Решение № 3679 от 30.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 491/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от В. В. Е. с постоянен адрес гр.Стара Загора, ул. •••, подадена чрез пълномощника й адв.С. Р., против отказ за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ по подадено заявление вх.№ 2980/ 20.03.2026г., обективиран в писмо с изх.№ 122800-11596/ 27.03.2026г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ като постановен при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че жалбоподателката успешно е положила всички изискуеми изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, което обстоятелство счита за пряко относимо към целта на закона – доказване на знания за правилата за движение и умения за безопасно управление на МПС. При изпълнение на тези изисквания отказът да се издаде свидетелство за управление на МПС по възприетите от административния орган формални съображения относно вида на образователния документ, се явявал необоснован и несъразмерен. Иска се отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: На 20.03.2026г. жалбоподателката В. В. Е. е подала до Сектор "Пътна полиция" Стара Загора Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № 2980/ 20.03.2026г., ведно с приложения, сред които и Удостоверение за завършен дванадесети клас с рег.№ 64-18/ 18.06.2025г. /обр.3-103/, издадено от Професионална гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня“ гр.Стара Загора. Видно от отразените в удостоверението резултати от обучението по учебни предмети, по български език и литература, и математика са поставени оценки само с качествен показател /“среща затруднения“/. С оспореното по делото писмо изх.№ 122800-11596/ 27.03.2026г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, жалбоподателката е уведомена, че не може да й бъде издадено свидетелство за управление на МПС от категория „В“ по подаденото от нея заявление вх.№ 2980/ 20.03.2026г., тъй като не притежава необходимата образователна степен за издаване на СУМПС. Цитирана е разпоредбата на чл.13, ал.1, т.7 от Наредба № I-157/ 01.10.2002г., регламентираща изискването към подаденото заявление лицето да представи копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование. Посочено е, че представеното от заявителката удостоверение за завършен дванадесети клас с рег.№ 64-18/ 18.06.2025г. било с номенклатурен № 3-103, а съгласно изразено становище на заместник-министъра на образованието, на ученици със специални образователни потребности, които са завършили обучението си по индивидуални програми, но не са постигнали държавното образователно изискване за учебното съдържание, се издава удостоверение за завършен клас /номенклатурен номер 3-103/, което не отговаря на изискванията за получаване на СУМПС. Писмото е изпратено на жалбоподателката по пощата и е получено лично от нея на 14.04.2026г., видно от приложеното на л. 23 от делото известие за доставяне. По делото са представени и приети като писмени доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и приложените към жалбата: Удостоверение за завършен десети клас рег.№ 17-17/ 18.07.2023г /номенклатурен № 3-103/, издадено от Професионална гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня“ гр.Стара Загора и Свидетелство за професионална квалификация, издадено от същото учебно заведение. След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В чл. 4, ал.1 от посочената Наредба е предвидено, че свидетелство за управление на МПС се издава от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР, според постоянния адрес на лицето. Следователно Началникът на сектор „Пътна полиция“ към съответната ОД на МВР се явява материално компетентния орган да постановява волеизявление за издаване, респ. отказ за издаване на СУМПС. С оглед на което оспореният отказ да бъде издадено свидетелство за управление на МПС от категория „В“ на В. В. Е. по подаденото Заявление вх. № 2980/ 20.03.2026г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, се явява издадено от материално и териториално компетентния административен орган - Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Оспореният акт е в надлежна писмена форма и съдържа мотиви, доколкото са изложени фактически основания, възприети от административния орган като релевантни за постановения отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС на В. Е. по подаденото заявление вх.№ 2980/ 20.03.2026г. Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание за отмяна на постановения отказ да се издаде СУМПС. Обжалваният административен акт е постановен и в съответствие с приложимия материален закон. Съображенията за това са следните: Съгласно нормата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП, свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. С § 46 от ПЗР на ЗПУО /обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г. /, в сила от 1 август 2022 г., е направено изменение в чл.151, ал.2 от ЗДвП, като думата „основно“ се заменя с „първи гимназиален етап на средно“. Междувременното изменение със ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г., не променя факта на влизане на горепосочения § 46 от ПЗР на ЗПУО в сила от 1 август 2022 г., поради което съдът приема, че редакцията на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, в сила от 26.09.2017 г., е действала до 01.08.2022 г., а след тази дата, вкл. и към настоящия момент, действаща е редакцията на нормата, приета с § 46, т. 1, б. "а" от ПЗР на ЗПУО. Въз основа на изложеното се налага извода, че в случая релевантно за издаване на заявеното СУМПС /наред с останалите изискващи се документи/ е представянето на документ, удостоверяващ, че лицето е завършило поне първи гимназиален етап на средно образование, съотв. ако не е завършило този етап от средното образовяние, заявителят не удовлетворява изискванията за издаване на удостоверителен документ по чл. 151, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл е и чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № I-157 от 1.10.2002 г./, изискващ за първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС лицето да представи копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование. По делото няма спор, че В. Е. отговаря на условието по чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗдвП относно минималната изискуема възраст на водача за управление на МПС от категория В и в изпълнение на чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е представила съответните документи, сред които и удостоверение за завършен дванадесети клас през учебната 2024/2025 г. с рег. № 64-18/ 18.06.2025г., издадено от Професионална гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня“ гр.Стара Загора. Установява се от приложените по делото доказателства, че жалбоподателката е преминала обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ, с успешно положен изпит за водач на моторно превозно средство. Спорът се свежда до това притежава ли В. Е. минимално изискуемия от закона образователен ценз – най-малко първи гимназиален етап на средно образование. В тази връзка е необходимо да бъде извършена преценка на представените по делото удостоверения за завършен от жалбоподателката десети клас през учебната 2022/2023г и завършен дванадесети клас през учебната 2024/2025г., издадени от Професионална гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня“ гр.Стара Загора и да се даде отговор на въпроса удостоверяват ли тези официални свидетелстващи документи придобит от В. Е. поне първи гимназиален етап на средно образование. Нормата на чл.131, ал.1 от Закона за училищното и предучилищното образование /ЗУПО/ указва с какъв документ се удостоверява завършен първи гимназиален етап и това е удостоверението за завършен първи гимназиален етап на средно образование, което дава право на учениците да продължат обучението си във втори гимназиален етап на средно образование и на обучение за придобиване на професионална квалификация. В ал.2 на същата законова разпоредба е регламентирано, че учениците по чл. 120, ал. 7, завършили обучението си в X клас, получават удостоверение за завършен Х клас, което им дава право да продължат обучението си в ХІ клас и на професионално обучение. Съгласно чл.120, ал.7 ЗУПО на учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: "постига изискванията", "справя се" и "среща затруднения". В контекста на посочената нормативна регламентация и предвид спецификата на обучение на В. Е. /проведено обучение по индивидуална програма по два учебни предмета – български език и литература, и математика, с поставени оценки само с качествен показател/, се налага извод, че приложеното по делото удостоверение за завършен от жалбоподателката десети клас с рег. № 17-17/ 18.07.2023г. удостоверява единствено правото й да продължи обучението си в по-горен клас /единадесети клас/ в системата на училищното образование, но не се припокрива и не е равнозначно на удостоверение за завършен първи гимназиален етап по см. на чл.131, ал.1 от ЗПУО. Така издаденото удостоверение дава възможност да се инициира процедура по валидиране на резултатите от обучението по реда на чл.166, ал.7 от ЗУПО, но по делото не са налице данни, а и не се твърди от жалбоподателката, такава да е премината. Поради липсата на надлежен документ за завършен първи гимназиален етап няма как да се приеме, че приложеното към подаденото заявление за издаване на СУМПС удостоверение с рег.№ 64-18/ 18.06.2025г. за завършен дванадесети клас покрива изискванията за завършен по-горен /втори/ гимназиален етап на средно образование по см. на чл.138, ал.1 от ЗПУО. След като приложимата в случая редакция на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП изисква лицето да представи копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, а от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката не притежава такъв документ, то в случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за да й бъде издадено СУМПС. С оглед на това отказът да бъде издадено СУМПС по подаденото от В. Е. заявление с вх.№ 2980/ 20.03.20216, като постановен от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и с целта на ЗДвП - всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от лице, отговарящо на регламентираните в закона изисквания, сред които изискването да притежава диплома за завършено образование в посочената от закона степен, е законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд