Решение № 906 от 24.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1353/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Димирафарма“ ЕООД, ЕИК: ••••8, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н „М.“, бул. „Р.“, сграда на Медицински център „М.“, представлявано от управителя В. С. М. срещу Наказателно постановление № РД-04-XII-Б-3/06.02.2026 г., издадено от д-р А. В. А. – директор на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Пловдив, с което на основание чл. 291, ал. 1 във вр. с чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) евро за нарушение по чл. 219 от ЗЛПХМ. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради съставяне на акта за установяване на нарушението в отсъствието на негов надлежен представител. Твърди, че явилото се при изпълнение на процедурата лице, не е изрично упълномощено да подписва и получава такъв вид актове, а представителната му власт да е за по-ограничен кръг правни действия. Счита, че по този начин е ограничено правото му на защита. Поддържа още приетата за нарушена правна норма да не съдържа правило за поведение и затова да не може да бъде нарушена. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява. Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт М. Т. която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище възраженията по жалбата да са неоснователни. Пледира явилият се при съставянето на акта пълномощник на жалбоподателя да е имал представителна власт от дружеството пред всички държавни и общински органи на територията на област Пловдив. Поддържа в ЗАНН да не е регламентирано изискване към съдържанието на пълномощното, с което се легитимира представителят на нарушителя, включително да не се изисква то да съдържа изрично упълномощаване за конкретни действия. Намира за правилно определена правната квалификация на деянието. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена от „Димирафарма“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 12.02.2026 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 26.02.2026 г., поради което 14- дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено следното: Жалбоподателят „Димирафарма“ ЕООД стопанисвал аптека, находяща се в гр. П., кв. „••“, У••••• въз основа на издадено му Разрешение № АП-1021- 2/07.11.2019 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура. Жалбоподателят имал сключен договор с дружеството „Деливъри Солюшънс“ ЕООД, което извършвало по занятие куриерски услуги. Предмет на договора било предаване на пратки от куриери до крайните им получатели, като за целта в склада на аптеката се съхранявали доставени пратки, които трябвало да бъдат взети от техните получатели. В аптеката било монтирано и ПОС-терминално устройство за регистриране и заплащане на пратките с номер SN: •••••••••••. Със Заповед № РД-01-813/30.12.2024 г. на директора на РЗИ – Пловдив на свид. Д. Г. Ж. – държавен здравен инспектор I I степен в отдел „ОКМД“, дирекция „Медицински дейности“ в РЗИ – Пловдив, било възложено да упражнява държавен здравен контрол над изрично изброените в заповедта обекти. Сред тях под № 11 била посочена аптеката с № ••••••••••, стопанисвана от жалбоподателя „Димирафарма“ ЕООД и находяща се в гр. П., кв. „*“, ••••••. На 09.12.2025 г. свид. Ж. извършил проверка на дейността на тази аптека, при което установил, че там се съхранявали, приемали и предавали пратки, доставяни от куриера „Деливъри Солюшънс“ ЕООД. Констатациите от проверката били описани в протокол, препис от който бил връчен на служител на жалбоподателя, работещ в аптеката. Свидетелят Ж. изпратил до жалбоподателя „Димирафарма“ ЕООД на регистрираните му седалище и адрес на управление покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Поканата била връчена на 22.12.2025 г. На 19.01.2026 г. свид. Ж. съставил АУАН с № 00696 срещу дружеството жалбоподател в присъствието на негов пълномощник и на свидетел. Препис от акта бил връчен срещу разписка на пълномощника. Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. Г. Ж.. От тях се установяват обстоятелствата по проверката, както и по съставянето на АУАН. Изяснява се на първо място, че проверката е извършена в аптека в гр. Пловдив, стопанисвана от жалбоподателя, както и че в складовото помещение на обекта са наблюдавани пратки, обозначени като доставяни от търговеца „Деливъри Солюшънс“ ЕООД. Свидетелят изяснява, че на същата дата е извършил справка в интернет страницата на куриерското дружество, при която е установил, че адресът на проверената аптека е посочен като място за получаване на пратки от клиентите. В тази част показанията на свид. Ж. кореспондират с писмените доказателства по делото – протокол за проверка от 09.12.2025 г. и приложената към него разпечатка. Накрая в показанията на свидетеля се съдържа доказателствена информация и относно процедурата по съставянето на АУАН. Разкрива се, че явилото се за жалбоподателя лице е представило пълномощно, като е заявило, че се явява по изпратената покана. Свидетелят изяснява още, че пълномощникът доброволно е подписал акта и е приел екземпляр от него, без в нито един момент да възразява за липса на представителна власт за тези действия. В показанията си свид. Ж. възпроизвежда обстоятелства, които е наблюдавал пряко и е възприел като очевидец. Твърденията му изцяло намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. По тези съображения съдът ползва с доверие показанията на свид. Ж.. От Разрешение № АП-1021-2/07.11.2019 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (лист 20 от делото) се установява, че в полза на жалбоподателя „Димирафарма“ ЕООД е разрешено да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, като открие аптека в гр. П., кв. „*“,••••••••. От писмо с вх. № 36290/08.04.2026 г. от управителя на „Деливъри Солюшънс“ ЕООД (лист 23 от делото) се изяснява, че посоченото дружество е в договорни отношения с жалбоподателя „Димирафарма“ ЕООД с предмет предаване на пратки от куриери до крайните им получатели, като съгласно анекс 1 от договора съществува обект, находящ се в гр. П., кв. „*“ и в него през месец декември 2025 г. е имало активност по предоставяне на услугите по предаване на пратки. От протокол от 09.12.2025 г. за извършена проверка се установява, че на посочената дата е проверен търговски обект – аптека, стопанисвана от дружеството жалбоподател „Димирафарма“ ЕООД и находяща се в гр. П, ул. „С.“ № *, като в обекта са съхранявани пратки от логистичната дейност на „Деливъри Солюшънс“ ЕООД и е налично ПОС-терминално устройство за тяхното заплащане, като към протокола е приложен иззет фискален бон. От Заповед № РД-01-813/30.12.2024 г. на директора на РЗИ – Пловдив (лист 13-16 от делото) се установява, че на свид. Д. Г. Ж. е възложено да упражнява държавен здравен контрол на територията на област Пловдив, като съгласно т. 11 от заповедта контролните му правомощия обхващат и аптека, находяща се в гр. П., кв. „*“,•••••••, стопанисвана от жалбоподателя „Димирафарма“ ЕООД. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на пълномощник на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Основното възражение, което се прави с жалбата, е за допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН поради отсъствието на изрична представителна власт в полза на явилия се при съставянето на акта пълномощник да представлява дружеството в производства по ЗАНН. Възражението е неоснователно. От материалите по делото се установява, че актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на явил се пълномощник на жалбоподателя, като на същата дата му е връчен и препис от акта. Преди да се пристъпи към съставянето на акта до жалбоподателя е изпратена покана по седалището и адреса му на управление, която е получена съгласно известието на лист 30 от делото. При явяването на упълномощеното лице В. И. А. той е представил пълномощно пред актосъставителя, подписал е и е приел акта, без в нито един момент да възрази, че няма такива пълномощия. При тези факти съдът намира, че лицето, което е присъствало при съставянето на АУАН и е получило преписа, се е явило именно по поръчение от жалбоподателя, който е бил поканен. До самия пълномощник Александров покана не е била изпращана. Получавайки поканата, жалбоподателят е бил уведомен какво действие предстои да бъде извършено и сам е взел решението да възложи на своя пълномощник В. И. А. да се яви за съставянето, предявяването и получаването на акта. Поради това не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, който сам е определил кое лице да го представлява в процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съдът намира, че да се твърди, че лицето, което сам жалбоподателят е посочил и натоварил със задачата да се яви за съставянето и предявяването на акта, всъщност нямало такива права, би представлявало недопустима злоупотреба с право. В пълномощното, с което се легитимира явилият се пълномощник В. И. А., изрично е посочено, че той може да представлява дружеството „Димирафарма“ ЕООД пред всички държавни и общински органи на територията на област Пловдив. След това общо овластяване в пълномощното се съдържа и изрично учредена представителна власт на пълномощника пред органите на РЗИ за получаване и подписване на всякакви документи и справки. Липсват предвидени ограничения при формулирането на представителните правомощия на упълномощеното лице какви видове документи може да получава, а вместо това е използвана конструкцията „всякакви документи“, сред които несъмнено попада и АУАН. От съдържанието на пълномощното е видно, че изразът „във връзка с посочените права“ е използван досежно правата на пълномощника да представлява упълномощителя пред изброените институции, а не само да извършва регистрации, което оправомощаване фигурира в отделно изречение. Процесуалният закон не съдържа изискване пълномощното за явяване за съставяне на АУАН да е изрично. В ЗАНН, уреждащ процедурата по съставяне на акта, липсва такъв регламент. В случаите, когато законодателят изисква наличие на изрично пълномощно за представителството при съставяне на АУАН, това също е изрично предвидено в нормативната уредба – така например в отменения чл. 47, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 28.07.2014 г. за проверките, извършвани Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по Закона за записите от нефт и нефтопродукти (отм. с ДВ, бр. 6 от 21.01.2025 г.). Общият случай по ЗАНН не съдържа изискване за изрично пълномощно. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение №1757 от 02.08.2013 г. по к.а.н.д. № 1250/2013 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2796 от 19.12.2012 г. по к.а.н.д. № 3240/2012 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1953 от 09.11.2023 г. по к.а.н.д. № 1842/2023 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 87 от 11.01.2019 г. по к.а.н.д. № 3552/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. В практиката на касационната инстанция е изяснено, че представителната власт се обективира под формата на едностранна сделка с волеизявление на упълномощителя към упълномощения за учредяване на определени представителни правомощия. След като упълномощителят изрично е посочил, че пълномощникът може да получава и подписва всякакви документи от държавните органи, без да са предвидени ограничения, то не са изключени от обхвата на представителната му власт и актовете за установяване на административни нарушения. Лицето, на което в случая е връчен АУАН, е упълномощено да получава документи от името и за сметка на жалбоподателя, поради което нарушение на процесуалните правила не е допуснато. По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят „Димирафарма“ ЕООД е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. От обективна страна се установява, че на 09.12.2025 г. в гр. Пловдив в аптека, находяща се в кв. „*“ •••••••••••, жалбоподателят е съхранявал, приемал и предавал пратки, доставяни от „Деливъри Солюшънс“ ЕООД, което дружество извършва куриерски услуги. Съгласно чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични продукти, санитарно-хигиенни материали и биоциди от главна група 1 „Дезинфектанти“, продуктови типове 1 и 2, и от главна група 3 „Контрол на вредители“, продуктови типове 18 и 19, съгласно Приложение V от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ, L 167/1 от 27 юни 2012 г.). Следователно обхватът на дейностите, които могат да бъдат извършвани в аптеките, е нормативно регламентиран, като изброяването е изчерпателно. По този начин по отношение на организацията на работа за аптеките е въведено изключение от общия принцип, като тук всяка дейност, която не е изрично позволена, се явява забранена за изпълнение в аптеката. По делото се доказва по категоричен начин, че в конкретната проверена аптека, описана в АУАН и в наказателното постановление, наред с разрешените дейности е осъществявано и съхранение, приемане и предаване на пратки на доставчика „Деливъри Солюшънс“ ЕООД. Това обстоятелство не се оспорва с жалбата, а по делото то е несъмнено доказано от събраните писмени доказателства. На първо място до посоченото дружество е отправено изрично запитване относно наличието на търговски отношения с жалбоподателя, техния предмет и дали е осъществявана някаква дейност на територията на процесната аптека. От постъпилия отговор на лист 23 от делото се доказва, че между жалбоподателя и „Деливъри Солюшънс“ ЕООД има сключен договор, чийто предмет е предаване на пратки от куриери на „Сеймдей“ до крайните им получатели, както и че през м. декември 2025 г. има отчетено реално изпълнение на договора в интересуващата делото аптека. Този извод се подкрепя и от иззетата по време на проверката в обекта бележка за извършена транзакция. Работата по приемане, предаване и съхранение на куриерски пратки не е сред изчерпателния каталог от позволени за изпълнение дейности в аптеката, поради което като е предоставял такива услуги в аптеката в гр. П.,кв. „*“ •••••, жалбоподателят е нарушил правилото по чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ. По време на проверката в обекта са установени съхранявани пратки на доставчика „Деливъри Солюшънс“ ЕООД, предназначени за получаване от крайни клиенти, поради което е доказано извършването на дейността по съхранение на куриерските пратки. С наказателното постановление е наложена имуществена санкция на юридическо лице, поради което в процеса не подлежи на изследване наличието на нечие виновно поведение в причинна връзка с извършеното деяние. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица за неизпълнение на техни задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността им е обективна и безвиновна. Неоснователно е възражението приетата за нарушена правна норма да не съдържа конкретно правило за поведение. Разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ е адресирана до лицата, които извършват търговия на дребно с лекарствени продукти в аптеките, като дава регламент кои дейности са разрешени са извършване в този вид здравни заведения. Затова и правилото за поведение, което предписва правната норма, е какви по вид дейности могат да извършват лицата, стопанисващи аптеки. Нарушаването на това правило се наказва по общата санкционна норма на чл. 294 от ЗЛПХМ, поради което деянието е наказуемо. В тази връзка правилно са определени приложимите санкционни норми. Доколкото жалбоподателят е търговско дружество и юридическо лице, то основанието да му бъде наложена санкция се съдържа най-напред в разпоредбата на чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ, предвиждаща правомощие за имуществено санкциониране на юридическите лица и едноличните търговци за допуснатите от тях нарушения по този закон. Досежно размера на санкцията се препраща към разпоредбата на чл. 294 от ЗЛПХМ, тъй като процесното деяния се подвежда под общата санкционна норма, с която се наказват нарушенията, за които не е предвиден отделен изричен състав. В случая минималният размер на санкцията е утроеният размер на минималната глоба, предвидена за физическите лица, която е 1000 лева. С наказателното постановление наказващият орган е наложил санкция от 1 533,88 евро, която е с равностойност от 3 000 лева и следователно е определена в най-ниския й възможен размер. Липсва процесуална възможност за намаляване на имуществената санкция под нейния минимум. Същевременно съдебното производство е образувано по жалба на санкционираното лице, поради което положението му не може да бъде отегчавано със съдебното решение. Съдът намира, че санкцията, наложена в минимален размер, е справедлива и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Деянието на жалбоподателя не представлява маловажен случай. По делото не се доказват такива обстоятелства, които да определят, че настоящото деяние съществено се отличава от типичните случаи на такъв вид нарушения. Фактът, че жалбоподателят има сключен договор с дружеството „Деливъри Солюшънс“ ЕООД, което извършва куриерски услуги по занятие, доказва, че намерението на нарушителя е било за продължително във времето изпълнение, а не за еднократно извършване на забранената на територията на аптеката дейност. От протокола за проверка се изяснява, че в обекта като налични са установени повече от една пратки. По тези съображения съдът приема, че дейността не е инцидентно осъществявана на датата на проверката, а деянието не представлява маловажен случай. Накрая съдът намира, че със съдебното решение следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН и да прецизира правната квалификация на деянието, като приложи закон за същото нарушение, без съществено изменение на фактическите обстоятелства. В АУАН и в наказателното постановление деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 219 от ЗЛПХМ, което принципно е правилно. Самата разпоредба обаче съдържа четири отделни алинеи. Както беше изяснено, процесното деяние нарушава изискването по ал. 1 към лицата, които извършват търговия на дребно с лекарствени продукти в аптеките. Същевременно всички съставомерни обстоятелства относно датата и мястото на извършване на нарушението, вида на допълнително осъществяваната дейност в конкретната аптека и индивидуализиращите нарушителя данни са достатъчно подробно и ясно описани в обстоятелствената част както на АУАН, така и на наказателното постановление. В този смисъл на жалбоподателя не се вменяват никакви нови факти, по които да не се е защитавал досега в процеса. За извършване на преквалификацията от фактическа страна нито се добавят, нито отпадат факти от първоначалното обвинение, тъй като то е описано в пълнота. В случая не е налице класическа хипотеза на изменение на правната квалификация, а тя единствено се доуточнява и пояснява в рамките на същата разпоредба (чл. 219 от ЗЛПХМ), която е приета за нарушена в НП, като се прибавя и конкретната алинея. По тези съображения съдът намира, че извършената преквалификация е в рамките на законовите му правомощия и наказателното постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане чрез процесуалния си представител в хода на съдебните прения. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя по правилата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело според чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева. В съдебното производство административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, явил се в откритото съдебно заседание. Съдът, като съобрази извършените следствени действия и фактическата и правна сложност на делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 70 евро, който е съобразен с правилата за неговото определяне. За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят „Димирафарма“ ЕООД. Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Регионалната здравна инспекция – Пловдив. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът