Решение № 1246 от 26.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7661/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5157/22.03.2024 г. по гр.д. № 18823/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, са уважени частично субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 82 ЗЗД , за осъждане на ответника „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, да заплати на всеки от ищците Д. Й. С., ЕГН ••••••••••, и М. Й. С., ЕГН ••••••••••, по 5632,46 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди /загуби/ от договорно неизпълнение, и по 332,38 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ от договорно неизпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2023 г., до окончателното им изплащане.

С решението са отхвърлени всеки от исковете за обезщетение за претърпени имуществени вреди /загуби/ от договорно неизпълнение за горницата над 5632,46 лв. до пълния предявен размер от 7167,62 лв. като неоснователни.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като

ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на всеки от ищците по 1292,38 лв., а ищците са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ответника сумата от 600 лв. (по 300 лв. всеки) и от 81,87 лв. (по ½ за всеки).

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Банка ДСК“ ЕАД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в уважителната част, както и за нарушение на материалния и процесуалния закони. Въззивникът излага съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички направени правоизключващи възражения, както и всички събрани по делото доказателства. Сочи аргументи, че наследодателят на въззиваемите е бил в неизпълнение, като не осигурил достатъчна наличност по сметката, която да надвишава сумата на наложен запор. Поради това отговорността на въззивника напълно или частично отпадала, тъй като необходимото съдействие, което наследодателят на въззиваемите е следвало да предостави, не било осъществено. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормите на чл. 83, ал. 4 ЗПУПС и чл. 10, ал. 1 и 2 Наредба № 3 на БНБ вр. чл. 84, ал. 1 ЗПУПС. Не била налице хипотеза за изричен отказ да извърши платежно нареждане, а последното не следвало да се счита за получено от ответното дружество. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Д. Й. С. и М. Й. С., с който я оспорват като неоснователна. Считат, че решението на първоинстанционния съд в осъдителната част е правилно и законосъобразно. Излагат съображения, че техният наследодател не е бил в неизпълнение на свое задължение по правоотношението, което да е в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на банката. Сочат, че съгласно съставеното между наследодателя на въззиваемите и банката нареждане за периодични преводи с бъдеща дата за изпълнение банката е следвало до 25-то число на всеки месец да извършва паричен превод в размер на 5,55 лв., а в случай че няма наличност към тази дата, в срок от 20 дена банката е следвало да изпълни операцията при постъпване на достатъчно средства по сметката. Сочат аргументи, че след като на 25.11.2021 г. не е имало достатъчна наличност по сметката, доставчикът на платежни услуги е следвало да съобщи на наредителя за отказа от изпълнение на платежното нареждане и причините за същия. Подробно оспорват възраженията на въззивника, че платежното нареждане не е получено от последния. Посочват, че наследодателят на въззиваемите е извършил две тегления на каса на банката в периода от 20 дена, в който банката е следвало да търси наличност по сметката, за да изпълни нареждането. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК по делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от Д. Й. С. и М. Й. С., с която насрещните въззивници излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, както и противоречие с материалния закон. Излагат подробни съображения, че претенцията им е доказана по основание и по размер, но първоинстанционният съд неправилно е уважил частично иска. Сочат, че било уговорено при настъпване на застрахователно събитие „смърт“, застрахователят следвало да заплати застрахователната сума в размер, равен на размера на отпуснатия на наследодателя на насрещните въззивници кредит – 15 000 лв. Така мотивирани, молят първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК по делото е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от насрещния въззиваем „Банка ДСК“ АД, с който я оспорва като неоснователна. Насрещният въззиваем излага аргументи, че е била налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението на „Банка ДСК“ АД. Счита, че първата инстанция е установила остатъка от кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие и този размер отговаря на имуществените вреди, претърпени от насрещните въззивници. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 07.04.2023 г., уточнена с молби от 02.06.2023 г. и от 21.06.2023 г., с която са предявени субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на всеки от ищците Д. Й. С. и М. Й. С. по 7167,62 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди /загуби/ от договорно неизпълнение, и по 332,38 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ от договорно неизпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2023 г., до окончателното им изплащане.

Ищците извеждат субективните си права от твърдения, че техният наследодател Й. С. Й. е сключил договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2019 г. с ответното дружество, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 15 000 лв. Кредитополучателят изявил и желание да бъде включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот“ за срок от 25.03.2019 г. до датата на изтичане на срока на договора за кредит. Застраховката покривала риск „Смърт“, при настъпването на който застрахователят следвало да заплати на банката оставащите дължими суми по кредита – главница, лихви и разноски към датата на смъртта, но не повече от 15 000 лв. – застрахователната сума, а на наследниците следвало да заплати разликата до 15 000 лв. Уговорена била застрахователна премия в размер на 5,55 лв. месечно, за което кредитополучателят наредил на банката да извършва ежемесечен превод на 25-то число за тази сума. Банката извършвала преводи от 25.03.2019 г. до 25.11.2021 г. На 06.05.2022 г. кредитополучателят починал вследствие на онкологично заболяване, диагностицирано след сключване на договорите. Застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение с мотив, че след 25.11.2021 г. застрахователна премия не е заплащана. Поддържа се, че в сметката на наследодателя е имало достатъчна наличност, но банката не е извършвала преводи след посочената дата. Сочи се, че ответното дружество не е имало основание да не извърши преводите, както и че не е уведомило защо е направен отказ. Това поведение на банката довело до причиняване на имуществени вреди на ищците.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба банката е оспорила претенциите на ищците. Не са оспорени обстоятелствата, че договор за кредит и за застраховка са сключени, както и че е наредено ежемесечно извършване на превод в размер на 5,55 лв. Банката твърди, че следвало да извършва превода след като се погасят дължими суми по кредити, такси, директни дебити и запори. Към 25.11.2021 г. не е имало достатъчна наличност по сметката, поради което превод не е извършен. Поддържа, че на 18.11.2021 г. е получено запорно съобщение от ЧСИ Е.Д., с което последният е наложил запор на всички сметки на Й.. На 17.01.2022 г. било изпълнено задължението, заради което бил наложен запорът. Запорът бил вдигнат на 27.01.2022 г. На 24.11.2021 г. Й. бил уведомен за наложения запор. Посочва, че Й. е извършвал тегления на каса до максимално допустимия размер на запора, вследствие на което не оставало достатъчно покритие за извършване на ежемесечния превод. Оспорва наличието на противоправно поведение – виновно неизпълнение на задължение на ответното дружество, както и на причинно-следствена връзка между поведението на банката и твърдените вреди.

По делото са безспорни обстоятелствата, а и се установяват от приетите по делото доказателства, че на 25.03.2019 г. Й. Й. е сключил договор за кредит за текущо потребление с ответника, по силата на който на същия е отпуснат кредит в размер на 15 000 лв.; че Й. е дал своето съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ срещу ежемесечна премия в размер на 5,55 лв. (0,037 % от застрахователната сума в размер на 15 000 лв.); че Й. е наредил на ответното дружество да прави ежемесечен превод на сумата от 5,55 лв. за погасяване на задължението за застрахователна премия; че кредитът е обезпечен със залог върху вземания на залогодателя за трудово възнаграждения и други вземания по трудовото правоотношение между него и НОИ; че Й. Й. е починал на 05.06.2022 г., а негови наследници са ищците в настоящото производство – М. и Д. С.и, син и дъщеря на починалия, както и че „Групама Животозастраховане“ ЕАД е отказало да заплати застрахователно обезщетение с аргумент, че след 25.11.2021 г. сертификат № В0004289030190325 е бил прекратен поради неплащане на застрахователна премия.

Видно е от Сертификат № В0004289030190325 за застраховано лице по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, че „Групама Животозастраховане“ ЕАД в качеството на застраховател застрахова живота, здравето и телесната цялост на застрахования – Й. С. Й.. Застрахователната сума е 15 000 лв., а началото на застрахователното покритие е 25.03.2019 г., като същото влиза в сила след плащане на първата годишна премия или първата вноска по сертификата. Уговорено е, че застрахователната премия се плаща ежемесечно, а размерът е 0,037 % от застрахователната сума – или 5,55 лв., въз основа на нареждане за периодичен кредитен превод. При неплащане на първата вноска застрахователното покритие не влиза в сила, а 25 дена след датата на падежа сертификатът се прекратява. При неплащане на последваща вноска на падежа сертификатът се прекратява след изтичане на 25 дена от падежа, а допълнително изрично писмено изявление от страна на застраховащия или застрахователя до застрахования не е необходимо. Ако застрахователното събитие настъпи преди прекратяване на сертификата, смята се, че действието на индивидуалното застрахователно покритие е прекратено. Уговорено е, че при настъпване на покрит риск „Смърт“ на застрахования кредитополучател застрахователят изплаща на ползващите се лица застрахователна сума, както следва: на застраховащия: застрахователно обезщетение в размер до остатъка по кредита, вкл. главница, лихва и разноски към датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума; на законните наследници на застрахования кредитополучател – застрахователно плащане в размер на разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ главница, лихва и разноски към датата на смъртта на застрахования. Когато законните наследници са повече от едно лице, дължимото застрахователно плащане се разпределя поравно между тях.

В изпълнение на задължението за изплащане на застрахователна премия кредитополучателят Й. Й. е наредил на ответното дружество да извършва периодични кредитни преводи с бъдеща дата на изпълнение. Нареждането е от 25.03.2019 г. и е за 5,55 лв., които трябва да се превеждат на „Групама Застраховане“ ЕАД на 25-то число ежемесечно. Предвидено е допълнително търсене на средства – 20 дена след датата на падежа, ако тогава не е имало достатъчно наличност по сметката на застрахования. Преводът се извършва при достатъчна наличност след погасяване на дължимите суми по кредити, такси, постъпили нареждания за събиране на суми по дадени от него съгласия за плащане и запори.

От доказателствата по делото се установява, а и не е спорно, че на 18.11.2021 г. ответникът е получил запорно съобщение от ЧСИ Е.Д., с което е наложен запор върху банковите сметки на Й. Й. до сумите от 671,35 лв. – главница, ведно със законна лихва от 12.11.2021 г., и 466,97 лв. – такси по изпълнението и разноски. В отговор банката е изпратила писмо с изх. № 17- 10-171116/1/18.11.2021 г., адресирано до ЧСИ Д., с което уведомява последната за откритите банкови сметки на Й., както и че е наложен запор върху същите. На 27.01.2022 г. ответното дружество е получило съобщение за вдигане на запора.

По делото са приети като писмено доказателство Общи условия на „Банка ДСК“ АД за предоставяне на платежни услуги, в сила от 01.09.2021 г.

Първоинстанционният съд е цитирал релевантните разпоредби на общите условия:

Т. 19.6. – Платежни услуги се предоставят и платежни операции се изпълняват до размера на достъпната наличност по сметката, формирана от собствени средства на клиента и кредит – овърдрафт, ако има предоставен такъв.

Т. 19.7. – Наличността по сметката е възможно да бъде превишена в резултат от събиране на дължими такси и комисиони, изпълнение на наредени операции (в това число и операции, за изпълнение на които Клиентът е дал съгласие на получателя, както и off-line операции), вкл. и чрез инструмент за отдалечен достъп и др. Когато по сметката има договорен овърдрафт, превишението се оформя като неразрешен овърдрафт, който се олихвява с договорения лихвен процент за кредита – овърдрафт и санкционираща надбавка за забава. Когато по сметката няма договорен овърдрафт, превишението се оформя като неразрешен овърдрафт, който се олихвява с фиксиран лихвен процент за неразрешен кредит овърдрафт, обявен в Лихвения бюлетин на Банката, действащ към датата на начисляване на лихвата.

Т. 31. – Банката предоставя следните видове платежни услуги: а) услуги, свързани с внасяне и теглене на пари в брой; б) изпълнение и получаване на налични парични преводи; в) изпълнение и получаване на кредитни преводи; г) изпълнение и плащане на директни дебити; д) изпълнение на операции с инструменти за отдалечен достъп до сметка; е) услуги по иницииране на плащане; ж) услуги по предоставяне на информация за сметка.

Т. 32. – Начинът, редът, условията и сроковете за предоставяне и изпълнение на платежните услуги се съдържат в настоящата Глава „ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ“, както и в Раздели „Дебитни и кредитни карти“, „Отдалечен достъп до платежна сметка, за предоставяне на потвърждение за наличност по сметка, на услуги по иницииране на плащане и на информация за сметка“ и „Електронни канали“ от тези Общи условия, уреждащи конкретни особености на операциите с инструменти за отдалечен достъп или чрез доставчик на платежни услуги по иницииране на плащане.

Т. 33. – Банката предоставя платежна услуга само въз основа на платежно нареждане, отправено към нея, за изпълнението на платежна операция.

Т. 34. – Банката изпълнява платежни операции само по нареждане на Клиента или с предварителното му съгласие до размера и при условията, поставени от него, а при операции с инструмент за отдалечен достъп – и съобразно размера на определените по него лимити, ако има такива, освен при принудително изпълнение по установения със закона ред и в случаите на служебен коригиращ превод.

Т. 36. – За осигуряване на точното изпълнение на платежните нареждания, в зависимост от вида платежна услуга, Клиентът трябва да предостави на Банката най-малко IBAN или друг уникален идентификатор на сметката на платеца, от която нареждането трябва да бъде изпълнено и/или IBAN или друг уникален идентификатор на сметката на получателя, която трябва да бъде заверена.

Т. 37. – Платежните нареждания се изпълняват само ако по сметката, вкл. договорения кредит овърдрафт (ако има такъв), има достатъчна наличност за пълно изпълнение на нареждането. Средствата, които са заделени в компоненти на сметката не се отчитат. При недостиг на средства за изпълнение на платежно нареждане не се извършва частично изпълнение, с изключение на случаите на изпълнение на служебен коригиращ превод.

Т. 39. – Платежните нареждания се изпълняват по хронологичен ред на постъпването им в Банката. Когато датата на изпълнение, посочена от Клиента, респективно датата на изпълнение по т. 51. е работен ден – еднократните преводи, постъпили с текуща дата на нареждането, се изпълняват преди предходно постъпили нареждания за периодични преводи или преводи с бъдеща дата на изпълнение.

Т. 39.1. – Клиентът не може да отмени нареждане след получаването му в Банката. Когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя (директен дебит и операции с банкова карта) или чрез получателя (операции с банкова карта), Клиентът-платец не може да отменя нареждане след предаването му или след като е дал съгласие за изпълнение на операцията в полза на получателя. При директен дебит Клиентът, ако е платец по операцията, може да отмени нареждане най-късно до края на работния ден, предхождащ уговорения ден за задължаване на сметката му. След изтичането на тези срокове, но не по-късно от заверяване на сметката на получателя, нареждане може да бъде отменено само със съгласието на Банката, а в случаите на изречение 2 и изречение 3 на настоящата точка се изисква и съгласието на получателя. Посоченото в предходното изречение не се прилага в случаите на незабавни плащания.

Т. 40.2. – Банката не изпълнява платежни нареждания при отказ или непредоставяне от страна на Клиента на поисканите от Банката информация и/или документи по т. 40.1. В този случай Банката не носи отговорност за претърпени вреди в резултат на неизпълнение на нареждането.

Т. 41.1. – Банка ДСК не изпълнява платежни нареждания, свързани по какъвто и да е начин с физически лица, юридически лица, организации, образувания или държави/юрисдикции, спрямо които има наложени санкции или на които не е разрешено да се предоставят финансови услуги по силата на резолюции на Съвета за сигурност на ООН или актове и решения на органи на Европейския съюз, приети във връзка с борбата срещу финансирането на тероризъм и предотвратяване разпространението на оръжия за масово унищожение или във връзка с изпълнението на други цели на международната общност.

Т. 41.2. – Банката не изпълнява платежни нареждания, свързани с лица или държави/юрисдикции, спрямо които има наложени санкции от Office of Foreign Assets Control of the U.S. Department of Treasury (OFAC). Клиентът е длъжен да обезщети Банката за всички разходи и/или вреди, включително имуществени санкции, във връзка с подаденото от него нареждане, в случай че такива са били претърпени/наложени.

Т. 45.1. – Банката няма право да откаже изпълнението на платежна операция, освен в случай на ограничения съгласно действащото законодателство, приложимите правила за изпълнение на съответната операция, договора за откриване и обслужване на сметката и тези Общи условия.

Т. 45.2. – Когато Банката откаже изпълнението на платежна операция, уведомява Клиента за причините за отказа и процедурата за поправяне на фактическите грешки, ако са налице такива, в сроковете за изпълнение на операцията, освен ако е налице забрана за предоставянето на подобна информация съгласно друг закон или акт на Европейския съюз.

Т. 56.1. – Периодичните и еднократни преводи с бъдеща дата на изпълнение се изпълняват от Банката след края на работния ден за всички офиси на Банката, на посочената от Клиента дата за изпълнение или работния ден, в който е настъпило поставено от Клиента условие.

Т. 56.4. – Ако посочената от Клиента дата или ден за изпълнение на кредитен превод с бъдеща дата или периодичен кредитен превод е неработен ден, преводът се изпълнява в следните срокове:

Т. 56.4.1. – от сметката на наредителя – в последния работен ден, предхождащ посочената от клиента дата на изпълнение, в случай че към този ден/дата по банковата сметка на клиента има достатъчна наличност за изпълнение на превода;

Т. 56.4.2. – по сметката на получателя: - За вътрешнобанков превод – в момента на задължаване на сметката на наредителя; - За междубанков превод –с вальор първия следващ работен ден.

Т. 64.1. – Банката блокира инструмент за отдалечен достъп по желание на Клиента въз основа на подадено от него искане, както и в следните случаи: а) при получаване на уведомление от Клиента, упълномощено от него лице или трето лице в случаите на т. 63.3.; б) при налагане на запор по сметката на Клиента – до размера на задължението по наложения запор.

По делото са изслушани заключения на съдебносчетоводна експертиза и на допълнителна съдебносчетоводна експертиза.

По основната експертиза вещото лице констатира, че към 25.11.2021 г. в сметката на Й. Й. няма налични средства за погасяване на задължението в размер на 5,55 лв. Салдото на 24.11.2021 г. е било отрицателно – -1189,07 лв. В забележка вещото лице е посочило, че от 22.10.2019 г. Й. Й. има разрешен кредит овърдрафт по тази разплащателна сметка в размер на 1200 лв., който не се включва в извлечението по сметката. Когато салдото стане отрицателно, автоматично се усвоява сума по овърдрафта. Наличността по сметката (салдото) не обхваща размера на запора от 1138,32 лв., а от овърдрафта не може да се изпълнява запор. По-нататък вещото лице е установило, че в следващите 20 дена след 25.11.2021 г. не е имало наличност за погасяване на задължението в размер на 5,55 лв. Към 07.12.2021 г. е имало наличност, но тя не е била достатъчна за погасяване на запора, след което да се излъчи превод за 5,55 лв. За периода от 28.03.2019 г. до 01.11.2021 г. банката е изпълнявала преводите за застрахователни премии на обща стойност 177,60 лв., като последното плащане на сума в размер на 5,55 лева е на 25.10.2021 г. Вещото лице е посочило, че към датата на смъртта на Й. Й. задълженията м у по процесния кредит са възлизали на 11 264,92 лв. (11 206,87 лв. за главница, 57,63 лв. за договорна лихва и 0,42 лв. за мораторна лихва). Наложеният запор върху вземанията по банковата сметка е в размер на 1138,32 лв. (671,35 лв. + 466,97 лв.). Вещото лице дава заключение, че Й. Й. е извършил 6 касови тегления в общ размер от 1329,94 лв. в периода от 18.11.2021 г. до 17.01.2022 г. Вещото лице обяснява, че когато салдото е нулево или отрицателно, системата на банката не допуска теглене от банкомат, затова тегленията са извършени на каса. За извършеното касово теглене на 02.12.2021 г. в размер на 232 лв. в банков офис на ВМА, за касово теглене на 07.12.2021 г. в размер на 237 лв. в банков офис на Руски паметник и за касово теглене на 14.12.2021 г. в размер на 128 лв. в банков офис ВМА няма достатъчна наличност към датата на трансакцията.

В допълнителното заключение вещото лице посочва, че несеквестируемия доход на Й. Й. за месец ноември 2021 г. е 822,74 лв. Й. е получавал пенсия в размер между двукратния и четирикратния размер на минималната работна заплата, поради което половината от същата е представлявала секвестируем доход, съответно другата половина – несеквестируем. Източникът на средства по сметката в периода от 07.12.2021 г. до 14.12.2021 г. е бил от пенсия от НОИ за месец декември 2021 г. (1645,48 лв.) и обезщетение от НОИ за месец декември 2021 г. (135,63 лв.) в общ размер от 1781,11 лв. От тази сума автоматично е погасено задължение по усвоен овърдрафт в размер на 1204,04 лв., сума за месечна такса в размер на 4,95 лв., както и са направени тегления на каса на 07.12.2021 г. в размер на 237 лв. и на 14.12.2021 г. в размер на 128 лв. Двете тегления са част от несеквестируемия му доход. На 09.12.2021 г. е удържана сумата от 37,52 лв. – за погасяване на кредита за текущо потребление. За периода от 07.12.2021 г. до 14.12.2021 г. не е имало превод към ЧСИ. Вещото лице констатира, че с отпуснатия овърдрафт по разплащателната сметка в размер на 1200 лв. в периода от 22.10.2019 г. насетне са погасявани задължения по процесния кредит, включително и застраховката в размер на 5,55 лв. За периода на запора – от 18.11.2021 г. до 27.01.2022 г., банката не може да ползва овърдрафта за погасяване на задължения по кредита, поради което е преустановено плащането на застрахователната премия.

В съдебно заседание, проведено на 21.02.2024 г., вещото лице посочва, че като се съберат всички болднати суми и се извадят от общо постъпилата сума, остава наличност.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Насрещната въззивната жалба е подадена в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество на спора съдът приема следното:

Съдът е сезиран със субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, като за основателността на същите в доказателствена тежест на ищците е да докажат в условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) че между наследодателя им и ответната страна е съществувало валидно облигационно отношение по силата на договор за кредит за текущо потребление със съдържание, описано в исковата молба; 2) задължение на ответната страна да извършва ежемесечен паричен превод на 25-то число в размер от 5,55 лв. в полза на „Групама Животозастраховане“ ЕАД за погасяване на застрахователна премия по групов договор за застраховка „Живот, свързан с банков кредит“; 3) че наследодателят на ищците е бил изправна страна по договора; 4) че в резултат на виновното неизпълнение на задължението на ответната страна за извършване на паричен превод в полза на застрахователя в размер на 5,55 лв. на 25.11.2021 г. или в последващите 20 дена застрахователното покритие е отпаднало; 5) че ищците са претърпели имуществени вреди вследствие на прекратената застраховка – претърпени вреди и пропуснати ползи в размерите, посочени в исковата молба; 6) задължение на банката за уведомяване, че по сметката няма достатъчно наличност; 7) причинно-следствена връзка между поведението на ответника и претърпените вреди.

При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже надлежно изпълнение на задълженията си по договора, както и останалите си възражения – че не е имало наличност по сметката на застрахования наследодател в периода, в който е следвало да бъде заплатена застрахователната премия, и така не е имал задължение да превежда сума за застрахователна премия.

По-горе бяха посочени безспорните обстоятелства по делото, като спорните въпроси се свеждат до това, което е посочено и от първоинстанционния съд в обжалваното решение – при какви условия е следвало банката да извърши превода в полза на застрахователя на 25.11.2021 г.; имало ли е наличност по сметката на наследодателя на ищците в размер на минимум 5,55 лв. на тази дата и в следващите я 20 дена; налице ли е отказ на банката да извърши превод и ако да – следвало ли е банката да уведоми титуляря на сметката за това обстоятелство.

По делото се установи, че с Преводно нареждане от 25.03.2019 г. Й. Й. е наредил на ответното дружество да извършва ежемесечни преводи на 25-то число в полза на „Групама Застраховане“ ЕАД в размер на 5,55 лв. Предвидено е, че преводите се извършват при достатъчна наличност след погасяване на дължимите суми по кредити, такси, постъпили нареждания за събиране на суми по дадени от титуляря на сметката съгласия за плащане и запори. Предвидено е също и допълнително търсене на средства – 20 дена след датата на падежа, ако тогава не е имало достатъчно наличност по сметката на застрахования, отново при достатъчна наличност.

Въззивникът ответник не е изложил конкретни оплаквания срещу констатациите на съда по отношение на липсата на налични средства в банковата сметка на наследодателя на ищците Й. Й., поради което и доколкото съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, когато контролира правилността на решението, въззивният съд не следва да обсъжда същото по този въпрос. В този смисъл Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. В насрещната въззивна жалба на ищците също не са релевирани оплаквания срещу тези констатации на съда.

Следователно по делото е установено, че на 25.11.2021 г. и в периода от 20 дена след това по сметката на Й. Й. не е имало достатъчно наличност, от която да бъде извършен преводът в полза на застрахователното дружество в размер на 5,55 лв.

По другия спорен въпрос – налице ли е отказ от страна на ответника да извърши превод към застрахователното дружество и ако да – следвало ли е да уведоми титуляря на сметката за това обстоятелство, въззивният съд намира следното:

Съгласно § 1, т. 33 ДР ЗПУПС „Платежно нареждане“ е всяко

нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция.

Съгласно § 1, т. 19 ДР ЗПУПС „Кредитен превод“ е национална или презгранична платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане.

Съгласно § 1, т. 21 ДР ЗПУПС „Нареждане за периодични преводи“ е разпореждане на платеца до доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, да извършва кредитни преводи на редовни интервали или на предварително определени дати.

Чл. 83, ал. 1 ЗПУПС гласи, че моментът на получаване на платежното нареждане е моментът, в който доставчикът на платежни услуги на платеца получава платежното нареждане по договорените между страните ред и начин за получаване на платежното нареждане. Сметката на платеца не се задължава преди получаването на платежното нареждане. Ал. 4 на същия член предвижда, че когато ползвателят на платежни услуги, който подава платежно нареждане, и неговият доставчик се уговорят платежното нареждане да бъде изпълнено на определен ден или в деня, следващ изтичането на определен срок, или в деня, в който платецът предостави на своя доставчик на платежни услуги необходимите средства за изпълнение на нареждането, за момент на получаване на платежното нареждане се смята уговореният ден, а когато този ден не е работен за доставчика на платежни услуги - следващият работен ден.

Чл. 84 ЗПУПС регламентира отказа за изпълнение на платежно нареждане. Ал. 1 предвижда, че когато доставчикът на платежни услуги откаже изпълнението на платежно нареждане или откаже да инициира платежна операция, отказът и ако е възможно, причините за него и процедурата за поправяне на фактическите грешки, довели до отказ, трябва да се съобщят на ползвателя на платежни услуги, освен когато е налице забрана за предоставяне на подобна информация съгласно друг закон или акт на Европейския съюз.

В Общите условия на „Банка ДСК“ АД за предоставяне на платежни услуги също е уговорена хипотезата на отказ за изпълнение на платежно нареждане. Т. 45.2. от същите гласи, че когато Банката откаже изпълнението на платежна операция, уведомява Клиента за причините за отказа и процедурата за поправяне на фактическите грешки, ако са налице такива, в сроковете за изпълнение на операцията, освен ако е налице забрана за предоставянето на подобна информация съгласно друг закон или акт на Европейския съюз. Разпоредбата е почти идентична с чл. 84, ал. 1 ЗПУПС.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти платежното нареждане може да се изпълни само до размера на разполагаемата наличност по платежната сметка, до размера на предоставените средства от ползвателя за изпълнение на платежна операция или до размера на договорения кредит, ако има такъв, или при условията на чл. 13 от Закона за потребителския кредит. Не се допускат частични преводи по отделни платежни нареждания. В случай че условията по ал. 1 не са налице, ал. 2 предвижда, че доставчикът на платежни услуги отказва изпълнението на платежното нареждане, като се прилага чл. 84 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

От съвкупния анализ на посочените разпоредби въззивният съд достига до същия извод, до който е достигнал и първоинстанционният – банката е отказала да осъществи превода поради липса на достатъчно средства в сметката на титуляря както към 25.11.2021 г., така и в периода от 20 дни, следващи 25.11.2021 г. Това е така, тъй като в случая е уговорено платежното нареждане да бъде извършвано на определен ден – 25-то число на месеца, който ден се счита за момент на получаване на нареждането по смисъла на чл. 83, ал. 4 ЗПУПС. В този ред на мисли неоснователно се явява възражението на въззивника ответник, релевирано във въззивната жалба, че платежното нареждане въобще не е получавано, доколкото подобно твърдение противоречи на чл. 83, ал. 4 ЗПУПС. Следва да бъде изрично посочено, че въз основа на платежното нареждане за периодични преводи от 25.03.2019 г. са извършвани преводи в размер на по 5,55 лв. ежемесечно към застрахователното дружество за периода до 25.10.2021 г. вкл., като използваните суми са включително от разрешен на 22.10.2019 г. овърдрафт по разплащателната сметка на кредитополучателя в размер на 1200 лв., видно от заключението на вещото лице. Това означава, че за този предшестващ период банката е осъществявала ежемесечно превода въз основа на процесното платежно нареждане за периодични преводи, поради което не може да бъде споделен доводът, че на 25.11.2019 г. платежно нареждане не е получено.

При осъществяване на отказ за доставчика на платежни услуги – ответната банка, е възникнало задължението да уведоми титуляря на сметката за този отказ и за причините за него – липса на достатъчно средства по сметката. Такова задължение е изрично посочено в чл. 84 ЗПУПС, т. 45.2. от Общите условия и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки. Това законодателно решение и клаузата по общите условия са и житейски оправдани и логични, доколкото последствията при неизпълнение на преводното нареждане могат да доведат до вредни последици за наредителя, включително до отпадане на права, както е в случая. Затова банката като икономически по-силен субект в правоотношението е следвало да положи дължимата грижа и да уведоми Й. Й. за обстоятелството, че не може да извърши преводното нареждане поради липса на достатъчно средства по сметката, за да може последният да предприеме необходимите действия същото да бъде извършено – напр. да внесе по сметката си необходимата сума, за да бъде извършено преводното нареждане. По делото не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства за това, че банката е уведомила кредитополучателя за извършения отказ.

Горните разсъждения водят до извода, че претенцията на ищците е доказана по основание, тъй като въззивникът ответник не е релевирал оплаквания относно констатациите на съда за наличие на причинноследствена връзка между поведението на ответника и причинените имуществени вреди.

Във въззивната си жалба ответното дружество е посочило, че първоинстанционният съд не е изследвал наличието на принос в настъпването на вредоносните последици от поведението на Й. Й., с което не е осигурил достатъчна наличност в сметката си, за да може да бъде извършено преводното нареждане – възражение по чл. 83, ал. 1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че такова оплакване за първи път е релевирано едва с въззивната жалба. В отговора на исковата молба ответното дружество е твърдяло единствено, че поведението на Й. е единствена причина за неизвършването на преводното нареждане и отпадането на застрахователното обезпечение, но не и че същият е допринесъл за същото. Такова възражение е преклудирано, поради което въззивният съд не следва да го обсъжда. Първоинстанционният съд не е извършил процесуално нарушение, като не е обсъдил този въпрос, доколкото същият не е бил сезиран с обсъждането му.

За пълнота на изложението може да се посочи, че възражението е неоснователно, доколкото по делото се установи, че причината за претърпените от ищците вреди е поведението на ответника – неизпълнение на задължението да уведоми наследодателя на ищците за извършения отказ за извършване на преводно нареждане.

