпълнение 17.11.2021 г.), вместо суми, съответстващи на действителния му дял 1/6.

Въззивникът молят съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявенияте от ищеца срещу него искове за сумата над 172,18 лева, - главница - цена на топлинна енергия, доставена за периода от м. 10.2018 г. - 30.04.2020г., сумата над 5,81 лева за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.11.2021г. до окончателното им изплащане, сумата над 27,96 лева законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода от 16.07.2019г.-27.10.2021г. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с които се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че първоинстанционният съд правилно е уважил иска.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.

Решение № 18397/09.11.2023 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Н. С. Н. за цена на топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.09.2018 г. вкл. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване вземане на ищеца за сумата от 3,78 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. - 27.10.2021 г., както и срещу ответника В. С. Н. за установяване вземането на ищеца за сумата от 2,52 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. - 27.10.2021 г.

Заповед за изпълнение № 19999/24.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 65603/2021 г. по описа на СРС, 151 състав, е влезнала в сила в частта, в която е разпоредено длъжникът В. С. Н. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД главница в размер на 206,62 лв. /двеста и шест лева и 62 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 17.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 27.10.2021 г. в размер на 33,55 лв. /тридесет и три лева и 55 стотинки/, главница в размер на 6,98 лв. /шест лева и 98 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 17.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г. в размер на 1,52 лв. /един лев и 52 стотинки/.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва

първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ответникът е неоснователна по следните съображения:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Н. С. Н. с ЕГН: •••••••••• и В. С. Н. с ЕГН: ••••••••••, дължат на дружеството ни „Топлофикация София“ ЕАД, в условията на разделна отговорност сума в размер на 1243.29 лв., от които 1033.08 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 167.75 лв. - мораторна лихва за забава от 16.07.2019 г. до 27.10.2021 г., както и 34.87 лв- главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 7.57 лв. - мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., при следните квоти:

Н. С. Н. при квота 3/6, а именно за сумата в размер на 621.64 лв., от които 516.54 лв. -

главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 83.87 лв. - мораторна лихва за забава от 16.07.2019 г. до 27.10.2021 г.,

както и 17.43 лв. - главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 3.78 лв. - мораторна лихва за периода

от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г.;

В. С. Н. при квота 2/6, а именно за сумата в размер на 414.43 лв., от които 344.36 лв. -

главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 55.91 лв. - мораторна лихва за забава от 16.07.2019 г. до 27.10.2021 г.,

както и 11.62 лв. - главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2.52 лв. - мораторна лихва за периода

от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът – каква е квотата в съсобствеността на процесния топлофициран имот.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответниците върху апартамент № 10 в гр. София, ж.к. „•••••••• – писмо от Столична община – район Илинден, договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 19.01.1980 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том 1, дело 90, рег. № 1940 от 28.04.2017 г. на З.Т. с рег. № 438, Удостоверение за наследници от 01.03.2017 г. на С. Н. С.в, Удостоверение за наследници от 26.04.2023 г. на Й.И. С.а и Удостоверение от Столична община, район Илинден за идентичност на имота.

Не е спорно между страните, че С. Н. С.в е придобил право на собственост върху процесния апартамент № 10 чрез договор за покупко-продажба от 19.01.1980 г. След смъртта му на 22.02.2017 г., съгласно представения препис-извлечение от акт за смърт и удостоверението за наследници от 01.03.2017 г., недвижимия имот е придобит след прекратяване на съпружеска имуществена общност и по наследство от съпругата му Й.И. С.а и двамата му синове В. С. Н. и Н. С. Н., след което дяловете в съсобствеността му се формират – 4/6 ид.ч. за Й.И. С.а и по 1/6 ид.ч. за В. С. Н. и Н. С. Н.. На 28.04.2017 г. в гр. София пред нотариус З.Т. е сключен договор за дарение, по силата на който Й.И. С.а дарява на своя син В. С. Н. 4/6 идеални части от апартамент № 10. Дарителката си запазва безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху имота. Съгласно удостоверение за наследници Й.И. С.а е починала на 26.03.2023 г., като е оставила наследници по закона двамата си синове В. С. Н. и Н. С. Н.. Със смъртта на се е погасило правото й н аползване, учредено върху процесния недвижим имот.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Изводът се обоновава с разбирането, че страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е лицето, което ползва имота. По презумпция това е субектът, който е собственик на обекта, тъй като в това негово право се съдържа правото да ползва имота по предназначение. В случай, че собственикът е учредил вещно право на ползване за друго лице, то е налице конкуренция на права. Съгласно чл. 56 ЗС запазеното право на ползване е лично и се погасява със смъртта на носителя, поради което учреденото в полза на Й.И. С.а пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот, което поради личния и непрехвърлимия си характер, се е погасило със смъртта на 26.03.2023 г. След този момент ограничението върху собствеността е отпаднало. Ето защо задължени лица за потребената топлоенергия се явява вещния ползвател на имота Й.И. С.а в периода от м. 10.2018 г. – 30.04.2020 г. респективно наследниците й В. С. Н. и Н. С. Н.. Първоинстанционният съд е формирал правилен извод относно размера на дяла в задължението за заплащане на доставената топлинна енергия по отношение на настоящия въззивник, като му е определил квоти в размер на 3/6. Доколкото не е подадена въззивна жалба от другия ответник В. С. Н. и предвид процесуалното му положение на обикновен другар, настоящият въззивен съд не следва да обсъжда дали правилно е определена неговата квота в задължението. Действително е извършено приживе разпореждане от Й.И. С.а с притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния апартамент. Както вече бе установено от описаните по-горе писмени доказателства, от датата на дарението насетне собствеността върху процесния апартамент е разпределена, както следва: 5/6 ид.ч. за В. С. Н. и 1/6 ид.ч. за Н. С. Н.. Тази промяна в собствеността е настъпила inter vivos и изключва възможността при смъртта на Й.И. С.а (26.03.2023 г.) да се наследяват от нея 4/6 ид.ч. от имота, тъй като към този момент тя вече не е била собственик на тези идеални части от апартамента. За периода до 26.03.2023 г. обаче съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител по смисъла на закона е вещния ползвател Й.И. С.а – но не като собственик, а като титуляр на вещно право на ползване, запазено при прехвърлянето на ид. й ч. чрез дарение. След 26.03.2023 г. правото на ползване е погасено, поради задължени остават за заплащане на задължението остават наследниците й В. С. Н. и Н. С. Н. – при съотношение всеки по ½ част.

От изложеното следва изводът, че между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот са ответниците – по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответниците – да заплащат нейната стойност.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания в условието на т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда дали ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода до процесния имот и в какви количества, доколкото тези факти са обявени за безспорни между страните.

С оглед изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, в която е прието за установено, че Н. С. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 516,54 лв. - главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.10.2018 г. – 30.04.2020 г., сумата 17,43 лв. за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.11.2021 г., до окончателното им изплащане и сумата 83,87 лв. законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. - 27.10.2021 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия. Същият претендира разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Същото следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал.1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 55 евро в тежест на въззивника с оглед липсата на правна и фактическа сложност на производството.

С оглед, че след датата на въвеждане на еврото (01.01.2026 г.) валутата на Република България е еврото (чл. 4 ЗВЕРБ), а левовите стойности по съществуващи правни инструменти се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране (чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ), съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).

С оглед принципите на информираност и прозрачност (чл. 8 и чл. 10 ЗВЕРБ), съдът намира за уместно в диспозитива да посочи и левовия еквивалент на присъдените суми към датата на превалутиране, като това няма самостоятелно осъдително значение, а цели яснота за страните.

Воден от гореизложеното, съдът