Решение № 11 от 15.1.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 364/2025 г.

гражданско дело № 20252000500364 по описа за 2025 година Производството по в.гр.дело №364/2025 г. по описа на Апелативен съд Бургас е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на „Експенсив ВЮ“ЕООД, ЕИК 204464963, чрез пълномощника адв. Г., против решение № 478/17.06.2025 г. по гр.дело № 948/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният против дружеството от Й. Г. Л. от гр.П. иск за приемане за установено спрямо последното, че той е собственик на основание придобивна давност на недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 51500.204.144.1.21,с предназначение: жилище, апартамент, с административен адрес гр.Н., м. “К.“,вх*,ет.*,ап.*. Иска се отмяна на решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Оплакванията на страната са както в насока неправилно и в противоречие с доказателства по делото установяване на фактическата обстановка, така и допускане на съществени процесуални нарушения при обсъждането и оценката им, а също и неправилно приложение на материалния закон.Поддържат се доводите против заявената претенция, изразени в отговора на исковата молба пред първа инстанция. Страната оспорва наличието на изискуемия от закона обективен елемент на владениетокорпус, но счита, че дори да е осъществяван евентуално от ищеца, не е годен да го направи собственик, защото липсва субективният елемент - своене, предвид сключването на предварителен договор, доказващ знанието на Л., че този имот не е негов. Не са ангажирани нови доказателства. В отговор на въззивната жалба, подаден от Й. Г. Л. , чрез пълномощник адвокат, оплакванията се оспорват като изцяло неоснователни, иска се оставянето й без уважение. Моли се за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, мотивирано и в съответствие с доказателствата по делото. Страната намира за подкрепено от доказателствата в процеса обстоятелството, че сградата, в която се намира апартаментът й, е била построена още към 22.03.2005 г.(когато е продаден първият обект в нея).Изтъква се, че самият ищец е сключил на 17.08.2007 г. с „ЕВРОДЕН“ООД предварителен договор за покупко – продажба на процесния имот за сумата от 37 780 евро, (с договорена дата за сключване на окончателния договор – 17.08.2009 г.).С анекс от 15.08.2007 г. продавачът бил потвърдил получаването на цялата договорена продажна цена на имота и го предал на купувача. Установеното със собственическо намерение фактическо владение на купувача върху жилището с получаването на ключа от 17.08.2007г., продължило явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено поне до 31.03.2025г., според свидетелите в процеса, и било достатъчно, за да обоснове намерението му за своенето на имота. Сочи за ирелевантно придобиването на имота от ответника чрез публична продан през 2019 г., т.к. придобивната давност в полза на ищеца била изтекла порано -още през 2017 г.(вж.т.2 -ТР№4/2012 г. на ОСГК на ВКС).Не е ангажирал нови доказателства.Дири деловодни разноски. Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а извършената служебна такава по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо постановеното от първата инстанция съдебно решение. По съществото на спора, с оглед въведените с жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Г. Л. от гр.П. чрез пълномощник адв. С. Ц. против „Експенсив Вю“ЕООД със седалище в гр.София, за приемане за установено по отношение на дружеството, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на гореописания недвижим имот с идентификатор № 51500.204.144.1.21 и административен адрес: гр.Н., м.“К.“, вх.*, ет.*, ап.*. Предявеният вещен иск е с правно основание в чл.124,ал.1 от ГПК. Претенцията се подкрепя от твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че на 17.08.2007 год. бил сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с „Евроден“ ЕООД за горепосочения апартамент(№ 14, находящ се на трети етаж на жилищна сграда-Блок „Б“, изградена в „Отдел 562“, подотдел „7“ в района на Държавна дивечовъдна станция-гр.Н.), с площ от 67,47 кв.