Решение № 1587 от 28.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 56862/2022 г.

Предявен е от Д. А. Т. с ЕГН •••••••••• срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ за общата сума от 11061 лв. – застрахователно обезщетение за причинени на Д. А. Т. имуществени вреди, настъпили вследствие пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.12.2020 г., по вина на водача на лек автомобил „Ф Ф“, с рег. № •••••••• Н.Г.Б. – А., подробно посочени в исковата молба, а именно: разходи за лекарства, направени в периода от 29.12.2020 г. до 29.06.2021 г. в общ размер на 500 лв., допълнителни разходи за силна храна /усилена диета/, направени в периода от 29.12.2020 г. до 29.06.2021 г. в общ размер на 1080 лв., от които по 180 лв. месечно, съответно по 6 лв. на ден, разходи за закупуване на кортикален винт, ф3.5 цяла резба титан кат. № 3.130, шайба малка със зъби кат № 3.202.40 и разширен остеосинтезен пакет кат № КГ-4, в общ размер на 1701 лв., платени на 06.01.2021 г., разходи за закупуване на биорезорбируеми перли „PerOssal” 1х6 кат № 03.01031 и на биорезорбируеми перли „PerOssal” 2х6 кат № 03.01032, в общ размер на 4200 лв., платени на 14.01.2021 г., разходи за закупуване на заключваща плака за проксимална тибия комплект с винтове титан кат № ОМВ/Т26, в общ размер на 1780 лв., платени на 14.01.2021 г., разходи за заплащане на медицински транспорт в общ размер на 400 лв., направени съответно на 07.01.2021 г. – 50 лв., на 12.01.2021 г. – 50 лв., на 21.01.2021 г. – 100 лв., на 26.01.2021 г. – 100 лв., на 06.02.2021 г. – 100 лв., разходи за заплащане на специализиран транспорт в общ размер на 200 лв., направени съответно на 15.01.2021 г. в размер на 100 лв. и на 11.03.2021 г. в размер на 100 лв., разходи за заплащане на болногледач, направени в периода от 04.01.2021 г. до 04.04.2021 г. в общ размер на 600 лв., от които по 200 лв. месечно, както и разходи за заплащане на рехабилитационни процедури, направени в периода от 04.03.2021 г. до 04.05.2021 г. в общ размер на 600 лв., от които по 30 лв. на сеанс за 20 сеанса. Претендира се присъждане на законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от 12.07.2022 г. до окончателното й плащане, както и на направените по делото разноски. В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 07.06.2024 г., чрез адвокат В, се моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове със законните последици. Ответникът – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С., чрез процесуалния си пълномощник адвокат В.П. в писмен отговор на исковата молба от 29.03.2023 г., подаден по пощата на 22.03.2023 г. поддържа становище за неоснователност на предявения иск, като излага подробни съображения в тази насока. С писмена молба от 07.06.2024 г. чрез адвокат Н.Л. се моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Заявява възражение, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца като разноски по делото. Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От събраните по делото писмени доказателства , гласни доказателства и от заключението на съдебно – медицинската експертиза, приет о от съда като неоспорено от страните, което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице, се установяват и съдът приема за доказани твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, релевантни към основанието на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал 1, т. 1 КЗ. Не се спои между страните по делото, а и от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че виновен за пътния инцидент с пострадали лица – ищецът по делото, реализиран на 29.12.2020 г. около 08.50 часа в гр. С., ж. к. Л., на ул. „ДЖ.Н.“ в района на пешеходната пътека срещу бл. •••, между лек автомобил и пешеходец, е водачът на лек автомобил марка „Ф“ модел „Ф“, с ДК № ••••••••, Н.Г.Б. – А. с валиден към 29.12.2020 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника по делото „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С.. Претенциите за застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие процесното пътнотранспортно произшествие, заявени от Д. А. Т. за сумата от 1701 лв. с ДДС, платена на 06.01.2021 г. за закупуване на кортикален винт, ф3.5 цяла резба титан кат. № 3.130, шайба малка със зъби кат № 3.202.40 и разширен остеосинтезен пакет кат № КГ-4, както и за сумата от 1780 лв. с ДДС, платена на 14.01.2021 г. за закупуване на заключваща плака за проксимална тибия комплект с винтове титан кат № ОМВ/Т26, се признават от страна на ответника като необходими разноски. Наред с признанието, извършването на тези разходи, като необходими за оперативното лечение на ищеца поради полученото при ПТП травматично увреждане на дясното коляно, се установява от ангажираните от страна на ищеца Епикриза /лист 8 от делото/ и две фактури, съответно от 06.01.2021 г. и от 14.01.2021 г. /лист 9 и 11 от делото/. В тази част искът освен признат от ответника, се явява основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъде уважен. Видно от Фактура № ••••••••••/14.01.2021 г. и фискален бон от 14.01.2021 г. за сумата от 4200 лв. /лист 10 от делото/ е, че Д. А. Т. е закупил на 14.01.2021 г. биорезорбируеми перли „PerOssal” 1х6 кат № 03.01031 и биорезорбируеми перли „PerOssal” 2х6 кат № 03.01032, каквито видно от Епикризата на лист 8 от делото, при извършената операция на ищеца са вложени за запълване на костния дефект. Според заключението на изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза, дадено от д-р В. В., е било необходимо закупуването на биорезорбируеми перли на стойност 4200 лв. Основателен и доказан по размер е предявения от ищеца иск за застрахователно обезщетение и в тази част. Видно от ангажираните по делото с исковата молба Фактура № •••••••••/15.01.2021 г. и фискален бон /лист 12 от делото/ и Фактура № •••••••••/11.03.2021 г. и фискален бон /лист 16 от делото/ е, че на посочените в съответната фактура дати ищецът е направил разходи в общ размер на 200 лв. – за сперциализиран транспорт. Установява се от фактурите на лист 13, 14, 15 и 17 от делото и съответния към всяка фактура фискален бон от 21.01.2021, от 26.01.2021 г., от 06.02.2021 г. и от 07.01.2021 г., че на посочените дати ищецът е ползвал медицински транспорт на обща стойност 350 лв. Експертното становище, дадено от д-р В. е, че ищецът се е нуждаел от специализирания медицински транспорт в периода от 07.01.2021 г. до 11.03.2021 г., за който е направил разходи в общ размер на 550 лв. Предвид горното и причиненото при пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.12.2020 г. травматично увреждане на дясното коляно на ищеца – закрито счупване на горния край на тибията /голям пищял/, наложило оперативно лечение на 04.01.2021 г., описано в епикризата на лист 8 от делото и от вещото лице д-р В., съдът намира, че в следоперативния период от 07.01.2021 г. до 11.03.2021 г. пострадалият ищец Д. А. Т. действително е имал нужда от придвижване със специализиран медицински транспорт, какъвто е използвал шест пъти в посочения период на обща стойност 550 лв., които направени необходими разходи следва да му бъдат присъдени по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. По делото липсват доказателства ищецът да е направил разходи за специализиран медицински транспорт на посочената в исковата молба дата – 12.01.2021 г. на стойност 50 лв. и в тази част предявения иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание и по размер. По делото липсват доказателства ищецът да е направил реално в периода от 29.12.2020 г. до 29.06.2021 г. каквито и да било разходи за лекарства и разходи за силна храна /усилена диета/. Такива макар и необходими за лечението и възстановяването на пострадалия ищец, не се установява да са направени, последното е недопустимо да се предполага и съответно тези претенции за сумата от 500 лв. – за лекарства и за 1080 лв. – за силна храна /усилена диета/ следва да бъдат отхвърлени, като недоказани. По делото липсват доказателства ищецът да е направил реално разходи за болногледач, от какъвто според вещото лица д-р В., ищецът не е имал нужда, тъй като е могъл да се придвижва с две патерици; нито се установява в периода от 04.03.2021 г. до 04.05.2021 г. ищецът да е направил 20 сеанса рехабилитационни процедури, за които да е платил по 30 лв. на сеанс. Последното води до недоказаност на тези две претенции, поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло със законните последици. Относно претенцията за присъждане на „законната лихва върху присъдената сума от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата“, настоящият съдебен състав намира следното: Видно от Претенция вх. № 2505/22.06.2022 г. /лист 18 и 19 от делото/ е, че ищецът Д. А. Т. е предявил пред ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С. писмена застрахователна претенция, съобразно чл. 380, ал. 1 КЗ, достигнала до ответника – застраховател на 22.06.2022 г. По правилата на чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В ал. 3 е предвидено, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от изброените в разпоредбата документи, сред които и Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. В конкретния казус, видно от описаните като приложения към писмената претенция от 22.06.2022 г. документи е, че такъв Констативен протокол е представен, но от страна на застрахователя са изискани допълнително други документи. Независимо от това застрахователят – ответник е следвало да направи мотивирано произнасяне в 3 - месечен срок от получаване на писмената претенция. При липса на доказателства по делото за такова мотивирано произнасяне в срок до 23.09.2022 г., включително, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 24.09.2022 г., от която дата дължи на ищеца законната лихва върху уважените в настоящия граждански процес претенции, предявени извънсъдебно пред застрахователя - ответник по правилата на чл. 380, ал. 1 КТ на 22.06.2022 г. Горното мотивира съда да присъди на ищеца законната лихва върху уважените по делото основателни претенции, считано от 24.09.2022 г. до окончателното плащане. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ общата сума от 8231 лв., от които 1701 лв. - разходи за закупуване на кортикален винт, ф3.5 цяла резба титан кат. № 3.130, шайба малка със зъби кат № 3.202.40 и разширен остеосинтезен пакет кат № КГ-4, 4200 лв. - разходи за закупуване на биорезорбируеми перли „PerOssal” 1х6 кат № 03.01031 и на биорезорбируеми перли „PerOssal” 2х6 кат № 03.01032, 1780 лв. - разходи за закупуване на заключваща плака за проксимална тибия комплект с винтове титан кат № ОМВ/Т26, 350 лв. - разходи за заплащане на медицински транспорт, направени съответно на 07.01.2021 г. – 50 лв., на 21.01.2021 г. – 100 лв., на 26.01.2021 г. – 100 лв., на 06.02.2021 г. – 100 лв., както и 200 лв. - разходи за заплащане на специализиран транспорт, направени съответно на 15.01.2021 г. в размер на 100 лв. и на 11.03.2021 г. в размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху общата сума от 8231 лв., считано от 24.09.2022 г. до окончателното й плащане. Искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ за разликата над общата сума от 8231 лв. до пълния предявен размер от 11061 лв., която разлика се съизмерява с недоказаните по делото претенции за разходи за заплащане на болногледач в периода от 04.01.2021 г. до 04.04.2021 г. в общ размер на 600 лв., за заплащане на рехабилитационни процедури в периода от 04.03.2021 г. до 04.05.2021 г. в общ размер на 600 лв., за лекарства за периода от 29.12.2020 г. до 29.06.2021 г. в общ размер на 500 лв., допълнителни разходи за силна храна /усилена диета/, за периода от 29.12.2020 г. до 29.06.2021 г. в общ размер на 1080 лв., както и разходи за заплащане на медицински транспорт в размер на 50 лв., направени на 12.01.2021 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ищецът е представляван по делото от един адвокат, за възнаграждението на който не се установява да е направил разноски, поради което такива не му се следват. Видно от Договор за правна защита и съдействие от 11.10.2022 г. /лист 2 от делото/ е, че адвокат С. К. Н. е приела да оказва на ищеца безплатна правна помощ по делото, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). При този изход на спора и предвид заявеното от адвокат С. К. Н. искане, обективирано в списъка по чл. 80 ГПК, на последната следва да се присъди по делото адвокатско възнаграждение в размер на 920 лв., съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2, изречение 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която не е задължителна за съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение за реално свършената по делото работа, но служи като ориентир относно цените на адвокатската работа. При определяне адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, съдът взема предвид и реално осъществените от адвокат Н. по делото фактически и правни действия в защита интересите на представлявания ищец по предявения иск. Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски. Такива са направени в размер на общата сума от 305 лв., от които 300 лв. – за възнаграждение на вещо лице и 5 лв. – за издаване на съдебно удостоверение. Липсват доказателства за направени разноски за адвокатска защита. Сумата от 30 лв. за разпит на 1 свидетел при призоваване е останала неизползвана, не представлява направени по делото разноски и подлежи на връщане на страната след нарочно писмено искане за това с посочване на банкова сметка, по която да бъде възстановена на ответника. С определение от 12.02.2023 г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и на съдебни разноски, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, не и от заплащане на разноските на другата страна, в случай на неблагоприятен за ищеца изход на делото, дължими по реда на чл. 73, ал. 3 ГПК. Предвид горното, изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 78.04 лв. – направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 83, ал. 2, във връзка с чл. 71, ал. 1 ГПК, чл. 73, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК (обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г.) и чл. 77 от ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 329.24 лв., както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 223.24 лв., съразмерно с уважената част от исковете. Всички присъдени на съответната страна и в полза на Софийски районен съд, дължими парични суми, посочени по-горе в лева, предвид подмяната на националната валута от лев с евро, следва да бъдат превалутирани от левове в евро, съобразно чл. 11 – чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като всяка присъдена числова стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс за 1 ЕВРО = 1.95583 лева. Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав