Решение № 1322 от 28.6.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 629/2023 г.

Производството по делото е по реда на глава Х от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на „Никис 2022“ ЕООД, ЕИК 207044688, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, [улица], представлявано от управителя Н. И. С., срещу Решение № 4329/29.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 51042434/02.08.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич, с което злополуката, станала с М. А. М. на 16.05.2023 г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че в нарушение на чл. 58, ал. 1 от КСО в състава на комисията, определена да разследва причините за злополуката, не са включени представители на работодателя и на работещите от групата по условия на труд. С изключването им от работата на комисията е нарушено правото на защита на работодателя. Оспорва се изводът на административния орган, че в заповедта не са включени представители на работодателя и на работниците, тъй като численият състав на работещите по трудово правоотношение при осигурителя е под изискуемия минимум съгласно чл. 28 от ЗЗБУТ. Сочи се, че тази норма не кореспондира по никакъв начин с чл. 58, ал. 1 от КСО, където е уреден съставът на комисията. Чл. 28 от ЗЗБУТ урежда създаването на ГУТ (групи по условия на труд), а не участието им в разследването на станала злополука. Твърди се, че със заповед на управителя на дружеството е създадена ГУТ, която е следвало да участва като пълноправен субект в разследването на злополуката. Счита се, че административното производство е нарушено, тъй като разследването на злополуката е възложено със заповед на директора на ТП на НОИ – Варна, а разпореждането, с което злополуката е определена за трудова, е издадено от служител на ТП на НОИ – Добрич. Възразява се, че контролните органи не са установили конкретните обстоятелства и причини за възникване на трудовата злополука, с което са нарушили чл. 9 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ). Резултатите от разследването на злополуката почиват само на предположения и хипотези, като длъжностните лица не са посетили строителния обект и нямат непосредствени възприятия. Оспорват се твърденията в административния акт, че злополуката е станала, докато работникът е прескачал участъците от фасадното скеле, в които липсва плътно затълпяване и обезопасяване, вследствие на което при скачане от една платформа на друга е загубил равновесие и е паднал с кофата на земята. Твърди се, че строителното скеле е изградено с оригинални конструктивни елементи, което изключва възможността работникът да скача от една платформа на друга. Според разследването на работодателя инцидентът е станал заради загуба на равновесие от пострадалия, което е довело до неговото падане от скелето. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон, като контролните органи са установили всички елементи на трудовата злополука съгласно дефиницията по чл. 55, ал. 1 от КСО. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски за един свидетел. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – А. М. М., в качеството му на наследник на починалото осигурено лице М. А. М., представляван от своята майка и законен представител - Е. Г. Р., чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по съображения, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за определяне на злополуката като трудова. Иска нейното отхвърляне и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: По делото не се спори, а това се установява и от доказателствата към административната преписка, че пострадалият М. А. М. е бил в трудовоправни отношения с „Никис 2022“ ЕООД по силата на трудов договор № 25/19.12.2022 г. на длъжността „общ работник строителство на сгради“ (л.31). Съгласно длъжностната характеристика основните задължения на общия работник се състоят в извършване на дейност по изграждане и поддръжка на сгради и строителни обекти, подготвяне на строителни разтвори и смеси, полагане на бетонови смеси и на грижи за бетона след полагането му, изработване, монтиране, демонтиране и укрепване на кофражи (л.32). На 16.05.2023 г. пострадалият е работил на строителен обект – новопостроена сграда за обществено обслужване – общежитие от апартаментен тип, находящ се в гр. Варна, [улица], в който „Никис 2022“ ЕООД е бил подизпълнител. Пренасял е материали и е помагал на другите работници, които са правили изолация на обекта. Бригадата е работила на 6 и 7 етаж на скелето от външната страна на сградата. След обедната почивка М. М. се е завърнал на работното си място, като при пренасянето на кофа със строителен материал на височина от около 20 м (7 етаж) е загубил равновесие и е паднал от скелето на земята. В 13, 30 часа управителят на дружеството е приближавал към сградата, когато е видял работниците да бягат, след което е разбрал за инцидента. След обаждане на тел. 112 е пристигнал екип на Спешна помощ, който е констатирал смъртта на пострадалото лице. Същия ден инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са посетили строителния обект и са събрали сведения от присъстващите на място лица. След извършена проверка, в присъствието на управителя на „Никис 2022“ ЕООД, са установили нарушения на трудовото законодателство, за което са съставили Протокол №ПР2318402 от 31.05.2023 г. (л.28, л.30) и са дали задължителни предписания на дружеството на основание чл. 404, ал. 1 от КТ. В констатациите към протокола е посочено, че работодателят експлоатира изградено скеле на южната фасада, за част от което липсват: защитна бордова лента за крака, главно и средно перило за ръце или друг еквивалентен начин за предотвратяване опасността от падане от височина; за част от изграденото скеле липсва плътно затълпяване в разрез с изискванията на съпроводителната документация от производителя; около скелето не е монтирана предпазна мрежа; работодателят не е осигурил спазването на установените норми и изисквания за безопасност, допускайки при извършване на шпакловка на топлоизолация на десето ниво на изградено рамково скеле по южната фасада работникът М. М. да пренася кофа с материал от западния към източния край, прескачайки участъците, в които липсва плътно затълпяване и обезопасяване, вследствие на което при скачане от една платформа на друга лицето губи равновесие и пада с кофата на земята, получавайки съчетани травми и изгубвайки жизнените си показатели. По случая е образувано и досъдебно производство № 77/2023 г. по описа на ОСлО в ОП - Варна, в хода на което е назначена СМЕ. Съгласно извършената аутопсия от отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. А.-Варна“ АД (л.26) причината за смъртта на М. М. е тежка съчетана травма (глава, гърди, корем), изразяваща се в тежка контузия на мозъка, контузия и разкъсване на бели дробове, разкъсване на сърце, разкъсване на слезка, излив на кръв в плевралните и коремна кухини. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, респективно при падане от значителна височина, като е налице пряка причинно-следствена връзка между тях и смъртния изход от злополуката. С Декларация с вх. № 5101-24-21 от 25.05.2023 г. осигурителят „Никис 2022“ ЕООД е декларирал пред ТП на НОИ – Добрич злополуката, настъпила на 16.05.2023 г. с М. А. М. (л.22-23). В декларацията е посочено, че е налице трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, като при пренасянето на шпакловъчен материал пострадалото лице е паднало отвисоко. С Писмо изх. №5101-24-21#1 от 26.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич декларацията е изпратена за разследване на злополуката по делегация на ТП на НОИ – Варна съгласно Указания за съвместна дейност на НОИ и ГИТ за изпълнение на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (л.21). Със Заповед № 5101-24-21#8 от 21.06.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Варна е определил комисия в състав от двама инспектори – М. В. К. – старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Варна, и Н. И. И. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, която да извърши разследването на злополуката (л.102). За резултатите от разследването е съставен Протокол № 5103-03-15 от 14.07.2023 г. на ТП на НОИ – Варна (л.37-42), в който изрично е отразено, че в заповедта за определяне на комисията не са включени представители на работодателя и на работниците от ГУТ, тъй като към момента на разследване на злополуката численият състав на работещите по трудово правоотношение при осигурителя са под изискуемия минимум по чл. 28 от ЗЗБУТ. Наследникът на пострадалия е уведомен, но неговият законен представител или посочено от него лице по чл. 58, ал. 4, вр. ал. 5 от КСО не е присъствало на разследването на злополуката. Въз основа на съставения протокол от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и обясненията на управителя на дружеството – осигурител комисията е приела, че в момента на злополуката М. М., изпълняващ длъжността „общ работник“, се е намирал на изградено рамково скеле на южната страна на новопостроена сграда, на височина около 20 м (седми етаж), като е пренасял кофа с материал от западния към източния край, прескачайки участъците, в които липсва плътно затълпяване и обезопасяване, вследствие на което при скачане от една платформа на друга е загубил равновесие и е паднал с кофата на земята. При анализа на причините за възникване на злополуката са споделени констатациите на контролните органи по КТ, че за част от изграденото на южната фасада на сградата скеле липсва защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце. Липсва плътно затълпяване, както и монтирана предпазна мрежа около съоръжението за работа с височина. Протоколът от извършеното разследване е връчен на осигурителя, на наследника на пострадалото лице и на Окръжна прокуратура – Варна и е изпратен на директора на ТП на НОИ – Добрич – така Писмо с изх. № 5101-24-21≠12/26.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна (л.36). На 02.08.2023 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич е издало Разпореждане № 51042434/02.08.2023 г. (л.44), с което декларираната на 25.05.2023 г. злополука е приета за трудова съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. В мотивите към разпореждането е посочено, че от събраните при разследването доказателства се установява, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия, причинило неговата смърт, е настъпило по време на извършваната работа при действията, които са във връзка с нейното изпълнение. Разпореждането е обжалвано от осигурителя по административен ред. В жалбата е оспорен изводът на длъжностното лице относно характера на злополуката. Направени са възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на обективната истина относно причините за инцидента. С Решение № 43 от 29.08.2023 г. (л.49-50) директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата на дружеството по съображения, че разпореждането е издадено при безспорно установена фактическа обстановка. Изложил е мотиви, че факторите (причина-предпоставка-вина) за настъпване на злополуката не се отразяват на нейната квалификация като трудова или не. Причината, предпоставките и вината за настъпване на един инцидент не са елементи от дефиницията за трудова злополука. Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е получено от дружеството на 05.09.2023 г. (л.51) и в законоустановения срок е подадена жалба срещу него. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са разпитани като свидетели работниците на дружеството, присъствали на злополуката - А. А. Д., Д. А. М., Н. Р. К. и Ю. К. С.. Четирите лица са дали писмени сведения непосредствено след случая пред контролните органи на ДИТ – Варна (л.107-110), като са разпитани и в досъдебно производство № 77/2023 г. по описа на ОСлО в ОП – Варна, видно от приложените по делото протоколи за разпит (л.117 - 128). От показанията и обясненията им като очевидци се потвърждава, че по време на инцидента пострадалият заедно с колегите си е извършвал шпакловка по фасадата на сградата. Бил е на шестия или седмия етаж на скелето и е пренасял кофа с материал за шпакловане, когато е паднал на строителната площадка. Заради разликата в нивата между отделните участъци на скелето имало празни места, където нямало парапет и защитна мрежа. Имало само тръба, като работниците преминавали от един на друг метален профил, прескачайки отвореното пространство. Според показанията на св. А. Д. пострадалият е паднал от празното място, докато е прескачал с кофата, завъртайки се от платформата на скелето. В хода на производството по искане на ответника е разпитана и св. П. М. М., която към момента на инцидента е изпълнявала длъжността ст. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и е участвала в проверката на случая заедно с колегата си Н. И.. Свидетелката сочи, че когато пристигнали на място, заварили лицето М. М. да лежи на земята. От събраните писмени сведения от работниците на строежа станало ясно, че пострадалият полагал труд на изградено скеле на шести или седми етаж, правил изолация на сградата, но при преминаване от единия край до другия край на скелето, прескачайки с кофата разстоянието между тях, явно загубил равновесие и паднал на земята. По нейни наблюдения на място имало видимост отдолу към скелето и се виждало добре, че скелето е прекъснато, имало липсващи части и парапет, като нямало и предпазна мрежа. Показанията на разпитаните по делото свидетели са логични, последователни и взаимнодопълващи се, отразяват техните лични впечатления, съответстват на останалите събрани по делото доказателства, между тях няма разминавания относно основните правнорелевантни факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, поради което съдът ги възприема като обективни и достоверни. Действително св. М. не е пряк очевидец на инцидента, но има непосредствени наблюдения от проверката на място, при която е установено състоянието на скелето и причините за падането на пострадалия, поради което не са налице основания за дискредитиране на нейните показания. От представените по делото и неоспорени от насрещните страни протокол от събрание от 07.09.2022 г. и заповед от 08.09.2022 г. на управителя на „Никис 2022“ ЕООД се установява, че през 2022 г. в дружеството има създадена група по условия на труд, състояща се от двама членове – управителя на дружеството и един работник като представител на работещите. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни административни органи съгласно чл. 117 от КСО и чл. 60, ал. 1 от КСО, във вр. чл. 3, ал. 1 от НУРРОТЗ, при спазване на изискванията за форма и съдържание, с посочване на фактическите и правните основания, мотивирали органите да приемат злополуката за трудова. При издаването на обжалваните актове не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната им. В изпълнение на чл. 58, ал. 1 и ал. 3 от КСО е извършено разследване на злополуката от комисия, назначена със заповед на директора на ТП на НОИ – Варна, като са установени конкретните обстоятелства за нейното възникване съгласно чл. 9 от НУРРОТЗ. Резултатите от разследването са оформени в протокол в типизирана форма по чл. 58, ал. 6 от КСО, отразяващ данните по чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазена процедурата, тъй като разследването на злополуката е възложено със заповед на директора на ТП на НОИ – Варна, а разпореждането, с което злополуката е приета за трудова, е издадено от служител при ТП на НОИ – Добрич. Разследването на злополуката е извършено от ТП на НОИ по мястото на злополуката, а разпореждането за определяне на злополуката като трудова е издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО по регистрацията на осигурителя. Няма законова пречка разследването да бъде извършено по делегация от една ТП на НОИ, след което заповедта и протокола от разследването да се изпратят на ТП на НОИ по регистрацията на осигурителя. Фактът, че производството по разследване на злополуката е образувано със заповед на директора на ТП на НОИ по мястото на злополуката не означава, че разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО следва да бъде издадено от длъжностно лице, определено от директора на това ТП. Единствено компетентен да признае злополуката за трудова е длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО по регистрацията на осигурителя и в случая това нормативно изискване е спазено. Между страните по делото не е имало спор, че служителят, издал разпореждането, изпълнява функциите на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Добрич, поради което и злополуката е приета за трудова от материално и териториално компетентния орган. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в комисията по разследване на злополуката не е включен представител на работодателя и на работниците. Действително от данните по делото е видно, че разследването на трудовата злополука е извършено без участието на създадената в дружеството група по условия на труд, което е в противоречие с чл. 58, ал. 1 от КСО, но това нарушение не е от категорията на съществените, опорочаващо изводите на административните органи до степен на незаконосъобразност. Погрешното тълкуване и прилагане на чл. 28 от ЗЗБУТ като основание за невключване на представител на работодателя и на работниците в състава на комисията не е ограничило правото на защита на осигурителя. Жалбоподателят е получил екземпляр от протокола от разследването на злополуката и е упражнил своевременно правото си на оспорване, като е имал възможност да изложи своите доводи и възражения и да представи своите доказателства както при обжалването по административен ред, така и в съдебния процес. Според съдебната практика и правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. ако не беше допуснато, би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая това очевидно не е така, защото липсата на представител на работодателя и на работещите при разследването на злополуката не е довело до непълнота на доказателствата или до неизясненост на правнозначимите факти за определяне на злополуката като трудова. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че резултатите от разследването на злополуката почиват на предположения и хипотези, без да е извършено посещение на място. От данните по делото е видно, че един от членовете на комисията е и един от инспекторите от ДИТ – Варна, които са извършили проверка на обекта непосредствено след инцидента, като са направили оглед на скелето и мястото на падане и са събрали писмени сведения от заварените на строежа работници. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с материалния закон и неговата цел. Трудовата злополука като осигурен социален риск е легално дефинирана в чл. 55, ал. 1 от КСО и представлява внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка друга работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайна намалена работоспособност или смърт. Следователно, за да бъде квалифицирана една злополука като трудова, е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки – увреждане на здравето на осигуреното лице; това увреждане да е настъпило внезапно и да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и изпълняваната работа или условията на труд. В случая от доказателствата по делото се установява, че са изпълнени всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Налице е внезапно увреждане на здравето на работника, което е довело до неговата смърт – тежка съчетана травма – глава, гърди, корем, причинена от падане от 7 етаж на строително скеле след загуба на равновесие. Налице е и функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането на здравето - травматичното увреждане е претърпяно през работно време и по повод на възложената работа – падането е настъпило в обект на работодателя, докато осигуреното лице е пренасяло кофа с шпакловъчен материал. Пострадалият е работил на длъжността „общ работник в строителството“ и неговите действия по време на злополуката са пряко свързани с трудовите му задължения по длъжностна характеристика. Тези обстоятелства не са спорни между страните, поради което правилно и в съответствие с данните по делото административните органи са определили злополуката като трудова. Ирелевантни са възраженията в жалбата за нарушаване на чл. 9 от НУРРОТЗ, тъй като не е изследван надлежно въпросът какво представлява и как е изградено скелето на строителния обект, както и за неистинност на констатациите в протокола от разследването, че пострадалият е загубил равновесие и е паднал с кофата на земята, докато е прескачал участъците от скелето, в които липсва плътно затълпяване и обезопасяване. Действително посочената норма разпорежда, че разследването на трудовата злополука трябва да установи всички факти и данни за нейното възникване, но само тези, които ще подпомогнат компетентните органи да се произнесат за характера на злополуката. Въпросът по какъв начин пострадалият е загубил равновесие на скелето няма отношение към преценката за изпълнение на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Причините и механизмът на падането на работното място са извън предмета на доказване, защото те не изключват трудовия характер на злополуката. Без правно значение са и обстоятелствата какво строително скеле е било монтирано на обекта, дали е било достатъчно укрепено и обезопасено, дали са били допуснати нарушения на правилата за безопасност на труд от страна на работодателя, защото те са относими само към правилността на дадените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ и не влияят на крайната правна квалификация на злополуката. Решаваща за характера на злополуката е връзката на увреждането с извършваната работа, каквато в случая безспорно съществува. В нито една от двете хипотези на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО законодателят не обвързва определянето на една злополука като трудова или не с виновното поведение на работодателя, на работника или на трето лице. Единственото изключение е въведено в ал. 3 от същата норма и това са случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Само тогава злополуката може да бъде дисквалифицирана като трудова. По делото не са налице данни, нито твърдения за умишлено увреждане на здравето от пострадалото лице, поради което и при осъществяването на материалните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО процесната злополука, довела до смъртта му, следва да се приеме за трудова. С оглед на изложеното съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на общо 170 лева, от които 20 лева разходи за един свидетел и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от НЗПП. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК заинтересованата страна също има право на разноски по делото, които възлизат общо на сумата от 411 лева, от които 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение (л.60) и 11 лева разходи за преписи от документи (л.75, л.209).