м., ведно с прилежащите му 8,09 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж върху терена, при цена от 37780 евро, платима на две вноски с конкретни срокове, с определена крайна дата на изповядване на сделката -до 17.08.2009 год. Сочил е, че при подписването на предварителния договор била платена първата вноска от 15000 евро, че продавачът му е предал ключа от жилището, което към този момент било напълно завършено до „ключ“, а на 15.08.2008 год. бил заплатил и втората вноска в размер от 22780 евро въз основа на съставен на същата дата анекс, съгласно който писмено е потвърдено от продавача получаването на пълната цена по предварителния договор в размер на 37780 евро, както и че предава на купувача владението върху имота. Отново бил поет ангажимент от страна на продавача сделката да бъде изповядана в нотариална форма най-късно до 17.08.2009 год., както и задължението той да уведоми купувача за точна дата и час за явяване пред нотариус. Твърди, че след това многократно е разговарял с управителя на дружеството-продавач за определяне на дата и час за сключване на окончателен договор пред нотариус, но получавал отговор, че са налице административни пречки в процес на отстраняване при уверение, че в найскоро време ще се пристъпи към изповядване на нотариалната сделка. Заявява, че след като още на 17.08.2007 год. е получил ключа, е започнал да ползва жилището и да го обзавежда-закупил мебели и електроуреди, извършил и някои довършителни строително-ремонтни работи.Твърди, че от тогава и до момента владее апартамента спокойно, че е заплащал съответните разходи за ток, вода, разноските за общите части, включително за асансьора и външния басейн, таксите за телевизия и сигнално-охранителна дейност и др.под.. Твърди, че от 2007 год. до сега, първоначално сам, а след това със семейството си, ползва апартамента постоянно, основно през лятото, като той му е и единствено жилище. Посочва,че през есента на 2021 год. от съседи разбрал, че голяма част от жилищата в сградата са продадени на трето лице-ответното дружество, като след проверка е узнал за производството по несъстоятелност на дружеството-продавач и за публичната продажба на редица негови имоти, един от които е този-предмет на предварителния договор. Заявява, че от 2007 год. и до момента упражнява фактическа власт върху жилището, като го счита за свое с ясното съзнание, че е платил цената за него и то му принадлежи от 15.08.2008 год. В отговора си на исковата молба ответник „Експенсив Вю“ЕООД (чрез адв. М. Г.) е оспорил основателността на предявения иск и е молил за отхвърлянето му, като е оспорил верността на всички фактически твърдения, изложени в исковата молба. Отрекъл е сключването на процесния предварителен договор, както и на анекса към него, оспорва автентичността на документите, които ги обективират, твърди, че те са съставени за целите на производството по настоящото дело и нямат достоверна дата.Твърдял е, че владение върху имота, което да води до придобиването му по давност, не е предавано и не е осъществявано. Оспорил е и заплащането на продажната цена на две вноски, както и плащането на консумативи за имота от ищеца на дружествата-доставчици на ток и вода, както и че плащанията касаят процесния имот. Сочил е, че индивидуални партиди за ток и вода на недвижимия имот преди придобиването му от ответника чрез постановление с дата 13.05.2019 год. от търг (в който участвал още от 27.06.2018 год.), не е имало, че още с придобиването на собствеността негов представител е направил връзка с част от хората, за които се е знаело, че имат предварителни договори и част от имотите по договорка с допълнително заплащане са прехвърлени на трети лица.Твърдял е, че дотогава синдикът на дружеството в несъстоятелност е упражнявал правата на собственост, както чрез воденото дело по несъстоятелност, така и с фактически действия по сградата, включително опис и оценка на индивидуалните обекти, един от които е процесният. Твърдял е и че апартаментът е бил в процес на строителство по време на евентуалното сключване на предварителния договор, което счита за видно от съдържанието на документа. С оглед на това приема предварителния договор за такъв за бъдещо строителство, поради което към сключването му е било невъзможно предаване на владение и осъществяване на фактическа власт. Твърди, че сградата,в която се намира процесният обект, и към датата на предварителния договор, и към датата на анекса, не е имала издаден акт обр.14, от който момент да се приеме, че отделните обекти в сградата могат да бъдат индивидуализирани и да се притежават самостоятелно в собственост. Заявява, че сградата не е била въведена в експлоатация към твърдяната дата на сключване на предварителния договор и твърдяното владение на процесния имот, че сградата е била в процес на строителство (позовава се в тази връзка на констативен протокол от 10.03.2009 год. касателно сграда Б) и извежда, че тогава е била негодна за обитаване, като недовършена, поради което процесният обект не е съществувал и фактически, и законово не е могъл да бъде ползван, а следователно и владян самостоятелно. Позовава се и на това, че самостоятелните обекти в сграда А и сграда Б са били нанесени в кадастъра едва през ноември 2018 год. и то от ответника, както и на актовете на съда в производството по несъстоятелност и на извършената в същото производство пазарна оценка от вещо лице в подкрепа на твърдението за липса на самостоятелен обект на владение. Счита, че ако ищецът действително е обитавал дори и временно процесния обект, е щял да знае за производството по несъстоятелност, тъй като върху сградите са лепени множество уведомления, включително за предстоящи описи, оценка и продани. Заявява, че ищецът не е предявил към дружеството до този момент никакви претенции. Обсъждайки приложените към исковата молба писмени доказателства намира, че те не установяват обстоятелствата, за които са ангажирани.Посочва за ноторно известно, че управителят на „Евроден“ ЕООД до публичната продан на недвижимите имоти в несъстоятелността е отдавал под наем някои от обектите в сградата. Намира, че ищецът не е манифестирал намерение за своене на имота нито пред ответника, нито пред първоначалния собственик „Евроден“ ЕООД, респективно пред синдика му. Окръжен съд Бургас, като е преценил доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, е формирал в мотивите на решението си фактическия извод за установена през 2007г. (въз основа на подписания от ищеца с първоначалния собственик предварителен договор)фактическа власт върху процесния обект, приет за реално съществуващ към посочения момент, както и че няма данни за прекъсването й, намерил е, че тя продължава и понастоящем, отчел я е от правна гледна точка за достатъчна по продължителност и полезна в контекста на чл. 79,ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), във вр. с презумпцията, визирана в чл.69 от ЗС, в следствие на което е приел за доказана претенцията на ищеца за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК. Въззивният съд споделя същото крайно становище по поставения за разрешаване вещен спор,което обосновава така: По фактите: Липсва спор, видно и от самата жалба, за следните обстоятелства:Сградата, в която се намира процесният недвижим имот е с издадено Разрешение за строеж №320/27.12.04г. за два етажа; Констативен протокол по чл.181, ал.2 от ЗУТ с изх.№ 104 е издаден на 10.03.09г. от община- Несебър; обектите от етаж трети в сграда А и сграда Б(представляващи в същност една сграда с два входа), един от които е и процесният, са нанесени в кадастъра едва през м. ноември 2018г. по инициатива на ответното дружество; в Решение №431/08.05.14г. по т.д.№268/13г. по описа на ОС- Бургас по несъстоятелността на „Евроден“ ЕООД съдът е допуснал обезпечение чрез налагане на мярка „Възбрана“ не върху реален обект/сграда, а върху право на строеж, собственост на Я. А. съгласно нотариален акт №191,т.Х, рег.№6254, дело 1867/04г., върху 1530 кв.м. от ДГФ „отдел 562, подотдел 7“ в района на Държавна дивечовъдна станция гр.Н., м.“К.“(ПИ с идентификатор 51 500.204.144) за изграждане на жилищна сграда за сезонно ползване- блок А, с Разрешение за строеж №319/27.12.04г. и за изграждане на жилищна сграда за сезонно ползване- блок Б, с Разрешение за строеж №320/27.12.04г. с идентификатор 51 500.204.144.1; от 14.05.14г. е открито производство по несъстоятелност на „Евроден“ЕООД и е назначен синдик на дружеството; по посоченото търговско дело е осъществена оценка на обектите в сграда с идентификатор 51 500.204.144.1 към дата 11.12.17г. включая на процесния апартамент; ищецът не е предявявал претенции към длъжника в производството по несъстоятелност, не е отразен в списъка на кредиторите; отделна партида за В и К на имота няма, а такава пред ЕВН е открита през 2021г. по инициатива на ответника-нов собственик; ответникът е придобил правото си на собственост върху процесния обект чрез постановление с дата 13.05.2019 год.от търг, вследствие осребряването на имуществото на обявения в несъстоятелност първоначален собственик „Евроден“ЕООД; сградата не е въведена в експлоатация и понастоящем, но като обект е нанесена в кадастъра през 2010г. (вж.удостоверение л.138 и становищата на страните в о.с.з. от 02.04.25г. пред ОС- Бургас).Безспорно е също, че първоначален собственик на сградата, в която се намира процесният обект, респективно и на последния, е бил „Евроден“ЕООД. В останалата си част установената от първата инстанция фактическа обстановка по казуса е оспорена с жалбата, в която по същество се поддържат всички въведени с отговора на исковата молба възражения на ответника. Според АС-Бургас оплакванията са неоснователни, защото ОС-Бургас е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а преди това е обсъдил всяко поотделно и е обосновал изводите си за кредитирането им като източници на информация, релевантна за разрешаването на вещния спор, осъществявайки правораздавателната си дейност в съответствие с процесуалните норми за събирането на горните и за оценката на достоверността им, включително съобразявайки правилата на формалната логика. В частност-неоснователно е според АС-Бургас оплакването за необоснованост на фактическия извод на ОС-Бургас, че в рамките на процесния по делото период апартаментът, претендиран от ищеца, е бил довършен и годен за обитаване, т.к. съдът бил кредитирал незаконосъобразно според страната показанията на свидетелите Арабаджиев и Арабаджиева (баща и дъщеря), първият от които е бивш управител на дружеството-продавач, обявено в несъстоятелност, без да отчете тяхната заинтересованост от изхода на делото, като лица, живеещи в сградата и целящи запазването на собствените си обекти. Въззивният съд установява, че посочените двама свидетели действително разкриват личен интерес да не загубят обектите, които имат в процесната сградата, още повече, че живеят в нея, но преценени през призмата на чл.172 от ГПК, т.е. в съвкупност с останалите доказателства по делото, заявените от тях сведения за момента на довършване с покрив на сградата, в която се намира процесният апартамент, за момента, от който последният се намира във фактическата власт на ищеца, както и относно данните за регулярното плащане на такси и разноски по ползването на имота през годините от 2007г. и понастоящем от Л., не остават изолирани по съдържание, нито изпадат в противоречие с ангажирания в процеса доказателствен материал. Тъкмо обратно- в тяхна подкрепа са представените нотариални актове за сделки със съседни на процесния апартамент обекти. На 29.08.06г., на същия етаж в блок Б е продаден на трето лице обект –ап.8(вж. нот.акт на л.130-дело БОС), на 13.09.06г. е продаден апартамент на трети(четвърти жилищен) етаж от блок Б-(вж.нот.акт на л.131- дело БОС), продадени са през 2005 и 2006 г. и други реални обекти- магазин и апартамент, находящи се на етажи под процесния, съответно над процесния апартамент в същата жилищна сграда(вж. л.129 и 132 от делото на БОС).Конкретно за спорния обект е видно от Анекса към предварителния договор на страните, че купувачът е изплатил на обещателя- продавач пълния размер на продажната цена на дата 15.08.08г., когато му се предава и владението над имота- съгласно т.2 от документа в напълно завършен вид“до ключ“, с добро качество на строителството. Установеното от А. в насока, че сградата,в която е разположен спорният обект, е била завършена около 2006г. до петия етаж и покрита, а от 2007г. са започнали да настаняват купувачите, както и че през 2007г. ищецът Л.- познат на А.- получил ключа за апартамента си и започнал да поправя някои неща и да го обзавежда, се потвърждава косвено и от показанията на св. П., която също е закупила в сградата апартамент, но с нотариален акт. Тази свидетелка сочи, че когато през 2007г. избирала жилище, разглеждайки тези в двата входа на сградата, Л. вече е бил заел процесния апартамент. Тогава постройката била завършена в цялост, всички обекти- готови „до ключ“, баните направени, стените измазани и т.н.АС-Бургас не намира основание да дискредитира показанията на тази свидетелка, т.к. са последователни, конкретни, ясно изложени и не страдат от вътрешни противоречия, освен това няма данни тя да е в родствени връзки с ищеца, респективно с другите двама свидетели или в други зависимости от тях. След като намира за достоверни тези показания, а те подкрепят по спорните факти заявеното от св. А., значи сведената от последните информация трябва да бъде зачетена от съда при разрешаването на казуса, още повече, че казаното от тях е последователно, конкретно, логически обосновано и непротиворечиво. На следващо място въззивникът ответник оспорва достоверността, автентичността и относимостта на писмените доказателства, представени от ищеца в процеса, но според въззивния съд и тези възражения са неоснователни. Конкретно предварителният договор от 17.08.07г., сключен от „Евроден“ЕООД като обещател-продавач и ищеца-бъдещ купувач, е оспорен откъм авторство и като антидатиран, както и анексът към него, подписан на 15.08.08г.