Решение № 56 от 24.2.2022 г. на Административен съд - Добрич по дело № 5/2022 г.
Административен съд - ДобричАдминистративно24.02.2022reporting judge ТЕОДОРА АНДОНОВА МИЛЕВА
Ruling
ОТМЕНЯ Решение № 2601 48 / 25.1 1.202 1 г. на Районен съд - Добрич, постановено по нахд № 1 92 /202 1 г. по описа на съда. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Добрич. ОСЪЖДА ОД на МВР- Добрич да заплати на А.В.А. ЕГН •••••••••• ••• сумата от 3 00 ( триста ) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Grounds
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на А.В.А. •••, депозирана чрез адвокат М. П. - ДАК, срещу Решение № 2601 48 / 25.1 1.202 1 г. на Районен съд - Добрич, постановено по нахд № 1 92 /202 1 г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20 -08 51 -002 158 от 06.0 1.202 1 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Добрич, с което на А.А., са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Касаторът релевира твърдения за не правилност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Твърди, че не е изяснена фактическата обстановка, като по категоричен начин не се е доказала съставомерността на деянието. Релевира доводи, че показанията на свидетелите са противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Сочи, че неправилно е била ангажирана отговорността му за допуснато нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, доколкото управлението на автомобила е било съобразено с изискванията на закона и с въведеното задължение по използване на обществен път съобразно предназначението му. Моли се прилагане на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Св. Х. – ДАК адвокат Ст. К. – ДАК, които поддържат жалбата на основанията, посочени в нея. Представени са подробни писмени бележки по делото от адв. Ст. К.. Ответната страна, ОД на МВР - Добрич, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Добричка окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна по други съображения: Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 21.12.2020 г. в 11, 48 часа в гр. Добрич, на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Д. Петков“, А.А. като водач на лек автомобил марка „БМВ 523 И“ с ДКН ТХ 9998 АТ управлява автомобила като при движението си по ул. „Отец Паисий“ навлиза в кръгово кръстовище с ул. „Д. Петков“ като умишлено на високи обороти на двигателя поднася автомобила и с действията си не използва пътя по предназначението му. На същата дата - 2 1. 12.2020 г. на касатора бил съставен АУАН № 329373, в който били описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, за нарушена норма е посочена тази по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Водача е подал писмено възражение срещу АУАН, което не е уважено и е издадено наказателното постановление. При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, в АУАН и НП нарушението е описано пълно, точно и ясно и е спазена законовата процедура по констатиране на нарушението, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът приел, че нарушението и нарушителят са безспорно установени, като А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Приел е, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Изложил е и съображения, че наказанието е наложено в предвидения в правната норма размер и по отношение на описаното нарушение не може да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН. с горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП. В хода на първоинстанционното съдебно производство е приет и приобщен към доказателствения материал видеофайл, съхраняван на компютърна конфигурация с №КАТ38- AND, посочен в докладна записка с рег. №851р-289/14.01.2021 г. Решението на РС - Добрич е неправилно. В мотивите на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е изложил установената от него фактическа обстановка, като е посочил, че същата се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, изброил е същите, сред които и диск със запис. Анализирайки събрания доказателствен материал съдът, въз основа на което е формирал и своите правни изводи, отново се е позовал и на представен видеозапис, за който е посочил, че " напълно съответства на показанията на разпитаните свидетели " (л. 70 от делото на РС - Добрич ). Съгласно чл. 84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. Такива особени правила, касаещи процесуалните действия на съда, не са уредени в ЗАНН, поради което намират приложение правилата по НПК и общите принципи, уреждащи наказателния процес. Основно задължение на съда е да осигури разкриването на обективната истина, за което следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК - чл. 13 от НПК. Съгласно правната норма на чл. 104 от НПК, доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от НПК гласи, че доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства. А според, ал. 2 на чл. 105 от НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Съгласно нормата на чл. 106 от НПК, доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс.
Cited provisions
22- чл. 219, ал. 1 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 212 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 104, т. 2 ЗДвП
- чл. 104 НПК
- чл. 105 НПК
- чл. 105, ал. 1 НПК
- чл. 106 НПК
- чл. 13 НПК
- чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК
- чл. 110
- чл. 175, ал. 1
- чл. 208
- чл. 218
- чл. 221, ал. 2
- чл. 63, ал. 1