Решение № 269 от 14.10.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 335/2026 г.

На 23.02.2026 г. окръжният съд е постановил неприсъственото решение, чиято отмяна се иска от молителя в настоящото производство. Съобщението за решението не е било реално връчено на дружеството, а с разпореждане от 4.03.2026 г. съдът го е приложил по делото на основание чл. 50, ал.2 от ГПК. Молбата по чл. 240, ал.1 от ГПК е подадена на 4.05.2026 г.

С молбата за отмяна на неприсъственото решение от 4.05.2026 г. молителят „Сеч агро“ООД-гр.Пловдив, на първо място, твърди, че е спазен преклузивният едномесечен срок по чл.240,ал.1 от ГПК за нейното подаване, респективно, за нейната допустимост, тъй като с разпореждането на окръжния съд от 4.03.2026 г. е прието за редовно връчването на препис от постановеното съдебно решение на основание чл. 50,ал.2 от ГПК, след като в оформения отрязък на съобщението за връчване е посочено, че по сведение на служители на ТНЦ“Хали“ на адреса няма офис на фирмата, но това връчване е нередовно, тъй като не отговаря на истината обстоятелството, че дружеството е напуснало мястото, посочено като негово седалище в ТР към АВ. Твърди, че адресът на дружеството действително представлява търговски център, в който са разположени множество търговски обекти и офиси, като офисът на дружеството се намира на пълния етаж, от дясната страна на коридора срещу асансьора и то не е напускало вписания в ТР адрес, където и до момента се намират представители на дружеството, на които е възложено да приемат съобщения, предназначени за него. Позовава се на практика (посочени съдебни актове) на ВКС, съгласно която въпросът за ненадлежното връчване на неприсъственото решение и начина на прилагане на разпоредбите на чл.50,ал.2 и ал.4 и чл.47,ал.1 от ГПК е по съществото на спора и не е от значение за допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност. Евентуално твърди, че за начало на срока по чл. 240,ал.1 от ГПК следва да се приеме датата на узнаване на постановеното съдебно решение, която в случая е 7.04.2026 г., на която дружеството е узнало за постановеното съдебно решение след връчване на тази дата на покана за доброволно изпълнение по посочено изпълнително дело на ЧСИ, поради което едномесечният срок следва да се приеме за спазен. Молителят излага, на следващо място, обстоятелства относно основателност на молбата за отмяна. Твърди, че е нередовно връчването на дружеството на преписа от исковата молба с приложенията към нея, тъй като съобщението не е връчено, а е посочено, че ответникът не е намерен на адреса, на посочения адрес няма и не е имало офис на дружеството по сведения на служители от Шопинг център „Хали“ и са залепени два броя уведомления, като в двете разписки за поставяне на уведомления е посочено, че те са поставени на входа на сградата от лявата страна, след което в указания двуседмичен срок никой не се е явил да получи съобщението, поради което с разпореждане на съда от 17.10.2026 г. връчването на преписа от исковата молба е прието за редовно с дата на връчване 15.10.2026 г. Твърди, че така оформеното връчване е нередовно, тъй като не е спазена процедурата по залепване на уведомлението, доколкото няма данни връчителят да е посетил посочения по делото адрес поне 3 пъти в рамките на един месец, по време на които посещения да не е открил никой, който да е съгласен да получи съобщението, като връчителят не е извършил проверка дали в сградата са налице помещения (офиси), обитавани от ответното дружество. Твърди и че не са събрани данни, че ответникът не се намира на адреса, който е голям търговски център, в който са разположени множество търговски обекти (магазини и офиси), поради което сведенията „на служители“ не могат да бъдат приети като достоверни, доколкото не става ясно за чии служители става дума, дали те не са такива на конкурентни дружества, дали познават всички служители/дружества, обитаващи помещения в посочения търговски център и други релевантни факти. Твърди, че формалното посочване, че сведенията на събрани „от служители“ не може да се приеме за достатъчно, без да са посочени конкретните имена на лицата, които са дали тези сведения, за да може да се осъществи реална проверка дали изобщо сведения са събрани, съответно, дали те са достоверни, като информация за наличието или липсата на офис, стопанисван от ответното дружество, може да се приеме за достоверна единствено ако е дадена от лице, което е управител или собственик на търговския обект, който именно разполага с нужните данни за това. Затова твърди, че следва да се приеме, че към момента на залепване на уведомлението не са били налице