Обаче разпитан в открито съдебно заседание, свидетелят Я. А., управител и представител на горното дружество към датата на съставяне на двата документа, е потвърдил както подписите си, положени върху тях, така и датата на създаването им, поради което съдът ги приема за достоверни. Ето защо АС-Бургас приема за установено от договора и анекса, че страните са уговорили прехвърляне на процесния апартамент срещу цена от 37 780 евро, платима на две вноски(от 15 000евро и от 22 780 евро), че парите са били своевременно заплатени от бъдещия купувач на обещателя- втората част е дадена на 15.08.2008г.и че на същата дата със заявлението, че предава имота във владение на Й. Л., дружество „Евроден“е изразил чрез конклудентни действия воля, че доброволно се дезинтересира от този имот в полза на бъдещия му приобретател. Обсъждайки гласните доказателства в процеса в тяхната съвкупност, АС-Бургас намира за установено също, че ищецът ползва апартамента от момента на приемането на ключа и досега със семейството си като сезонно жилище. А., като управител на обещателя по предварителния договор, потвърждава в показанията си и твърденията на ищеца, че е заплащал редовно всички консумативи по ползването на апартамента-ток, вода, наем за басейн и останалите изискани от него такси във връзка с процесното жилище.Последното обстоятелство има отношение към спора доколкото подкрепя твърденията на ищеца, че не е изоставил фактическата власт върху процесното жилище от момента на получаването й, че не я е прекъсвал, ползвайки обекта по предназначение от 2007- 2008г. до настоящия момент. Ето защо АС-Бургас счита за ненужно да обсъжда в подробности съдържанието на представените от ищеца платежни документи за консумирани ток и вода в апартамента, оспорени от ответната страна. Достатъчно за целите на производството според въззивния съд е потвърждението на свидетелите А. и П., че всички обитатели на обекти в сградата, включително ищецът, са заплащали през годините разходите си за ползването им дори преди откриването на самостоятелни партиди за ток и вода, посредством партидите на трети за процеса лица,на които давали дължимите суми. Необходимо е да се отбележи също, че в процеса няма доказателства за принудително отстраняване на ищеца от имота, включително в рамките на проведеното срещу първоначалния му собственик производство по обявяване в несъстоятелност, нито за изоставяне на апартамента, респективно за отнемането му от ответника или от трети лица за повече от шест месеца. Следователно ищецът действително е упражнявал върху имота явна фактическа власт от 2007г. и понастоящем без прекъсване. По отношение представените от ответника писмени доказателства, които се сочат за необсъдени от първата инстанция: Въззивният съд споделя доводите на ОС-Бургас, че съдържанието на констативния протокол, издаден на основание чл.181, ал.2 ЗУТ на 10.03.09г. не променя извода, че сградата , в която се намира процесният апартамент е действително довършена на етап „груб строеж“ по смисъла на §5,т.46 от ДР на ЗУТ-т.е. и покрита, но още през 2006г.и в настоящия си обем от пет етажа с партер, както сочат показанията на свидетелите по делото. Това е така, защото въззивният съд съобразява и прилага съдебната практика, последователно изразена в Решение № 204 от 12.01.2018 г., постановено по гр. д. № 113/2017 г. по описа на ВКС, I г. о., Решение № 53 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2009 г., II г. о., ВКС и Решение № 1477/28.12.2006 г. по гр. д. № 2147/2005 г. на ВКС, разясняващи, че степента на завършеност на строежа към предявяване на иска може да бъде установена с всички допустими по ГПК доказателства, а не само с тези отразени в чл. 181, ал. 3 от ЗУТ. В тази връзка въззивният съд споделя становището на БОС, че констативният протокол, представляващ акт на общинската администрация, има правно значение само за извършването на нотариална сделка със самостоятелен обект или сграда, реализирани в резултат от упражняването на учредена суперфиция, при това единствено в случаите, когато сделката се осъществява преди издаването на протокол за установяване годността за ползване на строежа по приложение 16 от Наредба №3/31.07.03г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството или преди издаването на разрешение за ползване по чл.177, ал.2, респ. на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177,ал.3 от ЗУТ и с оглед задължението на нотариуса по чл.586, ал.2 ГПК да провери дали правото на строеж вече се е трансформирало в право на собственост, явяващо се самостоятелен предмет на сделка с вещен ефект, още повече, че протоколът по чл.181 ал.3 от ЗУТ не е изрично посочен в нормите на цитираната наредба. Също така АС-Бургас намира, че разпоредбите на ЗУТ имат действие и предназначение, свързано с административната процедура по осъществяване на законно строителство, надзора върху него и съответствието му с издадените разрешения, докато в случая процесният строеж е незаконен(което е безспорно за страните по делото, т.к. разрешенията за строеж №319 и №320 от 2004г. визират двуетажна постройка, а не пететажна, каквато в действителност е изградената на място).Т.к. незаконният строеж не може да се ползва от разпоредбите на ЗУТ, е напълно възможно за него изобщо да не се издаде протокол по чл.181 от ЗУТ. Ето защо, а и т.к. в съвкупност са по-убедителни и непротиворечиви в констатациите си, че постройката е довършена като пететажна с партер, в противовес на съдържащата се изолирано само в цитирания протокол информация, че към 10.03.09г. същата била двуетажна, въззивният съд дава вяра на гласните доказателства, косвено подкрепени и от преобладаващата част от писмените такива в смисъл, че постройката, в която се намира процесният апартамент е довършена до степен „груб строеж“ около 2006г.(вж.цитираните по- горе нотариални актове за продажби на други реално съществуващи обекти в сградата преди 2009г.). Този извод по фактите не се променя според настоящия съдебен състав и от Удостоверението за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обекта с идентификатор 51500.204.144.1 от 19.11.18г., което има значението да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл.53а,т.3 от ЗКИР, но не и придавания му от ответната страна смисъл да установи, че процесната постройката е довършена в пълен обем по-късно от 2006г. АС-Бургас не споделя и доводите на жалбоподателя, че обезпечението, допуснато по търговското дело за несъстоятелност на дружество „Евроден“, върху право на строеж в недвижим имот, собственост на Я. А., съгласно н.а. 191, т.Х, рег. 6254, дело 1867/04г.(в който е построена процесната сграда), а не върху реално съществуващи недвижими имоти, доказвала, че през 2014г. постройката е все още недовършена, респективно такава липсвала(вж. решение 431/08.05.14г. на ОС-Бургас).В тази връзка АС-Бургас изцяло споделя и препраща на основание чл.272 от ГПК към изнесените в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение съображения, че в първата фаза на производството по несъстоятелност с оглед задължението си за преценка дали молбата е основателна, съдът обследва финансовото състояние на длъжника само по документи и няма за предмет издирването и уточняването на имуществото му. Освен това и предвид правомощията си, изводими от разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК, вр. чл.631 от ТЗ, съдът се произнася само в рамките, очертани от предмета и обем на защита и съдействие, поискани му от страната, но не и извън тях,нито за нещо различно. В случая обезпечението е наложено върху суперфиция, защото иницииралият производството кредитор е поискал да гарантира правото си да удовлетвори своето вземане спрямо длъжника от това имущество, а не върху друго реално съществуващо такова и сезираният съд е постановил мярката именно в рамките на дирената защита. В обобщение от горното АС-Бургас заключава, че няма основание за промяна във фактическите изводи, релевантни за делото, направени на база събраните в процеса доказателства от първата инстанция, а именно: сградата, в която се намира процесният имот е довършена до степен „груб строеж“ през 2006г; ищецът е получил фактическата власт върху спорния апартамент през 2007г. с подписването на предварителния договор и е платил през 2008г. пълната цена по сделката; осъществената от ищеца фактическа власт е явна за всички и продължава от 2007г. досега. По приложимото право: Т.к. предмет на делото е спор за собственост, като ищецът се позовава на оригинерен способ-придобивна давност, от значение са нормите на чл. 68 и сл. и чл.79 от Закона за собствеността(ЗС). В чл.68 от ЗС законодателят определя владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която се държи като своя лично или чрез другиго. Разпоредбата на чл. 69 от ЗС съдържа законовото предположение, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС пък постановява, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От съвместното приложение на посочените норми се заключава, че щом правен субект докаже упражняването на фактическа власт върху един обект само за себе си в продължение на изискуемия от закона десетгодишен срок, може да придобие собствеността върху него чрез давностно владение. Съдът намира, че съотнесени към хипотезите на така посочените норми, установените по делото правнорелевантни факти определят заявената претенция като основателна, защото: Упражняваната в случая фактическа власт на ищеца при образуването на настоящия процес(през 2024г.) надхвърля изискуемия от закона десетгодишен срок,чието начало е м. август 2007г... При това фактическата власт не представлява държане, а има характер на владение,т.к. ищецът е афиширал недвусмислено, че счита имота за свой. Всъщност през 2007г. апартаментът е бил собственост на дружество „Евроден“, но със заплащането на пълната му продажна цена в рамките на уговорения в предварителния договор срок, т.е. с изпълнението на своята част от задълженията по сделката, бъдещият купувач е афиширал спрямо първоначалния собственик и обещател достатъчно ясно, недвусмислено и категорично намерението си да придобие вещта, респективно му е обявил, че държи имота само за себе си, а собственикът се е съгласил с този факт, изразявайки волята си открито в анекса към предварителния договор. Следователно така осъщественото владение е противопоставимо както на първоначалния собственик, така и на неговите правоприемници, един от които е настоящият ответник, придобил имота с постановление № 3 от 13.05.2019 год., издадено от съда по несъстоятелността по т.д.№ 268 по описа за 2013 год. на Окръжен съд Бургас в негова полза на основание чл.717з от ТЗ. В случая владението е и непрекъснато, т.к. не се установяват предпоставките за обратното, съгласно чл.81 от ЗС- изгубване на владението за над шест месеца вследствие на: доброволно напускане на имота, физическо изваждане на ищеца оттам от собственика или трето лице или поради невъзможност да се упражнява контрол над имота – в резултат на съдебно решение и насочено спрямо владелеца изпълнение, поради фактическо загубване на достъп или други причини; няма твърдения или данни за завеждането на иск(прекъсващ давността) за установяване на право на собственост или ревандикация срещу владелеца от страна на първоначалния собственик или неговия правоприемник- настоящ жалбоподател, нито данни да са предприети принудителни мерки срещу владелеца в рамките на изпълнително производство или друго правно действие, което да смути владението чрез оспорването му- ищецът не е взел участие и в производството по несъстоятелност против дружество „Евроден“, не е включен в списъка на кредиторите му; не се твърди или доказва признание на владелеца, адресирано до собственика или държавни институции, че не притежава имота чрез писмено или устно изявление, направено ясно и недвусмислено; няма твърдения и за лично- устно или писмено уведомление от ответника до ищеца да напусне имота в рамките на десетгодишния период, нужен за придобиването на вещното право върху него. Като се съобрази и обстоятелството, че първоначалният собственик не е оспорвал правата на ищеца, а приобретателят от публичната продан е придобил своите през 2019г., т.е. след изтичането на десетгодишния давностен срок, се оказва, че дори да се е противопоставил на владението на Л., това ще се е случило след като последният вече е придобил по давност процесния апартамент, т.е. противопоставянето няма правна значимост и не осуетява вече постигнатия вещен ефект. Изводимо от изложеното дотук е, че предпоставките на закона за придобиването на собствеността по оригинерен способ- давност- от ищеца са установени, следователно претенцията му по отношение на ответника е основателна и следва да бъде уважена, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция. За това и поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища по спора, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход от обжалването и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на сторените в настоящото производство разноски за защита и представителство от един адвокат, възлизащи на 3190,46 евро(6240лв. с ДДС), съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, включващ и разписка за плащането на посочената сума от страната на адвоката й. Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас