Решение № 9454 от 20.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 67859/2022 г.

Производството е образувано по осъдителен иск, предявен от Е. Д. М., ЕГН ••••••••••, с адрес в ••••••••••••••••••••••••••••• против С. Й. Л., с адрес за призоваване по месторабота в •••••••••••••••••••••••••, ••••••••••••••••• за обезщетение неимуществени вреди в размер на 10 225,83 евро ( 20 000 лв.), претърпени от него в период от 09.12.2022 г. до 13.12.2022 г., поради противоправно поведение на ответника, изразяващо се в умишлено изтезаване с белезници на ръцете и краката, завеждане по-рано (преди идването на съдебния състав) в съдебна зала на ••••••••••••••••••• с белезници за дело № ••••/2022 г. на СГС, 6 въззивен състав с цел тормоз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се в исковата молба, че в периода от 09.12.2022 г. до 13.12.2022 г. ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди с противоправното си поведение, изразяващо се в умишлено изтезаване с белезници на ръцете и краката, завеждане по-рано (преди идването на съдебния състав) в съдебна зала на ••••••••••••••••••• с белезниците във връзка с дело № ••••/2022 г. на СГС, 6 въззивен състав. Вследствие на това противоправно поведение на ответника, ищецът е претърпял болки и страдания, унижение, отчаяние, страх, безнадежност, безпомощност, развил паник атаки, депресия и хипертония. Действията на ответника са унищожили вярата на ищеца в Българската държава. Като излага горните фактически твърдения ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 216, ал. 3 ЗМВР срещу ответника и моли същият да бъде уважен. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Моли за събирането на гласни доказателства – разпит на двама свидетели при режим на призоваване. Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 216, ал. 3 ЗМВР за сумата от 20 000 лева. Предвид влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. всички суми следва да бъдат превалутирани от лева в евро. За уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 216 , ал. 3 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие виновно противоправно действие на ответника, изразяващо се в изтезаване с белезници на ръцете и краката, завеждане по-рано преди идването на съдебния състав в съдебна зала на СГС ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, унижение, отчаяние, страх, безнадежност, безпомощност, които са в причинно следствена връзка с поведението на ответника, както и твърдяната форма на вина- умисъл при увреждането, т.е. че ответникът е знаел, че извършва нарушение, съзнавал е общественоопасния характер на деяниято си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял или е допускал настъпването на вредоносния резултат. От справка от ••••••••••••••••••••••••••••••••••• от 17.06.2024 г. се установява, че ищецът се намира в затвора в •••••••, считано от 07.11.2018 г. С начало 16.04.2020 г. търпи наказание по НОХД 646/2015 г. на СпНС в размер на 17 години и 6 месеца лишаване от свобода. Установява се и не се спори между страните, че ответникът е бил служител на ••••••••• към 09.12.2022 г. и на тази дата е изпълнявал служебните си задължения като сътрудник по охраната в сектор ••••••••••• на ••••••••••. Съгласно Заповед № ••••• от 08.12.2022 г. на ••••••••••••••••• е наредено на С. Л., В. П. и П. С. да осъществят конвой на 09.12.2022 г. на територията на •••••••. Установява се от докладна записка вх. № 16085/12.12.2022 г. на С. Л., че на 09.12.2022 г. в изпълнение на Заповед № •••• от 08.12.2022 г. бил назначен в Усилен Конвой на Е. М. в •••••••••••••••••••. Делото било насрочено за 10:30 ч, но поради големия брой заседания получили обаждане от състав конвоират лицето в залата около 11:30 часа. При влизане в зала № 14 адвокат Ю. извадил мобилния си телефон и започнал да заснема конвойния екип и конвоирания. Съдебният състав не бил в залата, поради което като старши на екипа разпоредил лицето да бъде конвоирано обратно в помещенията за временен престой и изолация. Около 5 мин след слизането там получили обаждане от състав да бъде конвоирано обратно. След започване на заседанието уведомил състава. От разпита на св. В. П., колега на Л. се установява, че заема длъжността: сътрудник по охраната в ••• и доста често конвоират М.. Спомня си за случая. Конвоирали М. до съдебната палата. Секретарката от залата им се обадила да го конвоират в съдебната зала, но съдебният състав се забавил. Имали пререкания с адвоката, след което конвоирали обратно М. в ареста. Първият път не се провело заседание. Секретарката се обадила втори път и тогава делото се гледало. В залата седяли може би 15 минути без съдебния състав. При влизане в залата нямало адвокат на М., а след влизане в залата се появил адвоката му. В съдебната зала има дежурен, на когото се обажда секретарката и той разпорежда в коя зала да се конвоира. В залата председателя на състав разпорежда дали да бъдат свалени белезниците. От разпита на св. И. Ю. се установява, че в СГС на тази дата било насрочено съдебно заседание по въззивно дело, образувано по жалба на Е. М.. По принцип е редовна практика да водят М. с белезници в залата преди започване на заседанието , но конкретно за това дело се стигнало и до спречкване с другия свидетел по делото. М. седял на пейката в залата около 15- 20 минути с белезници на ръцете и на краката, както и кожен колан , ако не се лъже, на които има вериги за ръцете. М. направил изявление към свидетеля да го запише на телефона, тъй като по този начин го изтезават, като го държат с белезници и го представят за виновен, залата не била затворена, нито заключена. Няма спомен кога е започнало заседанието, но в протокола от съдебното заседание било записано. М. изключително много се ядосвал, когато се държат с него по такъв начин. Съгласно приобщен по делото заверен препис от протокол от открито съдебно заседание се установява, че НОХД № •••• от 2022 г. на СГС е започнало в 11:58 часа и е приключило в 12:15 ч., като в протокола са отразени изявления на Л. за видеознасемане и от адв. Ю., че М. го е помолил да го снима с телефон. Заседанието е било насрочено за 10:30 ч. При така установената фактическа страна, от правна страна съдът приема следното: Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 216, ал. 3, пр. 1 ЗМВР включва установяване на противоправни действия или бездействия на ответника, извършени при изпълнение на негови служебни задължения спрямо ищеца, настъпването на вреди и причинна връзка между деянието и вредите. В хипотеза на твърдения за умисъл, то на главно доказване подлежи и умишленото причиняване на вредата, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не се прилага. От съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства, съдът приема, че по делото не се доказа ответникът да е осъществил умишлено противоправно действие спрямо ищеца. Безспорно е между страните и се установява от писмените и гласни доказателства по делото, че ответникът е бил ангажиран съгласно заповед от 09.12.2022 г. да конвоира ищеца в СГС на същата дата във връзка с насрочено открито съдебно заседание. Безспорно е между страните, че Е. М. изтърпява наказание “лишаване от свобода“ в затвора – ••••••• към посочената дата. Ответникът е изпълнил служебните си задължения съгласно заповед от 08.12.2022 г., книга за конвоираните лица и инструктаж да бъде конвоиран Е. М., при усилен конвой съгласно чл. 17 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Г••••••••••••••••••••••••. Обстоятелството, че преди разглеждане на делото, до изчакване на съдебния състав, ищецът е бил с белезници в залата не води до противен извод. Не може да се счита за неправомерна употребата на помощни средства – белезници при конвоиране на лица ,изтърпяващи наказание “лишаване от свобода“, извън помещенията, определени за изтърпяване на такова наказание, доколкото същото е задължително с оглед осъществяване на охраната им и предотвратяване на възможност за бягство. Съгласно чл. 17, ал. 6 от инструкцията ( ДВ бр., бр. 80 от 2022 г.) при отвеждане на конвоирани лица пред орган на съдебна власт сваляне на белезниците им се извършва само след разпореждане на съдия, прокурор или следовател, което видно от протокола от НОХД № •••• от 2022 г. на СГС е сторено. Спазването на конвойните правила, които служителите на ••••••••••••••••• са длъжни да спазват не могат да се приемат за изтезаване, унизяване или представяне за виновен пред обществото. / Така Решение № 2907 от 02.05.2023 г. на Административен съд София град/. С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото не се установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 216, ал. 3 ЗМВР, поради което искът подлежи на отхвърляне. По разноските: Адвокат М. О. претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, за което представя към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие. Следва да се съобрази, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид горепосочените критерии на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 евро. Воден от горното,съдът