предпоставките за това, доколкото връчителят не е посетил адреса поне три пъти в рамките на месеца, съответно, не е събрал надлежни данни за наличието или липса на офис на ответното дружество, поради което процедурата по залепяне на уведомление, респективно, връчване на съобщението по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК следва да се счита за опорочена. Твърди освен това, че самото уведомление е ненадлежно залепено, тъй като търговският център, където се намира седалището на ответника, има няколко входа и не става ясно от отразеното от връчителя на коя входна врата е поставено уведомлението, нито дали е направен обход по другите входове с цел да се удостовери дали е налице пощенска кутия на ответника, където също да бъде пуснато уведомлението съобразно процедурата на чл. 47,ал.1 от ГПК, поради което е налице още едно основание да се приеме, че процедурата по чл. 50,ал.4 от ГПК във вр. с чл. 47,ал.1 от ГПК е опорочена. Твърди още, че неправилно е прието за редовно връчване на призовка за първото открито съдебно заседание по делото, след като връчителят е посочил, че по данни на служители на Шопинг център „Хали“ няма офис на дружеството-ответник и съдът е приложил чл.50,ал.2 от ГПК, приемайки, че призовката е редовно връчена без по делото да са събрани данни, от които да може да се установи, че дружеството е напуснало адреса си на управление и не е изпълнило задължението си за вписване на нов адрес в ТР, а последното не отговаря на истината, доколкото няма промяна в седалището и адреса на управление на ответника. Твърди, че за да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители, да събере сведения от съседи познат ли е търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, да отрази събраните сведения в разписката към съобщението, наред с констатациите, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено, а в случая удостовереното от връчителя не отговаря на тези критерии и преценката на съда за наличие на предпоставките по чл.50,ал.2 от ГПК не се основава на абсолютно никакви доказателства, налични по делото, при което положение връчването на призовката е следвало да се осъществи в най-лошия вариант по реда на чл.50,ал.4 от ГПК във вр. с чл. 47,ал.1 от ГПК, което не е направено. Заявява, че тези аргументи са относими и към връчването на препис от съдебното решение, поради което моли да се вземат предвид във връзка с преценката относно спазването на преклузивния срок по чл. 240,ал.1 от ГПК.

С отговора от 29.06.2026 г. ответникът по молбата възразява, на първо място, че тя е недопустима като подадена извън преклузивния срок по чл.240,ал.1 от ГПК. Твърди, че е видно от приложените по делото съобщения, че неприсъственото решение, чиято отмяна се претендира, е връчено на дружеството-молител по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК на 4.03.2026 г., от която дата тече и срокът по чл. 240,ал.1 от ГПК и към датата на подаване на молбата за отмяна 4.05.2026 г. едномесечният срок е бил изтекъл. Твърди, че за да се приложи чл. 50,ал.2 от ГПК не е необходимо адресът да е посещаван три пъти, нито да се извършва залепване на съобщение, а е достатъчно длъжностното лице да е проверила дали на адреса има такова юридическо лице, има ли табели на дружеството и да събере данни от съседи на същия адрес. Заявява, че в случая в съобщението за изготвеното неприсъствено решение длъжностното лице е отразило, че е посетила адреса, че на адреса не е открило такова юридическо лице, както и че е събрало данни за това от съседи на адреса, а именно служители в Шопинг център „Хали“. Посочва, че по делото са налични съобщения, от които е видно, че в хода на процеса длъжностното лице поне три пъти е посещавало адреса, правило е проверка, събирало е данни от съседи и никога не е намира дружеството-молител на този адрес. Заявява, че ГПК и съдебната практика не изискват връчителят на съобщението да индивидуализира с личните им данни конкретните лица, от които е събрало информацията, а само да се опише как е установено съответното

обстоятелство. Затова твърди, че връчването на съобщението за изготвеното неприсъствено решение е извършено по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК на 4.03.2026 г. и срокът по чл.240,ал.1 от ГПК е изтекъл на 4.04.2026 г. Възразява, на второ място, че молбата е неоснователна. Твърди, че е неоснователно оплакването за неспазване на процедурата по залепване на уведомлението, тъй като съгласно трайната съдебна практика когато са налице обстоятелствата по чл.50,ал.2 от ГПК – дружеството да не се намира на адреса и в регистъра да не е вписан нов адрес – не е необходимо да се залепва уведомление или съобщение, а книжата се прилагат към делото и се считат връчени, а в случая длъжностното лице е проявило екстра-грижа, като е залепило съобщение на сградата, където е посоченият в ТР адрес на дружеството-молител. Твърди, че е неоснователно оплакването за липса на данни връчителят да е посетил адреса поне три пъти в рамките на един месец, тъй като това изискване по чл.47 от ГПК се прилага когато има данни, че на адреса, посочен в ТР, се намира дружеството, но ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на този адрес и не се намери лице, което съгласно да получи съобщението, но тази процедура не е приложима в случая, защото събраните от връчителя данни показват, че дружеството не се намира на адреса и в регистъра на а вписан нов адрес, а не че то се намира на адреса, но в момента отсъства или няма на кого да се връчи съобщението. Твърди, че е неоснователно и оплакването относно посочването, че сведенията са събрани от служители, тъй като ГПК не задължава връчителите да индивидуализират с лични данни лицата, от които са черпили информацията, посочена в съобщенията, а е достатъчно да посочат описателно как са събрали съответната информация, което в случая е направено. Заявява, че обстоятелството, че дружеството-молител не се намира на този адрес, е установено трикратно в хода на съдебното производство, а също така и от връчителя на ЧСИ в рамките на изпълнителното производство, образувано за принудително събиране на вземането по спорното съдебно решение, който връчител също е отбелязал в съобщението, че не е открил дружествотомолител на адреса и по данни от счетоводството на търговския център те нямат такъв наемател. Твърди, че окръжният съд правилно е приложил чл. 50,ал.2 от ГПК, тъй като всички съдебни книжа и актове са редовно връчени на молителя и той не е бил лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовки за съдебното заседание.

Спори се следователно между страните, на първо място, дали молбата за отмяна на неприсъственото решение е допустима или тя е недопустима като подадена след изтичането на преклузивния едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, установен с разпоредбата на чл. 240,ал.1 от ГПК.

Съгласно нормата на чл. 240,ал.1,т.1 от ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебно заседание. Както е посочено в определение № 685/27.12.2026 г. на ВКС по ч.т.д. № 2059/2016 г., 2 ТО, ТК, при подадена молба за отмяна на основание чл. 240,ал.1,т.1 от ГПК с твърдения за липса на предпоставките за прилагане на чл.50,ал.2 от ГПК, включително и по отношение на връчване на неприсъственото решение, както е в настоящия случай, въпросът за ненадлежното връчване на неприсъственото решение и начина на прилагане на разпоредбите на чл. 50,ал.2 и ал.4 и чл.47,ал.1 от ГПК е по съществото на спора и не е от значение за допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност. Посочено е също в така в това определение, че моментът за връчването на неприсъственото решение в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване, е единствено релевантен за началото на преклузивния срок и допустимостта на молбата по чл.240,ал.1 от ГПК следва да се преценява спрямо него, като в разпоредбата на чл.240,ал.1 от ГПК е посочен изрично началният момент, от който започва да тече преклузивния срок за подаване на молбата за отмяна – момента на връчване на неприсъственото решение, който не е идентичен с момента на узнаване на решението. В случая е безспорно, че окръжният съд е изпратил до страните по делото съобщения за постановеното решение ведно с препис от него, но е връчено съобщението само на ищеца по делото, а изпратеното до ответника съобщение е приложено от съда към делото на основание чл. 50,ал.2 от ГПК с разпореждане от 4.03.2026 г. Видно е от това съобщение, че връчителят на 26.02.2026 г. е посетил адреса на ответното дружество, посочен по делото, който безспорно е и вписаният в ТР негов адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Райко Даскалов“8, и е установил, че на посочения адрес няма и не е имало офис на дружеството, няма надписи или табели на фирмата, няма служители и няма кой да го получи по сведения на служители от ТД“Хали“. При тези обстоятелства окръжният съд е приложил съобщението за съдебното решение към делото на основание чл. 50,ал.2 от ГПК, което в случая съгласно тази разпоредба се смята за редовно връчено на дата 26.02.2026 г. – датата, на която е извършено посещението от връчителя на адреса на управление на дружеството, а не на дата 4.03.2026 г., когато окръжният съд е постановил разпореждането, с което е извършена преценка относно редовността на връчването. Несъмнено е обаче при тези обстоятелства, че няма осъществено реално връчване на съобщението за постановеното от окръжния съд неприсъствено решение, а съгласно специалната хипотеза на чл.240,ал.1 от ГПК течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на страната, срещу която то е постановено и до редовното връчване на решението срок по чл. 240,ал.1 от ГПК на тече, като ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение без да има категорични доказателства за надлежно действително връчване на решението в предходен момент едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. Установява се следователно, че в случая възражението на ответника по молбата за нейна недопустимост поради просрочие е неоснователно, молбата следва да се приеме за допустима и да се прецени нейната основателност.

Спори се между страните дали в случая е налице нарушението, посочено от молителя като основание по чл. 240,ал.1,т.1 от ГПК за отмяна на неприсъственото решение – ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовката за единственото проведено по делото открито съдебно заседание. Съответно, при разглеждането на молбата за отмяна сега апелативният съд следва да извърши само тази преценка и не може да извършва преценка дали в случая е имало основание окръжният съд да постанови неприсъствено решение. Следва при тези обстоятелства затова само да се отбележи, че по начало неприсъствено решение следва да бъде постановявано само след като съдът се убеди, че ответникът е надлежно уведомен за делото (а не при връчване и призоваване по реда на чл. 50,ал.2 и чл.50,ал.4 от ГПК, в който случай неприсъствено решение не би следва да бъде постановявано, тъй като специалната разпоредба на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК допуска това да бъде направено само при несъмнено, реално знание на страната за указаните й последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, които са посочени в призовката за първото съдебно заседание), но въпреки това има поведението, посочено в нормата на чл. 238,ал.1 от ГПК, като освен това съдът следва да извършва точна преценка относно обстоятелствата по чл. 239,ал.1,т.2 от ГПК – дали искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (която основателност както относно основанието, така и по размер, при искове за присъждане на продажна цена и на възнаграждение за възложена работа при представяне само на неподписани от ответника фактури и за присъждане на обезщетение за определен период за ползване на предоставени конкретни вещи след изтичане на наемен договор при противопоставяне на наемодателя по начало не може да се установи само от представени с исковата молба доказателства, а се установява след събиране на гласни и други доказателства и изготвяне на експертизи).

С подадената на 28.07.2025 г. искова молба ищецът „Агро райс“ООД- гр.Пловдив е предявил искове против ответника „Сеч агро“ООД-гр.Пловдив с посочен адрес на ответника гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“8, който безспорно е регистрираният към този момент и до 5.08.2026 г. адрес на управление на дружеството. Препис от исковата молба с приложенията са изпратени за отговор на ответника със съобщение на 24.09.2025 г. на посочения адрес (л. 42 от досието на делото на ПОС), което е върнато невръчено от връчителя И. У. с отбелязване от 25.09.2025 г., че посоченият адрес е търговски център със 130 самостоятелни обекта, по сведение на служители на Шопинг център „Хали“, които не пожелали да си кажат имената, на посочения адрес няма и не е имало офис на дружеството, няма надписи или табели на фирмата, няма служители и няма кой да го получи, грешен адрес. На 29.09.2025 г. окръжният съд разпорежда да се залепи уведомление по чл.47 от ГПК. На 30.09.2025 г. е изготвено уведомлението от съда до ответника (л.44-45) ведно със съобщение (л.46), че той в двуседмичен срок от 1.10.2025 г. следва да се яви в бюрото призовки (с посочени адрес и период от работното време) за получаване на съобщение по чл. 367 от ГПК ведно с препис от искова молба с приложения и уточняваща молба (посочени с входящ номер и дата) по т.д. № 467/2025 г. заедно с приложените книжа, като е указано, че при неявяване да получи съобщението с книжата в указания срок те ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

Удостоверено е от връчителя (л.44-гръб и л.45-гръб), че той е залепил уведомленията на входа на сградата от лявата страна, като той е посочил, че на посочения адрес няма и не е имало офис на дружеството по сведение на служителите от Шопинг център „Хали“. С разпореждане от 17.10.2025 г. окръжният съд е разпоредил уведомлението да се счита връчено на 15.10.2025 г. С определение от 21.11.2025 г. окръжният съд насрочва делото за открито съдебно заседание на 22.01.2026 г. Изпратената до ответното дружество призовка за съдебното заседание (л.69) е върната невръчена от връчителя И. У. с посочване от 25.11.2025 г., че на посочения адрес няма и не е имало офис на дружеството, няма надписи или табели на фирмата, няма служители и няма кой да го получи по сведения на служители от Шопинг център „Хали“. В откритото съдебно заседание на 22.01.2026 г. окръжният съд приема, че ответното дружество е редовно призовано при условията на чл. 50,ал.2 от ГПК. В това съдебно заседание от страна на ищеца е направено искане до съда за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на което съдът отменя определението си за събиране на гласни доказателства и на експертни заключения, приключва съдебното дирене и на 23.02.2026 г. съдът постановява неприсъственото решение, чиято отмяна е поискана с молбата до апелативния съд.

Молителят твърди, че е налице основанието по чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК и той може да поиска от апелативния съд отмяна на неприсъственото решение, защото е бил лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовката за съдебното заседание. За установяване на основателността на това свое твърдение той представя с молба писмени доказателства, приети от апелативния съд в откритото съдебно заседание на 30.09.2026 г. Тези писмени доказателства обаче не установяват на посочения адрес на управление на дружеството да са били връчвани каквито и да било книжа, тъй като те представляват пощенски известия, фактури и фискални бонове, сметка, ремонтна карта и от никое от тях не е видно то да е било връчвано на този адрес, а самото посочване в тях на адрес не е равнозначно на връчване. Безспорно е, че съдебните книжа по делото са изпращани от окръжния съд точно на адреса на управление на ответното дружество, вписан в ТР – гр. Пловдив, ул.“Райко Даскалов“8. Безспорно е, че на този адрес се намира търговски център с множество обекти по етажите, като в адреса на управление на ответното търговско дружество обаче не са посочени данни за етаж и номер на офис или друго помещение, което посочване е надлежната практика при такъв вид сграда. Видно е от представената от ответника по молбата (ищец по спора) справка от 21.07.2026 г., приета също в съдебното заседание на апелативния съд на 30.09.2026 г., издадена от представител на „Интертед“АД- гр.Стара Загора-ТЦ“Централни хали“-гр.Пловдив, че в периода от 1.01.2025 г. до 1.04.2026 г. в ТЦ“Централни хали“-гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“8 няма сключен договор с фирма „Сеч агро“ООД, като съгласно договорните условия с техните наематели те нямат право да преотдават наетите от тях търговски площи под наем на трети лица.

Видно от показанията на свидетеля К.А.Х., разпитан по искане на молителя в съдебното заседание на апелативния съд на 30.09.2026 г., неговата фирма води счетоводството на ответното дружество „Сеч агро“ООД и извършва преводачески услуги, фирмата била регистрирана в офиса до техния офис, който е адвокатска кантора и адвокатът от нея регистрирал фирмата, адвокатът е господин С. и той ще бъде свидетел по делото, този офис е в Халите на първия етаж, качвате се с десния асансьор, излизате и директно от асансьора вдясно е офисът, вижда се от ескалатора вдясно, той е там откакто е открита фирмата през 2021 г., не е променян до месец август на 2026 г., там има човек, който да приема документи за фирмата, адвокатът лично ги приема, той не е служител на това дружество, някой път носят документи и при свидетеля, постоянно получават документи на фирмата, която обслужват, на офиса имало надпис на лист А4, че е за фирма „Сеч агро“ООД, от един месец го махнали, свидетелят не знае да са идвали служители от съда, той на този адрес постоянно получава документи от пощата, които се изпращат за фирмата „Сеч агро“ООД, не е виждал уведомление за фирмата, свидетелят през 2025 г. по принцип ходи всеки ден в офиса, освен ако не се е разболял. Видно от показанията на свидетеля С.С. С., разпитан също по искане на молителя в съдебното заседание на апелативния съд на 30.09.2026 г., той има фирма за преводи и легализация, работят двамата със съпругата му, той работи като преводач и консултант към дружеството „Сеч агро“ООД, тази фирма я знае още от започването й преди 5-6 години, дават им правни съвети и превеждат документи, жена му е преводач, фирмата имала офис в Пловдив в Централни хали на ул.“Райко Даскалов“8, получавали се документи за фирмата, в Централни хали идвали всички документи, идвали да питат дали познават фирмата и ги давали на тях, ако счетоводителят е там ги давали на него, но и свидетелят ги взимал и се обаждал на управителя да дойде да ги вземе, няма конкретен човек на заплата в „Сеч агро“ООД, в офиса са той и жена му, на този офис на вратата имало надпис „Сеч агро“ООД, след преместването в Асеновград вече няма надпис, офисът се намира на първия етаж след ескалатора, вдясно, свидетелят не знае там да е идвал служител на съда да връчва съобщения за „Сеч агро“, той е там всяка сутрин в 8,30 часа, той не е давал този офис под наем на „Сеч агро“ООД, свидетелят няма пълномощно да получава документи за „Сеч агро“ООД. Видно от показанията на свидетеля И. Д. У., разпитан по искане на ответника по молбата също в съдебното заседание на апелативния съд на 30.09.2026 г., той е връчителпризовкар при ОС-Пловдив, не е връчвал документи за фирмата „Сеч агро“ООД, всичко е било връщано със съответната забележка, тъй като не е открит офис, носил е документи, но не е успявал да направи връчване, тъй като в Централни хали не е открил табели или надписи за търсената фирма и е направил съответната забележка, ходил и да връчва препис от искова молба, да връчва призовка за съдебно заседание и да връчва решение, лепил е уведомление, когато е ходил да търси фирмата след влизането в Централни хали и проверил всички магазини на първия и втория етаж, нямало посочена фирма, има офис-счетоводство на втория етаж и пише „Счетоводство“, където му казали, че такава фирма няма, но отказали да си кажат имената тези хора, които били там и които му дали информация, че там няма такава фирма, и той е върнал съобщението със забележка, че няма открит офис, няма служители, няма кой да получи, при първото посещение оформил съобщението със забележка, че на посочения адрес няма афиширан офис на дружеството, няма надписи и табели на фирмата, няма служители или представител, който да получи съобщението, проверил е и на подземния етаж, и отстрани, има други фирми, но не познават търсеното дружество, залепил е уведомление на колоните, на централно място отпред на колоната пред входната врата, където са стълбите от страната на Главната улица, където са отварящите се врати, той обиколил абсолютно всички офиси на пълния и втория етаж, разгледал, отвън също, никъде не видял табела с тази фирма, затова оформил по този начин документите, посетил адреса един единствен път и още от първото посещение установил, че на посочения адрес няма такава фирма, сградата има един основен вход отпред на стълбите, има входове само за служебни лица и той там не може да влезе, има един страничен вход, той не е виждал надпис или табели за това, че има офис или помещение на тази фирма.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ГПК място на връчване е седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. Съгласно нормата на чл. 50,ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец е последният посочен в регистъра адрес. Установява се от показанията на свидетелите К.А.Х. и С.С. С., че ответното по спора дружество-молител в настоящото производство „Сеч агро“ООД-гр.Пловдив не е имало канцелария, офис или помещение в сградата на ТЦ“Хали“, находяща се на посочения в ТР негов адрес гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“№8, както и че в тази сграда то не е осъществявало своята стопанска дейност, там не е имало негови служители или работници и затова там дружеството не е могло да бъде намерено. Видно е от тези показания, че при регистрацията на дружеството като адрес на управление за него е посочен адресът, на който всъщност се намира офисът на адвоката, съдействал за регистрацията, както и там се намира, в съседство на офиса на адвоката, помещението, в което осъществява своята дейност счетоводителят, който води счетоводството на фирмата „Сеч агро“ООД, но никой от двамата и техните служители не са служители на търговското дружество „Сеч агро“ООД, както и не са упълномощавани да получават книжа. Свидетелите твърдят, че са получавали пощенски пратки за дружеството, но обстоятелството, че те са ползвани като пощенски адрес не обосновава извод, че те или техните офиси са служители или канцеларии на „Сеч агро“ООД, където съгласно разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 от ГПК да следва да се извършва връчване на съдебните книжа. Видно е от справката от управляващото сградата на търговския център дружество от 21.07.2026 г., търговското дружество „Сеч агро“ООД-гр.Пловдив не е било наемател в тази сграда, което е и безспорно по делото. Недостоверно е с оглед на обстоятелството, че дружеството не е било наемател и е нямало право затова да ползва помещение в сградата, заявлението на свидетелите К.А.Х. и С.С. С., че на офиса, ползван от свидетеля С., имало лист формат А4 с фирмата „Сеч агро“ООД. Видно е от показанията на свидетеля И. У., който е връчителят при съда, че той е посещавал сградата на ТЦ“Хали“ за връчване на преписа от исковата молба с приложенията и на призовката за съдебното заседание по делото, обходил е сградата, включително първия етаж, където според другите двама свидетели имало надпис с името на фирмата, но не е видял такъв надпис. Обстоятелството, че в сградата фирмата няма офис и не е наемател там, което връчителят У. е установил при справка в счетоводството на търговския център, всъщност е безспорно, като служителите там, които не са пожелали да си кажат имената, но които несъмнено са били компетентни да дадат сведението, са му заявили, че на този адрес няма и не е имало офис на дружеството. С тази справка на 25.09.2025 г. в офис на търговския център и при дадената там на връчителя от служителите информация, след като той е извършил обиколка на помещенията в ТЦ“Хали“ и не е намерил офис, табела и служители на фирмата и е видял, че няма никакви признаци ответното дружество да се намира там, връчителят е извършил съответните действия за събиране на сведения дали е познат на това място такъв търговец, пребивавали ли са тази адрес представители, работници и служители на такава фирма, които сведения той е отразил в разписката при връщането на съобщението за връчване на исковата молба с приложенията (след това на 25.11.2025 г. и на призовката за първото по делото съдебно заседание). Установява се при тези обстоятелства истинността на посочването от връчителя на факта, че в сградата няма надписи или табели на фирмата, няма служители и няма кой да получи съдебните книжа. В настоящото производство не се установяват обстоятелства, въз основа на които да се прецени, че не следва да бъде съобразена материалната доказателствена сила на официалното удостоверяване от съдебния служител-връчител на фактите и данните, установени от него при посещенията за връчване на преписа от исковата молба с приложенията и на призовката за съдебното заседание. Установява се следователно, че на регистрирания в ТР адрес на управление на търговското дружество „Сеч агро“ООД-гр.Пловдив то никога не е имало своя канцелария (офис) и свои служители, където и на които съгласно чл. 50,ал.3 от ГПК да е възможно да се връчат съдебните книжа, което означава, че дружеството се е поставило в положение, идентично на хипотезата на чл. 50,ал.2 от ГПК, съгласно която търговско дружество не може да бъде намерено на регистрирания в ТР адрес на управление, защото го е напуснало и не е вписан нов негов адрес. Тази хипотезата обосновава приложение на посочената в нормата на чл. 50,ал.2 от ГПК последица – прилагане на съдебните книжа по делото и те се смятат за редовно връчени. В този случай нормата на чл. 50,ал.4 от ГПК е неприложима, защото за нейно приложение на мястото, посочено като адрес на управление на търговеца, трябва да има канцелария или лица по чл. 50,ал.3 от ГПК, които могат да се съгласят да получат съобщението, но връчителят не намира достъп до нея или такива лица. Разпоредбата на чл. 50,ал.4 от ГПК се прилага, когато търговецът има офис на регистрирания негов адрес на управление, но не е осигурил достъп до канцеларията или лице, което да получи съдебните книжа, в който случай залепване на уведомлението по чл. 47,ал.1 от ГПК се прави на вратата на офиса или на видно място около нея. В настоящия случай тази разпоредба е неприложима, тъй като не се касае до хипотеза, в която няма достъп до канцелария или не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението, а до такава, в която въобще на адреса няма офис, няма дружество, защото търговското дружество „Сеч агро“ООД никога не се е намирало на този адрес. Въпреки това и без да е било необходимо окръжният съд е разпоредил връчителят да извърши залепване на уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК, което е направено. Следва да се посочи, че по начало при изпълнение на процедура по залепване на уведомление при условията на чл. 50,ал.4 във вр. с чл. 47,ал.1 от ГПК няма изискване връчителят да извършва три посещения на адреса с посочен в чл.47,ал.1 от ГПК интервал между тях, съответно, в присъствени и неприсъствен ден, което връчителят в случая и не е направил, както посочи при разпита му като свидетел (посетил е адреса един единствен път при първото си посещение, което е за връчването на преписа от исковата молба с приложенията, след което е извършил залепване на уведомление, а общо е посещавал адреса три пъти, както ясно заяви в показанията си, а именно за връчване на препис от исковата молба с приложенията, за връчване на призовка за съдебно заседание и за връчване на съобщение за решението, което е видно и от приложените по делото на окръжния съд съдебни книжа). Следва също така само да се посочи, че при така разпореденото от съда залепване на уведомлението връчителят е изпълнил разпореждането надлежно, като е залепил уведомлението на входа на сградата, който вход е именно на посочения адрес гр. Пловдив, ул.“Райко Даскалов“8 (на колоната отпред пред входната врата, където са стълбите, от страната на Главната улица, където са отварящите се врати, както обясни свидетелят). Установява се при тези обстоятелства, че връчването на преписа от исковата молба с приложенията е надлежно извършено от връчителя при условията на чл. 50,ал.2 от ГПК (като в повече е приложената процедура по чл. 50,ал.4 от ГПК, без изпълнението й да е било необходимо в случая), съответно, правилно окръжният съд с рапореждането от 17.10.2025 г. е приел, че съдебните книжа са връчени и впоследствие е предприел съответните съдопроизводствени действия. Установява се по същите съображения, че е правилно и приемането от окръжния съд в откритото съдебно заседание на 22.01.2026 г., че ответното дружество е редовно призовано при условията на чл. 50,ал.2 от ГПК при фингирано връчване, след като връчителят отново е установил същите обстоятелства и ги е посочил на 25.11.2025 г. в отбелязването от него във върнатата невръчена призовка. Неоснователно е следователно твърдението на молителя, че е налице основанието по чл. 240,ал.1,т.1 от ГПК – ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовката за съдебното заседание по делото, поради което е неоснователна молбата за отмяна на постановеното от окръжния съд неприсъствено решение и тя следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно нормата на чл. 236,ал.1,т.8 от ГПК съдът следва да посочи, че настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС (в тази насока – определение № 161/23.03.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 794/2015 г., ІІ ТО, ТК).