Решение № 227 от 8.5.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 396/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с жалба с вх. № 00077/05.01.2026 г., депозирана от Г. Р., чрез адв. Й. Й., срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2025 г. по изп. дело № 20138090401350 по описа на ЧСИ Силвия Косева, с рег. № 809, район на действие Окръжен съд – Велико Търново. В жалбата се твърди, че жалбоподателката не е била уведомена за това, че притежаваният от нея и съпруга й в режим на съпружеска имуществена общност имот, находящ се в с. Раданово е изнесен на публична продан. Посочва, че на 23.12.2025 г. е изпратила молба до ЧСИ С. Косева, с която е направено запитване за образувани срещу нея или съпруга й изпълнителни дела и защо имотът им се продава на публична продан. Твърди, че не е получила отговор, но на същия ден е била посетена от връчител на кантората, като й било връчено Съобщение за изготвено постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 33798/17.12.2025 г. Посочва, че в този момент за първи път е разбрала, че срещу съпруга й има образувано през 2013 г. изпълнително дело, като неговите ½ ид.ч. от имота са продадени на „Е..“ ЕООД за сумата от 3807 лв. Излага доводи, че в нарушение на чл. 503 и чл. 505 ГПК не е уведомена за насочване изпълнението срещу имота и за проведената публична продан, поради което не е могла да упражни правото си на изкупуване, което счита за съществена част от наддаването по смисъла на т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, счита, че наддаването не е надлежно, а постановлението за възлагане подлежи на отмяна. Посочва, че съдебният изпълнител е допуснал процесуални нарушения като е извършил множество изпълнителни действия без изрично уведомяване на съпруга недлъжник, а именно: налагане на възбрана, насрочване и извършване на опис на недвижим имот, определяне на пазарна оценка, насрочване на множество публични продани, което е довело до значително намаляване цената на имота и е препятствало възможността й да упражни правото си на изкупуване. Моли обжалваното постановление да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор от „Е..“ ЕООД, ЕИК .., в който се заема становище за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност – неоснователност. Посочва, че изложените в жалбата доводи не попадат в лимитативно изброените основания за обжалване, уредени в чл. 435 ГПК. Посочва, че жалбоподателката е била уведомена по реда на чл. 44, ал. 2 ГПК, което тя е приела поради честото си отсъствие. Счита, че изготвеният от връчителя протокол по чл. 44, ал. 2 ГПК съставлява официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно обективираните в него факти. Посочва, че жалбоподателката е била уведомена надлежно и е имала възможност да упражни правото си на изкупуване. Счита, че това дали съпругът недлъжник е упражнил правото си на изкупуване не се отразява на надлежното наддаване при публична продан, нито на най-високата предложена цена. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, а в условията на евентуалност да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор от „Ю..“ АД, ЕИК .., в който се заема становище за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност – неоснователност. Посочва, че обжалваните действия не попадат в предметния обхват на чл. 435, ал. 3 ГПК, както и че съпругата на длъжника не е легитимирана да подава жалби срещу действията на ЧСИ. Счита, че дори правата на съпруга-недлъжник да са накърнени, пороци на предходни действия не могат да се релевират чрез жалба срещу постановление за възлагане. Посочва, че от материалите по делото се установява, че ЧСИ е изпълнил задължението си да уведоми съпруга-недлъжник за извършения опис и публична продан, поради което и не са накърнени правата й по чл. 502- 505 ГПК. Счита, че са спазени всички законови изисквания при извършване на публичната продан, поради което моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, а в условията на евентуалност – да бъде отхвърлена като неоснователна. По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Силвия Косева, като се заема становище за недопустимост, а в при условията на евентуалност – неоснователност на жалбата. Посочва, че възражения, свързани с връчване на съобщения по делото, вкл. от съпруг съсобственик, не попадат в предметния обхват на чл. 435, ал. 3 ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че само действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения и действията на страните с право на изкупване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. Посочва, че под действия на страните с право на изкупуване се има предвид действията им при провеждане на самата публична продан, а не действия на съдебния изпълнител предхождащи публичната продан. С оглед изложеното, счита жалбата за недопустима, тъй като се позовава на нарушения, които не са свързани с надлежното извършване на публичната продан. В случай, че жалбата бъде приета за допустима, моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че съпругът недлъжник е бил уведомен надлежно по телефон, като са изпълнени законовите изисквания в тази насока, както и изискванията, свързани с редовността на депозираните наддавателни предложения и провеждането на публичната продан. Великотърновският окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл. 435, ал. 3, във вр. чл. 503, ал. 3 ГПК, съгласно които длъжникът/съпругът недлъжник може да обжалва: 1. постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публична продан не е извършено надлежно и 2. имуществото не е възложено по найвисоката предложена цена. В жалбата се излагат доводи, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, като дали конкретните оплаквания, изложени в жалбата водят до извод за незаконосъобразност на възлагането е въпрос по основателността на жалбата, а не нейната допустимост. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. По същество настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Под ненадлежно извършено наддаване законът има предвид нарушения на самата наддавателна процедура, а не нарушения в действия, предхождащи тази процедура. Проверката, която съдът извършва по отношение на постановлението за възлагане, се свежда до спазване на процедурата по наддаването, т.е. дали са изпълнени разпоредбите на чл. 489 и чл. 490 ГПК, дали имуществото е възложено по най-високата предложена цена и дали наддавателните предложения са отговаряли на изискванията на чл. 492 ГПК . Действията на съдебния изпълнител, предхождащи проданта – определяне на начална цена, надлежното уведомяване на страните за извършената оценка на недвижимия имот и за насрочената публична продан, оценката на имуществото и т.н. - единствено подготвят наддаването, но не са част от него и като такива излизат извън обхвата на допустимата съдебна проверка. В този смисъл са и разрешенията, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, според което част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на самото наддаване. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Нарушаване на процедурата по наддаване е налице тогава, когато в него са участвали лица, които нямат право да наддават, ако не са спазени изискванията за подаване на наддавателно предложение в запечатан плик с посочване цифром и словом на предложената цена, ако предложението е подадено след изтичане на срока за това, имотът е възложен на лице, което не е внесло задатък, не е зачетено основателно искане за възлагане от лице с право на изкупуване – чл. 505, ал. 2 ГПК, чл. 354 ГПК. От изложеното следва, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК подлежат единствено тези действия, които са част от наддаването или са довели до това имуществото да не бъде възложено по най-високата предложена цена. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 505, ал. 2, вр. чл. 489 ГПК следва, че правото на съпруга-недлъжник да обжалва постановлението за възлагане възниква само ако той редовно участва в наддаването, подавайки валидно наддавателно предложение и внасяйки задатък, което в случая не е налице, съответно ако е направено искане за възлагане, което неоснователно не е съобразено от съдебния изпълнител. Следователно всички други подготвителни действия, включително тези, свързани с уведомяване на съпруга-недлъжник за насочване на изпълнението спрямо имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, не са предмет на проверка в производството по чл. 435, ал. 3 ГПК и не могат да обосноват незаконосъобразност на постановлението за възлагане. Съпругът недлъжник може да обжалва постановлението за възлагане в случай, че е упражнил правата си по чл. 503, ал. 4 ГПК и е участвал в наддаването, като се позове на някой от пороците, посочени в тълкувателното решение, които се явяват обуславящи за надлежното извършване на наддаването. В случая жалбоподателката, се позовава на ненадлежно извършена наддавателна процедура, тъй като е съпруга на длъжника, но твърди, че в нарушение на чл. 503, ал. 1 ГПК не е уведомена за насочване на изпълнението спрямо недвижим имот, притежаван от нея и длъжника в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и е възпрепятствана да упражни правата си по чл. 505 ГПК. В жалбата не се съдържат конкретни доводи съгласно посочените по-горе нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на постановлението за възлагане, поради което и жалбата се явява неоснователна. На следващо място, съдът намира, че в случая съпругът-недлъжник е бил надлежно уведомен за несочените срещу процесния имот изпълнителни действия. Видно от материалите по делото, жалбоподателят е уведомен за извършването на опис и публични продажби по реда на чл. 43, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 1 ГПК, като съобщенията са връчени на Иван Русинов /длъжник по изпълнителното дело и съпруг на жалбоподателката/ на общия им адрес съгласно приложена справка от НБД. Останалата част от съобщенията, включително по отношение на насрочената публична продан, са връчвани по реда на чл. 44, ал. 2 ГПК по телефон /л. 1402-1404/. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС връчването по телефон, уредено в чл. 44, ал. 2 ГПК е допустимо в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие - насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности и др. Съдът намира, че в случая са били налице предпоставките за уведомяване на съпруга недлъжник по реда на чл. 44, ал. 2 ГПК, тъй като от материалите по делото се установява, че тя често отсъства, поради което и уведомяването й по телефон се явява допустимо. За извършеното връчване е съставен протокол от служител по връчването, в който е удостоверено дата и час на връчване, телефонен номер и лице, на което се връчва, както и изходящ номер на документа, който се връчва. В тази връзка, съдът намира, че съпругът-недлъжник е уведомен за насрочената публична продан, както и за предходните изпълнителни действия, касаещи процесния недвижим имот, поради което и същата е можела да упражни предоставените и права във връзка с осуетяване на публичната продан или реализиране правото й на изкупуване. С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото, в полза на „Е..“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 евро. Водим от горното, съдът