По оплакването на насрещните въззивници – ищците в първоинстанционното производство, по отношение на размера на имуществените вреди въззивният съд намира следното:

Заключението по основната съдебносчетоводна експертиза е установила размера на задълженията на Й. Й. по договора за кредит към момента на смъртта му – 11 264,92 лв., от които 11 206,87 лв. за главница, 57,63 лв. за договорна лихва и 0,42 лв. за мораторна лихва. В тази част експертизата не е оспорена и е приета без възражения от страните. Именно тази сума – 11 264,92 лв., „Групама Животозастраховане“ ЕАД е щяло да заплати на банката в изпълнение на задължението си по т. 1.1. от Сертификат № В0004289030190325 – остатъка от кредита, включващ главница, лихва и разноски към датата на смъртта на кредитополучателя, но не повече от 15 000 лв. Горницата над този сбор, дължим на застраховащия – банката, до застрахователната сума от 15 000 лв. е дължим на наследниците на застрахования поравно. Следователно претърпените вреди са в размер на 11 264,92 лв., а пропуснатите ползи – 3735,08 лв. Именно поради тази причина районният съд правилно е присъдил в полза на всеки от ищците по 5632,46 лв. (11 264,92 лв. делено на две) и е отхвърлил исковете за горницата над 5632,46 лв. до претендираните 7167,62 лв. Първата инстанция правилно е присъдила и сумите от по 332,38 лв. за всеки от ищците, представляваща пропуснати ползи, доколкото съдът е ограничен от размера на претенцията, с която е сезиран, съобразно диспозитивното начало по чл. 6 ГПК.

Поради съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на районния първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване. Въззивната жалба на ответника и насрещната въззивна жалба на ищците следва да бъдат

оставени без уважение.

По разноските:

В Определение № 1623/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 4767/2022 г. на III Г.О. на ВКС е посочено следното: „Според константната съдебна практика, намерила израз в определение № 28 от 26.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4596/2019 г., IV г. о.; Определение № 45 от 10.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2779/2020 г., IV г. о., Определение № 12 от 11.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1488/2020 г., I т. о.; определение № 360 от 12.5.2014 г. по ч. т. д. № 1009/2014 г. на ВКС, І т.о. и др., правилото на чл. 78 ГПК за съразмерно заплащане на разноските се прилага и в случаите, когато и двете страни са подали въззивни жалби срещу неизгодната за всяка от тях част от първоинстанционното решение. Ако последното бъде потвърдено т.е. не бъдат уважени жалбите и на двете насрещни страни, искът остава уважен в същата част, поради което ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция съразмерно/пропорционално/ на уважената част от иска, а ищецът – разноските на ответника за въззивното производство съразмерно с отхвърлената с въззивното решение част от иск. Обжалваемият интерес за всяка от страните се определя не само от претенцията, в защита на която е подадена собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по въззивната жалба на противната страна, по която страната се защитава“.

При този изход от въззивното производство право на разноски имат и двете страни.

Въззивникът ответник е претендирал държавна такса в размер на 238,59 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед процесуалните действия, извършени във въззивната инстанция, съдът определя на 200 лв. Държавната такса следва да остане в тежест на страната, тъй като въззивната жалба е оставена без уважение.

Насрещните въззивници ищци претендират разноски в размер на 122,80 лв. за държавна такса и 2520 лв. за адвокатско възнаграждение, за което представят доказателства за заплащане. Държавната такса следва да остане в тежест на страната, тъй като въззивната жалба е оставена без уважение. Срещу претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че наредба от национално ниво, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява реалните пазарни цени на услугите в страната. Следователно НМРАВ има само ориентировъчен характер и съдът не е задължен да се съобразява с посочените в нея минимални размери.

Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС „нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото“. В този смисъл са и Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.

Възражението за прекомерност е неоснователно.

Съобразявайки, че делото се отличава със средна правна и фактическа сложност, както и че пред СГС е проведено едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, както и че адв. П. се е явил в същото, предявени са два кумулативно съединени иска, спорът е със среден материален интерес, съдът приема, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение е именно по 1260 лв. с ДДС за всеки от ищците.

С оглед изхода от въззивното производство на въззивниците ищци следва да бъдат възстановени по 1002,10 лв., а на въззивника ответник – 40,94 лв.

ВАЛУТА:

Чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България гласи, че в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента.

Чл. 5 ЗВЕРБ предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – 1,95583 лева за 1 евро.

Съгласно чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Според чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;

2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Различно закръгляване се допуска само ако ЗВЕРБ или друг закон или правен акт на Европейския съюз го предвижда.

Водим от горното, въззивният съд превалутира всички суми от лева в евро, както следва:

1002,10 лв. – 512,37 евро;

40,94 лв. – 20,93 евро.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд